“Kids Draw Home” is an architecture workshop organized by the Kids’ Architecture Workshop, publishing house Tochitza, and art...

Над 100 книги ще се състезават за престижната награда в Националния конкурс за поезия „Христо Фотев“ 2016 г., съобщава ИА „Фокус“. Големият интерес превръща литературното събитие в едно от най-големите и очаквани в страната. По традиция наградите от конкурса се връчват на рождения ден на поета – 25 март. Акценти в тазгодишната церемония са спектакъл по...

Продължаваме на обиколката из Цикладите, заедно с Домоседа. Започнахме с островите Делос, Миконос и Парос, днес сме вече из Донуса, Икария и Фурни.

Приятно четене:

Гръцка островна сводка

Делос, Миконос, Парос, Донуса, Икария, Фурни, Сирос, Родос

част втора

Донуса, Икария и Фурни

Следваше умерен ден за начало на плаването в открито море от остров на остров. Като разстояние – около 20 мили. И като вятър. Акостирахме на

Донуса – малко островче

с едно място за лодка на кея на селцето Ставрос (добър повод да разкажа историята за Stavros the GF*). Вързахме лодката на кърма. Пред таверничка с мушами на бели и сини каренца.

Серт чичко ми сервира елиникото, похвали ме за избора на ниво на озахареност (метрио) и се скара на Комшу, че си мие гроздето с прекалено много вода в кухнята на таверната. Преди залез остана време да се пръснем по острова, посока няколкото видими хълмчета с по параклис на най-виското място на всеки от тях. Както и лоцията беше предсказала, с европейски пари са поркарали асфалтово(и) шосенце(а), които не помагат на търсещия забравена от времето на Калибан островна идилия. Но и не пречат много. Яхти може и да нямаше, но летовници чужденци изникнаха, като изпод земята, а и изот морето с връщащо се отнякъде с лодка за разходка. И запълниха двете тавернички. Да ни е чиста съвестта, че никакъв алъш-вериш освен елиникото не им направихме, даже пари за пристан не ни взеха, а си рязахме салатката и мезенцата с узо на борда.

А на сутринта се оказа, че член на екипажа е открил фурната и ни зарадва с банички асорти. Вдигнхаме котва рано. Тоест – веднга, след като изядохме баничките. Че ни чакаха 40 мили за около 8 часа (за домашно – да се изчисли средната скорост във възли!).

Вълни. Клатят.

На някои им попризля. Аз пък си дочетох криминаленцето на Ю Несбьо, за което стана дума Парос.

Пристанахме в

Св.Кирик

– градче на острова-крепост на Лявата идея и комунистическите партии

Икария

 Лявата идея пристигнала в лицето на заточени от Атина прогресивни дейци при управлението на непрогресивни сили в средата на XX век. Завареното население взело мерки против облъчване и се изнесло в Австралия (виж изторията за Stavros the GF*) , като останали само тези, които приели присърце прогресивността на заточениците. Така е обяснено в пътеводителя, но се потвърждава от внимателната подборката предизборни плакати по дърветата около пристанището. И от изоставените ъглести бетонни чудовища в подозрително напомнящи стила на почивните бази от българския късен соц.

На тоя остров сигурно и Сириза им се струва дясна.

Но да не си помисли някой, че и православните църкви ги няма. Тук са. Но островът просто е див и недоразвит. Може би от злонамереност на некрайнолевите централни правителства. А може би от географията. Южният бряг, където се намираме, прелива в стръмен, гол, сух и дълъг рид към билото – гръбнак на острова.

Тук бил паднал Икар, след като напук на предупрежденията на баща си прелетял прекалено близо до слънцето и му се разтопили крилата. Пишлеме!

На нас пък горещата минерална вода, извираща направо в морето изпод облите крайбрежни камъни, замалко да ни разтопи динята. Динята беше доволно изкуфяла, но затова пък – охладена, та до разтопяване не се стигна. А като я гарнираш, излегнат в топлата вода, с чаша извадена от яхтения фризер мента в ръка, хич не ти и пука, че е куха. Единствена компания ни правеше малка комуна нудисти в съседната скална ямичка с гореща вода. Нямаха вид нито на комунисти, нито на прогресивни заточеници. Май бяха най-обикновени атински юпита.

Всеки следващ от тия гръцки острови вдига летвата!

Следващият избран не беше далеч и затова не си дадохме зор да претупваме закуската с банички. Даже и на портокаловите резенчета не посягахме, преди да бъдат аранжирани радиално симетрично в кръгла чиния от назначен за целта член на екипажа. А и вятърът беше на наша страна.

Остров Фурни

 представлява два(!) малки острова, разделени с тесен пролив. През който минахме на ветрила на отиване, не си харесахме заливечето отвъд и се върнахме обратно до главното селище. Там не ни разрешиха да паркираме на тихия кей за големи лодки и ни предложиха подветрения с малките. Шведската яхта след нас огледа и се върна нацупено през пролива и пак останахме сами.

Fourni, Гърция

Пристанището на западното островче вече беше потънало в сянката на ранния есенен залез. А ние си харесахме занемарен товарен пристан на километър северно от селцето на източното островче с умрял микробус фолксваген и два привидно изоставени контейнера, носещи логото на тайванска спедиторска компания. Биха могли да съдържат всичко, което поема въображението – изкуфели дини, пиратски съкровища, радиоактивни отпадъци, нелегални имигранти. Не проверихме.

Вместо това за вечеря слязохме пеша в селото, защото преценихме, че това ни е мястото и вечерта за прясна риба в таверна.

По главната улица с варосани до половината стъбла черници

може да се снима филма за Гърция от 70-те (примерно). Достатъчно е само по-XXI-вечеещят се от двата бара да не влезе в кадър и илюзията е пълна. Оживление с пикапи настъпва, когато акострира фериботчето (и пракира точно там, откъдето ни изгониха по-рано следобед).

На войнишкия паметник,

съвсем по гръцки, датите на световните войни не съвпадат с общоприетите от учебниците по история. Гръцката първа световна е продължила до 1922, а ако броим и Петричкия инцидент – до 1925. А втората – поне до 1953. На стената на баскетболното игрище в гимназията е изрисувана карта не на цяла Гърция, още по-малко – на Европа и света, а на о-в Фурни. Трябва да се поддържа пламъкът на островния патриотизъм! Но в таверната на Манолис се изложиха. На покривките беше изобразен големият брат остров Самос.

Барбунът наистина беше пресен!

И калмарите. Някои по-придирчиви подложиха на въпрос възрастта на октоподите, но аз предпочетох да си ги похапна без втеляване в подробности. Узо! А за спомен от острова си взех … предизборния позив на Сириза от таблото за стенвестници на пристанището. Ако изборите не бяха минали, бих могъл да им повлияя и да спечели друг. Но те минаха преди седмица. И Сириза спечели.

На сутринта ме обзе онова на край на сезона чувство. Даже – на свършил сезон. Надуваемият плаващ замък, изнесен на плажчето край пристана още не е успял да спихне. Но човек да се грижи за него не се забелязва. Само тлъстата черна с прошарена глава юрдечко-мисирка клечи невъзмутимо на пясъка с вид на стопанин и на кейчето и на сламените чадъри. Но водата е топла и става за плуване преди закуска.

А след закуска ни чака да разберем какво значи край на сезона. На гладкото море и умерения вятър. Клатенето започва … спирам да пиша …

Очаквайте продължението

Автор: Димитър Тодоров (Домосед)

Снимки: авторът

*Репликите на Ставрос, могат да се цитират само на английски. С тежък гръцки акцент!
Извинявам се за неудобството.

Ставрос е гръцки емигрант в Австралия.
Седят в тамошната кръчма и той показва снимки от родния си гръцки остров.
Снимка на църква:
– You see, my friends, this church. I built it with my own hands. Do they call me Stavros The Church Builder? No! They don’t.
Снимка на мост:
– You see, my friends, this bridge. I built it with my own hands. Do they call me Stavros The Bridge Builder? No! They don’t.
Снимка на училище:
– You see, my friends, this school. I built it with my own hands. Do they call me Stavros The School Builder? No! They don’t.
И въздъхва:
– But you f#ck one goat! Just one goat! And they call you Stavros The Goat F#cker for life!

Разказът е със запазени авторски права

Други разкази свързани с Плаване Егейско/Бяло море – на картата:

Плаване Егейско/Бяло море

Още пътеписи от близки места:

1. Гръцка островна сводка (1): Делос, Миконос, Парос, Донуса, Икария, Фурни, Сирос, Родос
2. От Кими до Линария (о.Скирос) (Залези над гръцките острови (6 серия – 1 част)
3. Магията на гръцките острови (7 – 5): Довиждане, Циклади!
4. Магията на гръцките острови (7 – 1): Остров Андрос
5. Залези над гръцките острови (6-4): Евия (Евбея) и околните островчета
6. С лодка от Тасос до Алексадруполис (Залези над гръцките острови (5 – 4))
7. Магията на гръцките острови (7 – 3): Остров Миконос
8. Магията на гръцките острови (7 – 4): Остров Сирос
9. Санторини: в прегръдките на вулкана
10. Залези над гръцките острови (5-2): Амуляни
11. Кифла из Бяло и Йонийско море (Дневник на плаването)
12. На яхта около Спорадите

Обичате ли да пиете кафе? Или чай? Имате ли сутрешен ритуал с чаша, пълна с ароматна гореща течност? А ако добавим и увлекателна книга, началото на деня ще се превърне в истинска идилия… За още по-удовлетворително книжно усещане ви представяме колекцията на TheReadingRoom на чаши за книжни маниаци. Разгледайте ги и ни кажете коя е...

Четвърти явен конкурс за написване на съвременна българска пиеса организира театър „София“ с подкрепата на банка „ДСК“. В него могат да участват автори, чиито пиеси не са публикувани или поставяни на сцена. Изискване е и творбата да не е участвала в други конкурси. Всеки автор може да участва с една творба. Краен срок за изпращане...

TL;DR бебешките колички са кипъл

Редовно правя кръгчета в моловете, понеже е топло и като цяло става за правене на кръгчета. Същото се случва с хиляди майки и техните бебета. Гледам ги малките буби как се кокорят от гигантските си бебешки колички и всеки път искам да пиша по темата. Аз също разнасях бебешка количка по едно време, после купих още няколко, с промяната на габаритите на бебока и мога да споделя моя гигантски опит в областта, така че да не повтаряте моите грешки.

Бебешките колички са огромни

Теглото на бебешката количка е оптимизирано така, че сумата от теглото на количката плюс теглото на бебето да е теглото, което максимално можете да повдигнете, с цената на известно сецване на кръста. Няма нужда да са такива, просто родителите такива купуват, щото си въобразяват неща, нямащи нищо общо с реалността.

Бебешките колички имат гигантски колела

В ненормално функциониращия уплашен родителски мозък, бебешката количка има нужда от гуми като на джип, за да преодолява неравните препятствия на тротоарите. Тези гуми са ненужни. Няма гуми, които да направят количката ви пригодна на тротоари. Така и така ще я карате главно в мола асфалтови алеи и пътища, все едно какви гуми има. Колелца за куфар биха свършили работа.

Бебешките колички имат масивни рамки и са масивни и тежат

Всичкото масивно нещо е с цел да ви създават илюзията, че са здрави. Няма бебешка количка на пазара, която ще предпази бебето, ако не внимавате с колите. Ако влезете в магазините, ще видите че има едни много малки сгъваеми колички, за големи бебета. Как може малката ръчно преносима количка да побере 15кг дете, а 3 килограмово новородено да има нужда от 20 кг количка?

Багажника на колата

Идеалното място за съхранение на количка е багажника на колата. Много е вероятно модела турбо-количка с гигантски колела за тротоари да не се събира там. Задраскайте този модел от списъка ви.

Кошче за новородено

Разходката на новородено представлява разходка на бебешка количка. Бебешката количка с кошче за новородено реално е един удвоен проблем, който изисква двойно по-голям багажник. Реалната потребност в този период е бебешки слинг с тегло към 100 грама. Всъщност, бебешка количка изобщо не е нужна, докато детето не надрастне бебешкия слинг.

Какво всъщност е важно за една количка?

– Да е лека, под лека разбирам 5-6 кг, не 15кг
– Да е компактна, така че да заема малка част от багажника на колата
– Да се сгъва и разгъва за секунди, с 1 ръка, без да заяждат разни неща

Има и други вещи, измислени да направят родителството трудно, но за това друг път.

