Борисов е готов да се сдобри конюнктурно дори с бившия си приятел Слави, но не и да се скара с московската пета колона

11/09/16 12:27
(http://ivo.bg/)

Борисов е готов да се сдобри конюнктурно дори с бившия си приятел Слави, но не и да се скара с московската пета колона

В търсене на изход от задънената улица, в която самоувереността на гарантиран победител ги закара на първия тур от президентските избори, от ГЕРБ обмисляли да подкрепят ( вече в парламента) въпросите от референдума. http://offnews.bg/news/Politika_8/GERB-obmislia-da-podkrepi-referenduma-na-Slavi_639535.html

Кой казва, че Борисов нямало да бъде достатъчно гъвкав и този път? Направо се извърта като “мъжа каучук” на цирковата арена и се обръща срещу себе си, преглъщайки дългогодишната обида от разрива с бившия му приятел Слави Трифонов. Вече ще се подмазва на онези 3 милиона, които рефендумът, иницииран от шоуто на (уж) заклетия му враг, успя да мобилизира.

Това е обаче само едната страна на въпроса, който показва отчаянието на Борисов, готов почти на всичко, за да спре разпада на управлението и партията си.

Кучето, както казват в Русия, е заровено в това “почти”.

Кучелюбецът Борисов няма проблем да се залюби с когото и да било отново, въпреки развода, изневярата и грозните публични скандалите, белязали раздялата му. Но не и да направи помирителен жест към истински прозападните българи, разочаровани ( меко казано) от него заради подлизурската му политика спрямо Русия. Макар потенциалът на тази част от българите да е огромен и практически слабо разработен ( ключително заради солидарния с Борисов отказ на реформаторите да го “забележат”), преди в лично качество, но твърде късно, това да направи единствено тандемът Трайчо Трайков – Съби Събев.

За да направи такъв обрат в това отношение Борисов трябва да даде ясен знак за скъсване с руската си зависимост. На символично ниво- защото никой не очаква друго в практическите отношения с Москва.

Един пример.

Борисов би могъл да спечели подкрепа за гласуването на втория тур, ако обещае да премести Монумента на окупационната червена армия в София МОЧА ( и неговите подобия) в музея, утвръждаващ “социалистическото изкуство”, сътворен вероломно в прослава на тоталитаризма от неговия културен министър Вежди Рашидов. Има легитимно решение за това на Столичния парламент от пролета на 1993 година. Няма по-категорична заявка , че той наистина е готов да се бори срещу наследството на съветския комунизъм в България, мерило за което е търпимостта към лъжата, представяща монументално окупацията на Родината като “освобождение” от чуждите завоеватели.

В това отношение Борисов би надскочил дори президента Плевнелиев и би измил срама от неприличните забележки, които му правеше “да си мери приказките” , когато държавният глава говореше на евроатлантически език срещу руската агресивност.

Такова чудо обаче от Борисов не можем да очакваме. Прекалено е. По-скоро би се сдобрил с дявола, отколкото да се скара с петата колона на Москва, чийто явен представител Радев е на път да го детронира за втори и окончателен път от пиедестала на победителя на всички избори, с чието мълчаливо одобрение въпросната съветска символика в София беше превърната в най-охраняваната ( включително от специални камери, дарени от руското посолство) символична ценност на това управление в България.

Колко по-зле може да стане положението с Румен Радев, ако застане начело на президентската институция в това отношение, след ескалацията от последните две години, през които започнаха редовно да арестуват българи пред този монумент за изразяване на политическото им несъгласие с лъжата за червеноармейското окупационно благодеяние?

Може би ще започнат да ни разстрелват вече на място? Съмнявам се- не сме им нужни като мъртви “герои”, а като маргинални и трайно дегероизирани дребосъци, оковавни с белезници периодично за назидание на покорната рая, за да не надига глава и да забележи националното унижение. Един “натовец” , като Радев, ще си има същата Фандъкова, въоръжена с общинска и друга полиция, която ще продължава да брани изискването за подчинение и благодарност за колониалното ни минало и постколониалното ни настояще . (И) в това отношение положението е “хвани Радев, удари Цачева”. Същата работа. Разликата е само дали властта ще охранява МОЧА и московския интерес със синя или с червена фланелка.