Защо футуризъм? Защо още? Защо в сегашно време?

Вижте предишната публикация. Там пише защо.

А сега ще ви дам още футуризъм в сегашно време:

Screenshot: Youtube

Sunspring e първият късометражен филм, заснет по сценарий, написан изцяло от изкуствен интелект. Да, спекулира се по въпроса дали има такова нещо като изкуствен интелект или не, но при всички случаи има изкуствени невронни системи, които могат да се обучават в решаването на различни задачи. Една от тях е писането на сценарии за фантастични филми. Късометражката вече е награждавана, а в ютуб е събрала близо половин милион гледания за няколко дни.

Изт: Livescience

Открит е начин за превръщането на въглеродния диоксид в камък. Всички знаем, че натрупването на въглероден диоксид в атмосферата е необратим процес, който само се засилва от изсичането на горите, от обезлесяването, от неконтролируемото увеличаване на човешкото население, което го издишва, от промишленото животновъдство, от селското стопанство, от изгорелите газове на автомобилите и самолетите, от горските пожари и т.н. Накратко, превръщаме планетата в „парник“, където все по-трудно се живее… Преобразуването на въглероден диоксид в твърда скала е идея, която се намира в ранен етап от своето развитие, но може да допринесе за решаването на проблема в дългосрочен план.

Изт: TheNextWeb

В САЩ подготвят пътни закони за безпилотните автомобили. Google има вече реални такива, пуснати в употреба по пътната мрежа, че и замесени в инцидент, а по петите им вървят и други компании. Проблемът е, че законодателството изостава драстично от практиката и се нуждае от съвсем нови пътни закони, ако половината от колите по улиците след 10 години ще се управляват сами. Американците отново са пионери – няма как – те си измислиха автомобилите без шофьор, сега те ще трябва да съчиняват и първите КАТ-аджийски правила за поведението на липсващите шофьори.

Изт: NextBigFuture

Екзоскелети помагат на деца с увреждания да проходят отново. Приложението им в различни области на медицината е огромно. Екзоскелетите се оказват и чудесен инструмент за физиотерапия, тъй като могат да се програмират специфично за натоварвания, които са необходими при преодоляването на обездвижвания от различни болести и травми. Помните ли как главният герой в „Душа назаем“ (2008) караше ски с екзоскелет, защото беше твърде стар, за да поеме цялото натоварване на спускането по стръмната писта сам?

Изт: NPR

Смарт слушалки заглушават шума от експлозиите, но позволяват да чуваш какво си шушукат хората наблизо и надалеч. Вече двадесет хиляди чифта са на въоръжение в американската армия. Като ги съчетаем в комбинация със смарт камуфлажни костюми, които те правят практически неразличим от околната среда, не само стените, но и дърветата, и камъните, и храстите ще имат уши.

Изт: ScienceNews

Нано частички разбиват плаките в кръвоносните съдове. Въпреки че са сто пъти по-малки от червените кръвни телца, изкуствените нано частички могат да премахват натрупванията по вътрешната страна на кръвоносните съдове, да лекуват тъканни наранявания, да предпазват срещу свръх-рекация от страна на имунните тела и да извършват още един куп технологични „чудеса“. Тестовете върху животни до момента са насърчаващи. За да успеят да се справят с поставените им задачи, нано частичките имитират различни сложни молекули. Само част от задачите им са да доставят лекарствата там, където са най-необходими. Представете си какво ще могат да правят след 20 години! Ами след 200? И така, кое е първото нещо, което човечеството ще предприеме, след като вече е победило болестите, откривайки безброй начини да влияе върху процесите в човешкото тяло посредством управляеми клетки и молекули? Точно така, стареенето и смъртта ще бъдат премахнати. Атеросклерозата е само началото…

Изт: Futurism

Още един късометражен филм – този път за ужасяващия потенциал на виртуалната реалност.  Представен е като документален филм от бъдещето и е пълен с идеи. Гледайте го.

Изт: TheNextWeb

Робот взима поръчките в пицария. Клиентите могат да си играят с таблета на гърдите му, за да поръчат, могат да го направят онлайн или да му задават поръчките си на глас, могат и да разговарят с него за менюто, за хранителното съдържание на пиците, могат да плащат безналично с размахване на кредитната карта пред четеца му и т.н. Роботът-сервитьор никога не е сърдит, никога не очаква бакшиш и никога не е в лошо настроение, защото е останал без работа и/или го е напуснало гаджето. Тази роля сега се пада на младите в колежа, които губят още една възможност да припечелят някой долар през лятната ваканция. Да благодарим на Мастъркард и на Пица хът за улеснението!

Screenshot: Vimeo

Тъй като знам, че обичате късометражните филми, ето още един за виртуалната реалност – този път примесена с истинския живот. Темата е пряко свързана с проблема, който засегнахме в предишния абзац. И не само…

Изт: DroneVideoZone

Ще завърша с нещо по-природно, за да си припомним, че Природата, все пак, е най-големият технолог. В търсене на евтино и практично решение за контролиране на нелегалните дронове в небето над населените места, холандците, известни със своята пестеливост, са решили да заложат на обучението на полицейски орли, които, както ще видите във видеото, нямат никаква милост към горките беззащитни дронове… „Нискотехнологично решение на високотехнологичен проблем“, казват. Хе-хе.

Гениалните неща са прости.

Тихомир Димитров

Онези, които ме познават ( около 20 000 са влизанията в блога дневно и сумарно наближават 30 милиона – дневният рекорд е над 39 хиляди посещения  на 14 юни 2013 г.) знаят, че не бих използвал суперлативи в оценката си без сериозна причина.

Ето защо се надявам да ми бъде признато правото да възкликна: уникално!

Уникално свидетелство, пробив в мълчанието на уплашените, подкупените, сервилните, инерционно заразените българи с вируса на мълчанието по отношение на руските безобразия в България, се появи на територията на блога. Разбива омертата.

Читателят Станимир написа днес коментар за ivo.bg. Публикувам го без смислова намеса.

„А какво да ви кажа аз!
Живея в Белене.

Преди десетина ( години), когато започна отново строежът на златния АЕЦ и надойдоха руснаци, пламна градчето.

Те бяха само началници из обектите. Избиваха се нашенските мързеливци да им целуват задниците, а онези не им знаеха и имената дори.

Руснаците живееха много изолирано. Виждахме ги само в магазините да си купуват храна и алкохол – не ги заговаряхме, само се разминавахме с тях.

Я ги попиташ нещо или да бъдеш учтив – само те погледнат дистанционно и дотам. В кръчмите си се събираха на маса-две и само поръчваха руски песни. Чувахме и пиянското им пеене от апартаментите, които бяха наели. Оставяха жилищата потрошени и си наемаха други. Не научиха и едно “благодаря” на български. Всички в магазините, баровете, банките… им бяха длъжни да им знаят старозападналия български. И “благодаря” не знаеха да кажат. Не искаха никакво съприкосновение с българите, освен да ги експлоатират.

Построиха специално за тях два чисто нови квартала с модерни жилища- затворени, усамотени, отделени, другоземни. Тези чисто нови квартални строителства, включващи подземни гаражи, магазини, търговски центрове, кино и не знам си още какво, стоят в момента абсолютно пусти, празни, необитаеми – не се продават, чакат си руснаците. Говориха да строят тяхна си детска градина- не искаха децата им да се смесват с нашите. Нито черква посещаваха, нито културни събития, нито спортни… изобщо за тях бяхме някакво племе с инфраструктура.

(Ще вметна в скоби и покрай всичко това и десетките олигархични фирми на Доган, които внесоха работническата си орда от Факултето – циганският етнос взимаше 2-3 пъти по-големи заплати от българския. Турци почти нямаше, но и да имаше – мязали са на факултатите. Нищо против другите етноси, но белите българи – местни беленчани – си бяха чисти мижитурки. Намазахме покрай всичко това, но си плувахме на дъното и

Share on Facebook

Началото на уникалната "шегичка" на руския държавен ядрен концерн беше поставено миналия петък, 10-ти юни, и продължи до днес, 14-ти юни. Тя беше поставена на водещо място на официалната уеб-страница на дружеството и изглеждаше...

Представяме ви откъс от новия роман на Жоел Дикер – „Книга за Балтиморови“. И тук, както в „Истината за случая Хари Куебърт” една от основните теми е писателският труд и превръщането на преживяното, на спомените, мислите и емоциите в история, по-жива от самия живот: Хемптънс, Ню Йорк 1997 г. Със сигурност Драмата се коренеше в онова последно...

Космическият товарен кораб Cygnus на американската компания Orbital ATK напусна МКС.

За всички любители на криминалните истории, литературен клуб „Перото” обявява уикенд на криминалната литература и трилъра “Sofia Noir” на 18 и 19 юни, когато домът на книгата ще се превърне в „местопрестъпление” за срещи с криминалната литература. Програмата на “Sofia Noir” започва на 18 юни (събота) от 09:00 часа с изложение на някои от най-новите...

Поредният "София прайд" ще е на 18 юни, отново ще има филмова програма

Стрелба в нощен гей клуб в Орландо взе 50 жертви

Светът осъди масовото убийство и почете жертвите

ОТКРИТО ПИСМО до столичния кмет и вътрешния министър относно допуснатото съвпадение на част от маршрута на София Прайд с агресивна контрадемонстрация

Детският отдел на библиотека „Родина” – Стара Загора открива „Ваканционно пътешествие с библиотеката” за своите най-млади и верни читатели. Всеки ден до 13 септември любителите на книгите ще могат да се включват в литературни игри, викторини, творчески конкурси. Сред най-любимите приключения през ваканцията за поредна година ще бъдат:  Лятната читалня, където всеки млад читател ще може...

След повече от десетилетно шовинистично надъхване в дух на омраза към различните\чужденците, в Кремъл могат да се събудят изпотени от факта, че са изпуснали едно поколение от бутилката на нормалността. Индикации за нещо подобно се появяват в момента там след като в рамките на седмица за втори път Москва е принудена да разграничи от вандализма на продукта на собствената си политика, нанесла ментални поражения върху подрастващите, превърнали се в неконтролируеми руски „зверчета”.

Най-напред руски спортен началник с половин уста призна, че френските власти основателно взимат специални мерки срещу агресията на руски „спортни фенове” на европейското по футбол. Вероятно началникът знае  много повече от това, което загатнаха западни медии: че руските хулигани очевидно не са обикновени момчета от улицата, а подготвени за уличен бой, тренирани за целта индивиди ( които имат средствата да си платят скъпото удоволствие да си демонстрират побойническите умения в скъпата Франция).

Вчера, в контраст със собствения й агресивен стил, говорителката на руското външно министерство Мария Захарова, се разграничи ( макар и по „тънката лайсна” в личен статус във фейсбук, без да ангажира ведомството) от вълната от задоволство в Русия, предизвикана от смъртта на десетки американски хомосексуалисти в Орландо. http://offnews.bg/news/Sviat-_12/Govoritelkata-na-ruskoto-MVnR-poritca-zlobnite-komentari-sreshtu-trage_631024.html

Факт е, че младите франкенщайнчета са такива, каквито са създадени на вълната на управляващия в Кремъл шовинизъм, за който „превъзходството” на руснака е водеща линия в образователната система и в медиите, като инструктор на властта, обработващ мозъците на млади и стари.

За едно такова творение, около 12 годишно на възраст, ми разказа мой приятел. Момчето, по неясна причина, се развилняло на една детска площадка в София до степен, че майките наоколо си привикали децата, докато подрастващият руснак ритал кошчета за боклук, налитал без причина на бой, псувал и се заканвал на всички. Присъстващият баща на съученичка на дъщеря ми се опитал да го обуздае, но си навлякъл люти псувни на руски и дори опит да бъде ударен от него. Когато не му позволил, момчето се разкрещяло, че татко му е в Москва и като си дойде…След което заявил, знаейки, че ще бъда разбран: „ мы вас уничтожим, болгары!”.

Знам, че на русолюбците тази история може да се стори измислена или пресилена. Но е факт, на който има доста свидетели. Може и да не бива да се правят обобщения от нея, но все пак си представете колко злоба има натрупана в главата на това дете, живеещо в България – и на какво го учат у дома.

Да добавя и едно лично впечатление.

Миналият уикенд пътувахме семейно за 3 дни до близкото гръцко крайбрежие с група приятели, отсядайки в скромен хотел.

На втората вечер решихме да вечеряме при съседите, където през деня някой беше опитал прясна риба. Направихме грешката да подходим откъм официалния вход на близкия луксозен хотел, който се оказа не само руска собственост, но и изцяло населен с руски туристи. Още на бариерата дадохме обстойно интервю на охраната къде и защо отиваме. После ни поеха и ни предаваха от човек на човек, докато ни преведоха през голямо помещение, в което гърмеше руска музика. Многобройна група самодостатъчни руснаци биваха забавлявани с някаква колективна игра.

И се запитах: не е ли по-нормално, когато си в чужбина, да се разходиш, да се поинтересуваш от местната кухня и т.н., вместо да се затвориш в „собствен сос”, пренасяйки своята домашна самодостатъчност на хиляди километра край палмите, за да си седиш под любимите брези?

Същото се случва например в затворения руски комплекс в резервата Камчия на българското Черноморие, където летуващите руски групи си живеят като на свой остров със съответните надписи, лозунги, песни и танци, ходят с охрана и под строй на плажа и се връщат по същия начин, за да се затворят отново спрямо враждебния ( явно, според тях) български свят.

Какво ли ще излезе от тази руска склонност към самоизолация в перспектива като мат’рял ( по ББ) , с който да градят изтрезняващата от пиянството на шовинизма постпутинова Русия? Дали руската мечка вече не си скубе козината, размишлявайки над този феномен, създаден от самата нея по заповед на мечкаря от Кремъл?

Тези 4 процента руснаци, които в последното социологическо проучване заявяват, че обичат България, каква ли бройка правят от постоянно пребиващите тук близо половин милион собственици на имоти и доста повече приходящи по плажовете ни? В посолството им София, пропорционално погледнато, трябва да са само няколко души онези, които не ни мразят.

Нищо обаче не може да спре българските плужеци да любят  от сърце ( или от джоб) мразещите ги руснаци. А после се чудим, че руски политици говорят за България като за невярна съпруга. Разглеждат ни като жена, която заслужава да я бият с възпитателна цел, особено щом това й харесва.

Share on Facebook

Сигурно си мислите, че мумиите нищо не ядат? Сега ще ви покажа, че дълбоко сте се заблуждавали. За пример нека разгледаме 71 годишната мумия и любима изтривалка на "политика" Иван Костов, инсталирана за председател на Коми...

„И най-дългата война само разтърсва въпросите, поради които е избухнала, а тяхното решаване оставя за времената, настъпващи след сключването на мира.“ „Знаци край пътя“, Иво Андрич Започвах “потапянето” в “Книга за Уна” (изд. „Ера“) на няколко пъти, като размътване на плитчините на брега на река. Размътване, което само загатва, но не издава напълно стихията, която...

Малко заглавия могат да ме накарат да захвърля внимателно подготвяния план за четене и да скоча на нещо ново. Обикновено говорим за нова част на любима поредица или маркетинг-заглавие от харесван автор. Но понякога, много рядко, става дума за интересна личност. Такива бяха биографията на Стив Джобс и историята на Джеф Безос. Такъв е и разказът на Ашли Ванс – Elon Musk: Tesla, SpaceX, and the Quest for a Fantastic Future.

Книгата си спечели световно внимание с това, че Мъск не е бил особено доволен от излизането й. Това накара доста хора, мен включително, да се заинтересуват повече. Теорията гласи, че книгите, които не са писани със „съдействието“ на обектите си, са малко по-реалистични. Във въведението авторът бързо обяснява ситуацията: Мъск се е включил на последния етап и се надявал да може, без да наруши целостта на написаното, да добави своята гледна точка. Но тъй като Мъск е особено обстоятелствен, Ванс си представил километрични бележки под линия и отказал.

Не знам доколко това е маркетингов трик и доколко е истина, но се заех с биографията скоро след излизането й на Kindle. Очакванията ми се оправдаха. Книгата разказва за целия живот на Мъск и въпреки че рядко цитира мнения на много близки до него хора, дава поглед зад кулисите на този красив ум. Включено е всичко, от ранните му детски години през програмирането, създаването на PayPal, серия уволнения от собствените му компании (ако прочетете книгата, ще започнете да изпитвате параноичен страх към взимането на отпуски), смъртоносно заболяване, смъртта на първородното му дете и какви ли не други сюжети – да, понякога истинският живот е по-интересен от художествена литература.

Разбира се, като science geek няма как да не спомена сериозното внимание, отдадено на SpaceX и Tesla – и как тези две компании са се случили буквално на магия. Банкрутът виси като дамоклев меч до късно в историята и на двете. Мъск обаче знае, че когато е събрал на едно място страхотни инженери, трябва само малко време да държи глава на повърхността на водата, преди да полети към звездите (а в случая на SpaceX – да се върне, за да полети втори и трети път).

Не мога да съм сигурна дали книгата представя истински Мъск – струва ми се, че особено в историите от личния живот на предприемача Ашли Ванс си е послужил с малко повече художествена хипербола и драматизъм, но не разполагам с друг аргумент освен шесто чувство. Ето една от любимите ми истории. Когато Мъск харесал втората си жена Талула Райли, той й предложил да живеят заедно на една от първите си срещи, докато били в леглото. Подръка нямал пръстен, но предложил да си стиснат ръцете, за да скрепят договорката. По-късно, очевидно разбирайки, че това с пръстените е важен въпрос за жените, Мъск й подарил 3 пръстена – първият с огромен камък, втори „за ежедневна употреба“ и трети по негов собствен дизайн с диамант и 10 сапфира. Ето заради този абсолютизъм Мъск е това, което е!

Книгата излезе и на български, не мога да дам информация за превода. А ако искате просто да прочетете нещо по-кратко за историята на Елон Мъск, тази инфографика дава фактологията, а Business Insider деконструираха важни елементи от нея:

Постът Елон Мъск: детето-гений с трите годежни пръстена е публикуван в Васи ли?!. Ако искате да получавате повече съдържание от блога, абонирайте се за нюзлетъра.