Време е за шоколадова торта! Не че съм се ограничавала особено за продуктите в тортата за първия и тортата за втория рожден ден на Даниел, но и аз като всички си имам някакви особености и виждания за празнична торта. Освен това, след като Даниел тръгна на детска градина от 15 септември, вече беше време да мисля не върху една, а върху две торти наведнъж. Една, с която да празнуваме у дома и една, с която да празнува с децата в детската градина.

Но разбира се, тази публикация включва рецепта само за едната торта, вероятно по-сложната за изпълнение и със съставки, които не само отговарят на моите вкусове, но и тези на Даниел. Защото той вече е на три и проявява своите вкусови всякакви предпочитания.

Докато за тортата, която трябваше да занеса в детската градина не съм мислила особено много и я приготвих на работа с лекота, другата мина през няколко етапа, следствие от наблюденията ми за любими храни на Даниел през изминалите няколко месеца. Шоколадът е на дневен ред, това не подлежи на обсъждане (поне според Даниел). Гледай сега как се ядат пържени филийки намазани с течен шоколад. Шоколадът е старателно обран с пръст, а филийките само са опитани.

През изминалото лято той ядеше страшно много пресни малини, на което много се радвах, но и се чудих какво ще правя, когато сезонът им свърши. Вече нямах притеснения за това, когато той ненадейно прояви интерес към сладко от ягоди, което иска да му намажа върху филийки с масло, върху пържени филийки, върху палачинки, мекици и дори върху любимите му американски палачинки с ябълки и канела. За момент съжалих, че не приготвих сладко и тази година, а последното бурканче от периода, в който бях бременна вече е на свършване.

Спокойно, Йоана! Точно навреме или за да съм съвсем точна – в първата поредица от четири почивни дни през този септември и малко преди рождения ден на Даниел, с Вальо решихме тримата да си направим разходка до Копривщица. Там намерих (съвсем случайно, нали?) сладко от горски ягоди, за което още от мига, в който го видях, знаех за какво ще използвам. За тортата-а-а-а. Аха!

Хубаво, де! С тази си идея за сладкото завърших тортата, но нали все пак трябва да е торта за дете. За три годишно дете. За моето три годишно дете. Трябва да е весела и за части от секундата си мисля, че мога да моделирам от захарно тесто един Покойо или една кола, едно влакче, или…. Тц. Не е моето нещо или поне не сега. Мисля, че мога да направя тази торта без захарна декорация. И го правя.

Хрумва ми да използвам пастата за принт, с която да нарисувам любими или поне познати фигури за Даниел. Съставям си план за рисунки на колело, което Даниел все още не иска да кара (току съм го вдъхновила да го направи); на охлюв, защото обича да ги разглежда и показва с двата си показалеца опрени на слепоочията, как им мърдат „рогцата“; на торта, която Даниел свързва с празник; на мече, защото все още спи с едно плюшено, с което се гушка още от бебе. Имаше идея и за цифрата 3, но аз съм супер разсеяна, когато съставям плана и дори когато рисувам фигурите с пастата за принт и разбирам глупавата си грешка, чак когато внимателно отлепях хартията за печене от пандишпана с отпечатаните фигури. Получих огледален образ на тройката и всъщност беше много хубаво ръкописно „Е“, но не ми вършеше работа, затова го изхвърлих от плана. Нямах нужното време за нови принтове, но си научих урока за следващия път (да се надяваме, че няма да бъда чак толкова разсеяна отново).

Като изключа този гаф, тортата стана наистина добра. С блатове, които се приготвят бързо, имат наситен шоколадов вкус, сочни са и остават сочни дълго време. С мус, който е с лека текстура и отличителен вкус, и който прекрасно се съчетава със сладкото от горски ягоди.

Псст! Ще ти издам една тайна – още по-добра комбинация на муса се получава с пресни малини. Не казвай на никого, докато не дойде отново сезонът им.

Към декорацията на тази торта, не можах да се въздържа да включа и цветя, като този път използвах смесени изсушени венчелистчета, с които поръсих борда от сметана върху тортата и внесох допълнителен цвят и свеж вкус с пудра от касис. Нови продукти за теб? Може би ще те вдъхновят за следващите ти сладки хапки, с които имаш желание да впечатляваш. Само подсказвам.

Тази торта е от онези десерти, които с времето стават по-хубави. Имах възможността да разбера това, защото тортата беше само за нас тримата и може да си представиш колко дълго време се яде от двама и половина. Всъщност, вече цели трима.

Шоколадова торта с мус от крем-сирене и сладко от горски ягоди

Използвани източници за основните рецепти:

• За шоколадовите блатове – joyofbaking.com
• За муса от крем-сирене с бял шоколад – the-cookie-fairy-blogspot.com
• За пастата за отпечатъка и пандишпана – French Cooking: Classic Recipes and Techniques

Посочените количества са за торта с диаметър 26 см или 12-14 порции.

За шоколадовите блатове:

• 300 г фина кристална захар
• 200 г брашно
• 60 г какао
• 1 1/2 чаена лъжица бакпулвер
• 3/4 чаена лъжица сода бикарбонат
• 1/4 чаена лъжица сол
• 2 големи яйца, със стайна температура
• 120 мл топла (не гореща) вода
• 180 мл прясно мляко, със стайна температура
• 100 мл неутрално на вкус олио – от гроздови семена, слънчогледово или рапично
• 1 супена лъжица ванилов екстракт

За муса от крем-сирене и бял шоколад:

• 10 г желатин на прах, накиснат в 50 мл студена вода
• 200 г бял шоколад, разтопен на водна баня
• 450 г крем-сирене Филаделфия (или друго фино крем-сирене)
• 2 чаени лъжици ванилов екстракт
• 300 мл сметана с 35% масленост, много добре охладена
• 50 г пудра захар
• щипка сол

За пастата за отпечатъка:

• 25 г масло, разтопено и охладено до стайна температура, без да стяга отново
• 1 белтък от голямо яйце
• 25 г пудра захар
• 20 г брашно
• 10 г какао

За пандишпановата платка:

• 65 г брашно
• 40 г царевично нишесте
• 100 г жълтъци (приблизително от 5 броя големи яйца)
• 2 чаени лъжици ванилова захар
• 115 г белтъци (приблизително от 3,5 броя големи яйца)
• 75 г пудра захар
• щипка сол

За завършване:

• сладко от горски ягоди
• пресни малини
• 300 мл сметана с 35% масленост, много добре охладена
• пудра от касис
• изсушени цветни венчелистчета

За шоколадовите блатове

Фурната се нагрява на 180°C. Подготвя се форма за печене с диаметър 26 см. Дъното на формата се покрива с хартия за печене и се намазва с малко растителна мазнина или се напръсква със спрей за печене.

В купа се смесват захарта, брашното, пресятото какао, бакпулверът, содата и солта. Отделно се смесват яйцата, водата, прясното мляко, олиото и ваниловият екстракт. Течните съставки се добавят към сухите и всичко се разбърква с телена бъркалка докато сместа стане хомогенна. Изсипва се в подготвената форма и се слага на средно ниво в предварително нагрятата фурна. Пече се около 40 минути. Проверява се за готовност с дървена клечка, която забодена в центъра на блата трябва да излезе суха. Формата се изважда от фурната и се поставя върху решетка. Оставя се така за 15-20 минути и тогава блатът се освобождава от формата. Оставя се да се охлади напълно.

Когато блатът е добре охладен се разрязва на две по хоризонтал. Едната част се оставя цяла, а от втората се изрязва кръг с диаметър около 17 см.

Формата, в която се е пекъл блатът се измива и подсушава. На дъното и се поставя картонена подложка за торта и върху нея цялата половина от блатът. Около него се поставя ацетатна лента.

За муса от крем-сирене и бял шоколад

Желатинът се накисва в 50 мл вода за 10 минути, докато набъбне. Поставя се на водна баня и се оставя да се разтопи.

Шоколадът се разтопява на водна баня и се оставя настрана. Крем-сиренето се разбива с ваниловия екстракт докато се получи гладка и пухкава смес. Добавя се разтопеният шоколад, а след това разтопеният на водна баня желатин.

