По това време на годината, във всички сайтове и блогове, за които съм абонирана и следя, обичам да чета публикациите за най-търсените, най-четените рецепти, както и класациите с любимите на авторите на блоговете рецепти за съответната година. Скролвайки върху поредната класация изведнъж ме обзе любопитство какво се случва в моя блог за 2016, затова преди да изчакам редовния годишен репорт от WordPress, с Вальо погледнахме статистиката в Google Analytics за най-посещаваните рецепти публикувани през 2016 година в блога.

Не съм учудена, не съм изненадана и дори не съм шокирана. Най-четените рецепти за са сладкиши. Както винаги! Но има и две рецепти с патладжани, които са всъщност двете от общо три солени рецепти с най-голяма посещаемост за годината, затова спокойно мога да я обява за патладжанената година. С това последното се шегувам, разбира се. Виж кои са най-четените рецепти в блога публикувани през 2016 година, а после може да прегледаш и моите фаворити за годината, които ме направиха по-добър готвач, с коментари към тях.

Десетте най-четени публикации на 2016 според Google Analytics

1. Ябълков сладкиш с крем Забайон
2. Ягоди и жасмин в пролетна декорация
3. Шоколадова торта с мус от крем сирене и сладко от горски ягоди
4. Тарт от бързо многолистно тесто с карамелизиран лук, гъби и бри
5. Шоколадов кейк с меренг, лешници и малинов сос
6. Baci di Dama – италиански сладки с лешници и шоколад
7. Пълнени патладжани
8. Шоколадов тарт с маскарпоне, рози и малини
9. Чийзкейк с рикота, таитянска ванилова шушулка и мармалад от череши
10. Печени патладжани с карамелизиран лук и козе сирене

Рецептите на 2016, които ме направиха по-добър готвач

Кускус с печени зеленчуци и козе сирене

Понякога забравяме основи и дори любими техники, с които сме започнали да готвим, за да се отдадем на новото и непознатото; на експериментите и провалите; на изненадващи комбинации от продукти, съответно и вкусове. А колко хубаво може да бъде, когато се върнем отначало, за да преоткрием познатото. Направих това с тази рецепта, а за отличен резултат научих кои зеленчуци и кореноплоди да съчетавам на едно печене.

Сушени смокини в шоколад с пълнеж от крем с горгонзола и лешник

Това е една от любимите ми рецепти за 2016 година и съм горда с нея, просто защото я създадох в спонтанната ми лудост, от която започна да се оформя идея. Може да прочетеш за това в самата публикация.

Патешки рийет

Защото, когато имаш неуспех в кухнята, може да направиш така, че никой да не разбере. Виж как в публикацията за една патица. И помни, че винаги има изход от неуспешен опит в кухнята, освен ако не се е наложило да ползваш пожарогасителя. Или просто трябва да съумееш да излезеш от ситуация, както се казва.

Печен агнешки бут и оризов пилаф

Многото опити за печене на агнешки бут, при които исках да постигна спомена за онази хрупкава, леко мазна коричка с тъмно златист цвят на повърхността му, ме наградиха с приближаване до отличния резултат. Освен упоритостта и последователността ми в това начинание, за по-крехко и сочно месо, запазило максимално своя характерен вкус, използвах точната термична обработка и приложих идеята, че малкото винаги е повече.

Грилована цикория с прошуто, сушени домати и бешамел с гауда и намачкани картофи с мед

Книгите винаги носят вдъхновение, а тук то се изпълни с лекота. Освен това, винаги може да научиш нещо от някого, което да включиш в твоето произведение. Толкова много дава любознателността и честността!

Лавандулов грис и къпини в хрупкави кори

Идеалният летен десерт за мен! А когато хрупкавото в него се изгуби знам, че мога да приложа практично и наистина вкусно обновяване. Искаш ли да научиш как да се справиш с това?

Печени свински ребра и доматен барбекю сос с пушен пипер

Макар че приготвям тези ребра от няколко години насам, публикация с рецепта за тях направих едва сега през 2016. Винаги когато ги приготвям използвам подправки и добавки, които имам в наличност и които искам да съчетая точно в този момент. Едно обаче е важно – да се спази технологията на приготвяне. Така всеки път имам отличен резултат.

Майсторски клас за френски макарони на Gastronomix 2016

ОК, тук няма рецепта. Това беше голямо събитие, както за кулинарния свят в нашата страна, така и за мен. Научи ме, че винаги мога да бъда по-добра в това, което правя и ме предизвиква към нови постижения. Отново благодарности на всички, които участваха в организирането на това събитие.

Многозърнести крекери с брашно от спелта

Рецептата за най-добрите крекери, която търсих твърде дълго. Но я намерих! Любознателност, търсене и откриване са ключовите моменти тук. Но и не само тук, впрочем. Нужни са навсякъде, във всяко нещо, което правиш. И търпение. На това ме научи тази рецепта. Търпение за всяко нещо, което идва, повярвай ми, в най-точния момент или конкретно казано – когато съм готова.

2016 за мен беше изпълнена със стремежи и ползотворна година. Бих искала да продължа да вървя по пътя, по който си избрах преди 8 години със все същия хъс и жажда за знания. Хора, аз готвя дори в съня си. А има още толкова много храни, подправки, комбинации от тях и техники на приготвяне, които искам да опитам. Точно това – кулинарията, не ми доставя просто радост, тя ме изпълва. Сигурно има защо. Пожелавам на всеки един от вас такава отдаденост.

9 рецепти от 2016, които ме направиха по-добър готвач е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Отива си една динамична и бурна не само за България, но и за целия свят година. Днес с Пламен Асенов припомняме основни събития, които фокусираха най-силно вниманието и които със сигурност ще определят част от развитията занапред.

– Пламен, кой според теб е най-важният факт от живота през 2016-та година?

– Има нещо, което трябва да се открои, Фили, но то не факт, а процес. Той се разгръща пред очите ни вече три години и е или основен фактор за развитието, или поне тъмен фон за всички останали събития. Имам предвид тъй наречената „хибридна война” на Русия срещу останалия свят, война, която силно засяга България и Европа. Тя е многопосочна, включително навлезе вече в кибер-пространството. Но ако искаш – да направим експеримент, Фили. Аз ще назовавам теми, а ти ще ме прекъснеш, ако сгреша и руската хибридна война няма отношение към някоя от тях. Българските президентски избори. Изборите за президент в САЩ. Развитието на НАТО и Евро-атлантическото единство. Брекзит. Целостта на Европа. Войната в Сирия. Мигрантският поток. Основните енергийни пътища и доставки по света и у нас. Ситуацията във Венецуела. Иранската ядрена програма. Принципите, международният ред и спазването на подписаните договори след Втората световна война. Заплахата от нова Студена война. Заплахата от горещ ядрен конфликт. Спирам до тук, сигурен съм, че всеки сам може да си допълни списъка с още много важни теми, свързани със зловредното кремълско влияние в момента.

– Не се ли надценяват възможностите на Русия да влияе – и то ефективно – в толкова много посоки едновременно?

– На пръв поглед е направо невъзможно, Фили, но всъщност не е трудно. В глобалния свят ефектите лесно се мултиплицират. Например когато Русия доминира българските президентски избори, тя получава инструмент дългосрочно да влияе върху процеси в самия Европейски съюз и НАТО, да дестабилизира при нужда Балканите, да реализира енергийните си стратегии. Ето какви неща могат да зависят само от един кремълски сламен човек, сложен на подходящото място. Виждаме, че това не е трудно да стане, а и Русия работи не само в България, има и още няколко проксита в Европа, за да се гарантира отвсякъде. Когато пък Кремъл подкрепя режима на Асад в Сирия, осигурява полигон за военно обучение на собствената си армия, ангажира внимание и ресурс от страна на САЩ и Запада, отклонява вниманието на международната общност от руската агресия в Украйна, поставя на ново ниво дългосрочните проблеми на Турция с кюрдите, задълбочава търканията между Брюксел и Анкара, гарантира продължение на европейските тревоги с мигрантите. Да не говорим пък какви странични ефекти се очакват, ако руският план за сближаване с Доналд Тръмп успее и САЩ изпаднат в пореден период на изолационизъм. Както каза онзи ден известният руски анализатор Юрий Фелщински – след края на Голямата война през миналия век, американският политически изолационизъм докара Втората световна. Какво ли би ни докарал днес?

– Пламен, да оставим прогнозите за другата седмица и да продължим с близкото минало. Ти спомена вече българските президентски избори – те ли бяха най-значимото събитие в страната през 2016-та?

– Те, както и последвалата оставка на правителството, Фили, оставка, която постави страната за дълъг период, до встъпването в длъжност на следващия президент, в нещо като безвремие и относително безвластие. Имаше обаче и едно важно, но, слава Богу, несъстояло се събитие, което непременно трябва да споменем – широко споделяните страхове от ескалация на проблема с мигрантите, които не се реализираха. Няма как да не отчетем обаче, че повечето политици нарочно раздухваха страхове в тази посока, за да ги използват в предизборната кампания или за други цели.

– А дали в избора на Румен Радев за президент наистина можем да видим огромна промяна на обществените нагласи и обръщане в ляво, както внушават от БСП?

