Всички сме чували за необичайни места, които да посетим, странни храни, които непременно трябва да опитаме… Повечето хора са привлечени от възможността да разчупят рамките, да опитат нещо нетрадиционно. Все пак всички ние сме малко странни, малко причудливи, и дори да си мислим, че сме единствени в странността си, съдбата обикновено доказва противното. В тази...

Елизабет Баварска, наричана на галено Сиси, е една от фигурите в световната история, вдъхновила не един и два романа. Любима на австрийския император Франц Йосиф, капризна и своенравна, тя е вълнувала писатели и режисьори, а по пътя си е срещала обожатели и врагове. Катрин дьо Лаза се заема с предизвикателството да разкаже на тийнейджърите историята на...

see our video:  see also:    

Това съобщи преди минути руската информационна агенция ИТАР-ТАСС в материала си Росатом и США подписали контракт на эксплуатацию российского ядерного топлива "Росатом и САЩ подписаха договор за експлоатация на руско ядрено гориво&q...

Предимствата и недостатъците на социалните мрежи са широко обсъждани. Но една от положителните им страни е, че „пишат“ необикновени модерни любовни истории. Шеговит пост в Twitter поставя началото за Виктория и Джонатан. Приятелско предизвикателство, последвано от четиригодишна връзка и двамата вече са семейство, четем в Тelegraph. През 2012 г. Виктория пише, че е влюбена в човека,...

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/78083-de-profundis-ima-li-ruska-nishka-v-turskiya-prevrat.html

Както се казва – тези дни светът е олим…..пардон, още не е олимпиада.

Освен може би в Русия, за която целият останал свят разбра що за фалшиви игри, напомпани с дрога, са ни /си/ спретнали батюшките в Сочи през 2014. Под крилото на вездесъщите си специални служби, така организирано и яко са се друсали руските спортисти заради величието на путинова Русия, че тази дрога им държи влага досега, а ще им подмокря задниците и в бъдеще.

Но не – тези дни светът все пак е преврат!

Някои казват, че превратът в Турция е истински, други твърдят, че е бутафорен. Трудно ми е да преценя, пък и на кого ли му пука точно за моето мнение по въпроса.

Добре, де, щом бившият виден разузнавач, а сега висш социалист, о.з. генерал Бригадир Аспарухов може да се плюнчи публично по темата, значи и аз мога. Още повече, ще обърна внимание само на една нишка в цялата работа, по която се трупат факти, но за която няма да чуете въпросният Бригадир дори да гъкне. А няма да гъкнат и останалите бригадирчета, активно ангажирани тези дни с напоителни коментари по темата, предимно за заблуда на обществото.

Още в първите часове, след като се разбра, че превратът върви към неуспех, кметът на Анкара Мелих Гьокчек съобщи, че „в опита за държавен преврат в Турция е участвал един от хората, свалили руския Су-24. Той е участник в организацията на живеещия в изгнание ислямски проповедник Фетхуллах Гюлен”. Според турски медии, цитирани от Faktor. bg, Гьокчек освен това „обвини организацията на ислямския проповедник в опит да влоши отношенията на страната с Русия, както и в желанието Турция да бъде изолирана в международната политика”.

В случая ме изненада не само бързината и горещият момент, насред който се пръкна това съобщение – тъй като въпросът дали някой си от сегашните превратаджии е съпричастен към свалянето на руския самолет преди 8 месеца, сам по себе си изглежда страничен и несъществен за развитието на текущия все още преврат.

Изненада ме обаче и пъргавият начин, по който с това изявление официалните турски власти правят кълбо назад и се отмятат от своята отговорност за свалянето на СУ-24. Доскоро те твърдяха, че „стрелбата е одобрена от най-високо място” и че, което си е абсолютно правилно – руснаците си го изпросиха с поредно нагло нарушаване на суверенното турско /и натовско/ въздушно пространство. Сега изведнъж – вижте, не сме ние, някой си превратаджия ни е подвел, един вид, той още тогава е знаел какво прави, в какъв капан ни вкарва….. и прочие, и прочие.

В общия кюп обаче дори това можеше да мине просто като лек страничен ефект от ниската топка, която превратаджиите вдигнаха на Ердоган. Обаче не. Два дни по-късно, както съобщава Франс прес, „по подозрение за участие в преврата са арестувани и двамата турски пилоти, участвали в операцията за сваляне на руския самолет СУ-24 през ноември”.

`Айде сега познайте от три пъти дали подозренията ще се окажат верни или ще излезе, че пилотите са невинни за участие в преврата.

Тази настоятелност на всяка цена да се ловят и наказват замесени в историята със СУ-24 хора, ми прилича не на друго, а на твърде отривист рапорт от страна на Турция, даден пред Путин – рапорт, явно обещан наскоро, при голямото сдобряване, последвало унизителното извинение на Ердоган пред руския император.

Можем само да гадаем дали и доколко Русия е била предварително информирана за тревожните последни събития в Турция, на фона на, общо взето, отново изненаданият Запад.

Можем дори да гадаем дали и доколко руски „съветници” имат пръст в цялата работа, като се има предвид общият план на преврата, който напомня не предишните успешни военни акции в самата Турция, колкото схемата на пуча срещу Горбачов отпреди 25 години в Русия. С тази разлика, че тогава стана гаф – на пътя на триумфалното завръщане на Горби като победител на превратаджиите се оказа Елцин. Сега обаче планът се реализира успешно и Ердоган се върна наистина триумфално от почивка, с хубав тен и развързани ръце…..

Последвалите веднага нападките срещу САЩ и вероятното влошаване на отношенията на Анкара с Вашингтон се лепнаха като гербова марка сред ефектите от този преврат. Това също изглеждат като част от цената, която Турция в момента плаща на Русия за споменатото сдобряване с нея. Да се предизвикат дрязги и проблеми в юго-източния фланг на НАТО – това си е ефект-мечта, дошъл като по поръчка за руснаците.

Някои се чудят защо дори кюрдските партии, които иначе воюват повече или по-малко открито срещу Ердоган, сега го подкрепиха срещу превратаджиите.

Ами сетете се. Просто се върнете назад в историята на темата и сами прецените дали кюрдската съпротива е инфилтрирана с агенти на Москва или не, дали кюрдските операции се засилват винаги, щом Русия има интерес от това и утихват в периодите, изгодни за Кремъл.

Разбира се, каквито и примирия да има, никога не се стига до истински мир, за да могат кюрдите в Турция винаги да бъдат задействани и използвани отново…..

В това отношение е достатъчно да проследите дори само развитията от последните месеци и ще видите, че кюрдската съпротива рязко ескалира именно след свалянето на руския самолет през ноември. Сега, с новата приятелска прегръдка между Анкара и Москва, поне аз очаквам проблемите в анадолските градове чувствително да намалеят. За ужас на някои, ще го кажа – очаквам дори да намалеят като брой ужасяващите ислямистки атаки, които напоследък, за съжаление, се превърнаха в кървава емблема на Турция. Но това намаление няма да е ефект от повишените мерки за сигурност, а от готовността да се поклониш на когото трябва.

В този смисъл би трябвало някои наблюдатели да си зададат въпроса и да проследят нишката на отговора – извинението на Ердоган към Русия не беше ли всъщност с цел той да си купи поне относителен мир отвън, за да може да се справи с проблемите си вътре. И ако се окаже така, съответните хора да се върнат още веднъж към темата на какво са способни руснаците в името на имперските си цели, а не, щом се споменат руските интереси, всеки път да махват с ръка и да викат – ама стига с тая теория на руската конспирация, де.

Е, натъпкаха ли руснаците собствените си спортисти с дрога, без да им пука за тяхното здраве и живот? Натъпкаха ги. Конспиративно ли стана това, с участието на стотици хора, при това – пряко засегнати? Конспиративно стана. Гъкна ли някой от тях през тези две години, ръководен от морал или нещо друго? Не гъкна.

Момчета, на сегашните кремълски вождове, начело с Путин, не им пука за абсолютно нищо друго, освен за техния личен и групов интерес, в действията си по преследването му, те са безогледни – именно затова в отношенията с тях не може да се предвиди всичко. Но работещата идея е да мислим върху най-лошия сценарий, който ние самите можем да си представим, за да не се окажем неприятно изненадани поне от най-добрия, който те ще ни поднесат.

Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

http://ru.espreso.tv/article/2016/07/18/neft_y_mocha_dva_glavnykh_soyuznyka_rossyy

Когато предложих съветският паметник на окупацията в София да се нарича Монумент на Окупационната Червена Армия МОЧА не очаквах, че тази игра думи, макар и правдива по съдържание, ще получи доста широко разпространие и мнозина ще започнат да използват точно това съкращение – за краткост и яснота относно лъжата за освобождението чрез окупация на България.

Заглавие в руски сайт неволно, но символично усилва ефекта. Няма как да избегна превода на руската дума “моча”- така е написано в ориганала:

“Нефть и моча – два главных союзника России”

Казано направо, двата съюзника на Русия са нефтът и пикнята. Нефтът е основата на икономикта, а останалото е пикня.

А МОЧА е главната светиня на руския постколониализъм в България, охранявана от шпицкоманди и държавата срещу желанието на българите този съветски тотем да бъде преместен в музея на т.н. социалистическо изкуство.
Поводът за извода на автора на горната публикация е огромният международен скандал с доказаното държавно участие на най-високо равнище в Русия в организирането на мащабни фалшификации на пробите на руските спортисти на олимпиадата в Сочи през 2014 г. – връх на пропагандната фукня на Путин. Отпадането на Русия от предстоящата олипиада в Рио става все по-вероятно. В Москва, хванати по бели гащи, се готвят да развеят бялото знаме – вече разглеждат възможността руски спортисти да участват в състезанията под знамето на Международния олимпийски комитет.
Авторът на публикцията явно прави паралел с едно изказване на руския император Александър III, когото наричам българофоб заради заплахите му срещу България с война и окупция, включително чрез подстрекаване на Турция да си върне Източна Румелия като наказние за непокорството на бългрите , дръзнали да извършат своето Съединение в нарушение на Берлинския конгрес и на волята на Русия. За нея малка, разделена и подчинена на руските интереси държава на българите ( каквато Русия изобщо не предвижда да създава , но тя се “пръква” въпреки нейната волята на империята да създаде руски православен анклав край Проливите) е била приоритет в балканската й политика.

 
Изпадайки в международна изолация в края на 19-ти век, досущ като Путин днес ( заради агресията му срещу Украйна, която Москва желае да разделя и дестаблизира за целите на руския контрол) , Алексанъдър III двусмислено възкликнал: “Русия има само двама съюзника- флота и армията”. Звучи едновременно като гордост от побойническите дадености на страната, чието мнимо величие се гради на страха на по-малките държви от нея, но и като признание за това, че никой не иска да си дружи с такъв побойник.

 
Би трябвало в днешна европейска България да се говори, пише и преподава фактът, че цяла Европа е застанала на страната на заплашената от Александър III съединена България в момент, когато той заповядва военен демарш на своя Черноморски флот срещу нея. Не на шега е заплашвал България с окупация, подготовката за което в Русия е била демонстративно видима, а в България – направо кървава чрез русофилските бунтове, подстрекавани от империята.

 
В целия континент, включително в държави със славянско население, избухват масови демонстрации в подкрепа на българите срещу руската заплаха. Европейската реакция, заедно с катгоричната позиция на Англия, докарала до бяс руския император. Александър заплашл дори да прати войски в Индия, за да накаже Лондон (!). Но пред единната европеска защита на България бил принуден със скърцане на зъби да бие отбой. Това спасява младата българска държава от съдбата на Финландия и Полша ( или Украйна в наши дни), станали жертва на руската агресивност пради нещастието да бъдат съседи на империята ( каквито българите на Балканите никога не сме били по суша-това също се “забравя” от онези, които тръбят за нашата “вековна близост” с Русия).

 
Иначе казано, докато руската империя е била горда да има само двама верни съюзника – флота и армията, то България е имала за съюзник цяла Европа и това се е оказало решаващо за предотвратяване на руското иго половин век, преди то да се осъществи като съветско. Което не пречи днес управляващата в Блгария партия да се кичи с европейско название, но да се мазни на империята, независимо от факта, че тя разполага в Черно море ракетни системи , способни да поразят половината българска територия. И то в момент, когато “силният човек” на България Борисов слабоумно мърмори за някакво демилитаризиране на Черно море, сякаш не е Русия тази, която ескалира трупането на оръжия в региона.

Това е истински дупинг скандал, съотворен от върховния жрец на Гражданите за европейско  развитие на България.

Във възторга си от такъв господар, като Александър III, днешните руски шовинисти повтарят и актуализират неговото възклицание. Сред тях е вицепремиерът Рогозин, който обявява нефта и газа за двамата верни съюзника на страната: “Раньше говорил государь-император, что у России два союзника – “армия и флот, а сейчас у России другие два союзника – нефть и газ”.
Именно това иронизира авторът на горната публикация, осъвременявайки “мъдростта” на прозрението, според което по-скоро днес на Русия са й останали верни само нефтът и пикнята.

Share on Facebook

23:30 часа. Децата наистина спят и най-накрая мога да извадя кутията с Ugears…

Какво са Ugears? Украински механични стиймпънк 3D пъзели, направени изцяло от дърво и нарязани с лазер. Как се сдобих с това чудо? Сергей Михайлов, редовен наш читател, се занимава с вноса на въпросните джаджи и ни предложи да ни подари някой модел… Става въпрос за нещо, което ми е интересно, така че защо не?

Съгласихме се и посетихме магазинчето в Младост (София, бул. Андрей Ляпчев № 20). Ще ви е много по-лесно да го откриете, ако знаете, че мястото реално е комбинирано с магазин-сервиз за климатици и влагоуловители (лично аз подминах мястото два пъти преди да видя стикера на вратата). И така, намерихме обекта, запознахме се със Сергей и сред многото пъзели на цени между 45 и 175 лв. решихме да се спрем на по-елементарен модел, но все пак с подвижни части и избрахме отварящата се механична кутия за визитки (65 лв.)

И ето ме с въпросната кутия, вкъщи, почти две седмици по-късно, след като най-накрая намерих свободно време… Отварям я. Инструкции на български, които изглеждат доста кратки… Един от детайлите всъщност е мултифункционален инструмент за сглобяване и измерване на разстояния.

Отварям и „международните“ инструкции и разбирам защо българските са толкова кратки – всичко е обяснено в картинки, нещо средно между инструкциите на Лего и Икеа:

Следващите два часа прекарвам в сглобяване. Детайлите се отделят лесно, проблем са единствено миниатюрните, тъй като за тях трябва повече внимание (дори са сложили няколко резервни, но не ми се наложи да ги ползвам). Към комплекта има и десетина клечки за зъби, служещи за оси на зъбните колела и някои други сглобки, на чието чупене, оказа се, съм цар… След като с моите две леви ръце счупих всички клечки без последната в опит да нанижа всички здраво притиснати детайли, се отправих към кухнята отчаян, че няма да довърша пъзела… Добре че българските клечки за зъби са абсолютно същият размер като украинските и не се наложиха допълнителни интервенции…

А и отивайки до кухнята си взех бутилка вносна бира, чиято коркова тапа свърши чудесна работа – в нея забивах клечките и така набивах останалите чаркове върху мек импровизиран държач, т.е. корковата тапа. Не счупих нито една клечка повече. Освен тапата (силно препоръчвам да си отворите любимото питие, за да си я набавите), е добре да си вземете макетно ножче и свещ (за смазване на движещите се детайли с разстопен восък от свещта).

Окомплектовах частите и в крайна сметка механичната кутия заработи, точно както на рекламното видео…

И понеже няма с кого да споделя радостта си в малките часове (отне ми около два часа и половина), оставям на Биляна да се зарадва на новия си отварящ се „визитник“ сутринта…

В заключение, Ugears не е за всеки. Определено не е за деца, дори големи такива. Иска търпение, внимание, време и ентусиазъм. Но е чудесен подарък за ония geeks, които „си имат всичко“, обичат пъзели, макети и да си майсторят сами разни неща… Повече информация – на сайта http://ugears.bg/ (където между другото постоянно добавят нови модели).

P. S. По-сложните модели изискват поне три коркови тапи