Хелзинки (5 част на През Източна Европа с джип)

Продължаваме с джипа на Георги през Източна Европа на север към нос Северен в Норвегия. Започнахме с преминаването на Трансфагарашан в Румъния, спряхме в Музея на авиацията в Кошице, през Полша пристигнахме в Рига, а после и в Талин, Естония. Днес пристигаме в Хелзинки.

Приятно четене:

Хелзинки

част пета на

През Източна Европа с джип

Времето бе хубаво – въобще идилия

След два часа и няколко минути се показа

Хелзинки

Малко след това влязохме в пристанището на Хелзинки…

Обявиха да се качваме по автомобилите…
Слязохме на нужната палуба, отворих вратата (дебела, плъзгаща, водоустойчива, отваря се с бутон).. А срещу мен на 30 см – ТИР.. Опитах се да мина покрай него, ама щях да се изплескам яко, пък и нещо не ми се стори познато мястото… Като оставяхме автомобила срещу вратата имаше лек автомобил, а не ТИР..
Качихме се горе (това е циркулация между 3 и 7 етаж  )… Там – тълпи народ със сакове алкохол – няма къде да се премине…
Айде – отново долу… Този път излязох по другия борд (срещуположната врата) – всички коли от този борд вече бяха излезли (на всеки борд са по четири реда автомобили и камиони) и видях един от екипажа на кораба…
Попитах го виждал ли е един безстопанствен джип… С усмивка ми посочи през проход към другия борд малко по-назад от мястото, откъдето се появих…

Джипа бе точно зад тира, който бе запушил вратата
Просто съм слязъл на палубата през друг асансьор и съм излязъл с 10 метра пред, вместо 10м зад джипа…

West Harbour, Helsinki, Финландия
Колите от този борд тъкмо започнаха да тръгват – в момента в който се качихме, тръгна тира пред нас и всички се изнизахме…. При прегледа на видеото видях, че сме се качили в колата 30 секунди преди тръгването  )
Тези зад нас сигурно умряха от яд – навярно са си мислили, че сме супер-професионалисти, и сме пили с 10 минути повече от тях, докато те киснат в колите
Между другото като гледах видеото от превоза видях какво нещо е долу в кораба докато се движи и защо карат хората да се махнат от там  Постоянни писъци на аларми, мигащи мигачи и т.н.

Хелзинки

Безпроблемно излязохме от пристанището. Имаше някаква униформена и въоръжена мадама, която оглеждаше автомобилите, но никого не спряха…

Влязохме в центъра и спрях да потърся хотел (booking.com разбира се, но без резервация – за да видя на място за какво става въпрос)…
Избрахме един, вкарах го в навигацията и скоро бяхме пред хотела. Ама се оказа, че има проблем с паркирането – разрешено спирането, но не и паркирането.
Слязох от колата и отидох в хотела – ‘имате ли паркинг’ – имаме – 20 евро/нощ…
Колко струва хотела? Обявиха ми цена с 30 евро над тази в букинг… Възроптах… Ама нищо не можем да направим – такива са условията…
ОК, тогава ще го направим по моя начин (явно не очакваше да имам интернет  )… Пред него направих резервацията с телефона и веднага получих потвърждение.
Оня ми се хили – ‘ама то отнема до 2 часа’. Помолих го да провери веднага – няма логика аз да получа потвърждение, а в хотела да не са получили информация по същото време…
‘Яяяя, ама то потвърждението е дошло – няма проблеми’ – цената стана ниска – дори и с плащането на паркинга
Платих, и ги попитах къде е паркинга… Е няма такъв цирк подхода бе в тунел с ширина огледалата + 2 см…
Парктроника бе безполезен – още при влизането в тунела ‘писна’ и показа STOP – толкова малки бяха дистанциите… Огледалата бяха на около 2 см от стените.
С маневра във вътрешния двор успях да завия така, че да се насоча към подземен паркинг… Входа му бе с автоматична врата, и широк също огледалата +2 см…
‘Гараж’ с размер на три нашенски гаража, в който напречно по финландски план би трябвало да спрат 4 автомобила.
Добре, че две съседни клетки бяха свободни, та успях с няколко маневри да се наместя…
Докато развъртам колата вратата се затвори… Намерих някакъв авариен бутон и си отворих вратата… Луда работа…
След това се сетих, че съм забравил камерата в колата и ще изтрие дневния преход… Та отново преминах през отваряне на дистанционно контролирани врати и т.н….
Всичкото това – под проливния дъжд, който внезапно се изля над Хелзинки

Хотела бе с интересна система за достъп – след определен час външната врата се отваря само с картата за стаята… По същия начин започват да работят и асансьорите…
Хвърлихме багажа, включих камерата да прехвърля видеото към лаптопа… Дъжда спря от раз и излязохме на разходка…

Около 23:00 ч все още бе светло

Така се сблъскахме с

‘интересните’ финландски монументи

Например я познайте какво означава този паметник???

Правилно – така изглежда 100 години финландска демокрация

Минахме покрай

Президентството

Стъклени авангардни сгради имаше съвсем близо до стари постройки

Доста време се разхождахме покрай един канал, обвит със зеленина… Обаче като пресякохме моста над канала се оказа, че това не е канал, а пешеходна и велосипедна алея

Сега като гледам варненските велосипедни алеи ми се струва, че има лееека разлика
Поразходихме се, потърсихме ресторант, обаче се оказа, че са затворени… Работеха предимно барчетата…

Минаваха странни мотоциклети:

Позяпахме разни магазини със странни цени

Вече бе доста късно – около полунощ… Започна да се стъмва – поне доколкото е възможно на тези ширини

Върнахме се в хотела, където ресторанта все още работеше…

Веднага пристъпихме по същество…

Водка Финландия разбира се… Двечки за мен и една за съпругата. Ама те ‘детски’ – по 40 мл… Та затова се наложи да поръчам още

Съпругата продължи с рибите

А аз както винаги попитах за нещо местно…

Разбира се – ЛОС… Това тъмното в гювечето…

Бе изключително вкусно и сочно

Похапнахме доволно…

Питах и за десерт…

Във Финландия сладоледът е на почит,

което ме учудва, защото все пак по цяла зима гледат ‘сладолед’ навън " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" /> Поръчах си някаква тортичка, и дойде гарнирана със сладолед " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" />

Водката подейства и заспах като пън… Като преди това дръпнах пердетата, защото

около 00:00 ч навън все още бе светло,

въпреки, че нямаше слънце…

Статистика :

Изминати за деня: 401 км
Средна скорост: 64 км/ч
Максимална скорост: 125 км/ч
Общо от тръгване до пристигане (с почивките): 9ч 22 мин
Общо изкачени (по височина) 2.6 км
Общо спускане (по височина) 2.5 км
Максимална надморска височина: 361 м

Очаквайте продължението

Автори: Георги Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Финландия – на картата:

Финландия

Booking.com

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=68502

Свързани новини: