През 2017 г. се слага край на досадните съботи, в които отработваме, но сайтът ни www.kogadavzemaotpusk.com продължава да работи, тъй като винаги ще има моменти, в които е по-добре да си вземете повече отпуск на цената на по-малко дни…

Ето какво е положението за 2017 г.:

Официални празници и почивни дни през 2017 г.

• 1-2 януари – Нова година
• 3 март – Ден на Освобождението на България от османско робство
• 14-17 април – Великден
• 1 май – Ден на труда
• 6-8 май – Гергьовден, Ден на храбростта и Българската армия
• 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост
• 6 септември – Ден на Съединението
• 22 септември – Ден на независимостта на България
• 1 ноември – Ден на народните будители (неработен само за образователни институции)
• 25-27 декември – Коледа
• 31 декември – Нова година

Ако сте решили да направите зимна ваканция, най-добрият момент е веднага след нова година, т.е. отпуск 3-6 януари и получавате 9 почивни дни на цената на 4 дни отпуск (ако броим 31 декември 2016 г.).

Следващата такава възможност е отпуск 27 февруари до 2 март. Така отново получавате 9 почивни дни на цената на 4 дни отпуск (25.02-05.03).

През април и май възможностите за дълъг отпуск са доста, като можете да използвате седмицата преди или след Великден. Отпуск 10-13 април ви гарантира 10 дни непрекъсната почивка (8-17 април).  Алтернатива е почивка 14-23 април, като си вземете седмицата след Великден.

Подобна е ситуацията, ако си вземете отпуск от 2 до 5 май. Така получавате 10 дни почивка на цената на 4 дни отпуск (29.04-08.05). Можете да удължите отпуска си през май с още 4 дни или да си направите втори такъв по 24 май, но ползата не е толкова голяма.

Не е голяма и ползата през септемврийските празници, но седмицата на 6 и 22 септември е нелоша опция. Може би е добър вариант да си вземете отпуск на 4 и 5 септември. Тогава ще може да направите кратко 5-дневно късно моренце на цената на два дни отпуск.

За финал, между Коледа и Нова година са ви нужни едва 2 дни отпуск – на 28 и 29 декември. Така ще получите цели 10 дни почивка, ако броим и 1 януари 2018 г.

Така нашето предложение за 20 дни отпуск е следното:

• 1.1 – 8.1 (1+8 дни почивка на цената на 4 дни отпуск)
• 25.2 – 5.3 (9 дни почивка на цената на 4 дни отпуск)
• 8.4 – 17.4 (10 дни почивка на цената на 4 дни отпуск)
• 29.4 – 8.5 (10 дни почивка на цената на 4 дни отпуск)
• 2.9 – 6.9 (5 дни почивка на цената на 2 дни отпуск)
• 23.12 – 31.12 (9+1 дни почивка на цената на 2 дни отпуск)

Така може да сте на почивка цели 53 дни с 20-дневния си отпуск. А ако работодателят Ви е щедър и Ви е дал 25 или 30 дни, ще можете да изкарате и още седмица-две на море през лятото… Всички такива експерименти може да си визуализирате на www.kogadavzemaotpusk.com.

Материалът Почивни дни и официални празници 2017 г. (и кога да си вземете отпуск) е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Новоизбраният президент Румен Радев обявил пред “Файненшъл таймс”, че никога не е бил в Москва. http://bnr.bg/en/post/100777141/rumen-radev-for-financial-times-bulgaria-will-always-work-with-eu-nato

Изводът на вестника е, че с това твърдение той се опитва да се дистанцира от създадената ( от самия него с редица изявления ) представа, че е твърде близък до Москва.

Възникват въпроси.

1. Бил ли е другаде в Русия?
2. Ако не е бил в Москва, но е бил например в Самара ( питам хипотетично напосоки, защото там май има централа на едни  руски служби), това означава ли, че бие самара, за да се сеща магарето – т.е. намига едновременно на западния читател, но и спазва руската омерта, съобщавайки, че именно в Москва не е бил?
3. Като е бил на русофилското сборище край Копринка, за да спечели изборите с гласовете на москолюбивите рашисти в България, огромното мнозинство от които също не са били в Москва, това брои ли се за поклонение и преклонение пред Москва?
4. Има ли гаранция, че не е лунатик, след като не е бил и на луната?
5. Това, че е бил в САЩ, пречка ли е да лобира за свалянето на санкциите срещу Москва, наложени от САЩ?
6. Къде още не е бил, за да се ориентираме на кого още симпатизира или служи?

Share on Facebook

Класация на Ozone.bg – 19–25 декември 2016 г. 1. Детски и домашни приказки, Братя Грим, Deja Book 2. Междупанелни войни, Никола Крумов, Пощенска кутия за приказки 3. Дневник от панелните блокове, Никола Крумов, Пощенска кутия за приказки 4. Писма от Дядо Коледа, Дж. Р. Р. Толкин, Колибри 5. 203 предизвикателства за пътешественици, Колектив, Пейка БГ Класация на книжарници „Хермес” –...

Можете да се пробвате на специален тест изготвен от АЕЦ "Козлодуй". На една графика ще видите всички оферти на централата за продажба на електроенергия, през цялата идна 2017-та г., по дати на подаване, количества (товар, ...

“Чешкото правителство ще създаде специално звено срещу фалшиви новини в опит да се пребори с дезинформацията, разпространявана от руското правителство, предава “Гардиън”.

Целта на звеното е да се противопостави на външна намеса в предстоящите парламентарни избори през октомври.

Правителствени представители твърдят, че Кремъл е зад близо 40 сайта, разпространяващи радикални възгледи, конспиративни теории и невярна информация.

Според държавния секретар по европейските въпроси Томаш Проуза главната цел на руската пропаганда в Чехия е да породи съмнения в демократичната система на страната и да изгради негативна картина за НАТО и ЕС.

Центърът за борба с тероризма и хибридните заплахи ще заработи от 1 януари догодина като част от вътрешното министерство. “  (OFFNews)

По ирония на съдбата в много отношения днешна Чехия е антипод на ставащато в днешна България. Общото между двете “славянски страни” е предимно в това, че членуват в едни и същи елитни зпадни клубове, но ефектът от това е твърде различен за двата народа.

Сигурно е дълго да се обяснява защо това е така, особено чрез анализа на исторчските предпоставки.

Но има и кратко обяснение. То се съдържа в горната информация: чехите могат си позволят иронията да имат президент русофил, но това не им пречи редовно да гонят руски шпиони и да се противопоставят на постколониалните руски опити да дестабилизат страната. Отстоявайки своята независимост и принадлежността си към елитните западни клубове ( която трябва да се доказва непрекъснато не на думи, а чрез дела), Чехия върви успешно напред и нагоре в европейските класации.

Ние си позволихме за кратко да имаме президент “русофоб”, но това не промени асболютно нищо в слугинското отношение на българската политика като цяло спрямо бившите ни руски господари, превърнали България в експериментално поле за проникване в една отделна страна от ЕС и НАТО, както и в посмешище за целите на руската антиевропейска пропаганда. Тя не среща каквата и да било инститционална съпротива от държавата на русофилите, оглавявана ту от немския русофил Сакскобургготски в тандем с потомствения съветофил Станишев, ту от “лицето на Русия в България “ ( по Шаренкова) Георги Първанов, ту от неговия съзаклятник Борисов, а по едно време – и заедно от всички споменати герои на дружбата с руските неоколониалисти в различни комбинации и конфигурации.

Ето защо, за разлика от Чехия, тук кретаме напред и драпаме нагоре, но си стоим на дъното на европейските класации.

Share on Facebook

Толкова много книги и толкова малко време за препрочитането им. Тук ще събера част от любимите ми заглавия от 2016-а (и една от 2015-а), които си пожелавам да прочета отново догодина – за да си ги припомня или да открия нещо ново в тях. „Орисници и фурии“ е моят абсолютен фаворит за 2016 г. Влюбих...

Статията на колегите от Клуб  Z , към която давам линк, “съм я писал” отдавна- не в буквалния смисъл, а по-скоро в “насипно състояние”, като съвкупност от аргументи. http://clubz.bg/48665-shte_izcheznat_li_skoro_komentarite_pod_statiite

Ако за Ройтерс, Би Би Си или “Ню Йорк таймс” важи правилото, че си запазват правото да не дават гласност на всеки читателски крясък, а да постъпват избирателно с обратната връзка, то какво остава за един личен блог, какъвто е ivo.bg, който наистина не е е длъжен никому да дава обяснение, освен ако не пожелае.

Засегнатите от това, че не съм позволил да използват създадената от мен платформа за изява в посока, която не желая да подпомагам,могат да си създадат подобна трибуна и от нея да си разгласяват прозренията, несъгласията или оплакванията си.

Свободата, включително на изразяване, твърде често се употребява от привържениците на мракобесието точно така, както свободното придвижване на индивиди през границите се използва за престъпни цели от криминални типове. Това не означава, че свободата трябва да бъде отменена, а че онзи, от когото зависи да ограничи злоупотребите с нея, трябва да взима съответните мерки за превенция и осуетяването на плановете, кроени от престъпните умове.

Тук е моментът за годишен отчет с малко актуална статистика за ivo.bg.

Посещенията в блога достигнаха  32,648,952, а публикуваните коментари са 47,164.

Ненадминат по еднодневен рекорд от 39003 посещения си истава 14 юни 2013 г., когато България беше взривена политически с назначаването на Пеевски за шеф на ДАНС. Макар , че на 14 октомври тази година, във връзка с интереса към резултата от изборите, в блога са п(р)огледнали ( позволявам си каламбура със самоирония) почти също толкова читатели. Средно месечно посещенията тук са около половин милион.

Броят на публикациите в блога е 5242 статии, от които вероятно над 90 на сто са авторски статии.

Коледно – новогодишния си отчет завършвам със снимка от тази седмица, на която се вижда и моето вдъхновение от плът и кръв Роси.

Усмивки от нас!

Share on Facebook

Пламен Асенов,

25. 05. 16, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100695490/velikite-evropeici-kral-richard-i-na-anglia-parva-chast

Той е крал, името му е Ричард І на Англия. В реалния си живот прави всичко, което поиска, но нищо не излиза както трябва. Ричард не е добър син – поне два пъти се бунтува срещу баща си, стария крал Хенри ІІ, и дълго се бие срещу него в истински кървави битки. Ричард не е добър приятел и брат – постоянно си съперничи с близките си, въвлича се в интриги и предателства срещу тях, превзема замъците и разорява земите им. Ричард не е добър съпруг – жени се от политически съображения, прекарва с жена си съвсем кратко време и на практика не я вижда повече. Ричард дори не е добър крал. И не само защото не оставя законен наследник, а дава Англия в ръцете на амбициозния си, но некадърен брат Джон Локланд, Джон Безземния. На него всъщност изобщо не му пука за родната Англия, намира я твърде студена и дъждовна, готов е да я разпродаде изцяло – и буквално го прави – само за да финансира военните си походи из континента и в Светите земи. Тези походи обаче също не водят до съществен резултат. Ричард е страхотен воин и тактик, печели практически всяка битка, в която участва, но губи почти всички войни, очевидно защото стратегията му куца. Той е безжалостен и жесток воин, който понася кръста на Третия кръстоносен поход, за да изкупи греховете си – но вместо това трупа нови и страшни. Тогава логично идва въпросът защо включвам този човек в поредицата за великите европейци. Отговорът също е логичен. Един историк има важно прозрение в тази посока. Той казва, че Ричард е истинско въплъщение на своята епоха, тоест, че животът му представя перфектно духа и образа на неговото време. На всичкото отгоре, независимо от изброените противоречия, Ричард е и важна част от вълшебните приказки на Европа. Заедно с митичните фигури на Роланд и крал Артур, той е възпят от трубадурите като най-благороден рицар, за последните девет века съдбата и делата му са дали храна не само за много книги и филми, те са станали своеобразен психологически архетип за европееца. Да, говорим за краля-легенда, познат като Richard the Lionheart, Ричард Лъвското сърце. Животът му е колкото интересен, толкова и труден за разказване.

Саксон, English Man O’ War

Бъдещият английски крал Ричард І е роден през 1157 година в кралското имение Бомонд, построено край северната порта на Оксфорд от прадядо му, крал Хенри І. Този Хенри е от нормандската династия, трети син на Уйлям, който завоюва Британия след битката при Хейстингс през 1066. При смъртта си обаче Хенри І не оставя син, така че започва война за трона. Главен претендент е Стивън, племенник на Хенри І и внук на Уйлям Завоевателя. Срещу него е императрица Мод, или Матилда, дъщеря на Хенри І. Тя е съпруга на германския император Хайнрих V, а след смъртта му се жени за френския граф Жофроа V д`Анжу Плантагенет. Прозвището Плантагенет не значи нещо загадъчно, а жълтуга. То идва от навика на граф д`Анжу в бой и на турнири да закача на шлема си китка жълтуга, за да се разпознава сред останалите участници. Мод има от графа трима сина, най-големият от които е бъдещият крал Хенри ІІ, бащата на Ричард Лъвското сърце. Знам, че подобно родословие звучи объркано и объркващо, трудно се помни, но, за да се разберат правилно основните събитията в живота на нашия герой, няма друг начин, освен да се погледне в корените и историята на неговия род. И така, благодарение на решителността на майка си и собствените си военни успехи, след битки и сложни перипетии, през 1154-та 21-годишният Хенри ІІ става крал на Англия, с което там започва управлението на династията Плантагенет. Две години по-рано, докато още не е крал, а само граф на Анжу и херцог на Нормандия, Хенри ІІ получава писмо с предложение за брак от Алиенор Аквитанска, бивша съпруга на френския крал Луи VІІ, с когото току-що се е разделила. Добре, де, такава покана от страна на булката, при това десетина години по-възрастна от младоженеца, може да звучи необичайно, но не е. Той приема предложението, защото всъщност бракът е по сметка. В онзи момент Алиенор има остра нужда от закрила, а Хенри има удоволствието да прибави към своите земи цялото херцогство Аквитания, една огромна и много богата част от сегашна Франция.

Саксон, Searching for Atlantis

Алиенор Аквитанска е интересна и значима фигура в европейските дела през своя ХІІ век. Тя е умна жена, а от малка получава и много добро образование – говори и пише на латински, пее, съчинява поезия, все неща, нетипични тогава не само за жените, но и за повечето мъже, включително благородниците. Алиенор също е много красиво момиче и богата наследница. Родителите и умират рано и настойничеството поема френският крал Луи VІ. Той има право да реши за кого да я ожени, щом стигне подходящата възраст. По онова време подходящата възраст за брак е след 12, обикновено около 15-та година. Така че Луи VІ, за да не изтърве това истинско съкровище, през 1137-ма жени Алиенор за сина си, бъдещият крал на Франция Луи VІІ. Те имат две дъщери, но след 15 години бракът е официално анулиран. Причината – Алиенор не обича съпруга си, намира го за излишно благочестив и прекалено строг, така че не му остава вярна. Тя тръгва с него на Втория кръстоносен поход, но, щом стигат в Антиохия, владение на нейния вуйчо Раймон дьо Поатие, отдава се на участие в пищни рицарски банкети и открита любов с вуйчо си. Така желанието на Луи VІІ за подвизи в Светите земи бързо умира, той си грабва невярната съпруга, двамата се връщат във Франция и се разделят. Това обаче предизвиква бурни събития. Още в следващите дни двама благородници опитват да отвлекат Алиенор и да се оженят за богатата красавица, за да получат земите и. За да няма нежелан трети опит, тя се оглежда и решава, че най-добра закрила и най-изгодна партия ще има в лицето на Хенри ІІ, тогава още само граф на Анжу и херцог на Нормандия, затова му пише писмо за брак. Двамата се женят през 1152-ра и после имат осем деца – пет сина и три щерки. През 1154-та Хенри ІІ официално става крал на Англия и я добавя към своите твърде обширни вече френски земи. Ричард е трети от петте му сина, затова изглежда, че няма никакъв шанс да получи английската корона. Той обаче е любимецът на мама, така че още от малък като наследство му е обещана нейната родна Аквитания.

Саксон, Man and Machine

Бащата на Ричард, крал Хенри ІІ, е добър крал. Не в смисъл на добродетелен или добряк, а добър от гледна точка на короната. Той остава на трона цели 35 години, присъединява разни земи като Уелс и Ирландия, отделни графства и херцогства на континента, във Франция. В неговите владения обаче има толкова много и различни хора и етноси, барони, графове и всякакви други малки величия, толкова много различни местни закони и правила, че никой не може дори да ги изучи и опише, какво остава да ги балансира. Така че Хенри ІІ прави реформи, за да централизира кралството и въвежда закони, които са задължителни за всички и имат приоритет пред местните, тоест, създава нещо като сегашното общоевропейско законодателство, което има приоритет над националното. Той също така опитва да държи под някакъв контрол църквата, която по принцип е прекалено богата и твърде самостоятелна, така че често е проблем за короната. В същото време обаче Хенри ІІ е лош крал. Той например урежда близкия си приятел и съветник Томас Бекет за епископ на Кентърбъри, като смята по този начин окончателно да се наложи над църквата в Англия. Но когато Бекет започва да води самостоятелна политика, Хенри беснее пред своите рицари и призовава небесата да го накажат. Някои от рицарите на бърза ръка се вживяват в ролята на споменатите небеса и убиват Томас Бекет в самата прочута катедрала. После Хенри твърди, че в яда си се е изказал само фигуративно, а хората му са го разбрали неправилно, обаче църквата, а и цялото общество, остават с друго впечатление. Няма да влизам прекалено много в историята крал Хенри ІІ. За него непременно трябва да се каже обаче и друго важно нещо, за да разберем последвалите събития. Той е тираничен родител и тормози децата си. Не в смисъл на пряк физически тормоз, обаче ги смята за пионки в кралската си игра – раздава им титли и земи според моментната си изгода, а после ги отнема и дава на друг, жени ги за този или онзи, без да се интересува от мнението им, не им дава никаква самостоятелност в каквото и да било. И ето конкретен пример за такова отношение спрямо сина му Ричард. Когато той е на 4, в името на мира между Франция и Англия, Хенри ІІ уговаря годеж с току що родената Алис, четвъртата дъщеря на Луи VІІ, бивш съпруг на майка му, Алиенор. Но уговорката не спира конфликтите с Франция, те се задълбочават и много по-късно, след личната намеса на папата, се стига до ново примирие. Така през 1169, когато Ричард е на 12, а Алис на 8, годежът все пак става част от обширния мирен договор между Хенри ІІ и Луи VІІ. В него е записано, че бракът ще се реализира в подходящото за това време, а дотогава Алис ще се отглежда в английския кралски двор. Това добре, но се оказва, че когато подходящото време идва, Хенри ІІ прави Алис своя любовница, държи си я в замъка за удоволствия и изобщо не иска да я жени за сина си. Това продължава с години. Чак после в някакъв момент кралят решава, че заради политически изгоди, а и заради дадената дума, бракът все пак трябва да се състои и започва да натиска сина си да се ожени. Ричард обаче, който и без това няма особен афинитет към жените, не е съгласен да получи огризките от бащината си трапеза и се противи. Всъщност точно това е един от поводите по-късно той да се бунтува срещу Хенри ІІ, което води и до смъртта на краля. Още като млад обаче Ричард сякаш тренира за отцеубийството, като се включва в бунта, поведен срещу тираничния баща от по-големият му брат, Хенри Младият крал.

Саксон, Witchfinder Genera

Елизабет е изчезнала. Това е водещата мисъл в съзнанието на Мод. Най-близката й приятелка не се е появявала от цяла вечност, но никой не вярва на възрастната жена. Колко възрастна? Над осемдесет години. Защо не й вярват? Ами… Защото тя забравя. Всичко. Постоянно. Ако не са спасителните листчета, натъпкани по джобовете й, животът на Мод...