Пощенска кутия за приказки с програма за подпомагане на културни и образователни проекти

http://azcheta.com/poshtenska-kutiya-za-prikazki-s-programa-za-podpomagane-na/

Проектът „Пощенска кутия за приказки“ ще отделя по 1000 лв. на месец през 2017 г. за подпомагане на културни и образователни проекти. Това съобщи на своя профил във Facebook създателката на популярния формат за разказване на истории Гери Турийска. „Интересуват ни талантливи деца, инициативи и места, които имат за цел да развиват българската култура и...

Прочети цялата новина

Френските рашисти не крият рублификацията си- за разлика от нашистите у нас

http://ivo.bg/2017/01/03/%d1%84%d1%80%d0%b5%d0%bd%d1%81%d0%ba%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d1%80%d0%b0%d1%88%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b8-%d0%bd%d0%b5-%d0%ba%d1%80%d0%b8%d1%8f%d1%82-%d1%80%d1%83%d0%b1%d0%bb%d0%b8%d1%84%d0%b8%d0%ba%d0%b0/

Фразата “пито платено” се материализира в платената от Москва политическа надежда за кремълски пробив на Марин льо Пен, чията националистическа партия получи финансов подтик от Путин за своята дейност в съвместната борба ( вариант на “Моята борба” -т.е. “Тяхната борба”,  на рашистите и националистите в Европа) за отдалечаване на Франция от Европейския съюз.

Марин льо Пен не отрича факта, че партията й беше финансирана от Русия. Сега също толкова от(к)ровено си плаща дивидентите за кредита.

“Не мисля, че присъединяването на Крим към Русия бе нелегитимно. Беше организиран референдум и жителите на Крим гласуваха да се присъединят към Русия. Не виждам никакви основания този референдум да бъде подлаган под въпрос”, заяви крайнодесният френски кандидат пред телевизия BFM, цитирана от ТАСС.

За комплексираната част от рашистоманите у нас остава утехата, че поне в това отношение сме като някои французи: нашите шовинисти също се кълнат във вярност на рашизма.

Обаче имам един въпрос към нашистите тук: поради что се срамят да си признаят финансирането?

Имам и един отговор: поради основателния си комплекс за малоценност. Те знаят, че са по-малко ценни и това ги отличава от френските продажници.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

POLAR BEAR CRAFTS

http://krokotak.com/2017/01/polar-bear-crafts/

    watch video: printable template: see more:    

Прочети цялата новина

Денят след годината, в която промяната дойде

http://radankanev.blogspot.com/2017/01/blog-post.html


Нова година е време за равносметка и пожелания. Годината, която си отиде, беше тежка, а очакванията за тази, която дойде, не са за цветя и рози. 

2016-та беше година на огромна промяна. И не точно тази, на която за която се борехме през последните две-три десетилетия. Беше - простете шаблона - краят на “нашия” свят, какъвто го знаем - консуматорски задоволен, относително мирен и вечно недоволен, че Раят не е дошъл на земята. Връщане към болезнената реалност, че Адът е много по-близо до нас, а човешките общества и силите, които ги ръководят, са по-склонни на лесно разрушение, отколкото на труден и упорит градеж. Че хората, на които е обещан непостижим земен рай на лесно богатство и безплатен мир, съвсем естествено изливат разочарованието си в различни форми на отхвърляне и насилие, а не в глобален Уудстокски фестивал на цветята. Че 1968г. е преди всичко годината на Офанзивата Тет, убийството на Мартин Лутър Кинг, смазването на Пражката пролет и още десетки трагедии, а не повечко трева и секс. И половин век по-късно светът може да е станал по-добро място за мнозина, но не е измислил и няма да измисли ваксина срещу фанатизма, диктатурата, неравенствата, глада и омразата…

И докато Западът затъваше в служебни мечти за безкласово, безрасово, безрелигиозно, безпроблемно и безконфликтно общество, сякаш покойният Джон Ленън е взел властта, стъписано откри, че болестите на човечеството съвсем не са излекувани. Напротив - развиват се бурно вътре в свободните държави и намират солидна опора в множество техни граждани, които се раделят с илюзията за края на историята, окончателата победа на либералната демокрация и непогрешимостта на глобалния капитализъм. 

2016г. отбеляза счупването на два консенсуса в Западния свят. Избирателите ясно отмениха консенсуса от Маастрихт за вечно разширяващата се и всичко интегрираща Европа, която налага безспорен политически и икономически модел не само над цялото пост-съветско пространство (в перспектива - дори над Русия), но и над целия Близък Изток (включително чрез приемането на Турция в ЕС и специални отношения за цялото Средиземноморие). Още по-категорично, беше отхвърлен и т.нар. “Washington consensus” по отношение на икономическите политики, водещи през последния четвърт век. По-категорично, защото отхвърлянето на консенсуса беше основен елемент от програмата, с която Тръмп проби “ръждивия пояс” в американския север и взе властта в самия Вашингтон…

Промяната на Запад - от Америка до България - дойде като силен демократичен рефлекс на разочарование от доминиращата последните десетилетия политика. Той може да не ни харесва, но да го отдаваме на глупост, необразованост или елементарна заблуда е фатална грешка.  Много рисково е и да прилагаме обичайните двойни стандарти - да наричаме демонстрацията на десетки хиляди срещу климатичните промени “протест”, а вота на десетки милиони срещу обедняването на семействата им и повишеното усещане за лична и обща несигурност - “популизъм”. 


Промяната е вече факт. Стои обаче въпросът в каква посока ще поеме Западът. И преди всичко - как това ще се отрази на България? 


1. Европа няма да остане същата. На първо място, управлението на Съюза не може да остане толкова отдалечено от гражданите. Безкрайната и неясна процедура по вземане на решения е неразбираема за 90% от гражданите, отчуждава ги и ако не бъде коригирана, Брексит ще бъде само стъпка от политическия разпад на континента. 
На второ място, валутната и икономическа политика на ЕС са обречени - още  политическите титани на 80-те предупреждаваха, че валутен съюз без обща данъчна и стопанска политика е опасен, а в перспектива - невъзможен. Днес срещу него се бунтуват и богатите “донори” от север, и фалиралите “получатели” от юг…
На трето - общата политика по миграция и сигурност трябва или да бъде отменена, или най-сетне да възникне. Мигрантската криза е само едно от лицата на проблема и тя няма скоро да бъде преодоляна. Но също толкова траен и още по-тревожен проблем е увеличаването на напрежението между Европа и Турция. То намалява гаранциите, които НАТО дава за сигурността на ЕС и особено на Балканите. 

Българският интерес в европейските кризи е ясен: За нас разпад на ЕС или на отделни негови системи е непосилен политически риск.
Интересът ни е по-силна и по-консолидирана Европа с ясна и отговорна политическа власт, способна да управлява общ дълг, да инвестира пряко в изостаналите си райони и да прилага общи стопански политики, които да осигурят конкурентност на един световен пазар, на който всички играят с белязани карти. И преди всичко - Европа, способна да охранява външните си граници и да осигурява вътрешна сигурност чрез общо действие на секретните служби. 
Няма причина да вярваме, че натам ще върви ЕС. Много държави дърпат в друга посока. България не трябва да бъде наблюдател, а двигател на процеса на консолидация, заедно с държавите, които имат сходен  интерес - Балтийските републики, Румъния, средиземноморският юг. 

2. Отношенията между САЩ и Русия ще се променят. 2017г. най-вероятно ще бъдем свидетели на опит за сближаване. За България това не е лоша новина. Ние нямаме никакъв интерес от изостряне на конфликта между Америка и Русия. 
Но трябва да е ясно, че България няма да допусне нова Ялтенска конференция и договаряне на сфери на влияние, в което може да се включи и другия регионален супериграч - Турция. За разлика от 1945г., ние не сме нито победена, нито изолорана държава. Ние сме равноправен член на ЕС и НАТО и това са нашите гаранции за икономическо развитие и сигурност. Независимо какъв е интересът на новата американска администрация и на властта в Кремъл, ние трябва да ангажираме целия ресурс на държавите в сходно положение в ЕС и НАТО за блокиране на всеки опит за договаряне на наш гръб. Тук съюзници отново са Балтийските републики, Румъния и донякъде Гърция, но и Вишеградската група. 
Независимо от това, България трябва да  инвестира интензивно в собствената си сигурност и въоръжение. Общата отбранителна политика с държавите от източния европейски фланг - от Гърция до Естония - е основна гаранция за сигурността ни. Тя е и предпоставка за икономическо развитие - в променения свят, държавите, които инвестират в отбрана, ще бъдат и привлекателни за бизнес инвестиции. Новата политика по сигурност трябва да се разглежда и като двигател на развитието и модернизацията на собственото оръжейно производство и технологии. 

3. Европейската социална система ще трябва да се съобрази с реалностите. Европейската социална пазарна икономика е създадена за общества, в които - по силата на вековна религиозна и социална етика - не работят единствено хората, които нямат тази възможност. И социалната държава предвижда те да бъдат временно обезпечени с парите на данъкоплатците. Масовата миграция и социалните промени създадват общности от хора, които желаят да ползват социалната система без да полагат усилия и труд. Демографската картина се влошава трайно, а идеята за заместване на липсващата работна ръка с мигранти от Близкия изток претърпя категоричен провал. Успоредно с това, постоянното изтичане на работна ръка от Източна към Западна Европа изтощава и парализира солидарните системи в бившия социалистически лагер, създава условия за крайна бедност и засилено неравенство. 
В тези условия, България трябва да се бори за въвеждане на минимален общоевропейски пенсионен и здравен пакет - минимална вноска и минимален размер на европейска пенсия - които да гарантират жизнения минимум на целия континент. А демографската криза налага все по-голяма част от пенсионните права да се гарантират през лични схеми за осигуряване, застраховане и спестяване. Далеч по-разумно е парите на данъкоплатците да бъдат инвестирани в демографска и образователна политика, отколкото да продължава дълговото финансиране на пенсионния модел. 
Наш приоритет трябва да бъде и ограничаването на социалното покритие за хора, които имат възможност да полагат труд, но не проявяват мотивация нито да работят, нито да се обучават. Социалната политика трябва да осигурява страдащия човек, а не да създава общности от неработещи “избиратели”.

4. Икономиката и енергетиката няма да се съобразяват с политическите лозунги. 
Голяма част от протестната енергия за промяна през 2016г. дойде от натрупаното недоволство в региони с традиционна индустриална икономика. Независимо дали става дума за английския север, френския североизток, американския “ръждив пояс” или практически цялата бивша Източна Европа, недоволството избухна не толкова в зони с големи мигрантски общности, колкото в райони със западнала индустрия и енергетика. 
Обещанията на политическите победители бяха за връщане на отминалата промишлена слава, сигурни работни места и относително високи заплати. Те обаче много добре знаят, че лозунгите са неизпълними. И ще опитат да възродят силата и богатството на бившите индустриални региони чрез нови инвестиции в инфраструктура, модерна икономика и енергетика, семеен и старт-ъп бизнес и преди всичко - чрез възраждане на успешните технически образователни традиции. 
България не прави изключение. Приоритет трябва да бъдат семейният бизнес и технологичен, пристанищната и ЖП инфраструктура и преди всичко - професионалното и инженерно образование. 


5. Пазарът на труда ще се реформира в целия ЕС, заедно с икономическите и енергийни модели. Държавите, които успяха да съобразят трудовия си пазар с модерната икономика - основно Великобритания, Германия и Балтийските републики, Полша, във все по-голяма степен и Испания - успяха да преодолеят последиците от кризата и да поемат ускорено напред. Те зададоха и успешен модел, който други държави следват с променлив успех.
Обратно - коалиция от пазители на статуквото - основно синдикати, партийни централи и раздути администрации - успешно блокират реформите в Гърция, Италия, Франция и държат тези страни в постоянен фалит и парализа. Не трябва да подценяваме ефекта на този фалит върху политиката по сигурност, която е системно недофинансирана за сметка на излишна бюрокрация. 
България трайно поддържа проваления модел на Южна Европа - икономически отношения от края на ХХ век, огромни бюрократични пречки пред бизнеса, тежка и излишна администрация. Център на този модел са синдикатите, администрациите и партиите, а не работещият човек. Крайният резултат са ниски доходи, корупция и изкуствено забавяне на икономическия ръст. 


6. Образователната конкуренция между нациите ще се задълбочи. И България ще продължи да губи, ако не се променя. 
Няма общоевропейски образователен модел - и не може да има. Традициите и културите са различни, и всяко общество залага на своите силни страни. Има обаче общо правило - силните образователни системи са децентрализирани - те оставят власт и пари в семействата, бизнеса и преди всичко - общините. Там, където нуждите от образование са близки и видими. А държавите играят само силна контролна роля по отношение на качеството на процеса и злоупотребите с публичните финанси. За пример - Министерството на образованието на Финландия има около десет пъти по-малък щат от българското. А разходите за образование са над десет пъти по-високи. 
България заложи на свръхцентрализация на образованието, огромен административен персонал и централизирани делегирани бюджети. Десет години са достатъчен период, за да констатираме провала на този модел и да не предлагаме повече от същото. 

7. Бюрокрацията ще провали Европа - от Брюксел до Бусманци - ако не се промени издъно. 
Провалът е в две посоки - заместване на политическата воля на гражданите от служебните решения на бюрократите и задушаване на усилията на бизнеса и гражданите под планини от излишна хартия. “Повече Европа” не бива да значи повече чиновници и директиви, а повече обща воля за мир, сигурност и богатство през общо политическо представителство. Истински Европейски парламент и истинско политическо лидерство се постигат не през администрация, а през политически дебат, в който изборите дават глас на отделния гражданин. 
В България и други корумпирани държави от изтока и юга, проблемът се задълбочава от традицията на партийни назначения в държавния и общинския апарат и заместване на меритократичния принцип с партийни привилегии. Моделът, който провали социалистическия тоталитарен режим, заплашва да провали и демокрацията - защото убива мотивацията за труд, образование и успех на отделния човек. 



Какво значи, обобщено, тази промяна за България?

Означава коренна промяна на управлението в седем прости точки:
1 Премахване на корупцията и силно правосъдие
Борбата за силно правосъдие и премахване на корупцията е главната национална цел – това не може да бъде просто задача на Брюксел. Освобождаването от корупцията и налагането на закона е в основата на националната ни сигурност. Политиката на послушание и на похвали умря. България е в епицентъра на европейските кризи и трябва да бъде силна, за да се защити от ролята на пешка на шахматната дъска на Близкия изток и Черноморието.
2 Независима външна политика и отбрана
Това не става с последователно кланяне в Анкара, Москва и Вашингтон, а със силна дипломация вътре в ЕС и НАТО. България ще бъде силна с допълнителни инвестиции в собствената си отбрана. Трябва да бъдем активен участник в съдаването на силни регионални съюзи, които да наложат нашия интерес в Брюксел.
3 Хуманна социална политика
Тази политика не е насочена към тези, които по собствено желание не работят. В центъра на тази политика трябва да бъде страдащият човек. Разграничението ще стане възможно само след децентрализация и създаване на пряка връзка между социалните служби и хората в нужда. В основата на успешен пенсионен модел е връзката между осигурителен принос и пенсионни права, а не дълговото финансиране. България трябва да се бори за минимален общоевропейски социален модел, тъй като днес милиони наши граждани финансират чужди солидарни системи.  
4 Икономика, енергетика и транспорт от ХХI век
За да бъде България „врата на ЕС на изток“, трябва да изградим транспортните връзки с нашите търговски партньори в Европа. Това изисква целенасочени инвестиции в пристанища, летища, железопътна мрежа.
Специлното внимание към семейния бизнес и технологиите ще възроди националната промишленост – става дума за мрежа от бизнес инкубатори, въвеждане на модели на семейно облагане и осигуряване на фирмите. Но преди всичко - възстановяване и повишаване на качеството на техническото образование, от което има нужда модерният бизнес.
5 Права за работещия човек, а не за синдикатите и партиите
Трудовата политика и пазарът на труда ще са ориентирани към малкия бизнес, модерната икономика и семействата, а не към синдикатите, администрацията и партийните централи. България трябва да спре да поддържа проваления модел на икономически отношения от миналия век, който гарантира ниски доходи, корупция и изкуствено забавяне на икономическия ръст.
6 Образование близо до семействата и бизнеса
Нова и децентрализирана образователна система. Трябва да се разделим с илюзията, че министърът знае по-добре от семейството, бизнеса и общината какви са образователните нужди на нашите деца. Повече пари за подготвените учители, по-малко за чиновниците в системата.
7 Малка и децентрализирана администрация
България и Европа имат нужда от по-малко бюрокрация и по-качествени услуги, които са по-близо до хората. Това означава рязко намаляване на администрацията и пренасочване на част от обществената служба от държавата към общините.


