Изхвърлиха Лили Маринкова от БНР. Това ли беше начинът да се отърват от опонент на властта в предизборно време?

Коя е Лили Маринкова?

Това е въпрос, който оставям за размисъл и раздумка на „големите познавачи”. В епохата на интернет те са хиляди.

Моят глас е против. По субективни причини. И изобщо не ми пука дали е лява или дясна по убеждение. Съдя за хората и колегите по други критерии.

Да, това е лично, но и симптоматично.

Лили беше тази, която не се съобрази със забраната и ме покани на интервю в „Неделя 150” по „Хоризонт” в седмицата, след като си бях подписал „смъртната присъда” в БТВ предишната неделя на 8 октомври 2006 г. по време на балотажа между двете кремълски протежета Сидеров и Първанов, задавайки неудобен въпрос от екрана към действащия президент Гоце за неговата корумпираност.

БТВ не ми даде и секунда за реплика срещу декларацията на всесилния президент, четена срещу скромната ми личност в централната информационна емисия на същия онзи 8 октомври. И ме изхвърли с облекчение, че си подадох заявление за напускане при тази ситуация. Но Лили Маринкова се опълчи срещу това всесилие на своя глава.

За сравнение: страхливецът Мартин Карбовски импулсивно също ме беше поканил на същата дата по сензационната тема в Дарик радио, но след това с плачлив глас ми се обади да ми заяви, че си оттегля поканата, защото началството му забранило. И дори ми се оправда, че случаят е толкова екстремен, че за компенсация му разрешили да покани ( демона ) Иван Костов – не чак толкова забранен субект от редиците на враговете на Първанов и компания, както излизаше от думите му.

При следващото ми участие в „Хоризонт”, близо четири години по-късно, пак след нейна покана, Лили си позволи да ми даде думата във връзка с книгата ми „Президент на Ръбъ”, издадена през пролетта на 2010 г. В студиото присъстваше и скърцащият със зъби Румен Петков, който се опита да ме иронизира. Нарекох го наглец.  Аргументирах се, че би трябвало да си мълчи и да се срамува от факта, че е прогонен като вътрешен министър от управлението на собствената си партия заради връзки с подземния свят.

Има двама колеги, които ме подкрепиха с риск за себе си в онзи критичен момент, който промени живота ми. И двамата минават за леви, комунисти и т.н. Това са Иван Бакалов от e-vestnik и Лили Маринкова.

Подчертавам: мнозина са изразявали солидарност в частни разговори или на по-късен етап, но е друго да го направиш така, че  да загубиш нещо в резултат на конюнктурата.

Аз пък съм десен, русофоб, фашист, американски слуга, соросоид, толераст, либералче от центъра на София, еврогейска и едновременно с това турска подлога. И прочее гад. Но си плащам моралния дълг към онези, които го заслужават по моите скромни, лични, субективни критерии.

Ето защо се обадих на Лили да й изразя подкрепата си с  надеждата за нея това уволнение да стане ново начало, както това се случи в моя живот при последното насилие върху моето свободно слово.

Читателите не са длъжни да се съгласяват с моята позиция, но държа тя да се знае.

Share on Facebook

... през последната седмица у нас е доста по-ниска от повечето европейски страни, та реших да построя една проста сравнителна графика и да ви я покажа. Ето така, за самочувствие. И тя изглежда ето така (за по-добър преглед и прочит ...

Great idea for paper birds! They are made by the kids from the kids from the “Step” workshop in Sofia...

Мили читатели и читателки, автори и авторки,

не съм си забравил сайта, но ми се случват едновременно две неща: счупил ми се е диска, върху който държа снимките и разказите ви за публикуване – а освен това ме е подгонила службата, че не мога да отделя време да отида да го поправят (така де – копират – ясно е, че ще купувам нов

Та, да знаете – нита съм зарязал сайта, нито ще ви забравя, трябва ми малко време, докато едното позволи другото

Благодаря за разбирането!

Ст.

Още пътеписи от близки места:

1. Техническо прекъсване
2. Тези дни редакцията на сайта пече яйца…
3. Днес имате по-важна работа!
4. Косова е Сърбия ;-) (майтап бе, Уили!)

Сумата от 250 хил. долара, необходима за финансирането на нискобюджетен филма по романа на Чък Паланюк „Приспивна песен“ е събрана само за първите 17 дни от обявяването на кампанията в платформата Kickstarter. Десет дни преди края на акцията, проектът е подкрепен от 3 477 души, които са дарили над 278 хил. долара. Всеки дарител получава...

Фактът, че Бено Плудра е немски писател, и то от Германската демократична република, ми даде очакване за типична за комунистическото минало детска книга, позната ми от моето детство. За щастие „Сърцето на пирата” (изд. „Емас“) не ми предложи нищо подобно. Историята e универсална и по никакъв начин не подсказва, че действието се развива в бившата Източна Германия....

Андриана Спасова (р. 1987) пише поезия, публикувана предимно в периодиката. Участва в антология „Дебюти“, „Експресен поетичен албум 2009“, „Четене на другия“ и др. Първата й поетична книга „Сферата на света“ имаше премиера съвсем скоро, на 23 май. Повече е позната като критик от в. „Литературен вестник“, сп. „Любословие“ (2008), сп. Литература (2011), сп. Филологически форум...

Част от реваншизма на комунизма е оръжието на забравата и гримирането му.

Дребна подробност : бас държа, че преобладаващата част от българите не знаят, че сред оръжията на инфантилната борба срещу западното влияние беше и задължението либретото на класическите оперни произведения на западни езици да бъдат изпълнявани на български език.

И понеже често носталгиците подмятат злобно, че сме неблагодарни за хубавото, което все пак ни е дал „соца” ( това умилително название на тоталитаризма все повече се налага като форма на неговото разхубавяване със задна дата), ето случай, в който ще изразя благодарност, макар и частична.

Като дете съм гледал „Севилския бръснар” седем пъти. Броил съм ги и съм сигурен в бройката. Като се добави към това и монополното излъчване по единственото радио в България, както и по единствената телевизия по времето на „соца”, в главата ми е останало почти цялото либрето, преведено на български.

Няма да се впускам в цитати, но ми хрумна една аналогия със тази опера във връзка с ариите на суетата, които тези дни пее Сидеров. Някои коментатори се чудят или иронизират, че той се е появил едновременно по (най-малко) три телевизионни канала на живо. А на мен ми прозвуча като „Сидеро тук, Сидеро там…де ще намерите, де ще намерите… друг като мен”.

Така пее вездесъщият патриотичен Фигаро-Сидеро на чист нашенски език.

Само че на питащите се как е възможно Сидеров да се разтрои и едновременно на три места да се появи, отговарям с друго стандартно телевизионно съобщение при появата на технически проблем в излъчването от времето на „соца”: „повредата не е във вашия телевизор”, но с добавката: тя е във вашите телевизии.

Нали не си мислите, че „Алфа” , „Канал  3” и „Нова телевизия” са се договорили или са се борили по едно и също време да излъчат този политически маргинал с неговите изповеди за прозрението в полза на обединението с подобните му? За масирания телевизионен десант на три фронта се е погрижил самият политик, а телевизиите са му пристанали.

http://your-day.net/%D1%81%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%80%D0%BE%D0%B2-%D0%BF%D0%BE%D1%82%D0%B5%D1%87%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D0%B6%D0%B8%D0%B2%D0%BE-%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D0%BE/

Мегапатриотичният блян за България на “три морета” си остава химера, но Сидеров на три екрана вече е реалност.

Този път няма да правя връзка с руската връзка. Друго искам да посоча и то е очевидно като разгадаването на фокуса, при които виждаме, че жената в сандъка я режат на две с трион, но тя с хиляда процента сигурност в действителност не е разчленява- нито крещи от болка , нито се оплаква, а са хили миловидно в това време на публиката. Не знаем механизма на шмекерията, но ни е забавно да ни ментосват с нея, бидейки убедени, че на женицата нищо й няма.

Първо: явно поне две от трите телевизии лъжат ( дано между тях да не е Нова ТВ, тя поддържа стандарти, които може да се далеч от желанието ни за идеалното, но са също така далеч и от открито пропагандистките „Алфа” и „Канал 3”).

И второ, представете си, ако един нищо и никакъв Сидеров е в състояние да си поръча подобен фокус, на какво е способен факирът Борисов, който, с цел заблуда на противника, т.е. на (евентуално) зомбираната аудитория, често послъгва, че не се бил месил в работата на телевизиите. Макар през миналата година да се е обаждал само в БТВ два пъти да се кара, че са ме допуснали да екран- според ограничените ми знания за неговите телефонни натяквания в редакциите, а какво е истинската картина на тяхната честота дори не искам да си представя.

Толкова за „соца” с днешна дата, който ни баламосва с оперетни интерпретации на чист туземен език: „Сидеро тук, Сидеро там”…

Share on Facebook

По стените са „закачени еротични картини“, но всяка дума, всеки жест и предмет крият подобно значение. Свят, омагьосан от фантазии. Свят на ръце, погледи и влудяващо бавно съблазняване, където да се преструваш значи да не знаеш какво чувстваш, а вулгарното е краят на мечтата за приближаване и сливане. Страданията ми изглеждат нереални, когато съм тук....

Влизаш в България. Задължително трябва да отидеш при чичака на гишенцето да си вземеш винетка. Често взимат само кеш. Лепиш гадна, трудно отлепяща се лепенка на трудно място на предното стъкло. И пазиш фактурата !!! Заедно с контролния отрязък на винетката ! Влизаш в Румъния. Преди да влезеш си купуваш винетка онлайн. И само си … Нататък Румънските винетки. Или как е правилно да се прави !

Продуктуи за 4 порции:
1 тиквичка
2 краставици
2 зелени чушки
4- 5  червени домата
преца пресен лук
2 варени яйца
щепа сушени маслини
150г сирене
зехтин
щипка сол
½ връзка копър

Приготвяне:
Засипват ни летни горещини или проливни дъждове. Времето е динамично, но сигурното е, че дойде сезонът на пресните, български зеленуци. Инстиктивно се сещам за богатите салати, които изпиват поне една ракия или пък се хапват за лека вечеря с препечена филийка. Днешната ми салата е вариант на шопската. Обелвам тиквичката. Режа на полумесеци. Намазвам всеки един от тях със олио. Запичам и от двете страни на оребрен тиган. Готовите тиквени парченца прехвърлям в купа. Почиствам и измивам останалите зеленчуци. Обелвам краствици и домати. Наситнявам зелените перца лук. Краставиците режа на кръгове с къдраво ножче, а доматите- на кубчета. Събирам продуктите в купата при тиквичките. Добавям колелца от пресни чушки. Поливам зехтин. Поръсвам сол. Обърквам и оставям за час в хладилник. Разпределям в разлати чинии. Поръсвам с наситнен копър и рендосано сирене. Аранжирам салатките със сушени маслини и половин варено яйце. Пожелавам приятен апетит с разкошното предястие!

Настъпиха трудни времена за писателите-фантасти. Тъкмо си помечтаеш за някакво технологично чудо и хоп – на следващия ден го виждаш в магазина. Съвсем скоро писах, че 2016-та е година първа от новото летоброене. Това е и годината, в която ми се налага да творя, подготвяйки два нови фантастични романа в една книга…

Широко популярен е фактът, че за да напишеш добра книга, трябва да си прочел поне сто в същия жанр, а при научната фантастика бих казал, че бройката расте до хиляда. Става дума за капризен, труден и сериозен жанр, който изисква развита интуиция, изключително адекватни познания върху динамиката на човешкото общество, както и задълбочено следене на новостите от научния свят – още повече ако обитаваш планета, която от ден на ден заприличва все по-убедително на футуристичните романи от твоето детство. Бъдещето е сега. Фантастите ни предупреждаваха отдавна. Ето няколко конкретни примера:

Screenshot: Futurism @ Vimeo (видеото се отваря в нов прозорец)

Миниатюрното роботче-оригами, разработено в Масачузецкия технологичен институт, може да бъде погълнато с хапче. След това роботчето бива насочвано през тялото от външни магнитни полета. Достигайки проблемната област, роботчето-оригами се разгръща и започва да прилага необходимите манипулации. Следващата стъпка на учените ще бъде да му създадат сензори, за да може то само да открива местата, които се нуждаят от лечение. Веднъж свършило работата си, роботчето се изхвърля от тялото чрез отделителната система. Въпрос на време е само размерът на оригами-роботите да се намали стократно, дори хилядократно, а функционалността и интелигентността им да се увеличат експоненциално. Настъпва нано-революцията, за която толкова много фантасти са мечтали…

Screenshot: Futurism @ Vimeo (видеото се отваря в нов прозорец)

И отново в МИТ, учените са създали синтетична кожа, която полепва по тялото за секунди. Силиконовият полимер чудесно имитира свойствата на млада, здрава човешка кожа. Той може да хидратира проблемните области, да предпазва от слънчеви изгаряния и дори да нанася корекции, които в пластичната хирургия биха стрували цяло състояние. Да не говорим, че премахва необходимостта от операция. Възможностите, които напредването на тази технология предлага, са практически безкрайни…

Screenshot: Futurism @ Vimeo (видеото се отваря в нов прозорец)

Вездесъщият Google е подал заявка за патент на технология, която замества биологичната леща в окото с изкуствена такава. Очната леща се изрязва и на нейното място се поставя високотехнологичен имплант, който може да служи като телескоп, микроскоп и записващо устройство едновременно. Отделно лекува късогледство, далекогледство и астигматизъм. Слепите ще прогледнат, да. И то как! „Всяка достатъчно развита технология е неразличима от магията“ (Артър Кларк).

Screenshot: Futurism @ Vimeo (видеото се отваря в нов прозорец)

Изобретен е нов хидрогел, който е биосъвместим с човешкото тяло. Той позволява фината електроника, която носи в себе си, да бъде имплантирана в телата ни без никакви странични ефекти. Веществото е в пъти по-разтегливо, по-устойчиво и по-здраво от предишните си еквиваленти. Това му позволява да се нагажда към движенията на човешкото тяло без риск електрониката да пострада. Възможностите, които изобретението разкрива пред медицината са необятни. Уви, такива са също възможностите за проследяване и за тотален контрол над населението…

Screenshot: Futurism @ Vimeo (видеото се отваря в нов прозорец)

Друг технологичен гигант – Майкрософт – се заиграва с генетични експерименти. Специалистите от компанията са открили, че един грам ДНК може да складира един милиард терабайта информация за хилядолетия. Вече е достигнато ниво на обработка на информацията, което позволява пълно извличане на складираните (и закодирани) в ДНК данни. Само от въображението зависи докъде може да доведе всичко това.

Screenshot: Futurism @ Vimeo (видеото се отваря в нов прозорец)

Станфордският университет е създал регенерираща изкуствена кожа. Тя може да се разпъва до сто пъти от първоначалната си дължина, което я прави практически неразрушима. Част от планираните приложения включват обвиването на изкуствената кожа около протези и създаването на изкуствена мускулатура. Електроди ще свързват регенериращата изкуствена кожа с мозъчните центрове, отговорни за управлението на лиспващия крайник. Ампутираните пациенти най-после ще могат да почешат отстранения си крак – даже ще могат да подскачат върху него след това, ако пожелаят. За песимистите оставям разсъжденията на тема: „Какво може да се случи в бъдеще, когато военните несъмнено ще проявят интерес към този проект…“.

Screenshot: Futurism @ Vimeo (видеото се отваря в нов прозорец)

Група учени и милиардери, сред които: Стивън Хокинг, Марк Зукърбърг и Юри Милнер, планира да изстреля непилотиран междузвезден нано-космически кораб към Алфа Кентавър. Проектът струва около сто милиона долара по първоначални изчисления. Транспортното средство ще „язди“ лъч светлина, за да проникне в дълбокия Космос. Веднага се сещам за сцената с Кевин Спейси от знаменития фим „K-PAX“. Преди тръгване представителят на напредналата раса се сбогува със земните си приятели по следния начин: „Goodbye, I have a beam of light to catch“ („Довиждане, имам да хващам един лъч светлина“). Това обаче не е фантастичен филм, а напълно реален проект. Очаква се устройството да развие скорост до една пета от тази на скоростта на светлината. Така то ще достигне до Алфа Кентавър за приблизително 20 години…

Screenshot: Futurism @ Vimeo (видеото се отваря в нов прозорец)

Микрочип в главата на парализиран пациент от щата Охайо в САЩ превръща мозъчните му импулси в електрически команди, които се подават към безчувствените му крайници посредством система от електроди. Пациентът, който до скоро не е можел да помръдне нито един от десетте пръста на двете си ръце, в момента се учи да свири на китара и на пиано…

Screenshot: Futurism @ Vimeo (видеото се отваря в нов прозорец)

В Япония работят върху създаването на невидим влак. Той ще бъде покрит с отразяващ материал, който трансформира екстериора в огледало. Целта е чисто естетическа – да не ти се мотаят свръхзвукови влакове пред погледа, докато се наслаждаваш на планината Фиджи, например. Както и последните да се сливат с градската среда изцяло. В буквалния смисъл на думата. Изобретението ще поеме по релсите през 2018 година…

Screenshot: Futurism @ Vimeo (видеото се отваря в нов прозорец)

DARPA (Defense Advanced Research Projects Agency) е американска правителствена агенция, която разработва напреднали технологии за нуждите на отбраната, а и не само. Мнозина и приписват изобретяването на ранната версия на интернет, още преди мрежата да навлезе в университетските лаборатории и от там – в бита на съвремнните потребители. Агенцията е създадена от Айзенхауер през 1958-ма година, продължава да оперира и до днес в град Арлингтън, щата Вирджиния, САЩ. Едно от последните изобретения на Агенцията е космически робот, който навлиза в орбитата на спътниците, прикачва се към тях и ги ремонтира, ако нещо се развалят. Преди просто ги „събаряха“ от небето (спираха им височинното коригиране) и на тяхно място изстрелваха нови. Очакваните икономии са в рамките на трилиони.

Изводът от всичко това?

Първо, никога няма да ги стигнем американците. Второ, никой няма правото да се сърди, че комуникацията му в интернет се следи, записва и контролира от американски правителствени агенции при положение, че всички използваме изобретение на американски правителствени агенции, за да общуваме помежду си. Бас хващам, че „Български пощи“ не ги следят. Само се закачам. Трето, науката е нож с две остриета – възможностите й се простират от изграждането на абсолютен кошмар върху Земята през идните десетилетия до така жадуваното безсмъртие и физическо съвършенство, за които човешката раса мечтае от хилядолетия.

Вече не е въпрос на технологични възможности, а само и единствено на морал и на добра воля.

Тук споделих една миниатюрна част от вдъхновенията, които ми дават повод за размисъл и творчески идеи. Литературните произведения са неизчерпаеми, като брой. Знам, че сте заети, затова използвах видеата. Ако ви е интересно, прегледайте всички клипове на Futurism във Vimeo – те са 274 на брой към днешна дата. И показват само една стотна от процента как евентуално би изглеждало съвсем близкото бъдеще, което има голяма вероятност да получим честта, проклятието или привилегията да преживеем лично. Футуризмът отдавна не е мисъл, насочена към бъдещето. Футуризмът е ежедневието ни тук и сега. Бъдещето е сега.

Тихомир Димитров