На мен пък ми прави удоволствие да показвам добрите неща от икономическият живот на България и в частност дните в които борсовите цени на електроенергията в няколко страни на Европа показват, че ние можем да сме №1. Ето я и поредната гра...

Продължаваме да четем Решението на арбитража срещу НЕК, заради спрения проект АЕЦ "Белене". И една от най-интересните части от него е тази, която съдържа финансовите искове (общо СЕДЕМ на брой) от страна на Атомстройе...

Стандартна практика е победителят на изборите ( не само в САЩ) да бъде поздравен. Само че в Русия не просто поздравиха стандартно победилия Доналд Тръмп в САЩ, но направо изпаднаха в еуфория.

Докато депутатите в руската Дума прекъснаха заседанието си и станаха на крака да аплодират победата на Тръмп, досущ, както техните предци ръкопляскаха на Бержнев и Сталин, ето какво се случва в собствената им страна Русия.

“Форбс”: Пътят на Русия към икономическия крах

сп. Форбс

Може би не знаете, но Русия губи. Официалното повествование, налагано от Кремъл чрез мощната пропагандна машина, е, че Русия възстановява позициите си на световната арена и че статутът й на свръхдържава укрепва. С времето тази тези навлезе и в официален Вашингтон до такава степен, че стана повече или по-малко традиционно пожелание поне в президентската кампания.

Само че икономическите показатели сочат нещо съвсем различно. Русия, може би, прави големи крачки на международната сцена, но след две години на действие на американските и

европейските санкции, въведени заради Украйна (а също и в резултат на трайното силно поевтиняване на световния пазар на петрола) финансовата прогноза за страната е мрачна и става все по-мрачна.

На практика има опасност 2017 година да бъде катастрофална за правителството на Владимир Путин, освен ако не настъпят коренни промени в политическия курс.

Неотдавна вестник “Таймс ъв Лондон” съобщи, че държавните резерви на Русия са се свили с две трети от началото на враждебните действия в Украйна през 2014 година. Към онзи момент

резервите са били близо 67 млрд. британски лири (около 88 млрд. д.), а сега са 23 млрд. лири (около 30 млрд. д.). И докато правителството използва вече изчерпаните фондове в подкрепа на обезкървяващия се национален бюджет, разрастващата се икономическа криза потопи милиони хора в бедност и заличи напълно повишенията в жизнения стандарт, постигнати в Русия през последните години.

Руският план “да се заделят пари за черни дни” или така

нареченият Резервен фонд на Русия, понесе възможно най-тежкия

удар. Според сегашни оценки той може да фалира още тази година.

И макар финансовото министерство да прави стъпки за

предотвратяване на такова развитие на събитията, продавайки

чуждестранна валута за финансиране на бюджета, федералните

разходи, както и преди, изчерпват твърде бързо резервите.

Обикновените руски граждани усещат все по-силно, че са под

натиск. Неотдавнашно проучване, направено от телевизионния канал

“Дъжд”, една от последните относително свободни руски медии,

показа, че 74% от руснаците признават, че в страната има

икономически проблеми. Същият брой участниците в допитването

посочват, че най-сериозният проблем, с който те се сблъскват, е

ускоряването на инфлацията. Почти половината от анкетираните

(49%) открояват като най-опасен проблем нищетата, а долу горе

същият процент (43%) – безработицата. И макар че в постепенно

засилващия авторитарен политически климат в Русия допитванията

до общественото мнение да стават ненадеждни, резултатите сочат,

че правителството на Путин може да се изправи пред нарастващо

недоволство.

И все пак това не доведе до промяна в мисленето на Кремъл.

Като вземем предвид неотдавнашните парламентарни избори в

страната (които минаха през септември) и предстоящият вот за

президент, насрочен за идната година, руските управници са

заложили на политическите си приоритети. “(Финансовото)

министерство не планира значително съкращаване на държавните

разходи преди изборите за депутати в Държавната дума и

президентския пот”, писа “Москоу таймс”. Вместо това “Русия ще

запълва дупките в бюджета, отворили се заради постоянното

свиване на брутния вътрешен продукт (БВП), за сметка на фондове

и кредити”, като вътрешните заеми според прогнозите ще нараснат

“четири или пет пъти до три години”. Това обаче не е трайно

решение, защото държавните разходи на Русия неизменно се

увеличават.

Москва, например, реши да препотвърди военната си подкрепа

за режима на сирийския диктатор Башар Асад и започна

скъпоструваща военна операция. Според руската информационна

агенция за финансови новини РосБизнесКонсалтинг, Москва харчи до

10 милиарда рубли (150 млн. д.) само за военни доставчици в

Сирия. Сумите, които дава за редовните военни части и

скъпоструващите военни удари срещу вражески цели, са още

по-големи.

