Това се случва рядко, но когато има истински повод ми е приятно да ви показвам графика на борсовите цени на електроенергията, в няколко европейски държави, сред които и България, постигнати на днешните сесии за утрешния ден. И днес ...

На 5 октоври компанията Blue Origin проведе успешно изпитание на системата за екстремно евакуиране на екипажа на суборбиталния кораб New Shephard.

Руската Държавана комисия, след разаглеждането на материалите за проведените дейности по отстраняване на техническите проблеми с транспортно пилотираният кораб 'Съюз МС-2' е решила стартът да бъде на 19 октовмри 2016 в 11:05.

Един ден след смяната на директора на Росатом и 114 дни след като бяхме осъдени да заплатим € 620 милиона плюс € 167 000 на ден на дъщерната и компания Атомстройекспорт уеб-страницата на корпорацията публикува една единствена н...

Дойде време да се запознаете и с новите младши книжари в Orange Center. Кампанията „Стани книжар в Orange за един ден“ бе стартирана от Orange Center в партньорство с „Аз чета“ и „Детски книги“, като основната й цел е насърчаването на интереса на децата към книгите и привличането на нови любители на четенето. Събота, 8 октомври...

Днес се навършват 10 години откакто на рождения ден на Путин в Москва беше застреляна журналистката и провозащитник Анна Политковская. Заедно с нея, както писаха медии на Запад, беше застреляно и свободното слово в Русия.

Много съм далеч от мисълта да правя сравнение, но на следващия ден в България беше застреляно едно публицистично предаване, което моя милост приключи с призив за минута мълчание по повод убийството на Политковская.

Дали застрелването на “В десетката” от президента Георги Първанов, от чието име прочетоха в централната информационна емисия декларация срещу водещия с нелепи лични обвинения във водене на “война” против действащия държавен глава ( и кандидат за президент отново по онова време), не ми прилича да кажа като обект на неговата фронтална атака. Но е факт, че сплашването на български журналисти, макар и не по бруталния руски начин чрез убийство на известни противници на режима – само с уволнение, маргинализиране, задушаване ( евентуално с глад, за да се примоли унизено за милост), доведе до нещо подобно като в Русия у нас: до завършения в наши дни процес на позорен срив на свободата в българските медии.

Намирам онази декларация на Първанов за основополагащ документ , доказателство за престъпната му дейност по задушаването на свободата в българските медии, плодовете от което берем днес. Например:

Чувам на същия този днешен 7 октомври 2016 г. по държавната телевизия водещият Иво Никодимов да повтаря ( без повод) лъжата за причината, поради която Георги Първанов, лидер на БСП по онова време и кандидат за президент с прогнозирани от всички нулеви шансове за победа, не се яви на телевизионния диспут с останалите кандидати за президент в студиото на БТВ през септември 2001 г. Не знам дали Никодимов съзнателно лъже, знаейки истината, която отдавна съм посочил или просто лъжата го води за носа. Вие кажете кое от двете е по-зле за крайния потребител, негово низвергнато величество излъгания за пореден път зрител.

Никодимов съобщи с щастлива усмивка, че на онзи дебат, който водех аз, а не той, Първанов не се бил явил защото той не съвпаднал с програмата му. Това е малоумната версия, лансирана от обкръжението на самия Първанов. А е малоумна, защото няма абсолютно никаква пиар, политическа и чисто житейска логика оставачът в състезанието да не иска да навакса изоставането си пред стотици хиляди, ако не и милиони избиратели чрез пряко съпоставяне с изпреварващите го към момента конкуренти. Вместо това, видите ли, Първанов предпочел да се срещне с шепа активисти в Русе.

Бях водещият и няма как да не знам, че очаквахме в студиото Първанов до последния миг. Трябваше да мине време след скандала, който се разрази в рамките на това пряко предаване между действащия президент Петър Стоянов и претендента за поста му Богомил Бонев, за да разбера, че Първанов е захлебил пчелившото си отсътвие от тази караница не случайно, а чрез шпионските сведения на предатели от щаба на Стоянов. Това е точната дума. Чиста проба партиен шпионаж.

Хора от щаба на президента Стоянов, за чието допускане до тайните му той си носи отговорността, са научили за  намерението му да използва в телевизионното предаване данни от секретен доклад на контраразунаването, за да разгороми Богомил Бонев, уволнен без съобщаване на мотивите по-рано от поста министър на вътрешните работи. Мотивите, казано с една дума, се съдържаха в този доклад, в който се говореше за връзки на Бонев с престъпния свят и се споменаваше руският мафиот с междунареден размах Майкъл Чорни.

Предполагайки основателно как разговорът след това ще се превърне в отблъскващ за телевизионната публика крясък и надвикване, Първанов е бил посъветван “от когото трябва”, да  остави конкуренцията да се самоизяде. Сигурно никога няма да чуем признания кой точно е предал безценните сведения на Първанов и хората му, но видяхме, как бивши членове на щаба на Петър  Стоянов преминаха след това открито на страната на партията му и бяха наградени с политически постове и привилегията да забогатеят с връзки, както най-често става у нас.

Тази прозрачна истина обаче така и можа да пробие солидарното мълчание по темата в медиите, които постепенно бяха подчинени най-напред на кръга на Първанов, а след това на продължителите на делото му, като Бойко Борисов.

Днес осъмваме на изходната точка. Моя милост, който беше водещ на онзи дебат, е забранен категорично в държавната телевизия, от чийто екран тържествуващо и безнаказано се повтаря лъжата за случайното разминаване на Първанов с онзи скандал, който изстреля лидера на БСП в президентското кресло за два мандата и промени хода на историята в България.

Истината отново беше уволнена за пореден път днес без право на отговор от екрана на послушната телевизия.

Share on Facebook

Френският писател, сценарист и режисьор Фредерик Бегбеде получи първата почетна статуетка CineLibri за „оригиналното му творчество и талантливото му пресъздаване на големия екран“. На церемонията в зала 1 на НДК я прие на чист български: „Добър вечер! Благодаря! Обичам ви! Аз съм пиян!“. Той призна, че е поласкан от това отличие, защото фестивалът обединява киното и литературата – две от...

В последната седмица ударно наваксвам с новините от месеца и се оказва, че за малко съм щяла да изпусна едно от любимите ми маркетинг проучвания – State of Inbound Marketing, провеждано всяка година от HubSpot. По стара традиция, време е да погледнем цифрите и да ви споделя какво е най-интересното в тях.

Фокус върху трафик и конверсии

Най-важният фокус на маркетолозите тази година са конверсиите – това е водещият приоритет за 74% от анкетираните (13). Въпреки този сериозен фокус в по-зряла част от маркетинг-фунията, все още повече от половината специалисти се фокусират и в привличането на трафик (57%), а за 65% това е и най-голямото препятствие (19).

Измерване, анализ и бюджети

Все още не се артикулираме достатъчно добре за ефективността на маркетинг-инициативите си. 43% имат проблем с доказването на ROI, а това води и до следващия казус – как да си извоюваме необходимите маркетинг-бюджети (19). Тези, които могат да покажат възвръщаемостта на усилията си, са 1.6 пъти по-успешни в осигуряването на по-високи бюджети (48). За мен фокусът трябва да падне на събирането на данни и тяхното интерпретиране след това – мисля, че оттам идва основният проблем в доказването на резултатите.

Друг интересен момент е, че ROI-измерването влияе много директно върху планирането на бюджетите за следващата година. Тези, които мерят, базират прогнозите си много повече на стратегия и исторически резултати (58% от анкетираните, 51). В противния случай решенията за бюджети се базират най-вече на външни фактори като икономическите условия (за 35% от отговорилите).

Контент маркетинг

Контент маркетингът стабилно води в приоритетите на маркетолозите в последните години – създаването на съдържание и разпространението му не излизат от топ 3 фокуса (24). Наблюдава се и фокус върху органичното присъствие – което за мен е по-скоро ефект от качествено съдържание.

Бавно, но сигурно, отговорността за създаването на съдържание минава все повече към вътрешен екип – от 41% на 71% скача ангажираността на служителите за контент само за една година (119). Като цяло, компаниите явно инвестират в повече съдържание, затова и процентното участие на почти всички потенциални автори се увеличава.

Неефективни канали и бъдещи фокуси

Интересно е, че компаниите, фокусирани върху outbound техники, също осъзнават, че те са неефективни (81). Това е доста интересно, имайки предвид, че хората традиционно предпочитат да са на печелившата страна

Днес няма да ходим далеч – или поне за софиянци, ще е място, до което се стига с градски транспорт Василена ще ни качи на Лозен планина.

Приятно четене и не забравяйте да се възползвате от идеята за почивните дни

Лозенска планина

Като типично дете на столицата, не съм изкачвала върхове – дори и Черни връх. Първият ми връх, на възраст 28, е до връх Половрак – от който се вижда като на длан цялото Софийско поле. Гледката си струва и зарежда толкова силно, че останалите 2/3 от маршрута от Лозен до Пасарел ще ви се сторят лесни. Имате възможност сами да прецените – дали да отидете само до върха и да се върнете в Лозен или да извървите целия път. Ние избрахме второто

Понякога ни идва музата да се разходим някъде извън града и да видим нови места. Хубавото е, че около София има доста такива възможности – може би за много от тях не сте чували, но с малко ровене можете да ги откриете.

Така преди няколко седмици тръгнахме към

Лозенската екопътека

Началният план беше да отидем да разгледаме язовира на Пасарел и евентуално да се пуснем по част от маршрута на пътеката, която се простира между Пасарел и Лозен. Но от достоверен източник разбрахме, че най-красивото място в района е

Лозенският манастир,

затова и решихме да го видим. Оставихме колата до центъра на БЧК в края на Лозен и тръгнахме нагоре.

Пътят до манастира е широк и приятен,

без много стръмни участъци. Върви се през гориста местност, която осигурява хлад през горещите дни. Стигнахме до приятна поляна с маси и пейки, на която местен предприемач предлагаше бира и кюфтета, но запазихме силна воля и продължихме нагоре. След около час и 15 минути от старта бяхме в манастира „Свети Спас“. Самият той е доста спретнат и приятен, а стенописите на църквата са адски красиви. Но най-хубавото е широката естествена тераса, която разкрива невероятна гледка към Софийско поле долу.

Софийско поле

Лозенски манастир

Продължихме по пътеката към

връх Половрак,

който се намира на още 30-40 минути нагоре, по по-стръмен път. Направихме малко ненужна обиколка и в крайна сметка излязохме на пътеката, която се ползва за слизане от върха, но това не е от значение. Важното е, че видяхме заветното знаме и всичко, което може да се наблюдава оттам.

Името „Половрак“ е дадено от древните траки

и значи „орлов поглед“ – не е случайно. Въпреки че разполагам с далеч по-слаби възможности от пернат хищник, от върха ясно се открояват Лозен, София, язовир Искър и малка част от Пасарел. Само да имате късмета да попаднете на хубаво време и ще се убедите сами.

връх Половрак

Началният ни план беше да дойдем до тук и да се върнем обратно към Лозен, но енергията от гледката подейства и в крайна сметка

решихме да минем цялата екопътека до Пасарел

След слизането от върха маршрутът продължава по далеч по-равни местности, но изниква ново предизвикателство – объркващата маркировка. Тя е безупречна на места, където няма шанс да се объркате и отсъства на по-сложните кръстопъти. При предварителното проучване бях намерила тази карта, която в крайна сметка се оказа задължителна за правилното преминаване. Дори и с нея имахме около 30-минутно връщане след един грешен разклон, така че внимавайте.

Почти в края на пътеката стигнахме до

паметника на кап. Димитър Списаревски

– летец, който през 1943 година насочва самолета си директно в американски бомбардировач и го сваля. На лобното му място освен паметника има и малък заслон, превърнат почти в музей, със снимки и информация за живота на Списаревски.

Най-накрая вече бяхме в близост до

Пасарел

И там намерихме гледката, която още в началото ни доведе в този край. Едно възвишение показва хълмиста панорама към язовира. Вижда се само част от него – достатъчно да погъделичка любопитството ти и да отидеш някой следващ път да го видиш отблизо.

Стигнахме до града и си викнахме такси, което да ни закара обратно до Лозен, за да вземем колата. За да избегнете тази заигравка, просто използвайте градски транспорт – автобус 5 стига до Лозен, а от Пасарел към София върви автобус 3. Ние поне получихме любопитно прибиране с шофьор на такси лозенчанин, който гордо ни обясни, че Лозен е най-голямото село в България и там не се застояват цигани заради „будни младежки организации“. Какво по-хубаво от малко расизъм в края на деня? …

Целият маршрут ни отне около 5 часа, заедно с две по-дълги почивки. Не забравяйте да си вземете достатъчно вода, защото във втората част на маршрута има доста открити местности и става много топло, ако грее слънце. Прочетете и материала в Peika.bg за още съвети. И разкажете после как ви се е сторило приключението

Автор: Василена Вълчанова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с София – на картата:

Booking.com

Още пътеписи от близки места:

1. Разходка из Лозенската планина, а не Лозенецката ;)
2. Връх Ботев в Стара планина
3. Водопад Райското пръскало (Стара планина)
4. Македония: Изкачването на Кораб планина
5. Едно есенно почистване в Стара планина
6. Из Стара планина
7. Съботно- Неделна разходка из Кораб планина – Македония и Албания с изкачване на първенеца й – връх Кораб – 2764 м
8. Из проходите на Стара планина с мотор (ден първи)
9. Из проходите на Стара планина с мотор (ден втори)
10. До Охрид и обратно (обиколка на Македония)(2 част): От Щип до Прилеп през Бабуна планина.
11. По Искърското дефиле и Стара планина (пътни бележки)
12. Пътуване до Слънчевата Планина (Оман, Jabal Shams)

В сряда вечер Фредерик Бегбеде получи първата почетна статуетка CineLibri на откриването на едноименния кино-литературен фестивал. Вижте цялата реч на писателя, в която той обяснява защо признанието е толкова важно за него. Защо един писател решава да се захване с киното? Несъмнено, за да разсъблича актриси. Но все пак съзирам и три други причини: 1. За да овладее...