Честита нова година!!!

2016 беше една динамична, незабравима и емоционална година за нас. Пътувахме много, ама наистина много, статистиката сочи, че сме сменяли населеното място средно веднъж на всеки четири дни… Минахме 300 000+ км на колата и доста задобряхме в тетриса при реденето на багажника.

Буквално изтъркахме триъгълника София-Пловдив-Русе, но освен него бяхме на ски в Банско…

Ходихме и на море в Ставрос и Олимпиадa в Гърция.

Обикаляхме от Тутракан до Панагюрище и от „Орлова чука“ до „Божиите очи“…

Отидохме на две сватби, на раждане (вече сме вуйчо и вуйна), на кръщенка и на погребение (баба Янка почина). Накратко казано, светът се върти, животът си лети…

Извън България посетихме Гърция и Румъния по два пъти, Дания и Швеция, разходихме се по „токчето“ на Италия,  бяхме и в Берлин (този път с децата).

Петър изнесе лекция пред 1200 души (персоналът на Booking.com в Амстердам), говори на OpenFest и още няколко други конференции. Проведохме второто издание на QA: Challenge Accepted и подготвяме трето такова. Създадохме Webbicus и проведохме три издания на експеримента IT-Weekend в Луковит, който ни се получи доста добре.

Петър смени работата си и започна на изключително предизвикателна позиция в SBTech, отново свързана с доста пътуване между София и Пловдив. Въобще, очертава се не по-малко интересна 2017 г.

И, както е по традиция…

Любимите ни публикации по месеци от 2016 г.

Избрахме ги разнообразни. През януари Биляна публикува една чудесна рецепта за крем с черен шоколад, маскарпоне и ягоди. През февруари пък Петър обнови популярната ни класация за най-добрите летни и зимни гуми. Дойде сезонът на пътуванията и ако вие също мислите да пътувате през 2017 г. и ще купувате куфар, непременно прочетете съветите ни в статията „Багаж за пътуване – какъв куфар да вземем?„. През април ви разказахме преживяванията си от края на 2015 г. в Дубай, Абу Даби и пустинното ни сафари там. През май писахме за Малмьо, а през юни – за  Копенхаген. През юли писахме за новостите в Google Maps и ги проверихме с големите български градове. За август решихме, че е важно да знаете какво да правите, ако ви убоде морски таралеж. Септември беше пикът на честите ни пътувания и единствената ни публикация ясно го отразява. И понеже от класацията ни изглежда сякаш блогът ни е почти travel-блог, през октомври решихме да споделим IT тема и как да внимавате да не затриете Instagram-акаунта си само с един клик. Няма как да не изберем Южна Италия за ноемврийски пост, обаче. Беше супер преживяване! И, придобили доста опит от пътуванията с деца, решихме да завършим декември с 12 съвета за екскурзия с деца.

Успешна нова година и до скоро!!!

Материалът Равносметка 2016 е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Не знам дали за жълтите медии важат правилата за разграничаване на жанровете, но в рубриката Редакционна статия ( т.е. позиция на редакцията, отразяваща всъщност мнението на шефа и на онзи, който му плаща) т.н. агенция ПИК публикува неподписан шедьовър от класиката на лигавенето пред вожда. Под такова нещо наистина е срамно да се подпишеш с името си и е безсрамно да вмениш колективна вина на цялата редакция. http://pik.bg/само-в-пик-и-ретро-внукът-на-бойко-копие-на-дядо-си—малкият-е-любознателен-и-усмихнат-ве-news619249.html

Ще обясня на края на този резонанс защо тиражирам текст, който не бих искал да рекламирам. Запазете търпение. Смешното е на финала на изригналата боза, замислена като шампанско в прослава на началника.

Най-напред цитирам заканите един ден да ни управлява “избраникът на боговете”, внукът на Бойко Борисов- просто защото му било писано по рождение.

Ето част от добрата прокоба ( ако позволите това дървено желязо):

“Нумеролозите пък обясняват, че децата, родени в неделя, са подвластни на Слънцето ( вероятно става дума за дядо Бойко- обяснителна бележка на ivo. bg), което им дава чар, амбиция и магнетизъм. Още от малки те искат да са лидери. Когато пораснат, никога не остават в сякката на другите ( как така-ами ако сянката е на внучето на Путин?- бел. ivo.bg) . Много са енергични, постоянно са заети с нещо ( колко изключително е да са постоянно заети с “нещо”!- бел. ivo.bg) и се опитват ( невероятно, оптиват се!- бел. ivo.bg ) да постигат успехи в нещата, които правят. Тези деца стават делови личности, които се стремят към победи в работата, независимо какво ще им струва това.

Децата, родени в седмия ден от седмицата, от древни времена са били смятани за специални. Считало се е, че те имат особени способности, които ги защитават от бебешка възраст от уроки. В някои страни такива бебета се смятат за избраници на боговете, за същества, които могат да разбират това, което е недостъпно за останалите хора.”

А сега, ето кое в тъпото произведение е смешно до (червен) плач: след края на лиготията следва линк за желаещите да пийнат още от бозата на прославата и чрез подкрепяща статия за това какви ги е сътворил внукът на Тато в САЩ. Редакционната статия прави връзка с предложение “цялата истина вижте на …”

(За всеки случай, за да не изтрият линка, публикувам и текста за “малък Тошко”, който идеално се връзва с панагерика за малък Бойко).

http://retro.bg/zvezdi/todor-zhivkov-mladshi-strongproigrastrong-vsichko-na-komarbr-nbsp_11674.html

Звезди 30 дек. 2016, 09:05

“Пълен финансов фалит е застигнал Тодор Живков-младши, едноименния внук на Тато, който от 2 десетилетия се подвизава в САЩ като професионален комарджия. Синът на Владимир Живков и красавицата Маруся Мирчевска години наред си изкарва прехраната с покер, но в последно време е изпаднал в лоша серия и е изгубил почти всичките си спестявания.

Напоследък Тошко-джуниър участва в турнири с вход по 200-300 долара, а голям удар не е правил близо 3 години. Нашенецът е известен в комарджийските среди по Западния бряг като наследник на комунистическа върхушка.

Тошко-джуниър, който играе в Калифорния под името Тед, не е печелил сериозни суми от пролетта на 2013 г., когато се облажи с $42 000 от Световните серии по покер. След това 37-годишният мъж не е заработвал повече от по 1000-2000 долара, колкото да плаща наема на виличката си в Малибу. От началото на настоящия сезон Живков има печалби за малко от над $20 хиляди, които не били достатъчни дори да си покрие участието в турнирите и ежедневните разноски.

Освен вилата под наем Тед Живков има малко ранчо в Аризона. То е негова собственост, след като се възползвал от небивалия спад в цените на недвижимостите през 2009 г., за да го придобие изгодно с парите от последния спечелен турнир.

Веднъж годишно наследникът на Тато се прибира в България, за да се види с братовчедките си”.

Както виждате, става дума за Тато, Бойко и техните гени(и) – включително сред обслужващия ги медиен персонал .

Share on Facebook

Пламен Асенов,

15. 06. 16, радио Пловдив

Целия текст слушай тук – http://bnr.bg/plovdiv/post/100703619/velikite-evropeici-frederik-sangar

Ако смятате, че великите дела на човека непременно водят и до всемирна слава, опитайте с името Фредерик Сангър. Обзалагам се, че в България го знаят само някои специалисти по биохимия и генетика. Е, може би и някой маниак на любопитни факти, който ще каже – Сангър е един от едва четиримата учени, получили два пъти Нобелова награда. И единственият двукратен носител на Нобел за химия. Което е интересно, но не е най-важното. Важното е, че без мисълта и работата на Фредерик Сангър, и досега нямаше да сме проникнали така дълбоко в дебрите на живота, та да знаем как и защо човечеството е способно да създаде овцата Доли, но овцата Доли не е способна да създаде човечество. Извън шегата – скромният, търпелив и гениален британец Сангър първо изследва и разкрива тайнствената структура на протеините, а после измисля и практически начин да видим генетичния код. С което прави възможна реализацията на най-великия проект през пълния с открития ХХ век – проектът „Човешки геном”.

Английска музика за общуване

„Научното изследване е едно от най-вълнуващите и удовлетворяващи занятия. То е като откривателско пътешествие в непознати земи, но търси не нови територии, а ново знание. То е по вкуса на онези, които имат склонност към приключения.” Това пише откривателят Фредерик Сангър, който цял живот се занимава със скучни неща. Та кой би искал постоянно да се мотае из воняща лаборатория, да попълва таблици, да гледа в микроскопи, да описва опитите в прокъсан тефтер и да чака с дни резултатите, които най-често са провал. След което пак и пак. Погледнато отстрани, това е ужасно. Но и прекрасно. Много качества са необходими, за да го постигнеш, но най-важното е да владееш изкуството на науката. Казвам го като парадокс, за да е ясно, че често науката е чудо, не само знание, а и творчество, истинско наточено острие на човешката мисъл и действие. И то в свят, в който загадките най-често са и заплахи, тоест, разгадаването им носи спасение. Пример – инсулина. Фредерик Сангър се хваща да изследва инсулина през 1943-та, първите значими резултати постига 8-9 години по-късно, след още 3-4 прави големия пробив в разкриване на неговата структура, а Нобеловата награда получава през 1958. Това са 15 години работа, но не от 8 до 5, а постоянно, денонощно, защото в подобен процес мозъкът на учения никога не се изключва.

Едуард Елгар, Симфония №1

В гигантския и безценен за човечеството труд на Фредерик Сангър върху структурата на инсулина обаче са замесени такива житейски случайности, които внасят в тази уж чисто научна история елемент на игра, на вселенска непредвидимост. Някой например с право ще попита защо, по дяволите, през военната 1943-та година младият, здрав и прав мъж Фредерик Сангър, не е навлечен в униформа и не е в битката срещу нацизма. Работата е там, че Сангър е квакер. Това е протестантска религиозна група, възникнала през ХVІІ век в Англия. Баща му, който е англиканец, се жени за жена от квакерско семейство. Забележете, майката на Сангър, колкото и да се изненадват българските борци срещу сектите, въпреки семейството си, не е квакер. Обаче бащата на Сангър пък, докато беседва сладко с тъста си, е силно впечатлен от квакерското учение, така че сам става квакер и възпитава децата си в този дух. А това пък означава, че самият Сангър, който така и никога не става истински религиозен човек, все пак е закърмен с малко странни на пръв поглед принципи, например – задължението да търси и говори само истината. Или пълния пацифизъм. В Кеймбридж, където точно в предвоенните години Фредерик учи химия, той е активен член на пацифистка група, чиито обет гласи: „Аз отричам войната и затова съм решил да не подкрепям каквато и ида било война. И съм твърдо решен да работя за премахване на всички причини за войната”. Но когато войната все пак идва в Англия и Сангър официално отказва да носи оръжие, властите, вместо да го обявят за национален предател и да го пъхнат в затвора, след съответната процедура признават отказа му за легитимен. И на всичкото отгоре не го пращат да копае окопи, а го оставят там, където ще е най-полезен за страната си – в химическите лаборатории на Кеймбридж. Даже през 1943 вече започва да получава и степиндии от различни компании, за да развива разработките си. Като чуем подобни примери, ние, българите, обикновено махваме с ръка – английска им работа, тоест, хем смятаме англичаните за леко чалнати, хем им завиждаме неистово. Рядко обаче си даваме сметка, че точно такива примери отговарят и на въпроса, по който често се чудим – защо след политическия разпад на британската империя, британският дух продължава да владее света. Двете прости причини са безкрайната толерантност на британците и онова, което се нарича common sense, здрав разум. И още по-рядко си даваме сметка, че дори може би първото е производно на второто.

Моцарт, Симфония №25

Квакерското възпитание в мирен дух играе и друга важна роля в живота на Фредерик Сангър. Покрай пацифистката група в Кеймбридж той се среща и влюбва в Маргарет Джоан Хоуи. Маргарет учи икономика и двамата се женят през 1940. „Въпреки, че не е учен в същинския смисъл на думата, тя допринесе за моята работа много повече, отколкото всеки друг, като създаде нашия мирен и щастлив дом” – казва за нея Сангър. Това обаче е по-късно. Засега, в първите години от войната той прави докторат за метаболизма на амино-киселината лизин в животинското тяло. Друга случайност обаче го насочва в точната посока. Научният му ръководител се мести да работи в Лондон, а Сангър остава в Кеймбридж и се присъединява към групата на Чарлс Чибнал, която се занимава с химия на протеините. Чибнал вече има някакъв напредък, но въпросът за структурата продължава да му се опъва и предлага Сангър да се порови в протеиновите аминогрупи и тяхното подреждане в инсулина. Защо точно в инсулина ли? По най-баналната възможна причина – това е един от малкото протеини по онова време, които се намират в чиста форма и при това могат да се купят евтино от аптеката на ъгъла. Инсулинът се ползва за лечение на диабет вече от двайсетина години, но малко на сляпо, структурата му остава непозната и това пречи да се разгърнат пълните му възможности. Като преодолява редица проблеми, Сангър постига невъзможното – разкрива природата и последователното редуване на аминогрупите в инсулина и идентифицира съдържанието и функциите на онези „остатъчни” аминокиселини, които, както всъщност се оказва, определят и цялостната функция на белтъка. По този начин се отваря възможност не само инсулинът, но и други хормони да се получават синтетично. За да постигне успеха си, Фредерик Сангър разработва специален химически метод, който включва използването на отровен газ, съчетан с току-що откритите възможности на хроматографията. Този подход му служи прекрасно и после, когато се захваща да изследва структурата на самата тъкан на живота – ДНК.

Бах, Концерт за обой и обой д`аморе

Когато през 1953 година в Кавендишката лаборатория в Кеймбридж Джеймс Уотсън и Франсис Крик установяват своя модел на ДНК, известен като „двойната спирала”, светът ликува, направен е огромен пробив в изучаването и на най-малките тухлички на живата материя. После обаче нещата се закучват и, въпреки че моделът е известен, никой не може да разшифрова и изучи генома практически. След успеха си с инсулина, Фредерик Сангър се прехвърля в департамента по биохимия на Кеймбридж и в новооткритата лаборатория по молекулярна биология започва да се занимава със тайните първо на РНК, Рибонуклеиновата, а после и на ДНК, дезоксирибонуклеиновата киселина. Той започва изследвания с помощта на радиоактивен изотоп на фосфора, което му позволява работа с изключително малки обеми вещество, от порядъка на 10 на степен -6 грама. Така 12-13 години по-късно Сангър успява да разшифрова първичната структура на ДНК. Методът му отначало дава възможност да се проследи верига от 80 нуклеотида едновременно. Парче по парче, изследователската му група успява да проследи 5 386 нуклеотида от структурата на бактериофага ФЕкс 174 и това е първото цялостно разбулване на ДНК базата на един геном. После методът се усъвършенства и екипът разкрива секвенцията на човешката митохондриялна ДНК, състояща се от над 16 500 базови двойки, а по-късно и ДНК на друг бактериофаг с над 48 500 двойки. „Не открих бога в дъното на цялата тая работа, затова си останах агностик” – казва в едно интервю Фредерик Сангър. Въпреки това обаче откритието му отваря широко вратата за проекта „човешки геном”, който пък е най-мащабното проникване в тайните на живота. След като получава и втората си Нобелова награда за това постижение, на 65 години Фредерик Сангър се пенсионира и никога повече не поглежда към науката, дори не си подава носа в лаборатория, макар да го канят в различни проекти. Отказва и Ордена на Британската империя, като заявява: „Рицарското звание те прави различен, а аз не съм различен и не искам никой да ме нарича „сър”. През следващите 30 години той се отдава на две класически британски страсти – мореплаване и градинарство. Фредерек Сангър умира на 95, но оставя след себе си значими дела – затова никой не му вярва, че е искрен, когато сам се описва като „просто един симпатяга, който се мотае из лабораторията”.

Хенри Екълс, Соната за виолончело и клавесин

Социалните медии имат едно основно предимство – хората все още не могат да разгадаят напълно логиката им. И ако ви кажем, че 20-тина годишни момчета имат по 100-150 хиляди последователи в YouTube, където говорят за любимите си игри, вероятно няма да ни повярвате. Днес обаче в „Как четеш“ ви представяме точно един такъв сладур –...

Точно ДЕСЕТ минути преди полунощ срещу 2-ри януари 2017-та година се чу пискливият му глас. На стената си във Фейсбук той поздрави матряла с новата година и с цели ПЕТ дни забавяне изрева, че е получил роля в нова сапунка. Щял да играе ж...

Великотърновската регионална библиотека ще отбележи през 2017 г. два големи юбилея – 190 години от рождението на своя патрон Петко Рачев Славейков и 95 години от създаването си като трето фондохранилище за страната. Това съобщи в интервю за Радио „Фокус”-Велико Търново Калина Иванова, зам.-директор на библиотеката. „Тези годишнини ще бъдат зачетени чрез големия форум, който ще организираме...

Българската прокуратура, която е на дъното на Европа по одобрение в една отделно взета страна от ЕС, без да знаем е постигнала нов връх в дейността си навръх Бъдни вечер, но е проявила скромност в разгласяването на успеха си. Сега научаваме, че след като защити компанията, производител на МИГ 29, обвинявайки военния министър Ненчев за накърняване на руския интерес, е изпратила обвинение на Трайчо Трайков, единствения кандидат-президент , дръзнал ( за разлика от останалите 20) да заеме критична позиция спрямо руската политика.

Не е ясно защо тази толкова  дългоочаквана, вълнуваща желаещите да затворят устата на всеки виден противник на московската пета клона новина ( дар от Дядо Мраз за послушните деца на Кремъл ) не е била разпространена своевременно чрез медиите, какъвто е обичаят тук при отчитане на русолюбивия интерес, доминиращ в страната. Ето защо трябва да се осланяме на онова, което написа във фейсбук потърпевшият Трайчо Трайков.

“Честита нова година, дано тя ни върне към увереността, че децата ни ще живеят по-добре от нас! Не вярвахме, че някога ще започнем да се съмняваме.

Иначе:

На 28-ми декември прокуратурата ми връчи обвинение за умишлена безстопанственост, както ми беше обещано преди и по време на изборите за президент. Учудващо, не бяха изпратени медии, нито все още е обявено нещо официално. Дали защото ги е срам, че правят това, което правят на политически неудобни хора навръх празниците – призовката дойде точно преди Бъдни вечер? Или си го пазят за по-удобен момент?

Накратко, обвинението е, че през 2011 г, когато бях министър на икономиката, енергетиката и туризма, остатъчният пакет акции от ЕВН България Електроразпределение АД е продаден за по-малко пари, отколкото някой сега е сметнал, че е трябвало. Нищо, че продажбата е извършена на Българската фондова борса, по състезателна методика, одобрена от Комисията за финансов надзор, в изпълнение на приета от Народното събрание стратегия и то не от мен, а от единствения орган в държавата, който може да я извърши – Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол (АПСК). Директорът на АПСК се назначава от МС и все още е същият като през 2011 г., а тогавашният председател на надзорния съвет на АПСК наскоро беше повишена от Народното събрание в шеф на Комисията за защита на конкуренцията. Явно никой не смята, че хората, пряко осъществили и одобрили условията по сделката са постигнали лош резултат. За който аз като министър нямах и не съм и искал да имам възможност да влияя по какъвто и да е начин.

Причините, изглежда са други. Например това, че основна тема в кандидат-президентската ми кампания беше нуждата от радикална промяна на правосъдната система и особено на прокуратурата. Защото не спрях да обяснявам, че сме по-бедни от другите европейци заради милиардите, които ежегодно се крадат от престъпна шайка политици, олигарси и магистрати. А може би дори и защото стоте милиона от въпросната сделка през 2011г не бяха директно депозирани в КТБ, а беше проведен конкурс и той беше спечелен от друга банка.

Започва година, през която ще получим много отговори.”

Share on Facebook

Важно е да започнеш новата година специално. Искам да продължи да ми върви книжно, затова първият пост за 2017 ще е насочен към книги. Редовно пиша постове с интересни бизнес-заглавия, които чета, но не всичко е работа. Понякога трябва малко разнообразие, малко забавление. Затова реших да ви препоръчам един кратък списък с книги за развлечение.

Романтично: Eleanor & Park

Това е една от последните книги, които прочетох през годината. Вмъкна се във внимателно подготвяния ми списък случайно, между другото. И си дойде точно на мястото. Това е една от онези книжки, които идеално ти връщат спомена какво е да си тийнейджър и да си влюбен. Помните ли онзи момент, в който сърцето ти буквално прескача всеки път, когато видиш Човека си? И как ръцете ти започват да се загряват само при идеята, че той или тя може да ти обърне внимание? И онова всепоглъщащо напрежение, преди да се целунете за пръв път? Е, точно това е Eleanor & Park, но историята е усложнена и от здравословна гарнитура семейна драма.

Няма обаче шанс да получите диабет от четене – историята никак не е сладникава, а е geek-умилителна и приятна. На няколко места пуснах по една-две сълзички, признавам си