Руско-турската вековна дружба крепне с лозунга “Путин акбар”

08/08/16 09:47
(http://ivo.bg/)

Руско-турската вековна дружба крепне с лозунга “Путин акбар”

Не разбирам изненадата от връщането на Русия и Турция към взаимната любов между двете единствени евразийски, автократични бивши империи, които имат вековна история на смесицата от любов и омраза в подялбата на своето влияние чрез мачкане на по-малките народи. Подобният сговор между източния диктатор Сталин и западния му аналог Хитлер е изключение в руската история. Не така стоят нещата в историята на отношенията между Русия и Османската империя.

Да си спомним само вековното им дуалистично управление и тиранията на тяхната обща администрация, дипломация, полиция и армия тирания спрямо преобладаващото по онова време българско насление на север от Дунава във Влашко и Молдова. Двойното руско-турско управление се установява там след договора между двете империи от Кючук Кайнарджа от 1774 г. Тъкмо това грозно руско-турско сътрудничество срещу българите, наричани от едните рая, а от другите “православни славяни”, но не и българи, предизвиква серия от български въстания, насочени срещу съюзилите се потисници, но най-вече срещу гнета на руската пета колона, наричана “фанариоти” от българите.

Руската интрига да фаворизира незначителното по своя брой гръцко малцинство в тези земи е причината за бунтовете на българите, третирани като втора ръка хора от Русия. Принуждвали се да се гърчеят ( нещо като потурчване, но не с ятаган, а с руска нагайка), за да получат възможност за търговия и корбоплаване например. Не е случайно, че възникващата българска предприемаческа прослойка е насочвала своя гняв предимно към фанариотите, т.е. към руската политика, която ги е създавала съзнателно и е подстрекавала османците да потушават със сила спорадичните въстания на “православните славяни” срещу православните гърци на руска служба.

В Браилските бунтове ( 1841-1843 г.) се ражда и омразата на родоначалника на българското националноосвободително движение Раковски към руската политика. Неговият ученик Левски възприема този урок от него и го предава в заветите си на революционер. Гонен от турците и търсещ първоначално руска закрила при руския косул, Раковски е предаден от него на турските власти.

И не става дума за някаква спорадична руска политика спрямо “православните славяни”. Същото отношение е демонстрирано и спрямо капитана от руската армия от български произход Мамарчев, който си въобразил, че може да продължи военната кампания на генерал Дибич Забалкански през 1829 г. с въстание на българите под свое командване. Руският фаворит на императора, издигнат от него заради предателството му спрямо декабристите, се отнесъл с Мамарчев като с непокорен слуга. Заплашил го , че ще “обърне топовете” към българските юнаци, стичащи се под знамената му и в крайна сметка го предал на същите османци, които иначе сразил в похода си към Цариград.

Цяло щастие за българите и самоосвободилата се чрез Съединението си от септември 1885 г. от двете империи млада България е било нежеланието на султана да приеме руската оферта да накаже ( отново) непокорните българи и да си вземе Източна Румелия. За целта руският император Александър III изтегля всичките си офицери от българската армия и обявява, че България заслужава наказание заради нарушаването на договора от Берлинския конгрес. Иначе казано, руският българофоб застанал в позата на защитник на Турция от българите, която всъщност пострадала от непокорството на своите васали. Само че на султана му стигнал акъла да прецени, че, окупирайки отново Източна Румелия, ще покани Русия да си вземе Кнжество България. Обща граница с руската мечка в Еропа на подстъпите към Проливите му се видяла ( основателно) по-голямото зло от една свободна, настръхнала срещу Русия малка България.

Но да се върнем към съвременните причини за дружбата между двете бивши евразийски империи, които непрекъснато се карат и сближават отново като мъж и жена, чийто брак е едновременно по сметка, но оцелява също и поради изпелпеляващата любов между две привличащи се половинки.

Ето кратък опис на общото между Туция на Ердоган и Русия на Путин.

Путин задуши свободата на медиите. Това беше първото нещо, което направи след като смаза Чечня ( руския Кюрдистан, с цялта условност на сравнението).

Ердоган направи същото в Турция.

В Русия убиват и затварят опозиционно настроени журналисти.

В Турция -също ( двете държави са в челото на черната световна класация по убийства на журналисти).

Русия е полицейска държава, в която могат да ти отнемат имуществото и да те пратят в затвора само заради това, че не си симпатичен на властта.

В Турция пложението е същото.

В Русия свободолюбиви критици на властта са принудени да бягат в чужбина.

В Турция картината е същата.

Русия черпи от историята митологията за своето величие, помпайки шовинизма на населенеито.

Турция на Ердоган прави същото.

В Русия на Путин обожават парадите и историческите възстановки .

В Турция на Ердоган не жалят средства за същото, връщайки се чак към славното време от превземането на Констатинопол. на 29 май 1453 г.

В Русия религията се използва за политически цели като спойка на подкрепата за властта.

В Турция на Ердоган правят същото.

Путин прави метани на исляма, построи най-голямата джамия в Европа и покани Ердоган на откриванто й ( изказвайки се по телевизията, че ислямът е по-близо до православието, отколкото католицизмът).

В исмлямизираща се наново Турция на Ердоган гледат на руските поклони към наследството на Мохамед като на братски жест.

В Русия на Путин сатаната е Западът.

В Турция на Ердоган- също.

В Русия действат от позицията на силата спрямо по-слабите съседи- като в Крим.

В Турция направиха същото в Кипър.

Русия е пълна международна изолация по въпроса за Крим.

Турция е в пълна международна изолация по въпроса за Кипър.

Единствената съществена разлика между близнаците Русия и Турция все още е членството на Турция в НАТО. Но Владимир, когото Ердоган нарича в публичните си изявления вече на малко име, ще се постарае да повлияе за преодоляване на тази “аномалия”. Ердоган му отива на крака в родния му (Ленин)град, където на практика ще има историческа възстановка на рруско-труската дружба от векове за векове.

Опорната точка, която Кремъл ще спусне във връзка с това за своята пета колона в България, се очертава да бъде ” Путин акбар” – кратко и ясно, като един “симбиоз” ( по Станишев от времето, когато беше премиер в тандем с Доган).

Share on Facebook

Прочети цялата новина http://ivo.bg/2016/08/08/%d1%80%d1%83%d1%81%d0%ba%d0%be-%d1%82%d1%83%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b2%d0%b5%d0%ba%d0%be%d0%b2%d0%bd%d0%b0-%d0%b4%d1%80%d1%83%d0%b6%d0%b1%d0%b0-%d0%ba%d1%80%d0%b5%d0%bf%d0%bd%d0%b5/

Публикувана на 08/08/16 09:47 http://ivo.bg/2016/08/08/%d1%80%d1%83%d1%81%d0%ba%d0%be-%d1%82%d1%83%d1%80%d1%81%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%b2%d0%b5%d0%ba%d0%be%d0%b2%d0%bd%d0%b0-%d0%b4%d1%80%d1%83%d0%b6%d0%b1%d0%b0-%d0%ba%d1%80%d0%b5%d0%bf%d0%bd%d0%b5/