Знаете ли защо руските опити да закрепостят българите като свои слуги са обречени?

Ето заради това- слугуващите им другари и другарки тук са тъпи. Илюстрирам този факт с пример по-долу.

От около месец насам се върти в рублофилските медии у нас поръчано интервю с техния началник по кагебистка линия Леонид Решетников, което само по себе си е образец на самопризнание за глупост и нахалство. Същият , обобщавайки по съветско-руски обичай, твърди , че знае точно колко българи били купени от американците. Защото явно съди „ по себе си”- по руската вековна традиция хората да бъдат продавани като добитък, макар да не може да обясни защо в условията на свободен избор милиони българи не отиват да работят, живеят и учат в неговата мракобесна империя, а доброволно избират Запада.

Примитивните мисли на кагебиста Решетников, ако имате време за губене, можете да прочете в рублофилския сайт БЛИЦ ( позоваващ се на рублофилския Епицентър), а след това да сравните как днес, ЧЕТИРИ СЕДМИЦИ ПО-КЪСНО, техният рублофилски побратим-близнак ПИК, публикува същите брътвежи с претенцията, че това било „БОМБА” с днешна дата:

Но най-напред БЛИЦ от 5 февруари:

„Руски генерал от разузнаването посочи колко хиляди българи са се продали САЩ”

Леонид Решетников обяснява защо все още едни държави играят по свирката на Вашингтон, а други очакват Русия като миротворец

Публикувано: 5 февр. 2016, 19:56 | Обновено: 5 февр. 2016

http://www.blitz.bg/news/article/391083

А ето е днешната руска „бомба” на ПИК:

БОМБА! Бившият шеф на руското разузнаване: 50 000 души от българската върхушка са купени от САЩ, за да провеждат антируска политика!

Автор: ПИК

21:50 | 01.03.2016

http://pik.bg/%D0%B1%D0%BE%D0%BC%D0%B1%D0%B0-%D0%B1%D0%B8%D0%B2%D1%88%D0%B8%D1%8F%D1%82-%D1%88%D0%B5%D1%84-%D0%BD%D0%B0-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D1%83%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-50-000-%D0%B4%D1%83%D1%88%D0%B8-%D0%BE%D1%82-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B2%D1%8A%D1%80%D1%85%D1%83%D1%88%D0%BA%D0%B0-%D1%81%D0%B0-%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B5%D0%BD%D0%B8-%D0%BE%D1%82–news494458.html

Така че, спете спокойно, деца ( на Раковски, Левски, Ботев, Стамболов, Захари Стоянов и прочее български свободолюбиви възрожденци , предупреждавали за опасността от руско иго) : прекалено са тъпи слугите на Москва, за да преобърнат естествения ход на историята.

Share on Facebook

Индия въвежда нова политика, която драстично ще намали цените на електронните книги. Това ще позволи на потребителите да купуват повече легално дигитално съдържание, съобщава сайтът Good E-Reader.com. „Един от основните акценти на нашата политика е насърчаването на онлайн читателите чрез определяне на цена на е-книгите, която трябва да възлиза на 75% от цената на печатното...

Директорката на пресцентъра на министерството на външните работи на Русия Мария Захарова, която грубо наруга в края на миналата седмица България, пак се изложи с агресивен език и то поради явна некомпетентност ( и в случая с България очевидно познанията й по история бяха на ниво съветски двойкаджия).

В отговор на един стандартен израз, употребен от американския й колега от държавния департамент на САЩ Марк Тонър по време на брифинг, тя го нападна в мрежата с упреци, че му „липсва ум и добро възпитание”.

Захарова очевидно не е схванала казаното от американеца. Призовавайки Русия да се определи най-накрая какво прави ( във връзка със съобщенията за руски удари по позиции на бунтовници в Сирия, подкрепяни от САЩ), той казал „to put up or to shut up”. Захарова се разгневила от втората част от израза, която извън общия контекст би звучало грубо, но в даденото съчетание означава „ да го направи или да се откаже”.

Сайтът „Ведомости” иронично отбелязва по този повод, че има непълноти в образованието на Захарова, припомняйки, че този израз е обяснен ясно в речниците и че в британската финансова практика се употребява за компании, които се колебаят да вземат решение.

Захарова все повече се превръща в посмешище за руската дипломация, превъзнасяна от нашия премиер Борисов като „голяма работа”. На претенциите й за дипломатичност днес отговаря във в. „24 часа” министърът на външните работи на България Даниел Митов със статия, озаглавена „Българската история и памет не се нуждаят от регулировчик”. https://www.24chasa.bg/Article/5334850

С което за пореден път възниква въпросът за разпределението на ролите в българската външна политика- Борисов да е „балансьора” в умилостивяването на Путин, а Митов и президентът Плевнелиев да мият срама от това „балансиране” пред съюзниците ни.

Share on Facebook

България - най-враждебната входна врата на Европа

Единственото плаване на най-големия и модерен за времето си презокеански параход “Титаник” едва ли някога ще спре да вълнува умовете на хората. Именно тази разтърсваща и трагична история е избрала да представи на подрастващите читатели Кристин Фере-Фльори в поредицата “Моята история” на издателство „Пан“. За свой разказвач тя избира не пряк свидетел на трагедията, а...

 printable template: see more:  

Деинституционализацията – успешна практика по света или хаос по български…

Why is Europe closing its borders to Afghans?

Източногермански патент ли е омразата?

Гърция спря достъпа за журналисти до всичките си бежански лагери

Мненията и списъците с „най-най“ книгите винаги са актуални, макар и винаги малко преекспонирани. Затова е радващо, че най-накрая в България се появи и класация за книги, в която всеки може да се включи и да изкаже своето мнение. „Моята любима книга 2015” е първият национален конкурс за книги, издадени през изминалата година, в който победителят...

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/68287-de-profundis-prizrakat-na-naglostta-koyto-brodi-iz-balgariya.html

Един призрак броди из България, граждани – призракът на наглостта.
Няма майтап, наистина броди, виждал съм го неведнъж. Нещо повече, дори май не е призракът, а самата наглост.
Откритието направи онзи ден главният прокурор Сотир Цацаров. „Инцидентът на Околовръстното шосе в София е поразяващ със своята наглост и съзнание за тотално несъобразяване със законите и обществения ред” – каза той, видимо бесен от историята за бандитите, дето на пътя първо тормозят нормални хора за забавление, а след това ги бият, пак за забавление, ако те изразяват недоволство, че биват тормозени.
Безспорен факт – наглост безмерна е случилото се в София. Както и онова по-рано във Враца. Както и същото от събота във Варна. Сякаш по един калъп са правени тези гнусни крайпътни истории. И това са само три от последните дни – а за колко други, затиснати от по-важни новини през годините, обществото изобщо не знае.
Колкото и да не признавам за светата истина разни други думи и дела на главния прокурор, с избухването му за наглостта съм абсолютно съгласен, граждани. И съм доволен, че думата излезе точно от неговите уста, затова дори няма да кажа „видяхте ли, бе” и да припомня колко пъти съм писал, че наглостта е проблем сама по себе си, че трябва да се разглежда като инкриминиращо деяние и да се преследва от закона.
Подкрепям Сотир Цацаров в справедливия му гняв, призовавам и настоявам държавата България, българският законодател, българският полицай и прокурор, българският политик и всеки български гражданин, да вземат незабавни мерки срещу наглостта, където и да се появи тя. Включително ако видят как нейната мръсна мутра се надига в самите тях, хората трябва веднага да си ударят по един шамар и сами да се предадат на властите. И то не само във връзка със случаите на наглост на пътя, а изобщо.
Човекът, който е проснал колата си на тротоара и го е запушил, а когато заобиколиш по улицата, те псува, защото не ти е там мястото, е нагъл. Работникът, който не върши работата, за която му плащаш, е нагъл. Политикът, който обещава, за да получи гласа ти, а после забравя всичко и работи само в лична изгода, е нагъл. Администраторът, който се държи, сякаш ти си му длъжен, а не той на теб, защото заплатата му расте по дърветата в градината на министъра, а не му я плащаш ти, е нагъл.
Бъдете сигурни – не казвам тези неща на майтап!
На някого може да изглежда, че проявата на наглост е маловажна и не заслужава нито голямо обществено внимание, нито сериозни мерки, както на мен ми се върти в главата. Но, хайде да помислим, като отидем по-нататък от конкретните примери – какво означава наглостта в общ план, кое действие може да се характеризира като наглост.
За разлика от много други овъртяни термини, тук нещата са прости и ясни – проява на наглост е всяко действие, всяка намеса в личното пространство на друг човек, която той не е изрично поискал и която променя него и неговия свят. И имам предвид дори онази намеса, която се оправдава с желанието за правене на добро.
Извършването на всякакви подобни действия не е нещо незначително. То е като заредено оръжие, насочено право в основата на демокрацията, основа, която накратко може да се формулира така – живей и остави другите да живеят.
Точно върху тази формула всъщност стъпват принципите за индивидуалната свобода, неприкосновената собственост, човешките права и т. н. Точно тя въвежда ред в хаоса на джунглата, който би настъпил, ако хората се държат като животни и не се съобразяват с нищо и никого, освен със себе си. И ще онагледя идеята за този вид ред с два прости примера, за да бъда разбран абсолютно правилно.
Колкото пъти в Англия съм пътувал в обществен транспорт – метро, автобус, влак, никога друг човек не ме е докосвал, независимо от час-пик, тълпи пътуващи и прочие. Хората винаги намират начин да стоят на дистанция, може да е един сантиметър, но знаят, че това е лично пространство, което не трябва да пристъпват, а да уважават. И ако случайно те побутнат заради клатенето на влака, веднага се извиняват – но не от куртоазия или защото са „мазни”, според цветистия израз на Бай Ганьо, а защото наистина съжаляват, че са ти причинили онова, което не искат да им бъде причинявано на тях – нежелан контакт.
Другото, което се вижда с просто око в същата тази Англия, е фактът, че ако паркираш колата си на тротоара, полицията веднага ще се появи отнякъде и ще те попита – дали случайно не си луд или просто си българин. След което ще ти отреже такава дебела квитанция, че покрай нея изобщо ще забравиш идеята как целият път е мой, обаче и тротоара не си го давам.
И, знаете ли какво – полицията ще се появи, не защото е има навсякъде камери и следи всичко. И не защото получава процент от глобите. И не защото е много пъргава и обича да работи. Просто ще и се обади да я повика случаен минувач, който държи на реда.
А знаете ли защо пък ще се обади той и няма после да е гузен заради съзнанието, че е предал себеподобния? Ами, първо, минувачът разбира, че себеподобният нарушава неговите лични права като задръства общия тротоар. И второ – знае, че като се обади, това ще има ефект, полицията наистина ще дойде и наистина ще въведе ред.
И така – може би отивам малко по-далеч от самия Сотир Цацаров, но призовавам и него, и депутатите, да помислят по темата. Смятам, че наглостта наистина трябва да подлежи на съдебно преследване и наказание, защото е тумор, който разяжда обществения организъм и руши нормалните отношения между хората.
Какво значи – човекът има седем висящи дела, но е на свобода и прави осмо престъпление? Значи, че въпросният е изключително нагъл и дори само заради това не трябва да бъде допускан повече да мърси обществото. Един път може да се сгреши – ОК. Да приемем, че и два пъти, човешко е – особено ако си много тъп. Но след това вече не би трябвало да има начин говедото да живее сред хората, а трябва да заживее сред себеподобните си.
Ама, ще каже някой – законът е такъв, че докато не бъде реално осъден, никой не може да бъде прибран на топло, независимо дали има едно или десет висящи дела.
`Айде, бе! Законите да не би да ги правят престъпниците, та да облагодетелстват най-вече самите тях, а не нормалните хора? И спазването на техните права по-важно ли е от нарушаването на моите?
Да, знам, още от комунистическите времена ни е останал например навикът учителите в училище да се занимават главно с изоставащите, за да ги изравнят с другите – нали всички сме равни. Така самата образователна система дърпа назад водещите ученици и те трябва да се справят сами. А целият труд на учителите отива в свирката, защото от него тъпунгерите не стават по-умни, само придобиват самочувствие, че са равни на всички останали. Е, да, ама – не са!
Та имам чувството, че, малко или много, също както в образованието, погрешно разбираните и прилагани принципи на либералната демокрация спрямо общественото поведение изобщо, водят горе-долу в същата посока – хората, които рушат обществото, да имат съзнанието, че са ми равни на мен, който се опитвам да го изграждам. И да ми налитат на бой, когато им кажа, че го рушат.
Така лесно се стига до парадокса, на който сме свидетели в България – людете, чиито основен аргумент е бухалката, да са не просто равни, а дори по-уважавани от широките народни маси, отколкото един професор по квантова физика.
Това обаче е уж парадокс, то е обратното – закономерност. Тя дойде с факта, че години наред не обръщаме внимание именно на наглостта, дори когато болезнено ни докосва, смятаме я за нещо маловажно – а то не е така.
Бъдете сигурни, че ако от малко детето ви проявява наглост, от него няма да стане нормален гражданин. Дори да не влезе никога в затвора, винаги ще създава проблеми на хората около себе си, никой няма да го харесва, ще се превърне в изолиран, самотен и озлобен човек. Бъдете сигурни, че ако приятелят ви е нагъл спрямо другите, един ден непременно ще стане такъв и спрямо вас – и тогава ще съзрете истинското му лице. Бъдете сигурни, че ако някой е нагъл, той е и тъп. Може да има академични титли, но те непременно са добити по втория начин и през живота си той само руши, не създава.
Наглостта е ненормална!
Може и да не съм прав – но не се сещам в Библията да има описан дори един случай на наглост. Да, има всякакви истории за секс, кръв, интриги, завоевания и кланета, има хитрини, измами, глупости и умности – но няма истински, класически пример на наглост. А дори и да има някой, за който в момента не се сещам, сигурен съм, че наглецът е бързо и жестоко наказан – било от човешките, било от небесните сили.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Творческа вечер, посветена на юбилея на изтъкнатата преводачка от полски Вера Деянова, организира Факултетът по славянски филологии към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ заедно с Полския институт и „Литературен вестник“. Темата на творческата вечер, която ще се състои на 7 март от 18:00 часа в Нова конферентна зала на СУ, ще бъде под надслов „Но книгите ще си бъдат...

Завършваме обиколката из Цикладите, заедно с Домоседа. Започнахме с островите Делос, Миконос и Парос,  продължихме из Донуса, Икария и Фурни и остров Сирос, а днес сме на Родас.

Приятно четене:

Гръцка островна сводка

Делос, Миконос, Парос, Донуса, Икария, Фурни, Сирос, Родос

част четвърта

Остров Родос

си начесох крастата на средновековни градчета с тесни улички. Османското наследство е повече от кръстоноското! Но точно къщата на Джем е, разбира се, кръстоноско. На френските рицари. 6-те евро предпочетох да ги дам за археологическия музей в рицарската болница, нежели за двореца на великите магистри, строен по времето на … Мусолини. Беше ми убягнало от общата култура, че между световните войни Додеканезите били подарени на Италия. И по този начин избегнали етническите прочиствания след гръцко-турската война от 1920-те.

И сега най-доброто гръцко кафе, го прави бай Ахил Ефенди (истинското име се пази в брошурите). Локумът им не струва. Спанакопитите са ОК.

Родос, Гърция

С последната снимка, на която Св.Пантелеймон приема предизвикателсвото „кофа гореща вода“ затварям цикъла към предишния постинг.

Всички снимки от Родос: цък

Д.’15

Край

Автор: Димитър Тодоров (Домосед)

Снимки: авторът

Разказът е със запазени авторски права

Други разкази свързани с Плаване Егейско/Бяло море – на картата:

Плаване Егейско/Бяло море

Още пътеписи от близки места:

1. Гръцка островна сводка (3): Остров Сирос
2. Гръцка островна сводка (2): Донуса, Икария и Фурни
3. Гръцка островна сводка (1): Делос, Миконос, Парос, Донуса, Икария, Фурни, Сирос, Родос
4. Остров Миконос (Магията на гръцките острови 7 – 3)
5. Остров Сирос (Магията на гръцките острови 7 – 4)
6. Довиждане, Циклади! (Магията на гръцките острови 7 – 5)
7. Остров Андрос (Магията на гръцките острови 7 – 1)
8. Пътуване до Измир, Фоча, Родос и Крит – част 2
9. Остров Тинос (Магията на гръцките острови 7 – 2)
10. Амулиани – най-близкият остров до София
11. Спорадите: остров Скопелос (Загубени из гръцките острови (трета серия -1 част):
12. Пътуване до Измир, Фоча, Родос и Крит

Честита Баба Марта на всички приятели, посетители и почитатели на Рецептите на Баба Пена! Пожелавам от все сърце да сте живи, да сте здрави, да сте румени, бели и засмени! Баба Пена е приготвила днес нещо в стил бяло и червено заедно с питка. Българските традиции са неразривно свързани с хляба и богатите трапези. Най- бързата и вкусна питка, която присъства в менюто на сайта е содената питка.  Съставките за хляба са кисело мляко, сода, сол, захар, брашно и мазнина. Технологията е същата, като в тази рецепта. За предястието ще са необходими отново кисело мляко, печени червени чушки и сирене.  Киселото мляко е необходимо да е изцедено. Пипера се нарязва на малки парченца. Объркания катък се оставя в хладилник за половин час. Масата може да се застеле битово. Горната кора на топлата питка се намазва с краве масло. Оставя се мазнината да попие.  Поднася се погача, купичка катък,  шарена сол, малко тънко нарязана сланинка и маслини. Пожелавам приятен апетит и много настроение! Закичете близки и приятели с мартенички!

За читателите на ivo.bg темата за българския произход на руския език не е нова- както и за читателите на “Течна дружба”, където съм публикувал дори в оригинал на руски ( като за евентуално грамотни русофили) руско научно изследване на българските корени на руския език.

В статия в argumentua.com на Вадим Ростов , парадоксално за славянските фундаменталисти, се оспорва славянския произход на руския език. Ето частта от статията, в която се говори за българската съставна част от руския език като негова основа.

Възниква въпросът: колко “славянски” е българският, върху който се гради руският, при положение, че руският не е славянски?

Превод за ivo.bg : Васил Костадинов

http://argumentua.com/stati/pochemu-nerusskii-russkii-yazyk

Българска съставна

Защо днешният руски език прилича повече на българския и сръбския, отколкото на беларуския и украинския? (Парадоксално, руският е в една езикова група с тези два езика, а не с българския и сръбския). Това е странно, защото Русия не граничи с Балканите, а с Беларус и Украйна, в чиито езици почти няма българско влияние, или ако има, то е привнесено през Русия.

Факт е, че в Русия не е имало местни славяни(освен редките заселвания на украинци в Суздалката земя през XII век и масовото поробване на беларуси и украинци по време на войните на Московия срещу Великото Литовско Княжество и Реч Посполита: само във войната през 1654-1667гг., московитите поробват десетки хиляди белоруси).

Московските туземци учат славянски чрез религията, която се проповядва на български.

Ето защо мордвините(руските предци) от Рязан, Москва, Тула, Кострома, Вятка, Мурома и други фински територии опознават славянския език през българския – просто не са имали местен славянски. И по тази причина, дори и малкото славянско съдържание на днешния руски език(около 30-40% славянска лексика срещу 60-70% финландска и тюркска), не е свързано с белорусите и украинците, а с българите и с българските църковни книги.

Но в Беларус и Украйна, ситуацията е различна: местното население (наполовина балтийско в Беларус и наполовина сарматско в Украйна) има собствени славянски диалекти, което не позволява проникването на българската лексика от православните книги и подмяна на автентичните местни славянски езици.

Защо всички славяни, включително чехи, словаци, поляци, беларуси и украинци разбират различните диалекти на славянските езици, без превод, а руснаците не – за тях дори и така наречените “източно- славянски” езици на Беларус и Украйна са неразбираеми?

В долната таблица са дадени няколко примера за разлики между руски и славянски думи:

Share on Facebook

Той е дипломиран географ, но предпочита да се маскира на зелена еуглена, която имитира "борба" с вредителите на околната среда. Особено ползотворно сътрудничи с ядрената мафия, в резултат на което последните са му обещали един ...

“Цъкащи бомби” в бюджета и покрай него се обезвреждат с реформи, не с качване на ставки

1 март 2016, в. Сега

Георги Ангелов

От края на 2015 година валят предложения и предупреждения за предстоящо вдигане на данъците. Бившият вицепремиер Симеон Дянков заяви в края на ноември, че заради увеличаващите се дефицити и дългове предстои вдигане на данъците. Според него вече сме в дългова спирала, при която дефицитът увеличава дълга, което вдига лихвите, а те от своя страна увеличават дефицита. Той вижда “цъкащите бомби” и в енергетиката и транспорта и в липсата на реформи.

http://www.segabg.com/article.php?id=793447

The post Вдигане на данъците? Не, благодаря! appeared first on Блогът за икономика.

Share on Facebook

Иновации, креативност, технологии, пътят напред и нашата роля като негови двигатели – това са само част от темите, които изскочиха по време на Innovation Explorer. Събитието се състоя преди по-малко от седмица, а ми се струва, че беше много отдавна – толкова пълна с впечатления съм останала явно. Ще ви разкажа само някои от тях.

Иновациите днес

В стария свят започвахме рекламния процес от канала – беше ясно, че трябва да имаме концепция за ТВ реклама, а към нея да “прикачим” допълнителни дейности. Днес водеща е идеята, концепцията – а не каналът или процесът. Това обясни Nir Refuah от McCann Erickson. Видимо е как това демократизира креативния свят и позволява голям ефект дори с ограничен рекламен бюджет. Защото водещ е не бюджетът, а способността да наблюдаваме поведението на хората, да разберем какво ги движи и да базираме кампанията на техните проблеми и интереси – ето пример как се прави това от KFC:

Свикнали сме да мислим, че иновациите са нещо мащабно, значимо – но това не е съвсем вярно. Според Kim Wylie от Google трябва да мислим за иновациите в рамките на три еднакво важни категории:

• частични, натрупващи се иновации (incremental innovation) – като възможността да работиш едновременно с други хора по файл в Google Docs;
• продуктови и дизайн открития (breakthroughs) – нови категории, например смарт часовници;
• и “големите” иновации (moonshots) – като SpaceX, Tesla и други абсолютни иновации.

Обикновено разсъждаваме за втората и третата от тези категории, но първата е не по-малко важна, полезна или печеливша.

Ключов факт е, че днес иновациите се ускоряват, иновационният цикъл е все по-кратък. Според Paul Jeremaes от HPE това води до два резултата. Иновациите имат все по-голямо въздействие върху развитието на бизнесите и ежедневието ни – но и възможността за реализация на печеливша иновация е много по-малка. Ограничен е времевият период, в който измислена от вас иновация може да е успешна, преди някой друг да имплементира контра-решение.

Разбира се, няма как да говорим за иновации, без да стане дума за технологии. Най-интересната формулировка, която чух, отново чухме от Paul Jeremaes и тя е еволюцията “from glass slabs to enchanted objects” (по книгата на David Rose), т.е. от устройства с екрани като смартфони и таблети към свързани през Интернет смарт-устройства. Ето ви един цитат за вдъхновение по темата:

Connecting products to the web will be the 21st century electrification. – Matt Webb, BERG Cloud

Компаниите и иновациите

Повечето компании не се справят с иновациите. Това не е новина – интересно е, обаче, че те срещат проблеми не само при генериране на идеи, но и при прилагането на тези идеи на практика. Почти 1/5 има проблем основно с превръщането на идеите в реалност:

А къде са най-големите проблеми? Основен фактор е ниското желание за поемане на рискове, бавната реализация (все пак работим с много ограничен прозорец на възможност, нали помните) и фокус върху краткосрочния потенциал, а не върху дългосрочните позитиви. Иновацията е маратон, а не спринт и най-успешни са играчите, които имат търпение.

Защо пък въобще са необходими иновации? Според Коста Йорданов от Flipps това е единственият път за успех на малките компании от трите стандартни възможности: икономии от мащаб, монопол и иновации.

Коста представи интересна рамка за трите хоризонта на иновациите. Първият от тях е хоризонтът на базови подобрения и частични иновации. Вторият е хоризонтът на разрастване към нови пазари и разработване на нови продукти. Третият е хоризонтът на абсолютните иновации и нови технологии.

Повечето компании, за които сме свикнали да мислим като иновативни, както и повечето start-up-и, оперират в рамките на втория хоризонт – при първия е трудна диференциацията от конкурентите, а третият крие много рискове и изисква големи инвестиции.

По който и път да поемете, не трябва да се страхувате от грешки и провали – те са най-добрият начин да научите нещо ново:

Fail fast. The journey is more important – it’s your learning opportunity. – Kim Wylie, Google at Work

Да завършим така вдъхновяващо – с поглед към иновациите утре.

Постът Иновациите днес, иновациите утре е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.