Вчера (14/01/2016г.) Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) е дала пресконференция, за да съобщи на "журналистите", а чрез тях и на всички нас, как върви изпълнението на поредното мощно престъпление. И понеже самата агенция не см...

Предислов: този текст не цели да оправдава ничие минало, а да покаже претворяването на миналото в настоящето свинство, с което никое овластено прасе, разбира се, не се бори в поверената му кочина.

Доносът до Борисов чрез електронно съобщение по телефона от анонимен член на Висшия съдебен съвет, прикрит от самия премиер, както нищо подобно досега вади пред скоби въпроса с какво днешните доносници са по-добри от бившите и особено от набедените за такива в контекста на онова време, когато само по партийна, комсомолска и ОФ линия по своя потенциал доносничеството беше превърнато във „всенародно дело”. Днес е вече дело на елита на конци, дърпани от рафинирани мутанти на онзи комунизъм.

Колко доносници са внедрени в медиите, за да обслужват днешната Стабилност на Държавата (СД) , т.е. Държавната Сигурност ( ДС) на триадата във властта Борисов, Първанов и Пеевски?

Ще бъдат ли изобличени с отварянето на досиетата им?

Когато от екрана на една телевизия на държавна издръжка говори водещ на предаване с „ангажимент” към днешните служби, изразеното мнение на водещия ли принадлежи или е на водещия офицер от службите, към които водещият принадлежи?

Днешните служби ли пишат сценариите и списъците с бойкоугодните гости във влиятелни телевизионни предавания?

Въпросът е конкретен. Произтича от демонстративното сътрудничество на близки до властта медии, мобилизирани на „правилната страна”, определяна от службите при отиграването на скандала в ДПС чрез разпространявана информация кога, къде, защо и т.н. се намира врагът, набелязан за морално унищожаване с изразните средства на клеветническата съветска преса от времето на „Крокодил” и неговите сълзи по загиващия Запад.

Чия мода следват службите и политическите им чадъри у нас? Тази на ограничаването и дори на забраната службите да се месят в медиите, както е на Запад сред официалните ни съюзници http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2006/06/02/265123_moje_li_jurnalisti_da_sa_chengeta/?

Или , риторично да попитам, по навик подражават на съветско-руския чадър в точно обратната посока, както стана видно от разкриването на провокаторка на руските служби в една от малкото опозиционни медии в Москва? http://offnews.bg/news/Sviat-_12/Ruskata-Mata-Hari-kak-zhurnalistkata-Lesia-stana-agent-na-Kremal_610034.html

Доносниците в медиите ли звънят първо на Борисов да му докладват какви опасности го дебнат във връзка с евентуални разкрития? Или за нежеланата от Началника поява на участници в предавания и прочее неудобства за властта Му Той изпреварващо им спуска опорните точки със забраните кого да не канят и какво да не питат в телевизиите? Подписвам се под факта, че Борисов не се е отказал от дългогодишния си навик да навиква медийни началници за пропуски в цензурата спрямо омразни за него телевизионни гости.

(Забележка на автора като свидетел по този въпрос: още като главен секретар на МВР Бойко Борисов, пропуснал поради някое мачле дадено предаване, се обаждаше редовно в БТВ да пита кой какво е казал по негов адрес, а Николай Бареков беше от онези, които на висок глас гордо му рапортуваха с уважителното „господин генерал” та всички да чуят на кого докладва- същият Бареков по онова време стигна дотам да предложи в едно спортно предаване на Бойко Борисов да бъде кръстен приживе националният ни стадион ).
Днешните доносници получават ли заплати за доносите си или донасят от патриотични подбуди, което е равносилно на национално предателство, понеже тук патриотизмът е равнозначен на любов към една държава, обявила в столицата си Москва в края на миналата година натовска България за враг в рамките на новата (?) си доктрина за национална сигурност?

За какво още, освен за ставащото в ( уж) независимата съдебна система, доносничат на Борисов днешните доносници?

Колко доносници има властта в съуправляващите и имитиращите опозиция партии?

