След днешният "Министър енерГЕПИка на извънреден инструктаж в Москва" и двете страни, руската и българската, публикуваха информационни съобщения, от които става пределно ясно, защо министър срамно име беше привикана спешно в Мо...
Европейската комисия от известно време проучва практиките на Гугъл в ЕС. На сайта на ЕК е публикувана информация за поредни стъпки на ЕК, ето част от съобщението:
Комисията счита, че Гугъл се намира е господстващо положение при предоставянето на услуги за общо търсене в интернет, както и при поставянето на реклами при търсене на уебсайтове на трети страни в цялото ЕИП, с пазарен дял съответно над 90 % и 80 %. Господстващото положение само по себе си не представлява проблем по нормативната уредба на ЕС за конкуренцията. Предприятията с господстващо положение обаче носят отговорност за това да не злоупотребяват със своята мощна пазарна позиция, като ограничават конкуренцията както на пазара, на който те са с господстващо положение, така и на съседните пазари.
През ноември 2010 г. Комисията откри производство относно благоприятното третиране от страна на Гугъл на неговото собствено сравняване на условията за пазаруване, както и относно ограниченията, които то е поставило върху способността на някои уебсайтове на трети страни да показват реклами при търсенето от конкурентите на Гугъл.
През 2016 ЕК информира, че е изпратила две изложения на възражения на Гугъл. Двете изложения на възраженията са отправени и към дружеството майка Alphabet.
В първото изложение на възраженията Комисията потвърди предварителното си заключение, че дружеството е злоупотребило с господстващото си положение, като систематично е давало предимство на своята услуга за сравняване на условията за пазаруване при показване на резултати от търсене в интернет.
В друго изложение на възраженията Комисията уведоми Гугъл за своето предварително становище, че дружеството е злоупотребило с господстващото си положение, като изкуствено е ограничавало възможността сайтове на трети страни да показват при търсене реклами от конкурентите на Гугъл.
Срокът за отговор е 8, съответно 10 седмици.
В края на март 2016 правителството обяви, че е наложило мораториум върху договорите за купуване на ефирно време в телевизия и радио. Всъщност според медийния закон няма такава фигура купуване на ефирно време, става дума за заплащане на разполагането на информация в програмите на електронните медии срещу заплащане със средства от европейски програми и финансовите инструменти, съфинансирани чрез ЕСИФ.
Защо това е проблем: защото има директно договаряне, селекцията на медия е оставена извън състезателност и публично оповестени критерии и насочването на средствата, както помним от записите на бившия министър Мирослав Найденов, зависи от отношението между правителството и събствениците, съответно от линията на съответната медия. Тече една интрига, че видите ли, властта си купува медиите комфорт, казва вицепремиерът Томислав Дончев, това не е вярно.
В отговор на това убеждение правителството е приело и публикува Методология за разпределение на финансовия ресурс за информация и комуникация на оперативните програми и финансовите инструменти, съфинансирани чрез ЕСИФ, като Приложение 3 към Комуникационната стратегия 2014 – 2020. Изисква се:
Директното договаряне остава, но за част от средствата – максимален праг на средствата за директно купуване на програмно време в телевизия и радио: до 30 на сто от средствата на годишна база.
Пропорция национални : регионални медии – 80 : 20.
Стана известно заключението на Генералния адвокат по дело C-160/15 GS MEDIA BV v. Sanoma Media Netherlands.
За делото на Борислав Сандов, съпредседател на ПП Зелените.
Пазарджишкият окръжен съд, Наказателна колегия, на 30 юни 2016 потвърди присъда № 8 от 22.02.2016 г., постановена по НЧХД № 67/2015 г. на РС – Панагюрище и с Решение по ВНЧХД № 247 по описа за 2016 г. се произнесе във връзка със следния текст във Фейсбук:
След като спечелихме дело на последна инстанция на Върховния административен съд, Асарел Медет и МОСВ опитват отмяна на окончателното и влязло в сила решение, чрез извънредна инстанция, в заседание, което се провежда сега. Казусът е свързан с опита за драстично разширение на мината, превръщайки я в най-голямата на Балканите. […] Разчитаме, че съдът няма да бъде подведен от опитите за прилагане на процедурни хватки от страна на отровителя олигарх.
Б.Сандов е казал нещо унизително за честта и достойнството на тъжителя, в качеството му на длъжностно лице, при изпълнение на службата му, като го нарекъл отровител олигарх, като обидата е нанесена публично и разпространена чрез социалната мрежа „Фейсбук“. […] Настоящата инстанция споделя доводите на РС за обидното съдържание на думата „отровител“. В случая не се касае до клеветническо твърдение, като в останалите два пункта от обвинението, а именно до обида, нанесена с думи. Разликата между обидните и клеветническите твърдения е във възможността да се провери фактическата достоверност на същите. Твърденията, съдържащи клевета, са достатъчно конкретни, за да могат да бъдат проверени от гледна точка на тяхната вярност, докато обидните не съдържат тези характеристики.
По делото има изобилни доказателства за това, че подсъдимият е разполагал с информация за резултатите от изследванията на „Басейнова дирекция“ от 2014 година, според които водите, непосредствено след производствената площадка на Асарел Медет, са отровни, доколкото в тях е установено наличието на токсични вещества и пълната липса на
живи организми. Това обстоятелство, освен като мотив за субективната увереност на подсъдимия, че говори истината, е и фактическо обстоятелство, изключващо обективната
съставомерност на твърдението като клевета, доколкото изнесените факти на практика се оказват верни. Налице е обстоятелство, изключващо наказуемостта на дееца. Информация
за наличие на конкретни случаи на отровени живи организми като резултат от дейността на минното предприятие Асарел Медет подсъдимият е имал и от публикацията „Паника за отровена вода“. Тази статия от своя страна дава повод за образуване на наказателно производство срещу неизвестен извършител. Към момента, когато подсъдимият написал инкриминирания текст, това производство все още е било висящо. Всички тези обстоятелства обосновават категорично извода, че от субективна страна подсъдимият С. е имал достатъчно основания да бъде убеден в достоверността на изнесената от него информация.
Подобно на съда в Панагюрище Пазарджишкият окръжен съд признава наличие на информация в официални документи, че водите след производствената площадка на Асарел Медет са отровни – но отново думата отровител се изолира от цялостно критично изказване – и за нея е произнесена присъда за обида.
Както и в предходната инстанция: отровител не се свързва по никакъв начин от съда с фактическата обстановка – и по този начин се приравнява на произволно вулгарно или цинично твърдение. Тази интерпретация силно стеснява възможностите за критика на управленските решения.
Ако отровител не се изолира от цялостния контекст и се подложи на преценка за достоверност, съдът би констатирал фактическата основа на квалификацията като обстоятелство, изключващо наказуемостта на дееца.
Книгата “Harry Potter and the Cursed Child Parts I & II” („Хари Потър и прокълнатото дете“) по едноименната пиеса на Дж. К. Роулинг ще бъде пусната на пазара във впечатляващ първи тираж от 4,5 милиона копия за Северна Америка, съобщава New York Post. Осмата част от поредицата за младия магьосник ще бъде пусната на пазара в полунощ на...
Google наскоро обновиха картите си с промени в цветовете, по-добри шрифтове и други обозначения. Но най-голямата промяна за мен е алгоритъмът им за определяне на най-добрите зони в даден град (такива с повече забележителности, хотели, кафенета, ресторанти и магазини), които се отбелязват в цвят блед бадем (като всеки типичен мъж мога да изброя максимум 10 цвята, но това специално го проверих в един сайт).
Алгоритъмът е 99.9% автоматичен и реших да го тествам на 5-те най-големи града в България:
Ясно изразен център във формата на ромб с върхове НДК, Орлов мост, Лъвов мост и Mall of Sofia.
Продълговата зона за интерес, започваща от завода „Каменица“, продължаваща по ул. Капитан Райчо Николов, Пощата, Цар Симеоновата градина, пешеходната зона, която се разширява в Капана, Стария град и около пл. Съединение, минава по пешеходния мост над р. Марица (разширена към Новотела и Панаира) и свършва в кв. „Кършияка“ до бул. България. Доста добро попадение, Google, 2 от 2!
Зоната е по протежение на бул. Владислав Варненчик (започвайки от „Блиц“) до Катедралата, откъдето се разширява в правоъгълник Катедралата-Общината-Входа на Морската градина-Гръцкия квартал, като последният връх има разклонение до Централна гара, както и удължение по ул. Любен Каравелов и ул. Проф. Марин Дринов… Това, което малко ме учудва е, че има още една зона около Пикадили Център до 4 ДКЦ, но да приемем, че имаме 3 от 3 до момента.
От ясно – по-ясно: интересната зона е от Бургаски свободен университет до Централна гара и по Богориди до Морската градина. 4 от 4.
От Екомузеят до Халите по главната ул. Александровска… Предполагам, че можеше да включат главната чак до парка, но като цяло софтуерът работи.
Т.е. да кажем, че с груба оценка 4.5 от 5 Google са се справили със задачата. Вие пък знаете, че ако отидете в някой непознат град, лесно можете да се ориентирате къде са центърът и интересните места (един типичен подвеждащ пример беше Брашов, Румъния, където си мислехме, че центърът е до гарата и общината, а се оказа на поне 2 км от там).
Сигурен съм в едно – новата опция в Google Maps е полезна и тези зони ще се отразят и на имотния пазар значително. Но нека видим… Силно се надявам да върнат редактирането на обекти в България, най-малкото за да се отрази наличието на новата метростанция „Витоша“, както и стотици други промени от последните две години насам.
Да ви кажа ли какво си помисли народът, когато между театралния гняв на Слави Трифонов и нагласената спонтанност на сценаристите долови, че става въпрос за откриване на президентска кампания? Помисли си, че няма да е лошо да види сблъсък между Слави Трифонов и Бойко Борисов – това си помисли народът, каквото и да разправят заинтересованите от предстоящите избори за президент на България.
ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: БХК остро осъжда оклеветяващите статии, публикувани от в. „Уикенд“ и сайта „Блиц“ по адрес на организацията
print template here: see more:
Kafene.net
Телевизионният шоумен Слави Трифонов намекна, че ще се включи в политиката, след като Конституционният съд (КС) отхвърли три от въпросите, предложени от него за национален референдум.
“Мисля, че Конституционният съд и разни други субекти доста сериозно ме тикат към нещо, което аз се двоумя, но те са се засилили. И аз, аха да си разказвам вицове, те ми казват: Недей. Обикновено, когато човек си го проси, си го получава,” каза Трифонов.
Той коментира за бТВ, в която работи, вчерашно решение на КС, който не допусна три от шестте въпроса за национален референдум, който “Шоуто на Слави” инициира.
“Доколкото знам от опита ми, тази забрана ще амбицира огромната част от българския народ и той ще излезе и ще гласува. А и аз ще направя един концерт на Орлов мост една седмица преди това и ще го задръстя с хора”, зарече се водещият.
Попитан дали въпросният концерт ще се превърне в предизборен концерт, той заяви, че няма да е такъв.
“Ако някой си мисли, че това е края, значи нещо се е объркал”, заяви Трифонов, коментирайки отпадналите въпроси, конкретно този за прекия избор на полицейски шефове.
Той изтъкна, че хората трябва да бъдат питани и “те ще намерят начин, защото такава е логиката”.
“Аз не го отричам (решението на КС – бел. ред.), аз казвам, че този КС не действа спрямо ангажимента си към българския народ, а спрямо ангажимента си към политическата класа”, заяви той и няколко пъти изтъкна, че под искането за национално допитване са се подписали 700 хил. души.
Той нарече съдиите комсомолци заради единодушното им решение и заяви, че “така се гласуваше по време на комсомола”. Според Слави трифонов съдията докладчик трябва да си направи отвод, защото е излъчена в КС от квотата на президента, който го сезира за трите въпроса. Той попита “не ви ли прилича това на гротеска”.
“Тази институция в момента е слуга на политическата класа, която иска да си запази привилегиите, иска да си запази статуквото”, смята Трифонов. Според него отношението на политическата класа е като на господари към плебеи, но “политическата класа не осъзнава, че хората осъзнават силата си и ще го разбере по болезнен начин”.
Водещият коментира и предстоящите избори за държавен глава. Попитан дали вижда премиерът Бойко Борисов като президент, той заяви, че това ще решат хората. “Г-н Борисов има възможността според законите да се кандидатира за президент и хората ще решат”.
КОМЕНТАР на ivo.bg:
Нямам телевизионн предаване, но ще рискувам да споря на (не)равни начала със Слави Трифонов. “Загубих” си го преди 10 години поради сблъсък с неговия приятел от времето на всевластието му като недосегаем за журналистическа критика президент Георги Първанов.
Когато имах трибуната на предаването “В десетката”, евтина като инвестиция за БТВ ( защото вършех сам публицистичната си дейност и дори лев не съм похарчил извън заплатата си на тази машина за печалби ), на два пъти съм предизвиквал шоумена на диспут в моето студио, за да спорим публично.
Първият път поводът да го поканя беше безумието на истерията “България уби дете” във връка с едно убийство, приписано от него още в първите часове след престъплението на “България”, т.е. на политиката ( и както се доказа след това- абсолютно неадекватно, но в същата тази България шоумените не се извиняват за грешките си).
Вторият път причината да му хвърля ръкавицата на своя терен беше изцепката му за “България на три морета” и препоръките му да си вземем Македония- нещо, което още по-малко е работа на едно предаване с балерини, кючеци и кьорфишеци. Сидеров, когото основателно подиграваха по- късно в “Шоуто на Слави” с хитлеристски аналогии, по онова време беше кротко агънце в сравнение с лъвските патриотарски ревове на онзи Слави Трифонов.
Моето основно възражение към него и тогава, и сега , беше едно: че използва развлектелното си шоу за политически цели. Собствени, при това. Защото е вярно, според мен, че амбициите му са лични, а не част от някаква дълбока конспирация. Смятах и смятам за нередно публицистиката, с която той се занимава, да бъде смесвана със зрелището на развлекателното шоу.
Поводът този път да му опонирам, въпреки неравностойната ми позиция на спореща страна от гледна точка на мащаба на аудиторията му спрямо възожностите на личния ми блог в това отношение, само формално е сагата около предизвикания от него референдум. Няма да влизам в капана на обяснителния режим дали и доколко съм несъгласен с въпросите, включени, или изключени от въпросното допитване.
Имам обаче залежки към няколко аспекта от позицията на Слави Трифонов.
Разбирам удобството му да се представя като борец срещу статуквото, но самият той е нарицателно за това статукво. Вярно е, че в български вариант той е еталон за осъществяване на “американската мечта”, като момчето от провинцията, продавало някога мартеници в подлез в София, достигнало до славата на най-успешния шоумен в България. В този смисъл той има основание за самочувствие. Успехът му обаче се дължи и на “политиката” му да бъде на страната на силните на деня, като президентът Първанов и съседът му по резденция в Бояна Красимир Гергов, оказал се работодател на Слави Трифонов.
Слави Трифонов беше със силните на деня, които създадоха проекцията на същата тази политическа целесъобразност, каквато е Бойко Борисов. С него имаше лични приятелски отношения на равна нога. Както с Първанов, който наложи личен режим на недосегаемост за критики в медиите, Слави Трифонов си общуваше в невидимата за публиката част от битието си ( например като част от ловната му дружинка), а в общественат си дейност не даде и косъм да падне от президентската му глава. Охранваше я и от мен, когато ми отказа стопкадър от едно предаване, в което действащият президент се виждаше в публиката на неговото шоу в обкръжението на един скандал пернишки митничар и на друг стар свой другар, оказал се собственик по документи на двата мезонета в София, заради които държавният глава нападна с декларация поименно авторът на тези редове, а началството на БТВ се солидаризира с него.
С Борисов Слави Трифонов се скара по-късно заради един имот. Но иначе си бяха комбина дълго време.
А какво да кажем за “политическата класа” в лицето на лицето Сакскобургготски и неговата свита, радващи се на добродушието на “Шоуто на Слави”? Не е честно, при толкова много “изключения”, Слави Трифонов да се обявява за борец срещу статуквото, което днес е предопределно тъкмо от Първанов, Сакскобургготски и и тяхната проекция в политиката Бойко Борисов.
И още нещо във връзка с намека на Слави Трифонов, че някой го тласкал към “нещо”, т.е. към намеса в политиката. Първо, защото той винаги се е месил (избирателно) в нея и второ, защото, много отдавна личната му амбиция го е карала да се оглежда в тази посока. Хора от екипа му са споделяли още по времето, когато работех в БТВ, че Слави Трифонов редовно си поръчвал мерене на политическия рейтинг, но държал това да се пази в дълбока тайна ( “под страх от смъртно наказание за предателя, който го издаде”, както се пошегува един от неговите тогавашни служители).
Едно е гражданинът Трифонов и правото му да участва в политиката, друго е шоуменът Слави, ползващ ресурса на телевезионния екран за облъчване на не много елитната, но многобройна публика, захранвана с политически послания между два скеча и къча в избраната от шоумена посока, но никога спрямо онези, които зададоха посоката на днешното статукво.
И накрая, но не по значение: дори на гражданин, който пълни най-големия стадион в държавата със своето шоу или успява да събере стотици хиляди подписи в полза на каквото и да било, не е позволено да говори еднолично от името на “хората” и на “народа”. Освен ако не е узурпатор. В политиката такива узурпатори се наричат диктатори. Да напомням ли етимологията на думата партия ( като част от нещо), основополагаща за демокрацията, която е плуралистична по своя генезис и не предполага отделен партиец или неговата партия да говорят от името на целокупното население?
Георги Първанов си подготви сглобката за своя партия в зенита на властта, която консумираше далеч над правомощията му на президент ( срещу което Слави Трифонов отново не възрази). С държавни пари обикаляше България уж на президентски седенки, ползвайки ресурса на кортежите, охраната, секретарките и секретарите, за да създаде политичския си проект АБВ. Преди него телевизионната писта осигури популярността на Бойко Борисов, по която той осъществи гигатския си слалом в политиката. Сега Трифонов ни заплашва с нещо подобно. Дори и да го направи обаче, за което трябва да благодари на благосклонността на статуквото към него, трябва да е наясно, че не е упълномощен да действа и говори от името на народа.
От свое име: Иво Инджев
Share on FacebookСлед като повече от месец (от 23-ти юни) министър срамно име заблюждаваше нагло и упорито населението, че се готви сформирането и изпращането на "експертна" група търсачи на ядрени реактори най неочаквано самата тя беше из...
ЕСПЧ отказа защита post mortem на две деца от български социален дом
До най-високият връх на Балканите се стига изключително лесно, ако се ползва лифта за Ястребец - улеснение, което за редовият планинар е неприемливо изкушение.
За тази цел подбрах такъв маршрут, който тръгва от Боровец към хижа Марица и се отклонява в посока Мусала по протежението на река Бистрица, като до хижата се върви дълго в гора от висок клек.
Самата хижа Мусала, която повече прилича на хотел е разположена на превъзходно място край езерата под върха. Радвам се, че минах покрай нея сравнително рано, преди тълпите идващи от лифта да са плъзнали наоколо.
Съществената алпийска част започва след хижата, където едно след друго следват бистрите Мусаленски езера.
В едно от тези езера се открива добра гледка към върха, който нощем свети като маяк.
На зазоряване облаци стабилно се носят към върха и скриват в гъста мъгла изгряващото слънце.
Час след изгрев бурният вятър успява да издуха упоритите облаци, за да се открие поне някаква гледка.
Дори в юлското утро, на тази височина (2925 м), е як студ, в комбинация с бръснещия вятър. Облаци фучат отвсякъде, за секунди картината се прояснява и отново се скрива в мъгла...
Усещането е, че съм в машина на времето, обстановката се мени с невъобразима скорост. Докато от южната страна се води яростна борба между стихиите, на север положението е по-спокойно, дори виждам отражението си в "брокен спектър".
Едва сега, в посока към изгряващото слънце, се открива панорама към Леденото езеро и заслона до него.
Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България
Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian
/Диана/ Неуспешният опит за преврат в Турция засили личната власт на президента Реджеп Ердоган и добави още напрежение към и без това нелеката ситуация в региона. По-сериозните ефекти от случилото се предстои да се проявят, но резонен е въпросът има ли и какви са заплахите за българската национална сигурност в тази ситуация. С коментар по темата слушаме Пламен Асенов.
Когато на 16 юли светът осъмна с новината, че военният преврат в Турция е осуетен, мнозина не знаеха да се радват или да страдат. Раздвоението се дължи на противоречията, които съпровождат политиката на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, бивш кмет на Истанбул, бивш премиер в периода 2003 – 2014 година, и дълги години лидер на считаната за умерено ислямистка Партия на справедливостта и развитието.
След като през 2014-та Ердоган спечели президентските избори обаче, започна да става все по-ясно, че нищо умерено няма в неговите амбиции за постигане на еднолична власт и че те далеч надхвърлят правомощията, които конституцията му дава. Паралелно с това се засили и процесът на ислямизация в страната, нещо, което противоречи на заложения в конституцията светски характер на държавата.
Още от времето на Ататюрк именно армията е задължена да брани този светски характер и тя на няколко пъти прави точно това. Само за последните 50 години турските военни извършиха четири успешни преврата, при които с бързи и решителни действия взимаха властта, упражняваха я до овладяване на ситуацията и я предаваха доброволно на цивилните политици. Изглежда възможността тази схема да се реализира за пети път, тормози Ердоган през цялото време, докато е на власт. По-рано той двукратно направи чистки сред висшите военни, като се позова на информация за уж готвени от тях преврати срещу „демократично избраната от народа законна власт”. И в двата случая обаче пред съда обвиненията срещу генералите се проваляха с гръм и трясък.
Третият път бе сега, в нощта на 15 срещу 16 юли и тук вече, поне на пръв поглед, е налице не хипотетичен заговор, а истински опит за преврат, придружен със съответния екшън, стрелба и жертви. Въпреки това, мнозина наблюдатели изразяват съмнения, че заговорът е най-малкото контролиран, ако не и стимулиран, от специалните служби, верни на президента Ердоган. Така или иначе обаче, факт е, че още на следващия ден след преврата в Турция, сякаш по предварително подготвени списъци, започнаха страховити чистки, които някои сравняват с онези, извършени от Сталин през 30-те години, след инспирираното от самия него убийство на ленинградския партиен лидер Сергей Киров.
В случая говорим не само за прочистването поне на една трета от генералите в армията, които са вече арестувани или уволнени. Става дума за засегнати по един или друг начин може би около сто хиляди души държавни служители, сред които над 3 хиляди съдии и прокурори, 40 хиляди полицаи, над 20 хиляди учители, поне 1 500 ректори и декани на висши учебни заведения, затворени са много вестници и телевизионни канали. Всичко това, разбира се, отваря огромна и болезнена рана в сърцето на турското общество, която дълги години няма да може да се затвори.
Оттук нататък вътрешните развития в Турция трудно могат да се прогнозират и самият Ердоган ще бъде принуден да задържа ситуацията с нови и нови репресии – а от този кръг, както се знае, има излизане, но няма изход.
Икономическото положение в Турция, доскоро просперираща страна с динамична икономика, тръгна надолу – турската лира падна рязко, кредитният рейтинг на страната се срина почти до нула, силно и пряко засегната е иначе цъфтящата сфера на туризма, под заплаха са отношенията на Турция с ключовите съюзници от САЩ, НАТО и Европейския съюз. В страната засега е въведено извънредно положение, суспендирано е и действието на Европейската конвенция за правата на човека, която е подписана от Турция. Като се позовава на призиви от улични тълпи привърженици, Реджеп Ердоган се кани да възстанови отмененото преди време смъртно наказание. Спешно се готви също текст на напълно нова конституция, която, смята се, освен че ще даде огромни правомощия на президента, може да разруши светския характер на турската държава за сметка на чувствително засилване на религиозното ислямско влияние.
