... най-евтина електроенергия, според данните на енергийните борси в сегмента "ден напред". Ето и резултатите от днешните сесии на борсите за цените през утрешния ден в поредната графика (за по-добър преглед и прочит кликнете с...

Телевизионната мрежа НВО е получила правата върху екранизацията на BBC One на криминалните романи за частния детектив Кормаран Страйк на Дж. К. Роулинг, която ги пише под псевдонима Робърт Галбрейт. Смяташе се, че проектът ще бъде осъществен от НВО, още от съобщаването за неговото съществуване през есента на 2015 г., предава сайтът „Deadline”. Двете телевизионни мрeжи често работят...

Предварително се извинявам за скептицизма на своя сондаж.

Опитвам се да се зарадвам на миража с българския петрол патриотично и “русофобски” ( което се подразбира като реакция на прословутото възклицания на “братушката” Иван Аксаков за тържеството на българите като вид смърт за Русия).

Хипотетично имаме новина. Размерът на откритието има значение, а ние не му знаем параметрите. Така че още не знаем дали новината е голяма.

Французи от Тотал открили петрол в Черно море само на 120 километра навътре от бреговете ни и едва на около 2 километра  дълбочина ( а залежите можеха да са се залежали и на 6 километра каквито опасения имаше). Новината изглежда като светлина в тунела на тоталната ни съветска зависимост от руския внос на нефт – а може би и на газ, ако се разработи находището, в което би трябвало да съжителстват двете суровини, казват специалистите.

Едно на ръка, че французите не са толкова омразни на борците срещу независимостта ни от Русия, както американците, които искаха да дупчат снагата на Майка България ( мръсниците) в търсене на природен газ, но бяха прогонени с дружните усилия на петата колона и нейния неформален вожд Бойко Борисов. Знак за препопъчителната благосклонност към французите като такива е фактът, че Путин кредитира партията на Марин Льо Пен, която за българските другари е нещо като Красимир Сидеров в пола, но с шансове да докопа властта и да се отплати на Путин за щедростта.

В сравнение с обичайните антиамерикански фитили за българските русофили ще бъде по-трудно у нас да се подпали моторетката на промосковска кауза под лозунга “ не искаме французите да дупчат нашето Черноморие”. Макар че, както е тръгнало, скоро този лозунги могат да бъдат изписвани на руски. Крайбрежието ни става все повече притежание на руски собственици и лозунгът “ Крум наш” не е далеч от близкостоящия “Крим наш” на отсрещния бряг. Дали петролната платформа се казва Аспарух или Крум е за Путин е без значение.

“Нероденият Иванчо” , каквато е новината за открит петрол доста далеч и надълбоко от нас, но все пак хипотетично би бил наш в обозримото бъдеще, тепърва трябва да се роди, да му оформим документите за бащинство ( или майчинство, ако Цецка стане майка на нацията по заръка на бащицата Бойко). Едва тогава евентуално може да получи право на живот от онези товаришчи, които винаги досега са задушавали в зародиш всяка подобна рожба на евроатлантическата ни (дез)ориентация. Колко му е да го затапят с някоя неустоима ( за нашите послушници) оферта, за да дадат на управляващите тук оправданието, че руското предложение е по-евтино и изгодно, изчислено в коледни надбавки за пенсионерите, за които София милее стратегически ( като за основен електорат) дори и след избори.

Тук да не е Полша ( или Чехия)! Онези славянофоби още през 90-те години на миналия век демонстративно се обърнаха към слугите на Америка ( като натовските норвежци) за по-скъп петрол само и само да навредят на славянското братство, спрепено с 50 годишна неразривна дружба с руския петрол. По онова време Бойко Борисов още не беше чувал сложната дума “диверсификация”, която вече втори мандат размахва всеки път, когато някой му припомни колко е важно да разнообразим източниците си за снабдяване със суровини, вместо да спазваме колониалната традиция да зависим напълно от Русия и нейния рекет (той тези неща с рекета ги разбира иначе дълбочинно).

А може и по обективни причини да си останем на отровната руска петролна хранилка и в газовата пещ на Газпром. Докато се натуткаме, светът спринтира към нови източници на енергия и футуристично изглеждащи преди ерата на Путин технологии в енергетиката.  Европа все повече обръща гръб на разните руски газове, с които руската мечка се опитва да я задуши. Има опасност в един момент горивата да служат на руснаците главно за притопляне на самоварите. Но само при положение, че все още имат валута от разпродажбите на злато ( формулата за неговото заместване с лабораторно произведено злато русофобските западни алхимици така и не могат да открият вече векове наред- ядец и кукуш за тях!), за да си внасят чая от Индия. Което е съмнително обаче при очертаващата се мизерия на ниските цени на петрола и газа, без които износът на руски коли, електроника, дрехи, мебели, храни, високи, ниски, средни и всякави технологии не може да компенсира липсващите приходи от “черното злато”, необходими като слънцето и въздуха за оцеляващия Путин и усилията му за все по-пълното запълване на бюджетните дупки за разходите, свързани с нарастващите нужди на намаляващото руско население.

Евтинията на руските суровини може действително да направи безсмислено да правим в морето дупка. Представям си вероятността Москва да ни се моли да им купим барелите, които няма къде иначе да пласират. Как да откажеш на братушка в беда и защо да харчиш грешни милиони за разработка на суровини, които светът вече е загърбил благодарение на ударните усилия на Путин и неговата клика, чийто рекет подтикна неговите клиенти да мислят и действат бързо, за да се отърват от шантажа му!

Ето затова съм тотално скептичен, че откритието на Тотал в Черно море може да навреди на течната ни дружба с братушките. Течната дружба с тях е нашата надеждна котва на върха на  европейските черни класации ( ето и днес съобщиха от Евробарометър: на първо място сме в ЕС по смъртност от пътни катастрофи, вината за което без смнение е набезрасъдно бързите русофобски автомобили- добре си кретахме със съветските едно време извън класациите на ЕС).

Фактът е, че европейското иго придобива френски очертания. Потомците на Наполеон май са забравили как московците си самозапалиха Москва, за да го победят с разпаления в сърцата им огън на отмъщението заради това опожаряване. Такава ще бъде и съдбата и на френския поход в Черно море, за което Петър Велики е предначертал стратегическата цел един ден да стане руско езеро – солено ( да им излезе, но да е ), но руско!

А за цената още Булат Окуджава се е произнесъл тъжно-иронично в онази песничка от филма “Белоруската гара” : “ Мы за за ценой не постоим”, т.е. “ за цената няма да се пазарим” ( имайки предвид цената на човешкия живот, която и в онази война не е била проблем в Русия-  и преди, и след това).

Share on Facebook

Групата Article 29, която включва представители на националните регулатори за защита на данните на държавите от ЕС, представител на ЕК и на европейския орган за защита на данните, е изпратила писма до  WhatsАpp u Yahoo във връзка със защитата на личните данни в двете компании.

1

В писмото до WhatsApp се изразява сериозна загриженост от факта, че лични данни на потребителите се споделят с компании от фамилията Facebook за целите на маркетинга и рекламата. Изисква се изчерпателна информация за контрола върху данните, за да може да се направи оценка за съответствие с правото на ЕС. Доколкото е възможно да се установи несъответствие, групата приканва компанията да се въздържа от споделяне докато няма гаранции, че е осигурена адекватна правна защита.

Писмото

Така че за WhatsApp в момента се знае едновременно, че комуникацията е криптирана (което привлича потребители), но че данните им (имена, мейли, телефони) се споделят.

В Германия има решение на органа за защита на лични данни, с които се изисква Facebook да спре да съхранява данните на потребителите на WhatsApp, във Франция са на път към решение да санкционират Facebook.

В САЩ правозащитни организации –  Electronic Privacy Information Center, EPIC и Center for Digital Democracy, CDD –  искат от Федералната търговска комисия, FTC  разследване как WhatsApp използва личните данни на потребителите си.

2

В писмото до Yahoo на първо място се изразява загриженост относно оповестената наскоро кражба на личните данни на най-малко  500 милиона потребители на компанията.

Но това не е всичко, има и втори въпрос: Yahoo сканира мейлите по искане на разузнаването и за неговите цели.

Писмото

В Официален вестник на ЕС е обнародвана поправка на консолидираните  текстове на Договора за Европейския съюз и на Договора за функционирането на Европейския съюз

заедно с протоколи, приложения, декларации и таблици за съответствието;  а също в този брой е обнародвана и Хартата на основните права на ЕС.

Съобщението за читателите се актуализира,  към обнародваните текстове се добавя Протокол №38 по повод на загрижеността на ирландските граждани относно Договора от Лисабон.

Консолидираните текстове

На 19 октомври 2016 стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑424/15  с предмет преюдициално запитване, отправено в рамките на производство по дело Xabier Ormaetxea Garai,  Bernardo Lorenzo Almendros  срещу Administración del Estado, Испания.

Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на Директива 2002/21/ЕО  относно общата регулаторна рамка за електронните съобщителни мрежи и услуги (Рамкова директива), изменена с Директива 2009/140/ЕС. Според съображение 11 “в съответствие с принципа за разделяне на регулаторните и оперативните функции, държавите членки следва да гарантират независимостта на националния регулаторен орган или органи [НРО], с оглед гарантиране на безпристрастността на техните решения.”

Това е известната хипотеза на отстраняване на членове на регулатор с институционална реформа. Съдът на ЕС вече се е произнасял  – вж. напр. по отношение на органа за защита на лични данни в Унгария – сега практиката се обогатява. Има смисъл да се познава – с превантивно значение, в България парламентът е прилагал тази техника за отстраняване на членове или на цели регулаторни органи (“смяна на институционален модел”) – без да е оказвана съпротива.

Според испанския закон предсрочно прекратяване на мандат на член на регулатор има в следните случаи:

a)      подаване на оставка,

b)      изтичане на мандата,

c)      последваща несъвместимост,

d)      осъждане за умишлено престъпление,

e)      трайна невъзможност да изпълняват задълженията си,

f)      отстраняване от длъжност по решение на правителството в случай на грубо нарушение на задължения, свързани с възложените им функции, или неизпълнение на задължения, свързани с несъвместимост, с конфликт на интереси или със задължение за дискретност. […]“.

Но новоприет закон предвижда, че създаването на Национална комисия в областта на пазарите и конкуренцията води до закриване на Националната комисия по конкуренция, на Comisión Nacional de Energía (Националната комисия по енергетика, Испания), на Comisión del Mercado de las Telecomunicaciones (Комисия за  далекосъобщителни услуги, CMT), на Comisión Nacional del Sector Postal (Национална комисия за пощенския сектор, Испания), на Comité de Regulación Ferroviaria (Комитета за железопътно регулиране, Испания), на Comisión Nacional del Juego (Националната комисия по хазарта, Испания), на Comisión de Regulación Económica Aeroportuaria (Комисията за икономическо регулиране на летищната инфраструктура, Испания) и на Consejo Estatal de Medios Audiovisuales (Държавен съвет по аудиовизия, Испания).

Председателят и един член на СМТ обжалват предсрочното прекратяване на мандатите. Tribunal Supremo (Върховен съд) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Може ли [Рамковата директива] да се тълкува в смисъл, че от гледна точка на ефективната защита на общите интереси, която е в правомощията на националния регулаторен орган [в областта на електронните съобщителни мрежи и услуги], създаването от националния законодател на регулаторен и надзорен орган в съответствие с институционален модел с неспециализиран характер, който обединява в един-единствен орган съществуващите до този момент контролни органи по-специално в областта на енергетиката, телекомуникациите и конкуренцията, е в съответствие с посочената директива?

2)      Трябва ли условията за „независимост“ на [НРО], на които се позовава член 3, параграфи 2 и 3а от [Рамковата директива], да бъдат аналогични на предвидените в член 28 от Директива [95/46] за националните контролни органи за защита на личните данни?

3)      Приложима ли е доктрината, съдържаща се в решение [на Съда] от 8 април 2014 г., [Комисия/Унгария (C‑288/12, EU:C:2014:237)], към случай, в който ръководителите на [НРО] са освободени от длъжност преди изтичането на мандата им въз основа на нова правна уредба, която създава надзорен орган, групиращ различни национални регулаторни органи в [различни] сектори […]? Може ли само поради влизането в сила на нов национален закон, а не поради последващо неизпълнение на условията, на които трябва да отговарят тези лица и които са установени предварително в националното законодателство, посоченото предсрочно освобождаване от длъжност да се счита за съвместимо с член 3, параграф 3а от [Рамковата директива]?“.

