Сафари в пустинята край Дубай

Най-якото и запомнящо се нещо от екскурзията ни в Дубай се оказа именно пустинното сафари… След сериозно проучване в интернет, малко драми със сайтове-менте, наподобяващи оригинала (затова цъкайте точно този линк), избрахме Arabian Adventures и тяхното Sundowner Dune Dinner Safari.

Не, че знаем как са другите компании, но тази имаше най-висок рейтинг и останахме доволни. Иначе всички предлагат общо взето едно и също нещо и основните разлики са в качеството и марката на автомобила, дали ще ви вземат от хотела или от сборен пункт, има ли фирмата собствен лагер в пустинята или няколко фирми споделят общ, колко е качествена услугата като храна, време за фотосесии и красота на камилите (да, в ОАЕ често си организират и такива конкурси за красота!).

Понеже всички сафарита протичат горе-долу еднотипно, но въпреки това са невероятно изживяване, ще ви разкажем какво се случи при нас… Преди това, нека предупредим, че изживяването не се препоръчва за хора със слаби нерви, сърца и стомаси, бременни, малки деца и хора над 98 години, особено ако са яли 3 часа преди събитието…

И така, в уречения ден и час, един бяло-бежов Toyota Land Cruiser 4.0 V8 4WD дойде до хотела, за да ни вземе и още щом се качихме и видях ролбаровете от вътрешната страна на автомобила, разбрахме, че нещата са сериозни.

Пообиколихме из Дубай и скоро автомобилът летеше по магистралата, пълен на максималния си капацитет от 7 души:

• Биляна и Петър (ние);
• шофьорът ни Ахмед – мил индиец с доста опит в пустините, на когото обаче му беше първи работен ден в Arabian Adventures;
• двойка от Чили, които бяха супер весели през цялото време;
• висока двойка от Германия, които седяха най-отзад и не гъкнаха през цялото време (тук е мястото да кажем, че задните места в Land Cruiser-а са най-кофти, особено ако сте високи – не ви ги препоръчваме).

След близо час по магистралата, брандираните Тойоти ставаха все повече и повече, скоро отбихме по второкласен път, после – по третокласен и накрая паркирахме на площадка за регулиране на налягането в гумите.

Оказва се, че първото нещо, което трябва да направиш в пустинята, е да спихнеш гумите на автомобила – иначе рискуваш да се пръснат от горещия пясък, а и сцеплението става по-добро.

Тръгваме по черен път, т.е. жълт, съдейки по цвета на пясъка… Петър пита Ахмед:

– Добре, как различавате различните пустини? В моята страна е ясно – гора, планина, равнина: ясно си личи къде свършва едното и къде започва другото…
– Ето, тук пясъкът е жълт, но там в далечината става по-червен, защото съдържа повече желязо, в тази пустиня има пустинни зюмбюли, а в другата – не… когато си израснал тук, можеш да се ориентираш.

Говорим си, а колата върви по утъпкания път – гледката е приятна и дори малко скучна, а за пътят съм сигурен, че можем да го минем и с нашето Ауди А4… Но растителността намалява, дюните стават все по-високи и кроткият и спокоен Ахмед без никакво предупреждение прави рязък завой надясно и започва да шпори през дюните. Кроткият двигател на Тойотата ядосано напъва осемте си цилиндъра и колата започва да пори пясъчните вълни, понякога с изцяло вдигната предница и задница.

„Добре, това с моята кола не го мога!“, помисля си Петър, докато се е вкопчил в един ролбар с едната ръка, но държи стабилно огромния фотоапарат с другата и снима. След 10-тина минути пристигаме в малко оазисче с палми, където ни дават инструктаж и ни разказват за сокола, националният символ на Обединените арабски емирства и как да го научим да ловува…

Отправяме се обратно към колите и там, на хиляди километри от България, чуваме как някой вика:

– Пе-е-ешо-о-о!

В такива моменти осъзнаваш колко малък е светът всъщност… И колко голям е шансът да срещнеш своя колежка от София насред арабската пустиня в Дубай

Свързани новини: