Хайде още малко мотивация за разделното събиране. Защото рециклирането спестява ресурси и помага да сме по-щадящи към планетата. Повече рециклирани хартии, стъкла, метал, пластмаса – по-малко отсечени дървета, по-малко струпани на бунището планини.

Лесно е да се събира и изхвърля разделно. Не мирише, не е мръсно, не отнема много допълнително време или усилие. Нужно е само малко желание. Ето колко е просто – чанта, в която да се събират опаковките и през няколко дена да се отнасят до трите кофи.

Поредната доза отнесени за рециклиране опаковки – кофички от мляко, буркан и бутилка, кутии метални и картонени, кенчета, пликечета. Всички те са годни за рециклиране и очаквани в кофите за разделно изхвърляне на отпадъци от опаковки.

Целта ми е у нас поне да достигнем 80-90% от тези опаковки да стигат до цветните кофи. Органиката компостираме (скоро ще пиша по-подробно с експериментален компост на терасата). И общият отпадък, който достига до традиционните кофи е все по-малко. Ако и ти, и твоите приятели, както моите и всички го правим – това е една от малките стъпки, които всеки от нас може да предприеме за по-чиста планета. Че сме се запътили стремглаво в не много добра посока. Последни година-две да я променим. Заедно.

Хайде. Покажи ми, ако започнеш повече да изхвърляш разделно и ти.

Писах по темата още: Моят начин лесно да събирам и изхвърлям разделно, Кашони за рециклиране. Тонове бутилки. Тонове опаковки за рециклиране. Ще се справим с климатичните промени. Из София с велосипед. Компост и компостиране – всеки може.

Детски базар на професиите ще се проведе за втора поредна година като част от проекта “Гордея се с труда на моите родители” на Българската мрежа на Глобалния договор на ООН. Новото издание на събитието ще срещне децата с над 25 специалисти в различни области. Базарът ще бъде на 25 и 26 ноември от 10 до...

Сав и Деси от Orange Books разказват за новата книга на издателството – „Аркадия“ от Иън Пиърс, която предстои да излезе през декември.

Източник: Пресцентър – БСП

Тази предизборна снимка, разпространена от пресцентъра на БСП ( която уж не била партията на Румен Радев), привлече вниманието ми с нещо дребно, което първоначално реших да не коментирам.

И все пак- нека споделя…

Става дума за младежа в най-лявата част на антуража на бившия генерал, който ни съобщи , че не бил обременен идеологически.

Въпросният младеж, който държи плаката с надпис “Румен Радев президент”, е тартор на червените екстремисти, които провалят в нарушение на закона и под закрилата на жандармерия легитимни прояви на неправителствената организация, настояваща за демонтиране на Монумента на окупационната червена армия МОЧА.

По странно стечение на обстоятелствата,  по молба на мои приятели, притеснени за детето си, попадало под влиянието на вопросния млад екстремист, имах около един час разговор с него. По-точно говорих аз, а той репликираше всяка моя теза с подмятания в стил “американците защо бият негрите”.

Това е агитката на “безпартийния” и “идеологически необременения” новоизбран президент.

Share on Facebook

Близо 600 деца са се включили в „Читателска щафета 5: Патилански приключения“ от началото на инициативата на 26 септември, съобщава DetskiKnigi.com. Всички участници са прочели поне 3 от заглавията за съвременни патиланци и пакостници, a oбщият брой на прочетените книги до момента е 2185. Петото издание на “Читателска щафета” съвпада със 130-годишнината от рождението на Ран Босилек и...

Габриела Манова е третият стажант на „Аз чета“ от тазгодишната ни лятна програма, когото ви представяме в рубриката „Как четеш“. Тя учи книгоиздаване във Факултета по журналистика и масова комуникация на Софийския университет, работи в издателство „Изток-Запад“ и ни очарова още като водеща в предаването ФАРС по радио „Реакция“. Обожава поезия и може да говори...

Точно за такова нещо са се договорили българската и руската страни по проекта за изграждането на АЕЦ "Белене", става ясно от публикуваното наскоро Решение на арбитражният съд в Женева. Естествено, че вместо сирене става въпрос ...