Съдът се произнася в следния смисъл:

1

Както и следва да се очаква, според Съда Рамковата директива допуска по принцип сливане на НРО по смисъла на тази директива с други национални регулаторни органи и образуването по този начин на един-единствен многосекторен регулаторен орган, при условие че при изпълнение на задачите, които Рамковата директива и специфичните директиви възлагат на НРО, този орган отговаря на условията за опит, независимост, безпристрастност и прозрачност, предвидени в Рамковата директива, и че решенията, които той взема, могат да бъдат обжалвани ефективно пред независим от заинтересованите лица орган.

Принципно може – но при определени условия, които следва да бъдат проверени.

2 и 3

Съдът обсъжда допустимо ли е само заради създаване на многосекторен регулатор (“само поради факта на институционална реформа, състояща се в сливане на НРО”) предсрочно прекратяване на мандатите на членовете на досегашните секторни регулатори.

Не.

Съображение 13 от Директива 2009/140 гласи, че   следва да се въведе изрична разпоредба в националното законодателство, която да гарантира, че при изпълнение на своите задачи НРО, отговорен за ex ante регулиране на пазарите или за уреждане на спорове между предприятията, е защитен срещу външна намеса или политически натиск, които могат да нарушат неговата независима оценка на въпросите, пред които е изправен, и че поради това следва изначално да се установят правила относно основанията за освобождаване от длъжност на ръководителя на НРО, с цел отстраняване на всякакви основателни съмнения относно неутралността на този орган и неговата неподатливост на външни фактори.

Тази цел да се засили независимостта и безпристрастността на НРО би била  застрашена, ако само поради факта на институционална реформа о е позволено да се прекрати предсрочно и незабавно мандатът на един или на няколко членове на колективния орган, който ръководи въпросния НРО.  Действително, ако това бъде прието, рискът от незабавно уволнение на основание, различно от предварително установените в закона, пред който дори само един член на такъв колективен орган може да бъде изправен, би могъл да породи основателно съмнение в неутралността на съответния НРО и неговата неподатливост на външни фактори, и да накърни неговата независимост, безпристрастност и влияние.

Според Съда Рамковата директива не допуска само поради факта на институционална реформа, състояща се в сливане на национален регулаторен орган, отговорен за ex ante регулиране на пазарите или за уреждане на спорове между предприятия, с други национални регулаторни органи, за да се създаде многосекторен регулаторен орган, натоварен по-конкретно със задачите, възложени на националните регулаторни органи по смисъла на тази директива, изменена, председателят и член на колективния ръководен орган на слетия национален регулаторен орган да бъдат освободени от длъжност преди изтичането на техните мандати, при положение че не са предвидени правила, гарантиращи, че такова освобождаване от длъжност не накърнява тяхната независимост и безпристрастност.

Стана известно решение на Съда на ЕС по  дело C‑582/14 с предмет преюдициално запитване, отправено   от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия)  в рамките на производство по дело Patrick Breyer срещу Bundesrepublik Deutschland. Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на   Директива 95/46/ЕО за личните данни.

Г‑н Breyer е ползвал няколко интернет сайта на германските федерални служби. При повечето от тези сайтове всички влизания се регистрират в ежедневни файлове с цел защита от атаки и осъществяване на наказателно преследване срещу „пиратите“. След действието на ползване на въпросните сайтове в тези файлове се съхраняват наименованието на ползвания сайт или файл, въведените думи в полетата за търсене, датата и часа на ползването, прехвърленото количество данни, съобщението дали ползването е било успешно и IP адресът на компютъра, от който е осъществено ползването.

Г‑н Breyer подава жалба до германските административни юрисдикции с предмет да се забрани на Федерална република Германия да съхранява лично или чрез трети лица, след действието на ползване на общодостъпните сайтове на онлайн медии на германските федерални служби, IP адреса на получаващата достъп хост система на г‑н Breyer. В първоинстанционното производство жалбата на г‑н Breyer е отхвърлена, той обжалва. Според въззивната юрисдикция динамичен IP адрес заедно с датата на действието на ползване, към която то се отнася, представляват лични данни, когато съответният ползвател на интернет сайт е разкрил самоличността си при ползването, защото администраторът на сайта може да идентифицира ползвателя, като засече името му с IP адреса на компютъра му. Тя осъжда Федерална република Германия да се въздържа от съхраняване лично или чрез трети лица на IP адреса, доколкото съхраняването не е необходимо за възстановяване на излъчването на електронната медия в случай на смущения.

Същевременно динамичните IP адреси на компютъра на г‑н Breyer, съхранени от Федерална република Германия в качеството ѝ на доставчик на онлайн медийни услуги,   не позволяват да се установи пряко самоличността на г‑н Breyer. Администраторите могат да идентифицират г‑н Breyer само ако доставчикът на интернет услуги им предаде информация относно самоличността на този ползвател. Квалифицирането на динамичните IP адреси   като лични данни според тази юрисдикция зависи от това дали лицето подлежи на идентификация.

При тези условия  Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд) спира производството, за да отправи запитване към Съда на ЕС. Запитващата юрисдикция  уточнява, че доставчиците на онлайн медийни услуги могат да събират и използват лични данни на ползвател само доколкото това е необходимо

• за да се даде възможност и се отчете използването на тези медии и
  
• за да се гарантира сигурността и продължителността на доброто функциониране на сайтовете на онлайн медийните услуги, които са общодостъпни, позволявайки по-специално да се разпознаят информационните атаки, наречени „Denial-of-Service“, които целят да се блокира функционирането на тези сайтове чрез целенасочено и координирано претоварване на определени интернет сървъри с голям брой запитвания, и за да се води борба срещу тези атаки.

Въпросите:

„1)      Трябва ли член 2, буква а) от Директива 95/46 да се тълкува в смисъл, че адрес по интернет протокол (IP адрес), който се запазва от доставчик на [онлайн медийни] услуги при влизане в неговия интернет сайт, представлява за него лични данни и когато трето лице (в случая — доставчикът на услугата за достъп) разполага с допълнителната информация, необходима за идентифицирането на съответното лице?

2)      Допуска ли член 7, буква е) от [тази директива] разпоредба от националното право, съгласно която доставчикът на [онлайн медийни] услуги може да събира и използва лични данни за ползвател без неговото съгласие само доколкото е необходимо, за да се даде възможност и да се отчете конкретното ползване на електронна медия от съответния ползвател, и съгласно която целта за осигуряване на общата функционална способност на електронната медия не може да оправдае използването на данните след края на съответното действие на ползване?“.

Съдът:

1

Съдът е приел по същество, че IP адресите на ползвателите на интернет са защитени лични данни, тъй като позволяват точното идентифициране на тези ползватели – но когато събирането и идентифицирането на IP адресите на ползвателите на интернет се извършва от доставчиците на интернет услуги. В случая доставчикът на онлайн медийни услуги, а именно Федерална република Германия, запазва IP адресите на ползвателите на интернет сайт, до който този доставчик на услуги предоставя достъп, без ФРГ да разполага с допълнителната информация, необходима за да бъдат тези ползватели идентифицирани.

Освен това безспорно е, че IP адресите, на които се позовава запитващата юрисдикция, са „динамични“ IP адреси, а именно временни такива, които се предоставят при всяко свързване с интернет, като се заменят при последващо свързване, а не „статични“ IP адреси, които не се променят и позволяват постоянното идентифициране на устройството, свързано с мрежата. Динамичен IP адрес не представлява информация относно „идентифицирано физическо лице“, доколкото такъв адрес не разкрива пряко самоличността на физическото лице, собственик на компютъра, от който е ползван интернет сайт, нито тази на друго лице, което би могло да използва този компютър.

Следва обаче да се определи дали възможността за комбиниране на динамичен IP адрес с  допълнителна информация, притежавана от доставчика на интернет услуги, представлява средство, което би могло да бъде използвано разумно за идентифицирането на съответното лице.

По първия въпрос: динамичен IP адрес, запазен от доставчик на онлайн медийни услуги по повод на ползването от дадено лице на интернет сайт, до който този доставчик предоставя достъп, представлява по отношение на въпросния доставчик лични данни по смисъла на тази разпоредба, когато същият разполага със законни средства, позволяващи му да идентифицира съответното лице благодарение на допълнителната информация, с която разполага доставчикът на интернет услуги на това лице.

2

Обработването на лични данни е законосъобразно, наред с други хипотези,  когато „е необходимо за целите на законните интереси, преследвани от администратора или от трето лице или лица, на които се разкриват данните, с изключение на случаите, когато   имат преимущество интереси, свързани с основните права и свободи на съответното физическо лице”.

Според националното право (член 15 от TMG)  доставчикът на услуги може да събира и използва лични данни на ползвател единствено доколкото това е необходимо, за да се даде възможност и да се отчете конкретното ползване на електронните медии. По този начин член 15 от TMG не би допуснал най-общо съхраняването на лични данни в края на ползване на електронни медии, за да се гарантира използването на тези медии. Националното право изключва целта за осигуряване на общата функционална способност на посочената електронна медия да може да бъде предмет на претегляне с интереса или правата и основните свободи на тези ползватели, които изискват защита по силата на член 1, параграф 1 от тази директива.

По втория въпрос: не допуска правна уредба на държава членка, по силата на която доставчик на онлайн медийни услуги може да събира и използва лични данни за ползвател на тези услуги при липса на съгласие от негова страна само доколкото събирането и използването са необходими, за да се даде възможност и да се отчете конкретното ползване на посочените услуги от ползвателя, без целта за осигуряване на общата функционална способност на тези услуги да може да оправдае използването на данните след действие на ползването им.

Или, както става ясно, доставчиците имат право да съхраняват лични данни за целите на защита на функционирането на сайта, например за защита срещу кибератаки.

повече

Директор на библиотека „Александрина“ в Кайро д-р Исмаил Серагелдин получи Почетния знак на Президента на Република България от държавния глава Росен Плевнелиев. Серагелдин е автор на над 100 книги в различни области, почетен доктор на 34 университета, измежду които от вчера е и Софийският университет. „Във времена, в които хората се поляризират, екстремистите рушат общества, а сянката на...

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Президентската кампания в България набира скорост, но страда от сериозна липса на качество. До това заключение води посредственият и вял телевизионен дебат между основните претенденти за поста, както и публичните изяви на огромната част от останалите кандидати. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, досега очакванията бяха да има втори тур на изборите и до него да стигнат Цецка Цачева от ГЕРБ и Румен Радев от БСП. Има ли промяна в това отношение?

– Не, Фили, но има известни любопитни уточнения. Проучване на Центъра за анализи и маркетинг от тази седмица казва три важни неща. Първо – в изборите ще участват около 3.5 милиона гласоподаватели. Второ – разликата между основните кандидати на първия тур ще бъде 10 на сто, като процент от вероятните гласували – 32 за Цачева срещу 22 за Радев. И трето – на балотажа кандидатът на ГЕРБ печели с около 2 на сто.

– Но това на практика съвпада с данните на агенциите, които коментирахме миналата седмица, защо казваш, че е любопитно?

– Трябва да видим дявола в детайлите, Фили, тоест, вече можем да направим конкретни сметки. При 3.5 милиона гласували и пълна мобилизация на ГЕРБ, вероятно е Цецка Цачева, въпреки недостатъците си, да събере над 30 на сто, тоест, над 1 милион реални гласа. Въпросът е откъде кандидатът на БСП ще вземе над 20 на сто. Това значи да го подкрепят поне 700 хиляди души, което не звучи много реалистично на фона на онези едва 450 хиляди гласа, които червената партия получи на последните кметски избори.

– Може би е въпрос на мобилизация?

– Не изглежда реалистично, Фили, по няколко причини. Първо, по принцип на кметски избори се активизира най-добре потенциала на една партия. Второ, тази година в ляво има не консолидация на гласовете, а широко ветрило от кандидати. Трето, кампанията на всички партии сега е насочена към мобилизация на твърдите ядра. Четвърто, отпадна вариантът БСП, поне за първия тур, да получи подкрепа от ДПС, защото Движението издигна собствен кандидат. И той дори може да отклони гласове от социалистите, защото е техният бивш премиер Пламен Орешарски. Така че по-вероятно изглежда БСП да губи гласове в тази кампания в сравнение с предишната, не да добавя, още по-малко пък – рязко да увеличи потенциала си с две трети и повече. Това обаче са само теоретични уговорки, Фили, нищо чудно на реалния изборен терен нещата да се случат точно като в проучването, въпреки че то не обяснява защо и как.

– Пламен, а не е ли рисковано да се предвижда разлика на балотажа от 2 на сто, което е в рамките на статистическата грешка?

– Миналата седмица имаше още по-инфарктно предвиждане – 1.3 на сто преднина за Цецка Цачева, Фили, така че с двата процента сега премиерът Борисов може да спи по-спокойно. Извън шегата, подобни резултати трябва да се взимат само за сведение, те просто показват, че предстои наистина оспорван и непредвидим балотаж. Истината е, че на този етап левите кандидати не се атакуват помежду си, тоест, на втория тур ще се опитат да се консолидират максимално. Дали мобилизацията им ще бъде достатъчна, за да спечелят обаче, остава неясно.

– Пламен, вече мина и телевизионният дебат между двамата основни претенденти за президентския пост. Какво показа той?

– Дебатът между Цецка Цачева и Румен Радев просто потвърди вече известни неща. Първо – че и двамата не са добър избор от гледна точка на ред личностни фактори, поведение, политически опит и визия за ролята и мястото на президента. Второто известно, което дебатът потвърди, е, че Румен Радев защитава – повече или по-малко открито – прокремълски и антиевропейски позиции, докато Цецка Цачева, макар и с известна мъка, е ориентирана към Европа и евро-атлантическото сътрудничество.

– Пламен, защо казваш „с известна мъка”, през цялата кампания Цачева неизменно повтаря, че членството на България в ЕС и НАТО е без алтернатива…..

– Да, Фили, повтаря го, макар да не дава обяснения за личната си – или президентска да я наречем – визия за това българско бъдеще. Да не говорим за огромния гаф, при който Цачева практически се съгласи с кандидата на БСП, че санкциите срещу Русия трябва да се преразгледат, защото, видите ли, българският народ страда от тях. Но тя допусна и още по-голям гаф. На въпрос за съдбата на турски опозиционери, които бяха върнати на Анкара, независимо че бягат оттам и искат убежище в България, Цачева каза, че интересите на държавата са над интересите на личността. С което предизвика съмнение доколко идеите за демокрация, права, свободи и други, изобщо са ѝ присъщи.

– Но подобни гафове, както ги наричаш, не са ли все пак малка беда пред онези, които правят други кандидат-президенти?

– За да обсъдим цялата кандидат-президентска флора и фауна, Фили, ще ни трябват седмици. Но има и специални случаи. Първо две думи за появата на бившия премиер Пламен Орешарски като кандидат на ДПС. Този човек бе почти буквално изгонен с камъни от властта след най-дългите улични протести в България, а сега иска да седне на най-високия държавен стол. Това показва не само размера на личната му наглост, но и наглостта на онези, които му дърпат конците, известни като КОЙ, събирателен образ на задкулисния мафиотско-ченгеджийски модел, по който се управлява страната. Втората смешка е с поредния зов за ново българско Възраждане. Освен онова през XIX век, такива, Фили, досега имаме още поне три, всичките извършени от комунистите. Това бяха съветският режим, наложен в България след 9 септември 1944-та, геноцида през 80-те години срещу турците, саркастично наречен „възродителен процес” и третият Ренесанс, макар все още не докрай реализиран – онзи за който призоваваше Георги Първанов като президент, тоест, възраждане на безкрайно силното руско влияние тук. Този път обаче призивът дойде не от БСП, а от уж не съвсем лявата и уж националистическа партия ВМРО, тя също демонстрира апетит да ни възражда. Не е ясно под каква форма ще стане този път, но за мен лично най-интересното е друго – че в подобни случаи никой и зъб не обелва за епохата на Просвещение, която задължително настъпва след кой да е Ренесанс. Третата категория „интересни” кандидати пък могат да се приемат като медицински, а не политически случаи. Тук са прочутият търновец Митьо Пищова, чиито кандидат за вицепрезидент е известен като Радо Шишарката. Да не пропуснем и ренесансовата личност Йорданка Колева. Тя е математик, физик, член-кореспондент към ООН, каквото и да значи това, лечител, ясновидец, композитор и поет. Също – жена със сериозен политически опит, доколкото е личен приятел с бившия френски президент Никола Саркози и консултант по политически въпроси на бившия британски премиер Тони Блеър. Така твърди самата Колева. Да, вероятно изборите никъде по света не минават без подобни колоритни фигури, но имам чувството, Фили, че нашият български либерализъм в това отношение далеч надминава ситуацията в много уж наистина либерални страни.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com