Такава заявка направи тази сутри по БНР, в предаването "Неделя 150" депутатът и бивш министър на енергетиката, непосредствен наследник на Трайков на поста, по времето на кабинета Борисов1. Ето ги и буквално изречените закл...

“Във всяка нормална година на избори бихме представили и двамата кандидати с техните плюсове и минуси, но този път изборната година не е нормална.”

Това е изречение от редакционната статия на “Ню Йорк таймс”, която се превърна в световна новина. Не заради някаква съобщена в нея сензация, а поради факта, че един от символите на сериозната журналистика в света декларира отказ от мантрата за равнопоставеността в представянето на събитията ( конкртетно в рамките на предизборната кампания за президент в САЩ).

Зад тази мантра се крият активните и пасивните съучастници в налагането на медийната парадигма, че за Русия в България може да се говори критично само в рамките на т.н. “дискусионен формат”. Само по себе си това условие поставя под съмнение вината на Москва за това, че настрои света срещу себе си с агресивната си политика. Дава й по дефиниция правото да бъде смятата за права само защото част от зомбираните българите вярват сляпо в лъжите на Кремъл. Проглеждането им обаче няма как да случи, след като от телевизинните екрани се лее руска пропаганда и ако бъде оспорена, срещу оспорващият биват мобилизирани дежурните проруски касапи, които да изпратят съответните сигнали към аудиторията, податлива на руската пропаганда.

Вече няколко пъти писах за методите, с които се налага руското влияние у нас. Сред тях на първо място е вкопчването на медиите в статуквото на плурализма, за какъвто се представя претенция за равнопоставеност в разговора за и против българското освобождение от реваншизма на неоколониализма ( на сталинизма вече, защото той се възражда в любимата им Русия). Все едно в Алжир да въведат като неписан закон срещу критиците на френския колониализъм задължително да бъдат пускани в словесна контраатака колаборационистите с него ( ако се намерят такива смелчаци).

Че Русия е агресор, например в Украйна, се признава от всички държави в НАТО и ЕС, включително чрез всяко подновяване на санкциите, за което “вдига ръчичка” и премиерът Бойко Борисов ( цитирам собствените му самоиронични думи, с които се опита да профанизира съюзническата си солидарност като досадна необходимост). Петата колона у нас обаче успешно налага схващането, че за България не важи логиката, валидна за всички останали държави и общества, с които сме съюзници. Тук сме били “по-особени”, по-благодарни, по-задължени и по-влюбени в мракобесната държава с всичките й кусури ( каквито понякога русолюбците мимоходом признават обобщаващо, за да се изкарат “плуралисти”).

Тъкмо по тази причин хулиганската изява на един руски новоизбран депутат, която другаде щеше да мине просто за обикновена простащина в изявите на политик от страна, в която простащината е на власт, цопна като камък в блатото на русолюбието. Разклати го из основи. Защото хулиганът Толстой беше достатъчно откровен да съобщи истината, че за Русия сме просто стока, която те си пазаруват с цел да я придобият напълно. С това им отне любимата лъжа колко много ни обичали “братушките” и така вбеси плеяда български русолюбци, градили дълго, послушно, на колене и с протегната за просия ръка образа на “добрата” Русия, за да бозаят от това виме.

Нашите, както и руските мракобесници, много обичат да се позовават на принципите на демокрацията, когато това им изнася. Барикадирали се зад правилото да бъдат представяни всички гледни точки и громят от тази позиция всеки, които дръзне да се изправи срещу тях в България с “другата гледна точка”.

Ето че един от безспорните лидери на свободното слово в света “Ню Йорк таймс” (им) съобщи, че има случаи, когато не може и не бива да се толерира една опасна идеология и практика- в случая намирисващата на нацизъм реторика на Тръмп, пледиращ за дружба с Путин, употреба на ядрено оръжие ( щом така и така го има) и какви ли още не идиотщини.

Досега давах за пример реторичния въпрос какво би станало, ако вземем да търсим равнопоставеност с гледната точка в медиите на педофилите, които заклеймяваме за престъпленията им. На това няма какво да се отговори, освен, че е твърде невероятно да се случи. Почти колкото “Ню Йорк таймс” да се откаже декларативно от плурализма в името на по-важна цел, така ли?

Share on Facebook

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ В България – пореден скандал, свързан с арогантно изказване на руски политик, приковава общественото внимание в последните дни. Вероятно обаче по-важно от това може ли Русия наистина да изкупи България, както каза депутатът Пьотр Толстой, е да се знае кой продава България на Русия – тема, която обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, Пьотр Толстой, журналист и депутат от партия „Единна Русия”, отправи нападки срещу България. Случаят не е нито първи, нито последен. Но защо точно неговото изказване предизвика толкова вълнения? 

– Няколко са причините, Фили. Първо, като журналист Толстой е яростен защитник на кремълския режим, лично е близък с Путин, а на изборите този уикенд стана и депутат от партия „Единна Русия”. Така че думите му отразяват отношението към България на цялата руска политическа класа. Второ, казаното засяга всички българи. Толстой заяви, че руснаците вече са купили половин България – и това е факт, болезнен за европейски ориентираните, дясно мислещи българи и срамежливо премълчаван от левите и псевдо-националистите, обречени на вечна дружба с Русия. Но той добави, че ако реши, утре Русия може да изкупи и останалата част. Това не просто не е добър политически тон, а ако имаше конкурс за най-арогантно руско изказване спрямо България през последните 25 години, щеше да бъде в челната тройка. Третата причина е, че Толстой го каза пред БНТ, тоест, нямаше как всичко да се потули. Ако беше пред руски източник, щеше да влезе тук само през два-три сайта и скандалът изобщо нямаше да има такива размери.

– Пламен, но всъщност това не е ли политически гаф от страна на Толстой, защото след него проруските политици в България са в истинско небрано лозе? 

– От една страна е така, Фили. Макар че ако съдим по реакцията на Корнелия Нинова, председател на БСП, то на левите изобщо не им пука за руската арогантност и колко българи ще се отвратят от нея. За думите на Толстой сме си виновни самите ние – каза Нинова. Обаче така тя визира не вината на БСП за продажната ни политика и васалното състояние към Русия, до което е докарана европейска България, а политиката на ГЕРБ, ангажирана със санкциите срещу Русия. Това ги боли и руснаците, и нашите русофили. Обаче има анализатори, които казват обратното – че всъщност изказването на Толстой е поредната организирана руска провокация и в него няма нищо случайно.

– Но, Пламен, каква би била целта на подобна провокация? 

– Смята се, Фили, че търсеният ефект от скандала е сплотяване на проруските сили в България за президентските избори през ноември.

– Тази кауза не е ли вече загубена, след като левите формации имат поне трима кандидат-президенти, плюс четвърти от тъй наречените националисти? 

– Така изглежда, но има и друга логика. Не е лишена от основание например идеята, която дори не е нова, а вече пробвана в българската политика, да се издигнат много кандидати, вотът да се размие и основният претендент да не спечели на първи тур, а да се стигне до балотаж. И там срещу него наистина да се обединят всички „прогресивни” сили. В случая – срещу кандидата на ГЕРБ да се изправят онези, които под една или друга маска съществуват само, за да служат на руските интереси тук. А в момента, впрочем, сме свидетели дори на истинска битка между самите тях – кой е най-близък с Русия, кой най-шумно я обича и кой най-много би продал от България, за радост на Кремъл.

– Пламен, тази битка не се ли реши, когато лидерът на партия АБВ и бивш президент Георги Първанов подписа споразумение за сътрудничество с партията на Путин „Единна Русия”, а лидерът на БСП Корнелия Нинова не бе удостоена с подобна чест? 

– Ами точно затова, за да се докара още и още, Нинова сега бърза да реагира и да обърне изказването на Пьотр Толстой в повод за нови нападки срещу българското правителство, докато Първанов още си трае и не обелва дума. Той може да си позволи, дето се казва, да замълчи укорително срещу думите на Толстой, защото положението му е санкционирано от самите руснаци. Нинова не може, защото на нея и трябват червени точки пред тях. Но оказа се, Фили, че в тази ситуация дори доскоро яростният и откровен руски националист Волен Сидеров бе по-адекватен от уж много по-сериозния и отговорен политик Корнелия Нинова. Сидеров, макар с половин уста, дори публично укори другарчето си Толстой, като заяви, че така не бива да се говори и кротко го помоли да се извини на българите за думите си.

– И Толстой извини ли се? 

– Не, разбира се, но пред руски медии каза, че всъщност само се е пошегувал, а ние, българите, тъй като явно имаме комплекс за малоценност от Русия, не сме го разбрали правилно. Очевидно този човек, Фили, освен голям шегаджия, е и голям психиатър. Или му трябва психиатър, малко се обърках кое би било по-правилно.

– Пламен, а има ли официална реакция от страна на българското правителство във връзка с изказването на Пьотр Толстой? 