В момента в Румъния действа служебно правителство (ще има избори през декември). В същото време, в парламента партиите са в предизборна надпревара – т.е. надпреварват се кой ще предложи по-популистки мерки. Поради липсата на редовно правителство и парламентарно мнозинство румънският парламент приема всякакви разнопосочни мерки – например, едновременно се намаляват бюджетни приходи и се увеличават бюджетните разходи.

Служебният премиер на Румъния се е хванал за главата как ще върже сметките – преди няколко дни той се оплака, че приетите от парламента мерки ще имат “катастрофален” ефект и след изборите новият парламент ще трябва да намалява заплатите както се случи при предишната бюджетна криза през 2010 г. Страната уверено върви към свръхдефицит, при това устойчив (за години напред). Наскоро, Европейската комисия прогнозира, че Румъния ще отчете най-голямо влошаване в структурния бюджетен дефицит в ЕС.

България също върви към назначаване на служебно правителство при наличие на действащ парламент, както в Румъния. Добре е, обаче, да се поучим от лошия румънски опит и да избегнем бюджетна криза.

The post След оставката – румънският пример appeared first on Блогът за икономика.

Още на 16 август,  в деня, в който подалият оставка генерал Румен Радев проговори за първи път пред медиите в качеството на кандидат за президент, регистрирах следното: той не само отказа да се обиди на Борисов, който беше успял вече да го нарече лъжец, но и направо се изказа уважително за него като “много зает” човек. http://ivo.bg/2016/08/16/орелът-румен-радев-налетя-на-министър/

Картината се повтори на първия т.н. дебат между него и Цачева на 20 октомври, от който се видя, че двамата по-скоро приличат на спазарена президентска двойка. Каквито и упреци да отправяше Радев, нито веднъж по никакъв начин не ги насочи лично към Борисов, а към “властта” и “правителството”- сякаш не е наясно, че властта, това е Борисов.

Междувременно между двата тура Радев си позволи само малко да втвърди тона, упреквайки Борисов за първи път поименно, че се бои от президент, който няма да може да контролира. А така също леко го иронизира в сутринта на изборния ден на 13 ноември, че не желае да го коментира, защото “Борисов така добре се анализара сам”.

Впечатлението- за онези, които са си направили труда да забележат, че Радев щади Борисов , се затвърди и в нощта на пресконференцията по повод избарната му победа на 13 ноември. Нещо повече, Радев направо репликира седящата до него Корнелия Нинова, която отрече правото на Борисов да претендира за държавник. Коригира я със собствената си оценка, че Борисов за него е държавник, макар и с някои уговорки ( колкото да запази достойнството на Нинова, навела глава при неговите думи).

Кой от кого е зависим? Нинова от Радев или обратното (вече)? И защо Радев толкова много внимава да не изгори понтонния мост в отношенията си с Борисов? Радев ли ще реди бъдещата голяма коалиция на БСП с ГЕРБ, по подобие на своя прототип Първанов?

Ако Тръмп, с когото някои махмурлии сравняват в еуфорията си тук Радев, направи вече 5-6 отстъпки след победата си, отказвайки се от основни елементи от обещанията си ( за монолитността на стената с Мексико, за депортирането на имигрантите в няколко пъти по-малки количества, за пълно ликвидиране на здравната реформа на Обама, за недопускане на мюсюлмани в САЩ и дори за отношенията си с “ужасната жена” Хилари Клинтън, до която вече щял да се допитва в бъдеще), то могат ли наистина да се направят подобни паралели със симптоми за нещо подобно и при Радев още преди официално да е обявен за следващ президент?

Хмм…Засега контрафалцът срещу Нинова в оценката за личността на Борисов е малка, но симптоматична стъпка в тази посока. Защото беше направена “рамо до рамо” в нейно присъствие и в този смисъл беше знак, обратен по силата на своето внушение на онова  покровителствено пресягане на Борисов към Плевнелиев в нощта на победната им пресконфернция през 2011 г.

Уклончив беше и отговорът на Радев на същата пресконференция по въпроса за санкциите срещу Русия. Този път се измъкна с репликата, че щял да обсъжда това с екипа си.

Кой казва, че мъжете не можели да раждат? Ако не друго, изненади могат да родят, ако са “истински мъже на място” – аргумент, с който досега от БСП и АБВ се опитваха да дразнят Борисов.

Борисов е закърмен в политиката със съзаклятническа дружба с един Георги Първанов. Да се надяваме, че не гледаме втора серия с втори подобен типаж, който дава такава заявка.

Share on Facebook

“Резултатите от изборите в Молдова и България показаха, че евроинтеграцията не е пътят, от който двете държави се нуждаят. Това, каза председателят на руската парламентарна комисия по въпросите на Общността на независимите държави (ОНД) Леонид Калашников, съобщи РИА Новости.

„България и Молдова днес показаха, че евроинтеграцията съвсем не е пътят, от който двете държави се нуждаят”, каза пред РИА Новости Калашников”. ( actualno.com)

Както виждаме, под дулото на Калашников от Москва ни сочат пътя. Той е утъпкан от Решетников ( Леонид), неофициалния досегашен надзирател на българското русофилство,  който обаче изненадващо за неговите питомци в България беше свален от Путин миналата седмица от поста директор на Руския институт за стратегически изследвания ( РИСИ).

За какво ли е наказан генералът от КГБ Решетников при тези успехи, които жъне в единствената страна в света, в която има Национално движение Русофили? “В коя друга страна има национално движение на русофилите?!” , възкликва с основателен възторг от успехите си Решетников, специалист по русифицирането на България в едно интервю : http://rusofili.bg/38202/ ).

Не бих се учудил да се окаже, че в престараването си да направи невъзможно повторението на президентския пост в България да има проатлантически държавник Решетников е допуснал да бъде сринат Бойко Борисов, истинският гарант за безметежното поцъфтяване на русофилщината тук, вмето да направи така, че маргиналната все  пак президентска позиция да съчетае своя нов прокремълски профил със запазване на най-голямото завоевание на путинизма в лицето на досегашния премиер, изпаднал в беда от приятелския огън на Румен Радев.

Остава да видим какво ще изстреля по въпроса и посланикът им в София Макаров ( Анатолий).

Share on Facebook

Материалът Имате ли по-голям размер от тези обувки, моля? е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

След като е живял в Англия над 20 години, Бил Брайсън решава да опознае отново своята родна Америка като измине пеша известната туристическа пътека през Апалачите, преминаваща през четиринадесет щата. За да не пътува сам, той си намира компания в лицето на своя вечно недоволен приятел Стивън Кац. Обаче той се явява на прага му...

Звучи като виц, но е факт: Бойко Борисов до такава степен е свикнал да побеждава, че накрая победи и себе си.

Пристрастен към победите (си), подведен пак от самомнението си на непобедим, той заложи всичко в казиното. Но спечели червеното. Рулетката се доказа като руска, а патронът, който му се падна, неочаквано за него гръмна в челото му. Беше предсказуемо при толкова много руски муниции, вкарани в барабана на револвера, но нашият герой, абониран за бутафорното перчене с халосните патрони, отказваше да повярва, че най-лошото може да му се случи.

Борисов заложи себе си на дузпата. И му биха дузпата. Загуби всичко, което имаше: своята непобедимост.

Когато Бойко губи, губи цял ГЕРБ.

Бойко не си играе на дребно: когато побеждава себе си, държи загубата да е зрелищна, невиждана- толкова голяма, както никоя победа на ГЕРБ не е била. Защото Борисов не спечели в НИТО ЕДНА област в България. За по-контрастно, след всички разграничавания от ДПС, кандитурата на Борисов за президент се оказа подкрепена победно само в…Турция.

В същия стил той загуби и изборите в София, замислени като резервна писта, като утешителна награда чрез евентуална компесаторна победа в най-големия софийски квартал ( “той ли беше най-голям или квартал Люлин е по-голям? “- затюхка се пред камерите бившия столичен кмет Борисов, който обича да го обичат в крайните квартали на София и редовно бълва омразата си към зоната на “жълтите павета” в центъра на града, която така и не можа да превземе със своя бандитски “чар” )

Какво още да кажем за този талант?

Ок, има още.

Борисов  си мислеше, че може да преиграе всеки лошо подготвен от него мач, но преигра. Той обича да бие дузпи по два пъти и да си бие дузпата два пъти, както се видя от повторната му премиерска абдикация. И понеже му се отдава, реши, че може и да гафи многократно. Повярва си, че му е позволено да си вкарва автоголове по повече от веднъж в един и същи мач, без това да му се отрази на крайния резултат. Важно му е да е голмайстор, макар и с попадения в собствената врата.

Никой друг не би си и помислил да нарече “грешка” участието на своята Цецка в надбягването преди още това да бъде потвърдено в крайната фаза на щафетната надпрева. Колкото и да беше вече ясно как в състезанието от двама тя ще бъде втора, да я обявиш в качеството на треньор и подбудител на нейния куц спринт за победена преди финала е смайваща проява на съчетано бягане от отговорност, плюс глупост на квадрат, гарнирана с извънредна доза пуйчине в стил : “ на мен ми е позволено и това”.

Къде са сега другарите социопати, които с плюнки на уста ( доста буквално за Райчев) го хвалеха на тяхната пързалка за страхотната, феноменалната направо харизма и особено за невероятната му, извънземна политическа интуиция? Как къде- пак са сред абонираните за новия рунд от публичното телевизионно надлъгване шамани от корпуса за бързо реагиране с коментари като за бавно развиващи се. Само че сега вече са на обратната позиция и се надпреварват да броят грешките на техния безгрешен Бойко.

Мнозина се упражняват сега в мачлето под надслов “ритни падналия Бойко”, имитирайки неговия стил, оставил незабравим отпечатък от бутонките му върху лицето на България. Но  турнирът за купата на Съветската армия беше спечелен не от тях, а пак от него. Никой не може да победи Бойко, както само Борисов може!

Общественият договор с “простите” , които Му гласуват, беше скъсан от онези, с които Той се подигра, смятайки ги за по-прости ( дори и) от него. Лъга близо година какви страхотни кандитатпрезидентски козове има в ръкава (на тениската си) и накрая извади в последния момент от фуражката си Черния Петър. Съобщи им, че ще гласуват и за него, щом Той им казва да го направят. Топчето обаче се завъртя в рулетката и се спря на червено. Друго просто нямаше в тази игра с две възможности да загубят сините ( каквото и да значи вече синьото в днешната политическа палитра в стъкларския магазин след дългата разходка в него на слонски отмъстителния Бойко).

Бойко с двете лица – едното за пред Запада, другото за пред Изтока, си организира играта “двама Бойковци се карат, трети печели”. Третият е в неизвестност засега, но се опитва да наднича от бъдещето през телевизионния екран на едно шоу, чийто нов популистки проект беше подкрепен тайно от Борисов под формата на референдум, пришит към президенските избори на вълната на високата избирателна активност.

Мъжоритарната система на управление, олицетворявана от Бойко, се срина за една нощ. Предстои да видим как ще се опитват да ни оседлаят чрез мажоритарния й вариант, в който възможностите за сделки се свеждат до балотажа между Бойко и Слави на този етап. А сделката е сделана в Кремъл, твърдят ВСИЧКИ световни агенции в оценката си за резултата от изборите в България, колкото и тази подробност да “убягна” от погледа на дежурните коментиращи у нас и техните любезни домакини в телевизонните говорилни.

Участието на толкова много кукли на конци вещае КОНЕЦ ФИЛЬМА, но все пак се надяваме TO BE CONTINUED.

Share on Facebook

„По-голямата част от последната ми книга беше написана на ръка, с доста разкривен почерк и яростни зачертавания“. Това разказва за създаването на 11-ата книга от поредицата „Дневникът на един дръндьо” Double Down авторът Джеф Кини пред британския Guardian. „Има цели страници, от които само една или две думи могат да се ползват, но пък свърших работата...

„Легенди за страстта“ (изд. „Пеграмент Прес“) побира три новели на големия майстор на американската литература Джим Харисън, които правят разрез в загрубялата тъкан на мъжкия свят, за да ни покажат какво се случва в самата й сърцевина. „Легенди за страстта“, „Мъст“ и „Човекът, който се отказа от своето име“ са три истории за механизмите, които задвижват емоциите...