Baci di Dama – италиански сладки с лешници и шоколад

Покрай Великден и Гергьовден ми се искаше да пиша за агнешкото, но плановете ми за това ще се преместят във времето напред поради няколко причини. Една от тях е, че сезонът на агнешкото не е само през двата големи празника, а през цялата пролет, че дори и след нея. Друга причина, свързана и с настоящата публикация е празнуването на Гергьовден на село, където отивам като гост и с което се предполага, че не аз ще готвя, а ще ми сготвят (юху!). Малката разлика от време между двата празника, която се получи тази година не ми остави много пространство за изготвяне, снимане и писане на печено агнешко месо, но затова пък най-после на ред дойдоха италианските сладки Baci di Dama – две топящи се в устата лешникови курабии, слепени с натурален шоколад. Мням!

Трета и може би основна причина за забавянето на каквато и да е публикация е счупеният ми лаптоп. Няма нужда да обяснявам трагедията от липсата на личен компютър, която ще продължи незнайно колко време. Обаче, ще ти издам и нещо друго. Липсата на удобно устройство за браузване, писане на статии и ежедневно отговаряне на коментари и имейли ми дава друга свобода. Времето, в което по принцип се мотая седейки пред монитора използвам за дейности, които все отлагам. Звучи ти познато? Разбира се, че ти е познато. Но аз започнах да не чувствам вина за това, че нямам непрекъсната връзка със света. Ей на това му викам свобода! Също като един ден на село.

Може да е един, но е пълноценен. Всички там се чувстваме извън времето. И няма нужда да ти описвам мириса на тревата и полъха на вятъра, но имам нужда да ти споделя за звуците и усещанията, които носят. Те са разнообразни, но някак монотонни. Вкопчили се в средата, която едновременно е подвижа, но е и застояла. Напомнят спокойствие, което не искаш да напуснеш. Чуваш едновременно пойни птички и щурци в 5 следобед. Слънцето бързо се скрива зад буреносни облаци, но също толкова бързо се появява отново. Говори ти за кръговрата, който уж се случва мигновено, но всъщност в пространството и времето в което попадаш, когато си навън, извън градската среда, всичко се случва като на забавен кадър.

Свикнала съм с градската среда и тя би ми липсвала. Не съм склонна към отшелничество или поне не за дълъг период от време, недай Боже завинаги. Отново осъзнах, че имам нужда от суматоха, но разпределена равномерно с лежерното нищоправене. Там, някъде между тези две крайности се раждат най-добрите идеи, не мислиш ли? Защото мозъкът има нужда да се освободи от цикличността, в която много често попада и да види света от друга перспектива – много често по-добра. Или да си го кажем направо – да се освободи. Да можеш да виждаш едновременно минало, настояще и бъдеще. Да дадеш път към намеренията си.

Но онова, за което ти говоря, всъщност не се изразява с много думи. Достатъчни са два кадъра – на едно и също място, но в различно време. Нека ти обясня, че горната снимка на Даниел до дървото гинко билоба се получи непреднамерено – кадър, който баба му засне преди две години. Снимката толкова много ми хареса, че я публикувах в поста за царевични пити с квас, агнешко със сумак и млечен сос с маточина.

Когато след две години отново бяхме на същото място, исках да направим същия кадър – Даниел до дървото. И Даниел и дървото са пораснали, но мястото и усещането за безвремие и свобода са все същите. Носят спокойствие.

Тази история, както и всички други, независимо какви истории, си има и друга страна, която със сигурност е по-забавна от философските ми размисли. Затова нека разгледаме един ден на село с Даниел. Ден, в който спокойствието се слива с радостта и виждаме по-ясно вечността на кръговрата. И разбира се много усмивки следствие на:

Игра в тревата.

Игра на улицата.

Кокошките на комшиите, които Даниел дебне. И тук, май няма нужда да казвам, че те се разхождат свободно. Освен ако Даниел не е покрай тях – това го схвана, нали. Аз съм щастлива, че има възможност той да се запознае на живо със селските животни, които оцветява на картинки в яслата. И те уверявам, че му е много интересно.

Възрастната жена, която, когато видя Даниел се прибра в къщата и след малко излезе с едно пале, което постави в скута си, за да може Даниел да го погали. Спомням си, че по-миналата година, дядото на същото това стопанство показваше на Даниел пилета. Не бяха от онези малките пухкави и жълти пиленца, бяха по-големи пилета и все пак му благодаря за жеста.

Вкусната храна, която домакините приготвиха за нас – ярешко месо печено в трап, дробине и разбира се много пресен чеснов лук сервиран с тях. И то не за първи път. В архива на моя блог може да прочетеш още за Гергьовден на село преди 6 години и преди 2 години.

Италианските сладки Baci di Dama, които приготвих като подарък за всички. В превод означават „целувките на дамата“, а идеята за името им идва от двете слепени с шоколад лешникови сладки, които със слепването си олицетворяват целувка – нежна, като самите сладки. И те уверявам, че свършват много бързо. Нека поговорим сега повече за тях.

Сладките произхождат от област Пиемонте – областта на лешниците в Италия. Тестото за лешниковите курабийки е вид сладко маслено тесто, в което брашното се смесва с фино смлени печени лешници. С това, освен че тестото става много пръхкаво и топящо се в устата има и силен лешников вкус, и още по-ронлива текстура от масленото тесто, което обикновено се приготвя за маслени бисквити или основа за галет или тарт.

Докато бяхме на село, няколко от гостите ме попитаха за рецептата и дали сладките са лесни за приготвяне. След като всеки ден преглеждам и работя с различни рецепти, аз разбира се не помнех (и сега не я помня) точно тази наизуст, затова ги уверих, че скоро ще имам публикация за тях, но на въпроса дали се приготвят лесно не знаех какво точно да им отговоря. Не защото са трудни, а защото знам, че всеки търси бързина и ако може, да не се ангажира много, много с работа по тях. Е, в този контекст – сладките не са лесни.

Въпреки че приготвянето на тестото е лесно, без да са необходими специални уреди, за да се работи лесно и безупречно с него, е необходимо то да бъде добре охладено. Иска се и малко повече време и търпение, за да се приготвят безбройните малки топчета с еднаква големина, а след това и да се изпекат. Иска се още търпение и дисциплина при слепването им. И отново търпение докато шоколадът между двете лешникови курабийки стегне и всички аромати се обединят. Хм, на път си вече да затвориш тази страница? Недей! Остави си един свободен следобед и вместо да преглеждаш статуси или да гледаш глупости по телевизията, изцапай се с тесто и шоколад, за да имаш след това удоволствието да опиташ вкусна хапка. Толкова е лесно!

За първи път разбрах за тези италиански сладки преди 4 години, когато Дейвид Лебовиц публикува история и рецепта за тях в блога си. За публикацията ги приготвя заедно с негова приятелка и кулинарна учителка от Сан Франциско – Тереза Мърфи, чиято рецепта за Baci di Dama той описва като много добра и която трябва да има на всяка цена. Тереза се съгласява да сподели знанията си с неговите читатели, защото нейната философия е че „споделянето е загриженост“. Нещо, в което започнах да вярвам още повече, след като го прочетох.

В нейния вариант на Baci di Dama, тя използва оризово брашно, вместо пшеничено, с което сладките стават без глутен, но предполагам и тестото е малко по-трудно за работа. Така и не се навих да ги опитам точно така, но ти може да опиташ, ако имаш специална нужда от безглутенова диета.

Аз се спрях на класическия вариант за тестото, което се приготвя с една част пшеничено брашно и една част смлени печени лешници. От първия си опит приготвих двойна доза, от която се получават около 85 слепени сладки и вероятно занапред ще продължа да приготвям същите количества, просто защото са уникално вкусни.