Новите руски териториални придобивки също изсмукват средства

от кремълската хазна. Кримският полуостров, анексиран от Москва

през пролетта на 2014 година след референдум, до чиито

резултати се стигна чрез политически машинации, изисква около 10

млрд. д. допълнителни разходи заради обещанията на Кремъл да

развива инфраструктурата на този район и да подобри социалните

услуги. В резултат не достигат средства за други региони, които

изпитват остра необходимост от капиталовложения, а това пък води

до засилване на недоволството на обикновените граждани.

Междувременно огромната мрежа от руски държавни корпорации с

всички сили се опитва да се задържи на повърхността, изпитвайки

необходимост от нови и нови пакети помощи от Кремъл. Миналата

година правителството на Путин, освен всичко друго, бе принудено

да инжектира внушителни суми, за да спаси водещия държавен

самолетостроител. Правителството освен това се опитва да извърши

мащабна приватизация, за да подкрепи компаниите от енергийния

сектор, които са в лошо състояние.

Руската икономика, с други думи, все повече се приближава до

фалит. Само времето ще покаже дали това ще доведе до появата на

жизнеспособна опозиция на правителството на Путин. Едно обаче е

абсолютно ясно: стремежът на Кремъл да си върне някогашното

глобално величие е подкопано от вътрешната икономическа

ситуация, която е повече от сурова. Западните лидери, които

истински са заинтересовани да няма в бъдеще прояви на руска

агресия, трябва да имат предвид това и да използват

политическите си предимства.

БТА

*Илан Берман е вицепрезидент на Американския съвета по външна

политика, а **Аманда Азинейра е научен сътрудник на тази

организация.

e-vestnik

Share on Facebook

 wach video: To make these envelopes you need a square piece of paper. See how easy it is...

В търсене на изход от задънената улица, в която самоувереността на гарантиран победител ги закара на първия тур от президентските избори, от ГЕРБ обмисляли да подкрепят ( вече в парламента) въпросите от референдума. http://offnews.bg/news/Politika_8/GERB-obmislia-da-podkrepi-referenduma-na-Slavi_639535.html

Кой казва, че Борисов нямало да бъде достатъчно гъвкав и този път? Направо се извърта като “мъжа каучук” на цирковата арена и се обръща срещу себе си, преглъщайки дългогодишната обида от разрива с бившия му приятел Слави Трифонов. Вече ще се подмазва на онези 3 милиона, които рефендумът, иницииран от шоуто на (уж) заклетия му враг, успя да мобилизира.

Това е обаче само едната страна на въпроса, който показва отчаянието на Борисов, готов почти на всичко, за да спре разпада на управлението и партията си.

Кучето, както казват в Русия, е заровено в това “почти”.

Кучелюбецът Борисов няма проблем да се залюби с когото и да било отново, въпреки развода, изневярата и грозните публични скандалите, белязали раздялата му.  Но не и да направи помирителен жест към истински прозападните българи, разочаровани ( меко казано) от него заради подлизурската му политика спрямо Русия. Макар потенциалът на тази част от българите да е огромен и практически слабо разработен ( ключително заради солидарния с Борисов отказ на реформаторите да го “забележат”), преди в лично качество, но твърде късно, това да направи единствено тандемът Трайчо Трайков – Съби Събев.

За да направи такъв обрат в това отношение Борисов трябва да даде ясен знак за скъсване с руската си зависимост. На символично ниво- защото никой не очаква друго в практическите отношения с Москва.

Един пример.

Борисов би могъл да спечели подкрепа за гласуването на втория тур, ако обещае да премести Монумента на окупационната червена армия в София  МОЧА ( и неговите подобия) в музея, утвръждаващ “социалистическото изкуство”, сътворен вероломно в прослава на тоталитаризма от неговия културен министър Вежди Рашидов. Има легитимно решение за това на Столичния парламент от пролета на 1993 година. Няма по-категорична заявка , че той наистина е готов да се бори срещу наследството на съветския комунизъм в България, мерило за което е търпимостта към лъжата, представяща монументално окупацията на Родината като “освобождение” от чуждите завоеватели.

В това отношение Борисов би надскочил дори президента Плевнелиев и би измил срама от неприличните забележки, които му правеше “да си мери приказките” , когато държавният глава говореше на евроатлантически език срещу руската агресивност.

Такова чудо обаче от Борисов не можем да очакваме. Прекалено е. По-скоро би се сдобрил с дявола, отколкото да се скара с петата колона на Москва, чийто явен представител Радев е на път да го детронира за втори и окончателен път от пиедестала на победителя на всички избори, с чието мълчаливо одобрение въпросната съветска символика в София беше превърната в най-охраняваната ( включително от специални камери, дарени от руското посолство) символична ценност на това управление в България.

Колко по-зле може да стане положението с Румен Радев, ако застане начело на президентската институция в това отношение, след ескалацията от последните две години, през които започнаха  редовно да арестуват българи пред този монумент за изразяване на политическото им несъгласие с лъжата за червеноармейското окупационно благодеяние?

Може би ще започнат да ни разстрелват вече на място? Съмнявам се- не сме им нужни като мъртви “герои”, а като маргинални и трайно дегероизирани дребосъци, оковавни с белезници периодично за назидание на покорната рая, за да не надига глава и да забележи националното унижение. Един “натовец” , като Радев, ще си има същата Фандъкова, въоръжена с общинска и друга полиция, която ще продължава да брани изискването за подчинение и благодарност за колониалното ни минало и постколониалното ни настояще . (И) в това отношение положението е “хвани Радев, удари Цачева”. Същата работа. Разликата е само дали властта ще охранява МОЧА и московския интерес със синя или с червена фланелка.

Share on Facebook

„Троловете са страшни и уродливи“. Как ли пък не! Поредицата “Трил” на Аманда Хокинг (изд. „Пергамент Прес“) ще промени мнението ви за тези създания веднъж завинаги. Представете си как бихте се почувствали, ако един ден изневиделица разберете, че не сте тази, която сте си мислили, че сте, през целия си живот, лудата ви майка всъщност нито...

Не ми се иска да ползвам хумора от студиото на едно телевизионно шоу, но скечът с въпроса на едно бавно развиващо се момче “Къде е батко” и допълнението “ в Русия съм, в Русия съм” просто се натрапва по аналогия.

Абе, къде е Бойко? Къде е бате Бойко?

Борисов е свикнал да отговаря само за победите и това се доказва в момента от крещящото му отсътвие от публичността след неделната загуба на изборите от един бивш негов подчинен, който му е козирувал. А когато същият го зашлеви, Борисов няма куража да стане от тепиха и да контраатакува – ако не заради личното си достойнство, то заради публиката, която си е п(р)одала бюлетините за мача. Пуска жените да се оправят с победителя.

Нали уж преливаше “харизмата” си на Цецка, с която обикаляше насам-натам в предизборната си кампания, превръщайки по този начин Цачева още повече в жалък фигурант! Течеше отвсякъде. Ставахме и лягахме с негови интервюта, които много се “кльопаха” от дащните телевизии. Колкото кампанията беше на Цецка, толкова й загубата е нейна.

Целият този Борисов бабаитлък се спихна в точно толкова личен план, колкото лично му се лепяха досегашните изборни победи.

Вместо Борисов, българските телевизии сега ни показват малко от Цецка Цачева и много от Румяна Бъчварова. Една му раните върже, друга му вода студена подлива. Ама няма желаеща в уста да го целуне бърже.

Обаче де е “Караджата”? Полужив е той, полужив е. Хем го има на върха и нищо му няма, хем го няма да ни се похвали, че е жив.

Знаете ли защо го няма? Защото не разполага даже с пепел, с която да си посипе главата, ако му се прииска случайно. Отдавна изгори мостовете към всички, с които се държи от години надменно като лихвар с длъжници. Пепелта от тези мостове е разнесена от вятъра на промените, а бурята иде от семената, които той пося със своята вятърничавост.

Щеше да е добре тази буря да го помете от Запад , но той се постара страшно много това да не се случи, правейки се на “западен”, с което задуши западната алтернатива на своето алтер его. Ето защо го изненадаха от Изток със сибирска жега, срещу която не само не се подсигури, но и я поощряваше с действията и бездействието си в рамките на политиката си на глобално затопляне в отношенията с Кремъл, отприщила в крайна сметка надигналия се срещу него потоп.

Какво друго, ако не политически потоп, е загубата на подкрепа в почти всички големи градове на България, където са струпани онези, които 10 години му гласуваха? Толкова е очебийно, че този път не може да измисли някоя хитроумна глупост като обяснение, прехвърляйки вината на нелоялни партньори и\или на лоясали местни граждани за евроБейско разграбване на България.

Борисов, милият, си въобразяваше, че като се мазни на Путин, онзи ще пропусне да го унижи при първа възможност като генералисимус, насъскал един генерал срещу друг в България в името на имперския принцип “разделяй и владей”, прилаган тук с такъв успех от 1944 година насам!

Каквото и да се случи на втория рунд на изборите на 13 ноември, бате Бойко вече е  помирисал тепиха отблизо, изял е боя и се държи като победен. Вероятността да спази традицията и да не довърши работата, с която се е захванал, клони към стоте процента. Ако в качеството на главен секретар на МВР и на софийски кмет той напусна постовете заради възходящата тенденция в кариерата си на властолюбец, второто му бягство от премиерския пост, при това без улични театрални постановки като декор и основание за това, сочи единствено надолу. Където му е мястото.

Share on Facebook

Има книги, които просто те намират в точния момент – и тук не говоря за провидение или нещо от сорта. Приятно съвпадение ме срещна с Jenny Blake и новата й книга Pivot само няколко седмици след излизането й и едва 2-3 дни след като стана ясно, че ще си търся нова работа. Реших, че това е знак на съдбата и веднага посегнах към виртуалните рафтове на Amazon – оказа се, че е било за добро.

В Pivot Jenny Blake разкрива своята мисловна рамка за кариерно развитие. По собствените й думи, в един момент тя става известна като „жената, напуснала Google“. Независимо дали това ви звучи като добра идея или не, Джени е щастлива от избора си и развива собствен консултантски бизнес за кариерно развитие. Как стига до този момент? С пивотиране.

Основната идея в Pivot е свързана с внимателно планиране и стратегическо „оттласкване“ от текущата траектория на професионалния ти път – само за да стигнеш с по-голяма скорост до желаното място (компания, проект, позиция). Процесът преминава през четири стъпки: планиране, сканиране, пилот и прилагане – за визуално насочените, ето добро обобщение от The Art of Charm:

Планирайте успеха си

Първата стъпка в поемането на нов път е да начертаем картата на пътуването. За мен това беше най-интересната част от книгата. Джени ви хвърля в сериозен интроспективен режим. Тук са включени няколко упражнения, които да разкрият както собствените ви желания и дългосрочна професионална визия, така и силните страни, на които да разчитате. Резултатът е значително по-ясна визия кое е най-важното и как да се борим за него. Така стъпвате върху здрава основа, от която да се оттласнете към успеха.

Сканирайте средата

След като вече е ясно накъде ще поемете, е време да видите какво може да ви е полезно по пътя. Сканирането е процес, в който идентифицирате хора, проекти и умения, които ще са полезни в бъдеще. За мечтаната позиция ви трябват допълнителни технически знания? Намерете курсове, които ги предлагат. Ще ви е необходим човек, с чиято помощ да направите връзки в нова индустрия? Огледайте списъка си с контакти. На тази база е време да подготвите план за увеличаване на знанията, заздравяване на мрежата от контакти и използване на конкретни възможности за бъдещи проекти.

Тест в малък мащаб

Дори да се подготвите добре, няма смисъл да скочите в дълбокото без пояс. Ролята на експериментите е да тествате в малък мащаб нещо, което вероятно има потенциал, но не е сигурно. Може да се окаже, че добрата идея не е практически изпълнима, няма достатъчен бизнес-обем, за да ви издържа дългосрочно или просто не ви допада като основно занимание. Все пак често се случва да слагаме розови очила и в други ситуации. Тестовете трябва да отнемат около 10-20% от времето ви, така че да можете да опитате нещо ново, докато все още поддържате основната си работа (и имате повече сигурност).

Пълен напред

Първите три етапа от пивот-процеса ви дават възможност да тествате голям брой възможности без излишен стрес и с голям процент сигурност. Можете да проведете серия експерименти, преди да стигнете до работещ модел – но когато го откриете, е време да инвестирате всички усилия в него. Идва моментът на сериозното планиране. На първо място, трябва да имате ясни критерии кога да стартирате проекта – често този момент е свързан със страх от провал и отлагане с аргумента „Не още“. Затова си поставете ясен измерител кога стартирате пълния проект. След това идва време за годишно и тримесечно планиране с ясни измерители – то ще ви помогне да държите курса напред и да обърнете внимание на уроците по пътя.

Кой пивотира?

На първо четене, Pivot е книга насочена към търсещите ново призвание. Това обаче не е напълно вярно – Pivot може да помогне и при търсенето на промяна в рамките на текущото ви работно място, а може и да помогне на собствени бизнеси и фрилансъри. В крайна сметка, механизмите за кариерно развитие са едни и същи. Затова и последната част от книгата е насочена към мениджъри, които да приложат методологията за развитие на екипа си.

Накратко, Pivot е интересно четиво за всеки, който знае, че кариерното развитие е постоянен процес. Книгата може да се сканира отгоре-отгоре и да използвате само тези части, които са ви полезни – аз например получих много от етапа на планирането и значително по-малко от експериментите, насочени към развиване на собствен бизнес. Дори ако не посегнете към книгата, можете да използвате някои от темплейтите за планиране и откриване на собствените ви интереси – те са напълно безплатни за ползване.

Постът Pivot: професионални промени на хоризонта е публикуван в Васи ли?!.