„Ако Копенхаген беше човек, щеше да е щедър, красив, възрастен и тактичен, леко нервен, но изпълнен с въображение, с апетит за новото и уважение към старото – някой, който се грижи добре и за нещата, и за хората…“

Кони Нилсен, датска актриса
(„Гладиатор“, „Адвокат на дявола“)

Влакът от Малмьо пристигна на централна гара „Копенхаген“ (ако и вие идвате или планирате пътуване от там, препоръчваме първо да прочетете статията ни за Малмьо) .

Добре дошли в Копенхаген!

Гарата е стара, тухлена, над 100-годишна сграда, с аромат на кафе и датски сладки с канела… Утро е. Пускаме си „Копенхаген“ на датската певица Тина Дико за настроение:

Пресичаме огромната пешеходна пътека пред ж.п. гарата и се озоваваме пред входа на увеселителния парк

Тиволи

Истината е, че прекарахме цял ден на това прекрасно място… Да, паркът е значително по-малък от Дисниленд, Ефтелинг и Пратера например, но има чудесна локация. Построен е още през 1843 г. и през същата година е бил посетен дори от самият Ханс Кристиан Андерсен, който написва „Славеят на китайския император“, вдъхновен от прекрасните градини на Тиволи. Първото увеселително влакче в парка е едно от най-старите в света (1914 г.) и все още работи.

Паркът е с платен вход и се посещава от над 4 000 000 души през цялата година. Тук е мястото да кажем, че има няколко варианта за вход, на различни цени, съответно е добре да планирате колко време искате да прекарате в парка:

В Tivoli има и редица концерти, събития, рок-фестивали, надпявания на хорове и дори Световно първенство по изстрелване на тикви. Препоръчваме да не си взимате много багаж, но в случай, че имате такъв, може да го оставите на съхранение срещу 80 DKK / 21 лв. Паркът си има и собствен хотел, както и онлайн магазин. Блъскащи колички, влак, който ви вкарва в приказките на Андерсен, друг, който ви прекарва през мини, „Демонът“, който ви завърта три пъти (снимката долу), самолети с ускорение 5G, звездната въртележка, висока 80 метра, от която можете да видите дори Малмьо… за всекиго има по нещо.  За повече информация: http://www.tivoligardens.com/

Качваме се на „Демона“ (снимката е монтаж от три, за да видите как ви върти по-ясно), предпазните барове притискат ребрата ни и Биляна едва се показва като костенурка от черупката си, за да пита:

– Петьо, ти с отворени или със затворени очи ще си?
– Какво значение има… Всички ще умрем!

Оцеляхме.

Тиволи може да се разгледа за около час, без да се люлеете; за около 4 часа, минавайки много бързо през повечето съоръжения и за около 6 часа, минавайки през абсолютно всички, но без почивка. За айляшко разглеждане плюс вечерен концерт и обеден пикник си трябва цял ден.

Стрьогет

Телефонът на Петър звъни. Обажда се Нийлс, лекторът от QA: Challenge Accepted 2.0. Поканихме го да изнесе лекция в София, а той обеща да ни поразходи като дойдем в Копенхаген. Е, ето ни в Копенхаген.

Петър говори:

– Къде си? Добре, ние сме близо до гарата… 40 минути? Ами хайде тогава да се видим направо на Конгенс Нюторв и оттам да хванем Нюхаун… Да те чакам пред метростанцията… Добре, кой изход… Ясно, там сме след 40 минути, до скоро!
– Петьо, ти да не си идвал в Копенхаген? – ококорва се Биляна.
– Не, но се ориентирам добре по карта…

Излизаме от Тиволи и продължаваме по „стъргалото“ на Копенхаген…

Стрьогет е главната търговска улица на Копенхаген и официално се води най-дългата изцяло пешеходна улица в света, макар да е едва 1,1 км… Така е било през 1962 г., но днес е победена от градове като Бордо, Ротердам  и др. А и усещането не е точно като за нещо безкрайно, тъй като пешеходната зона в Пловдив например, от пощата до Новотела, реално е една улица без прекъсване с дължина над 1,5 км (но официално се водят три различни улици плюс мост). Главната ул. Александровска в Русе също има около 1,5 км пешеходна зона, но пък не цялата е пешеходна, така че отново излиза от дефиницията. Но стига сме си ги мерили.

Оказва се, че сме уцелили и единствения ден в годината, в който се провежда градски маратон. Никога не сме виждали толкова масово спортно събитие, в което бягат малки и големи, млади и стари, в инвалидни колички, носилки, шейни и какво ли още не… Хиляди (ако трябва да сме точни – 11833) участници преминават край нас и след като след 5-минутно чакане хората не свършват, с Биляна се включваме в маратона за около 30-40 метра, за да пресечем… Наложи ни се да го направим още 2-3 пъти през деня.

Още близо 30 минути пускаме по улицата, надниквайки в магазинчетата (не се шегуват с цените, какви са тия магнитчета по 5 EUR; поне Lego е по-евтино, отколкото в България, все пак са датска компания). Най-накрая стигаме до мястото, за което сме се уговорили с Нийлс.

Конгенс Нюторв

Или „новият площад на краля“… Явно е твърде нов, защото изглежда сякаш още го строят. Срещаме се с Нийлс и бързо заобикаляме строителната площадка, като продължаваме към най-горещата точка на Копенхаген – пристанището

Нюхаун

Време за разходка с лодка. Началната и крайната точка на разходката са точно в началото на Нюхаун („новото пристанище“), което е било важен търговски пункт през XVII и XVIII в., а сега е улица с пъстри сгради, в една от които (втората от морето към града) е живял самият Ханс Кристиан Андерсен. По улицата са разположени множество барове, кафенета и ресторанти, край и във водата, като местните шеговито наричат Нюхаун „най-дългия бар в Скандинавия“.

Нийлс ни пояснява:

– Жителите на Копенхаген обичат водата.

И бирата, очевидно. Като махнеш туристите, отрупани със сувенири и фотоапарати, прави впечатление, че по заведенията сядат предимно по-възрастните датчани. По-младите си взимат биричката от близкия реп на 3 до 10 пъти по-ниска цена, сядат на кея или тротоара и си я поркат със същото задоволство.

Цена на едночасовата разходка с корабче – 80 DKK / 21 лв. (които, оказа се, си струват отвсякъде). Добрата новина е, че опашка няма, така че директно се качваме, потегляме, корабчето минава под няколко моста и излизаме от Нюхаун, виждайки

Операта

Датската национална опера е една от най-модерните сгради, завършена през 2004 г., дарена на Копенхаген от Мьолер, собственика на Maersk, най-голямата транспортно-логистична корабна компания в света. Умишлено построена точно срещу Amalienborg, кралският дворец, така че който излиза от входа на едната сграда да вижда другата и обратно…

Снимка: Rob Deutscher, Австралия

Минаваме край редица сгради, преобразувани от военни складове в супер луксозни жилища и пред нас се изправя

Военноморският музей Нюхолм

Всеки, който иска да се качи на истински военен кораб или подводница, може да отиде до музея и да посети HDMS Sehested (P 547), Pederskram и караулното…

Сякаш от странна военна технология, обективът (и по-точно автофокусът на Петър се чупи) и от тук нататък всички снимки трябваше да са на ръчен фокус. Справихме се със снимките, а междувременно Нийлс отново добави интересни факти към пътуването:

Знамето на Дания е с правоъгълна форма. Но военноморският ни флаг, както и знамето на кралската флота е с изрязан триъгълник.

Завъртаме кораба и виждаме най-фотографираната дама в Дания, статуята на

Малката русалка

Е, не очаквахме, че ще я видим в гръб, но човек никога не знае.

Статуята на малката русалка е официално завършена през 1913 г. и е подарък от датската пивоварна Карл Якобсен на град Копенхаген. Шефът на пивоварната отишъл на балетно представление и бил толкова запленен от историята на малката русалка от приказката на Ханс Кристиан Андерсен, че възложил на скулптора Едвард Ериксен да създаде скулптура на русалката от бронз и гранит (а това изречение е чудесно за диктовка, между другото).

Корабът ни връща обратно и започваме да плаваме по градските канали, нарязали града на квартали… Виждаме датска тройка – две жени гребат яко, а мъжът се вози

Бавно и полека, обадиха се вече няколко човека…

Расте грамадата в ivo.bg  от свидетелства за руско-съветските свинщини във фермата НРБ- прототип на “Фермата” ( книгата на бившия комунист Джордж Оруел, разбивач №1  на митовете за комунизма сред западните интелктуалци).

Ето какво пише (днес, 15 юни 2016 г)., Нели в ivo.bg

Случай от първа ръка:
Около първомайските празници на 1986 посетихме родителите на съпруга ми в района на сегашната Козлодуйска община. Заради отпуск по майчинство не манифестирах задължително.

Посетихме свекъра ми в болницата в Оряхово. Той беше активен слушател на ВВС и Дойче веле. Шепнешком ни информира за аварията в Чернобил. На съседното легло лежеше съветски специалист, работещ в АЕЦ Козлодуй.

Реакцията на възмущение не закъсня.

Според думите му, това било империалистическа инсинуация. Съветската АЕЦ не можело да аварира. Започна да ни обижда, дори заплаши с милиция… Комично изглежда от разстояние на времето, но е показател за състоянието на гласността в онези времена…

П.C. Никого не съм призовавал да споделя в ivo.bg. Но май лавината се отприщи.

Лавата е толкова гореща, че, ако трябва, ще направя крачка назад от вулкана ( давайки преднина на подобни свидетелства пред моите собствени статии), за да  продължа да давам думата на желаещите да изригнат.

А на притеснените от жегата , които оспорват автентичността на споделените тук истории, в аванс предупреждавам, че имам обратна връзка с авторите на разказите.

Share on Facebook

Вече много години подред, през месец юни, (из)родния клон на ядрената мафия си организира купон, в комплекс "Ривиера", северно от Варна, за да открият летния сезон. И тази година не прави изключение, но ... традициите не са тов...

Истината за съветския колониализъм и отношението му към българите е още по-строго пазена тайна от заметените следи на терора в България. При това „тайната” е публична- известна е на стотици хиляди съвременници.

Започна обаче споделянето и на тази част от премълчаната ни история. Вече трети читател на ivo.bg повдига завесата на близкото ни минало под съветско иго. Този път става дума за патилата на българите на съветска територия в разгара на „развития социализъм”, прокудил български гурбетчии във вечно пияната съветска провинция с цел да припечелят някой и друга „преводна рубла” за жилище или кола, „сделана” в СССР.

Ето свидетелството на Емил за времето, когато хиляди българи станаха по принуда икономически мигранти в СССР.

Емил:

НАЙ-КОШМАРНАТА ЗА МЕН ГОДИНА БЕ 1983!

Заминах на работа в гр.Стари Оскол, СССР, по договор за 2год. като бетонджия.

Целият град беше като затвор. На всички жители им казваха(химици)-на руски жаргон това са осъдени престъпници, които не изтърпяват присъдата си в затвор. Държавата ги изпраща в изгнание в този град, където работят в металургичните заводи.

Работеха за по 100рубли. Непрекъснато искаха пари от нас българите. Молиха ни да им даваме дрехи, цигари, но – най настървено искаха нещо за пиене.

Най-лесният начин да се напият беше да си намажат филия хляб с черна боя за обувки, изчакват няколко минути да попие метила в хляба след това изстъргват боята и изяждат филията. На втората вече ги удря в главата и във краката и падат под масата.

В “хранителния магазин” освен яйца, картофи, сланина имаше и едни големи купчини със стъпалата от кокошки от които рускините варяха супа.

За 10месеца свалих 20кг. Обраха ми стаята в общежитието. Прибирайки се от работа ме обградиха 5-6 пияни руснаци. Поискаха ми всичките пари и цигари, които бяха в мен. Всичко им дадох.

На другия ден си прекратих договора предсрочно в сградата на Българската строителна компания.

След седмица се завърнах в България. Повикаха ме в ДС да давам обяснения защо съм прекратил договора си. Офицерът, който ме разпитваше, ме предупреди да си мълча какво съм видял и преживял в СССР.

Никога повече не ще стъпи моя крак в Русия, дори и за 1милион$. Дано и други хора като мен опишат патилата си в сайта на ИВО ИНДЖЕВ. В бъдеще ще пиша и за други зловещи истини, които съм видял в страната на Франкенщайн-РУСИЯ!

Share on Facebook

Ще застанете ли #ЗаедноСБежанците?

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: БХК поиска от Съда в Страсбург да суспендира в конкретен случай отговорността на медицински лица за асистиране на домашно раждане

Свидетел на руското колониално поведение в България разказа за безобразията на руските хрантутници в Белене. http://ivo.bg/2016/06/14/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D1%81%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B5%D1%82%D0%B5%D0%BB-%D1%81%D0%B5-%D0%BE%D1%81%D0%BC%D0%B5%D0%BB%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B1%D0%BB%D0%B8%D1%87/

Примерът с проговарянето на Станислав се оказа заразителен. Подобен разказ споделя днес в ivo.bg и читателят Велислав. От него научаваме що са съветски „специалисти” ( по източване на блага от България) са живеели на гърба ни и в Козлодуй.

Велислав:

Такива бяха нещата и в Козлодуй десетки години ( т.е. не само в Белене, както свидетелства читателят Станислав- бел. Ivo.bg)!!

На територията на АЕЦ имаше “Интерприбор сервиз”, смесено българско – руско предприятие. 50/50 парично участие .

С парите на българската страна се плащаха заплатите в съотношение 3:1 в поза на руските (съветски) специалисти”. Българските работеха, а руснаците мъже четяха вестник “Правда” , пушеха и си разправяха вицове. Жените, които, бяха уж част от бригадата, в една стаичка си плетяха на куки!

Имаха магазини само за тях с луканки, салами, мляко и всичко по онова време когато през 90-те години нашите магазини бяха с празни рафтове. В сградата до портала на пети блок имаше направена за тях сауна, стая за масажи и стая за разпивки!

На българите беше забранено да ползват това и магазините им. Настаняваха ги в напълно обзаведени апартаменти включително с вилиците и лъжиците. Когато си тръгваха, ограбваха всичко -дори изваждаха контактите и ключовете от стените.

Непрекъснато изпращаха контейнери за Русия с персийски килими, касети и всичко, дето го нямаше в тяхната кочина и ще го изтъргуват по техните битаци. Най – важното бе, че ги наричаха “съветски специалисти” , но никой не показваше документ за завършено образование.

В нашата бригада в АЕЦ имаше бивша акушерка, бивш работещ в руското ТОТО и дори такива без образование. Командироваха ги за уж три месеца, като крайно необходими, защото нямало квалифицирани български специалисти, а след изтичането на три месеца ни заставяха да гласуваме “ходатайство” да им се удължи срока на пет години. И тогава им даваха по големи ( и пак напълно обзаведени) жилища, примъкваха и жените си , а АЕЦ- почваше да плаща и за жените им, защото са без работа!

Share on Facebook

Предупреждавам, че това ревю ще бъде лично и доста дълго, за което не се извинявам. Просто информирам.  За да разберете всепоглъщащата ми възхита към личността на Илън Мъск, се налага да вкарам поне малко контекст, преди да пристъпя към анализ на безспорните достойнства на книгата. Когато бях малка, не мечтаех да бъда принцеса, балерина, певица...

Great carnival idea of Kids’ Architecture Workshop. Each of the events of Kids’ Architecture Workshop is related in one or another...