Трансфагарашан (Карпати, Румъния)

С Боби днес отново ще минем през Трансфагарашан – и се благодарете, че не ви намирам пътеписи за „оня“ вулкан в Исландия

Приятно четене:

Трансфагарашан

Transfăgărășan 2015

Румъния, 31.07-02.08.2015

Има места, на които ти се иска да се връщаш отново и отново. За мен този проход определено е едно от тях. Въпреки че не бях планирал посещението му тази година, след като прехвърлих набързо снимките си от там и си спомних емоциите, които изпитах, когато наближавах върховете на Фъгърашката планина за пръв път, ми бе трудно да отхвърля идеята на Сен за тази разходка. Необичайното в случая бе, че този път тръгваме цели четири човека на два мотора – Сен се подразбира, Стефан – отявлен  Africa-нец и Краси – туристка. Този път няма да пиша на дълго и широко за това пътуване, можете да прочетете по-подробно за маршрута и забележителностите в пътеписа от миналата година.

Пътуването накратко.

Варна – Питещ – Брашов – Бран – Варна
1230 км, два дни и малко

Петък.

Варна – Русе – Питещ, 405 km

По пътя към Русе имахме късмета да минем през чисто новия пътен възел край Белокопитово броени дни преди да бъде официално открит с рязане на лентички и т.н. Кипеше усилена работа, но въпреки това не ми изглеждаше особено завършен.

На румънската граница имаше задръстване поради ремонтните дейности по моста, но граничарите не ни обърнаха особено внимание и успяхме да преминем доста бързо, без да се налага да чакаме отсрещно минаваща колона и т.н., което очаквах да ни отнеме доста време.
По моя вина сбъркахме пътя и вместо директно към Питещ, минахме през околовръстното на Букурещ. Това обаче бе по-малкият проблем: лошото бе, че ни застигна силен дъжд. Любимите условия на всички ни за каране през нощта.

Пристигайки в покрайнините на

Питещ

около 2 сутринта, започнахме да търсим хотел, при все че планът бе да спим само на палатки. След едночасова обиколка и малко пазарлъци намерихме своето място, където мокрите госпожици да се стоплят.
Събота.

Питещ – Брашов – Бран, 300 km

Оставаха ни 60 km до началото на прохода – участък, който бях минавал само по тъмно.

Малко по-късно вече бяхме пред дългоочакваната табела

Трансфагарашан

Този път успяхме в далечината да видим и

замъка Пойенари

Разбира се, нямахме време за 1480-те стъпала до стените му, затова продължихме напред.

Нагоре всичко бе забулено в облаци.

Почти неусетно стигнахме и до

водопада Капра

След като преминахме през най-дългия тунел в Румъния, за да излезем от северната страна на прохода, стигнахме и до

езерото Бъля

Предвид това, което изпитахме дотук, не мислех, че ще успеем да се насладим на тази гледка. За всеобща радост обаче въпреки мъглата Трансфагарашан отново ни подари невероятни картини и прекрасни емоции.

Това бе и моментът на уединение за мен, когато всички други щъкаха наоколо, а аз прото стоях и съзерцавах как се мени времето. Ту пръскаше лек дъждец и не се виждаше нищо напред, ту напичаше слънце и се виждаше целият път към низините.

След като се спуснахме в ниското, продължихме към Брашов за една бърза разходка сред невероятно красивите улички на града. Нямаше и следа от дъжда по-рано и можехме изцяло да се насладим на приключението. Излязохме отново на пътя по залез, който в съчетание с гледката към планинската верига на хоризонта допринесе за доброто ни настроение. Следващата дестинация бе Бран и мястото, където бяхме планирали да пренощуваме – а именно същото, което използвахме и на миналогодишната обиколка със Сен.

Неделя.

Бран – Слъник – Силистра – Варна, 525 km

Събрахме лагера и се отправихме към

замъка на Дракула

 Учудващо за мен самия, атмосферата около него ми допада страшно много: туристите, всички сувенири, които се продават наоколо, както и ароматът на специфичните местни козунаци, наречени куртошкалач.

А ето го и негово величество –

Замъкът Бран

Докато Стефан и Краси разглеждаха замъка отвътре, отвън аз споделях опит и впечатления с други пътешественици на дълги разстояния. След това се насочихме към прекрасните гледки на

пътя между Бран и Предял,

който е много приятен и заради многото си завои, редящи се един след друг.

Малко преди да излезем на пътя между Брашов и Плоещ спряхме за почивка.

Следващата ни дестинация бе

солната мина в Слъник,

която отдавна исках да видя отвътре.

Затова се върнахме в посока Брашов, откъдето поехме по пътя през Чея към Слъник. Когато пристигнахме, имаше огромна опашка, но ентусиазъм у нас, или поне у мен, не липсваше.

Влизането в мината преди е ставало чрез асансьор, но след като същият е аварирал, вече се случва посредством маршрутки. Удоволствието отнема 10-15 минути и е същинско приключение! След като влезете в тунела, започвате да се въртите по един куп обратни завои в пълен мрак и сериозна денивелация по тесния път.

Всичко това обаче си струва. Залата, в която влизате, след като слезете от маршрутката, е висока 54 метра и създава невероятно усещане за простор. Почувствах се като в някое подземие от 3D игра. Не само заради мащабите, а и заради текстурите по стените. Температурата тук е едва 12°C, но не я усетих като такава, поне не и в началото.

След като разгледахме мината и хапнахме в близко заведение, се отправихме към Кълъраш, където се надявахме да стигнем навреме, за да се възпозлваме от ферибота до Силистра. С известни перипетии по пътя успяхме да се качим на ферибота, тръгването на който явно не бе с фиксиран час. В последствие това се оказа по-малката драма. Паркомястото ни на отсрещния бряг бе заето от друга платформа, която за всеобщо щастие не бе в движение. След поредица от „интересни“ маневри, речните вълци успяха да я разкарат, за да се паркираме ние.

В крайна сметка около полунощ успяхме да стъпим на българска земя. Оставаше ни само да се приберем до Варна.

Резюме.

За пореден път се убедих колко необятна и красива страна е Румъния и как винаги има с какво да ме изненада. Неприятни са единствено множеството села, разположени непосредствено около пътищата, заради които се налага да преминеш на по-ниска предавка, но за сметка на това се запознаваш с местния бит.

Пътуването в група с друг мотор сякаш не е за мен – всеки си има темпо и начин на пътуване. С почивки или без, бързо или бавно. Затова този формат може би е по-подходящ за кратки разстояния.

Автори: Борислав Костов

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Другата Румъния – на картата:

Другата Румъния

Прочети цялата новина http://patepis.com/?p=68896

Свързани новини: