Това е много интересен документ, който прочетох в Държавния архив. Обръщението е от края на 1989 или началото на 1990 г. и е заведено в деловодството на Деветото (комунистическо) народно събрание. Подписано е от свищовските БКП, ОФ и ДКМС шефове. АЕЦ "Белене" е описван като катастрофа, която ще обезлюди региона. Като проект с "фатални отклонения" и като проект, започнат в противоречие на експертни становища от експерти и БАН.


ОБРЪЩЕНИЕ КЪМ БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ОТ ГРАДА НА ОБРЕЧЕНИТЕ

Драги съотечественици,

Всички обществени организации, партии и сдружения, гражданството на Свищов се обръщат към Вас за подкрепа в борбата за спиране на строителството на АЕЦ - Белене.

Нашите основателни опасения и тревоги засягат целия български народ. Нека обедимим силите си! Строителството на АЕЦ - Белене е в противоречие с екологическите, икономическите и хуманни интереси на нашето общество.

Строежът на АЕЦ - Белене е започнат въпреки заключението на екологическата експертна комисия на БАН от 1980 г., която определя района Белене-Изток като неподходящ за изграждане на АЕЦ.

Една АЕЦ в СССР, дала през 1989 г. тринадесет аварии, е изведена от експлоатация поради липса на екологическа експертиза, разрешаваща строителството ѝ. арменската АЕЦ също е изведена от експлоатация поради силната сеизмичност в района.

Вече е известно, че изборът на площадката е възможно най-неподходящ за строителството на АЕЦ поради силната сеизмичност на района, льосовия фундамент, свлачищата и поради посочената от някои специалисти тектонска пукнатина.

При строителството на АЕЦ - Белене са допуснати съществени слабости – “фатални отклонения”.

В международен мащаб не е решен въпросът за съхраняване на радиоактивните отпадъци. Съветските учени и обществеността енергично се противопоставят на унизителната практика да се поема в СССР отработеното ядрено гориво от чуждестранните АЕЦ, съоръжени със съветско оборудване.

Къде в нашата малка и гъсто населена България ще се намерят достатъчно отдалечени от двете АЕЦ площи за погребването на тези крайно опасни отпадъци? Кой ще носи моралната и материална отговорност за обезплодяването и обезлюдяването на цели райони?

Експлоатацията и погребването на АЕЦ ще бъде колосално бреме за нашата изтощена икономика!

Една съществена част от най-плодородните земи – над три милиона декара, от които половината в съседна Румъния, при експлоатацията на АЕЦ ще бъде загубена за селското стопанство.

Преките последствия от радиацията ще засегнат селищата от 30-километровата зона. В нея живеят 300 хил. души в градовете Свищов, Никопол, Белене, Левски, Турну Мъгурели, Зимнич и още десетки села. Тези мъртви селища ще бъдат заличени от картата.

В Гърция вече са издадени инструкции за защита на населението при авария в АЕЦ-Козлодуй!

Построяването на АЕЦ-Белене с реактори ВВЕР-1000 ще блокира за близките 40-50 години възможността да се въвеждат други, по-сигурни и икономически по-изгодни реактори.

Мъртвите за многo десетилетия територии около Чернобил и Южен Урал са уникални резервати на смъртта и сериозно предупреждение за съдбата на България!

Драги съотечественици, драги свищовци, живущи извън нашия град, чуйте тревожния и повик за солидарност в борбата срещу строителството на втора АЕЦ. В името на живота на нашето и на бъдещите поколения – подкрепете ни!

Драги учени и специалисти, апелираме към Вас, към Вашата гражданска съвест за активно участие при решаване на проблема АЕЦ-Белене. Парламентарната група работи при отворена врата. Подкрепете ни!

подписи:

Общински народен съвет - Свищов
председател Цв. Цветанов

Общински комитет на БКП - Свищов
първи секертар доц. к.и.н. Г. Николов

Общинско ръководство на БЗНС - Свищов
председател П. Русев

Зелена партия - Свищов
секертар к.и.н. Ас. Радев

Общински комитет на ОФ - Свищов 
председател М. Мусакова

Общински комитет на ДКМС
секертар Ив. Попов

Общински комитет за еколого-икономическа защита на Свищов
за комитета А. Георгиева

Екогласност - Свищов
председател ст. ас. Ив. Върбанов

Вчера, на 9 декември, бях поставен пред разтроение на личността. Съпругата ми имаше концерт под надслов “Кабаре модерн” в камерната зала “България” с петчленния състав  от оперни певици от Хоровата капела на филхармонията, наречен “Bella voce”. Повтаряха спектакъла след големия му успех на първото представление.

Децата ни пък пееха по същото време на сцената на Софийската опера в детски хор като част от постановката “Турандот” ( май новата политзвезда Румен Радев е бил сред публиката, научавам днес).

Моя милост обаче все пак избра да откликне на поканата да присъства на “Разговор за България” в “ Независим театър” в София. Всичко, което знаех, беше, че поканата е от Мануела Малеева, Кристиан Таков и Христо Иванов. Имах “обосновано предположение”, но реших да видя дали очакванията ми ще се потвърдят.

Честно казано, не очаквах, че на така “загадъчно” формулираната в поканата среща ще видя толкова много и толкова убедителни като потвърдена през годините гражданска позиция хора, повечето от които добре известни на обществото. Пълна беше театралната зала – достатъчно, за да засрами по многочисленост доста от митингите, които помним с тяхната относителна малобройност поради факта, че “просто” защитават кауза ( а не заплата или нещо подобно).

Виждал съм учредяване на значими политически проекти само “на кино”. Ако за отправна точка послужи например обявяването на партията, която си сложи думата България в абревиатурата и я каращиса с “граждани, развитие и Европа”, в “Независим театър” събитието беше направо бедняшко. Нямаше нито каба гайди, нито каквито и да било други фанфари за велможи с черни каратистки колани, готови за скок на тепиха в политиката от тежките бели кресла, сложени на сцената. Най-известните политици седяха сред останалите гости, а на микрофона наистина се появиха само авторите на поканата.

Противно на традицията депутатите Петър Славов, Мартин Димитров, Радан Кънев и Атанасов не взеха думата. Прав и встрани от сцената изгледа и изслуша изявлениета на домакините и Трайчо Трайков, когото публиката аплодира иначе за участието му в президентските избори.

На пръв поглед нищо особено не с случи. Мануела Малеева не употреби в препратките към личния си опит нито една политическа формулировка, но беше ясно, че застава като гражданин ( на света) зад зараждащ се нов политически проект. Без патетиката на политическата декламация, но с видимо вълнение, достойно за човек с искрени намерения.

Доцентът по право Кристиан Таков изнесе с школуван академичен маниер лекция на тема какво би искал да се случи в политиката на фона на онова, което не се е случило досега ( включтелно като обединение на “може би не много красивите, но умните хора”).

Завършващите думи бяха на Христо Иванов. Очаквано, както и Кристиан Таков, той постави акцента върху нобходимостта от правосъдна реформа, но очерта и стратегическата цела България да престане да бъде “стабилна” в своето бавно развитие, чрез което няма да надскочи границата на своето изоставане от напредналите държави в Европа.

Това беше. Нямаше обещания, финални акорди, агитации ( да не говорим за пропаганда). Явно става дума за анонс, който ще търпи развитие.

От близки до организаторите медии научавам днес, че съм присъствал на началото на проект “ДА България” и че той е “ на Христо Иванов”, макар самият той вече отрече пред една телевизия, че се задава поредната лидерска партия.

Ще рече някой, когато прочете горното, че нищо особено не се е случило. Но ще сгреши. Случи се нещо наистина “особено”. Близо 200 души, излъчващи добре известен в обществото интелектуален потенциал, отделиха от времето си в петък вечер, привлечени от вероятността да чуят неизвестно какво от трима известни ( макар и не най-изявените) говорители на обществения интерес, възприети по дефиниция като съмишленици от присъстващите.

“Уловката” при оченката на събитието е в парадокса, че без нищо особено да беше обещано, събитието носеше многообещаващ заряд. Как ще се развие той, предстои на се чуе и да се види.

Изригналите днес по този повод с половин ден закъснение с яростни хули медии на Борисов и Пеевски, които вчера като че ли бяха млъкнали в очакване на указания как да реагират ( след като от седмици подгряваха с измислици някакъв “нов десен проект”) , показват, че КОЙто трябва е уцелен болезнено ( в сърцето завистливо, защото подобна публика, като в “Независим театър”, никога не може да се събере на сборищата на съуправляващите кланове на Пеевски и Борисов).

Тази истерична реакция може само да предизвика сарказма ми с репликата:

“Нашият девети декември е по-добър от вашия девети септември” ( “и от нихния десятый ноемврий тоже, добавя ехото в театралната зала, разположена в бившия “Дом на българо-съветската дружба “ в София, впрочем).

Share on Facebook

Тази година издателска къща „Хермес“ празнува 25-ия си рожден ден. По този повод от издателството са подготвили много изненади за своите почитатели, които ще посетят щанд№328, разположен на третия етаж на НДК, по време на Панаира на книгата. „Очакват ви страхотни нови заглавия, отстъпки и срещи с едни от най-четените и талантливи съвременни писатели“, обещават от „Хермес“. Акценти...

Няколко от най-популярните представители на новата вълна книжни блогъри и booktube-ри ще се включат в акцията #ЧетемЗаедно за Панаира на книгата и ще говорят за любимите си книги на щандовете на водещи издателства. Инициативата е планирана за 17 декември, събота, с начален час 13,30. В нея ще вземат участие Алекс от „Четат ли двама“, който...

Както вероятно става ясно от публикациите в този блог – обичам театъра, за моя радост и месейството ми обича театъра и често ходим на театър. Извън претенцията и снобизма. Заради удоволствието да откриваме, споделяме, любопитството към нови срещи, прочити, идеи, вдъхновение.

Преди седмица бяхме с децата на постановка с добре познат, голям столичен театър. Постановката бе великолепна. Но публиката, публиката … Дори Али (10) сподели „По-невъзпитана публика не съм виждала“.

Залата бе пълна, като повече от половината посетители бяха ученици от вероятно 9-12 клас. Очевидно добре облечени, изглеждащи умни деца. Но … шумни, доста повече от предела на възпитаното. Разбира се, младостта носи силния смях, неръздържаността, но поне в театъра това следва да е в граници.

И за да не се окаже, че само учениците така, нека сме наясно – театърите напоследък са все по-пълни. С хора, които отдавна не са били на театър. И са забравили или не са знаели – има някои правила, дори неписани, които е добре да се спазват. Припомням.

1/ Макар в повечето театри да се напомня изрично за изключване звъненето на телефоните все има минимум по един, който не го е направил. А в по-неловките случаи този един, след като му звънне насред представлението телефона дори решава да говори по него, което е брутално недопустимо.

2/ В театъра не се яде и пие. Това не е кино и няма как в салона да се ядат пуканки, солети, банани или да се пие, пък било то и вода. Недопустимо е.

3/ В театъра обикновено има гардероб и палта, якета се оставят там, за да е комфортно на всички наоколо и да могат да се разположат удобно.

4/ В театъра / на концерт не се ръкопляска преди да е завършило представлението. Както шума от телефони, както мляскането, така и аплодисменти по никое време биха попречили от една страна на публиката (но това е по-малката беля), но и на актьорите / музикантите, а това е наистина недопустимо. Прекъсва, пречи.

5/ В театъра, а и на концерти, напоследък публиката има странния навик да скача на крака и да аплодира така. Но това е също неприемливо … Аплодисменти, бурни аплодисменти – това е достатъчно. Ако сте подготвени – цвете също е чудесен вариант да изкажете възхитата от актьорската игра и представлението.

Вероятно списъкът може да се продължи и ще очаквам коментари с предложения.

Снимката е от новата постановка в Театър София „Малката морска сирена“.

БСП пусна днес един от своите хулиганстващи политици да отвърне на удара след разкритията за лъжите на Корнелия Нинова около срещата й със специалиста по антибългарски операции на Москва , генерала от КГБ Леонид Решетников.

На принципа, че всички ( а най-вече американците) са маскари, червеният Кирил Добрев официализира разпространяваните от месеци слухове в жълто-червенеещите медии у нас, внушаващи, че САЩ са “одобрили” кандидатурата на бившия генерал Румен Радев за президент на България.

“Направени са и три срещи с американския посланик след номинацията. Те са информирани с каква кандидатура ще се явяваме”, накисна днес  в публичното телевизионно пространство американските дипломати “любимецът на партията” по династични причини Кирил Добрев.

От “разкритието” за такива срещи, които със сигурност са били информативни, а не подчинени на някакъв “разрешителен режим” за кандитурата на Радев, става ясно именно това: че посолството е било информирано. Но става ясно само за онези, които желаят да се придържат към смисъла на думите. За останалите важи внушението, че натовският генерал е получил американска благословия да се кланя на Москва и така да спечели изборите.

Пропагандният трик е коварен от гледна точка на факта, че посолството едва ли ще падне на нивото на Добрев да съобщава подборности и момчето разчита точно на това. Защото не му пука, че нарушава неписани правила за общуване в цивилизования свят. Не случайно тъкмо на този тип е поверена мисията да свърши мръсната работа, вместо с неофициалния си контакт с американското посолство да се “похвали” самата Нинова.

Както и да прозвучи, “полза” от изявата на Добрев-младши би трябвало да извлекат и самите амекирански дипломати, които са поставени в невъзможната ситуация на изпаднат в обяснителен режим без да могат да обяснят, че всъщност нямат пръст нито в номинирането, нито в избирането на Румен Радев. Такава полза ще имат, ако си извлекат поука с кого да (не) си общуват изобщо, ако не искат да им погаждат подли номера.

За желаещите да си опреснят паметта по отношение Кирил Добрев -младши, сратник в таините бизнесдела на своя ментор в партията и държавата Георги Първанов, предлагам няколко възможности.

Автор на снимката: Ивайло Крачунов

http://samokovest.com/иво-инджевкакво-премълчават-теляцит/

http://ivo.bg/2013/12/22/10820/

http://ivo.bg/2013/12/29/когато-мейлите-говорят-и-медиите-мълч/

http://ivo.bg/2013/12/26/червеният-кирил-добрев-се-държи-като-п/

http://ivo.bg/2013/12/29/когато-мейлите-говорят-и-медиите-мълч/

Share on Facebook

Преводът на романа „Колекционерът на изгубени неща“ на Джеръми Пейдж донесе наградата за превод „Кръстан Дянков“ на Ангел Игов, съобщиха издателите му от Smart Books. Призът бе връчен в петък вечер на традиционната церемония в Червената къща, организирана от Фондация „Елизабет Костова“. Маргарита Дограмаджян получи специална награда за превода на „Котешката маса“ от Майкъл Ондатджи...

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Заедно с неуспешните разговори за ново правителство, в България продължава един скандал по изключително болезнения въпрос за руското влияние в страната. Какво научиха българите от спора между лидера на БСП Корнелия Нинова и бившия генерал от КГБ Леонид Решетников – темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, как се стигна дотам, че Нинова и Решетников се вкопчиха в скандал, който не само засяга новия президент Румен Радев, но и превърна в явна досегашната публична тайна за руско влияние в България?

– Фактите са известни, Фили, но не и истинските причини за скандала. Още преди номинацията на левия кандидат-президент, имаше съмнения, че името му е съгласувано с Москва. Повод бе едновременното посещение в руската столица, доколкото помня – още през юни, на лидерите на БСП и АБВ, две традиционно прокремълски партии. Самата номинация на бившият генерал от авиацията Румен Радев засили тези съмнения – най-вече заради неговите ако не открито проруски, то поне открито антизападни позиции, изразявани публично напоследък. Вече по време на кампанията дойдоха и откровените му проруски изяви. Радев например безцеремонно заяви, че, каквото и да си говорим, Крим е руски, защото фактическото положение е такова – там се вее руски флаг. С други думи – принципите, договорите и международното право нямат никакво значение. С подобни прояви е напълно обяснимо как съмненията, че Радев е човек на руснаците, скоро се превърнаха в твърдо убеждение не само за голяма част от българите, но и за наблюдателите в Европа.

– Пламен, казваш – голяма част от българите са твърдо убедени, че Румен Радев е човек на Москва. Защо тогава той спечели президентските избори?

– Донякъде – точно заради самото това убеждение, Фили. Не е парадокс. Истината е, че в проруските нагласи на Радев бързо успяха да се убедят не само онези българи, за които това е недопустимо, но и онези, които също ги споделят, тъй наречените „русофили”. А те се оказаха и по-активни на изборите, така че кандидатът на БСП бе избран. Истински интересното развитие обаче дойде после. Ни в клин, ни в ръкав, пред една руска телевизия се появи Леонид Решетников, бивш генерал и бивш шеф на външното разузнаване на ФСБ, федералната служба за сигурност на Русия, който, сякаш между другото, подхвърли, че лидерът на БСП Корнелия Нинова е обсъждала кандидатурата на Румен Радев лично с него. Той каза също, че през лятото е бил на почивка в България и междувременно се е срещнал с шефове на „няколко партии”, но не уточни с кои други, освен с Нинова.

– Пламен, но това не са ли просто опити един бивш човек с бивша власт да поддържа авторитета си по-скоро пред руските медии и руското общество?

– Може и така да помислим, Фили, но Решетников, освен бивш генерал от службата, наследила уж бившето КГБ, от десет години е директор на една аналитична кремълска служба – Института за стратегически изследвания, който обслужва директно президента Путин. Всъщност Решетников продължава да е активна и влиятелна фигура, а това прави силно смущаваща пряката му намеса в такива важни български вътрешни работи като избора на президент.

– Имало ли е обаче наистина такава намеса – поне лидерът на БСП Корнелия Нинова яростно отрича това?

– Засега остава неясно кое точно отрича Нинова, Фили. Тя първо отричаше самата среща, после си спомни за нея, но след като Решетников разказа подробности – кой ги е свързал, къде и как е станало всичко. След това Нинова отричаше по време на срещата изобщо да е споменавано името на Румен Радев, после и това си спомни, обаче го представи за нещо маловажно, за име, подхвърлено просто между другото. На всичкото отгоре нервите ѝ не издържаха и тя нападна грубо Решетников, като го нарече лъжец и корумпиран тип, който заради тези си „достойнства” е уволнен от Института за стратегически изследвания. Дали той е лъжец и корумпиран, не знам със сигурност, макар тук да съм склонен да повярвам на Нинова. Лошото обаче е, че тя с много пропусна мишената заради твърдението, че е уволнен. Оказва се, че – да, Решетников е официално освободен от поста заради навършени 70 години, но това става наскоро, тоест, доста време след описаната от него лятна среща с лидери на партии в България. На всичко отгоре, той продължава да е действащ шеф на Института за стратегически изследвания до януари, когато ще му бъде назначен заместник, с други думи – още е в играта. Така или иначе обаче, подробностите кой от кого е по-голям лъжец вече едва ли са толкова важни, Фили, важното е, че покрай скандала като цяло се появи интересна и поучителна информация за механизмите и пътищата, по които се реализира руското влияние в България.

– Какво е равносметката в това отношение досега?

– Първо, от всичко казано дотук е вече съвсем сигурно, че руснаците наистина имат пръст в избора на Румен Радев за президент. Подозирам, че тепърва ще излизат още детайли, но и това стига, за да си представим какво ни очаква по време на мандата му. Второ, беше казано, и то в прав текст, че от десетилетия насам Кремъл разчита главно на БСП за прокарване на руското влияние в България. Трето, открито бе изразено от Решетников недоволство, че БСП напоследък не си върши работата както трябва, а го кара само на приказки, заради което Русия трябва да разчита на малката партия Атака. Четвърто, освен с Корнелия Нинова, появи се информация и за срещи на Решетников с предишния лидер на БСП Михаил Миков, както и други фигури от партията. На светло излязоха и имената на хора, които, оказа се, са си направо близки с бившия генерал от КГБ – Светлана Шаренкова и Николай Малинов, основни фигури в тъй нареченото русофилско движение тук, Волен Сидеров, лидер на партия Атака, разбира се, както и Румен Петков, бивш депутат от БСП, бивш вътрешен министър, сега заместник на Георги Първанов в партия АБВ. Изобщо, Фили, стигна се до публично разкриване на неща, които досега наистина само се предполагаха.

– Добре, но каква е логиката, защо Леонид Решетников с лека ръка ще прави публични своите български връзки, това не е ли недопустимо в сферата на тайните служби?

– Това е въпросът с най-неясен отговор. Някои казват, че, зарадван от резултата от българските избори, Решетников просто се е изпуснал в желанието да се похвали с успех, който до голяма степен е и лично негов. Може, и в КГБ работят хора, Фили, нищо, че уж са железни. Другата версия, която се появи е, че Леонид Решетников е отговорен за неуспешния руски преврат в Черна гора наскоро и, за да замаже работата, той изтъква пред шефовете здравите си позиции в София, която оперативно все пак е много по-интересна за Русия от Подгорица. Но всъщност не знам, трудно е да се каже със сигурност защо един генерал от системата ще се разприказва току-така. Мисля обаче и за друга възможна причина – може да е дошло време разделно и Русия да се преориентира към напълно нови играчи в България, затова вади старите от играта. Ако е такъв случаят обаче, това не би било добра новина – не само за Корнелия Нинова и компания, но и за всички нас, останалите, защото тепърва ще трябва да откриваме кои са новите руски проводници. Разбира се, можем да започнем с бъдещия президент Румен Радев, но останалите? А вероятно и тях ги познаваме, само не се сещаме още, че са точно те.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Поредицата „Милениум“ на Стиг Ларшон (изд. „Colibri“) бе първата творба от съвременен скандинавски писател, която прочетох и ме завладя напълно. Трилогията за разследващия журналист Микаел Блумквист и хакерката Лисбет Саландер ме накара да погледна по друг начин на журналистиката и ми показа, че криминалните трилъри могат да бъдат много повече от забързано преследване, плоски герои и...