За по-малко от ТРИ седмици Блог.БГ за ВТОРИ път блокира броячи, а от началото на годината това е ТРЕТИ или даже ЧЕТВЪРТИ ПЪТ. На сила гоните някои блогъри? Не е ли по-лесно да направите списък и да ни го покажете...

Класация на Ozone.bg/kniga–za–teb – 7 март – 13 март 2015 г. 1. Дневник от панелните блокове, Никола Крумов, Пощенска кутия за приказки 2. Мамка му, Димитър Калбуров, Пощенска кутия за приказки 3. Популярна книга за Котките от Стария Опосум, Т. С. Елиът, Брегов и Радев 4. 50 места, които да посетите в България през 2016...

Покана към адвокати и юристи за участие в семинар, свързан с пенитенциарното право

 print template here:  see more:

Патрик Нес е сред финалистите за връчването на тазгодишния медал „Карнеги“. Един от най-обичаните янг адълт автори е номиниран за романа си „Ние, останалите, просто живеем тук“ и може да е първият писател, спечелил престижната награда три пъти, съобщава The Guardian. В краткия списък с номинирани влиза още и Франсис Хардинг с „The Lie Tree“ – книгата,...

Сигурно сте чували името „Каспар“… Да, но днес няма да ви разкажа за духчето Каспар от анимационните филмчета, а за един истински принц. Котешки при това, а именно “Каспар – котешкият принц” (изд. „Фют“)! Принц Каспар Кандински е невероятен черен котарак с твърд характер… като на истинска благородна особа. Собственичката му, руската графиня Кандински, отсяда...

Вчера (15/03/2016г.) бях гост на международна конференция, обсъждаща предизвикателствата пред търговията и регулирането на енергийните пазари на Балканския полуостров, която се проведе в луксозен хотел, в центъра на София. Нямаше къде по...

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/69411-de-profundis-balgariya-e-palna-s-nagletzi-molya-ne-gi-razvazhdayte-dopalnitelno.html

И все пак – задължително няма да им гласувам задължително

С гласовете на 121 депутати, при 27 против и 21 въздържали се, бе одобрено на първо четене въвеждането на задължително гласуване. Няма нужда да чакам поправките при второто четене, за да кажа категорично няколко неща по темата.

Първо, въвеждането на задължително гласуване е откровен антидемократичен акт. Това е сериозна стъпка за ограничаване на гражданските права в страната – най-сериозната за последните 26 години.

А историческият опит учи, че подобни стъпки никога не остават сами.

Скоро може би ще се въведе задължение гражданите да се кланят пред знамето сутрин и да пеят химна, а онези, които фалшивят, ще се изпращат на летен лагер по пеене. После ще ни обуят в лъскави ботуши и задължително ще маршируваме на 3 март по българските площади в чест на руските освободители. Патриотичен акт ще стане задължението да доносничим на службите, които пазят блаженството на политическата върхушка. И тъй нататък, процедурата ви е позната.

Второ, поне според мен, задължителното гласуване е антиконституционно, суспендира едно от базисните права, гарантирани от Конституцията. А желанието това да стане през задната врата, чрез избирателния закон, от неразумни и юродливи депутати, чиито брой не е достатъчен за истинска конституционна промяна, е въпрос, по който трябва да се произнесе не само българският конституционен съд, но и съответните европейски институции. Ще следя и настоявам за това.

Трето, за мен демократичната идея, пък и мисловната способност на онези депутати, които подкрепят и се въздържат по задължителното гласуване, е с обща площ колкото връвта от прашките на млада девойка. И се намира на същото място като прашките – между двете половини на дупето, вместо между двете половини на мозъка.

Казвам това, без да ме интересува от коя политическа сила са подкрепящите идеята и какви политически възгледи твърдят, че изповядват – смятам ги за обикновена шайка, която иска да си гарантира политическо бъдеще, като хвърли най-маргиналната част от българското население срещу демокрацията, срещу реално необходимите обществени реформи и срещу европейското развитие на България. Това е като да освободиш затворниците на 10 септеври и да ги назначиш за шефове на полицията.

Не, че им е за първи път, вече съм живял в онова, което ми гласят – но този път номерът няма да мине.

На фона на казаното и с още много други аргументи, които съм излагал по рано, заявявам категорично, че, докато има задължително гласуване в България, аз няма да им гласувам. Задължително няма да им гласувам – независимо от всички мерки, които държавната машина реши да приложи срещу мен, за да пречупи волята ми.

Левите лидери ще спасят Европа – ама друг път

На среща в Париж в събота тъй наречените леви лидери от европейските страни, институции и политически формации си направиха самореклама, като обявиха нещо от рода на общ план за спасяване на Европа от кризите, в които е затънала. Самият дребен биг бос от Партията на европейските социалисти, изтънко познатият нам ляв лидер Сергей Станишев, написа във Фейсбук: „Европейските социалисти са единствените, които могат да дадат ясна визия и да предложат смели реформи”.

От това писание, разбира се, не става ясно единствените измежду кои други социалисти са европейските, но да не задълбаваме, така или иначе, ситуацията с левицата, както винаги, се свежда до познатото – напъна се планината и роди мишка.

Като им гледам ясната визия и смелостта на идеите за реформи, само за тази народна мъдрост се сещам, де.

Отделен е въпросът доколко въпросните им идеи ще се реализират, а цялата работа няма да си остане само поредният ляв ПР. Или дори поредният обикновен повод за разходка на европейската левица из стилните парижки бардаци – неслучайно срещата беше в събота, та да си освободят другарите събота вечер и цяла неделя…..

Иначе не, че не му вярвам на другаря Станишев, че си вярва, когато пише и дрънка подобни глупости. Той никога за нищо не е лъгал българското общество като български политик, така че и сега нямаме основания да смятаме, че лъже европейското общество като европейски политик.

Разбира се, много повече бих повярвал специално на другаря Станишев, ако той, като премиер на България два мандата, беше се трогнал да въведе онова, за което сега така категорично настоява – минимум 6 процента от държавния бюджет задължително да се отделят всяка година за образование. Имам предвид – вместо да се крадат от Кой, Мой, Свой и другите наши момчета, скрити под формата на политици, съдии, прокурори, ченгета и други, по-дребни, но не по-малко откровени мафиоти.

Освен това много повече основания бих имал да вярвам като цяло на тъй наречените лидери на европейската левица, ако те бяха поставили като предмет на парижкото си кафепиене и дупещипане реалните европейски проблеми в момента – мигрантската криза, руската заплаха, борбата с тероризма, засилването на евро-атлантическото единство, преодоляването на икономическите и социални дисбаланси между самите страни в Евросъюза, необходимостта от активна европейска политика за културно и духовно интегриране на източно-европейските общества и цивилизационното им сближаване със „старите” страни от Запада…..

Много ми се щеше, ама не би. Левите лидери ми говорят за пореден път глупости за минимална заплата и младежка интеграция.

Ако някой не знае, поне в България идеята за минимална работна заплата е пълна фикция, а нейното постоянно увеличение – само инструмент за периодично нарастване заплатите на властимащите, както и на задълженията върху гърба на всички останали граждани под формата на допълнителни данъци и осигуровки.

Що се отнася пък до тъй наречения европейски процес на младежка интеграция – някой да може да посочи реални ефекти от похарчените дотук за целта 6 милиарда евро? Или да прогнозира реалните ефекти от похарчването на онези 30 милиарда, за които сега европейските лидери настояват?

Аз ще рискувам да прогнозирам. Според мен единственият ефект от наливането на тези пари ще бъде, че в Европа ще се увеличи броят на разни левичарски групички, сайтове, платформи и други зелени чичковичервенотиквеничковчета, които все по-масово ще проповядват опорните точки от руската хибридна война, независимо че това е точно обратно на онова, което ни е необходимо, защото то руши самата Европа.

Ама нали това е целта на левицата по принцип, де! Или някой се съмнява?

Не съдебно споразумение, а ефективна присъда за Сидеров

Депутатът Волен Сидеров, известен като човек, на когото българският данъкоплатец плаща, за да прокарва руските интереси в България, се призна за виновен по три обвинения за хулиганство и, заедно с вечния си подгласник Чуколов, поиска да сключи споразумение със съда.

Ако аз бях на мястото на независимия и безпристрастен български съд, щях да откажа да сключа споразумение и да издам ефективни присъди, предвид факта, че е налице силен рецидив. И деянията са извършени с особена наглост.

Не говорим за случай, при който някой е изпил 12 бири и, притиснат от нуждата, е пикал на обществено място. Това на всеки може да се случи.

Говорим за използване на словесни обиди и заплахи срещу нормални, невинни и нищо неподозиращи хора, говорим за налитане на бой на публични места, съчетано с явна демонстрация на съзнание за пълна безнаказаност, говорим за опит да бъде заблудено правосъдието чрез лъжи, медийни кампании и използване на служебно положение.

В края на краищата – говорим не за лошия, а направо отвратителен пример, който сключването на подобно споразумение дава на всички други нагли типове в тази страна. Те ще си кажат, щом Сидеров се измъква така лесно, значи и аз мога – и ще бъдат прави.
От което Ефектът Сидеров ще се мултиплицира и ще се превърне в Синдром Сидеров.

България и без това е пълна с наглеци – моля, не ги развъждайте допълнително!

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Погрешни и остарели представи за ЛГБТ лицата застрашават основните им права

Продукти:
2 картофа
2 моркова
1 пащърнак
¼ глава целина
¼ стрък праз лук
½ червена чушка
3с.л. доматен сок
3- 4с.л. фиде
1ч.л. сол
1с.л. тарос

Приготвяне:
Тази супичка е мнго витаминозна и питателна. Наскоро имах щастието да хапна патиица. Преди да я опека, я кипнах и запазих  част от бульона в стъклен буркан, тъй като обичам супа без месни късчета. Патешкия бульон е силен и благодарение на него чорбите са вкусни и гъсти, идеални за студено време. Зеленчуците, без картоф и морков, са ми нарязани на дребно и замразени във фризер. Ако не разполагате с такива, има в големите вериги готови зеленчукови пакетчета за супа. Там самите съставки са изсушени. Почиствам и измивам картофи, моркови и лук. Нарязвам на дребно. Прехвърлям в тенджера. Добавям замразените зеленчуци. Наливам патешкия бульон. Допълвам с три- четири чаени чаши топла вода. Похлупвам и оставям да заври. След това добавям сол, доматен сок и намалям степента на сила на котлона. След около четиридесет минути, поръсвам фиде. Супата се вари още двадесет минути. Изключвам и оставям да къкри на топлия котлон. Поднасям супите с топъл хляб и поръсени с естрагон.

В сайта на Атлантическия съвет се появи статия, посветена на Сергей Лавров и по-точно на някои от глупостите, написани напоследък от него. http://www.atlanticcouncil.org/blogs/new-atlanticist/the-world-according-to-sergei-lavrov-and-putin

Статията изглежда (почти) като превод на английски от моя критичен анализ на статията на руския външен министър Сергей Лавров от 3 март, публикувана в ivo.bg на 7 март под заглавие: „Лавров: монголското нашествие е обновило руския етнос”. http://ivo.bg/2016/03/07/%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BC%D0%BE%D0%BD%D0%B3%D0%BE%D0%BB%D1%81%D0%BA%D0%BE%D1%82%D0%BE-%D0%BD%D0%B0%D1%88%D0%B5%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B8%D0%B5-%D0%B5-%D0%BE%D0%B1%D0%BD%D0%BE%D0%B2/

В анализа на бившия служител от американския държавен департамент също се говори за подигравките на руски коментатори по отношение на „приноса на монголското нашествие за руския етнос”, както и за фактологическите грешки на „великия дипломат” на историческа тема. Засягат се и други аспекти от опорните точки в пренаписаната за пореден път руско-съветска история ( след антицариския завой на Ленин, промонархическото преклонение на Сталин пред кървавия Иван Грозни и развенчаването на самия Сталин от Хрушчов, опитал се да изтрие името на бившия си ментор от историческите анали). Този път прекрояването е по мярката на Путин и компания.

Целта ми обаче не е да се похваля, че съм изпреварил нечия реакция на голямото излагане на Лавров във въпросната статия. Не е трудно за грамотен човек с познания по история да забележи абсурдите и лъжите, поднесени високопарно като научен трактат от втория по реално влияние в Русия обитател на Кремъл.

По-важно е, че авторът на анализа в сайта на Атлантическия съвет обобщава в едно изречение същото, което твърдя от години: че Русия няма аналог в света като единствената държава, фокусирана , обсебена от историята за оправдаване на своите съвременни действия и че за тази цел днешните руски управници отново я преправят за нуждите на своята политика:

History is malleable in Russia. There is hardly any other country in the world whose national history was so utterly and repeatedly rewritten during the last hundred years.

Share on Facebook