Димитровградската библиотека „Пеньо Пенев“ и Историческият музей, които се помещават в една сграда, затварят врати за посетители от 11 януари до края на месец февруари, съобщава Дарик. Причината са ремонтните дейности в сградата по проекта  „Съхраняване на културната идентичност на Димитровград в съвременния общоевропейски контекст“, който трябва да бъде завършен до 30 април. Финансирането е по...

Мая Манолова: Специализираните интернати трябва да се закрият в спешен порядък

Гей иракчанин получи международна закрила в България

В плановете на Китай за 2016 са предвидени около 20 космически старта, в това число извеждане в космоса на пилотиран космически кораб . по информация от China Daily.

Книгите са създавани, за да бъдат четени, но какво се получава, ако към тях се погледне от друга перспектива и се добави повече креативност към формата и предназначението им? Книга, която може да се чете по шест начина; книга, която работи с механизъм, задвижван от въздух под налягане; книга, която филтрира вода…  И още много...

Продължаваме с обиколката на Влади из Австрия и Бавария, която започнахме със Залцбург и Химзее. Днес ше разгледаме замъците Нойшванщайн и Хоеншвангау.

Приятно четене:

Баварските замъци и Октоберфест

част втора

Нойшванщайн и Хоеншвангау

Ден пети – 23.09.2015 г.

Събуждаме се рано, закусваме в ресторанта на хотела и бързаме да тръгваме за замъците, защото имаме резервации и за двата замъка,  които трябва да се спазват. За днес времето ще бъде мъгливо,  студено и влажно,  за да бъде приказката по-интересна. Предупреждават ни да си вземем връхни дрехи, защото за днес няма да бъде по-топло от 10 градуса. А когато се предвиди такова време около замъците –  това не е шега работа. Една малка сутрешна шегичка,  докато закусваме създаде прекрасно настроение: Екскурзоводът закъсня малко за закуска, а ние почти си бяхме закусили. Тогава един турист от групата се огледа на всички страни и се провикна – Екскурзовода днес няма да идва, ще ви водя аз – пригответе си дебелите дрехи и шапките,  защото на замъците  сега не са 10 градуса. Максималната температура ще е 10 градуса. Сега там е три градуса и вали сняг… Та тръгваме.

Замък Хоеншвангау

За днес имаме да гледаме

замъците Хоеншвангау и Нойшванщайн,

гордостта на Бавария. Пътуваме около час.  Сред замъглените сутрешни пейзажи нямаше какво да се види. Не си спомням дали преди замъците или след тях по пътя в равнината видяхме нещо, което изуми всички: Пътуваме по главен път в една равнина. Зелени поляни, кокетни къщички,  пръснати в равнината като малки селца. До тях водят много тесни пътчета, като отбивки от главния път. Тук – там по някое малко хълмче. И изведнъж някой от групата се провикна –  вижте – вижте и посочи някъде в равнината.

Тогава тези,  които бяха от тази страна на автобуса се обърнаха и почнаха да щракат фотоапарати с телеобективи – папарашки снимки. На какво ли –  я да видим… Един чисто гол дядо притичва от къщата си до пътя, за да си вземе пощата от пощенската си кутия… И на снимките се вижда вече как се връща и в крачка на бягащ човек,  прикрива с писмото голото си тяло… Щрак, щрак. И после който не видял, събира погледи пред фотоапаратите да види снимката… Я, ама той наистина е гол…  Да бе  – вярно… Е,  какво толкова може да ги впечатли. Те германците са си такива, свободни, без комплекси, непринудени. И следват коментари на снимката:  Абе тоя човек,   тръгнал да се къпе, съблякъл се,  навън ръми дъжд и той и без това ще се мокри, що да не притича до пощата… А друг му отговаря:  Той пощальона сигурно ще почне да минава рано сутрин,  докато всички спят,  че не се знае,  ако мине по обед,  от коя къща кой и как ще притича за пощата... Настроението е прекрасно.

Пристигаме в подножието на замъците. Паркингът е пълен,  много автобуси и коли. Имаме малко време да се разходим,  да си починем и ни дават час,  в който да почнем да се събираме пред първия замък –  жълтия – Хоеншвангау. И до двата замъка се ходи от един паркинг,  но нашата първа резервация е за този замък. Разхождаме се наоколо и тръгваме към замъка. От паркинга до тук се върви около 10 минути. Пред замъка има два навеса,  за да не се мокрят чакащите. Има и магазин за сувенири. На едно табло са изписани –  номерата на туровете, които следват,  часа за влизане на съответните групи,  езика,  на който ще се води тура и часа в момента. Нашите билети са за

Schloss Hohenschwangau

–  Tour:  155; – Einlasszeit 12:35 Uhr.  И за този час влизаме само ние –  с  друг билет за друг час не може да се влезе, защото баркода няма да мине през четеца). Тук чакаме около 40 минути. Раздали са ни билетите,  казали са ни на бързо къде какво може да се види, къде какво има, кое кога и как е построено и кратка история (защото вътре местният гид е на руски). Идва ни реда,  чекираме си билетите и сме вътре.

Гърнето на краля в Хоеншвангау (ляво) Леглото на краля или прислугата (дясно)

Гледка от замъка(ляво) Из замъка (дясно)

========
Излизаме. Имаме малко свободно време и ни казват час за събиране пред другият

Schloss Neuschanstein

замък – един час по-късно. За него имаме  резервация за Tour:  480; – Einlasszeit 14:40 Uhr.  Време достатъчно да се обиколи наоколо,  за снимки,  за хапване и за придвижване до другия замък –  белия – Нойшванщайн. До него може да се отиде и с файтон. Обаче има голяма опашка от чакащи.

Нойшванщайн

Аз решавам да се кача направо горе,  за да имам време да погледна и от там от високо. Също предполагах,  че там ще има по- интересни места за хапване. Тръгнах нагоре бавно. Пътя минава през гора. Файтони – нагоре и надолу. В един файтон могат да се возят осем души. Отвсякъде обвити в найлон карети,  за да не се мокрят пътуващите. И биологично гориво от конете по асфалта… Да внимавам къде стъпвам.

Да похапнем,преди да влезем в замъка(ляво) От панорамната тераса на Нойшванщайн (дясно)

Стигам до една отбивка, откъдето тръгва пътеката към моста в скалите. За жалост точно по това време е затворен за ремонт и не може да се отиде до там. Малко, преди да стигна до върха на хълма,  където е замъка,  минавам покрай няколко заведения с вкусна храна. Имам достатъчно време и ще седна да си похапна. Нищо не разбирам от менюто,  ама като видя някъде да пише  die Kartoffeln – и си вземам,  пък макар, че веднъж получих само  сварени картоф и половина, дори бяха само разрязани на две половини.  (Да –  и на само сварени картофи попаднах на Октоберфеста)…

[geo_mashup_loctaion_info]

Похапнах си,  изпих една малка бира,  наслаждавах се на всяка хапка,  докато не стана време да тръгвам. Изкачих се още малко нагоре. Пред замъка има една панорамна тераса. В низината –  равно поле с множество къщички,  пръснати,  като в малки села. На панорамната тераса при замъка имаше телеобектив, който за едно евро се включва и  си гледам около минута време… Разгледах с него.

Замъкът отблизо

Влизаме в замъка – Нойшванщайн

Пак с резервация. Разглеждаме около час –  Започване със Стаите за прислугата. Какво може да се види в един Кралски замък – ами стариини мебели, съдове,  полилеи, канделабри със свещи, спални,  големи кревати с балдахин, позлатени тавани,  стени,  килими, картини. В единият замък видях една от най-старата билярдна маса на краля. И от тази маса топките падат направо на земята –  не се събират в улей, като в днешните билярдни маси. В единият замък – Хьоеншвангау дори видях телескопа,  с който краля е гледал строежа на Нойшвайнщайн (1100 м. н. в.), както и гърнето на краля,  под едно нощно шкафче…

Лебедите на Алпзее, до паркинга на замъците

От няколко прозореца в замъка  Нойшвайнщайн се вижда

моста Мариенбрюке

в скалите. Обвит в работно скеле и мрежи. Този мост е на една възраст със замъка. След посещението в последната зала, тръгваме към изхода. Оказа се един много сложен изход с коридори,  тунели,  стъпала. Първо по множество вити стълби  и коридори се слиза до кухнята на замъка –  едни огромни тенджери, тави и пещи, където се е приготвяла храната.  Следва сувенирен магазин. Минаваме през него,  пак вървим,  влизаме в друг магазин за сувенири (така си върви пътеката за изход),  после през един тунел и чак тогава сме отвън.

Имаме още около час време до автобуса. Разглеждам павилиона за сувенири, напитки и храна –  какво ли да си вземем за спомен? Отивам най-отпред,  за да гледам. Гледам,  мисля, чудя се. Нищо не разбирам.

И изпадам в поредната комична ситуация:

Чаши за кафе с картинка някаква. Напитки някакви от машина. Чашата върви заедно с напитката… Някой си взема само напитка,  други си взема напитка с тази чаша с картинката.  други си вземат чаша с напитка и храна. Плащат по-малко от 10 €… И аз искам,  но какво? Заставам на опашката, идва ми реда,  посочвам  на машината за напитки един надпис и казвам, че искам това…

Дава ми се чаша с гореща напитка… Аз до последно си мислех, че ще пия чай…

И си искам захар. Посочват ми една пластмасова форма, бутилчица… Не ми прилича на захар. Ние в такива форми вкъщи си слагаме сол… Намокрям пръста,  поръсвам го и опитвам… захар. Сагам си две лъжички. Човека, който ми даде напитката ме гледа странно. А аз не разбирам от къде се взе тази миризма на вино. Оглеждам се наоколо –  да не би някой пияница да има около мен. Не. А мирише на вино… Тръгвам. Опитвам от напитката в чашата си… И всичко ми става ясно… Напитката не била чай,  а греяно вино или грог… Поглеждам надписа,  който бях посочил. Горещо вино… Цяла чаша за капучино,  пълна с греяно вино… Със захар… И като погледнах картинката –  пише Berlin…

Бях си вземал и един сандвич. В едната ръка сандвича,  в другата чашата с греяното вино. И вървя надолу… От едната страна на пътя –  набити колове за парапет… И аз вървя надолу, спирам се на всеки завой, слагам си чашата на поредния кол,  за да си взема хапка от сандвича… Така се насмуках с това вино,  че не мога да слезя от замъка до паркинга… Ще мине файтона през мен… Весело, забавно и запомнящо се. Слизам. До самия паркинг има езеро –

Алпзее

На брега му –  лебеди. Много красиви бели лебеди. Готови за снимки. Туристите ги хранят. Лебедите излизат от водата, опъват шии и си вземат храната от шепите на туристите. Една жена имаше на дрехата си мъниста и пайети –  бляскащи на слънцето. И лебеда опъва шия,  мислейки мънистата за храна и кълве дрехата… Много забавни. Като в приказките.

Събираме се в автобуса и тръгваме. Следваме посоката за Мюнхен. Пристигаме към 19 ч,  в едно малко селце насред полето. Нощуваме някъде в околностите на Мюнхен –  на 82 км, преди Мюнхен.

Хотелът ни

се казва  Gasthof Haslacher Bobing, а селището се казва

Bobing

Имах време да разгледам селото. Малко, тихо,  скромно и чисто. До хотела –  магазин. Тъкмо е затворил. Съвсем близо до него – кръчма – пицария. Отиваме там. Скромна, подредена, битова обстановка. Дървен тезгях, цветя по масите. Аз избирам спагети и бира. Похапнах си. Пред кръчмата  – малко кръстовище с табелки за посоките на близките селища. След като похапнах,  тръгнах да обикалям из селото,  да видя къде какво има…

Готвачът – чучело, което ни посреща пред хотела в Bobing

Минах покрай една банка. Я, да видим как изглежда една банка в малко немско село… Беше към 20 часа вечерта. Тъмно. Заставам пред плъзгащите се врати на банката,  да видя какво има вътре… И хоп – вратите се отвориха сами… С фотоклетка. Влизам. Вътре в банката е топло, чисто и подредено. Има си столове,  да седне човек,  рекламни брошури на продуктите на банката… Бели листи и химикал,  ако иска човек да си запише нещо… Два банкомата. Германска работа…

Излизам и продължавам. Точно до кръчмата имаше ферма за крави. Десетина крави тъкмо се прибрали от паша и фермера им чистеше. От другата страна на кръчмата на съседната улица – църква. Обиколих и нея. Построена на сравнително високо място. От време на време отекват по един – два удара на църковната камбана. Малко по-надолу видях и пожарната служба… Всичко си има в това село – площад, училище… Чистота и тишина.

Никъде не видях боклук

по тревата, по пътя,  бездомно куче или котка… Тишина… През прозорците на къщите се виждат сините екрани на малки телевизорчета.

Време е за сън. В днешния ден,  някъде по пътя си вземах една карта от рекламните кътчета по обектите. Карта на романтичните места в региона:

Romantische Strasse vom Main zu den Alpen.

Има и интернет адрес:

www.romantischestrasse.de

Проследява интересните и романтични  места  – замъци, църкви и катедрали по пътя от Fussen до Wursburg. И всеки град си има адрес в интернет, например:  http://www.wuerzburg.de/
Слагате само едно .de след града, който сте си избрали.

Очаквайте продължението

Автор: Владимир Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Германия – на картата:

Другата Германия

Още пътеписи от близки места:

1. Баварските замъци и Октоберфест (1): Залцбург, Химзее и Бодензее
2. Добре е, че мечтите ни не свършват (2): Мюнхен и Нойшванщайн
3. Съвети за пътуване: Нойшванщайн (Neuschwanstein), Германия
4. Пътуване из Гергьовденска Европа (2) – или как след 3100 км знам какво искам от живота
5. Neuschwanstein днес

Защо трябва да сложим край на домовете за деца в рамките на нашия живот

see how to make: see more:  

Не знам как ще ви повлияе това на вас, но когато аз го разбрах, преди ДВА дни наистина изпаднах в шок. Оказа се, че един от главните донори на родното МВР е Министерството на енергетиката САЩ. Това съобщи преди по-малко от 48 часа в...

Milen Radev

Ist man automatisch „rechts“, wenn man (eingedenk ihrer mehr als 200-jährigen blutigen, genozidalen Geschichte) die Linken, die Linke und linkes Gedankengut verabscheut?

Ist man „rechts“, wenn man den praktisch durch nichts begrenzten Ansturm auf dieses Land von meist wesensfremden Menschenmassen mit hierher nicht passenden Verhaltensweisen, Denkmustern und Kulturprägungen mit äußerster Sorge (nicht mit Angst!) verfolgt und davor warnt?

Ist man „links“, wenn man die dumpfbackigen Schlägertypen, die schalumwickelten Feingeister und hysterischen Demagogen von der Elsässer-Sorte auf allen möglichen Deppengida-Veranstaltungen nicht ausstehen kann und will?

Ist man „links“, wenn man Putins-Lakaien vom Gauland-Typus und alle Putin-Verherrlicher als „Retter des Abendlandes“ in der AfD-Anhängerschaft ablehnt und verachtet?

Ist man „links“ oder „rechts“, wenn man vor dem neuen Antisemitismus warnt. Dem, den die meisten Neuankömmlinge mit der Muttermilch in ihrer arabischen Heimat eingesaugt haben und durch ihren alltäglichen „kulturellen“ Medienkonsum immer weiter verinnerlichen?

Ist man „links“ oder „rechts“, wenn man die Allianz und echte Werteverbundenheit zu den USA (wer auch immer gerade dort regiert) als existentiell wichtig für unser Land betrachtet.

Fragen über Fragen…

Und nicht wenigstens eine sichere Antwort. Über die Lotto-Zahlen nächsten Mittwoch zum Bespiel…

Продукти за 4 порции:
500мл доматен сок
4 картофа
2 глави лук
1 морков
¼ пащърнак
100г бекон
1ч.л. сол
1с.л. суха целина

Приготвяне:
Супичката е разтоварваща и лесна за усвояване, защото е пасирана. Тъй като е зима, към тази зеленчукова чорбичка, добавям и бекон. Нарязвам шареното месце на фини парченца. Запичам от двете страни оребрен тиган. Почиствам измивам зеленчуците. Разполовявам картофи, лук и морков. Прехвърлям продуктите в тенджера. Наливам три чаени чаши вода. Добавям доматен сок и сол. Похлупвам и поставям съда на включен котлон. Варя на кротък огън, един час. Пасирам горещата супа. В купички слагам от парченцата печен бекон. Сипвам от чорбичката. Поръсвам порциите със суха целина. Поднасям заедно с топли крутончета.

Липсата на време обикновено е сред най-често срещаните аргументи, които хората използват, за да кажат защо не четат повече. Междувременно времето, което се “губи” в пътуване в публичния транспорт е право пропорционално на големината на града, в който човек живее. Логично цялото това уравнение от ХХI век превръща превозните средства на градския траспорт по цял...

Само истински глупавите или онези, които се правят на такива, не разбраха вчера на пресконференцията на Лютви Местан КОЙ е бил посредникът, който от името на Доган му е искал оставката и го е уведомявал, че му се премахва охраната. На уточняващия въпрос на Сашо Диков дали това не е бил Делян Пеевски бившият лидер на ДПС достатъчно ясно даде да се разбере, че всички се досещат и че журналистът направо е познал.

Днес чорапът, за да не кажа цървулът ( че може да се засегне паметта на Апостола, за когото са ни учили от деца , че един развързан цървул го е препънал в бягството му от турците край Къкринското ханче), продължи да се разплита. Нишката дръпна бившият офицер от Националната служба за охрана Николай Марков, изгонен с голям скандал лично от президента Първанов заради доклад на офицера през лятото на 2007 г. за безобразията в подчинената на държавния глава служба (http://e-vestnik.bg/2123).

Поканен да коментира свалянето на охраната на Лютви Местан , за което самият той разказа вчера на пресконференцията си, Марков изненада водещия Антон Хекимян с неочакваната за него категорична преценка, че Местан е трябвало да се обажда не на президента , на премиера по въпроса за охраната. Марков приземи недоумението на водещия с аргумента, че всевластието на Борисов е всеизвестно и няма никакво съмнение : именно Борисов е наредил свалянето на охраната.

Каква са я мислили от БТВ с поканата към Марков, а каква стана тя!

Ако насложим сюжета от пресконференцията и изясняването на публичната тайна за командните функции на Пеевски ( наричан безименно през цялото време от Местан „посредника”) в ДПС и държавата, се получава онова, което моя милост твърди за зависимостта на Бойко от Делян вече втора година, навличайки си личния гняв на Борисов с обидни квалификации по мой адрес.

Вече не съм толкова самотен в това твърдение. Ледът взе да се пука и по отношение на неистовото желание за реализиране на „Южен поток”. Край него са накацали фирмите на Пеевски , а главен брокер в лобирането за реанимирането, който отново и отново ридае над ковчега на проекта, е премиерът Борисов. След разрива между Путин и Ердоган възбуденият апетит за консумиране на обещаните подизпълнителски милиарди по проекта отново се изнерви. Потокът едва ли ще потече, но лигите на лакомниците определено се леят….

Путин изтърси в края на миналата година пред целия свят абсурдното твърдение, че „Южен поток” бил замислен, за да се помогне на България. Тази лъжа обаче явно е послужила за сигнал за разместване на пластовете в най-слабото звено на двата западни съюза. Както Путин зави към Турция с „Турски поток”, за да уязви ЕС и принудената да се подчини на европейските правила България, така сега самодържецът може да ознаменува разрива си с Ердоган с връщане към Българския поток-стига да му скимне. Скимуцащите му пудели го подканват да побърза.

Сигналът на Путин е причината, която детонира големия взрив ДПС, където Пеевски се разпорежда и разправя с лесно преодолимия бент пред този поток, какъвто вътрешнопартийно се оказа Местан с неговата схрускана от местната глутница евроатлантическа реторика.

Говорителите на този интерес, русофил до русофила, са мобилизирани сега като едни викачи, като гоначи по време на хайката срещу някакъв си единак Местан. Притиснат от ляво и от Изток, той бяга на юг и на дясно. Но за да намери спасение от гонката трябва не просто да бяга, а да се изправи твърдо срещу гоначите и викачите с нещо повече от намеци. В противен случай и малкото му потенциални съюзници, дори да вярват напълно в искреността на евроатлантическите му убеждения, няма как да му подадат ръка.

Трудно е Местан да бъде припознат за съюзник от десните, към които той вчера открито апелира за сътрудничество, без да е поел риска да разобличи схемата Пеевски-Борисов. Говорейки обаче уважително за „ почетния председател на ДПС”, за „посредника” и за премиера Борисов- ако не с почит, то със стаено страхопочитание, Местан си остана в нишата на подгонената жертва, търсеща убежище, а не сблъсък с преследвачите си.

Един от редовните говорителите на руския интерес, надушил адреналина на Местан, вече го опакова като производна на …Радан Кънев с явната цел му го завърже на врата като воденичен камък и така заедно да цопнат в блатото. Хитрият Андрешко лансира тази теза днес от екрана на БНТ малко след като репортерът на държавната медия Иво Никодимов открито се включи от Кърджали в задаването на отговори в желаната от Доган и компания посока. Предпоставяйки отговора на интервюирания от него кмет на града Хасан Азис, останал верен на Доган, репортерът обобщи, че българските турци в областта, с които се е срещнал, до един са за добри отношения с Русия, защото я смятат за освободителка на България.

Трогателно и с пълно себеотдаване, Хасан Азис се съгласи с мъдростта на населението по начина, по който тя беше обобщена от Никодимов. Азис се съгжласи  веднага и някъде около 5-6 пъти. Няма, няма, няма и няма никаква руска намеса в процесите в ДПС, радостно подчерта той единодушието си с държавната медия ( пред чийто пратеник свикналите да гледат на държавата като на мащеха български турци нищо чудно вкупом да са изрецитирали онова, което смятат, че се очаква от тях).

Ясно е, че задачата на деня от три седмици насам е да се повтаря мантрата за липсата на руска връзка в скандала, независимо от очевидния факт, че разривът в ДПС избухна именно с тирадата на Доган за някакъв възход на руската сила и респективния упадък на Запада.

Речта му е буквално ехо на същото твърдение , изразено от Путин само часове по-рано в Москва на годишната му пресконференция. В желанието си да измести вниманието от тази очевидност днес Андрешко нарече в студиото на БНТ речта на Доган „импровизе” само и само да омаловажи резоньорска й същност спрямо заявеното от Путин същия следобед преди запоя в Бояна. Явно Андрешко ни смята за достатъчно глупави, за да не знаем, че една импровизация може да е успешна само ако се базира на добрата подготовка ( при импровизаторите в джаза това означава години, ако не и десетилетия репетиции ).

С риск да обидя добрия Мечо пух, който умилява с плюшената си наивност ( и сам си признава, че е глупаво мече), ситуацията тук напомня много на прочутата сцена от книжката, когато Пух се изправя пред дупката на Зайо и пита дали вътре има някой. Дочувайки отговора на Зайо „ тук няма никой”, Пух констатира: „щом някой казва, че няма никой, значи има някой”.

Разликата в сценката, която ни разиграват обаче сега е в това, че мечката пред нашата дупка не е нито глупава, нито добра, а участниците в нейната хайка правят мечешка услуга дори на себе си, защото се самоизобличават със слугинажа си на един хищник, чиито проблеми в собствената му бърлога тепърва предстоят да ескалират.

Share on Facebook

Актрисата и посланик на ООН Ема Уотсън обяви, че планира да създаде собствен феминистки читателски клуб, съобщава сайтът standard.co.uk. Името на клуба ще бъде “Our Shared Shelf”, а едни от първите поканени да се присъединят са писателката Дж. К. Роулинг и певицата Тейлър Суифт. Звездата от филмите за Хари Потър съобщи новината в Туитър, а...

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ 2016 година е различна от 2015 в астрономически план, но дали ще е различна и в политически – или светът, Европа и България ще живеят в старите, но още по-опасни предизвикателства? За втора поредна седмица темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, както казахме миналата седмица, ГЕРБ вероятно ще спечели президентския вот в България, но това е важно само за страната, а президентският избор в САЩ, който също предстои, е важен за света. Има ли вариант в американските избори, който изглежда по-добър или по-лош от българска гледна точка?

– Слава, Богу, най-лошият вариант е вече невъзможен, Фили – а той е сегашният президент Барак Обама да остане на власт. Невъзможен е заради реално действащите демократични механизми в САЩ. Колкото и да се критикува тази държава, никой не може да я обвини, че някога се е подиграла така нагло с принципите на демокрацията, с Конституцията и избирателите си, както направи тандемът Владимир Путин – Дмитрий Медведев в Русия. Според мен при всички случаи за България е по-добре властта в САЩ да вземат републиканците. Възможността един демократ просто да смени друг в Белия дом не е добра. Тя означава още 4 години САЩ да следват пагубната външна политика от последните 7, която донесе на тях и целия демократичен свят несънувани през последните 70 години беди. При всички случаи се надявам един президент-републиканец да върне нормалността в световната политика, като каже няколко ясни и прости неща – Русия не може да прави каквото си иска, защото в този свят всеки трябва да се съобразява с всички останали; тероризмът трябва да бъде решително унищожен, а не нерешително почукван по носа; всички хора имат права, но само ако зачитат и уважават правата на другите; свободният свят не може да бъде изнудван чрез собствената му свобода. Тези и още няколко подобни неща трябва да каже и устоява бъдещият американски президент, за да може светът пак да започне да се превръща в сравнително добри място за живеене. Иначе ще си остане просто единственото място, където човек може да получи прилична пържола, както казваше Уди Алън.

– Всъщност, Пламен, случайно ли поставяш като проблем номер 1 за света Русия, а не тероризмът?

– Изобщо не е случайно, Фили. Ако човек се зарови, поне във времето от ВСВ насам, ще установи, че тероризъм без участието на Русия е рядък случай. Да, най-общо, ИРА в Ирландия или ЕТА на баските успяха да останат далеч от тази зараза. Също Бен Гурион в Израел. Те не се полакомиха за меда на Кремъл, защото май си даваха ясна сметка и за неговото жило. „Който ни освободи, той ще ни пороби” – казваше по същия повод Левски. Но, така или иначе, основните и най-шумни играчи през годините – „Червените бригади” в Италия, Баадер-Майнхоф в Германия, ПКК на кюрдите в Турция, Карлос Чакала, палестинците на Ясер Арафат, режимите на Саддам, Кадафи и други, имаха пълна съветска, сега руска подкрепа. Това напоследък се потвърждава все по-често, а, надявам се, покрай ескалиращите амбиции на Русия, ще става все по-ясно и за широката публика.

– Какво имаш предвид, като казваш, че връзките на Русия с ислямския тероризъм се потвърждават все повече?

– Няколко свидетелства за това, Фили, вече идват от неслучайни хора. Например бившият зам.-шеф на румънските тайни служби Йон Пачепа, избягал на Запад още през 1978 година, неотдавна издаде книгата си „Дезинформация”, в която разказва за дейността на КГБ и тъй наречените „братски служби” по инфилтриране и управляване на терористични групи в Близкия изток. „В ислямския свят Кремъл продължава политиката на Андропов – поддържа радикалните и терористични групировки” – пише еднозначно Пачепа за сегашната ситуация. Онзи ден пък излезе интервю на журналиста Андрей Цаплиенко, проведено в тайна квартира край Киев с офицер от руските специални служби, избягал в Украйна. Офицерът, назован само Евгений, е проверяван щателно от украинците, включително два пъти с полиграф. Той твърди, че зад атентатите в САЩ и Европа, включително този в Париж, стоят руските служби. Според въпросния Евгений „радикалните ислямистки групи буквално са натъпкан с руските агенти и Москва оказва реално въздействие върху техните действия”. Малко преди това в интервю за радио „Свобода” пък друг бивш офицер от КГБ излезе и говори по въпроса с истинското си име – Андрей Жирнов. „Днешните терористи – каза той – са не само наследници на своите предшественици, които бяха създадени, подбрани, възпитани, въоръжени и тренирани в съветските спецлагери, но са и тяхно специфично „прераждане“ по същия начин, както сегашните руски служби са реинкарнация на КГБ”. Жирнов заяви също, че нито Путин, нито арабите вече се интересуват от комунизъм и революция, но съюзът им и скрепен от общата омраза срещу Запада.

– Добре, Пламен, но в момента сякаш тенденцията е обратна – Западът се опитва да се договори с Путин за общи действия срещу „Ислямска държава”.

– Не съм сигурен, че е така, Фили, на мен ми изглежда повече като опит на Запада да накара Путин да не пречи чак толкова. Но и това няма да се получи, защото интересите на Кремъл са обратни. Така че прогнозата ми, колкото и зловещо да звучи, е за ескалация на тероризма по света, която ще продължи през следващата година. После – ще видим, до голяма степен зависи от това кого ще избере народът на Америка за президент.

– А какви са очакванията ти за развитията конкретно в Европа,свързани с бежанската вълна и огнищата на тероризъм там?

– За съжаление, пак не съм оптимист, Фили. За миналата година в Германия само регистрираните мигранти са 1 милион. Страната все още някак успява да се справи, приема ги, грижи се за тях, дава им работа, плаща им помощи. Но мисля,че с политиката си по тази тема канцлерът Меркел изпя лебедовата си песен във вътрешен план и няма да изкара още дълго на поста. В общоевропейски план пък нещата стоят още по-зле. Строителят от България и водопроводчикът от Полша са ядосани, че Германия им отказваше работа и ги караше да изчакат съответния срок според присъединителния договор към ЕС, а сега някакви хора от кол и въже идват от някъде, без квалификация, без език, без нищо – и веднага получават каквото искат из цялата стара, красива и богата Европа. Това не е тъпа ревност, Фили, а проява на егоистичен здрав разум, липсата на който по върховете на ЕС все повече подкопава неговите основи. С други думи – ако ръководството на Евросъюза не предприеме бързи мерки за връщане на здравия разум не само по отношение на лесните въпроси, които му се поставят, но и по отношение на трудните отговори, които то самото трябва да даде, можем да станем свидетели – не, а направо участници в процес на европейски разпад, който всъщност никой нормален човек не желае.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com