Изт: Sunflower Student Movement, Taiwan (Artemas Liu CC 2.0) 

Преди време споделих първи впечателния от читатели за новата ми книга с два романа.

Блогърите са съвсем друга бира. Доста по-критични. Най-малкото, това са хора, които се занимават професионално с литература.

Някои от тях са написали повече книги от теб. Други са чели повече книги от теб. На трети това им е работата. Представям ви и трите категории.

Александър Кръстев:

Аз чета 

„И тук се вижда разликата от останалите самопубликуващи автори – корица на високо ниво, чудесен печат (по-добър и от на повечето големи издателства, сериозно), адекватна коректорска намеса, ексклузивна дистрибуция – всички онези неща, от които selfie-тата* обикновено спестяват.

Обичам авторите, които уважават своите читатели.

* selfie – жаргонен израз за самопубликуващ автор, който предпочита да види книгата си отпечатана колкото може по-скоро, вместо да се постарае да създаде завършен продукт.“

Пълен текст на ревюто: тук.

Бранимир Събев:

The Dark Corner 

„Аварията“ на практика е стартирала живота си от един разказ на Тишо – „Когато токът спря“ от „33 любовни истории“. Тишо се е хванал и е дописал продължението, което е добре, мен и тогава този разказ ми висеше недовършен някъде в безтегловност. Сега е патрон! И, каква точно е идеята?

Главния герой Адам е на път да се ожени за богаташка щерка, но проблема е, че е срещнал преди това красивата художничка Юлия. Зарязва парите, кариерата и сигурния живот и се хвърля с главата напред в истинската любов, което го прави свободен, но му навлича и проблеми: безпаричие, глад, а накрая и Юлия му бие шута. И точно оттук започва истинското, същината на романа, интересната част.

Проблеми на двата романа – четат се бързо и увлекателно, тъкмо ти стане интересно вземат, че свършат“.

Пълен текст на ревюто: тук.

Георги Грънчаров:

Библиотеката 

„Два романа в едно книжно тяло, а всяка корица е предна. Как ви се струва това, а? Мен ме обърка в началото, докато не осъзнах колко свързани в действителност са двата романа и как трудно можем да говорим за тях самостоятелно. Историята е една, затова и „опаковката“ е съвсем логична. Като стана дума за „опаковката“, книгата впечатлява с художественото решение за двете корици – твърде рядко срещано при български автори, разчитащи на себе си и без сериозен издателски гръб.

Всичко обаче си идва на мястото, когато обърнете книгата и отворите продължението „Ново небе и нова Земя“. Там именно постапокалиптичните пейзажи отстъпват място на чистата фантастика и идеята на Тишо блясва с пълна сила“.

Пълен текст на ревюто: тук.

Само да отбележа, че не, не е без сериозен издателски гръб. Издателство „Илия Вълчев“ е име, което тепърва ще чувате. Просто имах късмета да проработя с тях „когато се наливаха основите“. Както морално-физически, така и пропорционално-статистически…

Книгата отсъства от книжарниците и единственият начин да получите копие е директно от автора. Където и да се намирате по света.

Не забравяйте, че книгата винаги е достъпен, при това уместен подарък!

Колко често подарявате книга с повече от един роман?

И колко често тя съдържа послание от писателя лично за неговия читател?

Със заявката на всяко копие подкрепяте един независим български писател и идеята за независима българска литература въобще!

Тихомир Димитров

Изумителни костюми, сценография, грим и прически! Великолепна игра, музика, танци! Вълшебството на Андерсеновата приказка в нов, прекрасен сценичен прочит на сцената на Театър София, с режисьор Василена Радева, сценограф Свила Величкова, композитор Петя Недева и хореограф Марина Попова.

Още със самото влизане в залата с Али и двете се споглеждаме изумени – сцената ни изненадва с присъствието на дама във висока червена рокля, с висока червена шапка, неподвижно застнала в любопитна поза. С отворени усти сме и до края на представлението. Вълните по сцената, оригиналните решения (знаем, че в театър София винаги ни очаква нещо ново и чудно като костюми и декори), преливането от сцена в сцена, цветовете. Очите ни се насълзяват, защото приказката завършва тъжно. И все пак сме усмихнати! Аплодисменти! Аплодисменти! Аплодисменти!

