© Доротея Радева и Милен Радев, Берлин

Според обявената в началото максима на фестивалния директор Кослик, посред всички днешни катаклизми, унищожителни войни, епидемии, финансови катастрофи и всенародни преселения, преобладаващата тема на Берлинале 2016 трябваше да бъде търсенето на щастието.

На щастието като категория на общественото битие и като личен копнеж, мотив и … тегоба.

И наистина, немалко от фестивалните заглавия както в официалната конкурсна програма, така и в паралелните секции могат да бъдат разглеждани от такъв ъгъл, колкото и различни и като форма и като тематика да са те – от мъчителни реалистични картини на земния ужас, през абстрактни естетически експерименти до конвенционално разказани истории за малки и големи човешки сътресения.

В американско-британската продукция GENIUS например, където Джъд Лоу и Колин Фърт, в ролите съответно на младия, литературно прохождащ Томас Улф и издателя Макс Пъркинс стигат до физическите си граници в изследването взаимоотношенията между гениалния творец и неговия редактор и съветник. Заедно, привличащи се и отблъскващи се, те изминават пътя от хаотичния, взривяващ всякакви размери ръкопис до бестселъра, който ще покори четящата публика.

В Америка на 20-те години на миналия век Пъркинс е открил вече за издателството Скрибнър & Синове гиганти от класата на Ф.Скот Фитцджералд и Хемингуей. Двамата също се появяват като много автентични образи в наситеното повествование на режисьора Майкъл Грандидж, в което Улф се саморазрушава в търсене на щастието като творческа реализация, а Пъркинс е този който страда и се опитва да удържа крехкия баланс между гениалния творец и реалния свят с неговите тъй практични закони. Партньорки на двамата със силно актьорско присъствие са Никол Кидман и Лора Лини.

Трудно би могла да се измисли по-голяма противоположност на описания филм от китайския двучасов епос СРЕЩУ ТЕЧЕНИЕТО, който се завъртя на Берлинале само ден преди GENIUS. Едва движещ се, ръждясал товарен рибарски кораб пъпли нагоре от устието на великата река Янгдзъ до самите й извори. Екипажът се състои от трима странни аутсайдери, а капитанът Гао е с поетични наклонности, търсещ смисъла на своето съществуване и любовта в живота.

В хода на този метафоричен, философско-поетичен филм, без конкретен сюжет, Гао попада на стар пергаментов ръкопис. Поетичните строфи отпреди хиляда години се превръщат в стълбица, по която бавно се катери повествованието, в ритъма на мудно плискащата се Янгдзъ. Реалността и поетичният свят се преплитат, времевите рамки са разчупени, Гао среща и губи и отново среща на различни точки от маршрута една променлива като речна нимфа прелестна девойка и филмът сякаш няма начало и край.

Всичко това разбира се при условието на оригинални диалози на езика мандарин, придружени с двойни субтитри – на английски и немски. От тази езиково сложна комбинация по време на фестивалната прожекция се раждаха постоянно любопитни ситуации, създаващи от време на време интрига, не по-малко занимателна от действието на екрана – просто английската и немската версия, често пъти се оказваха в очевидно противоречие една на друга.

На пресконференцията след филма режисьорът бе запитан да обясни една, на пръв поглед комична, ситуация – докато немският надпис гласеше „Оставете го, той е нехранимайко“, английският превод на същата реплика бе: „Оставете го, той е интелектуалец“…

Режисьорското пояснение откри цяла бездна от фонова информация, която носи със себе си за нас, невежите в китайската действителност, този необичаен за културната продукция на все още комунистически Китай филм: оказва се, че поради поголовното изтичане на мозъци и творци в чужбина, на останалите в страната „чисти интелектуалци“ масово се гледа като на меко казано откачалки, така че и единият и другият превод се допълват взаимно и са верни всеки за себе си.

Трудно е да се каже как свършва филмът, тъй като дрямката на вълни и периодично завладяваше цели редове от киносалона. Една част от пишещите тези редове дори се осмели да зададе на пресконференцията малко рискования въпрос, дали сънотворният момент не е пряк резултат на нарочно избраното от авторите метафорично мудно темпо? И актьорите, и режисьорът и продуцентът на подиума посрещнаха въпроса със симпатия и дружен смях. Оказа се, че те самите са видели за пръв път монтираната версия току що, на вътрешна прожекция в началото на фестивала в Берлин и същата дрямка ги е спохождала ту тук, ту там и тях самите…

Едно, както ни се стори, много симпатично конфуцианско отношение към света и нещата в него.

За един от – както се оказва – най-високо оценяваните досега от критиците филми не можем за жалост да споделим впечатления от първа ръка. Просто претовареността на фестивалната програма неминуемо води до пропуски на едни в полза на други заглавия. Става дума за единственото германско участие в конкурса 24 СЕДМИЦИ с една от най-талантливите германски актриси на театъра и киното Юлия Йенч.

Филмът 24 СЕДМИЦИ третира дълбок вътрешен конфликт на съпрузи, които очакват дете и научават, че то не само ще е със синдром на Даун, но ще се роди и с тежък сърдечен дефект. Въпросът за късен аборт разкъсва вътрешно и почти физически Астрид и Маркус, изправя ги пред най-тежък морален конфликт, от който просто няма поносимо решение.

За търсещите натрапчиво, безизходно и дори отчаяно щастието в любовта разказаха два филма от официалната програма със световна премиера в Берлин: шведският A SERIOUS GAME (на актрисата и режисьорка Пернила Аугуст) и полският СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ НА ЛЮБОВТА. Нещо повече, и в двата от тях, макар и поставени в съвсем различни условия и епохи, любовта е разрушителна и стихийна сила, неподлежаща на разумно овладяване.

Полският филм бе представен предварително като обществен срез на нравите в посткомунистическа Полша, в началото на прехода от 90-те години. Нищо подобно не можаха да видят вашите рецензенти: социалната обстановка играе в СЪЕДИНЕНИТЕ ЩАТИ НА ЛЮБОВТА съвсем маргинална роля.

Три жени, свързани бегло сюжетно една с друга, преживяват в три епизода страстни чувства – към очарователен, млад католически свещеник, към опечален скорошен вдовец и към млада и атрактивна треньорка по аеробика. И трите истории са стремително разказани, красивите полски актриси са убедителни, вълнуват и карат зрителя да тръпне от силата на чувствата, но и от негативния заряд, който носи несподелената любов.

СЕРИОЗНАТА ИГРА в шведския филм се случва в началото на ХХ век в една строго регламентирана среда, с категорично разпределени между мъжете и жените социални и семейни роли. Обречена под гнета на финансова несъстоятелност на раздяла влюбена двойка сключва по отделно материално изгодни бракове и така всеки от двамата повишава обществения си статус. Когато двамата се срещат случайно след години, старите чувства избуяват с непомръкнала сила. Над новата афера тегне от самото начало фаталният изход, който постепенно се нагнетява с истински скандинавска неумолимост.

Не тъй психологически наситен, но с не по-малко силно въздействащо чувство на всеобщо отчаяние и надвиснала безизходност бе босненският СМЪРТ В САРАЕВО на Данис Танович, също от конкурсната програма. Той е създаден по драмата на френския философ и ангажиран правозащитник Бернар Анри Леви и действието се разиграва в най-големия хотел на Сараево „Европа“. От една страна неотдавнашното жестоко минало, живо до днес между сърби и босненци заплита многобройни конфликти между героите, от друга – сегашната босненска реалност, с балкански мутри, новобогаташи, с безперспективност за редовия гражданин, страдащ от недоимък и произвол на властите също потиска и не оставя място за прости човешки радости, камо ли за щастие.

От съвсем друг характер е щастието, което търсят членовете на датска комуна от 70-те години във филма KOLLEKTIVET на Томас Винтерберг, един от съоснователите и звездите на кинофилософията Догма-95. Иронично, но и с известна носталгия, пречупени през погледа на 14-годишната Фрейа, се редят сцените от груповия живот на решилите да отхвърлят всички ограничения на буржоазния морал датчани.

Сюжетът не е лишен от комични ситуации и абсурдни конфликти, но истинската драма започва, когато основната двойка, която всъщност е поканила всичките си приятели да делят с тях, получената по наследство богаташка къща, започва да се раздира от непредвидени чувства на ревност и на копнеж по традиционното минисемейство от мъж, жена и дете. Актрисата Трине Дирхолм, която изпълнява с виртуозно вдъхновение ролята на главната героиня Анна, има според надарената с женска интуиция част от пишещите тези редове много силен шанс да получи Сребърната мечка за най-добра женска роля.

Ще завършим този преглед с една донякъде гротескна поява на българската тема на Берлинале 2016. В секцията Форум бе показан документалният филм на австрийския режисьор Николаус Гейрхалтер HOMO SAPIENS – потискащо, но същевременно магически увличащо безмълвно, съпровождано само от естествени шумове, без нито един човешки образ платно. Екипът е обиколил земното кълбо в търсене на примери за разрухата на човешката цивилизация, на хабитати, напуснати внезапно от човека, на неговите следи и артефакти, които постепенно се поглъщат и заличават от природата. Получил се е вледеняващ, утопичен, сякаш научно-фантастичен кинороман за Земята, когато човекът вече няма да го има…

И тази киноепопея на разрухата и безнадеждността многозначително започва с кадри на социалистическите мозайки от интериора на „летящата чиния“ на Бузлуджа, а финалът й е пак на Старопланинския връх, където камерата бавно изследва комунистическата постройка като постапокалиптичен знак на човешкото безумие и в този момент небето пред очите ни се покрива с мрачни облаци, притъмнява и неочаквана снежна вихрушка, покрива с непрогледна пелена абсурдния монумент.

По собствените му думи режисьорът Гейрхалтер още не може да се начуди на това трансцедентно преживяване в България.

Хора, преживели българския абсурд на последните 72 години, вероятно ще са по-умерени в учудването си…

---

ЕДИН ДОКЛАД НА ГЕНЕРАЛ ИГНАТИЕВ ЗА СОФИЙСКИЯ ПРОЦЕС ОТ КРАЯ НА 1872 И НАЧАЛОТО НА 1873 Г. В обемистия фонд на покойния български патриарх Кирил в Централния държавен архив – София, сред фотокопия от книжа на руското посолство в Цариград, се пази и един кратък доклад, подписан от генерал Игнатиев. Преди време привлякохме вниманието към […]

The post Как Русия принуди Турция да екзекутира Дякона. Граф Игнатиев рапортува, че обесването на Васил Левски е “задоволително решение”. Превод на официалното писмо appeared first on ExtremeCentrePoint.