Подобен прост, но смел план изисква силно национално лидерство. Изисква и способност за изграждане на мнозинства, подчинени не на партийния интерес за следващите избори, а на националния интерес - богата и сигурна България за следващите поколения. 

Той не е “отвъд лявото и дясното”, а стъпва на ясни консервативни ценности и прогресивни национални цели, в духа на модерната европейска десница. Но и не подменя големите въпроси пред нацията - сигурността, отбраната, образованието, икономиката и доходите с периферни дидактични спорове между либерали и консерватори. 

Българската политика не може повече да е битка кой да краде от данъци и еврофондове. Не може и да бъде естетически спор кой се е оцапал повече в медийната кал и кой ще стои по-красиво в бутиковия ъгъл на градската интелигенция. И двата варианта обричат страната ни да бъде черупка, носена от стихиите на световна промяна с непредвидими последици. 


Нужно е лидерство, което да прояви смелост, да се изправи пред външните и вътрешни сили на разрухата и да защити българската нация в един свят, в който заплахите са повече от мечтите. 

И моята задача днес е не да ви пращам елхички и камбанки, а да поискам доверието ви. И заедно не да си пожелаем, а да работим за година на мир, сигурност и законност, която единствено може да ни даде свобода и богатство. 

Прочети цялата новина

Проклятието над АЕЦ "Беларус" продължава да предупреждава

http://gikotev.blog.bg/drugi/2017/01/03/prokliatieto-nad-aec-quot-belarus-quot-prodyljava-da-predupr.1500441

След като преди близо половин година строителите на първата в Беларус АЕЦ успяха да счупят корпуса на ядрен реактор №1 в навечерието на Нова година е пострадал и реактор №2, на път към строителната площадка. Това съобщава официалнат...

Прочети цялата новина

Ееееееестония – как взех цифрово гражданство и си отворих фирма и защо.

http://bogomil.info/5029

След като поне десет пъти обещавах да напиша този текст, ето го – само два дена след като моята естонска фирма официално е стартирала дейност и първото събитие, което ще организира вече е факт.

Как започна всичко?

Случайно видях за това, че Естония предлага цифрово гражданство преди няколко години, но в края на миналата година реших да кандидатствам. В общи линии е губене на време и пари, си казах тогава и на си пуснах документите, ей така от любопитство, за да подкрепя инициативата. В общи линии, получавате електронен подпис, който е валиден в Естония, скоро и в целия ЕС и имате право да си откриете фирма и да я управлявате онлайн, без никакви разправии.

Картата

След като попълних всички документи и си писах по мейла с граничната полиция, защото бях си направил снимка, която изобщо не отговаря на изискванията, картата ми с електронния подпис беше доставена в естонското посолство в Прага и ми я дадоха на малка церемония. Беше супер яко :) Освен картата, получавате и USB четец и достъп до много е-услуги. Вижте сайта на инициативата в линка по-горе.

Фирмата

След като вече си бях подал документите, се позаинтересувах за отваряне на фирма, защото имам една в България и ми е голям зор със всички пълномощни към счетоводителите, със всички процедури и декларации и полълването на всякакви документи и най-вече с подписването на хиляди фактури и със признаването на разходи и …абе ако имате бизнес в България знаете за какво говоря – много бюрокрация.

Проучих нещата и ми направиха впечатления няколко неща:

  • Като управител на фирма (тип ООД), няма нужда да плащам никакви осигуровки на месец.
  • Всичко става онлайн – подаване на декларации, подписване на фактури, документи, комуникация със служби, счетоводство и т.н
  • Ако не искаш да си плащаш заплата или дивидент – не плащаш никакви данъци – тоест ако искаш да си инвестираш печалбата във фирмата.
  • Ако искаш да си платиш дивидент – се плаща 20% данък, но на следващия месец, тоест не се натрупва.
  • Срещу малка такса на месец (по-малка от „месечното обслужване от счетоводител“) получаваш услуга, което включва – регистрация на фирма, адрес, месечно счетоводно обслужване, поддръжка (почти веднага отговарят на въпросите) и още няколко услуги (като регистрация по ДДС) и съдействие за всичко в Естония.
  • Признават доста повече неща, като разход на фирмата, отколкото в България.
  • Правителството има грант за стартиращи фирми, но това е друга история :)

В крайна сметка реших, че е добре да си направя фирма в Естония, което ми излезе следните пари:

  • 100 Евро за цифровото гражданство
  • 190 Евро за регистрацията на фирмата (държавна такса) – стана за 15 минути
  • 120 Евра за билет за отиване и връщане до Естония (към момента за откриване на банкова сметка се изисква посещение офлайн)
  • Месечна такса след първия месец.

Банкова сметка

Услугата, която ползвах по-горе ми съдейства за откриване на сметка в банка. Към момента трябва да се отиде лично за разговор с банков агент, защото банките все още не са приложили закона, който беше приет в средата на миналата година, за онлайн интервюта, вместо за офлайн такива.

Сметката, която ми предложиха е без такса за обслужване, без такса за превод в страните на ЕС и с чудесно електронно банкиране.

Извод

В България ми беше бреме да си управлявам бизнеса, макар, че бях делегирал повечето задачи на счетоводителите си. Сега е удоволствие!

Въпроси?

Ако имате въпроси, повечето са отговорени тук, но ме питайте и мен, ако искате, със сигурност съм изпуснал доста неща :)

Ако сте тръгнали по моя път, препоръчвам LeapIn като фирма, която да ви поеме повечето от задачите, който бихте имали. Екипът им е супер!

А и в петък, 6.1 около 17:30 ще говоря по Bloomberg TV Bulgaria точно за бизнес климата в Естония :)

Прочети цялата новина

Носителят на „Букър“ Джон Бърджър почина на 90-годишна възраст

http://azcheta.com/nositelyat-na-bukar-dzhon-bardzhar-pochina-na-90-godishna-vazrast/

Британският писател и критик Джон Бърджър е починал в понеделник на 90-годишна възраст, съобщава Guardian. Той бе носител на наградата „Букър“ за романа си „G“ през 1972 г. и се смята за един от авторите с най-голяма заслуга за промяната на възприемането на визуалните изкуства през втората половина на ХХ век. Най-известната книга на Бърджър...

Прочети цялата новина

Дигиталните отпечатъци на руската мечка в българския хладилник

http://ivo.bg/2017/01/03/%d0%b4%d0%b8%d0%b3%d0%b8%d1%82%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%be%d1%82%d0%bf%d0%b5%d1%87%d0%b0%d1%82%d1%8a%d1%86%d0%b8-%d0%bd%d0%b0-%d1%80%d1%83%d1%81%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bc%d0%b5/

Припомням, че в т.н. годишна пресконференция в края на миналата година пред около 1200 журналисти ( всяка година с нов рекорд, който демонстрира количествени параметри в замяна на качеството) Путин отговори уклончиво за руската хакерска намеса в американските избори. Каза, че му трябват доказателства, за да се съгласи, че неговите хора за извършили престъпленията. Не отрече категорично, а на практика предизвика американските служби и политиците в САЩ да докажат вината (му).

Те откликнаха на желанието му с анонса, че предстои да бъдат публикван доклад на няколко служби, за който един руски публицист предрече, че ще бъде убийствен удар за Кремъл на базата на това, което знаем за фанатична любов към детайлите и точността,  с която се пишат в САЩ подобни анализи.

Изглеждаше така, като че ли този доклад е някакво лично отмъщение на отиващия си президент Обама. Усещането се подсили след като неговият приемник Тръмп обеща да се запознае с данните от доклада, но уклончиво намекна, че било по-добре да се гледа на бъдещето, т.е. на отношенията с Русия оптимистично ( през пръсти).

Ето че в собствения екип на Тръмп е направен пробив в това отношение. Не кой да е, а бившият директор на ЦРУ Джеймс Улси, поддръжник и съветник по въпросите на националната сигурност на Тръмп по време на изборите, на практика се разгриничи от разграничаването на бъдещия президент. Улси, цитиран от Си Ен Ен, се съгласи с твърденията, че руснаци са въвлечени в хакерските атаки срещу САЩ по време на кандидатпрезидентскита кампания миналата година. Улси употребява думата “вярвам”, но е ясно, че забележката му едва ли се дължи на “вярата”, което я прави твърде значима предвид неговия опит и ранг в общността на експертите от най-висшия етаж на службите за сигурност.

Агенциите цитират и други източници, запознати с анализа на службите, според които са установени нови “дигитални пръстови отпечатъци”, които показват, че Москва стои зад хакерските атаки. Т.е. вече има развитие по темата…

Както се вижда, дори в обкръжението на силно заподозрения в “симпатии” спрямо Путин новоизбран американски президент Тръмп има “развитие”- както и в други страни, оглавявани от доказани симпатизанти на руския самодържец ( какъвто е чешкият президент Милош Земан). В Прага “развитието” се състои в създаването на нещо като извънреден орган за борба с руската дезинформация.

Само в България, в която “дигиталните отпечатъци” са видни с просто око от всеки, който не е сляп, няма никакво развитие. Тук отпечатъците на руската мечка са като в детския абсурден виц, според който посещението на слон във вашия хладилник се разпознва по отпечатъците в маслото. Нещо повече, у нас мечката се разпорежда чрез своите подставени лица във властта и привиква да “дават отпечатъци” онези, които по някакъв начин нарушават нейното спокойствие.

Май ще трябва да се надяваме на чудото  “симпатиите” на Тръмп към Путин да изветреят в условията на отрезвяващата действителнст на неговото президенстване и това да окаже съответното влияние на “атлантици”, като двамата бивши генерали Борисов и Радев.

Share on Facebook

Прочети цялата новина

Още 10 дни без глоби във варненската регионална библиотека

http://azcheta.com/oshte-10-dni-bez-globi-vav-varnenskata-regionalna-biblioteka/

Регионална библиотека „Пенчо Славейков“ – Варна подновява инициативата за дни без глоби, съобщава Moreto.net. Така до 12 януари всеки, който е просрочил времето за връщане на книга на Регионалната библиотека, ще може да го направи без да получи глоба. От книгохранилището посочват, че кампанията „Дни без глоби“ се организира вече десет години, а резултатите са изключително добри. Благодарения...

Прочети цялата новина

Бъдещето, описано от Артър Кларк, е в звездите

http://azcheta.com/gradut_i_zvezdite_pesnite_na_dalechnata_zemya-artar-klark/

Първото ми ревю за 2017 г. е за книга, която е в унисон с новогодишните решения и новото начало. Прочетох „Градът и звездите/Песните на далечната Земя“ (изд. „Ciela“) на Артър Кларк преди повече от месец, но все не намирах времето и думите, за да споделя безкрайното си очарование от нея. Защото двата романа, включени в изданието, гледат...

Прочети цялата новина
Страници: 1

Бързи връзки


Търсене


Архив

RSS Абонамент

Новини от Грамофон

"Новини от Грамофон" - Следете последните новини от България и чужбина обединени на едно място. Обновяват се през 1 минута.

 

  •  

Ново: Публикуване