Магията на театъра се случва само когато всички въвлечени в създаването й са напълно отдадени. А в Малката морска сирена магията е голяма!

Искрени комплименти и за целия актьорски състав! Успех на премиерата утре!

За всички малки и големи любители на театъра – два пъти през декември и два пъти през януари, театър София. Сигурна съм, че ще сте очаровани! И малки, и големи.

Писах още за магията на театъра: Роня дъщерята на разбойника, Питър Пан, любимото ми Ателие 313

Доживях да чуя лидер на БСП, определяна единодушно като порурска партия в България от влиятелни западни медии, да обяви за корумпиран лъжец не просто някакъв руснак, а Леонид Решетников, чиято възходяща антибългарска кариера се гради на опита му в КГБ, специалист по надграждане на съветската пета колона у нас, успешно трансформирана в руска.

Корнелия Нинова е хваната натясно, но не е наясно какво говори и какво прави. Падна в собствения си капан и се опитва да се измъкне от него като се дърпа, вместо да си прегризе заклещената лапа.

Има забележителни индикации за безизходицата на Нинова от казуса, в който тя се заклещи. Откъде например тя знае , че Решетников е корумпиран и по тази причина е в немилост ( а тя вече има позволение да рита падналия), както ядно заяви днес тя от парламентарната трибуна в опит да се измъкне от челюстите на капана?

Корумпиран! Това е повече от многозначително. Едва ли Путин е звъннал на Корнелия да я осведоми точно защо маха Решетников от поста, който му повери през 2009 г.

Близко е до ума, че Корнелия Нинова ползва вътрешна информация в рамките на нейните (партийни) възможности. В БСП знаят как и какви пари текат от Русия и каква е тяхната възвращаемост за корумпираните типове от Москва. В този смисъл Нинова ни съобщава очевидното: финансирането на руското влияние в България е свързано с корупция на най-високо ниво, каквото е нивото на Решетников, дългогодишен водещ офицер на руските агенти за влияние в България, изпаднал обаче в немилост пред батюшката от Кремъл.

Още по темата в kafene.net :

Номинацията на ген. Радев от Русия стартира през юни 02/12/2016 

Събитията и тяхната точна хронология

Терминал 3

В края на месец юни 2016 г. Руският институт за стратегически изследвания възлага на българска социологическа агенция извършването на изследване, което трябва да установи какви са настроенията и нагласите на българското общество за предстоящите президентски избори и какъв профил трябва да има кандидатът на БСП за поста президент на страната.

Изследването е проведено в периода 1 – 15 юли 2016 г., като са анкетирани 1200 респонденти на територията на цялата страна.

Според резултатите профилът на печелившия кандидат изглежда по този начин – по-скоро мъж; не по-възрастен от 60 г.; с успешна кариера извън политиката, но не интелектуалец, бизнесмен или представител на съдебната система; почтен и некорумпиран; демонстрирал кураж и опозиционност спрямо позиции и действия на властта; убедителен защитник на националните интереси и суверенитета на страната; способен да демонстрира опитност и информираност относно заплахите за националната сигурност; патриот; свободно говорещ чужди езици.

Препоръчва се кандидатът да персонифицира каузата „промяна срещу статуквото“.

Сигурно всеки непредубеден читател, който познава публично достъпната биография на номинирания от БСП и избран за президент ген. Румен Радев, трудно ще установи различия между нея и профила, получен от социологическото изследване на Руския институт за стратегически изследвания.

БСП напълно се съобразява с резултатите от изследването и намира идеалния кандидат в лицето на генерал Радев.

В началото на август на посещение в нашата страна е Леонид Решетников. Той е директор на същия този Руски институт за стратегически изследвания от 29.04.2009 г., като същия месец той е пенсиониран поради навършване на пределна възраст като генерал-лейтенант, началник на Информационно-аналитичното управление на Службата за външно разузнаване на Руската федерация. Интересното за него е, че през периода 1971 – 1974 е аспирант в Софийския университет, поради което и владее български език свободно.

По време на посещението в началото на август Решетников се среща с лидера на БСП Корнелия Нинова, с лидера на АБВ Георги Първанов и с председателя на Национално движение „Русофили“ Николай Малинов.

Срещата с Нинова е проведена на 8 август.

Допълнителна подробност е участието на всички изброени в конгреса на управляващата партия на президента Путин „Единна Русия“ на 26 и 27 юни 2016 г. в Москва.

За добрите отношения между Национално движение „Русофили“ и Руския институт за стратегически изследвания говори и това, че на сайта на движението се рекламира институтът и има линк към неговата интернет страница.

На 17 август БСП избира именно ген. Румен Радев между трима кандидати за своя обща номинация заедно с АБВ.

На 23 август Корнелия Нинова обявява след заседание на Изпълнителното бюро на БСП, че партията ще издигне Румен Радев въпреки оттеглянето на АБВ.

На 25 август се е провела среща между Решетников и Нинова по нейните собствени думи.

Очевидно, за да го информира за добре свършената до този момент работа в контекста на заданията за президентската кампания.

На 13 ноември Румен Радев печели президентските избори.

На 16 номеври на сайта на Руския институт за стратегически изследвания е качено интервю с председателя на Национално движение „Русофили“ Николай Малинов и с директора на института Леонид Решетников.

Малинов заявява, че България е част от Евразия в културен, исторически и религиозен аспект и че с Радев са си стиснали ръцете и той е приел да бъде патрон на ежегодния събор на движението. Според Решетников победата на Радев на изборите е резултат от разочарованието в прозападния курс, воден от управляващата коалиция.

Следва събитие, което сайтът viaevrazia.com анонсира по следния начин: „Първият чуждестранен аналитически център, удостоен с честта да бъде представен на новоизбрания президент на България – това е РИСИ (Российский институт стратегических исследований) при администрацията на президента на РФ“. Това бива оповестено от съответния сайт на 24 ноември.

На 25 ноември Решетников дава ново интервю, посветено на победата на Радев, което също е качено на сайта на института. В него Решетников посочва, „че България за Русия е вратата към Балканите. А Балканите са традиционна зона на руските икономически, културни и духовни интереси. Без България, без тази врата Русия просто е отрязана от тези страни. По тази причина България е много важна за Русия“.

Никъде в интервюто на Решетников не се говори за близките отношения между българския и руския народ, но за сметка на това се говори само за стратегическите интереси на Русия и нейните зони на влияние. А задачата, която Радев трябва да изпълни, е да „създаде нормална атмосфера, която в момента липсва в отношенията на Русия с България“, необходима за защита на руските интереси в България и на Балканите.

На 22 януари 2017 г. Румен Радев ще влезе в сградата на „Дондуков“ 2.

Какво да очакваме от него – интервютата на осигурилите му този мандат ни обещават достатъчно. Остава на всички нас да противостоим и да не допуснем заявеното в тези интервюта да се превърне в реалност.

* За написването на този материал „Терминал 3“ използва свои източници от действащите служби за сигурност.

Share on Facebook

На 26-ти октомври 2016-та г. министър Петкова заявява пред журналисти следното: " Успяхме да се споразумеем с нашите партньори от Атомстройекспорт и оборудването ние ще го видим до пети декември, тази година. Знам че ...

Всяка седмица „Аз чета“ ви представя новите книги на пазара, подбрани от самите издателства. Следете новия ни специален формат, но продължавайте да четете и ревютата, които правим всеки ден. Защото искаме да обичате книгите още повече! „Спасяването на Франческа“ от Мелина Маркета Издава: Милениум Дата на публикуване: 28 ноември 2016 г. Преводач: Илияна Бенова Оформление: Ина Бъчварова и...

Европейската комисия стартирала програма до ПЕТ години да либерализира енергийния пазар в страните членки на ЕС. И това стана повод за поредната "журналистическа" истерия, че някой щял да го закъса пък политико-енерГЕ...

Да ви представя Гошко. Гошко е подписал 2-годишен договор с доставчика на интернет Х. Гошко е платил премиум цена за плана на Х който се рекламира като „СКОРОСТ до Y“. Зашото му е важен „нет“-а на Гошко. Ама понеже „до“-то е с мънички букви (и обикновено скатано някъде по допълнителните условия) Гошко го е пропуснал. А […]

Да ви представя Гошко. Гошко е подписал 2-годишен договор с доставчика на интернет Х. Гошко е платил премиум цена за плана на Х който се рекламира като „СКОРОСТ до Y“. Зашото му е важен „нет“-а на Гошко. Ама понеже „до“-то е с мънички букви (и обикновено скатано някъде по допълнителните условия) Гошко го е пропуснал. А … Нататък За интернет скоростите „до“. И други ноти. И за Гошко.

 wach video: print templates:  see more:

Според вчерашно социологическо проучване подкрепата за СИРИЗА се е сринала до 16% – двойно по-малко от опозиционната Нова Демокрация (32%). Ако скоро има избори, опозицията убедително ще спечели.

Това развитие не е учудващо, тъй като Ципрас дойде на власт с популистка програма, която доведе до икономически и финансов срив (вкл. затваряне на банките и ограничения на тегленето на средства). Гърция беше съвсем близо до изгонване от еврозоната. После Ципрас се обърна на 180 градуса и се съгласи на още по-тежко споразумение с кредиторите, за да излезе от кризата, която сам надроби.

Ципрас все още не се е предал – той се надява, че ще успее да договори опрощаване или поне разсрочване на дълговете на Гърция, с което евентуално да си върне популярността. В същото време, реформите изисквани от кредиторите започват да дават резултат и гръцката икономика постигна икономически растеж, макар и слаб.

Иронията е, че единственият шанс на Ципрас е да прави реформи и да се договори с кредиторите – точно обратно на целите, с които дойде на власт.

ND 32%
SYRIZA 16
GD 8
KKE 6
DimSym 5.5
Centrist Union 3
Plefsi 3
ANEL 2
Potami 1.5
LAE 1
Other 6.5
N/A 15.5

The post Отива ли си Ципрас? appeared first on Блогът за икономика.

Трябва да се увеличава не само тя, а всички – ако има повече пари за пенсии, а за това трябват реформи

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/5909805

The post Триковете с минималната пенсия appeared first on Блогът за икономика.

С всички сили се опитах да не се произнасям по въпроса за смъртта на Фидел Кастро така, че да не прозвуча като кубински беглец от комунизма, който има всички основания за своя гняв към миналото и на радост от кончината на символа на кубинското тоталитарно страдание. Пък и хорът у нас прозвуча напълно траурно, как да се впишеш с други нотки- разваляш благата скръб на плачещите.

Ако сложим на българския кантар реакциите в публичното пространство не е трудно да се забележи кое натежава: преобладават спомени, пълни с умиление към униформения брадат “революционер”, за когото блогърът Павел Николов припомни, че си е умрял брадат защото е обещал да се обръсне само тогава, когато революцията му постигне целите си.

Най-силното оръжие в рекламата на кубинския Тодор Живков е т.н. безпристрастна оценка под мотото “хайде да не говорим лошо за покойника”, макар да е знайно, че за фактори, определящи живота и смъртта на милиони хора, от ранга на Кастро, това хуманно човешко правило да не важи. Няма как да запушиш с подобен “аргумент” устата на безбройните жертви на режима, избрали съседните САЩ за своя втора родина с риск на живота си.

Провокиран съм от една такава миролюбива инициатива без алтернатива. Държавният ни архив предоставил ( т.е. едва ли не “разсекретил”) снимки от посещение на Кастро в Ямбол в далчния за днешните млади хора 20 век. Постигната е една напълно миролюбива, държавническа визия за един войнстващ фанатик, потънал до брадата в кръв ( но вражески класова, нали!) диктатор. http://offnews.bg/news/Obshtestvo_4/Kastro-i-Todor-Zhivkov-v-IAmbol-1972-g-snimki-ot-arhiva_641290.html#ad-image-0

Комунистическите вождове обикновено не си цапат ръцете лично с убийствата на “класовите врагове”. Сталин може и да е направели малко изключение в младостта си като обикновен бандит, обирал банки. Но като той, така и пролетарските богове от рода на Ленин или Мао, са вършели зверствата си с ръцете на специалисти по масовите убийства, наети за целта. Такъв е бил за Кастро Че Гевара.