Всичко това са лоши, още по-лоши и изключително лоши новини както за света, така и за България. Най-непосредствена опасност за страната от тази ситуация би се появила, ако по една или друга причина, Ердоган влезе в остър конфликт с Европейския съюз и откаже да спазва постигнатото неотдавна споразумение за бежанците. Той може да пусне огромни маси хора да тръгнат през преките европейски граници към Европа, а тези граници са две – българската и гръцката.
Не знам точно в каква степен подобен поход е опасен за Гърция, но мисля, че този път и тя трудно ще се справи с едно ново преселение. Съвсем сигурен съм обаче, че за бедна България с нейните безкрайно неефективни институции и като цяло нетолерантно общество, подобно развитие може да бъде убийствено.
Един друг въпрос има, който засега тук не се задава много, но е важен – каква е позицията по отношение на преврата и самия Ердоган, на онези стотици хиляди турци, изселници от България. Ако голяма част от тях се окажат засегнати от репресивните мерки в Турция, какво ще направи българската държава – ще си замълчи ли, ще ги защити ли, какво?
Не е ясно също дали в някакво по-далечно, но обозримо бъдеще, Ердоган поради едни или други съображения няма да повдигне някакви териториални или други претенции към България. Това само го споменавам като изключително крайна възможност – и не само с голата надежда никога да не се стига до подобно нещо, но и с ясното съзнание, че докато България е член на НАТО и ЕС подобно развитие е практически невъзможно.
Другият изключително важен въпрос е как ще се отрази на България фактът, че около и след неуспешният опит за преврат в Турция се наблюдава бързо сближаване в отношенията между Анкара и Москва.
Тези отношения бяха на практика замразени покрай сваленият през ноември руски самолет, а сега само за броени дни сякаш вървят към достигане на далеч по-високо ниво на приятелство и сътрудничество, отколкото когато и да било преди. Още в нощта на преврата Турция съобщи, че е арестувала хората, свалили руския самолет през ноември. Иранска агенция пък съобщи, че именно руското разузнаване е информирало президента Ердоган за готвения пуч.
Тази „размяна на любезности” се разви бързо в конкретни стъпки към сближаване. За 9 август например е насрочена лична среща между Путин и Ердоган в Русия, веднага се изтупаха от праха различни замразени икономически проекти като газопровода „Турски поток” и строителството на една ядрена централа, Кремъл побърза да вдигне ограниченията, наложени на руските туристи да посещават Турция. Нещо повече, заговори се дори за създаване на нещо като политическа ос, в която да се включат Русия, Турция и Иран.
Разбира се, Турция все още е член на НАТО и по тази линия ще бъде трудно да участва официално в състава на тази напълно непредвидима като политическо поведение тройка, но дали няма да станем свидетели и на още по-голям катаклизъм, дали покрай скандалите със САЩ и ЕС, които са в развитие, Турция на Ердоган да реши да напусне самия Северно-атлантически алианс. Или да бъде изгонена оттам – защо не, ако наистина откаже да спазва ценностите на свободния свят, които са базисни за останалите съюзници.
Всички тези и още много други подобни развития носят в себе си наистина тежки заплахи за стабилността на България и ни карат с тревога да следим развитията в Турция, за съжаление – без практически да можем да предприемем нещо реално, за да се предпазим.
Забележка:
Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com
„Спутник, моя любов“ (изд. „Colibri“) ме хваща в един автобус от Созопол до София. Сънят е дефицит и моят „спутник“ кротко придрямва до мен на седалката. Аз обаче не успявам да заспя и решавам да си случа Мураками за пети път. „Спутник“-ът ме изненадва приятно – особено след „На изток от границата, на запад от слънцето“,...
2004 - 2018 Gramophon.com