И накрая ще ти кажа, че за да си приготвиш Baci di Dama не необходимо да ходиш на село, но е задължително след това да ги споделиш.

Baci di Dama – италиански сладки с лешници и шоколад

Рецептата е адаптирана от davidlebovitz.com, вариацията с пшенично брашно, вместо оризово. Ако желаеш да приготвиш лешниковите сладки без глутен, използвай същото количество оризово брашно на мястото на пшениченото. Лебовиц прави допълнителен коментар в поста си, че ако тестото не се събира лесно на топка и стои твърде ронливо, към него се добавя малко количество вода, докато се събере.

За 85-90 броя.

Продукти:

• 280 г лешници
• 280 г бяло брашно
• 200 г захар
• щипка сол
• 200 г масло, със стайна температура
• 80-100 г натурален шоколад

Фурната се нагрява на 180ºC. Лешниците се изсипват в широка тава, така че да бъдат на един ред и се запичат 10-12 минути. Докато са топли се прехвърлят в чиста кухненска кърпа и се претриват през нея, за да се отделят люспите им до колкото може. Охлаждат се и се смилат фино.

В купа се смесват смлените лешници, пресятото брашно, захарта и солта. Към тях се добавя маслото, накъсано на парчета. Всичко се омесва на ръка докато се образува тесто, което се събира на топка. Тестото се разделя на 6 равни части. Всяка част се оформя на фитил с дебелина около 2 см. Тъй като тестото е ронливо, възможно е оформянето да ти се стори трудно и да изглежда фитилите да се разпадат докато се правят, но просто ги притисни между дланите си, за да събереш тестото отново и внимателно ги оформи. Ако оформянето на толкова дълги фитили ти е трудно, раздели тестото на повече от 6 топки и работи с по-малко количество тесто за един фитил.

Оформените фитили се охлаждат в хладилник 2-3 часа или по-бързата процедура е за 15-20 минути във фризера. Охлаждането е важно за оформянето на топчетата и за запазването на формата им по време на печенето.

Фурната отново се нагрява, но този път на 160ºC. Взима се един фитил от хладилника или фризера и се нарязва на парчета с дебелина около 1 см. През това време е важно останалите фитили да стоят на студено. Парчетата се оформят с длани на топчета, като се стараеш топчетата да бъдат идеално кръгли. Това е от значение за идеално изглеждащи сладки след това. Когато се приключи с първия фитил, се започва работа с втори фитил и така докато се изчерпат всички фитили. Когато времето е много горещо, желателно е след като топчетата се оформят, отново да се охладят преди печенето. Това ще запази формата им.

Лешниковите курабии могат да се изпекат в една тава с включен горен и долен реотан на фурната за 14-16 минути или в две тави с включена опция „топъл въздух“ (което не е вентилаторът, който се използва за запичане на повърхността на храната, която се пече) на фурната за 10-12 минути. Трябва да придобият съвсем лек розов цвят на повърхността. След като се изпекат се охлаждат и се слепват с шоколад.

За слепването шоколадът се разтопява на водна баня и се излива в сладкарски корнет, приготвен от хартия за печене. Как да си направиш корнет, може да видиш в това видео. За слепването на лешниковите курабийки е необходимо много малко количество шоколад. Ако се използва твърде много, той ще се разтече, докато стяга и сладките няма да имат добър вид. В едно изречение – просто не прекалявай с шоколада! Докато той стяга, необходимо е сладките да се фиксират прави в поднос или подходяща чиния. След като шоколадът стегне, сладките вече може да се преместят в кутия. Съхраняват се на стайна температура около 10 дни.

Baci di Dama – италиански сладки с лешници и шоколад е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Прочети цялата новина http://feedproxy.google.com/~r/kulinarno-joana/feed/~3/BDOOf4xuJ_8/

Свързани новини: