В Сирия Путин върши днес същото, с което заплени мнозинството си сънародници и се утвърди като “твърд” вожд преди повече от 15 години чрез смазването на миниатюрната Чечня. Но нито политиците ни, нито медиите им у нас “забелязват” какво става.

Тук забраняваме със закон по същото време бурките, които и под микроскоп не се виждат в България като някаква реална заплаха за каквото и да било, но за компенсация на слепотата за руския геноцид в Сирия тези покривала на десетина женски лица ( толкова са констатираните носителки на бурки у нас, санкционирани по този повод) бяха превърнати във водеща занимавка за обществото.

Извън нашата путинофилска държава обаче руската агресия в Сирия е голяма(та) тема.

Алепо ли? Що е то? Ами питайте Борисов, той е бил там, нищо , че в неговата губерния България днес мълчанието за трагедията на (някога) най-големия град в Сирия кънти на кухо като гузен резонанс от необходимостта да си траем за всяко нещо, което би подразнило Путин.

http://ivo.bg/2010/04/25/нелепо-от-алепо/

Виталий Портников:

“Когато преди година Владимир Путин започна операцията в Сирия, руските, а и не само, медии, бяха залети от вълни на възхищение. Какъв смел ход! Какво неочаквано решение! Съвсем очевидно е, че с тази смела стъпка той, маргиналът, „отритнат” заради нападението над Украйна и окупацията на Крим и Донбас, отново ще бъде желан събеседник за всички световни лидери, стремящи се да решат сирийската криза. И, разбира се, да възстанови влиянието си. Ще му простят Украйна –  само за да умиротворят Сирия. Само да помогне да се справят с „Ислямска държава”!

Признавам, никак не вярвах, че ще се набута там. Преди няколко дни се натъкнах на една миналогодишна кореспонденция с един колега, експерт по американската политика и нейното задкулисие. Няколко месеца преди нахлуването в Сирия, колегата ме уверяваше, че то е неизбежно,а аз отговорях, че не вярвам в подобно развитие. Защото Путин не само няма да реши украинския проблем, но ще си създаде далеч по-трудно разрешим – сирийския. Не можех да повярвам, че Путин и неговите съветници са толкова недалновидни, че поставят тактиката над стратегията.Сгреших.

Година след началото на сирийската операция, мисля, че последствията, дори частично, са ясни и на самият Путин. Няма никакво подобряване на руско-американските отношения. Точно обратното – те се влошиха. Дори  Съединените щати да не се откажат от сътрудничество с Русия по Сирия, очевидно е, че двете страни не са съюзници, а противници. Западът не възприема Русия като “борец срещу тероризма”, а като държава, която извършва военни престъпления.

Сравняват Алепо със Сталинград, Путин получава отворени писма, милиони западни телевизионни зрители и интернет-потребители виждат на живо страданията на хората, което означава, че времената, когато Русия беше приемана като партньор, или най-малкото, като държава с подобна визия за хуманизма и цената на човешкия живот, са минало. И политици, които лобират за руските интереси – за много пари или дори от много голяма глупост, скоро няма да останат. Ще избяга даже Марин Льо Пен. Всеки има нужда от избиратели.

Не сполучи и опита да се реши украинския проблем на фона на  “необходимото участие” в Сирия. Дори бих казал – стана точно обратното – санкциите, които са наложени за действията на Русия в Донбас, вече се използват за натиск по сирийския въпрос. Напълно е вероятно да се появи единен санкционен пакет, в който да бъдат включени и средства за натиск върху Русия, за да се идентифицират и подведат под отговорност заподозрените в унищожаването на малайзийския “Боинг”. През следващата година ще знаем имената на тези храбри рицари, и не е изключено Владимир Путин и Сергей Шойгу да предвождат списъка на палачите.

Това трябваше да очаква Путин, когато реши да помогне на Асад. Явно Афганистан не го е научил на нищо? Или е забравил какво се случи на страната, управлявана от изкуфели лидери, решили да се пекат в афганистанския котел? Защото, не забравяйте, че разпадането на Съветския съюз, по версията на Путин, е най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век. Защо, Владимир Владимирович? Искате да се повтори?

Защото след това – уверявам Ви – ще става по-зле. Всякакви необмислени тактически стъпки ще се превръщат в стратегически провал. Путин с оскъдния си икономически потенциал и деградиращ управленски и аналитичен апарати, се озовава лице в лице с раздразнената Америка, чието ръководство се убеждава  в липсата дори на призрачен шанс за споразумение – следователно ще оказва натиск.

Бягството от Сирия, на практика, е смъртна присъда за Асад и неговите главорези, бягството от Донбас, всъщност, е смъртна присъда за Захарченко, Плотницки и техните бандити. Това Путин не може да си позволи – тогава каретата “велика сила”  преждевременно ще се превърне в тиква. Но проточването на авантюрите в Сирия и Донбас означава да изложи населението на  риск от пълно обедняване – тогава за какво ни е тази „малка и победоносна война”?

Най-лошото тепърва предстои. Защото всеки изход от сирийската кампания, е начало на терора. Ще има бойци, които ще отмъщават. Може, разбира се, да негодуват от факта, че  американците предупреждават за това, но е толкова просто – терорът ще завладее страната, чиито служби за сигурност са в състояние само да уринират върху снимки и да се борят срещу инакомислещите или помежду си. Това няма да бъде полузабравения чеченски терор, контролиран и инспириран, а  истински – фанатичен и жесток. Такъв, какъвто изпитаха европейците – ще се случи многократно в руските градове и ще доведе до ожесточена конфронтация с мюсюлманските общности: ще се опитат да ги прогонят, но не по европейски.

Този апокалипсис – бедност, терор, смърт, война на всички срещу всички и безславно разпадането на държавата – ще бъде най-голямата, така да се каже, геополитическа катастрофа на XXI век. Това ще бъде лавровия венец на управлението на Владимир Путин.

Още с нахлуването в Сирия всичко това беше предопределено”.

Виталий Портников, 30.09.2016

grani.ru

Превод от руски за ivo.bg Васил Костадинов

Още по темата : http://clubz.bg/45125-g_n_prezident_vie_unishtojavate_siriq_unishtojavate_rusiq

Share on Facebook

Share on Facebook

Още преди няколко месеца АЕЦ "Козлодуй" е заявил писмено, че тази нощ, около 02:00 часа на 1-ви октомври ще изключи от енергийната система на страната блок №6. Ето копие от писмената заявка за спирането и снимка на индикат...

Още преди няколко месеца АЕЦ "Козлодуй" е заявил писмено, че тази нощ, около 02:00 часа на 1-ви октомври ще изключи от енергийната система на страната блок №6. Ето копие от писмената заявка за спирането и снимка на индикат...

2500 километра може и да изглеждат като огромно разстояние в рамките на месец, но ето едно бързо обяснение в 10 стъпки как да направите септември пълна лудница:

1. Станете вуйчо и вуйна като нас… Да, роди ни се малка племенница!
2. Отидете поне на три рождени дни в трите различни края на България, за именниците да не говорим.
3. Идете на две сватби. Те са прекрасни събития, но изтощават добре!
4. Отидете на поне 5 IT събития в различни точки на България, а ако можете – и на SEETEST в Букурещ.
5. Скъсайте пистов ремък на връщане, за пълна емоция – през нощта. Спуканата край Тутракан гума също не е за подценяване, но да караш десетки километри в чужда държава само на акумулатор си е истинското преживяване.
6. За още по-пълна емоция, отидете на кръщене. Но го комбинирайте с горните неща – примерно: имен ден в Русе сутринта, кръщене в Арбанаси до обяд и рожден ден в Горна баня вечерта.
7. Ако това не Ви е достатъчно, направете програмата така, че да съвпадне с голямото тръгване или голямото прибиране, за да се наслаждавате с часове на почти спрелия трафик при тунелите на АМ „Хемус“.
8. Ако не се чувствате пълноценни, подгответе си различни лекции, които да представите пред публика. Пишете за това в дисертацията си.
9. Или най-добре си организирайте собствено IT събитие, за това е нужна много повече енергия и усилия… или по-добре направо три такива!
10. Пробвайте да направите всичко това (почти) без да отсъствате от работа и с две малки деца около вас, с които да разгледате Музея на риболова в Тутракан, Стария град в Букурещ, пещера „Орлова чука“ плюс Ивановските скални църкви край Русе и, да кажем, „Божиите очи“ край Луковит… последната с велосипед  
    Прочети цялата новина
    виж от архив

В средата на седмицата народното дупедатство прие нарочен закон с който ни бъркат в джобовете за минимум 1 милиард и 200 милиона, срещу абсолютно нищо насреща. Аз внимателно следях дебатите в НС по време на четенето на закона, както на п...

В средата на седмицата народното дупедатство прие нарочен закон с който ни бъркат в джобовете за минимум 1 милиард и 200 милиона, срещу абсолютно нищо насреща. Аз внимателно следях дебатите в НС по време на четенето на закона, както на п...

Космическата сонда 'Розетта' завърши своята мисия и бе запланирано унищожена в резултат на сблъсък с кометата Чурюмов-Герасименко.

Управляващите се отнасят с нас като с куче по няколко начина.

Оставят ни да си лаем, докато си карат кервана.

Подвикват ни “чиба”, ако зададем неудобен въпрос.

Подхвърлят ни ( информационен) кокал, за да не досаждаме.

Пращат ни по фалшива следа, за да прикрият истинската.

Ако пък сме надушили миризливата истина ( например за това, че номинираха Бокова под натиск), ни почесват зад ухото , че все пак сме “познали”.

Всичко това се случи днес в рамките на една медийна изява на Цветан Цветанов, личния говорител на премиера Борисов, активиран обикновено в тази роля в случаите, когато на Началника не му се говори поради гарантираните негативи, които би си спечелил каквото и да каже по наболелите теми.

Ето така днес получихме потвърждение на знайния факт, че номинирането на Бокова от Борисов е станало под натиск. Цветанов не уточни кой е толкова могъщ, че да натиска такъв политбогатир в България. Ще трябва да се задоволим със задоволителната реплика по въпроса на кандидата на реформаторите Трайчо Трайков, който го посочи поимнено: натискът е дошъл от Първанов. Явно го е направил в ролята на началника по руска линия в тандема му с Борисов в българската политика.

На друга очевидност, че ни карат да се съгласим да избираме от ГЕРБ когото и да било , “дори и растение”, Цветанов отвърна с “чиба”. Било лошо да му се задавт такива въпроси.

За да се поуталожи обаче информационният глад около митичната, но предизвестено печеливша ( според властта и нейните присъдружни коментатори) кандидатура на машината за печелене на избори, ръководена от него, Цветанов подхвърли кокала с четири имена. Нещо като гатанка, игра на кости. Да се мъчим да познаем.

Нямам претенцията за най-добрия нюх сред “кучетата”, но ако в действията на нашите кучкари има някаква логика, то избирам да заложа на името на Томислав Дончев. Не че той с нещо се откроява, дори напротив- доближава се със задна дата до профила на министър Плевнелиев ( деклариращ тогава предизборно, че не е политик), преди да бъде номиниран ( в последната политическа секудна) от Борисов в навечерите на предишните президентски избори през 2011 година.

Причината да смятам така е в това, че прагматизмът, ако той движи кервана на Борисов, изисква той да не рискува сигурни капии като София и Бургас, в които ще се наложат избори, ако гербаджиите овакантят поста. Особено в София винаги има риск при овакантения пост на Фандъкова заблудените гласоподаватели да се върнат към обичая си да гласуват за десен кандидат.

Дончев, съобщен днес от Цветанов в компанията на Цецка Цачева, Йорданка Фандъкова и Димитър Николов, е най-безпроблемно заменимата величина в това каре. И това би се оказало достатъчно за Борисов да го прати на “отговорната работа”, както вече го е правил, назначавайки го за министър на различни неща.

Колкото до Цачева, тя е наистина предана другарка на Първия партиен и държавен ръководител, но ще има огромен проблем да бъде различена от останалите другари и другарки, пуснати по московска линия да се борят за главнокомандващи. Тя до такава степен се слива с тези другари и другарки, че ще бъде истинска комедия ( от грешки) да бъде пусната като конкурент на нещо, от което не може да се разграничи.

Ето защо рискувам да прогнозирам, че изборът би трябвало да е Дончев, който и по заемания в момента пост отговаря по документи на названието на партията в качеството на гражданин, отговорящ в правителството за европейските фондове, т.е. развитието на България с европейски средства.

Но при една уговорка: че сметките на Борисов се базират на някаква прагматична политическа преценка, а не на неговия егоистичен интерес да ни разиграе поредната предсказуема изненада- например като скочи от премиерския трон и се включи в битката за спокойно дългогодишно управление на президенска позиция, каквото сегашният му пост не гарантира.

Share on Facebook

Share on Facebook

 

Следя развитието на Бранимир Събев като автор отдавна, ммм, почти от самото начало всъщност. Писал съм вече ревюта за неговото Хоро от гарвани през лятото на 2010-та и за Човекът, който обичаше Стивън Кинг през лятото на 2012-та. Не сме се срещали на живо, но го харесвам като автор, че и като човек, т.е предполагам, че като човек, пиещ бира (или абсент) в някоя сумрачна кръчма бих го харесал много. Защото би бил чудесен събеседник, според мен. Съдя по кратките онлайн диалози, които сме водили през годините. А и как няма да ти е интересен един автор на съвременни фентъзи, фантастични и хорър разкази, кажете ми? Колко такива хора познавате?

Бранимир е майстор в жанра къс разказ. За мен бе изключително интересно да наблюдавам как се развива с годините: техника, диалози, сюжет, описания, герои, всичко върви напред и нагоре. Самият той признава, че е прочел всеизвестните книги на тема „Как се пишат книги“ и, за разлика от повечето хора, които са ги прочели, е приложил наученото от тях на практика. Естествено, централна роля в колекцията от ръководства за писатели играе „библията“ на Стивън Кинг: За писането – мемоарите на занаята, от която аз също съм взел много. Това бяха най-добре инвестираните десет лева в живота ми (старото издание струваше толкова).

Та, доста неща ни свързват с Бранимир: Кралят (The King), любовта към фантастиката, към хоръра (като братовчед на фантастиката), дори към сходни идеи, които срещам в разказите му и издават общи интереси, споделени сюжетни мечти. Затова нямах търпение да разгърна „Априлска жътва“ и „Пустинния скорпион“ – две от новите му книги, които някак бяха минали покрай мен, бях ги пропуснал по невнимание.

Еми, чудесно се e справил Бранимир! Понякога е доста непредвидим. Например: доброто сладко момиченце може изведнъж да бъде заклано от някой неподозиран, уж положителен до този момент, герой. Или разкъсано от гнусно чудовище – при това съвсем изненадващо – точно, когато читателят си мисли, че всичко ще завърши с мед и рози… На мен лично ми харесва този подход. Няма сигурност, братче! Не се вкопчваш в героите, колкото и да са ти симпатични. Дори най-добрите и положителните от тях не са застраховани срещу злочестията, а ако има истински безсмъртни герои в разказите на Бранимир, то по-добре е да не ги срещаш след залез слънце. С някои малки изключения. Примерно юнака, дето си гледа дракон в задния двор и живее с две булки под един покрив на семейни начала, него можеш да го срещнеш в селската кръчма след залез слънце. На него нито жените ще му се карат, че пие до късно и по много, нито кръчмарят ще му поиска вересията, нито ще го хокат после вкъщи, че е забравил да разходи дракона и да го нахрани преди да излезе. Защото момъкът е на 800 години и не му минават вече тия…

Другото, което ми направи чудесно впечатление в двата сборника е, че авторът си поставя сложна писателска задача: хваща някой изтъркан до баналност сюжет, да речем за момъка и ламята, за граф Дракула или за училищните престрелки в Америка, след което прави нещо съвсем ново, оригинално, свежо и необичайно от този сюжет. Повярвайте ми, не е лесно, когато си 728-ият поред автор, седнал да твори над идеята за Влад Тепеш Набучвателя или над ритуалите на тайни общества, свързани с човешки жертвоприношения.

Третото, което ми направи чудесно впечатление е, че разказите ме накараха да се разсмея на няколко пъти в сюжети, които предполагат всичко друго, но не и чувство за хумор. Абе, да правиш хорър и да караш читателя ту да се киска нервно, ту да поглежда към прозореца, докато заспива на светната нощна лампа, си е цяло постижение. Стиловото разнообразие също е важно. Тъкмо приключиш зловеща приказка за възрастни деца с фолклорен елемент и хоп – пренасяш се веднага на бойното поле на пост-апокалиптичен военен екшън, изпъстрен от съвременен цинизъм и от визионерски прозрения за близкото бъдеще…

Няма да ви разказвам повече за съдържанието на двата сборника, за да не ви разваля кефа от личната среща с тях.

Вземете и ги прочетете тези книги.

Фейсбук страницата на Бранимир.

Благодаря за вниманието!

Тихомир Димитров

Днес ще си направим една обиколка из района на Велико Търново – наш водач ще бъде Анжило. Приятно четене:

Около Велико Търново – манастири и водопади

Искахме отново да посетим  района на Триград, да се порадваме на красотата на природата и да избягаме от жегата. За съжаление се оказа, че в любимата ни хижа „Триградски скали“ не се приемат домашни любимци, а за да резервираме нещо друго вече бяхме закъснели. Затова запазихме стая за две нощувки в къща за гости „Фамилия“ в Самоводене, като идеята беше първия ден да посетим водопадите в околността, а на втория – манастирите (и няколко водопада) по посока на гр. Елена и към Стара Загора. Общата дължина на маршрута се оказа около 415 км (по километраж, вкл. пътуването до Самоводене и връщането до Стара Загора).

Къщата за гости се намира на главния път Търново – Русе, но шумът от преминаващите коли не се чуваше, защото стаята ни гледаше към двора. По резервация трябваше да се настаним във вероятно по-луксозна стая на етажа, с балкон, но домакините бяха така добри да ни предложат приземна стая с излаз към двора, за да е по-удобно на домашния любимец.

Къща за гости „Фамилия“

адрес:  BG-5040 Самоводене, ул. „Полтава“ 14

GPS: 43.137673, 25.612095

тел.: +359 888 595 119

web: Къща за гости Фемили или

през booking.com: http://www.booking.com/hotel/bg/guest-house-quot-family-quot.html

цена: 35 лв

wi-fi: безплатно

домашни любимци: да

Първата ни дестинация беше

Хотнишки водопад, наричан още Кая Бунар,

който е разположен на около 10 км. северозападно от Самоводене след село Хотница.

Тръгнахме по пътя за Ресен/Павликени и при разклона с табелa „Никополис ад Иструм 16 км“ завихме наляво. Табели за водопада не видяхме след тази (зелена) в центъра на Хотница, но нали сме ентелегентни, при червената табела с надпис „Water“ се отклонихме надясно и след около 800 м стигнахме до малък паркинг с недостроена/полуразрушена постройка вляво. На отсрещния бряг на р. Бохот се виждаше поляна с палатки, места за барбекю и някакво заведение. Водопадът е направо и с височина около 30 м. Под него се образува вир с малахитовозелен цвят.

Хотнишката екопътека

започва вляво от водопада и е дълга около 1,5 км. Започва със стръмни стълби, следват пътечки, дървени мостчета и стълби, отвеждащи до върха на водопада и разкриващи поредица от по-малки водопадчета на горе по течението на реката. За съжаление на много места имаше хвърлени боклуци – празни пластмасови бутилки, използвани мокри кърпички, кенчета…

Ние не стигнахме до края на пътеката, защото кучката, с малко помощ, се справяше с почти вертикалните стълби нагоре, но за нищо на света не искаше да слиза по тях. След като на няколко пъти трябваше да нося съпротивляващото се 20-килограмово добиче по не много стабилните стъпала, решихме, че екстремните преживявания ни идват в повече и се върнахме. По информация от Мрежата, в края на пътеката се намират изворите на реката, като от тях човек може да излезе на пътя и да се върне до паркинга по асфалт.

Хотнишки водопад

адрес: BG-5058 Хотница

GPS: 43.146626, 25.515552

След това продължихме по тесния, с видимост клоняща към нула (заради завоите и гъстите храсти от двете страни) и на места изронен междуселски път към с. Емен. Минахме през с. Момин сбор, където старите каменни дувари си съперничат с къщите в стил „късен мутробарок“. След селото излязохме на главния път Велико Търново – Севлиево, а при с. Балван завихме на дясно. Стигнахме до Емен, като при табелите за комплекс „Негован“ пак завихме надясно. След края на селото, при гробищата, има малък паркинг, където оставихме колата. След двадесетина метра вдясно има стръмен горски път, който води до Еменската пещера и началото на екопътеката. В края му има оширение, което по-лениви посетители използваха за паркинг. Вляво е пещерата, а направо, край заслона,  е пътеката към водопада.

Еменската пещера

(43.139029, 25.361020)

е с дължината 3113 м, което я нарежда на 17 място по този показател сред пещерите в България. Установено е, че е била населена през неолита, има находки и от бронзовата, ранно- и късножелязната епоха и античността. По времето на социализма е превърната във ферма за култивиране на печурки, по-късно е била мандра за зреене на сирене, част от военен обект, а най-накрая в нея направили ресторант. Тези приложения на пещерата не се оказали дълготрайни, но във вътрешността й могат да се видят следи от застрояване. Пещерата е бедна на образувания, но в нея има колонии от прилепи – тук живеят и се размножават няколко вида, но за съжаление броят им непрекъснато намалява.

Интересен е фактът, че пещерата е единствената в България, в която е действал асансьор. Той е обслужвал военното поделение, разположено на платото над пещерата. Когато се качихме горе на билото на няколко места видяхме шахти, видимо с изкуствен произход, вероятно служещи за вентилация на пещерата. Освен тази, най-известната пещера, през 1985 – 1991 г. е открита голяма пещерна система, общо 12 пещери, разположена между селата Мусина, Балван, Ново село, Емен, Добромирка и Вишовград с многобройни водни и сухи галерии.  Най-известни са пещерите „Русе“ (3306 м), „Бамбалова дупка“ (2923 м) и „Троана“ (3243 м).

Името „Негованка“

има латински произход и означава „къса река с близък извор“. Протичаща в Средния Предбалкан, тя е близо 60-километров десен приток на Росица. Извира близо до връх Китка, югоизточно от с. Идилево, Севлиевско.

Река Негованка образува живописен вкопан в скалите антицидентен пролом. Той започва южно от с. Ново село, на 5 км от с.Емен. Прекъсва се от едно долинно разширение и по този начин се поделя на две части, които населението нарича Горен и Долен Боаз.

Село Емен

е разположено именно в това разширение, а в т.нар. Долен Боаз (Еменски каньон) е изградена една от първите екопътеки в България.

Еменският каньон

е обявен за природна забележителност със Заповед № 880 от 25.11.1980 г. под името „Каньонът на река Негованка“. Отвесните му скали достигат до 100 м височина.

Негованската екопътека

е пионер сред екопътеките в България, от 1992 г. Съоръженията са обновявани неколкократно, за последно през 2006 г. Към момента всичко е запуснато, държавата се е „постарала“ единствено да постави табели (вече изпочупени, сломени), че е забранено минаването по мостчетата. Поради това е възможно преминаването само от едната страна на каньона.

В последните си метри пътеката е много стръмна. От изровения сипей стърчат само колчетата, някога поддържали стъпала надолу. Над реката досами водопада има що-годе държелив мост, но тъй като не знаехме дали ще ни издържи, „щурмувахме“ по камъните.

Водопадът „Момин скок“

е с височина около 10 м. Той носи името си от легенда, която разказва за три моми, скочили заедно от скалите на водопада, за да не попаднат в ръцете на гонещите ги (че как иначе!) османци. Под него се образува красив вир, подходящ за плаж и пикник. Кучката не пропусна да се охлади в гьола.

На връщане решихме да не се катерим по стръмното и тръгнахме по течението на река Негованка, която постепенно се разширява в едноименния язовир. Мястото вероятно е рай за рибарите, защото във водата се виждат риби като подводници.

Не знам дали в района е разрешено къмпингуването и дали се санкционира, но наоколо има доста подходящи места. Около средата на язовира видяхме фургон, на който беше окачена ценоразпис за риболова (4 лв.), вероятно язовирът е взет под аренда. Оттук под остър ъгъл започва полегат горски път в обратна посока, нагоре към билото.

Излязохме отново под военните сгради и след малко слязохме на пътя. Тук (43.137683, 25.359333) също има табела (жълта стрелка с червен надпис) за екопътеката, но мястото не е много удобно за паркиране.

Момичетата останаха да си починат, а аз слязох да взема колата, след което се отправихме към следващия водопад.

Негованска екопътека

адрес: BG-5065 Емен

GPS: 43.136806, 25.357113 (паркинг)

След около 3.5 км по посока Вишовград вдясно от пътя видяхме указателните табели за

геокомплекс „Зарапово“

Непосредствено зад табелите има възможност за паркиране на някакъв изровен път. Малко по-надолу има чешма, но около нея много миришеше на блато и затова решихме да паркираме на главния път. Освен стандартните табели, информиращи ни, че тук са усвоени едни пари по европроект, в клоните на круша-дивачка има полускрита дървена табела, ориентираща за правилната посока. По тясна пътечка между високите човешки бой треви, покрай ограбена помпена станция, се стига до коритото на река Зараповска.

Изграждането на съоръженията в геокомплекс „Зарапово“ е завършено през 2006 г. и оттогава е оставено на произвола на стихиите. Няколкото дървени моста и стръмни стълби, които водят до 16-метровия водопад,  са изгнили и пред разпад. Във всеки случай преминаването по тях не е препоръчително.

Цялата „екопътека“ (на око) е с дължина не повече от 200 м. В Мрежата се рекламира, че на разположение на посетителите е заслон с маса и пейки, подходящ за отдих и пикник.

Зараповски водопад, Геокомплекс „Зарапово“, Зараповска екопътека

адрес: BG-5239 Вишовград

GPS: 43.150894, 25.327276

Отбихме се през Павликени, само за да се се убедим, че вече не „риве“ за Хинди, напазарувахме набързо в местната верига супермаркети „Браво“ и продължихме към

Никополис ад Иструм

Останките от древния римски град се намират на плато на левия бряг на река Янтра, югозападно от село Никюп. Стига се по път през нивята, на около 3 км след селото.

Градът е бил основан от римския император Марк Улпий Траян в чест на победите си над даките в 101-102 и 106 г. и в превод означава „Град на победата при Дунава“. Построен е върху пресечната точка на две основни пътни артерии на Дунавската римска провинция  – от град Одесос (Варна) към западните римски провинции и другият, свързващ Дунавската крепост Нове (Свищов) и римските провинции в Мала Азия.

[geo_mashup_location]

„Никополис ад Иструм“ е класическа римски град,

изграден с правоъгълна планировка. Открити са мрежа от улици, форумът, заобиколен от колонада йонийски и други сгради, две еднокорабни сгради, превърнати по-късно в базилики, и други обществени сгради. Улиците са покрити с огромни напаснати каменни плочи, под които е канализацията на града.

Разкопките тук са установили, че градът първоначално е нямал крепостни стени. Те били построени по-късно, в края на II в., след опустошително варварско нападение (костобоки, 170 г.). Порта е имало на всяка една от крепостните стени, но главната порта била тази, разположена на запад – към столицата на империята Рим. Така се и наричала – Порта Романа. Градът е бил много добре водоснабден чрез един основен (дълъг 26 км ) и два по-малки водопроводи, които са доставяли вода до водния резервоар, построен в близост до западната крепостна стена. След това градската водопроводна система е разнасяла водата до обществени и частни сгради, бани и тоалетни. Градът е сякъл и собствени монети. Открити са близо 1000 вида бронзови монети с различни изображения от Никополис ад Иструм. Тук са живеели хора с различни религии, което обяснява и разнообразните погребения, открити в района. Некрополът на града бил разположен от двете страни на пътя към Нове и в западна посока. От него са запазени 121 могили.

Тук е имало и средновековен мол – покрит одеон (театър) за около 350 души и 11 магазина под седалките му.

В средата на V век Никополис е разрушен от хуните на Атила и е възстановен отново през VI век, като мощна крепост с военни сгради и църкви. Накрая градът е окончателно заличен от аварите в края на VI век. По-късно (през Х век), върху руините му, е построено българско средновековно селище.

Археологически резерват „Никополис ад Иструм“

адрес: BG-5068 Никюп

GPS: 43.220264, 25.612257

раб. време: 09-18

цени: 6 лв, 2 лв (ученици), 3 лв (пенсионери)

На втория ден постепенно, манастир след манастир, започнахме да се връщаме към Стара Загора. По пътя минахме покрай

манастир „Архангел Михаил“,

като първо забелязахме табелата за продажба на агнета от манастирската ферма. Не бяхме подготвени, нямахме никаква предварителна информация за него и затова го оставихме за друг път. По-късно разбрахме, че това е единият от двата манастира, известни като

„Присовски манастир“

Първата ни спирка беше в

Плаковския манастир „Св. пророк Илия“,

който се намира на около 18 километра южно от Велико Търново, близо до селата Плаково и Велчево. Според преданията той е построен по време на Втората българска държава. Като повечето български манастири и този е разрушен след падането на България под турско робство, но по-късно (1450) е възстановен отново. По времето на съществуването си след това манастирът е бил многократно (1595, 1706, 1794) разграбван и опожаряван. През 1835 г. тук са се провели тайни срещи известни като Велчова завера, целящи организиране на освободително въстание. За съжаление организацията се проваля заради предателство, участниците са  избити, а манастирът – разрушен отново.

Възстановяването на Плаковския манастир започнало през 1845 г., когато била построена манастирската църква „Св. Илия“, а през 1865 г. Колю Фичето изгражда 26-метрова камбанария с красива декоративна зидария, каменна чешма и жилищни постройки, които са унищожени от пожар през 1949 г.

В наши дни Плаковският манастир е обявен за паметник на културата. Не се предлагат нощувки, но в двора видяхме палатки и много мотори. Оказа се, че всяка година група рокери се настаняват в манастира и помагат безвъзмездно за възстановяването му, компенсирайки безхаберието на държавата.

Плаковски манастир „Св. пророк Илия“

адрес: BG-5042 Плаково

GPS: 42.976859, 25.727320

След Плаковския се отправихме към намиращия се наблизо

Къпиновски (Капиновски) манастир „Св. Николай Чудотворец“

Преди да стигнем до манастира бяхме приятно изненадани, когато влязохме в голям и подреден къмпинг. С настъпването на „демокрацията“ повечето „народни“ забавления от този род бяха изкоренени за сметка на спа и ол-инклузив хотели.

Къмпингът „Капиновски манастир“ е традиционно сборище на Великотърновските рокери. С Къпиновския мотосъбор се открива летния рокерски сезон.

Паркирахме в средата на къмпинга и покрай река Веселина (стадионът остава вляво) се отправихме пеша към манастира.

Според градската легенда, реката се е казвала по друг начин, но в началото на 20. век царица Елеонора, втората съпруга на Фердинанд, я прекръщава, защото ромоляла много весело. В манастира са запазени покоите на царската фамилия, но не можахме да ги видим. Всъщност всички посетители бяха оставени на „самотек“ – никъде не се виждаше Божи служител. От коментарите на някакви жени, че 45 лв. и тави с боб и олио за манастира като такса за кръщене е прекалено много, разбрахме, че все пак манастира е населен. Дали Божите служители не са се отказали да призовават да се пази тишина и да се уважава светостта на манастира?! Многобройните табелки с подобни надписи не постигат никакъв ефект. Облеклото на мнозина посетители е неподходящо, прекалено разголено за света обител.  Дали и това не са причините  да не видим ни един черноризец?

Манастирът е основан през 1272 г., по време на царуването на Константин Асен-Тих. Разрушен е в края на 14 в. по време на османското нашествие, а през 16 в. е възстановен и започва да развива активна книжовна дейност. През Възраждането манастирът се развива като книжовен и просветен център.

През 1794 г. Софроний Врачански пребивава за кратко тук и е негов игумен. Той донася тук преписа на „История славянобългарская“, който монасите на свой ред преписват. През 1830 г. в манастира е открито килийно училище за граматици и свещеници. Манастирската църква е издигната през 1835 г. от уста Коста Арнаут, като строежът е струвал 22 000 гроша. По-късно, през 1845 г., живописецът Йоан Попович от град Елена рисува единственият стенопис – композицията „Страшния съд“.

През 1856 г. със средства, дарени от братята Теодосий и Кесарий Хорозови от град Елена, са построени портата и чардаците на манастира. Те са двуетажни и обграждат манастира от север, придавайки му вид на средновековна крепост. Външната стена е дебела 1.5 м. На втория етаж е изграден параклисът „Въведение Богородично“, изографисан от Алекси Атанасов. На приземния етаж също има параклис. Той е посветен на Благовещение и е украсен от тетевенски майстори. Един от двамата ктитори – Теодосий Хорозов, е погребан в параклис в двора на манастира.

По време на Руско-турската война манастирът е превърнат в полева болница. Манастирът предлага и настаняване. В малкото басейнче в двора водни лилии радват окото.

Наблизо се намира и т.нар.

Къпиновски водопад

с височина около  7 м. За да стигнете до него трябва да минете край басейна в двора на механа „Воденицата“, да подминете стълбищата вляво (в долната си част са обрасли с къпинаци), да преминете през терасата и по десните стълби да слезете до реката.

Къмпинг „Капиновски манастир“

адрес: BG-5043 Къпиново

GPS: 42.975517, 25.747187

тел.: +359 886 112 704, +359 884 48 54 54

факс: +359 62 650 507

web: http://kapinovski.bg/bg

email: office@kapinovski.bg

Къпиновски манастир „Св. Николай Чудотворец“

адрес: BG-5043 Къпиново

GPS: 42.979025, 25.762839

тел.: +359 61 101 312

Отправихме се към с. Марян, като целта ни бе

Марянския манастир „Свето Преображение Господне“

Църквата на манастира в сегашния ѝ вид е завършена и осветена на 06.08.1835 г., като е построена върху основите на по-стар манастирски храм от 8 – 9 в., от който са намерени 6 т. нар. Теодосиеви капители. 4 от тях се съхраняват в НИМ, а 2 – в манастира. При изкопните работи е открит мраморен саркофаг с човешки останки, Евангелие и корона. Една от версиите е, че това е гробът на цар Борис. Според друга легенда, сестрата на цар Иван Шишман – Мара, пътувайки за Константинопол, за да стане жена на султан Мурад, е пребивавала в манастира, като след смъртта на султана отново се е върнала по тези места, а селото е кръстено на нейно име – Марян. За съжаление, липсата на по-подробна информация създава възможност за много спекулации.

През 1869 г. избухва пожар, вероятно от забравена свещ, но изгаря само иконостасът. През 1870 г. църквата е възстановена. Комплексът е обновен през 1935 г. под егидата на царица Йоана.

Последният енорийски свещеник, отец Недялко, умира през 1971 г. и „народната“ власт завзема манастирския двор и го превръща в селско гробище.

Сегашният манастир е действащ от 1992 година. В храма, който е един от най-големите и красиви в Еленска духовна околия, могат да се видят икони от старите майстори от Тревненската художествена школа.

Марянски манастир „Свето Преображение Господне“

адрес: BG-5084 Марян

GPS: 42.932172, 25.967185

Следващият обект в програмата ни бе т. нар.

Христовски водопад,

разположен на р. Мийковска, между селата Руховци и Илаков рът. Добре видима табела указва посоката към водопада. Най-лесно може да се ориентирате за мястото на отбивката по спрелите край шосето коли. Оттук вдясно започва горски път, по който могат да преминат само високопроходими автомобили. Според табелата разстоянието е 400 м, но на нас ни се стори повече. Преди самия водопад пътят се разделя. Ако продължите направо, ще се озовете в горната част на Христовски водопад. Разклонът вдясно отвежда до подножието му, но пътекъта е много стръмна.

Христовският водопад е висок около 9 м, но поради жегите реката и съответно водопадът бяха почти пресъхнали. Обявен е за защитен природен обект през 1974 г. Мястото е подходящо за плаж и пикник.

Христовски водопад

адрес: BG-5079 Руховци

GPS: 42.900000, 25.927059 (паркинг)

Последната за това пътуване цел, която не ни отклоняваше от пътя към Стара Загора, беше с.Буйновци. Тук, в центъра на селото, се намира

Буйновски манастир „Св. пророк Илия“

Строежът на църквата започва през 1836 г. Има сведения, че на това място е съществувал манастир още от 17 в., но е бил ограбен и опожарен в началото на 19 в.. Камбанарията към съвременния манастир е завършена през 1897 г. От 2000 г. е възстановен като девически. В Мрежата пише, че там живее една монахиня, но по време на нашето посещение там нямаше никой, затова можахме да разгледаме само отвън.

Буйновски манастир „Св. пророк Илия“

адрес: BG-5097 Буйновци

GPS: 42.869164, 25.897230

Очаквайте продължението

Автор: Анжело Ангелов

Снимки: Ема Жунич

Още снимки от ©Ема Жунич:

Хотница (2016-07-23 Кая бунар)

Емен (2016-07-23 Негованска екопътека)

Вишовград (2016-07-23 Зараповска екопътека)

Никюп (2016-07-23 Никополис ад Иструм)

Плаково (2016-07-24 Манастир „Св. пр. Илия“)

Къпиново (2016-07-24 Манастир „Св. Никола“)

Марян (2016-07-24 Манастир „Св. Преображение Господне“)

Руховци (2016-07-24 Христовски водопад)

Буйново (2016-07-24 Манастир „Св. пр. Илия“)

Други разкази свързани с Другата България – на картата:

Другата България

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Политиката на ЕС спрямо мигрантите все по-често се определя като провал. Тя бе сериозен стимул за излизането на Великобритания от общността и е силно оспорвана от повечето източно-европейски държави. Къде се намира и как стои България в тази сложна ситуация – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, последната среща във Виена сякаш даде индикации за известна промяна в европейската политика спрямо мигрантите. Така ли е наистина? 

– Първо да кажа, Фили, че когато казваме „европейска политика за мигрантите”, това е само за удобство, такава обща политика всъщност няма. Но тъй като проблемът виси от дълго време, а не се решава, логично е човек да си помисли, че има по-скоро нещо като политика, насочена към възможността да не се изгради обща политика по темата.

– Да не би това да е по-скоро заради тромавата брюкселска администрация? 

– Въпросът е резонен, но, доколкото е ясно, проблемът не е толкова в самия Брюксел, Фили, а нишката се къса между Берлин и Париж. Германия и Франция са двата основни европейски стълба, които не само не признават провала на собствената си политика на интеграция досега, а и стимулират прилива на нови хора, с което правят кашата още по-гъста. Особено силна в този случай е ролята на Германия.

– Защо Германия, какво иска да постигне тя, като кани мигрантите да идват в Европа? 

– Всъщност проблемът е, че Германия има отрицателен демографски прираст от около 370 хиляди души годишно и иска да компенсира недостига на работна ръка. Но, първо, мигрантите не идват, за да работят, а идват, за да получават наготово пари и социални услуги. Казват го самите немски медии. Те доскоро следваха плътно политиката на канцлера Меркел, но напоследък вече отказват да си затварят очите за реалността. Второ – потокът хора, които идват, не може да се овладее от гледна точка на сигурността. Казват го официалните полицейски служби, включително германските. Трето, логичен е въпросът – защо като иска да реши проблемите си, Берлин не изработи национални механизми за прием на имигранти, чрез които хората да влизат директно в страната, а ги кани на собствен ход и на случаен принцип да пристигат от цял свят, с което създава големи – а и напълно излишни – проблеми на много други държави. Това вече реално застраши Шенгенската система за свободно движение на хора в Европа, едно от най-големите и полезни завоевания на ЕС. Хаосът с мигрантите бе и един от тежките аргументи за излизането на Великобритания от съюза. Но това сякаш не стига – единство на Евросъюза продължава да е застрашено, защото никой не иска да плаща чужди сметки, особено относително бедните държави от Източна Европа.

– Пламен, но проблемът не е от вчера, какво е направено досега? 

– Нещо като нищо на света, Фили, ако мога да използвам част от едно заглавие на Уйлям Сароян. Германия, Франция, а и някои други държави твърдоглаво държат на две неща – квотния принцип за разпределяне на мигранти и споразумението с Турция като спасителна бариера срещу продължаващия наплив. Възраженията, че квотният принцип е нереалистичен и нежелан от редица държави, сякаш не интересуват Ангела Меркел и Франсоа Оланд. Нещо повече, те показват раздразнение, че някой се противи. Например буквално си води медийна кампания срещу Унгария заради непримиримата позиция на Будапеща по темата. Лидерите на Франция и Германия сякаш отказват да чуят също и призивите ЕС да не залага единствено на картата с Турция, за да реши проблема си с мигрантите, а да вземе собствената си съдба в собствените си ръце. Още повече, както заяви на срещата във Виена онзи ден австрийският канцлер Кристиан Керн, споразумението с Турция не работи достатъчно добре.

– Но, Пламен, така се връщаме на въпроса – има ли индикация за промяна от последната европейска среща по темата във Виена? 

– Във Виена се събраха лидерите на тъй наречения „балкански маршрут на бежанците”, плюс председателят на Европейския съвет Доналд Туск, германският канцлер Ангела Меркел и федералният канцлер на Австрия Кристиан Керн. На срещата се случиха интересни неща. Първо, стана абсолютно ясно, че ЕС няма отговор на редица наистина болезнени въпроси. Ето краткия разказ на българският премиер Бойко Борисов за случилото се: „Попитах колегите – какво правим утре, ако 200-300 хиляди мигранти застанат на българската граница откъм Турция и поискат да влязат. Ние какво – ще стреляме ли по тях? Или ще ги пуснем? И какво ще се случи с България, след като влязат – искам вие да ми кажете рецептата.” „И знаете ли каква е тяхната рецепта – пита Борисов журналистите. – Рецептата им е пълно мълчание”. Второ, на фона на досегашното твърдоглавие на канцлера Ангела Меркел за безогледен и неограничен прием на мигранти, наблюдателите отчитат като напредък направената от нея заявка за справяне поне с нелегалната миграция. „Нашата цел трябва да бъде да спрем нелегалната миграция, доколкото това е възможно” – заяви Меркел. И вероятно заради тази нейна „отстъпка”, колкото и условна да я тя, във Виена се взеха и решения, които изглеждат като индикации за напредък. Ще има засилено присъствие на Европейската гранична агенция Фронтекс в заплашените от нова мигрантска вълна страни, отпускат се и нови европейски средства за справяне с проблема. Например България получава 160 милиона евро, за да осигури по-нормални условия на гранична полиция и другите служби, които пазят границата с Турция. Такива неща се предвиждат, Фили, само че те продължават да са много малка част от необходимите комплексни мерки.

– А някой има ли представа какви са необходимите комплексни мерки? 

– Много са възможностите. Например унгарският премиер Виктор Орбан във Виена каза, че външните граници на Евросъюза трябва да се поставят под тотален контрол, а молбите за убежище да се разглеждат извън тези граници. Това може да не звучи толкова либерално, колкото на някои им се иска, но мисля, че е адекватно спрямо ситуацията. А така сочи и успешният пример на водещи в това отношение страни като САЩ, Канада и Австралия. Не знам доколко е реалистична другата идея на Орбан, която се споделя и от българския премиер Борисов – Европейският съюз да предприеме бързи и решителни действия за омиротворяване на Либия, след което да построи на либийското крайбрежие град, където да се настаняват бежанците от цял свят, чакащи отговор на искането си за влизане в Европа. Да се вземат мерки за подобряване на ефективността на споразумението с Турция, както и бързо да се подпишат договори с най-рисковите държави по света за реадмисия на техни граждани също са адекватни стъпки, стига да се реализират бързо.

– Пламен, а какво стана с лансираната преди време теза, че ако в Сирия започне мирен процес, нещата и с мигрантите ще се успокоят? 

– Тази версия не работи. Фили. Първо, провалът на споразуменията между САЩ и Русия показа ясно, че спирането на сирийския конфликт зависи от добрата воля не на друг, а на мистър Путин. А той не е сред големите доброжелатели нито на Обединена и Много Дразнеща Го Европа, нито на целия демократичен свят. И второ, в потока към Европа истинските бежанци от сирийския конфликт намаляват все повече, за сметка на хората от други части на света, най-вече от Африка и Азия. А това още веднъж показва, че лозунгите за хуманизъм и съчувствие към страдащите жертви на войната, с които все още се води кампанията за приемане на мигрантите тук, изобщо не са състоятелни.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com