– Не, Фили – и това според мен е един от големи проблеми в цялата история. В случая версията, че Толстой е частно лице и не бива да се занимаваме с него на държавно ниво, издиша. Аз не знам как точно би реагирала Австралия, ако някой висш китайски политик заяви недвусмислено, че Пекин, след като си има Китайски квартал в Мелбърн, на бърза ръка може да изкупи и останалата част от страната, но предполагам, че отговорът ще бъде подобаващ. А в България официалната реакция беше чиста нула, нищо. Полуофициално бяха две. Първо, премиерът Бойко Борисов лековато подхвърли реплика, че България съществува повече от 1 300 години, но никой досега не я е купил. И толкоз. Външният министър Даниел Митов пък написа във Фейсбук, че според него изказването на Толстой не съвпада с официалната руска позиция, така че няма защо да се коментира изобщо. Не е ясно защо Митов реши така, кое в арогантното поведение на руския депутат го наведе на тази мисъл. Обаче той отиде и по-далеч – ако официалните руски власти изобщо не реагират на думите на Толстой, това ще означава, че те също ги намират без значение, каза Даниел Митов. По този начин той фактически предложи на Кремъл – не се притеснявайте от гафа на вашия човек, ние няма да повдигаме темата. За отбелязване е, Фили, че само допреди броени месеци същият този български външен министър прекрасно виждаше негативните ефекти за България от хибридната война, която Русия води срещу страната ни, но после сякаш нещо се случи с него и той вече изглежда напълно безпомощен по темата Русия. А това, плюс поредица други немощни реакции от българска страна през последните месеци, изобщо не звучи окуражаващо за бъдещето на българо-руските отношения, погледнати откъм страната на българския национален интерес.

PS Два дни след излъчването на този текст по радио SBS, Москва съобщи, че депутатът Пьотр Толстой е избран за заместник-председател на руската Дума. Това със сигурност слага край на въпросите дали той е официално лице или не и доколко нападките му изразяват общата руска позиция спрямо България.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

В светлината на все по-натрапващите се съмнения, че се опитват да ни пробутат счупеният, на 10-ти юли 2016-та г., реактор за блок №1 на АЕЦ "Беларус" реших да направя едно елементарно сравнение. То представлява измерване н...

Може би трябва се гордеем, че “нашият човек” Пьотр Толстой, прочул се от седмица насам с хулиганската откровеност на признанието за целенасоченото изкупуване на България от руснаци, изглежда забелязн и възнаграден за голямата си победа над смачканото българско самочувствие със също така голямо повишение. Посочен е лично от Дмитрий Медведев, личния наместник на Путин начело на управляващата партия “Единная Русия” , за заместник-председател на новия състав на Дума.

Знам, знам…Ще ми опонират, че връзката между повишаването на новоизбрания депутат с хулиганския манталитет и антибългарска му акция не може да се докаже ( “по документи”, така да се каже). Обаче е ласкателно за нас, българчетата, да видим с какъв новоигряващ великан на руската шовинистична политика си имаме работа. Обърнал ни е специално внимание. Значи не сме толкова маловажни, все пак?

Е, има едно малко косвено доказателство, че не ще да е бил съвсем незначителен партиец, щом БНТ избра тъкмо него да интервюира на излизане от една московска избирателна секция миналата неделя. Така или иначе, вече си имаме знаменосец на българофобията в Русия на вико, видно място в руската политика. А това е заявка за нашата по-нататъшна значимост в плановете на Кремъл за малка, но май доста значима за Москва България.

Впрочем това не е първият руснак със заслуги по българска линия пред Кремъл, който бива възнаграден за антибългарските си постижения. Припомням, че за добрата си работа бе награден и руският посланик Александър Авдеев. Той направи много за задържането на България в руската орбита в условията на пълзящия преврат в София срещу правителството на СДС, заменено без избори с кабинет на проруската групировка “Мултигруп”, свързан с огромната контрабанда на руски горива в огъня на югославската война. С отчисленията от тази контрабанда се създаде българската организирана престъпност. Лицата, свързани с нея, са иснитските кукловоди на толкова спорния преход към пазарна демокрация зад крепостните стени на НАТО и ЕС, където от Русия е отредена на България ролята на троянски кон.

Авдеев беше изпратен в уж незначителната България от доста знтачителния ( направо многозначителния) ранг на заместник министър на външните работи на Русия. Смени на поста стария генерал от КГБ Виктор Шарапов, надзиравал партийния преврат срещу Живков през ноември 1989 г.  Съответно в България се “случи” нов преврат- този ът срещу правителството на СДС. Както и срещу социалиста Жан Виденев, отказал за изумление на руснаците да продадегазонопреносната система на Русия. В резултат на което му спретнаха вътрешнопартийна завера. Смениха го с по-сговорчивия ( меко закано), Георги Първанов, чиито възход напомня на появата на Путин на политическата сцена от нищото.

В рамките на мандата на Адеев беше препъната прозападната ориентация на България. Свалени бяха двама премиери- един прозападен, Филип Димитро. За “баланс” един (недостатъчно явно, по мерките на Москва) проруски.

Специално отстраняването на Виденов заради прегрешението да не отстъпи газдопреносната система на Русия е първото доказателство в най-новата ни история, че разделянето и владеенето на България не минава по остта ляво-дясно, а според ориентацията Изток-Запад. Москва не вярва на поклони, ако не са достатъчно дълоки.

Трети премиер беше убит в края на пребиваването на същия посланик. Андрей Луканов беше разстрелян показно след яростен спор с бореца за изгодата да бъде безспорен руски фаворит в България Илия Павлов. Скандал между формалния собственик на Мултигруп и неформалния лидер на руската пета колона Луканов се е състоял в Москва през лятото на същата година ( както съм писал в “Течна дружба” – една от многобройните истини, съобщени от моя милост, срещу която никой не възразява от години наред ).

Павлов живя цели 7 години преди и на него да му затворят устата с олово. Посланието е ясно. Няма желаещи да “ровят” в тази опасна тема, в която “ръката на Москва” държи спусъка на заплахата.

Минавайки през тези три трупа ( превръщането на марионетката на Москва Любен Беров в четвърти политически труп като преходен премиер след преврата от 1992 г. също е в тази сметка) , Авдеев се завърна триумфално в Москва. България беше в руини от съсипването на банковия сектор, превърната в световен рекордьор по инфлация.

България беше дестабилизарана до революционна крайност. Това явно беше отчено като отлично постижение. Авдеев беше повишен в ранг първи заместник-министър на външните работи и изпратен на почивка като посланик в Париж ( където най-случайно като посланик на България се озова по същото време и Ирина Бокова, за която добре запознатата с българската действителност Луиз Оливър написа в таен американски доклад, изтекъл в Уикилийкс, че е била “много близка” до Авдеев, преди да бъде номинирана през 2008 г. лично и безалтернативно от Първанов за Генерален секратар на ЮНЕСКО).

През 2006 г. Авдеев се катери още по-нагоре,хоценен от новия вожд в Кремъл. Става министър на културата на Русия, назначен от Путин. А културата, както знаете, заедно с ( проруското интерпретиране на) историята, са двата публично стърчащи стълба на руското влияние в България ( “невидимите” за пълните със “зелени човечета” български институции подпори на петата колона са други- огромната руска корупционна зараза на първо място и в това отношение символиката в изявята на Пьотр Толстой, свързана с пазаруването на българи, е повече от цинична имперска плесница).

НА СНИМКАТА ( в. Капитал): Последният шеф на КГБ Леонид Шебаршин пали цигарата на Авдеев след пресконференция в София на 1 май 1995 г. ( посещението на Шебаршин беше отразено с телешки възторг от българските телевизии, които не можеха да си го поделят в обгрижването в своите коментарни рубрики)

Историята с кариерното израстване на Авдеев за заслуги в съсипването на България е поучителна за новата звезда в короната на кремълския шовинизъм Пьотр Толстой. Ще следим с трепет нейната траектория  и ще се гордеем по български, че сме наторили с покорството си и нейния възход.

А като стана дума за общото между Путин и Първанов, възникнали начело на Русия и България от политическото небитие, ще бъде полезно за любознателния читател да хвърли бегъл поглед върху това как Путин се превърна в “спасител” на огромната Русия от миниатюрната Чечня и беше легитимиран пред възхитените от твърдата му ръка руснаци. Текстът е на руски, но доколкото 55 на от лексиката в съвременния руски език е българска ( както признават руски учени http://reconkista.ru/russkiy-yazyik-dialekt-bolgarskogo/, а снимките говорят и без превод достатъчно, четивото е достъпно дори и за русофили, които не могат да сглобят едно изречение на руски, но разбират достатъчно, за да се възхитят на своя кумир в Русия.

https://putinism.wordpress.com/2016/09/22/sugar/

Share on Facebook