Отделно се смесват сметаната, пудрата захар и солта. Разбиват се с миксер докато сметаната се сгъсти до степен меки към твърди връхчета. Разбитата сметана се добавя към сместа с крем-сиренето, като се разбърква с шпатула, за да се запази обемът.

Сглобяване на тортата

С готовия мус веднага се сглобява тортата.

Една част от него се разпределя върху блата във формата.

Отгоре се поставя блатът с по-малък диаметър и се покрива отстрани и отгоре плътно с мус. Цялата форма се покрива със стреч фолио и се оставя в хладилник до следващия ден.

За пастата за принта

Белтъкът и пудрата захар се разбиват докато увеличат обема си и се образуват меки връхчета.

Брашното и какаото се пресяват. Добавят се към белтъчната смес и се разбъркват. Накрая се добавя маслото. Всичко се разбърква добре. Сместа се покрива със стреч фолио и се оставя в хладилник за 1-2 часа или докато стегне. Когато пастата стегне се поставя в сладкарски пош с малък кръгъл накрайник, подходящ за рисуване.

Подготвя се широка плитка тава, която се застила с хартия за печене. Избраните картинки, отпечатани върху хартия се поставят под хартията за печене, така че да служат като навигатор при рисуването с пастата. Със сладкарския пош с пастата се минава по контурите на картинките и там, където е необходимо се запълват, така че да се пресъздаде желаната картинка. Тавата с нарисуваните с пастата картинки се оставя в хладилник за 15-20 минути или във фризера за 8-10 минути. Пастата за принта трябва да е стегнала добре, преди върху нея да се сложи пандишпана.

За пандишпана

Фурната се нагрява на 200°C.

Брашното и 20 грама от нишестето се смесват и пресяват. Жълтъците се разбиват с ваниловата захар докато сместа изсветлее и се сгъсти. Белтъците се смесват с пудрата захар, щипка сол и останалите 20 грама царевично нишесте. Разбиват се с миксер на средна скорост докато обемът им се увеличи двойно и се образуват меки връхчета. Към разбитите жълтъци се добавя 1/3 от белтъчната смес и се разбъркват внимателно. Жълтъчната смес се изсипва към останалите белтъци. Разбъркват се внимателно с шпатула. Брашното с царевичното нишесте се пресяват повторно върху сместа. Разбъркват се внимателно до хомогенизиране.

Сместа се изсипва в тавата върху рисунките и се заглажда. Пече се около 12 минути. След като се извади от фурната се оставя да се охлади десетина минути. Тогава тавата се обръща върху решетка и хартията за печене внимателно се отлепва от пандишпана.

Отпечатаните фигурки се изрязват в квадрати.

Завършване на тортата

Сглобената торта от предния ден се освобождава от формата, отстранява се ацетатната лента.

Сметаната се разбива с миксер докато стане обемна и пухкава. Внимава се да не се преразбие и пресече. Една, по-малка част от нея се поставя в сладкарски пош с малък накрайник отворена звезда, другата част се поставя в сладкарски пош с голям накрайник отворена звезда.

Изрязаните квадрати с рисунките се залепват по страните на тортата. Разстоянието между отделните квадрати се запълва със сметана, от поша с малкия накрайник.

Цялата повърхност на тортата се покрива с тънък слой със сладкото от горски ягоди.

С поша с големия накрайник се прави декоративен борд върху тортата.

Тортата се декорира с пресни малини, чиято основа се потапя в пудра захар. Разпределят се върху сладкото от горски ягоди. Ако малините са в сезона си и разполагаш с много от тях, вместо със сладко от ягоди, тортата може да се покрие цялата с пресни малини. Ще бъде фантастично!

Декорацията се завършва като бордът от сметана се поръсва с пудрата от касис през цедка.

След това върху него се поръсват изсушени цветни венчелистчета.

Още рецепти с шоколад

• Шоколадов тарт с маскарпоне, рози и малини
• Baci di Dama – италиански сладки с лешници и шоколад
• Шоколадов кейк с меренг, лешници и малинов сос
• Сушени смокини в шоколад с пълнеж от крем с горгонзола и лешник
• Шоколадова Павлова с шоколадов крем и плодове
• Новата Захер
• Шоколадов сладолед в анасонови целувки
• Сладки с чия, фурми и лешници
• Меден кейк с шоколадова глазура
• Пудинг с червен ориз, шоколадов ганаш и лешници
• Малки коледни лакомства – шоколадови бонбони със сушени сини сливи и орехи
• Шоколадов сладкиш с кестени, без брашно
• Шоколадови бисквити с пълнеж от шоколадов мармалад от смокини с орехи
• Козуначени венчета с пълнеж от шоколадов марципан + видео
• „Гараш“ импровизация
• Карамелeно–фъстъчени десертни блокчета
• SOS – Топъл шоколад
• Шоколадово руло с мармалад от сушени сини сливи и бадемова пралина
• Шоколадови коледни сладки и подаръци в коледни буркани
• Очарователните шоколадови бонбони

Други рецепти за торти

• Ягоди и жасмин в пролетна декорация
• Шарлота с поширани круши в шафран или тортата за втория рожден ден на Даниел
• Новата Захер
• Есента на мама
• Тортата за първия рожден ден на Даниел
• Шоколадова торта с лешници и дулсе де лече
• Великденска кошница с кексчета-яйца на клечка
• Десерт с пролетно настроение
• Цветни чувства описани с вкус в един коледен сладкиш
• Шоколадово-ореховa торта с кестенов крем и карамел
• Сладолед с пъпеш и идея за сладоледена торта
• Десерт по здрач
• SOS – Торта Добуш
• SOS – Ягодов трифъл
• Тирамису – Мирамису
• Ангели, калинки, прасковени цветове в една сватбена торта
• Вдъхновението от една френска сватбена торта
• SOS – Мини бисквитени тортички
• SOS – Червено кадифе
• SOS – Морковена торта

Шоколадова торта с мус от крем-сирене и сладко от горски ягоди или тортата за третия рожден ден на Даниел е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Химерата “България на две морета” се сбъдна по уродлив начин чрез ситуацията, причинена от Борисов, оплетен като пате в калчища в собствените си опити да угоди на всички ( и в международните дела).

В резултат на това , вместо на “две морета”, осъмнахме като “България с две мюрета” чрез двете едновременни кандидатури за върха на ООН.

За да бъде абсурдът още по-голям премиерът Борисов пожела днес успех на Ирина Бокова, която го направи за смях пред целия свят с отказа си да му се подчини и да напусне състезанието.

Share on Facebook

 watch video:  print template:  see more:  

Буквално часове след като дупедатското тяло със скоростта на светлината, защото няма по-висока, прогласува да бъдем опраскани с нови над милиард и двеста милиона срещу НИЩО насреща, колелото на историята изведнъж ускори своя ход. Ето как...

Ирина Бокова приписва неуспеха си като кандидат за върха на ООН на българите, които не са я подкрепили, макар онези, които я подкрепят непрекъснато да тръбят, че неподкрепящите я в България били пренебрежимо малка величина. И досега опитите на Бокова да се представи като жертва на някаква българска завист или противопоставяне ( с намек за биографията й и тази на родителите й) изглеждаха скарани с логиката. Още повече, че тук с такава биография е по-вероятно да направиш милиони и кариера, отколкото да потънеш ( от срам).

Пропадането й в гласуването обаче направи тезата й още по-несъстоятелна.

Гласовете на политици и коментатори с достъп до медиите в България, които сочеха истинската причина , поради която тя наистина не трябва да бъде подкрепена , могат да бъдат цитирани поименно. Толкова са малко. А и достъпът им до медиите е редуциран до епизодични телевизионни скандали, в които биват въвличани със задължителното доминиращо участие на гръмогласни викачи на повикване от редиците на петата колона на Москва.

Още преди 5 години описах в една от книгите си схемата, по която Бокова беше успешно монтирана от Москва начело на ЮНЕСКО. Да я припомня накратко.

Най-напред тя беше номинирана без каквато и да било дискусия и състезание в самата България от лицето на петата колона на Кремъл тук Георги Първанов през 2008 г. в разцвета на неговото всевластие като президент. След това руският участник в тази международна шахматна игра  Александър Яковенко беше жертван като офицер за отвличане на вниманието чрез негово “самоубийствено” предложение за подкуп към ЮНЕСКО ( за саможертвата беше възмезден с посланически пост в Лондон, където е и днес). Междувременно с мръсната метла на компроматите срещу конкурентите Москва разчисти пътя на аутсайдера Бокова и я доведе до победата.

Мога да се обзаложа, че тъкмо Москва е развързала кесията отново за някои от хвалебствията, които се появиха напоследък за Бокова в наистина престижни западни издания. Българските й другари просто нямат тази широта ( на пръстите в харченето).

Отново ще спомена също, че Бокова много добре си дава сметка колко е уязвима по темата за руската си връзка и поради това избягва да говори по въпроса, акцентирайки непрекъснато за “заблуда на противника”, т.е. на всички доверчиви лаици, незапознати с истината, че (шепа) българи й пречат. А в интервю за ТВ + през януари направо излъга, че Яковенко бил “силна кандидатура”, т.е. едва ли не е бил силен конкурент за нея, макар той да отпадна в самчото начало, след като публично предложи от името на работодателите си 20 милиона на организацията, ако бъде избран.

Стигаме до логичната развръзка, когато в самата Русия трябва да обяснят сега какъв е проблемът. И ето че най-сетне това се случва, когато руското смокиново листо падна.

“ …политологът Екатерина Шумицкая “обяснява защо решението за смяна на кандидата изглежда изненадващо само на пръв поглед”.

“Българският печат отдавна раздухваше слухове за такава рокада, предвиждаше се точно този вариант за смяна, затова тук няма нищо чудно. Фактически може да се предположи САМО ЕДНА  ПРИЧИНА( курсивът мой- ivo.bg) за тази ротация – Ирина Бокова бе наричана проруски кандидат”, заявява Шумицкая…” ( Цитатът е от днешна публикация в OFFNews, в която заглавието констатира, че руските медии прогнозират правителствена криза в България заради Бокова).

Точно така, само една е причината. Никакви “български пречки” няма в България, където очевидността на проруската й кандидатура не спря потвърждението на нейната номинация въпреки театралното вътрешно противопставяне на днешната власт срещу вчерашната, която я издигна.

НА СНИМКИТЕ: Бокова с прегръдка в синьо костюмче с “десния Борисов”  и с червено, с др. Пламен Орешарски- за всекиго по нещо!

Рускинята Шумицкая, за разлика от Бокова, назовава реалността такава, каквато е. Бокова се натъква на съпротива именно като руски играч, но не от страна на българските власти, които покорно я номинираха въпреки това, а от онези, които гласуват в ООН срещу покорно номинираната от София кандудатура на Москва. http://ureport.bg/52532/2015/01/09/politika/bulgaria/boyko-borisov-podkrepya-bokova-za-shef-na-oon

А че е подло Борисов да се крие зад тях, по този въпрос спор няма.

Да сте чули поне намек от страна на премиера Борисов по темата за руската зависимоскт на Бокова? Тепърва ще става интересно обаче как ще увърта в обясненията си защо Бокова, която прегръщаше, отвърна на заявката му с номинирането на втора българска кандудатура с отказ да му се подчини като се откаже. Друг е началникът й. Това му казва тя чрез жеста на презрение към неговото решение. Което ( поне засега) се посреща от него с издайническо смирение.

Истинските кадрови решения в България и за България се взимат в Москва и от нейната пета колона, а Борисов може само да подсмърча и да се пази да не предизвика гнева й. Което и прави, проявявайки нетипично за него “търпение” към толкова демонстративно неподчинение.

Ако става дума за някой горски, позорящ ГЕРБ със съучастието си в отсичането на няколко дървета, храбрият премиер на секундата щеше да разпространи във фейсбук съобщение как лично го е прегазил с нареждане да бъде уволнен на мига. За Бокова обаче само мига на парцали като ученичка, която знае, че прегрешенията й са известни на др. директор и е по-добре да продължава да му прави мили очи, отколкото да му се репчи.

Нашият премиер е по “великите дела” срещу невзрачни хорица. Но спрямо великите ( в неговите очи) противници или покровители е невзрачен човечец.

Share on Facebook

7 организации от страната се обединяват срещу домашното насилие в национална информационна кампания „Мълчанието НЕ е злато“

Продължаваме с джипа на Георги през Източна Европа на север към нос Северен в Норвегия. Започнахме с преминаването на Трансфагарашан в Румъния, спряхме в Музея на авиацията в Кошице, през Полша пристигнахме в Рига, а после и в Талин, Естония. Днес пристигаме в Хелзинки.

Приятно четене:

Хелзинки

част пета на

През Източна Европа с джип

Времето бе хубаво – въобще идилия

Ферибот Талин – Хелзинки

След два часа и няколко минути се показа

Хелзинки

Хелзинки, Финландия

Малко след това влязохме в пристанището на Хелзинки…

Обявиха да се качваме по автомобилите…
Слязохме на нужната палуба, отворих вратата (дебела, плъзгаща, водоустойчива, отваря се с бутон).. А срещу мен на 30 см – ТИР.. Опитах се да мина покрай него, ама щях да се изплескам яко, пък и нещо не ми се стори познато мястото… Като оставяхме автомобила срещу вратата имаше лек автомобил, а не ТИР..
Качихме се горе (това е циркулация между 3 и 7 етаж  )… Там – тълпи народ със сакове алкохол – няма къде да се премине…
Айде – отново долу… Този път излязох по другия борд (срещуположната врата) – всички коли от този борд вече бяха излезли (на всеки борд са по четири реда автомобили и камиони) и видях един от екипажа на кораба…
Попитах го виждал ли е един безстопанствен джип… С усмивка ми посочи през проход към другия борд малко по-назад от мястото, откъдето се появих…

Джипа бе точно зад тира, който бе запушил вратата
Просто съм слязъл на палубата през друг асансьор и съм излязъл с 10 метра пред, вместо 10м зад джипа…

West Harbour, Helsinki, Финландия
Колите от този борд тъкмо започнаха да тръгват – в момента в който се качихме, тръгна тира пред нас и всички се изнизахме…. При прегледа на видеото видях, че сме се качили в колата 30 секунди преди тръгването  )
Тези зад нас сигурно умряха от яд – навярно са си мислили, че сме супер-професионалисти, и сме пили с 10 минути повече от тях, докато те киснат в колите
Между другото като гледах видеото от превоза видях какво нещо е долу в кораба докато се движи и защо карат хората да се махнат от там  Постоянни писъци на аларми, мигащи мигачи и т.н.

Хелзинки

Фериботно пристанище на Хелзинки, Финландия

Хелзинки, Финландия

Хелзинки, Финландия

Безпроблемно излязохме от пристанището. Имаше някаква униформена и въоръжена мадама, която оглеждаше автомобилите, но никого не спряха…

Влязохме в центъра и спрях да потърся хотел (booking.com разбира се, но без резервация – за да видя на място за какво става въпрос)…
Избрахме един, вкарах го в навигацията и скоро бяхме пред хотела. Ама се оказа, че има проблем с паркирането – разрешено спирането, но не и паркирането.
Слязох от колата и отидох в хотела – ‘имате ли паркинг’ – имаме – 20 евро/нощ…
Колко струва хотела? Обявиха ми цена с 30 евро над тази в букинг… Възроптах… Ама нищо не можем да направим – такива са условията…
ОК, тогава ще го направим по моя начин (явно не очакваше да имам интернет  )… Пред него направих резервацията с телефона и веднага получих потвърждение.
Оня ми се хили – ‘ама то отнема до 2 часа’. Помолих го да провери веднага – няма логика аз да получа потвърждение, а в хотела да не са получили информация по същото време…
‘Яяяя, ама то потвърждението е дошло – няма проблеми’ – цената стана ниска – дори и с плащането на паркинга
Платих, и ги попитах къде е паркинга… Е няма такъв цирк подхода бе в тунел с ширина огледалата + 2 см…
Парктроника бе безполезен – още при влизането в тунела ‘писна’ и показа STOP – толкова малки бяха дистанциите… Огледалата бяха на около 2 см от стените.
С маневра във вътрешния двор успях да завия така, че да се насоча към подземен паркинг… Входа му бе с автоматична врата, и широк също огледалата +2 см…
‘Гараж’ с размер на три нашенски гаража, в който напречно по финландски план би трябвало да спрат 4 автомобила.
Добре, че две съседни клетки бяха свободни, та успях с няколко маневри да се наместя…
Докато развъртам колата вратата се затвори… Намерих някакъв авариен бутон и си отворих вратата… Луда работа…
След това се сетих, че съм забравил камерата в колата и ще изтрие дневния преход… Та отново преминах през отваряне на дистанционно контролирани врати и т.н….
Всичкото това – под проливния дъжд, който внезапно се изля над Хелзинки

Дъжд

Дъжд

Хотела бе с интересна система за достъп – след определен час външната врата се отваря само с картата за стаята… По същия начин започват да работят и асансьорите…
Хвърлихме багажа, включих камерата да прехвърля видеото към лаптопа… Дъжда спря от раз и излязохме на разходка…

Около 23:00 ч все още бе светло

Така се сблъскахме с

‘интересните’ финландски монументи

Например я познайте какво означава този паметник???

Правилно – така изглежда 100 години финландска демокрация

Минахме покрай

Президентството

Стъклени авангардни сгради имаше съвсем близо до стари постройки

Доста време се разхождахме покрай един канал, обвит със зеленина… Обаче като пресякохме моста над канала се оказа, че това не е канал, а пешеходна и велосипедна алея

Сега като гледам варненските велосипедни алеи ми се струва, че има лееека разлика
Поразходихме се, потърсихме ресторант, обаче се оказа, че са затворени… Работеха предимно барчетата…

Минаваха странни мотоциклети:

Позяпахме разни магазини със странни цени

Вече бе доста късно – около полунощ… Започна да се стъмва – поне доколкото е възможно на тези ширини

Върнахме се в хотела, където ресторанта все още работеше…

Веднага пристъпихме по същество…

Водка Финландия разбира се… Двечки за мен и една за съпругата. Ама те ‘детски’ – по 40 мл… Та затова се наложи да поръчам още

Водка Финландия

Съпругата продължи с рибите

А аз както винаги попитах за нещо местно…

Разбира се – ЛОС… Това тъмното в гювечето…

Бе изключително вкусно и сочно

Похапнахме доволно…

Питах и за десерт…

Във Финландия сладоледът е на почит,

което ме учудва, защото все пак по цяла зима гледат ‘сладолед’ навън " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" /> Поръчах си някаква тортичка, и дойде гарнирана със сладолед " class="wp-smiley" style="height: 1em; max-height: 1em;" />

Водката подейства и заспах като пън… Като преди това дръпнах пердетата, защото

около 00:00 ч навън все още бе светло,

въпреки, че нямаше слънце…

Статистика :

Изминати за деня: 401 км
Средна скорост: 64 км/ч
Максимална скорост: 125 км/ч
Общо от тръгване до пристигане (с почивките): 9ч 22 мин
Общо изкачени (по височина) 2.6 км
Общо спускане (по височина) 2.5 км
Максимална надморска височина: 361 м

Очаквайте продължението

Автори: Георги Георгиев

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Финландия – на картата:

Финландия

Booking.com

Още пътеписи от близки места:

1. От Рига до Талин (4 част на През Източна Европа с джип)
2. Трансфагарашан в Румъния (1 част на През Източна Европа с джип)
3. От Бялисток до Рига в Латвия (3 част на През Източна Европа с джип)
4. Музей на авиацията в Кошице, Словакия (2 част на През Източна Европа с джип)
5. До Финландия на Голф (5): Хелзинки
6. До Хелзинки и обратно на ферибот (5 част на Екскурзия из Скандинавия)
7. Елени по пътищата на северна Европа – фоторазходка с Опел
8. Балтийски импресии – Рига, Талин и Хелзинки
9. През Африка с джип (1): Египет: от Кайро до Асуан
10. През Африка с джип (0): Административен туризъм в Александрия (Египет)
11. На по бира в Карпатите или до родното място на Анди Уорхол (1): Източна Словакия
12. През Африка с джип (4): Намибия

Последната ми тренировка в зала беше в понеделник. Докато 5 жени се бяхме концентрирали да пуфтим максимално ефективно с гира от 3 кг във всяка ръка, мозъкът ми се пренесе в една друга плоскост. Замислих се колко много от фразите, които треньорката ни ползва, са приложими в работата. Все неща, които можеш да кажеш на колегите си, на екипа си – а и най-вече на себе си.

Не пропускай загрявката!

Няма добър треньор, който ще те остави да започнеш без загрявка. Но на работа често се случва да го правим. Впускаме се в поредната задача, без да проверим дали има по-ефективен начин, по-полезен инструмент или по-конкретна насока. Ако загрявката в залата ти спестява травми, загрявката на работа може да спести много излишни усилия.

Дишай!

Колкото повече фокус сложиш върху изпълнението на една серия упражнения, толкова по-вероятно е да не оставиш място на простичките неща, които обаче имат голям ефект. „Сервизните“ задачи като дишането ти осигуряват енергията за още една серия или за по-силно представяне. Понякога от натоварване забравяме да „дишаме“ – една почивка от 10 минути може да освежи мозъка ти и да ти помогне да свършиш с труден анализ по-бързо. В крайна сметка, когато се грижиш за цялостната си кондиция, дългосрочно правиш нещата с висока скорост и качество. Затова не пропускайте дишането – кратка почивка, обяд извън офиса, тренировка в края на работния ден.

Трябва напрежението да е в горната част на краката!

Любимото ми тук е възможността за саморегулация. Добрите треньори знаят, че не могат да следят всеки в групата през цялото време и затова дават насоки как да различиш правилното от неправилното натоварване. Тоест дават ясен критерий, по който да оцениш сам качеството на представянето си. Същото е важно и в работна среда – преди да започнете работа по нещо ново, отделете време, за да определите какъв е очакваният резултат и какви са критериите за успех. Много често това спестява време и безкрайни връщания, доработки, смяна на посока.

Още една серия!

Добрата тренировка те води до ръба на изтощението, но те оставя с усещането, че си постигнал нещо повече от преди. Интересната работа действа по сходен начин – когато стигаш по-далеч, когато постигаш повече, енергията ти се увеличава и те кара да искаш да стигаш по-далеч и да постигаш повече. Само трябва да имаш силата в началото да си кажеш „Хайде още една серия!“

Вземи по-леки гири!

Обратното на горната точка също трябва да е вярно. Има дни, в които просто можеш да направиш по-малко. Тогава ролята на треньора е да управлява натоварването, за да те докара до края на тренировката. Когато видиш, че енергията ти не е висока, по-добрият вариант е да започнеш задача, която отговаря на нивото ти за деня. Ако това не е опция, можеш да потърсиш помощ от колега. Особено ако редовно се появява усещането, че в списъка със задачи има значително по-тежки неща от тези, с които можеш да се справиш в момента.

Браво, момичета!

„Браво“ е важно. „Браво“ ти потвърждава, че си свършил нещо полезно. „Браво“ превръща финалната точка в удивителна. Естествено, „Браво“ е ценно, само когато е заслужено – иначе, като повечето думи, се изтърква от употреба и не носи смисъл. Но от време на време и когато трябва, не забравяйте да казвате „Браво“ на колегите си и на себе си. Винаги може да го комбинирате с „Другия път повече“ за още по-добър ефект.

___
снимка: Penn State

Постът 6 неща, които треньорът ви казва, приложими в работна среда е публикуван в Васи ли?!.