Преди да се върна конкретно към Кастро припомням щрихи от потрета на садиста, с чиито лик обичат да се кичат младежи у нас и по света без да имат представа кого разнасят на гърдите ( и в сърцата) си.

През декември 1964 г. Че Гевара гръмогласно обявява в ООН: „Да, разбира се, ние екзекутираме. И ще продължим да екзекутираме, КОЛКОТО Е НЕОБХОДИМО”. https://www.youtube.com/watch?v=HqAvuiyzz5k

Изследване на Харвард доказва, че до началото на 70-те години на миналия век в Куба са разстреляни 14 000 души, което на глава от населението би означавало три милиона разстрела в САЩ. А „човекът”, който нарежда екзекуциите и поема отговорността гордо пред ООН за това, е същият този „симпатяга” Ернесто Че Гевара ( изпълняващ “революционните указания” на вожда Фидел).

Че Гевара ръководи разправата с 6 годишното антикомунистическо въстание в Куба и носи отговорността за разстрела на 4000 кубински селяни, които бранели земята и имуществото си от насилствената колективизация по съветски образец. Безумието на Че Гевара, доказан садист от участието си в разстрели на непълнолетни, става ясно дори на СССР, който помага с оръжие, средства и инструктори на кубинските комунисти да смажат упоритата съпротива в държавата, която преди „революцията” е имала по-висок жизнен стандарт от Австрия и Япония. Чак през 1964 Москва „отлъчва” садиста Че и това го обрича на личен провал, тъй като веднага губи доверието на кубинските тайни служби и Кастро. Този успех СССР постига по най-простия начин: просто му спира финансирането и той започва да се умилква на Кастро за своите следващи мисии- този път в Африка и Южна Америка, където намира кончината си.

Само през първите три месеца на своята „революционна дейност” в Куба Че Гевара е подписал 400 смъртни присъди, свидетелства кубинският прокурор Хосе Вилясуо, избягал от кървавия ужас. Изповедник на жертвите на име Яки де Аспизу твърди друго: че за същия период по заповед на масовия убиец са разстреляни 700 души. Познайникът на Гевара, кубинският журналист Луис Ортега, пише в книгата си „Аз съм Че”, че „героят” с баретата изпратил лично на смърт 1 892 души.

„Разсекретената” лична кореспонденция пази мил спомен за деянията Му с неговия почерк: „Скъпа моя, аз съм в кубинските планини, жив съм и съм жаден за кръв”, гука той в писъмце до съпругата си Хилда Галдея през 1957 г.

В друго, съхранено за историята писъмце, този път до татко му в Буенос Айрес, блудният син си признава момчешката слабост: „ Татко, искам да ти призная, че в този миг разбрах колко много обичам да убивам”.

Цитатите са от книгата „Истинският Че”, издадена от Умберто Фонтова, бивш съратник на Гевара и един от многобройните бежанци от близкото му обкръжение, ужасени от неговия садизъм. В книгата има разказани многобройни кървави истории за настървението, проявявано при екзекуциите от този психопат, но и цитираното дотук би трябвало да е достатъчно за изтрезняване на невежите, които си мислят, че веят знамена с лика на някакъв „светец на революцията”.

А сега малко и за истинския Фидел, както фамилиарно го наричат тук неговите духовни събратя и сестри. Историята му от близо век живот не може да бъде разказана лесно в няколко изречения, но избирам да я илюстрирам със статия в американското списание “Тайм”, посветена на касапина Че, но разказваща също за затворите на Кастро. Ако някому се стори необективно да се позововам на американско издание, нека си спомни колко пъти е аплодирал, когато същото отрежда на Путин мястото на най-влиятелен лидер в света. Да си припомни и практиката на руско-комунистическата пропаганда да намира и вади пред скоби отделни пбликации от престижни западни медии, когато на Москва й изнася- казвам Москва, което по подразбиране означава същото и за петата й колона в България. TheButcher of La Cabaña, The real Che

С какво обаче Кастро се е отличил от всички останали комунистически диктатори през рекордната си във времето диктаторска кариера? С това, че обичаше да се прави на “човек от народа” ( и да благоволява да играе баскетбол с простосмъртни в България)?

Не, Кастро е убиец не само по смисъла на своята ръководна роля на мосовите убийства. Той лично е играл ролята на екзекутор. Как да не го “обожаваш”?!

НА СНИМКАТА: Кастро лично екзекутира “класов враг”

Share on Facebook

Присъствала съм на много представяния на книги – български, чуждестранни, за деца, специализирани и т.н. Рядко обаче, да не кажа никога, се случва това, на което станах свидетел преди няколко седмици – над триста искрено развълнувани читатели да се съберат в студена ноемврийска вечер, за да присъстват на представянето на дебютната книга на български автор. Няма...

Присъствала съм на много представяния на книги – български, чуждестранни, за деца, специализирани и т.н. Рядко обаче, да не кажа никога, се случва това, на което станах свидетел преди няколко седмици – над триста искрено развълнувани читатели да се съберат в студена ноемврийска вечер, за да присъстват на представянето на дебютната книга на български автор. Няма...

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ В България – ще има ли ново правителство в рамките на този парламент или ще се назначи служебен кабинет, който да подготви предсрочните избори – въпросът е актуален и след проведения във вторник Консултативен съвет за национална сигурност при президента. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, днес президентът трябва да стартира конституционната въртележка с мандата за съставяне на ново правителство. Какво се очаква да се случи?

– По Конституция президентът е длъжен да връчи мандата за съставяне на правителство първо на най-голямата политическа сила, а ако тя откаже – на втората, съответно, това са ГЕРБ и БСП. Ако и втората партия откаже или не успее да формира кабинет, мандатът отива при някоя от останалите парламентарно представени сили – коя точно, това вече е правомощие на самия президент. В нашия случай ГЕРБ и БСП неведнъж и ясно заявиха, Фили, че няма да съставят правителство в рамките на този Парламент, тоест, ще върнат мандата веднага, щом го получат. Така кръгът от възможности много се стеснява. Третата политическа сила – ДПС, също каза, че няма да прави нов кабинет. Това е за протокола, защото и без това е малко вероятно президентът да покани точно ДПС. Остават два варианта – мандат или за Реформаторския блок, или за тъй наречените Обединени патриоти. И двете формации изразиха повече или по-малко ясна готовност да опитат да съставят ново правителство.

– Отказът на ГЕРБ и БСП означава ли, че те няма да подкрепят и евентуалните усилия на Реформаторския блок или Обединените патриоти за това?

– За БСП е ясно, Фили. Лидерът Корнелия Нинова каза, че социалистите няма да участват в никакво правителство в рамките на този Парламент, а ако такова все пак се състави, ще са опозиция. Доста по-неясни са нещата с ГЕРБ. Отначало тяхната идея бе същата. Бойко Борисов заяви, че нито той сам ще оглави бъдещо правителство, ако то не е на ГЕРБ и не идва след нови избори, нито партията ще участва с министри в кабинет с мандат на друга политическа сила. После обаче изведнъж заяви, че ГЕРБ все пак „може да подкрепи Обединените патриоти”. Дали това означава подкрепа само в Парламента или че Борисов за пореден път се е отметнал от думата си и може да се включи с министри в техен кабинет, не се разбра. После Димитър Главчев, заместник-председател на Народното събрание каза, че в парламентарната група на ГЕРБ подобна опция не е обсъждана, а след това пък тя бе обсъдена и решението отново е първоначалното – никаква подкрепа за никого. Така че, Фили, за повече яснота трябва да изчакаме малко – през следващата седмица нещата около формата на бъдещото правителство ще бъдат вече съвършено ясни.

– Това обаче означава ли, че не можем да предвидим някои развития?

– В момента мога да предположа с голяма доза сигурност, че дори някой да опита да състави нов кабинет, начинанието ще е безуспешно. Очаквам ако има такъв опит, той да е формален, свързан най-вече с желанието съответната партия да влезе в светлината на обществения прожектор и максимално да използва ситуацията за политическа реклама преди неизбежните предсрочни избори.

– А дали президентът ще предпочете да връчи третия мандат на Реформаторския блок или на тъй наречените Обединени патриоти?

– Честно казано, не знам какво да мисля по това, Фили. Както не знам защо президентът толкова държи на идеята, че непременно трябва да има второ правителство в рамките на този парламент. Дотолкова държи, че май залага целия си авторитет на нея, без да обясни причините. В края на краищата, ясно се вижда, че този Парламент е изчерпан и ако продължи да съществува, може да донесе само беди на страната. Точно това прави, поне за мен, напълно непредвидимо решението на Росен Плевнелиев по отношение на третата сила, на която би връчил мандат. Дори започвам да се страхувам, че този мандат наистина може да отиде в ръцете на тъй наречените Обединени патриоти – ей така, само заради неясния предразсъдък, че непременно трябва да опитваме докрай.

– Пламен, каза, че се страхуваш от това – защо?

– Ами защото Обединените патриоти, Фили, са всъщност хора, които споделят силни ксенофобски, расистки и ред други антихуманни и антидемократични визии. Защото са продукт на спецслужбите и то на всички – и старите, и новите. Защото най-вероятният им премиер – Красимир Каракачанов, е агент Иван от уж бившата комунистическа ДС. Защото Волен Сидеров само преди месеци настояваше, че всеки истински български патриот трябва да е руски патриот и откри кампанията си – забележи, кампанията за европейските избори – в Москва, а не в София. Защото през цялото време откак съществуват, тези уж български Обединени патриоти не гъкнаха срещу все по-силния натиск на Русия с цел да изостри и влоши ситуацията в България. Защото тези хора са силно негативно настроени срещу българското членство в ЕС и НАТО. Забравихме ли всичко това, Фили? Твърде много забравяме напоследък и то важни неща, как тогава искаме да се оправим в този живот. Най-дълбоката опасност, свързана с тъй наречените Обединени патриоти обаче е, че политически те са напълно непредвидими и могат да се окажат маша за изпълнение на мокри поръчки в чужди, имам предвид – руски, ръце.

– Защо смяташ така?

– Те са най-удобната група, Фили, която може да изпълни указанието на генерала от КГБ Леонид Решетников България да се прочисти от прозападните елементи, които пречат на близкото сътрудничество с Русия. Това означава – да се прочисти и от такива като мен, Фили, не знам дали си даваш сметка за това. А най-подходящото време за подобно прочистване е именно преди предсрочните избори, ако властта попадне в ръцете на хора, чиято политическа платформа се състои основно от омрази. България вече е живяла във времена на репресии и, както каза политическият анализатор Илиан Василев, май отново тръгва по този път. Дано в крайна сметка тези опасения се окажат напразни, но в момента те никак не са безпочвени.

– Пламен, толкова ли са сериозни нещата, все пак Решетников, доколкото знам, е бивш генерал, сега вече е просто политолог, а такива голословни закани сме чували от много руснаци.

– Така изглежда на пръв поглед, Фили. Само че, въпреки пенсията, Леонид Решетников не е кой да е. Той е шеф на руския Институт за стратегически изследвания, аналитичен център от около 200 души, който обслужва Кремъл и пряко президента Владимир Путин. Подозирам, че именно Решетников е заместникът на зловещия за България Евгений Примаков, бивш руски външен министър и пряк отговорник за страната ни в Азиатския департамент. Примаков почина миналото лято и сега очевидно Решетников, който знае български и е бил „дипломат” в София по комунистическо време, вече поема нещата. С други думи – той е човекът, който държи в ръцете си нишките на цялата руска пета колона в България, раздава шамарите или гали по главата, задава руския дневен ред на българското общество. Отстрани погледнато може да звучи дори карикатурно, но трябва да си българин, за да знаеш каква власт и каква заплаха означава това. Е, добре, де, може би ще знаеш също, ако си латвиец, литовец или естонец – но отвън наистина е много трудно това да се усети с кожата.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com