– Съмнявам се, Фили, мисля, че ако БСП наистина вярва на собствените си внушения, разочарованието им на предстоящите извънредни парламентарни избори ще е силно. Победата на Радев се дължи на много други причини – като започнеш от руската хибридна война, минеш през политическата и гражданска незрялост на българското общество и стигнеш до ужасното състояние на българската десница или поне онова, което тук минава за десница. Но тази победа на левия кандидат в никакъв случай не е резултат от някаква важна промяна в мисленето и поведението на левицата, която избирателите да са забелязали и харесали. Самият факт, че основните леви партии дори не успяха да се обединят около кандидатурата на Радев, говори ясно за това.

– Пламен, а има ли през отминаващата 2016-та събития извън политиката в България, които би посочил като много важни?

– Има един факт със силно отрицателен знак, Фили, който ми се струва, че не бива да се пропуска, колкото и неприятен да е. Или не трябва да се пропуска, точно защото е така неприятен. Имам предвид резултата от едно европейско проучване сред учениците в гимназиалните класове, което показа, че 41 на сто от тях са функционално неграмотни, тоест, дори да могат да прочетат кратък текст, не го разбират. 41 на сто, Фили – това не е шега, а ужас от гледна точка на обществените стойности и обществения интерес. Само преди няколко години резултатът от същото изследване пак беше висок, но в рамките на 30 на сто, тоест, имаме рязко увеличение на неграмотността и то в самото училище. Този резултат показва, първо, че българската образователна система има нужда от бърза и наистина сериозна реформа, а не от имитациите, извършвани през последните близо три десетилетия и второ – че цялото българско общество трябва да си залепи един шамар за събуждане и да вземе мерки, ако не иска да се затрие, като се превърне в изцяло тъпанарска маса. Защо чак толкова аларма вдигам за този проблема ли? Ами защото въпросните 41 процента неграмотници например никога няма да могат да прочетат и разберат една важна книга.

– Някаква книга изобщо или имаш предвид конкретна важна книга?

– Конкретна книга, Фили, казва се „Корупционната България”, нейни автори са Едвин Сугарев и Христо Христов. Първият от трите тома на това мащабно изследване излезе скоро и аз го причислявам към наистина значимите събития от 2016-та, доколкото подобно дълбоко осветяване на истината за тъй наречения „български преход” досега не е правено. Та връзката е следната, Фили – като не прочетат тази книга споменатите вече 41 процента млади неграмотници, а не я прочетат и поне още толкова възрастни неграмотници, в България корупцията, бандитизмът и вярата в руските глупости ще продължат да вилнеят, а на този фон уж бившите комунисти и ченгета ще продължат да правят каквото си искат в ущърб на нас, всички останали.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Планът ми за Новата година е да отделям повече време за сайта, че през изминалата нещо не ми стигаше времето (особено в края) – затова и последният разказ е от преди седмици

Но – Нова година – нов късмет, обещавам да бъде по-старателен!

Весело посрещане на Новата 2017 г.!

Преди три дни в "ЦРУ не само потвърди, но и допълни" ви разказах и показах едно уникално твърдение на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) на САЩ, за върховно постижение на България (№4 в света), в областта на изграждане...

Преди три дни в "ЦРУ не само потвърди, но и допълни" ви разказах и показах едно уникално твърдение на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) на САЩ, за върховно постижение на България (№4 в света), в областта на изграждане...

Поетичността на новогодишните празници никога не бива да се пренебрегва. Този път тя идва с интересно литературно предизвикателство от Иван Димитров, издателство „Жанет 45” и електронното списание за литература „Кръстопът”, които обявяват конкурс за кратък текст за София в 14 реда. Първото условие е текстът да бъде написан ръкописно на 309 страница от романа „Софийски дует” на Иван...

Виждали ли сте ракети град в действие ( с каквито подкрепяните от Москва руски сепратисти вършат престъпления в Украйна http://www.tvevropa.com/m/bg/news/world/view/106410)?

Ракета “Град”. Снимка: АП

Нека ви разкажа ( с извинение за отклонението от темата, която съм намислил). Защото не просто съм виждал с просто око такива ракети- а не с някакъв си бинокъл от далечно разстояние, но и съм им “ял попарата”. Ако си наблизо, реактивният им залп има ефекта на някакво разкъсване на вътрешностите (ти) – спомнете си кадрите от прототипа им Катюша от Втората световна война и ще разберете за какво става дума.

Много са подходящи за братоубийство в гражданска война, като ливанската. Качваш ги на камион и пердашиш – може и с ( почти) право мерене по съседния квартал.

Едни “юнаци” от прогресивните сили, т.е. от онези, на които НРБ продаваше или подаряваше оръжие, за да громят империализма в лицето на побратимите си араби с различна политическа ориентация от тяхната, ги употребяваха пред очите ми в Бейрут. Буквално.

С реактивните снаряди , изстрелвани от едни “тръби”, демонтирани и качени на недостроена сграда, имах съмнителната чест да бъда тероризиран чрез залпов огън над главата ми- също доста буквално, защото живеех на няколко десетки метра отстреща на последния етаж и снарядите “бръснеха” по посока Източен Бейрут. А враговете, разбира се, във всеки момент бяха готови да (ми) отмъстят с ответен огън.

Това бяха ракети град. Съветско производство. Дали не са били продадени или подарени от НРБ на въпросните прогресивни юнаци, не знам. Но следя сега сюжета как подобни ракети били намерени от руснаците в Алепо и че за това ужасно  съветско оръжие ( за масово унищожение, ако бъде използвано срещу гъсто населени райони например) носел не друг, а България.

Не ме разбирайте погрешно- не изпадам в някакъв патриотарски пристъп да защитавам българската невинност на всяка цена. Но точно руските другари да сочат обвинително с пръст към “братушките” си, които много обичат да “освобождават” , но не и от измислена в Москва отговорност, е връх на московското нахалство. Което щеше също да мине в графата “от руската мечка друго не можеш да очакваш”, ако не беше претенцията България да бъде заклеймявана от Русия от…морални позиции.

Моля? След като Путин превърна Алепо във втори Грозни като експериментално поле за руските оръжия за всякакво разрушение? Той не само не крие(ше) ползата от тези учения за руския износ на бойни действия ( срещу слабо въоръжен и бзпомощен да отвърне адекватно противник), но и се хвалеше с това.

Желаейки да успокои жлаещите да знаят колко струва на Русия войната в Сирия, Путин не веднъж цинично е заявявал, че тя й излиза по-евтино от това да използва подобен ресурс за военни учения на своя тертория. Че е за сметка на хилядите избити жители на Източно Алепо и на многократно повече прогонени сирийци, надигнали нов гребен на имигрантската вълна към ( омразната на Кремъл) Европа, това Путин дори не иска да чуе. Но пък неговите войнолюбци редовно осведомяваха ( предполагаемо) впечатлените от руската мощ  сънародници и ужасените “либералчета” на Запад за употребяваните в това военно учение срещу живи мишени най-нови руски оръжия, сред които ракети със среден и далечен обсег на действие, изстрелвни от суша и от кораби.

И след всичко това, демонстрирано като голямо достойнство на руската политика, която “сравнително евтино” ( по оценка на геополитическия амбулантен търговец Путин) сравни със земята половината от най-големия град в Сирия, изведнъж България се появи на московския пропаганден радар в образа на моралния урод, който бил продал допотопните ракети град на бунтовниците в Алепо ( което отгоре на всичко явно не е вярно по смисъла на пряката връзка между купувача и родавача)!

Апропо, доколкото мога да знам, България никога не е произвеждала въпросното оръжие. Каза го тази сутрин в телевизионно интервю и бившият вонен министър Бойко Ноев, който би трябвало да ги разбира тези подборности около производството на оръжия у нас доста повече от моя скромна милост.

Не е ли време за нещо повече като българска реакция от соловия опит на външния министър в оставка Даниел Митов да отвърне на руския огън чрез телевизионна реплика на официалното заклеймяване от страна на руското външно министерство? Защото е изоставен ( от своя “главнокомандващ”, какъвто е спотайващият се премиер в оставка Борисов) досущ като някакъв окаян бунтовник, въоръжен с ракети град, срещу руското “въздушно-космическо” превъзходство.

Share on Facebook

Компанията SpaceX е публикувала в Instagram снимка на свръх тежката РН Falcon Heavy. Планираната товароподемност на ракетата е 54.4 т на ниска опорна орбита, което е почти два пъти повече от възможностите за извеждане на полезни товари на най-мощната експлоатирана в момента в света РН Delta IV Heavy.

Астрономите от мисията NEOWISE са открили два обекта , които се приближават към Земята. По информация от НАСА.

Астронавтите Пеги Уитсон , Роберт Кимброу и астронавта на ЕКА Тома Песке ще излязат в открития космос на 6 и 13 януари за техническо обслужване на системата за електроснабдяване на МКС.

Екипа на мисията 'Марс-2020' през февруари ще обяви мястото за кацане на петия марсоход на НАСА, който ще търси възможни следи от живот на Марс и ще събира интересни образци за изпращане на Земята.

„Да четеш Лолита в Техеран“ (изд. „Ciela“, преводач: Ваня Томова) от Азар Нафизи е изключително важен от политическа и човешка гледна точка мемоар, който обрисува по-ясно толкова различните иранска култура и живот. Седемдесетте години на миналия век не навсякъде по света са период на прогрес. В Иран те носят вятъра на Ислямската революция, която премахва монархията и дава пълна...