2016 – ГОДИНА НА ХИБРИДНА РУСКА ВОЙНА И ПРИРОДНИ БЪЛГАРСКИ НЕГРАМОТНИЦИ

12/30/16 14:28
(http://asenov2007.wordpress.com/)

2016 – ГОДИНА НА ХИБРИДНА РУСКА ВОЙНА И ПРИРОДНИ БЪЛГАРСКИ НЕГРАМОТНИЦИ

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Отива си една динамична и бурна не само за България, но и за целия свят година. Днес с Пламен Асенов припомняме основни събития, които фокусираха най-силно вниманието и които със сигурност ще определят част от развитията занапред.

– Пламен, кой според теб е най-важният факт от живота през 2016-та година?

– Има нещо, което трябва да се открои, Фили, но то не факт, а процес. Той се разгръща пред очите ни вече три години и е или основен фактор за развитието, или поне тъмен фон за всички останали събития. Имам предвид тъй наречената „хибридна война” на Русия срещу останалия свят, война, която силно засяга България и Европа. Тя е многопосочна, включително навлезе вече в кибер-пространството. Но ако искаш – да направим експеримент, Фили. Аз ще назовавам теми, а ти ще ме прекъснеш, ако сгреша и руската хибридна война няма отношение към някоя от тях. Българските президентски избори. Изборите за президент в САЩ. Развитието на НАТО и Евро-атлантическото единство. Брекзит. Целостта на Европа. Войната в Сирия. Мигрантският поток. Основните енергийни пътища и доставки по света и у нас. Ситуацията във Венецуела. Иранската ядрена програма. Принципите, международният ред и спазването на подписаните договори след Втората световна война. Заплахата от нова Студена война. Заплахата от горещ ядрен конфликт. Спирам до тук, сигурен съм, че всеки сам може да си допълни списъка с още много важни теми, свързани със зловредното кремълско влияние в момента.

– Не се ли надценяват възможностите на Русия да влияе – и то ефективно – в толкова много посоки едновременно?

– На пръв поглед е направо невъзможно, Фили, но всъщност не е трудно. В глобалния свят ефектите лесно се мултиплицират. Например когато Русия доминира българските президентски избори, тя получава инструмент дългосрочно да влияе върху процеси в самия Европейски съюз и НАТО, да дестабилизира при нужда Балканите, да реализира енергийните си стратегии. Ето какви неща могат да зависят само от един кремълски сламен човек, сложен на подходящото място. Виждаме, че това не е трудно да стане, а и Русия работи не само в България, има и още няколко проксита в Европа, за да се гарантира отвсякъде. Когато пък Кремъл подкрепя режима на Асад в Сирия, осигурява полигон за военно обучение на собствената си армия, ангажира внимание и ресурс от страна на САЩ и Запада, отклонява вниманието на международната общност от руската агресия в Украйна, поставя на ново ниво дългосрочните проблеми на Турция с кюрдите, задълбочава търканията между Брюксел и Анкара, гарантира продължение на европейските тревоги с мигрантите. Да не говорим пък какви странични ефекти се очакват, ако руският план за сближаване с Доналд Тръмп успее и САЩ изпаднат в пореден период на изолационизъм. Както каза онзи ден известният руски анализатор Юрий Фелщински – след края на Голямата война през миналия век, американският политически изолационизъм докара Втората световна. Какво ли би ни докарал днес?

– Пламен, да оставим прогнозите за другата седмица и да продължим с близкото минало. Ти спомена вече българските президентски избори – те ли бяха най-значимото събитие в страната през 2016-та?

– Те, както и последвалата оставка на правителството, Фили, оставка, която постави страната за дълъг период, до встъпването в длъжност на следващия президент, в нещо като безвремие и относително безвластие. Имаше обаче и едно важно, но, слава Богу, несъстояло се събитие, което непременно трябва да споменем – широко споделяните страхове от ескалация на проблема с мигрантите, които не се реализираха. Няма как да не отчетем обаче, че повечето политици нарочно раздухваха страхове в тази посока, за да ги използват в предизборната кампания или за други цели.

– А дали в избора на Румен Радев за президент наистина можем да видим огромна промяна на обществените нагласи и обръщане в ляво, както внушават от БСП?

– Съмнявам се, Фили, мисля, че ако БСП наистина вярва на собствените си внушения, разочарованието им на предстоящите извънредни парламентарни избори ще е силно. Победата на Радев се дължи на много други причини – като започнеш от руската хибридна война, минеш през политическата и гражданска незрялост на българското общество и стигнеш до ужасното състояние на българската десница или поне онова, което тук минава за десница. Но тази победа на левия кандидат в никакъв случай не е резултат от някаква важна промяна в мисленето и поведението на левицата, която избирателите да са забелязали и харесали. Самият факт, че основните леви партии дори не успяха да се обединят около кандидатурата на Радев, говори ясно за това.

– Пламен, а има ли през отминаващата 2016-та събития извън политиката в България, които би посочил като много важни?

– Има един факт със силно отрицателен знак, Фили, който ми се струва, че не бива да се пропуска, колкото и неприятен да е. Или не трябва да се пропуска, точно защото е така неприятен. Имам предвид резултата от едно европейско проучване сред учениците в гимназиалните класове, което показа, че 41 на сто от тях са функционално неграмотни, тоест, дори да могат да прочетат кратък текст, не го разбират. 41 на сто, Фили – това не е шега, а ужас от гледна точка на обществените стойности и обществения интерес. Само преди няколко години резултатът от същото изследване пак беше висок, но в рамките на 30 на сто, тоест, имаме рязко увеличение на неграмотността и то в самото училище. Този резултат показва, първо, че българската образователна система има нужда от бърза и наистина сериозна реформа, а не от имитациите, извършвани през последните близо три десетилетия и второ – че цялото българско общество трябва да си залепи един шамар за събуждане и да вземе мерки, ако не иска да се затрие, като се превърне в изцяло тъпанарска маса. Защо чак толкова аларма вдигам за този проблема ли? Ами защото въпросните 41 процента неграмотници например никога няма да могат да прочетат и разберат една важна книга.

– Някаква книга изобщо или имаш предвид конкретна важна книга?

– Конкретна книга, Фили, казва се „Корупционната България”, нейни автори са Едвин Сугарев и Христо Христов. Първият от трите тома на това мащабно изследване излезе скоро и аз го причислявам към наистина значимите събития от 2016-та, доколкото подобно дълбоко осветяване на истината за тъй наречения „български преход” досега не е правено. Та връзката е следната, Фили – като не прочетат тази книга споменатите вече 41 процента млади неграмотници, а не я прочетат и поне още толкова възрастни неграмотници, в България корупцията, бандитизмът и вярата в руските глупости ще продължат да вилнеят, а на този фон уж бившите комунисти и ченгета ще продължат да правят каквото си искат в ущърб на нас, всички останали.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com