Мицуйо Какута: Момичето от другия бряг

Момичето от другия бряг на Мицуйо Какута е много любопитен роман. Проследява живота на една млада жена в Япония. Действието се развива в наши дни. И за мен най-любопитното бе колко много неща, които преминават през главата на главната героиня, са се въртяли не малко и в моята. И колко еднакви сме всички, въпреки че винаги виждаме първо различията помежду си.

„Хората са различни и тъкмо това осмисля срещите помежду им.“

„Защото дадеш ли им наръчник, по който да се ръководят, хората направо престават да мислят. А престанат ли да мислят, престават да виждат нещата около себе си и в душата им не остава нищичко. Нещо като
бакшишите, за които няма и да си спомниш на кого си ги дал, да не говорим за сумата. Но мисля, че никога няма да забравиш неща, които са те накарали да кажеш от дън-душа „Благодаря“.

„… и си даде сметка, че най-сетне е намерила отговора на онзи свой въпрос за какво служат трупащите се с възрастта години. Не за да се крие в собственото си тясно съществуване и да затвори вратата след себе си, а за да излезе и да се срещне със света. За да търси нови срещи и да върви със собствените си крака натам, накъдето се е устремила.“

„Не си ли кажеш какво те измъчва и затаиш ли го в себе си, дреболиите придобиват грандиозни размери и се превръщат в огромна трагедия.“

„Знаеш ли, като се замисля, си давам сметка, че никога не ме е сполетявало голямо нещастие или нещо от този род и че всъщност съм дори едно щастливо дете. Сигурно затова съм такава мекушава. Понякога обаче
ми писва до смърт от всичко и ми се приисква да стоваря цялата вина на някого, да закрещя, че всички са идиоти, и да избягам някъде. Откакто дойдохме тук, обаче, взех да си мисля, че ако живея на такова място и ми се случи това, мога просто да се спусна до брега, да погледна океана и обърканите ми чувства да се усмирят, душата ми постепенно да намери покой.“

Още за романа в Kafene.bg

Прочети цялата новина http://smiling.webreality.org/blog/?p=8243

Свързани новини: