Малко цитати ( със “субтитри” в превода на истинското значение на казаното) на първата среща на новозначения Държавен секретар на САЩ Рекс Тилърсън с руския външен министър Сергей Лавров, състояла се в Бон в кулоарите на срещата на Г-20.

“САЩ ще сътрудничат с Русия, само ако това отговаря на интересите на Америка и на нейните съюзници”, заявил Тилърсън, цитиран от световните агенции. Ясно е. Няма нужда от “превод в ефир”…

“Докато търсим допирни точки, очакваме Русия да спазва ангажимента си по Минските споразумения и да работи за деескалация на насилието в Украйна”, каза още Тилърсън пред журналисти, с което даде да се разбере, че такива точки не са намерени, макар да няма съмнение, че опити да бъдат открити с лупата на новата американска администрация, със сигурност са правени.

Държавният секретар на САЩ определи срещата си с Лавров като “продуктивна”, т.е. не е пълен провал. А че продуктът от тази среща не става за публична консумация си пролича от факта, че той отказа да отговаря на журналистически въпроси.

А и какво да добави към изразената от него предварителна ( т.е. непроменима , независеща от първия му контакт с Лавров) позиция, която изпраща категоричното послания към Москва:

“Където мненията ни се разминават, САЩ ще защитават интересите и ценностите на Америка, както и нейните съюзници”, отбеляза той ( по повод Украйна).

А сега да видим как Лавров се гърчи.

Според него Тилърсън е потвърдил готовността на Доналд Тръмп да бъдат преодолени сложностите в отношенията между САЩ и Русия.

“Засегнахме ситуацията в двустранните отношения, които бяха значително влошени от администрацията на Обама, особено през последните месеци“, преразказа американската позиция Сергей Лавров, интригантствайки на плоскостта на вътрешноамериканския антагонизъм между Тръмп и Обама ( лош, лош тон за един дипломат, товарщ Лавров!).

“От страната на Рекс Тилърсън бе потвърдена готовността, която бе изразил президента Тръмп в разговора с президента Путин, да се преодолее този период, да се отстрани всичко ненужно, всичко изкуствено. С разбирането, че в отношенията винаги ще остават въпроси, изискващи съгласуване и решения“, опита са да измъкне пропагандни дивиденти вторият по влияние в руската политика човек, превръщайки се в неупълномощен говорител на свой чуждестранен колега, който е казал, каквото е искал от свое име.

Опитът на Лавров да “дописва” със свои акценти америкнаска позиция, вместо да се придържа към руската, е самопризнание за факта, че очакванията на Москва за “топли” отношения с новата амерканска администрация са в режим на отчаяние от провала на тези мечти.

Мислите, че преувеличавам?  Помислете отново, след като вникнете в следващия цитат, от който се вижда разочарованието, че еуфоричните надежди на Москва с един удар да установят брак по сметка с “новия” Вашингтон, се натъкват на голям американски шут. Лавров признава следното: “на една среща за кратко не може да преодолеем всички разногласия“. След което признал, че САЩ и Русия  имат „редица въпроси за обсъждане“ между тях, но се надявал да се уредят „параметрите за нашата бъдеща работа“.

А по същото време в Русия държавните медии получили инструкции да спрят да хвалят Тръмп. http://www.dnevnik.bg/sviat/2017/02/16/2919820_kremul_e_naredil_na_durjavnite_medii_da_sprat_da/

Share on Facebook

Share on Facebook

АВТОР: ГЕОРГИ КОСТОВ

Годината е 2017, но електоратът на БСП отново ще има възможност да гласува за номенклатурните династии от времето на Народна Република България.

По имената им ще ги познаете – това са мъже и жени на възраст между 30 и 40 години, със златни дипломи и знатни фамилии, деца, внуци и племенници на “заслужили другари”. Сега те попълват вакуума, който ще се отвори след принудителното пенсиониране на ветерани-парламентаристи като Михаил Миков, Ангел Найденов и Янаки Стоилов.

Смяната на поколенията може и да се случи, но партийната политика си остана “семеен бизнес”. Сред новите кандидат-депутати на БСП е Иван Янчов Таков – внук на партизанина Пеко Таков, бивш министър на вътрешната търговия и заместник на Тодор Живков в Държавния съвет на НРБ. 37-годишният Таков е завършил финанси в Канада, директор е на компания за инвестиции в недвижими имоти, а през март ще се бори за мандат в Народното събрание от 24 МИР София. Две позиции след него се нарежда Ана Пиринска – дъщеря на бившия председател на 40 Народно събрание Георги Пирински и Клавдия Кашева, чийто покоен баща ген. Илия Кашев е дългогодишен началник на Пето управление на ДС – УБО. Пиринска е на 32 години, има диплома по политология от СУ “Св. Климент Охридски” и магистратура по “Политика и икономика на Евразия” в школата за дипломатически кадри на Русия – Московския държавен институт за международни отношения (МГИМО), през която са преминали хора като Андрей Луканов, Петър Младенов, Ирина Бокова.

Номер 17 в листата за 24 МИР на “БСП за България” е Ана Ананиева – дъщеря на Нора Ананиева, бивш ръководен кадър в Института за съвременни социални теории към АОНСУ до 1989 г., вицепремиер в двата кабинета на Андрей Луканов, депутат от БСП между 1990-1997 г. През последните 10 години Ана Ананиева направи самостоятелна кариера в администрацията – започна като юридически съветник към Министерски съвет през 2006 г. в мандата на Сергей Станишев, през 2013 г. стана зам.-председател на Държавната агенция за закрила на детето, а от 2014 г. досега е зам.-изпълнителен директор на Агенцията за социално подпомагане.

В края на софийската листа, водена от Корнелия Нинова, са подредени още двама наследници на познати партийни фамилии. Под No. 20 е Тома Трайков – син на бизнесмена Марио Трайков (член на Националния съвет и на Контролната комисия на БСП), кръстен на дядо си – бивш началник в отделение Б на ДС от началото на тоталитарния режим. Трайков-младши се прочу по време на местните избори преди 2 години, когато на предизборната му диплянка се вееха едно до друго знамената на Русия и България. След него се нарежда Владимир Илиевски – син на Радослав Илиевски, който беше кмет на Долна Митрополия и депутат от БСП от 2001 до 2009 г.

С номинация за депутатски мандат от Пловдив е и 34-годишният хирург Атанас Баташки, син на бившия народен представител от БСП и настоящ ръководител на МВР-Болница Илия Баташки.

Кадър “трето поколение” е икономистът Стоян Мирчев – водач на листата в Силистра. Негов баща е социологът проф. Михаил Мирчев, който беше издигнат от БСП за кандидат-кмет на София през 2015 г. Дядо му е 86-годишният Стоян Михайлов, бивш ръководител на отдел “Пропаганда и агитация” към БКП и секретар на Централния комитет на партията до 1988 г., когато е отстранен от Тодор Живков. Това ще бъде втори депутатски мандат за 35-годишния Стоян Мирчев, който започна политическата си кариера през 2013 г. като началник на кабинета на Иван Данов – министър на инвестиционното проектиране в кабинета Орешарски.

Водач на листата на БСП в Перник е Станислав Владимиров (38 г.) – племенник на дългогодишния ръководител на местната партийна организация и бивш депутат Ненко Темелков, потомък на известния активист на БКП от 20-те години на XX век Темелко Ненков. За Владимиров това ще бъде трети мандат като народен представител от 2013 г. досега.

В листата за 21 МИР-Сливен е председателката на Младежкото обединение на БСП – Вероника Делибалтова (29 г., юрист по образование), чийто баща Атанас е пенсиониран полицай, общински съветник и лидер на градската организация на партията. Делибалтова беше част от червената “контрапротестна” група срещу Ранобудните студенти по време на окупацията на Софийския университет през 2013 г.

Член на ръководството в младежката структура на партията от 2016 г. е и Мина Антонова Кутева. В Националния съвет на БСП влизат още дъщерята на покойния депутат Димчо Михалевски – Петя, дъщерята на бившия областен управител на Пловдив Тодор Петков – Ия Петкова-Гурбалова, и др.

Няма как “децата на Партията” да не си приличат – те са представители на една и съща генерация, високо образовани, идеологически лоялни, родени организатори, партийци по кръвна линия. Тяхното политическо пълнолетие настъпи достатъчно късно, за да не изпитват угризения заради наследството от тоталитарния режим – но достатъчно рано, за да го помнят с добро заради известни фамилни привилегии. За разлика от бащите си, никога не са скандирали “Вечна дружба КПСС – БКП”. За тях е въпрос на престиж членството в ПЕС, ръководена от сина на Димитър Станишев – Сергей. Научени са, че “демокрацията ни сполетя”, но знаят как да се възползват от предимствата й. Вярно е, че повечето от тях получават по-скоро “почетни”, отколкото избираеми позиции в листите (за сметка на партийни журналисти като Александър Симов или безпартийни капиталисти като Петър Кънев). До преди 5 години нито един от тях не влизаше на Националния съвет. Някои са фактически членове на партията едва от няколко месеца.

Появата им на преден план изглежда като резултат от конюнктурната случайност – в случая, заради поредната чистка на “неправилните” лобита. А и не всеки наследствен социалист успява в опита си да направи пробив с политическа кариера (справка: Достена Лаверн). Но сред тях вече има лица, в чиито CV-та е вписан поне един депутатски мандат или ръководен пост в държавната администрация.

Корнелия Нинова няма нищо общо с тяхната генеалогия, но и няма друг избор, освен да ги използва – особено след отцепването на АБВ, тоталния организационен срив в края на кабинета “Орешарски” и след кръвозагубата на местните избори през 2015 г. По всичко личи, че рано или късно те ще получат ключовете от “Позитано” 20 след Живкови, Станишеви и Добреви.

 

НА СНИМКАТА: Бившият лидер на БСП Сергей Станишев в глупава пиар акция по събиране на алени макове, които повяхват минути след откъсването.

Дали присадените в листите на БСП нови “алени макове” няма да се окажат политически еднодневки също?

Share on Facebook

Share on Facebook

Корнелия Нинова се прояви вчера като прокурор от времето на процеса срещу Трайчо Костов, наподобявайки висш партиен фунционер от онзи безроден период, когато в изнасилената България е наложена съветската мода всеки противник на съветската окупация и болшевизма ( явен или набеден за такъв) да бъде обвининяван в “национално предателство”. Точно така прозвуча нейното обвинение, че гласувалите в Европейския парламент български депутати в полза на търговското споразумение с Канада били “национални предатели”.

Няма да обяснявам тук по същество абсурдът откриването на нови перспективи за търговия и свободно придвижване с една от мечтаните като модел за подражание демокрации със завиден за целия свят стандарт на живот да бъде таксувано като нещо вредно. В случая ще се огранича на терминологично ниво с въпроса какво означава употребата на клеймото “национален предател” от устата на лидера на партията, която става и ляга с поклони на Изток като правоверен следовник на Кремъл и неговия пророк Путин.

Личната злоба на нашенската Крюела де Нин не ме вълнува. Символиката на думите й обаче е повече от “вълнуваща”.

Ще ви изненадам, но не толкова “предател”, колкото “наци…” в словосъчетанието е истински значимата камбана, която би трябвало да събуди асоциациите и да бие тревога, макар Крюела де Нин да не си дава сметка за това. Тя влиза все по-агресивно в състезанието за “нацията” с други потребители на този политичски инструмент, оказал се толкова печеливш на последните президентски избори.

Ако си спомняте, по времето на съветската диктатура в България “национализмът” беше по-яростно заклеймяван и преследван от капитализма като понятие. С капиталистите комунизмът си шушукаше – я да изкрънка някой долар чрез търговийка, я да открадне някоя технология за своята “планова икономика”.

Капитализмът някак си беше чуждо явление, изкоренено от съветските другари в България до степен, че дори мизерните дребни частни работилнички ( пекарни, бозаджийници, шкембеджийници) у нас бяха смачкани чак някъде ( по мои детски спомени) в началото на 60-те години като вреден атавизъм от идеологически отречения капитализъм. Докато национализмът изначално се схващаше като най-голямата вътрешна заплаха за комунизма с неговия ялово еднополов интернационализъм. Пък и срещу кого би възразил един български националист по време на съветската окупция, ако не към чуждата окупационна нация и подставените й лица – както се случва навсякъде в цялата човешка история?

Изкореняването на национализма беше приоритет, който може да се състезава за първото място по репресии само с преследването на антисъветизма. Националистите от времето на кобурггската монархия автоматично и вкупом бяха етикетирани като “фашисти”, макар в огромната си част да са били именно националисти – ако щете и шовинисти, но не непременно “фашисти”.

В началото на т.н. преход, когато съветските слуги в България загубиха за кратко почва под краката, първата им реакция беше като на Сталин пред лицето на външната германска опасност: изоставиха интернационалната дрешка на закачалката в олющената комунистическа баня и набързо прегърнаха национализма за целите на оцеляването ( си).

Най-големият им успех, който , обаче,  се изплъзна тогава ( и сега продължава да не се осъзнава ) от вниманието на обществото, беше трансформирането на робската вярност към СССР в любов към Русия. Изглеждаше малко странно при видимата разруха на сгромолясалата се империя, но инвестицията се оказа плодоносна за наторяването на обеднялата българска проруска почва – например чрез прескачането от един нац. празник в подобен нац.празник, не просто свързани с една и съща чужда нация, а изцяло породени от нея. Нямаме подобни в това отношение в целия свят.

С идването на Путин в Кремъл дремещите клетки на руското влияние бяха активирани и организациите, работещи публично за него не просто живнаха, а пуснаха пипала навсякъде. Върховно е в това отношение творението, което генералът от КГБ Решетников не спира да хвали като единствено по рода си в света, под формата на Нац. движение Русофили- чак и “Ню Йорк таймс” му обърна вече внимание. https://www.nytimes.com/2017/02/04/world/europe/bulgaria-trump-russia-putin.html?_r=0

Имаме си Нац. движение, претендиращо да обединява членска маса от десетки хиляди български граждани по един единствен признак: според преклонението им към чужда държава.

Ето това е НАЦИОНАЛНО ПРЕДАТЕЛСТВО, поставящо на първо място интересите на чужда нация.

Оглавяваната от Крюела де Нин партия е в пълна симбиоза с това предателско явление. БСП все по-трудно може да бъде различена по свята реторика от националните предатели, действащи в полза на чуждата държава. И не само по приказките си личи това, но и от фактите.

Както вече съм отбелязвал, главното кадрово изискване за заемана на висок пост в президентската или правителствената администрация в момента в България е лустрацията по проруски признак – няма нито един промъкал се новозначен българин или българка в екипа на президента Радев или в служебния му кабинет, който може да бъде заподозрян в нелоялно отношение към Москва.

Следващият стадий? Той вече настъпи. Вижте листите на БСП за предстоящите избори и ще ви стане ясно, че в новото българско Народно събрание след някой друг месец ще доминират яростни адепти на рашизма в България както никога досега от времето на съветското иго между 1944 и 1989 г. Тези нахъсани рашисти са като руски мини, заложени вече от БСП и от други руски сапьори, използвани да взривяват пътя на България към просперитета, постигнат от съюзници, като Канада. Защото на Путин и компания не им е нужна силна и богата България, а такава с кратери от руските мини по европейския й път, на която да се подиграват ( безнаказано) рашистките пропагандатори като на най-бедната в ЕС ( макар доходите на българите вече да са двойни спрямо средните за Русия).

“Наци” русофилството е национално предателство, за което лична вина си навлича и Круела де Нин.

 

НА СНИМКАТА: Крюела де Нин в естествената й среда на русофилско сборище

Share on Facebook

Share on Facebook

Детската писателка Весела Фламбурари, автор на поредицата „Приказки от горната земя“, се похвали с нова книга и то издадена първо в чужбина. Босненското издателство „Bosanska riječ“ пуска на пазара „Нещото в тъмното. История в черно и бяло“, която все още не е излизала още на български. Илюстрациите са дело на художничката Радостина Нейкова, а преводът е на...

Това не е никаква шега, а точно доказан научен факт, който ни се поднася и гарантира за достоверност и качество от българската Агенция за ядрено регулиране (АЯР), на собствената и интернет страница, в раздела Полезна информация (за матря...

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/95147-de-profundis-srestata-putin-tramp-i-oste-za-politicheskiya-haos-koyto-se-stremi-kam-red.html

Имам чувството, че някакво пролетно слънце се показва иззад надвисналите доскоро над главите ни черни облаци, граждани – слънцето на хаоса, който, дори без да иска, се стреми към ред.

Така си е, всяка хаотична система в даден момент започва да произвежда ред, за да оцелее. Той може да е странен, необичаен и невиждан да момента, но все пак е някакъв вид ред. А ако казаното ви се струва парадоксално, питайте някой физик или климатолог, той ще потвърди.

Та в нашия случай намекът за нагласа към леко подреждане на нещата по света и у нас идва първо откъм новата президентска администрация на Доналд Тръмп.

Едната обнадеждаваща вест е, че Тръмп безцеремонно се раздели със съветника си по националната сигурност и личен приятел Майкъл Флин. Причината? Флин още през декември, преди официално да встъпи в длъжност, е обсъждал с руския дипломат Сергей Иванович Кисляк темата за американските санкции срещу Русия.

Какво са си казали и докъде е стигнал разговорът, само те двамата си знаят, пък и няма значение. От Кремъл се опитаха да защитят Флин, като за пореден път самоотвержено излъгаха, че такъв разговор изобщо не е имало. На тези изпечени лъжци обаче отдавна никой не им вярва, дори когато казват истината.

Важното е друго – че във Вашингтон политическото приличие и принципните правила на поведение са още в сила и ще останат дори при новия президент Тръмп, когото някои смятат за разрушителен политически тайфун. Знакът е ясен – своеволие като това на Флин се счита за недопустимо. И непростимо.

Още по-трудно стана положението, защото, почти веднага след Флин, от Белия дом излетя и новината, че Тръмп настоява Русия да си върне Крим на Украйна. Ами сега? Тръмп настоява…..Да не би да е станал някакъв сакатлък в КГБ? И горката Мария Захарова – пак ѝ порасна носът заради папагалското повтаряне на абсолютно недоказуемото твърдение, че Крим е руски, така че няма какво да се връща. Като цяло искам да кажа, че ситуацията в Щатите упорито продължава да не си прилича със ситуацията в България, въпреки усилията на българските тръмписти от ДС, които основаха клуб и по метода на заклинанието се опитват да подкрепят новия американски президент.

Ами сега – подкрепят ли те Тръмп за уволнението на Флин или не го подкрепят? Подкрепят ли настояването му Русия да си върне Крим на Украйна? Щото Кремъл явно не го подкрепя и май ще трябва да развалим клуба…..

Но не е само това, съществуват и още важни разлики между Америка и България.

При нас например лидерът на БСП Корнелия Нинова миналото лято открито и организирано обсъди с прононсиран руски шпионин името на бъдещия български президент, тоест, бръкна твърде дълбоко в темата за националната сигурност – и пак нищо не ѝ се случи. Не само никой не я уволни от никъде, но и все повече я ласкаят като реформатор на БСП, жив да не бях.

Но, така или иначе, трябва да отбележа с патриотично задоволство – много имат да ни догонват американците в това отношение, ей, далеч напред сме…..

Почти по същото време като Флин във Вашингтон, в София пък Елена Йончева бе уволнена от президентския екип. Не, че искам или мога да ги сравнявам двамата персонално, пази, Боже. Единият измежду тях е красавец и сравнително умен, другият е само красавец.

Но като се замисля, установявам, че по отношение на самия акт разликата е огромна – там уволнението се случва, за да бъде изваден от голямата политика някой, който дрънка глупости. Тук е обратно – уволняват човека, точно за да влезе в голямата политика, тоест, за да продължи да си дрънка глупости, както досега, но на ново, по-високо ниво.

Втората добра новина откъм Белия дом се отнася за дългоочакваната среща Путин-Тръмп. Имам предвид, че добрата новина в този случай е липсата на каквато и да било реални новини за такава среща.

Мина почти месец, откак новата американска администрация пое властта, но срещата продължава да е все толкова имагинерна, колкото и преди. Това явно изнервя руснаците, кара ги да губят търпение и те започват да творят идиотщини.

Да, чухме как лично императорът Путин от Любляна призова колегата си Тръмп да се срещнат точно в Любляна – този наистина прекрасен европейски град.

Но – ядец. Очевидно някой на бърза ръка подсказа на кремълското величие, че тази работа не е като онази с Крим например и няма да стане толкова лесно, колкото на него му се иска. Или поне няма той да определя мястото, датата и дневния ред на срещата.

Но тъй като руснаците не обичат да оставят прогресивното човечество с впечатление, че нямат последната дума във всичко, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков измисли начин да се запише сред медийните голмайстори.

Той поднесе на шашнатия свят потресаващата, най-фантастичната, а вероятно засега – и най-премълчаваната – сензационна новина за предстояща среща между двамата президенти. Ако не сте научили – тя ще се състои през юли в Хамбург. Защо тогава и защо там ли? Ами защото тогава и там има среща на Г-20. Но все пак руската дипломация отново победи, нали се сещате, отново победи.

Своята увереност за светлото бъдеще Песков изрази по следния начин: „Ние изхождаме от това, че през юли ще се проведе среща на „двайсетицата” в Германия, където президентите така или иначе ще се срещнат”.

О-о-о, да, ще се срещнат. Ще се срещнат и още как – за една минута в кулоарите. И ще разговарят по темата „здравей-здрасти”.

Дори и за по-дълго да се срещнат обаче, то няма да е чак толкова дълго, та да се разберат за подялбата на света и да си гарантират свободата всеки да си управлява неговата собствената половина, както на император Путин му се иска.

Тръмп вероятно вече е достатъчно добре информиран не само за руската подлост при воденето на преговори и особено при спазването на постигнатите договорености, но и за жалкото състояние, в което реално се намира руската политика, руската икономика, руската наука, руската култура, руската социална система и всичко друго руско, включително руската армия, естествено.

Нали знаем, че няма как цялата ти държава и общество да са напълно разкапани, а само армията ти да е перфектна?

На всичкото отгоре този път край Хамбург император Путин едва ли ще си позволи да пристигне предизвикателно, с цяла военно-морска флотилия, както направи преди време за срещата на Г-20 в Австралия.

Тогава журналисти и политици в Сидни и Мелбърн го скъсаха от подигравки, защото се оказа, че прехвалената руска бойна флота е три поколения назад от тази на Австралия.

Още повече, сега вече имаме и наш, европейски опит в подигравките, заради знаменитото пътешествие на тъй наречения самолетоносач „Адмирал Кузнецов”, който усмърдя на дизел и Париж, и Лондон, докато креташе през Ламанша към Сирия и внимаваше някой самолет да не се капичне без време през борда.

Но, така, де, среща на Путин с Тръмп все пак ще има.

И на нея със сигурност ще стане ясно кой кой е в действителност. И също – кой трябва да си знае гьола и защо.

Третата добра новина, за която искам да ви светна, граждани, си е чисто българска – категоричната заявка, направена от лидера на БСП Корнелия Нинова, че БСП няма да прави по никакъв начин и в никакъв случай управленска коалиция с ГЕРБ. Тази заявка бе потвърдена онзи ден и от другата нова партийна звезда Елена Йончева. Какво означава това обаче? На първо място – че БСП е готова да управлява отново заедно с ДПС. То няма и как да бъде иначе. В следващия парламент, който, според социолозите, ще се състои само от пет партии, просто няма как комунистите да управляват сами или без ДПС.

А че те искат да управляват на всяка цена, личи от трескавото вълнение, което ги е обзело напоследък. Това е нещо като сценична треска, не сте ли забелязали през годините – винаги така силно се вълнуват в навечерието на голямото крадене, горките. И това ги издава. Обаче на тях пък не им пука.

Вторият резонен въпрос, който повдига заявката на Корнелия Нинова, е как при нужда БСП евентуално ще успее да пришие към управленската коалиция с ДПС и тъй наречените „патриоти” или поне част от тях – например Волен Сидеров и Красимир Каракачанов, които вече са ясно доказали, че българският им патриотизъм се простира в много широките граници на Руската империя.

Третата тема е дали готовността на комунистите за съвместно управление важи за другите уж десни формации като РБ, Нова Република, пък дори и Да, България, макар че там случаят е съвсем друг. Подозирам, че ниновчетата не са питали никоя от тези формации, а просто си дрънкат, както обичайно правят, без да се замислят какво казват. Или пък го казват с цел да подведат публиката.

Така или иначе, интересна е способността на комунистите гръмогласно да викат „хоп”, далеч преди да са скочили. Тя подлежи на нещо повече от обикновен политически анализ. Направо за докторска дисертация пък си е темата за тъй наречения „народ”, който, щом отдалече чуе комунистическото „хоп”, опитва се да скочи трупешката заедно с тях. А често дори – вместо тях.

И го прави вече толкова години, макар винаги след това да се оплаква от силни болки в задните части, върху които неизменно се приземява.

Но, така или иначе, граждани, хубаво е да знаем с кого комунистите искат и с кого не искат да се коалират. Колкото и да е измамна тяхната природа, това знание може да е все пак някакъв ориентир за изтерзаните ни от популизъм електорални души.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Книгите за Хари Потър съпътстват детството на мнозина от нас. Доколко обаче феновете на младия магьосник познават света му? Поставили сме си за цел да разберем това и заедно с Читалище.то, изд. “Егмонт” и сайта „Детски книги“ да отличим най-верните сред тях. Срещата “Познаваш ли света на Хари Потър?” на 18 февруари от 12 в...

Продължавме из Кавказ заедно с Боряна – започнахме с Грузия, а днес сме в Армения.

Приятно четене:

Армения

част втора на

Грузия и Армения – снегове през октомври 2016

Към Гюмри

На другата сутрин маршрутката, с която ще пътуваме до Армения идва да ни вземе от квартирата. Пътуваме общо 5 човека. Пътят е кофти, с дупки, но много по-добър от вчерашния. Минаваме границата без проблем. Веднага се вижда, че в

Армения

са чували за ремонт на инфраструктурата. Дупките са изкърпени. Сред голите хълмове се виждат малки селца. След час сме в Гюмри и веднага има маршрутка за Ваназдор. Първоначалната идея да разглеждаме града отпада. А и по пътя видяхме достатъчно. Всички градове в Армения са изградени от тъмнорозов камък. Има и постройки от гранит или най-скъпия – базалт. В тази страна това е естествения строителен материал – цялата е от камък. Строителството не ми харесва – тежки правоъгълни сгради, много от тях – от времето на социализма. В Армения живеят 3 млн. души, а арменската диаспора по света е 7 млн. Сега разбирам защо.

Всичко говори за бедност

Градовете са ниско строителство, разхвърляни нашироко. Няма ново строителство.

Като се заговориш с някой арменец, в първото изречение ще ти каже как се казва, а във второто –„ Знаете ли, че ние първи сме приели християнството за държавна религия?“ и съответно са много горди с техните манастири и църкви, повечето строени след 9 век, многократно разрушавани от персийци, монголи, мюсулмани и възстановявани в по-добри времена. Строени са от камък /че то няма от какво друго/ на високи и панорамни места и оцеляват без много поддръжка.

На другата сутрин се запознаваме с арменския ни гид – около 30 годишен. Поемаме по манастирите. Тук ремонтират пътя и заобикаляме по макадам – около 25 км. М. иска да му се плаща накрая на деня.

И понеже му спестихме около 200 км, защото по програма трябваше да ни вземе от Ереван, а самия той живее в Цханадзор, безкрайно се изненадвам , когато ни иска още 25 долара, защото бил заобиколил. И ние го посдъвкахме. Съкратихме програмата с два дни, помолихме го да не пуска музика в колата – беше чалга. Той явно се беше настроил на друг вид туристи – да ни води по ресторанти и да яде за наша сметка. И през следващите дни темата му беше, колко струва бензина на 100 км. И се опитваше да изкрънка още. Чакай бе човек, ти сам си определи за кой ден колко искаш. Ние не сме се пазарили

През първия ден посещаваме

• Одзун,
• Аштарак (Ованаванк, Сагмасванк),
• Алаверди ,
• манастира Санаин -Ахпат –Ахтала.

Пътят минава по долината на река Дебед / само по коритата на реките и в селата има дървета/, а повечето от манастирите са на високото и голо плато над нея. Там беше и коминът на някакъв завод, оцелял от времето на социализма, който гордо пушеше и замърсяваше цялата област. Денят беше слънчев и хладен. На следващите снимки се вижда комина над р. Дебед

и пазар по пътя, където продават местния еквивалент на филе Елена. Направеното от вносно месо е много по-евтино.

И Севанаванк

На втория ден тръгваме

към езерото Севан – Айраванк, Севанаванк и Норатус

– най големия гробищен комплекс, известен с древните си хачкари

Хачкарите са прочутите арменски кръстове, чиито краища разцъфват като цветя. Твърди се, че няма два еднакви, но моето нетренирано око не може да види разлика.

Самото езеро е прекрасно,

а по пътя край него продават кофи с плодчета от облепиха, твърди се, че извлеченото масло действа обезболяващо. Продават и риба – прясна и чирози. По пътя към Джермук М. се обажда в някакъв ресторант да ни приготвят обяд. Ние си поръчваме риба, а той – кебап. Въпросният ресторант е малка колибка на брега на река Воротан. Има 2 – 3 беседки за гости сред дърветата, а рибата ни беше нанизана на шиш, спуснат вертикално във вдълбана в земята пещ, заедно с кебапа, а по стените бяха налепени хлябовете – този път тънки като салфетка. Сиренето, което ни поднасят без да сме го поръчали беше най доброто, което ядохме на тази екскурзия , с вкус на качествено бяло саламурено сирене. Иначе сиренето, което се продава беше с вкус на вар, много солено и на дупки. По същото това шосе, което е международния път Грузия – Иран забелязваме много други подобни „заведения“.

А как ходят децата на училище? – Чудя се аз.

А , те не спят тук, връщат се в града, казва М. След обяда се отклоняваме на север , към

Джермук

Градчето се води балнео курорт и е пълно с хотели. На най-личното място, от същият розов камък, обаче полиран, се извисява огромен прескъп хотел на веригата ХАЯТ. На паркинга има две коли. Под един покрив срещу него са разположени делви, в които се излива минерална вода с различна температура. Всичката има вкус на ръжда.

Jermuk, Армения

Джермук значи гейзер

и наистина, над града има два такива. Пътят е 8 км офроуд. Времето е облачно, но топло, а прогнозата за следващия ден е за сняг.

Направо не мога да повярвам, когато

на другата сутрин виждам от прозореца една педя сняг

Добре че М. беше сложил зимните гуми. Връщаме се на международния път, който си е най-обикновено двулентово шосе, лъкатушещо нагоре и надолу по голите баири. Тирове закъсват по завоите, който има вериги – слага. Не знам дали някога Армения ще приключи със социализма, но това си има и положителните страни. Там няма безработица, всяко селце е газифицирано а по шосето се появи ЗИЛ и двама души разпръскваха с лопати пясък от каросерията. По пътя се отклоняваме към ЗОРАЦ – КАРЕР, или както го наричат – арменския стоунхендж

Всъщност прилича повече на нашия кромлехт при с. Главанак – наредени в кръг неодялани камъни, само че техните са с дупки. Някои учени търсят кои звезди се виждат през тези дупки. Другото, много по-прозаично обяснение, че там са си връзвали конете.

Отнасях се скептично към второто обяснение, докато не отидохме там. Че то наистина няма да какво друго да вържеш въже. Толкова е голо.

Бързичко се връщаме в колата, подгонени от снежната виелица. А в интернет пишеше, че октомври бил най-подходящия месец да се посетят тези страни. Местните също казват, че това не е обичайното октомврийско време, обаче това не ни грее.

Чудя се, дали да не отложим посещението на

манастира Тетев

за другия ден. Решаваме все пак да отидем. До манастира се стига и по шосе, но туристите ги прекарват да отидат с лифт. Самият лифт и панорамната гледка от него също е атракция. Даже е влезнал в книгата с рекордите на Гинес с най-дълго разстояние между два стълба. Обаче ние, както и група френски и холандски туристи виждаме само облаци и мъгла. На самия манастир мъглата малко се вдига и се разкриват дълбоките каньони, които го заобикалят. За върховете обаче нищо не мога да кажа.

Връщаме се с лифта и слизаме с колата под него. И тук има минерални извори и даже басейнче. През лятото сигурно е чудесно. Арменците много се гордеят с водата си. И имат право – водата се пие навсякъде и е изключително вкусна.

Качваме се обратно в колата, подминаваме Горис и стигаме в градче със звучното име

Хндзореск – пещерния град на Армения

До него се стига по стръмна стълба, която слиза дълбоко в клисурата. Пещерите са и от двете и страни, свързани с висящ мост, има и изоставени къщи, скрити сред дърветата. Мостът е дело на архитект, роден в същото това село, което допреди 60 години е било обитаемо?!? При други обстоятелства с часове бих се скитала на това живописно място, обаче вали дъжд, а където не е кално има хлъзгави камъни.

И така,

връщаме се в Горис,

където срещаме нашите спътници от лифта. Тръгваме из града. В центъра има широк площад, който в момента е преобразен в паркинг, а наоколо са административните сгради в любимия тежък стил и любимия тъмносив цвят. А околността е много живописна, вижда се и Хнзореск. Изобщо в цяла Армения сред еднообразните хълмове се разкриваха невероятни каньони.

На другия ден времето е също толкова отвратително, но с приближаването ни към Ереван снегът минава в дъжд.

Наред е

манастира Нраванк

– намира се в долина на юг от пътя в една розово-оранжева долина и самият той е в същите цветове. Точно на разклона пък е

Птичата пещера,

в нея са открити следи от праисторически хора, а в земята са вградени КВЕВРИ, нещо като огромни делви, в които древните са правели виното си. Арменците се гордеят не само с коняка си, но и с виното, така, че наред е

Виненият завод Арени

и дегустацията. Арени е име, известно на винарите в целия свят именно заради тази пещера. Много страни спорят, коя е родината на виното, включително и ние. Учените, изследващи генома на гроздето смятат, че то произхожда от района в който сме –Грузия, Армения и източна Турция. По шосето продават домашно вино и аз спират ма опитам

вино от нар. Честно казано, има вкус на оцет.

В завода първо правим обиколка на производствените помещения, поточната линия е внос от Италия, с капацитет 1200 бутилки на ден. А те правят толкова годишно. Заедно с виното ни поднасят и чепки грозде – бяло и червено. Виното е много приятно. Да кажа и

две думи за коняка

По време на едно изложение в Париж където питиетата участвали само с номер, изписан на бутилката, арменският коняк се харесал най-много. Именно затова това е единствения коняк, произвеждан извън Франция. Другите питиета от винен дестилат се наричат бренди

В Ереван

сме си букнали квартира в „Традиционен арменски дом“. На снимката имаше един интересен хол. Нас обаче ни вкарват в нещо като килер с легло персон и половина, долепено до стената, а тоалетната е някъде по стълбите между етажите. Дюшечето е дебело два пръста, одеалцето един, а навън е около нула градуса. Има и други гости на горния етаж, но не видяхме как е там. Оставяме си багажа и тръгваме да разглеждаме града.

На две спирки с метрото е Площада на Републиката, който доста наподобява съименника си в италианската столица. След него се навлиза северния проспект – от същия розов камък /но полиран/ са построени съвсем нови сгради в същия тежък стил. Проспектът е пешеходен. От двете страни се редят магазини на Гучи, Валентино и какви ли не дизайнерски магазини, които общо взето стоят като музеи с цените си. Изобщо, целият проспект е като телепортиран от далечното за Армения бъдеще.

След проспекта минаваме покрай операта – в любимия сив цвят и отиваме да видим

КАСКАД – новоизградената забележителност на града

И след като драпаме по стълбите до четвъртата площадка, разбираме , че в лявото крило си има ескалатори. Последните етажи още се изграждат. Комплексът е от светъл варовик, но стилът си е същият. А в ляво съзираме хотел Каскад и отиваме да питаме колко е нощувката. Цената е 80 долара, но ни казват, че на двеста метра по улицата има и хостел със същото име. За смешната цена от 12 долара. Така, че се връщаме в квартирата и аз казвам каквото си мисля през цялото време – че такива квартири ние не предлагаме и на сирийските бежанци, взимаме си багажа и се местим.

Следващия ден е посветен на

манастирите около Ереван – Патриаршеската катедрала Ечмиадзин , Гехард и Гарни, както и вулканичната планина Агарац

При Гарни виждаме и единствения дохристиянски храм. От всички тези места трябва да се вижда планината Арарат, която доминира над цяла Армения, обаче, къде ти, в това време не я видяхме нито веднъж. Тук трябва да кажа, че арменците не са точно православни, те са грегорианци. Църквите им са с открити олтари, както католическите, стените са голи. Естествено Ечмиадзин е изрисуван, напомня ми Св.св. Петър и Павел в Рим. И в Армения и в Грузия се отдава изключителна почит на светата майка с младенеца

Нейното изображение присъства неизменно във всички църкви. Късно вечерта потегля влакът Ереван – Тбилиси, който върви на четна дата в едната посока, на нечетна – в другата. Бях чела, че можеш да се качиш и по-рано, ако е композиран. И така, качваме се ние и тъкмо хапнахме, пристига една разлютена шафнерка и ни разпорежда да слизаме. Когато вижда билетите малко се успокоява и казва, че можем да оставим багажа. Слизаме и тя изведнъж се преобразява в любезна и общителна лелка и се заговаря с нас. Е няма такъв влак, такова друсане , изобщо не можахме да мигнем. Сякаш се движеше по калдаръм. С облекчение слизаме в Тбилиси.

Очаквайте продължението

Автор: Боряна Йовкова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Армения – на картата:

Армения

Booking.com