Публикация “Осветени са неизвестни досега агенти в БНТ” в сайта desebg.com, автор Христо Христов: 

Комисията по досиетата освети неизвестни до момента сътрудници на тоталитарните комунистически служби в Българската национална телевизия (решение №2-716 от 27 септември 2016 г.).

Обявени са имената на общо 32 лица, заемали следните ръководни длъжности в БНТ от 10 ноември 1989 г. насам: директори, заместник-директори, главни редактори, заместник главни редактори, членове на редакционните съвети, политически коментатори, водещи на предавания или водещи на рубрики. Проверката е обхванала общо 514 лица на тези ръководни постове.

От огласените 32 души 17 се обявяват за първи път от Комисията обявява, като сред по-известните имена са тези на журналистите Тома Томов, Даниела Кънева и Величко Скорчев.

• Тома Томов, който е известен с интервютата си с редица световни лидери и документални филми, а в периода 1986-1989 г. е външнополитически наблюдател във в. „Труд” е разкрит като агент/секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС от 1970 г. по линия на секретния щат под псевдонима „ТОДОРОВ”.
• Популярната телевизионна журналистка Даниела Кънева е разкрита като агент/секретен сътрудник на Първо главно управление на ДС от 1966 г. под псевдонима „ИСКРА”.
• Величко Скорчев, определян като „бащата” на сутрешните блокове на малкия екран е разкрит като осведомител на Шесто управление на ДС от 1974 г. под псевдонима „ВАСИЛ”.

Сайтът desebg.com публикува пълния списък на имената, които Комисията разкрива за първи път:

• Ахилеас Асенов Лилов, редактор-водещ от 01.10.1992 г. до 06.07.2000 г.;
• Боян Ганчев Върбанов, зам. главен редактор до 01.07.1991 г.;
• Васил Петров Марков, главен редактор от 01.04.1990 г. до 13.05.1991 г.;
• Величко Йорданов Скорчев, отговорен редактор (член на редакционен съвет) от 01.11.1990 г. до 01.10.1997 г.;
• Владислав Николаев Детистов, редактор (член на редакционен съвет) и водещ до 15.07.1992 г.;
• Георги Тодоров Начев, отговорен редактор (член на редакционен съвет) от 01.08.2004 г. до 01.03.2010 г.;
• Даниела Данаилова Кънева, редактор (член на редакционен съвет) и водещ до 01.08.1997 г.;
• Иван Дончев Ангелов, зам. главен редактор от 01.11.1990 г. до 01.05.1991 г.;
• Искра Живкова Сотирова, водещ в РТВЦ-Варна от 29.12.2003 г. до 10.06.2006 г. и от 10.07.2006 г. до 21.12.2006 г.;
• Лъчезар Герасимов Младенов, зам. програмен директор от 25.11.1998 г. до 14.06.1999 г.;
• Людмила Стефанова Григорова-Кондова, редактор (член на редакционен съвет) до 01.01.1995 г. и от 01.09.1998 г. до 31.10.2010 г.;
• Петър Димитров Карагьозов, коментатор до 27.12.1998 г.;
• Стефан Киров Ранов, програмен редактор (член на редакционен съвет) от 01.08.2006 г. до 01.07.2011 г.;
• Теодорка Паскалева Паскалева, зам. главен редактор до 01.11.1991 г.;
• Тодор Алексиев Алексиев, водещ и коментатор от 07.10.1993 г. до 07.09.1999 г.;
• Тодор Георгиев Кендеров, зам. главен редактор до 01.11.1991 г.;
• Тома Николов Томов, зам. главен редактор до 01.09.1990 г., редактор (член на редакционен съвет) от 30.04.1992 г. до 01.06.1992 г., коментатор от 01.06.1992 г. до 22.06.1993 г.

Комисията е установила и агентурната принадлежност на още 9 журналисти, заемали ръководни постове в БНТ, но те са починали и законът не разрешава оповестяването на информацията в тези случаи.

Новата проверка в БНТ е извършено от Комисията на променените обстоятелства в закона за досиетата от края на 2012 г. Тогава ГЕРБ и Синята коалиция приеха проверките за лицата извършващи публични дейности, сред които и лицата с ръководни постове в медиите, да бъдат проверявани за принадлежност към ДС от 10 ноември 1989 г. насам, както това важи за лицата, заемащи публични длъжности (изпълнителната, законодателната и съдебната власти).

Дотогава всички категории от публичната дейност следваше да се проверяват от влизането в сила на закона за досиетата, тоест от декември 2006 г., като по този начин тройната коалиция (БСП, ДПС и НДСВ) скриха агентите от първите 16 години от прехода в много области, сред които и в медиите.

През 2008 г. Комисията по досиетата обяви имената на общо 37 агенти в БНТ, сред които бяха Кеворк Кеворкян, Иван Гарелов, Нидал Алгафари, Александър Авджиев, Явор Цаков, Иван Гранитски, Хачо Бояджиев и др.

Къде е пъпът на света? Кои са питиите и защо Делфи е бил един от най-известните и богати градове в Древна Гърция? Вярвал ли е самият Александър Македонски в пророчества? Отговорите на всички тези въпроси, че и на много други щ откриете в “Детективи с машина на времето: Загадката на оракула” (изд. “Фют”). Главните герои Ким, Леон, Юлиан...

Макар и не в прав текст, характерно за него, но практически точно това заяви тази сутрин в студиото на бТВ главният виновник за поредното гигантско ограбване на всички нас, с минимум милиард и двеста милиона. И вместо да си живее пе...

watch video: print templates:  see more:

Опровержението на Светослав Александров ( или опитът му за опровержение) на статията, подписана от Българин в ivo.bg, оспорваща съветската легенда за полет на Гагарин в космоса, предизвика нова статия на Българин. Той наистина не е анонимен за мен като стопанин на блога, но разбирам желанието му да не се афишира в нашата държава, в която за противопоставяне на съветската митология може да пострада всеки. Дали това е причината – не знам. Мога да предполагам. И да му предотавя възможността да “върне топката” на Светослав Александров, оставяйки читателите сами да преценят чии аргументи натежават повече в спора.

Моят отговор на Светослав Александров относно „Летял ли е наистина Юрий Гагарин в космоса?!” 

Благодаря на господин Инджев, за предоставената възможност на мой опонент, който твърди, че се инересува от истината, такава, каквато е, а не подправена или фалшива. Също така, че  когато се борим за истината, не трябва да си служим с полуистини, а да цитираме точно.  Авторът ме обвинява, че аз съм този, който не само подбирал но и изопачавал нещата, сиреч, изваждал съм ги от контекста, като в същото време твърди, че той предоставял  „експертни мнения  по историческите факти“. Много бързо и лесно обаче ще разкрия веднага александровската „експертност“ в тези „професионални“ мнения по „исторически факти“.

С други думи, ще ви докажа, че г-н Александров, претендиращ за експерт, ни поднася статия, с която ни казва: вервайте ми, Гагарин е летял, защото е безумно да се твърди, че полетът му е фалшифициран. И толкоз. Но, нека погледнем отблизо твърденипта на този безкористен „борец“ за истини.

И така, Гагарин е летял, защото Восток-1 е летял.

В подкрепа на тезата си, г-н Александров, ни доверява, че Бил Ууд, човекът който проследявал полета на руската ракета, бил изненадан колко сложни телеметрични данни били получени от първия пилотиран полет на Гагарин с “Восток 1″.

Уважаеми читатели, ето изненадата на самия Ууд: „What was surprising was the sophistication of the telemetry we recorded. I had worked with the Corona project with our best spacecraft at the time. But the Soviets used a very different telemetry system that used digital pulse position modulation instead of FM/FM modulation.“

Някой да намери в думите на Ууд „първия пилотиран полет на Гагарин“? Не, нали?

Не стига, че надстроил цитата, Светослав Александров, ни внушава, че Восток 1 е пилотируем. Уважаеми господин-експерт, Восток 1 е толкова пилотируем, колкото и Спутник 5. Дали ще сложиш човек, куче или торба с картофи в него е, все едно. От тях се е искало само едно: да не правят нищо. Забранено им е било да пипат каквото и да е! Та, ако беше пилотируем, щеше ли да се налага на космонавтите да катапултират с парашут, ако искат  да останат живи при приземяването?! Пилотируеми са американските кораби: за да се приводни, даже шимпанзето Хам е дръпнало лост! Първият руски кораб – при който може да се говори за  пилотируемост е Восход-1, излетял три години по-късно!

Гагарин е летял, твърди още Александров, защото аз съм допуснал много сериозна грешка: объркал съм фотоапарат с телевизионна камера!?

Само за него ще се повторя още веднъж: няма нито едно доказателство за космическия полет на Гагарин. Никакви документални кадри. Нито дори една малка, черно-бяла снимчица, от този „велик“ 12 април 1961 г. Всички филми, снимки и приказки са постфактум, произведени след това с пропагандна цел. И това го потвърждава не кой да е, а дъщерята на летеца – Елена Гагарина.

Запазете, господине, пропогандната снимка на Гагарин в някакава капсула за вас! Нали ужким претендирахте за истината?

Гагарин е летял, уважаеми читатели, защото аз съм направил ОТНОВО груба грешка: посочил съм Смена 8, вместо да речем, Смена 2.

Боже Господи, никой ли не се намери да ви каже уважаеми, че това с фотоапарата е шега! Шега, с която илюстрирам абсурдната ситуация. Сега ще се опитам да го направя по друг начин и да ви разсмея, стига да имате чувство за хумор, разбира се, или ако не вас, поне останалите: представете си карикатура изобразяваща Гагарин, който с жест категорично отказва да веземе подадения му малък фотоапарат или филмова камера и вместо това, нарамва чувал като Дядо Мраз с десетократно по-голям и по-тежък руски лампов магнетофон!? Не посочвам името на магнетофона, за да не ви се налага да ме „опровергавате“.

Гагарин е летял, моля ви се, защото аз много удобно съм извадил конкретни изречения, без да  взема предвид цялостния контекст от интервюто на Елена Гагарина.

Е, тук професионални експерте, лъжете бетер дрът циганин! Ето въпросите и отговорите. Нека всеки разбиращ английски се убеди, изменил ли съм смисъла на въпросите и отговорите,

AR: Did he talk to you as you grew up about taking that first flight?

EG: No. He talked it about it so often, and with so many people, that it seemed to me he was rather tired of talking about it. What he talked about to me was his childhood – about what it was like to grow up in Smolensk, and about the war. His family lived under German occupation for three years, and he talked to us a great deal about that.

AR: Did you ever ask your father about what it was like on his flight?

EG: Well, we now know how very dangerous it was. And during the flight there were a number of very dangerous situations, but he never told us in detail about these. We now know the full extent, because the documents have been published, but at the time they were secret. So I can imagine how dangerous it was, but it wasn’t something he would talk about. But after his first flight, he wanted to fly again in space. He wanted to continue his work as a pilot and as a cosmonaut. He was also very interested in the engineering aspects of space flight and the construction of spaceships. He went on to study at the Zhukovsy Academy and proposed a fixed-wing spaceship for his diploma – rather like the space shuttle the Americans went on to design. He graduated in February 1968. But he was unhappy that he wasn’t selected for another space flight. Korolev, with whom he remained good friends, thought he would have been one of the leading scientists in that field.

Набрал инерция, господинът вече свободно  манипулира, че Гагарина била попитана изрично за секретността, на което отговорила: “Военните мъже никога не говорят за своята работа вкъщи и никога не искат жените и децата им да знаят какво се случва, защото не желаят да се притесняват”

Уважаеми оценителю на поверителна информация, нима красотата на Земята, видяна от космоса, е секретна информация. Наистина ли мислите, че човек полетял в космоса, за пръв път, ще разкрива на целия свят своите преживявания, но ще ги крие от децата си поради ‚секретни съображения‘, защото е истински мъж?! Много подценявате читателите си! Направо се подигравате с тях!

Относно предсмъртното писмо: Гагарин е бил убеден, че ще загине при първия полет и написва писмо, с което иска да убеди съпругата си, да не остава сама след неговата смърт, и да се омъжи отново. Възнамерявал е, да й го даде преди да полети, Не го е направил, а когато по-късно тя случайно го намира, той й казва да го изхвърли.Защо не го е дал? Възможно е, да е забравил. Също така, възможно е, да не го е дал поради простата причина, че не се е наложило, не е летял. Защото ако беше летял, Гагарин щеше да има поне още две причини да бъде щастлив: че е първия и че е останал жив. Вместо  радостен, той е нещастен, пропива се и се стига дотам, да бъде накран да прави „изпитателен полет“, не дори на боен самолет, а на някакъв грохнал учебен ветеран!?

Още в началото на статията си заявявате, че по-голяма част от конспиративните теории са глупави, а след това ни сервирате точно такава конспиративна глупост: „Така и не изпратил писмото, но жена му го намерила въпреки всичко.“???

За да привърша: единственият ви довод, уважаеми господине, който звучи достоверно е този, че полетът е признат от ръководители на чужди държави. Ще  попаря вашите размишления и тук обаче: до полета на Восход 1 американците са вярвали 1:1 на руснаците, приемали са всичко за истина. Едва при този полет  разбират, че са водени за носа и наивно са вярвали на  всички руски лъжи! Това обаче става едва 3 години по-късно. През това време почти всички вече са повярвали за Гагарин. Така че, да убеждавате, че Гагарин е летял, защото Президентът Кенеди   поздравил руснаците  – може, на събора, който се провежда на язовир Копринка. Там, по изключение, ще се наложи да повярват на американския президент.

Дотогава, аз и всички останали, ще чакаме да ни покажете поне един документ от тази голяма и публична „документация“, която потвърждава, че Гагарин е бил първия космонавт. Документи, не пропаганда!

Българин

П.П. Господин Иво Инджев не препечатва моята статия, той първи я публикува. За него аз не съм анонимен.

