В Русия подготвят закон за защита на държавата – защото Путин, това е държавата.
С други думи, ЗЗД, какъвто е имало в българското царство в онзи период между двете световни войни, който марксистко-ленинската историография в нашата съветско-руска губерния нарича фашистки. http://www.mediapool.bg/rusiya-obmislya-zakon-za-zashtita-na-putin-ot-antiputinski-kampanii-v-chuzhbina-news260183.html
Аз гласувам “за” ( защо пък да не мога, след като в Русия медиите и депутатите стискаха палци за победата на Тръмп, макар да не е ясно, дали няма ги наведе в позата “хванете се за палците”).
Гласувам в подкрепа на законодателната идея Путин да бъде обявен за защитен от руските закони уникален екземпляр от кафявата книга на застрашения от изчезване през 90-те години на миналия век вид хибриден съветско-руски несменяем вожд, който никога не се е явявал на истински избори с истинска конкуренция.
Утвърждаването на Путин ( все по-малък и жалък) като защитен от руските закони коч, т.е. водач на стадото, прави негов фен дори и от мен, малкото камъче в ботуша на петата му колона у нас. Чувствам се признат.
Путиноидните пропагандисти у нас отдавна заклеймяват разни нищожества в България, които си позволяват да не обичат Путин. Сега на тези лилипутинисти вече и по закон ( руски, че как иначе!) ще им бъде забранено путинохулството.
Защитете Путин от такива, като мен, пожалуйста!
А след това и от Тръмп: http://www.faktor.bg/novini/svjat/94987-tramp-ochakva-ot-rusiya-da-varne-krim-na-ukrayna.html
Share on FacebookКогато ми се дояде нещо сладко, обикновено знам какво точно е то. Ако това нещо е шоколадово, повечето пъти блокче шоколад не ме удовлетворява. Защото ако ми се яде нещо шоколадово освен блокче шоколад, винаги търся някаква текстура и допълнителен вкус. Например нещо пухкаво-шоколадово като кексче или въздушно-шоколадово като суфле. Може да е нещо деликатно-шоколадово като шоколадова Павлова или хрупкаво-шоколадово като бисквити.
Много често е нещо дъвчащо-шоколадово като сладки или пък ледено-шоколадово като сладолед (Ах, сладолед!). Понякога е нещо кадифено-шоколадово като топъл шоколад, и винаги е нещо плътно-шоколадово като брауни.
Брауни е един от най-бързите шоколадови десерти, които стават още по-добри на следващия ден. Вероятно имаш любима рецепта, до която често прибягваш и добре знаеш времето за печене в твоята фурна за перфектното брауни – с хрупкава кора и влажна, плътна сърцевина. А какво ще кажеш за едно такова брауни с допълнителни вкусове от сусамов тахан и халва? Довери ми се – шоколадът обожава сусам. Довери ми се и за друго – поръсената малдонска сол върху десерта балансира сладостта от халвата и прави шоколадовия вкус още по-интензивен.
Свикнали сме да приемаме халвата като самостоятелен десерт. Най-много да бъде поръсена върху филия бял хляб намазана с масло и мед. Но всъщност в халвата се крият толкова много възможности. Освен, че е вкусна така, както се предлага, тя става още по-привлекателна за мен, когато се загрее, разтопи и карамелизира. Получава се онова приятно дъвчащо усещане, което много често търся в десертите. Точно това се случва и в този десерт.
И дори не е необходимо да сменяш любимата си рецепта за брауни, достатъчно е само да покриеш сместа с малко сусамов тахан и да направиш въртеливи движения с дървено шишче между тахана и тестото за браунито, така че двете да се обединят частично.
И все пак в настоящата рецепта има два какаови продукта – обичайният за брауни черен шоколад, но и какао, което подсилва шоколадовия вкус и играе роля за текстурата на сладкиша (той е по-плътен и съответно по-влажен ако се изпече правилно) и за общия вкус на десерта в съчетанието със сладката тахан халва. Затова ти препоръчвам да я опиташ.
После поръсваш с любима марка халва и добро количество малдонска сол. Халвата се стопява по време на печенето и става с хрупкава повърхност и жилава сърцевина на основата на плътния шоколадов блат, а солта балансира сладостта и подсилва вкусовете. Това е един от най-семплите за изпълнение и най-ефектни във вкусово отношение десерти за мен.
Рецептата е адаптирана от theguardian.com. Направих няколко промени, като използвах достъпното бяло брашно от пшеница, вместо фино брашно от спелта. Ако все пак искаш да приготвиш десерта с бяло или типово брашно от спелта, използвай същото количество като на бялото брашно от пшеница.
Пригодих рецептата за квадратна форма със страни 23 см, от която се получават 16 парчета брауни, малко по-големи от петифура.
Продукти:
Фурната се нагрява на 180ºC. Подготвя се квадратна форма със страни 23 см, като дъното ѝ се покрива с хартия за печене и се напръсква със спрей за печене или се намазва с малко растителна мазнина.
Маслото и шоколадът се разтопяват на водна баня. Остават се настрана.
В купа се разбиват яйцата със захарта докато станат обемни и се сгъстят. Добавят се ваниловият екстракт и разтопените масло и шоколад.
Отделно се пресяват брашното с какаото. Добавят се към яйчната смес и се разбъркват на ниски обороти с миксера или със силиконова шпатула за кратко, колкото да се смесят.
Сместа се изсипва в подготвената форма. Върху нея с лъжица се разпределя сусамовият тахан и с помощта на дървено шишче се правят въртеливи движения, така че от двете смеси да се получи мраморен ефект. Най-отгоре се разпределя халвата и се поръсва с малдонска сол. Количеството на солта зависи от търсения ефект. Ако имаш съмнения относно този вкус, може да поръсиш малка част от браунито със сол и да прецениш разликите след опитване.
Браунито се слага на средна скара в предварително нагрятата фурна и се пече 25 минути. След като се извади от фурната се оставя да се охлади и тогава се освобождава от формата. Нарязва се на 16 парчета. Съхранява се в кутия на стайна температура до 5 дни.
Брауни със сусамов тахан и халва е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана
И заваляха жа(л)би “от небето”- като паднали от нищото ( защото май никой не си признава злодеянието) срещу “Да, България”. При цялата богата истроия на партийното строителство, от близо три десетилетия насам не е имало такава мобилизация на тайни сили с явното намерение да препънат новоучредена партия в България. НяКОЙ атакува формацията от дълбините на блатото, от което учредителите на новата политическа сила се опитват да се извадят сами за косите.
Невиждано е това явление , почти като падащите от небето жаби, описано като едно от чудесата, предвещаващи края на робството на евреите в древния Египет, изведени от Моисей след това през пустинята. Ще има ли и продължение на библейската аналогия с оттеглянето на червеното море, за да преминат на отстрещния бряг на изборите онези, които не желаят да робуват на съдебната система?
Христо Иванов не е Моисей, но глупаците, застанали на пътя му, без да искат му помагат да консолидира подкрепата за “Да,България”. Приказките, че от “Да,България” сами си го причиняват, за да можело да се пише и говори за тях ( като за страдалци), са също толкова тъпи, колкото и идеята да се попречи на нова политичска формация във възход, тръгнала от нулата в буквалния смисъл на думата, да бъде препъната “служебно” по време на едно служебно правителство.
Както стана известно, трите жалби вече са оттеглени. “Да,България” очаква съдебното решение за допуск до изборния процес. От кого? Ами от съдебната система, същата, която е в центъра на критиките, върху които стъпи партията, водена от бившия правосъден министър Христо Иванов.http://clubz.bg/50417-i_trite_jalbi_sreshtu_partiqta_da_bylgariq_ottegleni
Истинското “ручане на жабетата” обаче е свързано с въпроса как да се преодолее пустинята между сродните формации “Да, България”, Нова република и – да, реформаторите или поне онези от тях, които са готови да избягат от пирамидата на Банкянския фараон. Не го ли направят, голямо скитане на протестиращи ( предимно по жълтите павета, май) ще падне!
Share on FacebookЕдна от най-обичаните и хвъркати истории – „Пилето” от Уилям Уортън, оживява отново с твърди корици. Трейлърът на изданието на „Сиела“ е със специалното участие на актьорите от спектакъла „Пилето“ на Младежки театър „Николай Бинев“, режисиран от Васил Дуев.
Новината, че Майкъл Флин, съветникът на президента Тръмп, беше принуден да подаде оставка заради нерегламентирани контакти с руския посланик във Вашингтон, е продължение на дългата и обвита в спекулаци очаквана “любовна афера” по трасето между Белия Дом и Кремъл. Ето , че най-после нещо конкретно се случи и то съвсем не е в полза на онези, които пиша шампанско в Москва в чест на победилия Тръмп.
Би било прибързано да се правят обобщения, а и работа на американските наблюдатели е да наблюдават отражението на скандала върху самата американска политика. Моята скромна цел в следващите няколко реда е да “преведа на български” горната новина.
Ще оставя да се порадват онези, които предричаха, че Тръмп няма да се обича с Путин или поне не толкова, колкото го правеше на думи в кандидатпрезидентската си кампания. Нека да са познали ( на този етап).
По-интересно е какво се случва в редиците на резоньорите у нас, които припознаха Тръмп за свой човек само заради това, че в Москва го представиха като (почти) сигурен борец за отменяне на санкциите срещу Русия. Бих могъл да цитирам няколко еуфорични изблика в това отношние- като на новоназначения за водач на червена листа Тома Томов, размечтал се да види как Тръмп и Путин се сближават толкова ( колкото му се иска), след което “русофобите” в България направо ще пукнат ( я от яд, я от глад). Но не си заслужава да се припомня очевидното злобеене на фантазиращите си някакво повторение на съветско-американското сътрудничество срещу нацизма, чийто съвременен аналог за нашите другари и другарки е непоносимият за тях либерализъм.
Засега, на този ранен етап, резоньорите на шума от американския шамар са притихнали в очакване да видят, дали техният Путин няма да обърне и другата буза. Ще почакаме и ние. Зрелището си заслужава чакането- още повече, че времето никак не работи в полза на самодържеца, който през 2014 г. се надсмиваше над западните санкции, но днес е готов на всичко само и само да отслаби хватката, която сам предизвика с нищо непредизвиканата руска агресия срещу Украйна. Фактът, че борбата срещу санкциите се е превърнала в абсолютен приоритет на руската външна политика и произтичащата от нея пропаганда ( видно и от напъните на услужливите български резоньори да дадат своя принос в подкрепа на Путин ), издава вътрешната паника в Кремъл.
Share on FacebookСлед като вчера в "ДикOff и БиволЪ, стига сте онождали матряла бе!" ви показах и разказах, как бившия директор на проекта АЕЦ "Белене" Илчо Костов с помощта на някои "медии и журналисти" разкрива г...
Фондация „Елизабет Костова“ обяви десетото издание на традиционните летни Созополски семинари по творческо писание. Тази година семинарът ще бъде с фокус художествена документалистика и ще се проведе в периода 8-12 юни 2017 г. в Созопол. За участие могат да кандидатстват писатели от България и от англоговорящи страни. До 6 март те трябва да изпратят своите текстове включващи, но неограничени...
Ако Фредерик Бегбеде е „лошото момче на френската литература„, то Амели Нотомб е лудата аристократична братовчедка от Белгия. Появява се всяка година, предизвиква леко възмущение и паника сред консервативната буржоазна сбирка на роднините, изпива шампанското и си тръгва по-рано, за да даде на всички достатъчно време да клюкарстват по неин адрес. Амели Нотомб умее да...
2004 - 2018 Gramophon.com