I read plenty of complaints that this amazing piece of technology is being lost by Apple. I disagree. Just like many other controversial technological advancements enforced by Apple, I believe they made the right choice.

Pros for MagSafe:
– detaches from your computer if you step on the cable, most of the times without damaging the computer

Cons:
– detaches 200 times per day when it shouldn’t
– the part of the cable that has the magnetic connector damages quite often and when that happen, you need to replace the whole MagSafe. I buy about 1 MagSafe/year.
– Sometimes the computer falls down anyway

Pros for USB-C:
– It’s a standard and once everything is USB-C, you’ll have to carry few cables
– It does not detach 200 times per day
– I can replace the inexpensive USB-C cable instead of the whole adapter when needed. The inexpensive USB-C cable seems to be doing much better job than the MagSafe cable – the one at home does not have any signs of wear after 1+ year of use.

Cons:
– Everything is USB and you need to carry a USB-C to USB connector.

Беше ми трудно да застана пред огледалото  с дължимата реакция срещу нападението над председателя на Българския хелзински комитет Красимир Кънев, ударен с юмрук в лицето посред бял ден центра на София.

Как ли ще(ше) да прозвучи солидарната ми позиция в контекста на моите “оплаквания” ( прочетох в един сайт, че г-н Кънев се “оплаквал” не веднъж от заплахи)?

Заплашван съм с подобна разправа многократно. Не веднъж съм бил на косъм да ми се случи същото по улиците на София. Сега агресията се е стоварила върху председателя на организацията, която два пъти ме е награждавала за правозащитна дейност ( по волята на гласувалите за мен като за Човек на годината стотици незнайни за мен участници в класацията на БХК).

Два пъти съм сезирал “компетентните органи” при писмени закани за убийство(то ми). Вторият път, когато такива закани се изсипаха в блога ми накуп в рамките на часове, инициатор беше МВР. Бях поканен д подам сигнал, за да имат основание полицаите да издирят анонимните същества, които искат да ме бесят, да ме тровят с полонии и т.н.

МВР разкри кой стои зад заканите да бъда убит ( общо трима души в България, а четвъртият се криеше във Великобритания). Прокуратурата обаче отказа да  им повдигне обвинения. Било въпрос на свобода на словото (им), написа ми в уведомително прокурор на име Железчев.

Един известен специалист, водещ фактор в борбата с тероризма във виртуалното пространство, ми каза афористично по този повод, че в България трябва най-напред да бъдеш убит, за да се признае заплахата срещу теб за реална ( освен ако не си някой  “важен”).

Заплахите срещу Красимир Кънев вече се сбъднаха. Беше бит, както са му обещавали.

Очаквам да разбера, дали прокуратурата – в случай , че извършителите бъдат разкрити, ще ги оневини като граждани, които имат право на своята гледна точка и на произтичащото от нея свое юмручно улично право.

Share on Facebook

watch video:  see more:

... най-евтина електроенергия, според данните на енергийните борси в сегмента "ден напред". По случай юбилейното събитие реших да променя вида на графиката, която обикновено ви показвам. Ето и резултатите от днешните сесии на б...

44-то издание на Софийския международен панаир на книгата ще се проведе в Национален дворец на културата от 13 до 18 декември 2016 г., съобщават организаторите от Асоциация „Българска книга“. Най-големият книжен форум в България и тази година ще представи над 200 изложители от страната и чужбина. „Аз чета“ за поредна година е медиен партньор и ще представи пълно...

Писателките Джоан Харис („Шоколад“, „Праскови за кюрето“) и Силия Рийс („Малката вещица“) влязоха в ръководството на британското Общество на авторите (SoA). Заедно с журналистката Керъл Лий те се присъединяват към управителния комитет на организацията. Решението е взето на общото събрание на SoA, като тримата са избрани сред общо 14 кандидати. Комитетът се състои от 12 членове, а...

Амнести интернешънъл осъди нападението над Красимир Кънев

Отлична е идеята на гимназисти от Пазарджик да отбележат Деня на будителите с костюми на български възрожденци. http://www.vesti.bg/bulgaria/obshtestvo/helouin-po-nashenski-uchenici-se-obliakoha-kato-buditeli-6060683

Спор няма: да дефилираш като Вазов или Ботев е патриотично и поривът на младежите е за уважение.

Има само едно “малко но” .

Училището, в което младите родолюбци учат, носи името на руския българомразец Иван Аксаков.

Председателят на московското славянско дружество Иван Аксаков първоначално агитира за освобождаването на славяните на Балканите- никога за братята българи, разбира се. Такава е била имперската идея за “освобождението”. Целта е било да се освободят територии, населенеи със славяни и православни, които да се влеят в руската империя.

За огромно учедване на Русия, руснаците и конкретно на руския придворен пропагандист се оказва, че на завоювяната от руските войски територия (с решаващата саможертва на българските опълченци, спасили Русия от неминуем военен разгром край Плевен) има българи, които упорито настояват да имат своя държава, независима и от “освободителите”.

Когато българите осъществяват съединенито си на 6 септември 1885 г.Русия не само оттегля офицерите си от младата българска армия, не само разжалва от офицерското му звание зачисления в руската армия български кнаяз Александър, не само подстрекава Турция да нападне непокорните българи и да си вземе полагащата й се по Берлинския договор като васална територия Източна Румелия, но и на практика води война на унищожение срещу България с ръцета на поощрения от руската дипломация сръбски крал Милан.

Българите обаче постигат тържество в противопоставянето си на тези импрески интриги и спечелват симпатиите на цяла Европа. С едно изключение ( освен Сърбия): Русия.

Вбесеният българомразец Иван Аксаков възкликва от страниците на своя вестник “Рус”: “ Всяко тържество на българите е смърт за Русия”.

Макар и със закъснение, все пак е бил принуден да признае, че има българи ( за наказание, че българите не искат просто да бъдат славяни, отмъстителни руснаци по-късно измислят теоритята за българите като наследници на “татарите” и въоръжават с нея българомразците в Титова Югославия). Макар и вбесяващо непокорни пред Русия и Турция, но все пак са българи, а не славянско племе, подлежащо на русификация в руската империя, каквото е било намерението на Русия.

Става дума за Русия, която ни носи ново иго , както предупреждава в стихотворението си “На руските воини” Иван Вазов по повод руско-българската война през 1916-1917 г., когато българската войска разгромява руските агресори. Именно думата “иго” употребява на два пъти авторът на “Под игото”.

Учениците от Пазарджик също могат да научат кой е Иван Аксаков и да поискат училището им да получи патриотично име- на когото и да е от БЪЛГАРСКИТЕ народни будители, вместо да имат за патрон един руски имперски българомразец.

Ето още веднъж стихотворението на Вазов:

О, руси, о, братя славянски,

защо сте вий тука? Защо сте

дошли на полята балкански

немили, неканени гости?

Желали би вас възхитени

да срещнем со сълзи и с китки…

Но идете вий настървени,

на грозни зовете ни битки!

Желали би вас да прегърнем

и тоз път сърдечно, горещо.

Но взорът ви свети зловещо…

Как ръце сега да разгърнем?

О, руси! Аз друг път ви славях

за подвиг велик и чудесен,

високо ви лґкът поставях

във мойта душа, в мойта песен!

Вий някога знаме Христово

развяхте за благо човешко –

строшихте ни игото тежко,

а днеска ни носите ново!

И пак не ви мразим (не крия:

обича ви още народа);

но любим и свойта свобода,

стократно пµ любим я ния.

За тоз кумир ние се бием

и с чужд, и със близък упорно

и няма ний врат да превием

пред никакво иго позорно!

О, колко ви, братя, жалея!

О, как би желал, братя клети,

свобода и вам и за нея

кат нас да живейте и мрете!

1916

Share on Facebook

Иржи Менцел е един от онези хора, за които е много трудно да се напише представяне, просто защото нямат нужда от такова. Могат да се кажат много неща за него – че е режисьор, сценарист и актьор, един от творците на Пражката пролет, носител на Оскар, Златна мечка, ФИПРЕССИ  и куп други награди, които казва,...

Какво да ви кажа, обичам статистики и това си е! Има обаче няколко компании, чиито изследвания следя с повишен интерес – до HubSpot, Edelman, KPCB, Social Media Examiner вече се нарежда и Content Marketing Institute с техния доклад за тенденциите в контент маркетинга.

Уви, изследването покрива специалисти само от Северна Америка, но пък дава ориентир за състоянието на пазара, което може да очакваме по европейските ширини след година. Изследването е разделено на B2B (business-to-business) и B2C (business-to-consumer) част, като резултатите позволяват сравнение между двете бизнес-насоки. Както обикновено, ще ви споделя какво ми направи най-силно впечатление, като към всяка тема включвам и номерата на слайдовете със статистиките.

Успех, базиран на стратегия и измерване

Крайната цел на всяко такова изследване е желанието да научим кои са предпоставките за успех. Затова от CMI започват с тази информация. Не е изненадващо, че за успеха са нужни отделено време и ясна ангажираност на екипа. Но ключови елементи се оказват стратегията, ясната идея как би изглеждала успешна контент маркетинг програма и измерването на ROI (слайд 4 от двете изследвания).

Контент маркетингът е все по-узрял: 89% от B2B и 86% от B2C го използват (6). За B2B цифрата почти няма промяна от миналата година, но при B2C наблюдаваме ръст от 10%, което е доста сериозно развитие. Около 40% от маркетолозите са наясно как изглежда успешна програма за маркетинг чрез съдържание (11) – лошата новина е че 60% очевидно нямат такава яснота. В статистиката на практика няма движение спрямо предната година – тоест по отношение на яснота тъпчем на едно и също място.

Компаниите оценяват високо успеха на контент маркетинг дейностите си – 72% от B2B и 66% от B2C специалистите оценяват активностите като средно или много успешни (13), а над 60% ги оценяват като по-успешни от миналогодишните (14). Защо? Според специалистите основните причина са, че се създава по-висококачествено съдържание (85% B2B, 77% B2C) и има по-детайлна стратегия (72% B2B, 71% B2C, 15).

Създаването на съдържание като дългосрочен процес

Въпреки че само около 40% от компаниите имат писмено дефинирана контент маркетинг стратегия (слайд 20 в B2B изследването, 19 в B2C), над 70% управляват създаването на съдържание като дългосрочен процес, а не като временна кампания. 57% от B2C (20) и 54% от B2B (21) компаниите са дефинирали конкретни бизнес цели за съдържанието, а 51% имат и ясен план за измерване на резултатите. „You can’t manage what you can’t measure“, както казва Питър Дракър. От голяма важност се оказва и фокусът върху въздействащата история и разбирането на аудиторията.

Създаване и разпространение на съдържание

Много силно ме радва, че инструментите за анализ на съдържанието са сред най-използваните от специалистите, които създават съдържание – те са в арсенала на 79% от B2B компаниите (25) и 78% от B2C компаниите (24). Сред останалите фаворити са email и CMS платформи (въпреки че вторите се използват от 10% по-малко маркетолози), календари за планиране на съдържание, както и гайдлайни за стила на комуникация. B2B специалистите силно разчитат и на системи за автоматизация на маркетинг процесите, както и на ясно дефинирани профили на аудиторията – по-рядко използвани в B2C.

Социалните медии са абсолютния фаворит в контент-тактиките. За B2C (27) специалистите по-високо във фокусираните тактики стоят видео и визуално съдържание, докато при B2B (28) се обръща внимание на офлайн събития, както и на дъгоформатни материали – е-книги, whitepapers. Каналите, които използват B2C маркетолозите, са email, Facebook и Twitter (30), а при B2B LinkedIn измества Facebook от топ 3 (31). Snapchat влиза в арсенала на 5% за B2C и 3% за B2B компаниите. Email е най-важният канал за успеха на контент маркетинга – 91% от специалистите разчитат на него. Интересно е, че дори и да не влиза в най-използваните канали, печатът е много ефективен – той е важен за 58% от B2B (32) и 62% от B2C (31) специалистите.

Целите все още се въртят около познаваемост

За мен е тъжна новина, че все още най-търсеният ефект от маркетинга, като цяло, но и от контента в частност е постигането на познаваемост – особено при B2C организациите (35). Мисля, че тук на първо място трябваше да са ангажираност и достигане на измерими резултати в тон с бизнес целите. Донякъде това се случва при B2B компаниите, които се фокусират преобладаващо на lead generation (36).

Когато говорим за метрики, положението не е много по-различно. За B2C (36) фокусът е върху обхват на аудитория, с уебсайт трафик и социални споделяния като водещи сигнали. След тях вече идват качествени измерители – време на сайта, SEO ранкинг, а и най-важните – продажби и увеличаване на бранд-общността. При B2B (37) отново води трафикът, но на второ място идва качеството на генерираните leads.

Видимо е, че имаме още доста работа, докато превърнем маркетинга чрез съдържание в утвърдена практика, но пътят е наполовина извървян. Трябва да се фокусираме върху кодифициране на контент стратегията, изчистване на процесите и създаване на пълна система за измерване на резултатите – видимо е, че успешните компании вече са поели натам.

Вижте всички данни от изследването в двете презентации на Content Marketing Institute:

Постът За маркетинга чрез съдържание – в цифри е публикуван в Васи ли?!.

Създателят и директор на библиотеката „Александрина“ в Египет проф. Исмаил Серагелдин, ще бъде удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на Софийския университет в петък, съобщава БГНЕС. „Александрина“ се смята за наследник на Царската библиотека в Александрия, създадена преди повече от 2300 години, а предложението за удостояването с почетното звание е на Философския факултет на университета. Исмаил...

Присъедини се към галерията на чудатите в новата игра на ИК „БАРД“ във Facebook, посветена на третата книга от поредицата „Домът на мис Перигрин за чудати деца”. „Изпрати ни своята най-шантава снимка с текст „Домът на мис Перигрин за чудати деца” и участвай в конкурс за пет книги от бъдещия трети том на поредицата. Поощряваме винтидж стилистиката“,...