06/08/16 08:40
(http://ivo.bg/)

Рикошетът на халостния изстрел със скъсаната снимка на президента Плевнелиев

Няма да изпадам в обяснителен режим, но се поколебах дали да коментирам скъсаната снимка на президента Плевнелиев в „Шоуто на Слави” по няколко причини.

 

За разлика от повечето ( май всички) критици на този акт, нямам намерение да обяснявам позицията си с любовта си към институциите. Повече ме интересува личността на президента с конкретните си качества. В случая с Плевнелиев смятам, че положителното в неговото представяне като президент преобладава над онова, което съм критикувал. Особено ярко за мен той се открои със създадения от него прецедент български политик от висок ранг открито да защити България от обсебващото ръмжене на руската мечка. Уж е пълно с „мъжествени” бабаити в нашата политика, но тъкмо Плевнелиев ги засрами с мъжество в това отношение. Те и техните подобия не могат да му простят това. Поради което комплексарски му вменяват собствената си страхливост с обиди и кални кампании.

 

Не съм гледал случката на живо и това допълнително ме демотивира да се занимавам с проявата на един редови бабаит.

 

И друг път съм имал претенцията, че имам опит от публични лични сблъсъци с президенти и премиери, от които е зависела съдбата ми. Опитвам се да не свалям нивото в това отношение. Две от уволненията ми са свързани тъкмо със зле замаскираната намеса в журналистическата ми работа от страна на президентите Желев и Първанов, който нямаха доблестта да си признаят директно подлотията. Но да адвокатствам на президента, действащ при това, срещу някакъв си автор на скечове, ми е малко трудно. Има опасност да заприличам на въпросния бабаит.

 

Има и друга „опасност” за мен. Мога да бъда упрекнат, че също съм се държал непочтително спрямо държавния глава ( Първанов), макар безопасното за бабаита късане на снимката на Плевнелиев да се различава доста от това да зададеш като водещ на публицистично предаване въпрос към сътрудник на президента дали знае нещо за получен сигнал за корупция на президента с изключително конкретно описание на случая с мезонетите.

 

 

Именно фактът, че бабаитът нищо не рискува, изобличава постъпката му като перчене с претенция за „храброст” без покритие. Защото да се изправиш срещу Първанов, както знаем, влечеше след себе си доста големи неприятности за дръзналия да го направи. Публикувал съм примери за журналисти, които са пострадали заради критиките си спрямо Първанов- от Мерим Тенев в БНР ( който „издаде” началството си как бди над „ свещената крава” Първанов ), до Руми Борисова в една пернишка медия, чието уволнение Първанов искал от главния й редактор, устоял обаче на натиска.

 

Някой да може да посочи поне един малък, макар и съмнителен, случай, при който Плевнелиев да е погнал журналист чрез инструментите, които властта му дава ако не по закон, то по подразбиране?

 

Да се правиш на храбрец срещу Плевнелиев, знаейки, че с пръст няма да те пипне, е не само жалка картинка, но и е недостойно поради факта, че с този „спорт” помпат мускули цели бригади от подобни набедени храбреци. Вярно, щом си имаш телевизионен ефир, можеш да блеснеш повече от онези, които си вадят хляба с ругаене на Плевнелиев по заръка на руската пета колона нейде в нискотиражни печатни или електронни трибуни. Но това не те прави повече храбрец- тъкмо напротив, излагаш се в по-голям мащаб.

 

Колкото до играта на доброто и лошото ченге от страна на шефа на бабаита, тя никак не е смешна. Тя форма на подигравка, каквато много би му отивала лично ако имаше кой да го изобличи в националния ефир за близките му отношения с президента Първанов, с когото си ходеше на гости и на лов в периода, когато същият се разпореждаше не само в медиите, но и чрез раздаване на порциите в икономиката от пиедестала на поста си, който по конституция не му дава подобни права.

 

Не искам да се повтарям и за друго, поради което също не ми се щеше да се занимавам с грозната картинка със скъсания президентски лик. Вече съм писал и питал за случая, когато Слави Трифонов ми отказа стоп кадър от негово предаване. Кадърът е видян от стотици хиляди зрители, но е „отлетял” в небитието на забравата. На него се вижда президентът Първанов в публиката на „Шоуто на Слави” в компанията на един избегнал правосъдието митничар от Перник и на съгражданина им Владимир Лазов (подставеното лице като собственик на мезонетите, предназначени за президентското семейство).

 

Исках да приложа снимка от стоп кадъра към косвените доказателства в разследването си за мезонетите в книгата си „Президент на РъБъ” през 2010 г. От илюстрацията щеше да се види известното на мнозина обстоятелство, но вече с други очи, колко близък е до Първанов приятелят му Лазов, чието име фигурира в нотариалния акт за собственост на двата мезонета, продадени (?) „най-случайно” от спонсора на Първанов, оръжейния търговец Петър Манджуков тъкмо на пернишкото протеже на президента.  На Трифонов му трябваха два дни, за да реши, че нямал архив от 2003 г.( ?)

 

На мястото на „обесения” ( на врата на Първанов) Трифонов бих си спестил приказките за въжето, което в предаването хвърлят на шията на друг, далеч по-етичен в публичното си поведение президент. Но явно правилата на шоуто, в което можеш да се направиш на маймуна и това да минава за проява на храброст, позволяват подобно въжеиграчество.

 

Ако не е ясно, да го формулирам така: когато скачаш с обезопасително въже от висок мост, знаейки, че нищо няма да ти се случи, упражнението е заради кефа от повишения адреналин. Това го може (почти) всеки. Щеше да е друго, а скачащият поема риска да скочи в дълбокото от високото. Но случаят не е такъв, а е пльоскане в локвата, пръските от което остават за сметка на смешника и за радост на публиката, която се наслаждава на подобни зрелища поради локвеното си ниво на развитие.

Share on Facebook

Свързани новини:

новини от България
graphic
спортни новини
graphic

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване