The kids that took part in the Saturday workshop of The Group for Kid’s Theater “Camel” in the of...

Преди около три седмици "Чух че КГБ щели да проучват търсачите на реакторите?" поради което си снимах и показах дипломата, за да се самопредложа. Но понеже не последва реакция реших, че това не е достатъчно и, че кандидатите, к...

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/politika/hlyab-i-pasti/85568-de-profundis-krotka-balgarska-predizborna-bitka-na-fona-na-mirolyubiv-ruski-terorizam.html

Малко ми писна от президентски избори, граждани, особено от такива с предизвестен първи тур и участници, дето един свестен компромат не могат да си спретнат. Или не щат да си спретнат от благоприличие, знам ли. С две думи – държат се като изтървани от института за благородни девици и развалят удоволствието на кибиците, които пък не искат да залагат все на куци и слепи коне.

Ето, например от БСП толкова истински неща знаят за кандидата на ДПС Пламен Орешарски и можеха да ги споделят с нас, широките народни маси. Даже бяха длъжни да ги споделят – но си траят. Единственото обяснение е, че те си траят, за да си трае и той. Щото вероятно и той знае толкова истински неща за тях, че ако вземе да ги споделя…..

А тъй наречените „националисти”? Как братски само се прегърнаха смъртните доскоро врагове Симеонов и Сидеров, щом им замириса на кинти и власт. Или щом върховното началство реши, че е време за тази повторна тяхна прегръдка, с оглед да не бъде изтървана нишата на българския патриотизъм, който всъщност е руски. Нали се сещате, също като в онази прочута табела от времето на комунизма: „Днес турското кафе е виетнамско”.

Скучно е, това вече сме го живели. Затова смятам да зарежа изборите и да се огледам в българските околности, където се случват наистина важните за бъдещия ни президент неща. Е, явно не чак дотам важни, че някой от  кандидатите днес да ги коментира – но достатъчно важни, за да бъде принуден да ги коментира утре, когато ни се изсипят като камъни върху главите, докато той е президент.

Да ви попитам например знаете ли що е то Черна гора и каква е нейната връзка с България? Не, бе, не е гора в Родопите, където смели партизани са избили някакви фашисти след 9 септември, без даже да потърсят братска помощ от окупационните руски войски. Малко по-различно е, макар че в историята, която следва, руснаците все пак участват активно.

Черна гора е държава в Западните Балкани, която през 2012 година започна преговори за членство в ЕС, а тази година подписа протокол за присъединяване към НАТО и от 2017-та става пълноправен член на Алианса. С други думи – тя е не само наш балкански съсед, но европейски и натовски партньор, тоест, събитията там пряко ни засягат.

А събитията – ако не сте чули, да ви кажа – са свързани с осуетения от черногорски и сръбски тайни служби опит за руски преврат. Като пилци бяха изловени членовете на руско-сръбска терористична банда от около 60 души, подготвяла безредици и сваляне на законната власт в Подгорица, включително отвличане на премиера Мило Джуканович. А когато работата се размириса съвсем пък, внезапно бе предотвратен и сериозен опит за атентат срещу сръбския премиер Вучич, който си позволи да издаде руската чета…..

Така, де сюжет с голяма динамика, нищо чудно утре да го видим като третокласен американски екшън. Но пък е нормално да не чуете за цялата тази пукотевица, защото българските медии много скромно я отразиха – твърде скромно, като се има предвид миролюбивата роля на Русия в нея. Да, в съвременния свят тероризмът от никакъв вид и калибър не се оценява като миролюбив акт, но това са предразсъдъци, внушени от гадните западняци.

Всъщност руският тероризъм винаги е бил миролюбив, справедлив и човеколюбив. Дали той е прикрит като палестински, кубински, либийски, ирански, дали по-общо като ислямски, червен ляв или черен десен, дали го реализира редовна руска армия в Грузия и Чечня, малки зелени човечета в Крим или неизвестен стрелец срещу мирни хора на Майдана в Киев, все тая – важното е, че руснаците са винаги невинни и винаги печелят. Ако не фактически, то поне пропагандно.

Та и сега в Черна гора. Много усилия и пари хвърлиха напоследък руските служби, за да отклонят страната от западната орбита, да построят там адриатическа военно-морска база и като цяло – да я превърнат в плацдарм за мощно влияние из целите Балкани, срещу ЕС и НАТО. Имоти и политици купуваха, легалния бизнес завзеха, нелегалния, който всъщност създадоха заедно с местните ченгета и бандити, го разшириха и задълбочиха…..

Това да ви прилича на нещо? Или на някой? Или на някъде? Ако не се сетите от три опита, че ви прилича на нашата любима родна България, значи имате нужда от временно настаняване в ГУЛАГ, за да ви се проясни мозъкът.

Обаче на руснаците не им се получи – черногорците все пак отказаха истинските руски прелести за сметка на западните фалшиви ценности. Е, как храбрите руски спецнази да не се втурнат да им осигурят преврат…..

Да, обаче работата се обърка тотално. Тъкмо руският президент Владимир Путин пред тъй наречения Международен дискусионен клуб „Валдай” заяви, че „тези, които използват терористи за прокарване на интересите си, винаги губят” и работата в Црна Гора се развоня, а Русия, която се опита да използва терористи, загуби.

Но стана и още по-лошо, защото се оказа, че дори верните на Русия сръбски специални служби се засрамиха от наглостта на руснаците и, като не пожелаха да бъдат пачавра за мръсните им ръце, намесиха се в полза на мирните, демократично и проевропейски настроени жители на Черна гора. А това да ви прилича на нещо? Ами разбираемо е, че на нищо не ви прилича. Не е дежа вю, вече видяно, защото ние, в България, никога не сме виждали чак толкова гадна русофобска проява от страна на нашите смели и компетентни по руско направление ченгета. И се обзалагам, че няма да видим – поне не в обозримо бъдеще.

Може би затова и никой от кандидат-президентите ни не коментира темата – щото в Черна гора руските преврати може и да не успяват да се реализират, но в България няма как да не успеят. За сметка на България, руските козни минават все по-малко по света. Според една от последните добри новини, Русия вече не е в състава на Съвета на ООН за човешките права. Трябва да се натърти с облекчение – „най-после” не е в този Съвет. Защото, нали се сещате – страна, в която демокрация, Европа и гей са мръсни думи; в която да си правозащитник не е забранено, но е убийствено опасно; в която искането на майките да погребат синове, загинали в мръсната война на Кремъл в Украйна, е идеологическа диверсия на Запада; в която слагат паметни плочи за строителите та ГУЛАГ и окачат икони с ликовете на Путин и Сталин в църквите, страна, която безогледно избива от въздуха цивилни граждани в Алепо – такава страна няма как да е на „ти” с човешките права дотолкова, че да дава акъл на другите как да ги спазват. Цинично звучи, както и да го погледнеш.

Не разбрах обаче само едно нещо от последните събития – защо когато руската морска ескадра неотдавна се насочи към Сирия, Англия, Франция и Щатите не затвориха Ламанша, а и целия Атлантик, за ремонт. Нали всички сме сигурни в едно – по-лесно би било да не пуснеш руснаците в Средиземно море, отколкото после да се опитваш да ги вадиш оттам. Нали знаете, те са като репей – щом се доберат до нещо, няма пускане, учените по техен модел са измислили велкрото.

Ако не знаете за тази им особеност пък, питайте нас, в България, ще ви разкажем. Само че не питайте точно сегашните ни кандидат-президенти, че ще им развалите рахатя от кротката и добросърдечна предизборна битка, която си водят.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Българските медии обичат да правят от извънредните избори в отделно селце водеща тема в новините си. Търсят “мъдри” тълкуватели, правят обобщения и ангажират мобилни екипи да предават от мястото на събитието. В този смисъл препоръчвам да следим какво се случва на едни избори на 6 ноември , които могат да се окажат близки по своята символична важност до президентските и по-важни в това отношение от гласуването за референдума.

Става дума за предизвиканите от недоволните граждани избери за кмет на район “Младост” в София, които за избирателите от този район ще бъдат съчетани като трето допитване до тях в един и същи ден чрез гласуването за президент, референдум и кмет.

Знаете ли, че “Младост” , с неговите повече от 120 000 жители, е всъщност седмият по големина “град” в България?

По скромното ми мнение на човек, живял 18 години в този квартал, той е представителен за средната класа в София и България ( тук червените шамани не могат да настройват своите червени ескадрони срещу “реститутките”, като в централната част на града).

Започнах не случайно този текст с акцент върху очакването как изборите в “Младост” ще бъдат отразени в медиите. Защото медиите у нас са попили през годините на неспирния победен изборен възход на ГЕРБ “мъдростта” да не пречат на този успрем. Или поне да внимават как се държат в рискови зони, какъвто в момента се очертава за ГЕРБ  случаят в “Младост”.

Там на изпитание е поставена “непоклатимостта” на гербаджийската доминиция и то от страна на Реформаторския блок. Ако кандидатът на реформаторите Людмила Божилова стигне до балотатаж, каквито очаквания има, тя с голяма вероятност ще победи спуснатата административно от ГЕРБ непопулярна Мария Илиева, служител в министерството на енергетиката и жител на друг квартал.

И в “Младост”, както на национално ниво, БСП дефилира на изборите с бивш генерал, който при това е откровен другар, а не “скрита лимонка” от рода на Румен Радев. Стефан Стефанов вече веднъж е губил избори от ГЕРБ за същия пост.

Предложената от рефрматорите Людмила Божилова не само не е “парашутист”, не само е родена, израстнала и живееща в квартала, но и от 13 години ръководи сектор “Образования, здравеопазване, култура и социалани дейности” в общината, която е столичен шампион по наситеност с детски градини. В този “град” проблемът с местата в детските градини е решен. Заслугата е на сектора, рэководен от Людмила Божилова. Ако тя се изправи срещу “пришълец” ,като Мария Илиева, с нейния профил на партийно назначение, вероятността РБ да направи пробив срещу ГЕРБ в седмия по големина град в България е повече от реална.

Практиката досега показваше, че центърът на София задава тона на политическите настроения в столицата и страната. Кварталите бяха превърнати постепенно в крепости на ГЕРБ. “Младост” не е изключение или поне не беше. Ако обаче се случи промяната, това би имало разтърсващ ефект за окопалата се почти навсякъде гербажийска доминация в местната администрация. Ще има политически ефект далеч извън рамките на “кварталната” значимост и ще даде отражение върху националните нагласи като предвестник на един залез на гербаджийските популизъм в сблъсък с автеничното дясноцентристко изтрезняване.

Share on Facebook

Сценаристът на комикса „Дамга”, който бе включен в албумите с български комикси „Над дъгата” и „Над дъгата 2”, Марин Трошанов ще представи дебютния си роман „ЛАМЯ ЕООД”  на 14 ноември от 19.00 часа в Литературен клуб „Перото” (НДК, пл. България №1). Освен автора, на събитието ще присъстват и художникът Петър Станимиров, също работил по „Дамга”, и певицата Nestynarka. Корицата на изданието е дело именно на...

Обичам да правя интервюта, защото удоволствието е двойно – можеш да си поговориш с интересен човек, а освен това после можеш да разкажеш неща, които ще са полезни на всички. Този път възможността идва благодарение на Innovation Explorer – събитието за иновации, което ни чака на 23 февруари 2017. Организаторите ме срещнаха с Linus Bille – основател на шведската консултантска фирма за иновации Eicorn Enterprise Ignition. Профилът на Linus ми допадна, защото проповядва иновации базирани на данни – особено приятно разнообразие от стандартните философии за „иновацията като Божие провидение“.

По време на презентацията си на Innovation Explorer ще разкриете митове за иновациите. Какво най-често бъркат компаниите, когато говорим за иновации?
Това е въпросът за милион долара в нашата работа. Ще отговоря като се базирам на проучването ни от миналата година. Eicorn имаше възможност да анализира анкета с 200 от най-големите европейски фирми, фокусирани върху R&D и иновации. Открихме, че половината от тях срещат проблем със скоростта на иновациите – новите продукти, услуги и бизнес модели не се прилагат достатъчно бързо. Но първият (и то грешен) отговор на този проблем, който компаниите неизменно прилагат, е: “За да бъдем по-иновативни, ще накараме организацията и всички в нея да мислят повече за иновации и да раждат нови идеи.” Малкото фирми, които наистина се опитат да приложат това, стигат до хаос и разбити икономии от мащаб.

Защо е така?
Обикновено казвам на тези компании следното: Представете си, че един ден се събуждате и осъзнавате, че само лявата половина на мозъка ви работи. Адски добри сте в това да планирате логични неща, да смятате, да организирате линейни процеси, но въобще не се справяте с креативно, експериментално мислене. Точно това се е случило с вашата организация. В момента се опитвате да накарате лявата половина на мозъка си да работи и като дясна. Това ще стане само със загуба на способности, които лявата половина има, ако функционира нормално. Опитвате се да създадете креативен „дясно-мозъчен“ екип във вашия добре смазан инженерен отдел. Това може да бъде сравнено само с тумор в лявата половина на мозъка – ще разбие сериозно функционирането на екипа.
Правилният подход е да изградите дясната половина на мозъка във вашата организация – и точно както в човешкия мозък, тя трябва да е частично самостоятелна. Тя може да върши неща сама, но наистина страхотните идеи винаги са координирани между двете половини. Накратко, повечето фирми разбират погрешно стратегическата, културологичната и организационната част на иновациите.

Работите както с големи корпорации, така и със стартъпи. Каква е разликата в техния подход към иновациите?
Има много разлики. Най-голямата според мен е, че големите компании калкулират риска – те могат да загубят много, но получават само частични ползи. Стартъпите могат да спечелят много и на практика няма какво да губят. Това води до голямо поемане на рискове от стартъпите и никакво от страна на корпорациите.
Друга голяма разлика се крие в това, че иновационните процеси се базират на интуиция и оптимистично мислене при стартъпите и на правила, йерархии и бюрокрация в големите фирми. Според много хора второто не е добра база за успешни иновации и до голяма степен съм съгласен с това. Но когато мениджърите на големи компании ми кажат, че искат да функционират като стартъпи, често ги питам дали са готови да прибавят и 50% вероятност за банкрут в следващите 5 години към пакета. До момента никой не е казал да.
Всъщност, нито една от парадигмите, които съществуват в големите компании или в стартъпите, не е идеална. Това, което и големите компании, и стартъпите трябва да направят е да търсят фундаментално различни начини да се справят с иновациите.

Съществува разбиране, че компаниите имат проблем с намирането на иновативни идеи – но те имат проблеми и при изпълнението. Според вашия опит, какви са най-големите бариери при него?
Често се приема, че иновациите трябва да се разглеждат като “твоето бебе”, за което инстинктивно знаеш как да се грижиш. Често в компаниите някой служител има идея, която може да внесе голяма промяна. Той получава ресурсите и пълна свобода, за да развие идеята. Сравнявам тази ситуация с това някой да измисли страхотна нова мелодия, например докато си подсвирква под душа някоя сутрин. Тогава той получава задачата да превърне мелодията в симфония за оркестър от 100 музиканта. За да го направиш успешно, трябва да имаш опит в целия процес на скалиране на базовата идея (мелодия) през различни етапи (малка група, сингъл, по-голяма група, албум и т.н.) Когато успееш да извървиш целия път, е толкова по-лесно да го направиш отново. Но компаниите често подценяват ролята на обучението за мениджмънт на иновациите.

Често срещан е митът за неуправляемия “креативен гений”. Вашата компания Eicorn се фокусира върху подход базиран на доказателства. Разкажете ни повече за методологията Enterprise Ignition™?
Enterprise Ignition (EI) всъщност е много проста концепция. Караме хората да си зададат въпроса “Как знам това, което знам?” Почти няма значение откъде идват идеите – може да е момент на творческо вдъхновение или резултат от задълбочено изследване на пазара. Но често “гениалното” идва от предположение формирано на базата на собствени предпочитания и гледна точка. С EI тренираме хората да базират идеите си на факти. А там, където факти все още няма, същата философия учи защо и как да създаваме експерименти, вместо да гадаем.

Постът Linus Bille: Трябва да изградите дясната половина на мозъка във вашата организация е публикуван в Васи ли?!.