Ирина Бокова да стане генерален директор на ООН? Оооо, нее! Ето защо!

http://www.faktor.bg/mnenia/intervyu/62420-aleks-aleksiev-ako-bokova-stane-shef-na-oon–sluzhi-na-tavarist-putin-a-ne-rodinata.html

А във връзка с борбата за медиен плурализъм, открита като кауза наскоро от съпартийците на Бокова в България, припомням едно заглавие и един цитат от Ню Йорк таймс:

Bulgarian Who Is to Lead Unesco Advocates Political Pluralism

By DAN BILEFSKYSEPT. 23, 2009

“Those who dislike Communism in this country are not happy about her promotion,” Ivo Indzhev, a Bulgarian political blogger, said in a telephone interview. “For people in this region, her appointment sends the message that the West can swallow someone’s Communist past very easily but can’t abide an Arab who is anti-Israel.”

A reader on Mr. Indzhev’s blog lamented that while even some people in censorship-prone Egypt had dared to criticize Mr. Hosny, the establishment in Bulgaria had chosen to gloss over Ms. Bokova’s past.

Share on Facebook

На желаещия да се „самоубие”, влизайки в ролята на (само)убития защитник на свободата на словото, не може да се попречи, освен ако не бъде поставен под денонощно наблюдение в обезопасена за целта стая, каквато БНР определено не е .

Нямаше да се връщам към темата, ако тя не се натрапва в публичното пространство за партийни цели, паралелни на онези, който Волгин пропагандира от години в националния ефир в нарушение на елементарното правило да не агитира за създаването на политически субект . А той правеше точно това: призоваваше да бъде създадена „истински лява партия” , подобие на гръцката СИРИЗА в България.

Лявото, обявено за недостатъчно такова от самия Волгин, реагира в негова открита политическа защита. Лидерът на БСП Михаил Миков подкрепи най –яркото по своя антиплурализъм предаване в националния ефир , за да защити…плурализма в медиите, протестирайки срещу спирането на предаването „Деконструкция”.

От националния ефир са сваляни много други предавани. За разлика от Волгин, който си запази работата в БНТ и микрофона да си продължава пропагандата в други предавания, доста журналисти с противоположни възгледи на пропагандираните от Волгин са принуждавани да напуснат работата си. Сваляни са и са уволнявани, но от никого не бяха защитени. И никога не са се доближавали в демонстрирането на възгледите си до кресчендото на Волгин в „неговото” си предаване в държавното иначе радио.

Ще бъде лицемерно да не припомня с едно изречение, че предаването в „Десетката” беше свалено по времето на монархосоциализма през 2006 г. от ефира на най-гледаната телевизия след личната интервенция на соцпрезидента Първанов. От негово име в централните новини на БТВ беше изчетена цяла декларация срещу моя милост като водещ на предаването заради това, че съм си позволил да задам неудобен за него въпрос.

Същевременно на опитите да бъда упрекнат като водещ на забраненото по волята на социалиста Първанов предаване, че не съм неутрален във възгледите си , отговорих преди да ми бъде отнета думата с оповестяване на статистика за политическата окраска на поканените събеседници. От нея беше видно, че управляващите монархосоциалисти и депесари бяха категорично преобладаващо мнозинство в „Десетка” пред омразните им сини опозиционери.

Нищо подобно на полето на плурализма не се случваше от приватизираната от Волгин държавна трибуна за крайно лява и проруска агитация с дежурното му заклеймяване на дясното, Запада, САЩ и прочее сатанизирани от него мишени. Плурализмът в него беше забранен. Ето защо е повече от нахално с демонтирането на „Деконструция” да се спекулира по темата за пострадалия „плурализъм”.

А доволният от всичко това Волгин, който си остана на топло на държавна служба, а не на улицата при уволняваните през годините журналисти, търси улична подкрепя за своя триумф в позата на жертвата, която най-сетне се домогна до статута на страдалеца.