Преди броени минути 5-ти блок на АЕЦ "Козлодуй" започна постепенно намаляване на мощността си, процес, който в реално време можете да наблюдавате от ТУК. Каква, обаче, е истинската причина за това мероприятие? Яд...

Продължава централноазиатското пътуване с опела на Валентин – започнахме с Украйна и руските кавказки републики, обиколихме Азербайджан, а последния път през Калмикия стигнахме Астрахан. 

Днес ще пътуваме през Казахстан: умиращото Аралско море; космодрума Байконур; пустинята Каракум; „туристическата перла” Туркистан; езерото Балхаш; „южната столица” Алмати;  ще разберем къде се е състоял грандиозния военен сблъсък на цивилизациите през 8-ми век и много други неща.

Приятно четене:

С Опел до Средна Азия, 2015

пета част

През Казахстан

В предишните части от пътеписа прекосихме южна и източна Украйна, разгледахме южна Русия с нейното черноморско крайбрежие и републиките в северен Кавказ, обиколихме Азербайджан и минахме през будистката република Калмикия.

Казахстан

Бившата съветска република Казахстан от 1991 година е независима държава. Разположена е в западната половина на континента Азия. На изток граничи с Китай. Територията на страната е 2,7 милиона км², т. е. колкото площта на Западна Европа. Населението, обаче е само 18 милиона, което е близо 5 пъти по-малко от населението на Германия, например. Официалната религия е ислямът (2/3 от населението), а на второ място е православното християнство. Като турист останах с впечатлението, че казахите не са привързани към религията и са предимно атеисти. Икономиката е силно развита, значителна роля за което играят залежите от природни богатства: нефт, газ, въглища, черни и цветни метали, уран. Освен металургията са развити машиностроенето, химическата промишленост, леката и хранително-вкусовата промишленост. Средното жизнено равнище е близко до това в България, макар че има големи различия между отделните региони. Дългогодишен президент е Нурсултан Назърбаев, към чиято личност е създаден култ. От 1940 година се използва нашата азбука – кирилицата.

На картата по-долу с черна линия и стрелки за посоките е означен маршрута изминат с автомобила ми през Казахстан и Киргизстан. В планините на Киргизстан двигателят на Опела се повреди лошо, реших да не го ремонтирам и го оставих там. Прибрах се първо с влак до Москва, а после със самолет до Бургас. Пунктира в горната част на картата показва планирания, но неизминат поради повредата, маршрут на връщане.

Като шофьор не мога да пропусна

впечатленията ми от пътищата

Главните международни пътни артерии са обновени и се подържат в относително добро състояние. Дори южният магистрален път е изграден върху бетонна основа. Повечето главни пътища с регионално значение, обаче, са в доста лошо състояние. На много места асфалтът освен че е на коловози е и нагънат напречно. Автомобилът подскача по неравностите и се удря отдолу. На такъв участък ми се откъсна задния амортесьор.

В западната част пропътувах повече от 400 км. по ужасно разбит път. Асфалтът беше на дупки и автомобилът можеше да се движи само отстрани по банкета. За удобство шофьорите бяха прокарали черни пътища от двете страни на насипа с основното трасе. Всеки си караше където си иска и се вдигаше много прах. Това много приличаше на монголските пътища. Разликата е, че в Монголия лесно можеш да се загубиш, докато в Казахстан се вижда насипа с основното трасе, който служи за ориентир. Трябваше ми почти едно денонощие за да измина този 400-километров пътен участък (от общо 600 км.) между градовете Атърау и Актобе.

Атърау

има 220 хиляди жители и е разположен по двата бряга на река Урал преди вливането й в Каспийско море. Тъй като

границата между Европа и Азия минава по тази река,

градът се намира на два континента.

Наричат града

Нефтената столица на Казахстан,

тъй като регионът е главен център на нефтодобива в страната. В Атърау са построени първите заводи за преработка на нефт и за производство на нефтодобивно оборудване в Казахстан. Още с влизането в крайните квартали си пролича, че това е богат град. Жизнения стандарт тук е доста по-висок от средния за страната.

400-хилядният

Актобе

е индустриален град в северозападната част на Казахстан. Функционират предприятия на черната и цветна металургия, селскостопанското машиностроене, за производство на измервателни уреди и апаратура. Развити са химическата, леката и хранително-вкусовата промишленост, както и производството на алкохолни напитки. Близо до града са изградени три язовира. Висшите учебни заведения са шест на брой.

Тук се подстригах в един Салон за красота. Обясних на  казахстанската фризьорка, че искам да ми намали косата наполовина и да ми оформи прическата около ушите и врата. Тя каза, че е разбрала и ще ме подстриже както искам. Пък като ме подхвана с ножиците и машинката за подстригване тази казахка. Оръфа ми цялата коса и ми остави само един сантиметър. Като се видях накрая ми се плачеше от мъка, но нищо не можех да направя освен да си платя за подстригването (5 лева в български пари).

Аралско море

е разположено между Югозападен Казахстан и Северозападен Узбекистан. Това е едно „умиращо море“, чиято площ постепенно намалява през последните десетилетия. Основната причина е, че по съветско време водите на вливащите се в морето реки Амударя и Сърдаря са отклонени за напояване.

Аралск

е 30-хиляден град и някога е бил най-голямото пристанище на Аралско море. За това сега напомня музея на риболова и останалите като паметници стари кораби.

Байконур

е руски космодрум край едноименния град Байконур в Казахстан. Той е създаден в средата на 50-те години на миналия век за изпълнение на съветската космическа програма и е най-големия космически център в света.

От тук е изстрелян първия изкуствен спътник на земята през 1957 година. От този космодрум е излетял и първият космонавт на нашата планета Юрий Гагарин.

Не ме пуснаха да разгледам космодрума Байконур, разбира се. Надявах се да има някакъв музеен и посетителски център за туристи. Не, нямаше. Явно там още не са се научили да правят бизнес и да събират парите на туристите.

Космодрумът е разположен на огромна територия и представлява цял промишлен и научен комплекс. Монтажните цехове са повече от десет на брой. Има завод за производство на ракетно гориво и собствена топлоелектрическа централа. Пусковите установки за изстрелване на различни видове космически ракети, включително междуконтинентални балистични ракети, са двадесет на брой. Релсовите пътища са 500 километра, а автомобилните пътища са 1300 километра. Има две летища. Научно-измервателният комплекс включва център за управление на полетите и за обработка на получаваната информация.

Не ме пуснаха и в града Байконур,

където можело да се влиза само със специален пропуск. Космодрума и града са взети под аренда от Русия до 2050 година. За това Казахстан получава по 115 милиона щатски долара годишно.

Край пътя разгледах нов

мемориалeн комплекс, наречен Коркят Ата.

Тъй като всички надписи бяха на казахски, не можах да разбера точното му предназначение.

Пустинята Каракум

Пустините и полупустинните терени заемат над половината от площта на Казахстан. Пустинята Каракум е с площ 350 хил. км² и заема значителна част от територията на Туркменистан. Североизточната част на тази пустиня покрива южната част на Казахстан. Името Каракум в превод означава „Черен пясък”.

През северната част на Каракум протича

река Сърдаря,

която е дълга 2200 км. Тя минава през три държави и се влива в Аралско море.

Къзълорда

е 270-хиляден град в Южен Казахстан. Основан е през 1820 година като военно селище на Казахското ханство. Присъединен е към Русия в средата на 19-ти век. Разположен е на брега на река Сърдаря. Промишлеността е слабо развита, предимно леката и производството на храни. Селското стопанство се характеризира с производството на ориз и зеленчуци. Северно от града се разработват залежи на нефт и природен газ.

Ще запомня Къзълорда най-вече с това, че в този град преживях единствения по време на пътуването ми

опит за кражба

При пристигането паркирах на централен булевард, перпендикулярно на пътното платно. Вечерта се разхождах до късно и реших да пренощувам в автомобила там където бях спрял. Включих лап-топа, сложих го на седалката до мен и започнах да си работя на него. В един момент с периферното зрение забелязах, че зад Опела ми спря някакъв джип, от задната му врата излезе младо момиче и се опита да отвори вратата на автомобила ми до компютъра, която бях заключил. В този момент явно ме видя, бързо се качи в джипа и потеглиха. Всичко стана за секунди и след това си обясних станалото. Явно това са крадци и виждайки светещия компютър в автомобила ми са спрели отзад. За да го открадне са изпратили ученичка, чиято цел е била да отвори вратата на Опела ми, да грабна компютъра, да се качи в джипа и да отпрашат. Изпращат непълнолетна ученичка за да не подлежи на наказателна отговорност ако я хванат. Добре че предвидливо бях заключил вратите отвътре.

Пътувайки през Казахстан, впечатление ми правеха техните гробища. В повечето случаи починалите бяха поставени в иззидани

гробници

В средата на всяка гробница беше погребалната могила на мъртвеца.  Ето три снимки ↓

Сауран

е средновековна крепост, разположена на северния ръкав на Пътя на коприната. Много хора си мислят, че така наречения Път на коприната е един единствен маршрут. В действителност това са множество паралелни търговски пътища, прекосяващи различни страни, и свързващи Източна Азия с Европа.

Своя най-голям възход Сауран

достига през 14-ти век, когато за кратко е столица на татаро-монголското ханство Ак Орда. Крепостните стени и сградите са изградени от кирпичени тухли и глина, смесени с парчета слама като укрепваща арматура. В района са били разпространени традиционните за Средна Азия напоителни съоръжения, наречени кяризи. Те включват подземни кладенци и прокопани под земята канали за водата.

Туркистан

е средновековната „перла“ на Казахстан. Възникнал като селище в края на 5-ти век от новата ера, през 10-век градът е вече значим търговски и занаятчийски център в Средна Азия. През периода 1599г.÷1729г. Туркистан е бил столица на Казахското ханство. През 12-ти век тук е живял и творил Кожа Ахмет Ясауи – поет, философ и учен. Погребан е в мавзолей, който днес е главната архитектурна забележителност на града.

На практика мавзолеят представлява цял дворец с размери 66 на 46 метра и 35 помещения. Централният му купол е с диаметър 18 метра и е изграден от кирпичени тухли. Сградата е облицована с глазирани плочки с различни орнаменти.

Основната забележителност в мавзолея е Тайказан,

който е отлят през 1399 година. Този казан е с диаметър два метра и половина, тежи над два тона и побира 3000 литра. Външната му повърхност е украсена с релефни надписи и изображения. За източните народи казанът е символ на гостоприемство и на единство на хората. В него се е приготвяла храна за всички поклонници.

В района на архитектурно-историческия комплекс има мавзолеи и гробници на казахски ханове, учени, военачалници и видни общественици. Запазени са и няколко старинни джамии, една от които е почти изцяло под земята. Подземните помещения на тази джамия сега са превърнати в музей с интересни експонати.

Докато разглеждах историческите забележетелности се запознах и си поприказвах с казахстански младеж и девойка, също туристи. Стана им интересно, че съм дошъл с автомобила си от Европа за да обикалям страната.

Туркистан е един от главните туристически центрове на Казахстан

Днес населението му е 160 хиляди души. В града са изградени предприятия на машиностроенето, фармацията и леката промишленост. Тук се намира и така наречения

Международен Казахско-турски университет,

който е най-големият университет в Централна Азия. В него се обучават 22 хиляди студенти.

На влизане в

град Шимкент

видях голяма джамия. Спрях да я разгледам, тъй като внушителните й размери впечатляваха. После си напълних тубите с вода и се измих до кръста на една от многобройните чешми. Реших да си изпера и дрехите, тъй като почти нямаше хора рано сутринта. Като ме видя да пера, един местен мюсюлманин ми се развика, че това не е редно. Попитах го има ли закон в Казахстан, кайто забранява да си пера дрехите. Той отговори, че няма такъв закон, но в джамия това не е позволено.

Запитах го защо да не е позволено, след като пророкът Мохамед е казал, че чистотата е половината от вярата. Тогава човекът разбра, че няма „да излезе наглава” с мене и ме остави. Всъщност, по време на пътуванията ми спя в автомобила и подържам личната хигиена като се къпя в морета, езера, реки или крайпътни комплекси с баня. Когато нямам такава възможност, обикновено ползвам мивките на тоалетни в МОЛ-ове, музеи, джамии и други. Измивам се на мивката до кръста, изпирам ризата със сапун и отново я обличам. Хем ходя постоянно с изпрана риза, хем ме разхлажда в летните горещини докато изсъхне – „два заека с един куршум“.

Шимкент

е град в Южен Казахстан с 900 хиляди жители. Той е вторият по големина в страната, след бившата столица Алмати. Основан е през 12-ти век. Сведения за него има в написаната през 1425 година от средноазиатски историк „Книга на победите”, която е посветена на военните походи на Тимур (Тамерлан). Градът е завладян от воините под командването на полковник Черняев през 1864 година. Това става с военна хитрост като войниците се промъкват по водопроводната канализация под крепостните стени и изненадват отбраняващите се.  Шимкент става промишлен център през 30-те години на миналия век по време на индустриализацията на Съветския съюз. През Отечествената война (1941г.÷1945г.) тук са евакуирани от западната част на страната около 20 завода. В следвоенния период продължава строителството на промишлени предприятия.

През 60-те години на 20-ти век градът става център на контрабандата и търговията с наркотици в Средна Азия. Престъпните групи набирът мощ и опитът на съветската власт да се справи с тях води до тежки стълкновения и погроми. Осем човека са убити, а ранените са над 50 на брой. В днешно време работещите предприятия от различни промишлени отрасли са 70 на брой.

Тараз

е разположен в долината на река Талас в Южен Казахстан и е с население 350 хиляди души. На това място има следи от селище, изградено през 7-ми век преди новата новата ера. В началото на 1-ви век вече е крупен търговски център по Пътя на коприната. Първите писмени сведения за града са от 6-ти и 7-ми век.

Най-известното историческо събитие в района е битката през 751 година

между армиите на Китай и Арабския халифат. Сраженията продължават пет дни и завършват с победа на арабите. Някои историци говорят за тази битка като за грандиозен сблъсък на цивилизациите. Тогава се слага край на разширението на запад на Китайската империя, управлявана от династията Тан. След като са завладели Иран, арабите затвърждават позициите си в Средна Азия и налагат исляма в региона. Чрез китайските военнопленници пък технологията за производство на хартия се разпространява на Запад.

През следващите векове Тараз е в състава на три ханства, а в началото на 13-ти век е завладян от армията на монголците.  От средата на 15-ти век в продължение на четири столетия градът принадлежи на различни средноазиатски ханства. През 1864 година войските на полковник Черняев го завладяват и присъединяват към Руската империя.

Днес Тараз е център на фосфатното производство. Това се определя от залежите на фосфатни руди в близост до града. Трите фосфатни завода са построени по съветско време, кризата от 90-те години на миналия век драстично намалява производството, но сега предприятията работят на пълна мощност. Други фабрики в Тараз произвеждат бижута, копринени тъкани и резервни части за автомобили. В града има държавен университет, но и медресе, което дава специализирано мюсюлманско образование.

Национален празник в страната е Деня на Конституцията на Република Казахстан

В населените места, през които минавах, хората се готвеха за посрещането и отбелязването му.

Армейският командир, герой от Втората световна война и писател Бауржан Момиш–Ули е една от най-известните казахстански личности на 20-ти век. В началото на войната той е командир на батальон и се прославя при защитата на Москва. Подвизите на бойците от батальона под командването на Момиш-Ули през есента на 1941 година са описани в документалния роман на Александър Бек „Волоколамското шосе”. След края на Отечествената война (1941г.÷1945г.) става преподавател във военна академия. На база своите военновременни записки започва да пише книги, повести и разкази за войната. Най-известното му литературно произведение „Зад нас е Москва” е тематично продължение на „Волоколамското шосе”. Със своето творчество Бауржан Момиш-Ули се утвърждава като най-добрия военен писател на Казахстан.

В едно интервю от 1963 година с ръководителя на кубинската революция Фидел Кастро му задават въпроса кого би посочил като типичен герой от Втората световна война. Кастро отговаря, че това е казахстанеца Момиш-Ули.

Езеро Каракол

 В Казахстан има няколко езера, които носят това име. Спрях за почив

What is ‘martenitsa’? In Bulgarian folklore the month of March is often portrayed as a plump, cheerful old...

Днес ще видите, как още по времето на правителството на Иван Костов "американската" ТЕЦ "Марица Изток 1", днес ТЕЦ „ЕЙ И ЕС Гълъбово”, е била източвана със скорост 1000 (хиляда) ЕВРО, на ДЕН, на ЧОВЕК...

В Официален вестник на ЕС е публикувана  Peзолюция на Европейския парламент относно свободата на печата и на медиите по света   (С65/2016)

Въпреки че е от 2013 година и се публикува по-късно, резолюцията остава актуална, ето само малка част от констатациите: Европейският парламент

признава, че правителствата носят основната отговорност за гарантиране и защита на свободата на пресата и медиите; изтъква, че правителствата носят също така основната отговорност за възпрепятстването на свободата на пресата и медиите и в най-лошия случай все по-често прибягват до правен натиск, за да ограничат тази свобода, напр. чрез злоупотреба със законодателството за борба с тероризма или екстремизма и законите в областта на националната сигурност, държавната измяна или подривната дейност; отбелязва, че трябва да се постигне равновесие между въпросите на националната сигурност и свободата на информация, за да се предотвратят злоупотреби и да се гарантира независимостта на пресата и медиите;

признава, че медийните империи, които са собственост на политици, понякога се използват за провеждането на дезинформационни кампании; изтъква, че е от съществено значение пресата и медиите да имат възможност да работят независимо и без върху тях да се оказва натиск с политически и финансови средства

подчертава, че законите, нормативната уредба, заплахите, глобите и силно концентрираната собственост от политици или други лица при наличие на конфликти на интереси са фактори, които могат да ограничават свободата на придобиване и достъп до информация и могат да доведат до заплахи за свободата на изразяване;

подчертава, че върху пресата и медиите може да се упражнява косвен натиск от страна на правителствата; счита, че в много държави медиите разчитат до голяма степен на правителствените реклами, които могат така да се превърнат в средство за упражняване на натиск спрямо медиите, както и че лицензите или фискалните санкции също могат да се използват като средство за ограничаване на дейността на критичните медии;

съзнава, че традиционно медиите твърде често се използват и/или имат участие като инструменти за пропаганда и че по-специално по отношение на обществените медии финансовата и политическата независимост, както и плурализмът, са от съществено значение; подчертава, че свободните и независими обществени медии са от решаващо значение за задълбочаването на демокрацията, за оптимизирането на участието на гражданското общество в публичните дебати и дела и за увеличаването на правата на гражданите по пътя към демокрацията.

Filed under: EU Law, Media Law

Европейската комисия два пъти се е произнасяла относно финансирането на обществената телевизия TV2/Danmark,  решенията й са обжалвани и двата пъти, има съответно две решения на Съда – които отново се обжалват.

С Решение на Общия съд по дело T-674/11  TV2Danmark/Комисия  е установено, че  приходите от реклама на датската обществена телевизия TV2 са неправилно   квалифицирани от Комисията като държавна помощ. В  Официален вестник на ЕС е публикувано съобщение за жалба, подадена от Viasat Broadcasting UK Ltd срещу решението, постановено от Общия съд. Образувано е дело   C-657/15 P, иска се отмяна на решението на Общия съд. Cпоред Viasat Общият съд неправилно е приел, че Комисията е допуснала грешка, като е приела, че рекламните приходи на TV2 Reklame A/S   представляват държавна помощ, а също е допуснала грешка и при прилагането на критериите Altmark.

 С Решение на Общия съд по дело Т125/12  Viasat Broadcasting UK Ltd/Европейска комисия  се отхвърлят доводите на Viasat по отношение на мерките, приети от датската държава в полза на TV2/Danmark.  В  Официален вестник на ЕС е публикувано съобщение за жалба на Viasat и срещу това решение. По образуваното дело C-660/15 P отново се иска отмяна на решението на Общия съд.

Става дума за обществено финансиране в Дания отпреди 20 години – но очевидно принципите на общественото финансиране на обществените телевизии в ЕС  трайно занимават Съда.

Filed under: EU Law, Media Law Tagged: съд на ес

Решението на ВАС по касационна жалба на Лидл България ЕООД се отнася до нарушение на правилата на конкуренцията – заблуждаваща реклама.

КЗК налага санкция в размер на 0.1% от приходите на Лидл от продажба на стоки за предходната година, 370 859 лв, за заблуждаваща рекламна кампания под мотото “Най-доброто от България. Най-доброто от Европа.” Интересно от фактическа страна е какво установява КЗК за качествата на стоки, предлагани в мрежата на Лидл:

КЗК е приела представените от  Лидл България  изпитвания и лабораторни анализи на предлаганите продукти краве кисело мляко под марката  Pilos Чуден, меда под марката  Coneira , лютеницата под марката  Chira  и протоколите от изпитвания на предлаганите пилета, които е съпоставила с изискванията на БАБХ, относно изискванията за качествата на билковия и акациевия мед, на процентното съдържание на нишесте в лютеницата и изискванията въведени с чл. 15, 1 на Регламент (ЕО) № 543/2008 г. относно съдържанието на вода в замразените или бързо замразените пилета. Въз основа на това е направила изводи, че  производителят на киселото мляко, предлагано под посочената марка, е предприятие от ІІІ категория, което има възможност да реализира млечни продукти само на националния пазар. Относно меда под предлаганата марка, съдържанието на билки и акация в него е в минимални количества, а лютеницата  съдържа продукт, който е несъвместим с Браншови стандарт 01/2011. От изпитванията и лабораторните анализи на пробите от предлаганите пилета, които не са направени в съответствие с посочения регламент, само за едно от изпитванията е посочен отговор  одобрява. Посочените стойности са по-близки до пределните стойности, които определят продуктите като годни, над които продуктите не биха били годни за консумация.

Това е добре да се знае.

Върховният административен съд отхвърля жалбата срещу решението на КЗК, петчленният състав на ВАС оставя в сила решението на тричленния състав.

Решението на петчленния състав е интересно от гледна точка на въпроса установимо ли е твърдяното превъзходство на стоките, предлагани в Лидл.

Във връзка с твърдението на касатора, че установяването на фактическите му твърдения в рекламния слоган е обективно невъзможно и съдът не е могъл да изисква от него осъществяването на подобно доказване, следва да се отбележи, че с чл. 7 от Директива 2006/114/ЕО е предвидена възможност при преценката на административните и съдебни власти, да се изисква представяне на доказателства за точността на фактическите твърдения на рекламодателя. Поради това и тъй като изразът  най-доброто  несъмнено създава усещането за превъзходството на продуктите, то правилно е обследван въпроса дали използваният от  Лидл България  рекламен анонс е обективно верен и точен, т.е. дали превъзходството на стоките му е установимо.

 

Противно на защитната теза на касатора, проведената рекламна кампания обективира по категоричен начин твърдението, че предлаганите продукти превъзхождат останалите продукти от категорията им за съответните държави в Европа, което несъмнено оказва влияние върху поведението на средният потребител. Именно това обстоятелство е и изследвано от първата инстанция, при което са направени обосновани и правилни крайни изводи за установеността на санкционираното от КЗК нарушение. В този смисъл и твърдението на касатора, че рекламното му изявление е недоказуемо, съставлява по-скоро признание на направените от решаващия състав констатации.

 

Що се отнася до приложението на Директива 2005/29/ЕО, то именно съгласно чл. 6, пар. 1, б. б, заблуждаваща е тази търговска практика, която съдържа невярна информация и следователно е невярна, или по някакъв начин, включително когато посредством цялостното представяне заблуждава или е възможно да заблуди средният потребител, дори и ако съдържащата се в нея информация е фактически точна, по отношение неговите преимущества. Ето защо в случая правилно е изследван въпросът за верността на направеното от рекламодателя съобщение, обосновано прието за недоказано от първонистанционния съд, още повече, че самият рекламодател не оспорва факта на използвана в рекламата му превъзходна степен, която не отговаря на действителността, а твърди, че тя представлява изразено от него субективно твърдение, което не подлежи на установяване.

В същото време от сайта на КЗК се вижда, че Лидл отново е предмет на дейността на КЗК – комисията се самосезира по сигнал за промоционална кампания с подвеждащи и непълни условия под надслов: „Спечели 366 дни безплатно пазаруване”.

Filed under: BG Content, Media Law

Продукти за 4 порции:
1кг картофи
150г шпек салам
1 глава лилав лук
1ч.ч. сметана
2 топени сиренца
1ч.л. сол
мазнина за готвене
½ ч.л. индийско орехче
1с.л. чубрица

Приготвяне:
Представям идея за печени картофи със шпек салам. Струва си да опитате и да внесете разнообразие в семейното меню. Обелвам и измивам зеленчуците. Картофите режа на колела с къдраво ножче, а лука- на полумесеци. Разпределям продуктите в гювеч. Овкусявам със сол, индийско орехче и чубрица. Добавям тънки гръгове салам, топени сиренца и свинска мас. Поливам сметана и една и половина чаена чаша вода. Похлупвам и пека на умерена фурна, около час и половина. Запеканката е не само вкусна, но и примамва с аромати. Пожелавам приятен апетит!

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ В България – все повече доказателства се трупат напоследък, че, 26 години след промените, обществото не може, а сякаш и не иска, да се раздели с миналото си. Защо и как останките от комунизма определят настоящето и бъдещето на България – за трета поредна седмица темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, според председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, за Румъния европейският механизъм на контрол може да отпадне, а за България да остане. Какво е отношението на темата за остатъците от комунизма и забавения български преход към това актуално развитие?

– Отношението е като причина към следствие, Фили. Механизмът за контрол бе въведен през 2007 година, веднага след влизането на България и Румъния в ЕС. Целта му е „да улесни съдебните реформи и борбата с корупцията и организираната престъпност, като едновременно с това гарантира нормалното функциониране на европейските политики и институции”. Въвеждането му пък е доказателство, че двете страни влизат в ЕС, без да са напълно готови да се впишат в европейското семейство. Надеждата обаче, че за година-две-три механизмът за наблюдение ще отпадне, защото българи и румънци ще се справят с проблемите, се оказа илюзорна. Вече 9 години Европейската комисия събира данни и пише доклади за напредъка, но без да отчита реален напредък.

– В случая говориш конкретно за България, нали, защото последният доклад за Румъния е съвсем различен – визира именно големият напредък, постигнат от страната…..

– Така е, Фили, говоря за България, макар че по инерция продължавам да мисля за двете заедно. Но румънците, които отначало бяха по-зле от нас, напоследък дръпнаха силно. „Като държава и общество Румъния изживява истинско очистване от посттоталитарния синдром на корупция, непотизъм и обвързаности на политици с олигарси” – каза Михаил Екемджиев, адвокат и правозащитник. България обаче само имитира реформи. Преди броени месеци, Христо Иванов, министърът на правосъдието, който се опита да прокара важни конституционни промени, за да се отпуши цялата съдебна реформа, бе бламиран от собственото си мнозинство и уволнен. В същото време прокуратурата и съдебната система, с помощта на политици от всички партии, продължават да бранят със зъби и нокти онези привилегии, които ги правят независими. Но независими, Фили, от отговорност пред обществото и закона, не от политически влияния и икономически облаги. С други думи, коренът на проблема е, че българската съдебна система, най-общо казано, е жив, огнедишащ остатък от комунистическите времена, който пази и възпроизвежда рефлексите от онова време. Големият проблем – тя не е в периферията на обществения живот, а стои в самия му център, както се полага за всяка нормална демокрация. Тоест, щом съдебната система е болна, болно е и обществото.

– Добре, Пламен, но как може да се промени това? Обикновено в такива случаи се заговаря за нуждата от политическа воля, но има ли я в сегашната ситуация?

– Има все повече индикации, Фили, че е в ход някакъв зрелищен удар срещу лицето Делян Пеевски, човек, сочен за център на много български беди – и в политиката, и в икономиката, и в медийната среда, и в съдебната система. Ще видим какво ще излезе, но дори да се стигне до пълното отстраняване на Пеевски от всички сфери на влияние, това пак няма да реши общите проблеми – те са не толкова персонални, колкото системни. Самата съдебна система трябва да се освободи от своите зависимости и да започне да служи на обществото и закона. Самата политическа класа трябва да спре да създава и да участва в мафиотски кланове, заедно с бивши и настоящи ченгета, съдии и прокурори, бандити и обикновени мошеници. Самата полиция и специалните служби трябва да застанат от едната страна на закона, а не да стоят разкрачени от двете му страни, както правят още от времето на комунизма, и да създават организирана и неорганизирана престъпност, която после да преследват безуспешно. Това да ти прилича на работещ план за справяне с проблемите, Фили? Защото на мен надеждата, че някой ден крадецът наистина ще хване крадеца, а не само ще вика „дръжте го”, ми вдъхва единствено тежък песимизъм.

– Но, Пламен, след като няма и не се очертава да има политическа воля за справяне с проблема, не трябва ли гражданското общество да вземе нещата в свои ръце?

– Би трябвало, Фили. Стига да имаше истинско гражданско общество. В България липсата му е стар проблем, това също е един от важните рефлекси на комунизма, които останаха в наследство. Тъй нареченото „гражданско общество” е силно атомизирано, страда от немощ и предразсъдъци, няма информация и навици по елементарни въпроси и стандартни процедури на демокрацията, неспособно е да загърби омразите и надмогне амбициите си в името на обща цел. То е истинска мечта точно за онези сили, които предпочитат тайно да дирижират процесите и да остават недосегаеми.

– А можем ли по-конкретно да назовем тези „тъмни сили”? Все пак вероятно те не включват само върхушката на БСП, правоприемник на БКП…..

– Разбира се, че не са само социалистите, Фили, макар по една или друга причина в БСП тези хора да са най-много. Или поне най-видими. Давам пример. Неотдавна група депутати, начело с Методи Андреев, бивш шеф на комисията по досиетата, внесе законопроект за премахване на „всички символи, лозунги, фотоси, знаци и всякакви предмети, създадени през комунистическия режим, с цел неговата възхвала”. Проектът е развитие на приетия още през 2000 година Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен, който не изигра никаква роля, защото не отиде по-далеч от констатацията, че комунизмът е зло. Идеята на сегашния законопроект обаче е свързана с конкретен удар срещу остатъците от комунизма. Тези остатъци са в три основни групи – хората-комунисти, комунистическите отношения и символите на комунизма, които са своеобразна спойка между първите две. Нали сме сигурни, че след Втората световна война в Германия нямаше да има истинска денацификация, ако пречупените кръстове бяха останали по официалните сгради?. Същото е и с комунистическите символи, които в България продължават да са навсякъде. Но идеята за премахването им срещна силна съпротива точно от страна на БСП. Още на следващия ден социалистите внесоха законопроект за закриване на Комисията по досиетата и май се опитват да договорят сделка – вие няма да ни пипате символите, ние няма да ви пипаме информацията. Обикновено за подобни ходове те намират пряка подкрепа от ДПС и партия Атака. Въпреки силните личностни напрежения, все по-ясно се очертават нишките им на сътрудничество също с АБВ на Георги Първанов, а и с влиятелни лобита в най-голямата партия – ГЕРБ. Тя минава за дясна, но всъщност е популистка формация с типичната за комунизма склонност към нагаждане и прагматичната цел да държи властта възможно най-дълго. Като имаме предвид, Фили, че същата склонност откровено демонстрират и партиите от тъй наречения Реформаторски блок, картината изглежда наистина тъжна. Може би затова имам лошото предчувствие, че, поне и в следващите 10-15 години, българският обществен живот ще продължи да бъде заложник на собствената си неспособност да се раздели с комунизма.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com