Ако предишните доносници биват обобщавани като слуги на СССР, с какво днешните им подобия се различават в държавата, в която службите слугуват на руските господари – видно най-малкото от отказа на службите да се противопоставят поне на публичната дейност на московската Пета колона в нейната хибридна пропагандна война?

И с какво демонстративно слугуващите на властта журналисти ( списъкът попълнете сами, той ни се демонстрира всекидневно чрез неизменното им присъствие на екрана като любими гости на най-гледаните телевизии), защитавана яростно от тях не само с комплименти към началството, но главно чрез охулване на противниците му, са по-добри от подмолните доносници?

Използването на шумни журналистически наемници със склонност към просташки език и агресивно поведение от телевизионния екран да вършат мръсната работа по дискредитиране на врага по-достойна практика ли е от някогашното тихо отстрелване на волнодумци със средствата на „тихия фронт”? Що за подлост е политиците да се правят на зализани проповедници със смирен дух и поглед, а техните протежета да бъдат пращани да лаят най-невъздържано в студията да им изпълняват указанията по ръфане на вражеското политическо месо?

Като става дума за недосегаемостта на влиянието на чуждата държава, предопределяща тези гадости като всекидневие в пропагандата тук, ето един пример: на последния Консултативен съвет по националната сигурност при президента Плевнелиев е било докладвано, че тъкмо в Русия е източникът на кибератаката срещу националната ни сигурност в деня на изборите на 25 октомври. Сривът на сайтовете на институциите, докладвано е на този форум, е бил постигнат чрез генериране на гигантски трафик, който е по силите само на съответната по мащаби злодейска сила. Да сте чули за някаква официална реакция, за нещо като нота, подобна на онази, връчена миналата седмица на турския посланик заради участието му в случая с Местан?

Впрочем- встрани от темата, но не много: понеже Петата колона е нагла, тя се опитва да контрира с обвинения за някакво платено американско влияние тук.

Може ли някой да посочи поне една проамериканска партия, едно многохилядно проамериканско сборище, един напън да се рекламира дружбата с Америка по подобие на вълните от организирани „мероприятия”,с които ни заливат за подклаждане на съветско-руското манифестиране на влияние в България с всичките паметници, знамена по време на проруски митинги и прочее (новина в аванс предлагам по този повод: на Софийската филхармония от сега е вменено да готви концерт по случай националния празник на Русия тази година)?

Или привлекателната Америка не се нуждае от платени „мероприятия”, докато непривлекателната Русия си пазарува любов от платените й субекти тук на принципа, че проституцията от този род не е забранена, а дори се поощрява като държавна политика (вижте кои учреждения са сред спонсорите на сборището на русофилите край язовир Копринка година след година, като Изпълнителната агенция по горите)?

Какво противостои, ако ще мерим на същия кантар на количествените измерения, срещу прословутия двуметров, един единствен паметник в България на американски загинали пилоти (пилоти-антифашисти, съюзници на Сталин, поощрявал бомбардировките над България с пълното съзнание за съветската полза от неизбежния гняв на българите срещу резултатите от бомбардировките, нали така, другари) на кантара на съветската монументална окупационна пропаганда тук?

Как да наричаме днес мили(ци)онерите в брой и под строй, които са собственици на медии, но с доносите си срещу противниците на многоглавата ламя начело на руската тройка във властта Борисов-Първанов-Пеевски (може и в обратен ред по значимост ) се изявяват като най-долнопробни доносници, изживяващи се обаче като борци срещу…доносниците ( но само против онези , които не уважават днешната власт и не й служат лакейски- своите ги титуловат като „професори”, „уважавани разузнавачи” и т.н.) от времето на любимия им иначе комунизъм?

Къде са бедните антикомунистически борци ( горди с връзките си някогашни ченгета като основен източник на информация за тях) срещу агентите от времето на комунизма да се възмутят от днешните напращели от лой доносници, които се возят с лични шофьори, получават кредити за милиони да купуват нови и нови медии, обогатяват се чрез връзки от рекламни поръчки по линия на властовия си слугинаж , списвайки доноси срещу посочените им врагове в държавата от най-вулгарно естество в притежаваните от самите тях медии и в притежаваните от …западни инвеститори телевизии?

Не трябва ли да има лустрация и за тази мутация?

Share on Facebook

Регионалната библиотека  „Сава Доброплодни“ в Сливен  обяви едновременно литературен конкурс, национален пленер  и конкурс за изработване на театрални кукли, съобщиха от културната институция за БТА. Конкурсите са в рамките на XVIII Национален фестивал на детската книга,  който ще се състои от 9 до 11 май 2016 г. в Сливен. Крайният срок за изпращане на творбите...

Продукти за 4 порции:
13- 15 зелеви листа
400г свинско месо
200г пилешко
½ ч.ч. ориз
1с.л. булгур
¼ стрък праз лук
1 морков
3с.л. доматен сок
1ч.л. сол
1с.л. чубрица
1ч.л. червен пипер
щипка индийско орехче
1 суха червена чушка
мазнина за готвене
1 яйце
3с.л. кисело мляко

Приготвяне:
Известните зимни, зелеви сарми, но с два вида месо. Имам останали парчета свинско и пилешко. Смятам да ги обединя и да сготвя едни вкусни, зелеви сармички. Смилам/скълцвам месата. Рендосвам измития морков, а праза скълцвам на дребно. Запържвам кайма, ориз, булгур и зеленчуци. Оттеглям тигана настрани. Овкусявам плънката със сол, червен пипер, чубрица и индийско орехче. Навивам сармите. На дъното на тенджера слагам доматен сок. Отгоре редя сармички. Обирам мазнината от тигана с гореща вода. Наливам в тенджерата. Добавям още три чаени чаши топла вода. Пускам червената, суха чушка в тенджерата. Притискам с чиния. Похлупвам съда и поставям на включен котлон. Варя на кротък огън, около час и половина. Застройвам с кисело мляко и жълтък. Пожелавам приятен апетит!

През зимата на 1959 година една порутена къща в притихналия Ерусалим събира трима души – младеж, старец и красива вдовица. Всеки от тях е затворен в болката, която носи в себе си. Съжителството им постепенно очертава странен триъгълник, в границите на който прозират сенки от миналото. Привидно нищо не се случва, но тази камерност не бива...

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Новата 2016-та е година десета от членството на България в Европейския съюз. Как и доколко се промени страната през това време, какви са основните надежди и предизвикателства в европейска перспектива – тези въпроси обсъждаме днес с Пламен Асенов.

– Пламен, реалностите през януари 2016-та отговарят ли на очакванията от януари 2007-ма, когато България официално пристъпи прага на ЕС?

– Трудно е да се обобщи с едно изречение, Фили, но май все пак може да се каже така – през 2007 оптимистите очакваха повече, отколкото сега имат, но през 2016 песимистите имат повече, отколкото тогава очакваха.

– Искаш да кажеш, че резултатът е равен?

– Да, равен е, но не е нула на нула, а нещо като три на три или пет на пет да речем. Защото движение напред определено има.
През това време например България получи доста безвъзмездни пари от ЕС за реализация на проекти в различни сфери. Говорим бруто за над 11 милиарда евро. Друг е въпросът, че те трябваше да бъдат доста повече, но самите ние сме си виновни, че не са.
Макар всички изисквания за проектното европейско финансиране и усвояването на средствата да бяха предварително ясни, в дългия период преди присъединяването никое правителство не извърши необходимата подготовка и не създаде необходимите структури и механизми на национално и регионално ниво. Те всъщност започнаха да се създават през самата 2007 година, така че разбираемо тогава не бе усвоен и един евроцент. През 2008 усвоените от България европейски пари са едва 19 милиона, а през следващите години нарастват все по-чувствително, за да стигнат през 2014 близо 5 милиарда и сто милиона евро.
Най-видими резултати от получаването на тези пари има в инфраструктурата, екологията, селското стопанство и преработката на селско-стопански суровини. Разбира се, корупцията при усвояването на евросредствата винаги е била проблем, но напоследък сякаш не толкова голям, колкото в началото. Или може би просто не чак толкова забележим, ако всички са се научили по-добре да се прикриват – не знам кое точно от двете е, Фили.

– Пламен, това са безвъзмездни пари, които би трябвало да динамизират икономиката, а вероятно и да намалят бедността. Но България продължава да бъде официално най-бедната държава в ЕС. Защо в това отношение няма напредък?

– Има напредък, но той е толкова малък, че направо е незабележим. Примерно ако преди девет години сме имали 45 процента от средните доходи за ЕС, то сега имаме 48 или 49 на сто. Нещо такова беше, доколкото си спомням. На този фон неслучайно Евростат, европейската статистическа агенция, неотдавна отчете, че българите са най-нещастните хора в Европа. Просто съзнанието за бедност тук е много силно – дори сред онези, които в мащабите на самата страна не изглежда да са най-бедни.

– Какво имаш предвид, като казваш „съзнание за бедност”?

– Ами например фактът, че, както навсякъде по света, и тук журналистите би трябвало да са от средната класа, дори по-скоро във високите нейни нива, отколкото в ниските. Само че ела, Фили, да питаш колегите от радио Пловдив какви заплати получават и какви хонорари. А аз пък ще ти кажа и колко работят.
Да, тук има и други работещи хора, които са доста по-зле от тях, само че това не е правилното сравнение. Правилното е, че в Полша заплатите на журналисти от същото ниво, са поне три пъти по-високи, при напълно сравними цени.
Друго правилно сравнение е, че средната работна заплата в Германия например е около 8 пъти по-висока от българската, докато цените на основните хранителни стоки са сравними, а почти всички останали са максимум два-три пъти отгоре.
При наличието на такова лесно достъпно външно сравнение, няма как да си щастлив българин, Фили, дори ако всеки ден властите тук ти пробутват статистика за това колко по-лошо от теб живеят съгражданите ти роми. Но те, властите, дори и това не правят за утеха.

– Пламен, освен финансовата страна, европейското членство на България има и много други важни аспекти. Как се развиват например реформите в различни сфери, по отношение на които в началото на 2007 имаше също доста очаквания?

– Не се сещам за нито една област, Фили, за която с чиста съвест да кажа, че напълно е скъсала със социалистическото си минало, че е променила облика си и механизмите на съществуване в съответствие с най-добрите европейски правила.
Да, някой ще каже, че вече споменахме такава сфера с видим напредък – усвояване на пари от Европа. Но, първо, би било адски тъпо кое да е общество за девет години да не научи как се взимат подарени пари. Но по-важното е, че това е нова сфера на действие, тя не е задръстена от глупостите, сътворени от комунистите в сфери като пенсионна система, образование, здравеопазване, правосъдие, обществен ред, администрация, социални въпроси…..
В нито една от тези сфери няма чувствителен напредък. Да, някъде има промени, но така несръчни или половинчати, че по-скоро допълнително оплескват работата. Класически пример е как при всяко ново правителство смело съкращаваме администрацията с 10 процента, а когато дойде следващото и я преброи, тя винаги се оказва поне с 10 – 15 хиляди души повече от преди съкращенията.
Или как още от предприсъединителния период във всички европейски доклади се настоява за реформа в съдебната система и как същата тази реформа безсрамно се бламира преди месец с прякото участие на ГЕРБ, най-голямата, уж дясна партия, член на ЕНП. Изобщо да не говорим пък за системата на МВР и специалните служби. Самите те са доволни, че правилата им на работа, а оттам и манталитетът на работниците им, не са пипнати и с пръст още от времето на комунизма. Затова са и такива резултатите от работата им, де, но това е друга тема.

– Добре, но това не може да продължи вечно. Още повече – реформите не се правят за удоволствие на Брюксел, а за развитието на самото българско общество, докато липсата им е деструктивна, води до безсилие за справяне с реалните проблеми?

– Така е, Фили, но въпросът е кой ще обясни това на когото трябва. Или – откъде ще се вземат хората в политиката, които да поведат страната по пътя на решителна промяна. Защото сега става така, че като общество имаме натрупан безкрайно много отрицателен опит в справянето с проблемите. Време е някой да започне от този отрицателен опит да си прави положителните изводи. Иначе ще повтаряме до безкрай сегашния цикъл, при който, с идването на всеки нов политик или олигархичен кръг на власт, грешките – или съзнателното пренебрегване на реалните обществени нужди – да се повтарят пак и пак. Това не е европейско мислене и европейско поведение, Фили, това е солиден остатък от времената, които бързо трябва да забравим, ако искаме да вървим напред като истински европейци.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com