Днес президента на Руската Федерация Владимир Путин е подписал Указ, с който повишава доскорошния генерален директор на държавната корпорация Сергей Кириенко от обикновен член на Наблюдателния съвет в негов председател, на мястото на бив...

“През изминалата година Украйна е премахнала 1320 статуи на основателя на СССР Владимир Илич Ленин.

Преименувани са били и 51 500 улици, носещи имена на хора от комунистическия режим или пък свързани с Русия.

Данните са на Украинския институт за националната памет, цитиран от ДПА.

В Киев централната улица “Москва” беше наречена “Степан Бандера”. ( Дневник)

Това е украинската равносметка в борбата за национално освобождение на една държава, в която населението беше консолидирано от руската агресия като нация. Путин целеше и си въобразяваше, че ще постигне обратното.

България има крещяща нужда от същото национално осъзнаване и от съответното революционно по своя характер освобождаване от руския постколониализъм.

Би трябвало това да се случи тук много по-лесно поради факта, че дори домораслите ни русофили не са нито “руско говорещи” нито “руско разбиращи”, каквито са адептите на руското влияние в Украйна. Нашенските колаборационисти в голямото си мнозинство не разбират и не говорят руски. Но са обработени чрез плитката оран на пропагандата на корупционно захранената руска пета колана. В този смисъл те са световен уникат на сцената на руския театър на марионетките в покрайнините на разпадналия се СССР.

Рускозахранвани сайтове публикуваха днес данни за неправителствено финансиране по линия на фондация “Америка за България”. Вероятно данните са достоверни, защото западните фондации не смятат , че правят нещо срамно –  отчитат се публично, не крият дейността си , както руските спонсори на хибридната война срещу България.

Папагалите от проруските сайтове наричат с кремълски акцент “соросоиди” получателите на тези траншове.

Не трябва ли все пак преди всичко сибирските папагали да ни изчуруликат колко самите те получават от московските си спонсороиди? Кой друг, ако не те, знае от първо лице истината по въпроса?

За всеки читател с 2 процента мозък ( колкото тежи нормалният човешки мозък спрямо телесната маса) е ясно, че  московските пропагандатори ( ако “случайно” са наистина толкова разтревожени за чуждото финансиране), би трябвало първо да дадат отчет за собственото си плюскане на кремълската копаня. Едва след като заслужат доверие с такова самопризнание, би трябвало да надничат в канчето на онези, чието финансиране не е шпионска тайна, какъвто е случаят с мас(к)ираното наливане на руски пари в хибридната война срещу България.

Share on Facebook

  Make a homemade holiday calendar for every year together with our friends from Factory Knijanka. This kind of...

Това показват данните от днешните резултати по европейските енергийни борси, за цените на електроенергията по страни, за утре 28-ми декември. След дълга суша България пак е №1 по най-евтин ток. За по-добър преглед и прочит, а също ако ко...

Вчера в "А това чудо чували ли сте го?" ви показах и разказах зе рекордното и престижно световно класиране на България, по износ на електроенергия, за 2014-та г., което е 14-то място, сред повече от 200 държави. Днес острият ми...

Путин е наредил да бъдат спрени от полет всички налични самолети ТУ 154. До това решение се стигна най-после след поредната трагедия с този самолет, на борда на който през последните години загинаха общо близо 2000 души.

Трябваше обаче да се стигне до катастрофата с военния ансамбъл и с идеята на Кремъл той да повесели руските съучастници в разрушаването на най-големия сирийски град Алепо, за се реши най-накрая Москва да направи това, която при далеч по-малко драстични обстоятелства на Запад правят с изваждане от употреба на самолети и друга техника, проявила дефекти ( случвало се е както с отделни модели лайнери, така и с автомобили, провили някакво отклоние, оттегляни от пазара – защото и автомобилите са “масови убийци”, включително на анторитета на призводителя).

Макар и без същия трансграничен ефект, трагедията със загиналите руски пътници на борда на Ту 154, напомня в едно отношение на Чернобилската ядрена авария. След нея целият свят си даде сметка за опасността от ядрената енергетика, а съветската го закъса с поръчките. Не и в България, разбира се, където корупцонерите са се окопали здраво и непрекъснато тръбят за това колко безопасна е ядрената енергетика ( въпреки Чернобил, а вече и въпреки Фукушима).

В “задачата” се пита: какво трябва се случи и къде ( не дай Боже и в България), за да се стреснат лакомите ядрени продавачи на илюзии, че атомните централи били най-добрият, най-чистият и най-евтин ( “евтинията” им е основният “аргумент”) вариант да си подсигурим светло електрическо бъдеще? Подобно на поредната катастрофа с Ту 154 , натрупванията от взривяването на ядрените бомби – каквито са електгрическите централи с ядрено гориво-  през десетилетията в съответния атомен мащаб, би трябвало да отрезви ламокомията на заинтересованите и глупостта на потенциалните им жертви.

Забележката се отнася към мислещите хора, които трябва да си дадат сметка за най-важния аспект от нестихващата борба на българското ядрено лоби, втренчено в печалбата и неглижиращо напълно възможната на базата на статистиката досега хипотеза , че дори и една единствена ядрена авария би (ни) струвала колкото всички бедствия, регистрирани някога по нашите вземи взети заедно. За векове напред.

Share on Facebook

Този декември се оказа пълен с нови приключения, едно от които беше пътуване до Венеция. Няма да ме чуете да се оплаквам от възможността да мина през Италия – този път в компанията на голяма, шумна, весела група колеги. Това ти позволява да възприемеш по напълно различен начин една от туристическите столици на Европа.

Тъй като и преди съм била във Венеция, Сан Марко не беше единственото нещо, което спечели вниманието ми. А и за разлика от преди, сега имах на разположение не един, а цели четири дни. Достатъчно време да се фокусирам на любимите ми съставки – атмосфера, хора и храна.

Градът

Не ми е напълно ясно защо Венеция е обявена за романтично място. Разбира се, да се загубиш в малките улички, да свиеш накъдето ти видят очите е адски приятно – но не непременно романтично. Венеция обаче има едно сериозно предимство – няма вероятност по невнимание да те отнесе някой луд италиански мотоциклетист. Просто придвижването в града става само и единствено пеша или с лодки.

Не мога да отрека, че Венеция е красива. Както много други места в Италия, тя е богата с история, с пищни площади, с красиви дворци. Имахме възможност да разгледаме двореца на Дожите отвътре – препоръчвам изживяването горещо. Огромни картини, мащабни зали и онова усещане за царственост, характерно за Западна Европа. Ако не си падате по история на изкуството, все пак обърнете внимание на информационните табла във всяка зала – те разказват повече за устройството на венецианското управление, ролите на дожите и градския съвет.

Най-интересно е,  че минавате и през затвора с килиите. Всеки турист във Венеция минава по Моста на въздишките, но тук можете да видите сцената от другата страна.

Хората

Не спирам да се учудвам на италианците. Нямам понятие как са толкова елегантни, толкова спокойни, толкова… италианци! Виждаш ги на улицата и веднага можеш да познаеш кой е от тук и кой е турист. И всяка снимка с тяхно присъствие става по-одухотворена.

Храната

Няма как, пак ще си говорим за храна. Нещо типично за тази част на Италия е пастата Nero di sepia. Представете си чиния спагети със сепия – и със сос от мастилото на сепията, който прави цялото ястие катранено черно. Чисто психологическото усещане да ядеш напълно черна храна е странно. Като допълним и страхотния вкус, имаме печеливша комбинация.

Какво друго? Салата с мус от моцарела – пухкав като облак! И разбира се, пица. Във всяка част на Италия пицата има различен прочит – в Неапол я правят с голяма хрупкава коричка, в Рим плънката отива до ръба на пицата. Във Венеция пицата има хрупкава коричка, но тя е по-малка от неаполитанската. Тестото е доста тънко.

Бурано

Около Венеция има няколко острова, които можете да разгледате. Ако харесвате прочутото Венецианско стъкло, отидете до Мурано. А ако искате да видите най-цветните къщи, които съществуват някъде, хванете вапорето до Бурано. Тук вече атмосферата е значително по-туристическа, но дори ако мразите големи тълпи, една обиколка не е твърде натоварваща. Вижте сладките кукленски къщи, свийте в страничните улички, за да намерите още интересни неща.

Венеция в началото на декември се оказа приятно изживяване. Но винаги е така, ако си в компанията на правилните спътници

Когато лятото свърши и принудително се връщам в града – мръсно, шумно, нервно и сиво място – съм на полукрачка от депресивно състояние. Звучи драматично, но точно това изпитвам – мъка, че тялото ми е лишено от естествената си среда: слънчеви лъчи, вятър и морски въздух. Усещане за безвремие. Уютно разполагане в кожата си. Неповторимо щастие. Няколко...