Share on Facebook

Конференция: Жените в българската литература, култура и история

Advertorial  Творчеството на сръбската художничка и илюстраторка Ана Григориев е познато на българските читатели от работата й по новото адаптирано издание на „Магьосникът от Оз“, което издателство „Софтпрес“ представи преди няколко месеца, и от други книги. За тези, които са пропуснали, напомняме, че Ана Григориев е сръбска художничка, дипломирала се в Академията за изящни изкуства в Белград....

НА СНИМКАТА ( “Дневник”): Един от имотите на българското черноморие, в които се подвизава виден руски партиен функционер от управляващата партия

В сайта на в. “Дневник” днес е публикувана информация за това, че (поне) 6 семейства на приближени до Путин функционери от неговата партия притежават имоти в България ( включително в нарушение на санкциите срещу Русия, според които активите на включените в съответните списъци лица трябва да бъдат змразени в страните от ЕС) http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2016/09/27/2832838_semeistvata_na_vicepremier_i_deputati_ot_edinna_rusiia/

Друго разследване, публикувано в сайта ZaPernik, който се позовава на Pik, разказва за интереса на няколко руски посланици към Сапарева Баня, където си строят вили. Без да съм имал тази информация нямаше как да не забележа, че в курортнтото селище руското присъствие е доста афиширано- включително с развяването на рудски знамена над основния басейн с топла минерална вода, чието ползване в зимни условия на открито е главната аткрация на курорта. Което сочи, че тук има руски собственици.

Точно като собственици из курорта се разхождат руснаци, на които местните под сурдинка казват “богатири”. Имали наблизо някаква база за отдих ( и обучение?!) на спецчасти, споделят с озъртане хората.

Не знам за “богатирите”, но за богаташите от богаташкия квартал, които изкупуват с руски пари имоти, можете да прочетете повече в следната публикация, която допълва усещането за България, като обект на засиления интерес от страна на руски купувачи, чувстващи се тук на своя територия ( с тенденция да я напазаруват цялата, както откровено се “пошегува” руският депутат Пьотр Толстой).

Двама руски посланици с вили в Сапарева баня, арменският търси парцел

Извънредният и пълномощен посланик на Армения в България Н. Пр. Армен Саргсян търси да купи имот в Сапарева баня, ще строи семейна вила. Информацията бе потвърдена от известния лекар д-р Аспарух Льондев, който е на 76 г. и от 15 г. е шеф на Спешен център – Сапарева баня. В събота посланикът е бил на гости при доктора, Армен Саргсян е близък приятел с единия от синовете на А. Льондев, художника Константино Льондев, който е по-известен в чужбина с творчеството си, съобщава „Струма.бг“.

„Посланикът на Армения често гостува в моя дом. От една година търси да закупи подходящ имот в Сапарева баня, иска да си построи вила. Градът го привлича с красивата природа и топлата минерална вода. Покрай имотните теми предишния път захванахме и спор с него кой коняк е по-хубав – грузинският или арменският. При последното идване в Сапарева баня той ме сюрпризира с арменски коняк, който изпихме заедно с него и сина ми Констнатино, за да се убедя лично, както се казва, „от първа ръка“, кой е най-хубавият коняк“, разказа с широка усмивка д-р Льондев.

Докторът има прелюбопитна лична история, за която малцина в Сапарева баня и Дупнишко знаят. Той е роден в малко градче до Бари, Италия, и има роднини навсякъде из Ботуша. Заради последното гибелно земетресение в централната част съвсем естествено го попитахме дали има пострадали негови роднини. „За щастие нямам пострадали роднини, но жалко за хората, останали под руините от земетресението. Град Бари е на 400 км от моя роден град Полиано Маре. Там земетресението не е усетено. Сигурно се питате – роден съм в Бари, Италия, а пък живея в Сапарева баня. Ще ви разкажа с две изречения: През 1913 година родителите ми са дошли в България като бежанци от Егейска Македония, от Серес, и остават в Неврокоп (Гоце Делчев). Цялата фамилия започва да работи и изпращат баща ми да следва в Италия, в Бари. Завършва той там и се жени за хазяйката си, италианка. Бил е в един пансион за студенти, който моята баба е държала. Брат ми завършва също в Италия, сестра ми е зъболекарка, тя има двама синове лекари, аз имам също син лекар, казва се Илия. Имам и братовчеди лекари. В Дупница д-р Витошка ми е първа братовчедка. От моя баща тръгва във всяко поколение на нашия род да има лекари. Другият ми син Константино се отдаде на рисуването“, разказа накратко житейската си история д-р А. Льондев.

Неговият пръв братовчед Джузепе Фружини е съдия в Бари. Той е изпратил покана на общинското ръководство на Сапарева баня да пътуват за негова сметка до Бари, за да обменят опит в туризма и двата града да се побратимят.

С Армен Саргсян Сапарева баня  направо трябва да придобие  статут на  дипломатическа зона. В курорта имат имоти вече  двама бивши посланици на Русия. Привлечени от минералната вода, красивата планина и спокойствието тук, разкошни вили са вдигнали Н. Пр. Сергей Потапов и Н. Пр. Владимир Матвеев. Посланик Потапов е построил триетажна вила в началото на вековна борова гора край Сапарева баня. Архитектурата й  се отличава от останалите сгради в така наречения квартал на богатите. Имотът е обграден отвсякъде с гора и няма съседи. След напускането  на дипломатическия пост в България бившият посланик се върна в Русия като съветник на кмета на Москва Юрий Лужков. Парцелът,  в който е построена луксозната вила, е регистриран на името на фирмата на Александър Потапов „Ирикс“ ЕООД. Управител  е съпругата му Татяна.

Вилата на друг бивш руски посланик в България Владимир Матвеев е регистрирана на фирма „Адиум“ ЕООД, на която той си е и управител. Луксозната сграда  е в парка на Сапарева баня, на метри от прочутия Гейзер. Тя е скрита зад висока ограда, а кепенците на всички прозорци са спуснати. Построена е в имот от няколко декара,  в който са засадени десетки брези и борови дървета. Покрой оградата има  цветя, което издава, че някой се грижи за имота на бившия посланик. Съседи заявиха, че от няколко години Вл. Матвев не е идвал да нагледа вилата си.

Източник: Pik

Share on Facebook

Продължаваме с пътуването на Бистра из  Крит – оставихме я на ферибота в Пирея, а днес сме в Кносос и Ираклио. 

Приятно четене:

Ираклио и Кносос

част втора на

Крит – по следите на Минойците

В предишния пост вече разказах какво се случва докато се качим на превоз от континента, затова историята продължава директно на следващата сутрин.

Събуждат ни с разтрисане – буквално – защото корабът е включил на задна и „паркира“. Малко по-късно мил женски глас съобщава, че сме пристигнали на Крит. Часът е пет и половина сутринта и ние – сънени все още – се отправяме към гаража, за да се качим на возилото… По коридорите на ферибота е навалица – всички вече са будни и са се запътили, също като нас, към изхода – т.е. асансьора към гаражните палуби. Стюарди пък чукат силно по вратите на все още затворените каюти и високо викат „Калимера!“ на онези, които не са се събудили още.

В гаража е още по-голяма лудница. Човекът с радиостанцията се оказва онзи, който отговаря за товара на кораба и следователно отговаря и за разтоварването (или в частност в какъв ред ще се изнесат колите и тировете от него). На мен и майка ми казват да излезем през изхода за пешеходци и да чакаме баща ми да дойде с колата вън от кораба. И има защо – доста е тясно на палубата и ако всеки тръгне да се наглася, изнасянето на пътниците ще е не три, а трийсет часа. Навън е още много тъмно и ръми ситен дъждец. Качваме се в колата и се оглеждаме за табели. Би трябвало да се намираме в Ханя, град на западния край на Крит, откъм контитента, сиреч на северното крайбрежие. Обаче на нас ни трябва

Ираклио, столицата на острова,

защото първата спирка в списъка е Кносос – дворецът на митичния цар Минос. Намираме си табелата и тръгваме нататък.

Туистър по гръцки

Часът е вече към шест и половина. Тъмнина, баща ми шофира посока Ираклио. Аз блея към небето и се наслаждавам на факта, че от Крит се виждат страшно много звезди – Орион ми се хили над главата и на мен ми харесва. По едно време майка ми изпищява „Торнадо!“ и с баща ми подскачаме. Аз тъкмо си отварям устата да почна редовната лекция, че – видите ли – в Гърция няма торнадо, защото то е характерно за Щатите заради едно въздушно течение на 9 километра височина и майка ми продължава – „Торнадо, ей го там, вижте го!“

Обръщам се аз в оказаната посока с възможно най-отегчената скептична физиономия, на която съм способна и …. ченето ми увисва. Защото в средата на залива, подозрително близо до брега, на светлината на изгряващото слънце, озарено от розово и червено, наистина се вихри торнадо. Истински Туистър! Майка ми започва да разсъждава в катастрофични категории (който е гледал поне един филм за торнадо, знае за какво говоря) и си представя щетите, ако това чудо излезе на пътя. Аз пък искам да го снимам Много ясно.

Торнадото – малко преди да изчезне. Когато беше по-голямо си имаше дебело хоботче и солидно количество вода във въздуха там, където докосва водата. Впрочем, ако се вгледаш, драги читателю, можеш да видиш вода във въздуха директно под торнадото. Снимката не е много на фокус, но нямаше как да стане много по-добре.

Спираме да го снимаме – не сме само ние вече мераклиите – а няколко мига по-късно торнадото изчезва, както се е появило. При пристигането ни на Крит ни приветсва сам Еол, богът на вятъра. По-малко от половин час по-късно и Еос дава своя дан, защото ни чака един от най-красивите изгреви, които съм виждала някога.

Изгревът – в далечината се вижда суша (не знам обаче дали се вижда някой друг остров). Ние сме някъде преди Ираклио.

Снимаме и това и продължаваме към Кносос.

Кносос – да отвориш двореца

Докато стигнем до Ираклио – който е точно по средата на острова – дъждът вече отдавна е спрял и грее слънце. Часът е малко преди осем сутринта и ние се насочваме към Кносос, малко село на няколко километра от Ираклио. Там преди 100 години (в същност точно през 1900) един английски археолог разкрива, че митовете в същност имат своята реална почва.

Името на човека е Артър Евънс, а мястото – Кносос. Но за историята на разкопките – малко по-късно.

Към момента чакаме да отворят двореца. Току-що е спряло да вали и затова сме само ние. Хората отварят малко по-рано – за да пуснат да влязат екзалтираните туристи – и пред нас се открива главният град на една изчезнала цивилизация.

Миносе, Миносе – къде са ти Минойците?

Историята на откриването на Кносос е доста смешна.

След като Хайнрих Шлиман открива Троя и Микена и доказва, че Илиада е базирана на реални събития, световната общност, в частност историците, започва да се чуди дали пък няма и други митове, които да имат реални исторически корени. Започва археологическа надпревара, в която Шлиман води с няколко дължини. Един около петдесетгодишен археолог на име Артър Евънс също се включва. Той попада на огромна могила, която е засипана артефакти, продава семейната фабрика, за да финансира проучванията и започва работа. Мястото е Кносос, а само три седмици след началото на разкопките, името на Артър Евънс остава в историята. Иронията е, че няколко години по-рано Шлиман също идва в Кносос, но цената на земята, която местните чорбаджии му предлагат, му се вижда твърде висока и затова се отказва.

Евънс открива каменен трон – най-старият в Европа – и пише в Англия, че е открил древна цивилизация.

Тронната зала на цар Минос. Най-старият трон в Европа – оригинал, по него няма нищо реставрирано, понеже е от камък. Понеже седалката е доста широчка (и подходяща за широкия ханш на жена) Евънс доста дълго се чудел дали да не го нарече „Тронът на Ариадна“, но откриването на фреската с бика накланя везните в полза на Минос. Каменната купа пред трона вероятно е служела за изгаряне на благовония. В тази зала не може да се влезе. Може да изглежда, че съм вътре, но в същност има стъкло и снимаш през него. Въпреки че фреските са копия на оригиналните си места (оригиналите се съхраняват в музея в Ираклио), хилядите хора на ден могат да ги увредят.

В главата на Евънс се върти една легенда –  за един велик цар, похотливата му съпруга и красив бял бик. И за Минотавъра, който се появил в резултат от този странен съюз. Вече имал трон – значи имал цар. Трябвало да намери само бик и легендата щяла да оживее.

Въпросният релеф на бик. Когато работниците го откриват, решават, че са събудили демон. За минойското изкуство са характерни природните мотиви – най-вече растения и животни. Този релеф краси т.нар. „вход на посланиците“ – или парадния вход на Кносос.

Няколко дни по-късно Евънс намира барелеф на бик и легендата се превръща в реалност. Кносос става митичният Лабиринт – дворецът на Минос – а древната цивилизация получава името Минойци.

Кносос

Имаме късмет да пристигнем преди групите – преднината вероятно се дължи и на проливния дъжд, който се лееше допреди няколко минути – затова в Кносос сме почти само ние, ако не се броят екскурзоводите, които са се събрали на сутрешно кафе под един от навесите. Аз подскачам напред-назад и се изявявам като екскурзовод – обяснявам за Минотавъра, за бичите рога – символ на царя и царската власт на Крит и други подобни и обикаляме разкопките.

Тронната зала на цар Минос – така, както изглежда от вън. Когато пристигнахме тъкмо отваряха и затова няма жив човек. Иначе се чака на опашка, за да надникнеш вътре.

Преди 4000 години Кносос е бил процъфтяващ град – с течаща вода и канализация в къщите, многоетажни сгради и земетръсни шайби. Народът на минойците е контролирал половината Средиземноморие и е имал търговски връзки с другата половина.

Парадният вход на Кносос – входът на посланиците – така, както изглежда след възстановката. Релефът с бика се намира на 4 метра височина.

Изобщо, говоря едни супер интересни неща, ама няма кой да ме чуе – хората вече си мечтаят за кафе или за кока-кола, майната й на археологията…

Затова се завъртаме из Кносос – тогава беше доста малко като площ – и се насочваме към изхода. За мое огромно съжаление, фреските с делфините – друг символ на царската власт на Крит – са в реставрация и мегаронът (приемната) на царицата е затворен за посещения. Заричам се да се върна и да ги видя.

Многоетажните къщи в Кносос. Във време, когато Европа е била в Каменната ера, минойците са познавали многоетажното строителство. Тази къща тук е възстановена и е на поне три етажа (в най-горещото време хората са спели на покрива.) Впрочем, плоските покриви на минойските къщи са първообраз на сегашните гръцки къщи от картичките. Покривът е плосък, за да се ползва като жилищна площ и за да събира водата, когато завали (в някои райони на Крит е доста безводно). Ако се вгледаш, можеш да забележиш и „земетръсните шайби“ в стените – това са дебели греди (някога от кедър, но след като дошли венецианците и ги изсекли – от каквото има) които са по-гъвкави и при земетресение (на Крит има няколко всеки ден) спомагат да не паднат стените на къщата.

Купуваме кока-кола и страстите се охлаждат. Аз продължавам лекцията в колата на път за Таласокосмос – аквариумът на Крит, който е следвашата точка от дневния ред. Тъкмо тръгваме от Кносос и се задават те, групите с туристи. Те са СТОТИЦИ. Много се радваме, че сме ги изпреварили и продължаваме към аквариума с приповдигнато настроение.

Таласокосмос – да се гмурнеш в Средиземно море.

Аквариумът на Крит определено си заслужава посещението. Това е един от малкото аквариуми, които показват флората и фауната на Средиземно море така добре, пък и е най-близкият до нас (ако не броим Тюркоазу в Истанбул).

Има големи табели откъм магистралата, гласящи Cret@quarium (кльомбата не е там по грешка – тя е направена да прилича на рибка, така се изписва името, иначе би трябвало да е CretAquarium).

Таласокосмос има сайт – където може да се намери цялата информация за цените, работното време и прочее.

Морена – не вафлата, рибата. Друг морски обитател, който може да се види в Таласокосмос. Имат няколко такива. Това е много хищна морска риба – тази тук е дебела поне 20 сантиметра и с дължина около метър. Захапката й е смъртоносна – особено ако си водолаз – завлича те някъде и просто се давиш. Тази тук изглежда доста ленива, но иначе следеше всяко движение на посетителите.

Просто ги следвате и няма как да се объркате. През 2009 Таласокосмос не беше много голям, но пък затова вътре можеха да се видят акули, морени, екзотични рибки, корали, медузи и октоподи. Много красиво и завладяващо. Сега аквариумът е три пъти по-голям от преди и има безброй много видове.  Дори има басейнче, в което (стига да не ги ръчкаш, бодеш или вадиш) можеш да пипнеш животните. За мое учудване, морските звезди се оказаха меки. За красотите на аквариума такъв, какъвто е сега, ще пиша друг път. През 2009 се снимаме с акулите и продължаваме нататък.

Прословутата акула – дължина над 2 метра. Изглеждаше много хищна.

Миртиос – майчице, къде ще спим?!

Спомняш ли си, драги читателю, че се качихме на ферибота предишната вечер? Вероятно помниш. Е, седим си ние на палубата и звъним вкъщи. Дядо ми, естествено, бива държан в неведение по отношение на това къде точно отиваме. Някак си не върви да му кажем нещо такова:

• ААА, не тате, ние сме добре. Да, качихме се на един голям кораб. Не тате, ще пътуваме цяла нощ. Да тате, до Крит. Не тате, той е на 1000 километра навътре в морето. Ще пристигнем утре сутрин. Ама ти не се притеснявай…

Следващият телефонен разговор е с чужбина. Добре де, с Гърция. Харесали сме си ние едно хотелче на Крит. на южното крайбрежие, като излязло от пощенска картичка. Обаче, понеже тръгнахме набързо нямаше много време за резервации, затова решаваме, че ще отидем направо на място…

Звъним на телефона, вдига любезен грък. На нашето обяснение, че сме ги харесали и искаме да отседнем при тях, той ни пита защо не сме се обадили по-рано. Обясняваме, че не сме имали време и той пита къде сме. Казваме, че сме на ферибота. Разбираща пауза от другата страна на линията и отговор, от който съвременният българин, свикнал с лошото отношение по нашето черноморие, получава

първата си доза културен шок:

„Елате, като дойдете, ще ви намерим къде да спите“

И ето, ние пристигаме. Пътят от Ираклио до

Миртиос

(така се казва селото) не е дълъг и след минаване през една страхотна клисура – Триград пасти да яде – и ето ни в селцето. Паркираме се пред хотелчето, което сме си харесали и там получаваме втората доза културен шок.

Критското гостоприемство

В който и пътеводител да погледнеш, драги читателю, навсякъде ще прочетеш, че критяните са гостоприемни хора. Да де, ама колко точно гостоприемни? За българина това значи да не те изгонят на момента от таверната или хотела. Ние бяхме на път да разберем. Слизаме с майка ми от колата и се оглеждаме като обрани еврейки за човек. Посреща ни възрастен мъж – мъкнеше нещо човекът – и ни заръкомаха да се качим горе, че да говорим с жена му. Следват няколко фрази на гръцки (предназначени за благоверната) и от една врата се подава гъркиня на видима възраст над 50. Жената държи в едната ръка кофа, а в другата парцал. Ясно, значи си има работа, мислим си ние и сме готови да изчезнем в неизвестна посока. Тя обаче оставя кофата и вместо да ни изрита без да пита, че сме дошли без резервация, ни вика на терасата на къщата.

Втори културен шок

– в България, ако се натресеш на някого така, ще те изритат не, ами полиция ще трябва да те спасява от разярените домакини. А тук – чай ни сервират. И сладки – много хубави курабийки с лимонова кора, още им усещам вкуса, нищо че са минали седем години оттогава. Жената много усмихнато ни подканя да се почерпим и ни маха да седнем. Говори много малко английски, но е самото гостоприемство. Ние не смеем ни да ядем, ни да пием – зер може цианкалий да има вътре, такова чудо никъде не сме виждали, дори роднини не се държат така. Междувременно гъркинята говори по телефона с някого и от калпавия си гръцки разбирам, че се обяснява за някакви туристи. После на нас обяснява, че звъняла на дъщеря си и тя след малко щяла да дойде да ни настани някъде.

Не минават и две минути и дъщерята – жена на около трийсет години- се задава с червена количка по пътя откъм Плакяс (курортно градче, което се намира точно под Миртиос). Тя говори значително по-добър английски и бърза да ни обясни, че сме добре дошли щом сме ги харесали и че брат й й е казал за разговора от вчера, но тук няма места. Изчаква две секунди, за да може целият цвят да се отдръпне от лицето на майка ми и добавя, че ще ни настанят някъде в селото, да не се притесняваме. След това бърза да ни каже да си изпием чая и да си изядем сладките, защото иначе майка й… ще се обиди. Културно шокирани до немай къде, ядем сладки и си говорим с дъщерята. Обясняваме откъде идваме и че баща ми е шофирал от София до тук. Дъщерята превежда това и майката изчезва някъде в къщата. След малко се връща с пакетче увито във фолио и дъщерята ни обяснява, че са за баща ми в колата, и той да си хапнел. Още по-шокирани следваме дъщерята и потегляме след нея в търсене на място, където да спим.

Не търсим дълго, на края на селото червената количка спира и ние след нея на един паркинг. Вижда се двуетажна къща и голям двор с палми. Дъщерята слиза и разменя няколко думи с друга жена на около петдесет и след има-няма 10 минути вече сме настанени. Просто това хотелче е новичко и още няма сайт и затова другото (което има сайт) им праща клиенти. Пълен контраст с бабичките по родното черноморие, които се бият за клиенти и се топят една друга пред туристите…

Мястото е прекрасно – от гледката – да ти увисне ченето. Прекрасен залив, екзотика… а моите настойници ги влече кревата. Лягат да спят, че много им било дошло… Аз сядам на терасата – обща за всички стаи, но пък затова огромна и с невероятна панорама – да се насладя на гледката.

А какво яли героите и какво правили в далечната критска земя – в следващия пост

Очаквайте продължението:

Автор: Бистра Стоименова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с о.Крит – на картата:

о.Крит

Booking.com

Още пътеписи от близки места:

1. Крит – по следите на Минойците (1): Пирея
2. Пътуване до Измир, Фоча, Родос и Крит – част 3
3. Пътуване до Измир, Фоча, Родос и Крит
4. Китира, Антикитира и Крит (Магията на гръцките острови (9 серия – 2 част)
5. Чудесата на Крит или по пътя към една сватба(3)
6. Чудесата на Крит или по пътя към една сватба(4)
7. Чудесата на Крит или по пътя към една сватба(2)
8. Чудесата на Крит или по пътя към една сватба(1)
9. Пътуване до Измир, Фоча, Родос и Крит – част 2
10. Пътуване до Измир, Фоча, Родос и Крит – част 1
11. Филипи, Гърция: По следите на българите и тракийците
12. Магията на гръцките острови (9 – 3): Остров Гавдос – най-южната точка на Европа