Като нередовен слушател на неговите монолози в „Деконструкция” не мога да знам дали е обосновал причината, поради която дефилира сега с щампа на основателя на ционизма Теодор Херцъл ( 1860- 1904 ).

Защо не на Че Гевара или Путин, което много би му подхождало, а именно на Херцл ( на първата снимка горе)? Може би се изживява като родоначалник на местен проект, съизмерим с обединяването на преследваните евреи? Ако е така, трябва да знае две неща: русофилщината му , видна от факта че дори и фамилното си име е променил на Волгин, никак не се връзва с подобна поза. Евреите са били преследвани жестоко в Русия много преди възникването на националсоциализма. Русия е била ( и продължава да е) най-мракобесната империя, включително за създателите на социализма. Ето защо евреите са потърсили убежище за своето консолидиране не другаде, а в същата тази Запада Европа, където е мишкувал комфортно и самият Ленин.

Не се съмнявам, че всичко това е известно на Волгин, а може би и на Миков също му е ясно за какъв ци(о)низъм иде реч. Но западналата партия няма нищо против да се възползва антизападната реторика и музиката на Бийтълс за фон на този ци(о)низъм.

Share on Facebook

След като разбрахте "Кой финансира защитата на организираната престъпност?" е редно да видим и от къде се вземат парите за щедрите "дарове". Да разберем това ще ни помогне един, според мен, много оригинален виртуален ...

Когато изпратим деня на Пиер Мейлак е като наниз пътешествия из човешкото – красота и самота, тъга и безвремие, фантазии и земности, влюбвания и мечтания, загуби и загубвания. Книга, изпълнена с любов към момента, към хората, към думите.

Когато изпратим деня е колекция от 14 разказа за нас, за несподеленото, за мислите и мечтите ни.

Браво на ICU за избора, за корицата на Живко Петров и за превода на Невена Дишлиева-Кръстева.

Идеална за дългите зимни вечери на януари.

p.s. и като уикипедианец не мога да не споделя специално един от разказите – Държавен преврат (вече в Уикипедия); същият разказ е доста показателен и за медийния свят и препоръчвам и на колегите журналисти

Песента “Happy Birthday To You” била изпята за първи път през 1893 г., при това с текст „Good morning to all“. За първи път торта за рожден ден се споменава в Оксфордския речник през 1785 г., а първата картичка за рожден ден – през 1902 г. За първи път преди 10 години Петър реши да създаде блог точно на тази дата, а през последните 10 години много неща се промениха – както за Петър, така и за блога… Първо Биляна и Петър обединиха блога си, после и те самите се обединиха

Според „Аз жената“ има 11 неща, които задължително всяко 10-годишно дете трябва да може да прави:

1. Да си направи сандвич – в нашия блог също можете да откриете рецепта за сандвич.
2. Да направи чай с електрическата кана – правено, в Шотландия.
3. Да си пише сам домашните – доста хора си пишат домашните именно чрез информация от нашия блог, няма да даваме конкретни примери.
4. Да изхвърля боклука – дори го правим разделно…
5. Да помага в седмичното почистване на дома – да, харесахме си бърсалка още в Белгия…
6. Да си отсервира обяда – за обяд не знаем, но когато Биляна реши да отсервира вечерята на Петър за първи път, нещата приключиха в Пирогов…
7. Да си избира сам дрехите за деня – и дори се научихме как да разпознаем скъпите от евтините дрехи…
8. Да честити празник на член от семейството – разбира се, даже на цялата нация…
9. Да помага в пазаруването – помага с гуми, памперси, детски седалки и идеи за подаръци на мъж и жена…
10. Да си знае адреса – знаем го, знаете го и вие… www.peter.and.bilyana.net
11. Да знае как да поиска помощ от съседи – да, при това без да сме предубедени.

От горното следва, че имаме три деца: Симеон (на 2 години), Виктория (на 5 години) и блога ни (на 10 години). И макар (логично!) да отделяме много повече време на хуманоидните ни деца, за последните 10 години нещата с виртуалното ни дете в цифри изглеждат така:

• 2 749 746 са уникалните посетители за последните 10 години.
• Имайки предвид, че 90.46% от посещенията ни са от България, това означава, че 2 487 420 българи са ни посещавали или приблизително всеки трети българин някога е попадал на блога ни.
• 59.1% от домакинствата в България имат достъп до Интернет, което значи, че над половината от българите, ползвали интернет са отваряли блога ни.
• Тези числа растат все повече и повече – само през последната година (2015 г.) са ни посетили 419 000 уникални потребители – това са всички хора в Пловдив и Асеновград заедно…
• От чужбина най-много блогът ни се чете в Германия (2%), Великобритания (1,8%), САЩ (1,5%), Русия (0,6%), Испания (0,5%) и Гърция (0,5%).
• Средностатистически 872 души всеки ден посещават блога ни, от които 753 са уникални! През последната година не сме падали под 1000 души на ден.
• Всеки пети посетител е под 25 г. (19.17%), всеки четвърти между 35 и 44 години (23.60%), а най-много са между 25 и 34 години (37.78). Едва 2.87% от посетителите ни са над 65 години (бабо, здрасти!)
• Най-големите ни фенове са фенове на филми и сериали (5.51%), спортни фенове (4.75%), технофили (4.66%), шопинг-маниаци (3.95%) и пътешественици (3.82%).
• Редовните ни читатели (чели над 10 публикации) са едва 3,5%, но това са почти 100 000 души!!! И, вярвате или не, над 20 000 души са чели над 200 статии в блога ни (да, всеки от тях поотделно!).
• 17.69% от потребителите ни са ни чели от мобилно устройство (таблет или смартфон). За миналата година този процент е 36%, т.е. над една трета!!!
• Най-често хората попадат в нашия блог след търсене на информация за официални празници, подарък, забележителности, гуми, рецепти за октопод, икони за skype и една-две нецензурни думи…
• Средно хората прекарват 1:36 мин. на посещение в блога ни. Но истината е, че един голям процент остават само 10-20 секунди, докато останалите се задържат поне за 5 минути, а понякога четат и с часове.

Но извън числата, има нещо много по-важно… блогът ни стана повод за много интересни запознанства, неочаквани приключения и приятни емоции…

След 10 години онлайн присъствие, решихме, че е време да работим и в една друга насока – наша собствена фирма за онлайн маркетинг и реклама, дигитално присъствие в Интернет, консултации, организиране на събития и обучения и др., която създадохме преди броени дни… Дами и господа, представяме ви Уебикус ООД:

Запомнете това име и лого и очаквайте много новости там… Надяваме се, че ще го виждате по-често и на повече места.

А ние продължаваме напред – стискайте ни палци

Щото душа ли е – ни са чете, ни са пише. Душата – само тя си са знае. „Кървави разкази“ (изд. „Ciela“) е сборникът с разкази на Александър Чакъров, който вдъхновява Петър Делчев на свой ред да напише „Трънски разкази/Балканска сюита“. В този ред на мисли, гарантирам на всеки, който е харесал историите на Делчев, че...

Новата година започна с театър още на 2 януари – “Дуети” в Театър 199 със Силвия Лулчева и Владо Пенев. Постановка за любов, постановка за забавление, но и постановка за малко или много мислене.

На сцената ни се явяват 4 двойки – три на живо и една заснета в интервю. Всяка от тях вижда любовта по трудния начин. А самите връзки са толкова разнородни, колкото… колкото връзките в реалния живот. В пиесата (автор е британецът Питър Куилтър) има много смях и всеки редови зрител в началото ще се обърка, че е отишъл на лека комедийна постановка. Няма как да е иначе, ако представлението започва с разказ на двойка срещнали се през обява във вестник, в която дамата занесла сирене на първата среща. Но с течение на времето между забавните реплики прозира и нещо друго. Мисли за самотата, за любовта, за връзките. За това колко е важно да си споделяме и да се чуваме. За вторите шансове и неумиращата надежда да намериш Единствения (дори ако е от третия брак).

За мен е голям плюс, че хуморът в “Дуети” е интелигентен хумор. Забавлява те историята и репликите, а не смях от типа “героят се спъва в гребло и пада върху торта”. Единственото, към което имам забележка, са няколко сериозни буквални грешки в превода – “дай ми го обратно”, “господин Правилен”. Не съм литературен критик, но когато си на “ти” с английския, такава елементарна фраза просто те вади от постановката.

Силвия Лулчева и Владо Пенев успяват да скочат от роля в роля за рекордно време. Което е впечатляващо, защото героите им са диаметрално противоположни: от възрастен невзрачен самотник до капризен богат гей, например. Стандартно имам по-голям афинитет към Пенев и той затвърждава интереса ми и сега. Сценографията е съвсем проста и незабележима, като че ли стандартна практика в Театър 199. Малкото пространство на сцената е смалено допълнително, което фокусира движенията и енергията на актьорите.

“Дуети” е разказ за хора, които се обичат. В някой от тях може би ще се припознаете – което е и целта на Куилтър. Някои реплики сигурно сте използвали и в реалния живот – затова и пиесата е толкова близка и интересна. Препоръчвам преживяването на всеки, който иска да разпусне малко с истински забавна и смислена постановка.

___
снимки: Театър 199

Постът Театрално ревю: Дуети е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Новата година започна с театър още на 2 януари – “Дуети” в Театър 199 със Силвия Лулчева и Владо Пенев. Постановка за любов, постановка за забавление, но и постановка за малко или много мислене.

На сцената ни се явяват 4 двойки – три на живо и една заснета в интервю. Всяка от тях вижда любовта по трудния начин. А самите връзки са толкова разнородни, колкото… колкото връзките в реалния живот. В пиесата (автор е британецът Питър Куилтър) има много смях и всеки редови зрител в началото ще се обърка, че е отишъл на лека комедийна постановка. Няма как да е иначе, ако представлението започва с разказ на двойка срещнали се през обява във вестник, в която дамата занесла сирене на първата среща. Но с течение на времето между забавните реплики прозира и нещо друго. Мисли за самотата, за любовта, за връзките. За това колко е важно да си споделяме и да се чуваме. За вторите шансове и неумиращата надежда да намериш Единствения (дори ако е от третия брак).

За мен е голям плюс, че хуморът в “Дуети” е интелигентен хумор. Забавлява те историята и репликите, а не смях от типа “героят се спъва в гребло и пада върху торта”. Единственото, към което имам забележка, са няколко сериозни буквални грешки в превода – “дай ми го обратно”, “господин Правилен”. Не съм литературен критик, но когато си на “ти” с английския, такава елементарна фраза просто те вади от постановката.

Силвия Лулчева и Владо Пенев успяват да скочат от роля в роля за рекордно време. Което е впечатляващо, защото героите им са диаметрално противоположни: от възрастен невзрачен самотник до капризен богат гей, например. Стандартно имам по-голям афинитет към Пенев и той затвърждава интереса ми и сега. Сценографията е съвсем проста и незабележима, като че ли стандартна практика в Театър 199. Малкото пространство на сцената е смалено допълнително, което фокусира движенията и енергията на актьорите.

“Дуети” е разказ за хора, които се обичат. В някой от тях може би ще се припознаете – което е и целта на Куилтър. Някои реплики сигурно сте използвали и в реалния живот – затова и пиесата е толкова близка и интересна. Препоръчвам преживяването на всеки, който иска да разпусне малко с истински забавна и смислена постановка.

___
снимки: Театър 199

Постът Театрално ревю: Дуети е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.

Болестта на Алцхаймер те прави изгнаник в собствения ти дом, чужденец в собственото ти тяло. От чувството ти за идентичност постоянно се откъртват отломки, които се носят около теб, сякаш си корабокрушенец в морето, но ти вече не ги разпознаваш. Не си в състояние да преминаваш по моста, който те е свързвал с близките ти....