Обратната страна на медала по въпроса за медалите в Рио

Не е приятно да се каже, но от статистическа гледна точка незавидното 65-то място на България по броя на спечелени медали на олимипиадата в Рио е обективно отражение на действителността в страната, която е шампион по неспортуване в ЕС.

http://www.segabg.com/article.php?id=691828

За носталгиците по времето, когато България беше също толкова бедна, че и повече ( макар сравнителните данни с богатите общества да бяха държани в тайна), в сравнение с най-напредналите народи и държави в Европа, но жънеше медали на международни  спортни състезания, трябва да напомня, че производството на шампиони в спорта беше единствената успешно работеща по международните стандарти соцфабрика. Дали е постигано с помощта на допинг или допингът по-скоро е бил под формата на държавно инвестиране в престижа да излъжем света колко сме велики, в случая не е толкова важно.

Най-вероятно комбинацията от двете носеше онези успехи, кавито нямахме в никоя друга област на общочовешкото състезание. В него един от милиони българи можеше да надскочи спортист от държава с недостижимо за никакъв нашенски овчарски скок жизнен стандарт. Това зрелище се предлагаше като компенсация за комплексите ни на народ, държан в епруветката на лабораторния съветски експеримент в създаването “ всестранно развита социалистическа личност”.

Поробените в собствената си страна хора можеха да излъчат само победоносни гладиатори на световния ринг. Това се случваше в школата за такива гладиатори НРБ.

Доброволното масово спортуване, което би трябвало да е нормалната база за излъчване на шампиони, не може да е грижа на държавата. Тя трябва да осигури инфраструктурата за нея, но дори и това не е главното условие за масово доброволно спортуване.

Идете в някоя северноевропейска столица и ще видите, че без да става дума за стадиони и съоръжения, хората масово карат велосипеди, тичат по алеите, тренират за здраве спортно ходене и използват всяко зелено пространство за какви ли не упражнения. В центъра на града, не на някакви специално построени за целта места. Това е свободно волеизявление на свободни хора, свикнали да се грижат сами за себе си, да планират живота си, да подхождат към въпросите на здравето с информираността и манталитета на гражданина, които има самочувствието , че държи живота в ръцете си и не чака някой да го “организира”.

Сега, ако си представите тази картина, разгледайте картинката в собствните ни градове, в които градските градинки са окупирани от пиещи от сутрин до вечер двуноги, превръщайки се често и в четириноги в края на поредния запой. А велоалеите тук са тема в рудиментарно състояние, дискутирано понякога в рубките за хумор и сатира поради неадекватността на местните власти, които по скоро маркират дейност, отколкото самите алеи.

Обществото ни е болно и деградацията в международното ни представяне в спорта е отражение на този факт. Болният организъм не ражда медали на световно ниво.

Болестта далеч не е породена от демокрацията и липсата на пари за спорта, както обичат да обобщават носталгиците. Тяхната теза за държавата, която занемарила спорта, е копие на твърденията, че за ниския жизнен стандарт е виновна (само) държавата- а напоследък вече и “неолибералният модел” ( новата идеологическа мантра, използвана от хлевоустите следовници на кремълските опорни точки в пропагандата, които “пропускат” факта, че в Русия цари див капитализъм, преразпределящ нацоналните богатства в ръцета на овластена клика, излъчваща милардери до степен, че бедната нация е на 7 място в света по броя на такива свръхбогаташи).

Високият спортен дух, без който победите са невъзможни, не вирее в морето от апатия. В него не състезанието, а оцеляването е основен приоритет.

Може да изглежда като изкуствено хвърлен мост към политическата ситуация, но е факт, че дистрофията на обществената чувствителност към безобразията на властта, постигната на полето на политиката в България от шампионите по манипулиране и отстраняване от състезанието на отвратените от неговата извратеност талантливи българи, е истинската причина за депресията на духа у нас.

Един ( може би парадоксален, но само за самозаслепените зрители на трибуната) пример: най-голямата партия, която иска да спечели на всяка цена поредното състезание,  не може и не иска да излъчи своя шампион в президенската олимпиада. Станала е жертва на собствената си дългогодишна (вече) политика да мачка стойностните личности, газени от тяхната машина за изборни победи в името на непобедимостта на една личност, в чиято сянка шампиони не виреят. И сега се крият от себе си с лъжата, че имали голям избор от личности, но щели да ни го кажат възможно най-късно.

Най-краткият отговор на въпроса защо не можахме да “избием рибата” в лова на медали в Рио, е във факта, че “рибата се вмирисва откъм главата”. Примерът на премиера, играещ мачлета в селски клуб, явно не е заразителен в държавата, в която свободолбивите граждани не участват в истинско състезание на терена на реалната конкуренция на личности.

Share on Facebook

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител