Но преди да разберем, какво и как са направили на "бедната" кралица нека си припомним, с кого и как сладко сладко си сърбаха ракийката? А това се случи преди близо година и половина, през октомври 2015-та г., в Бъкинг...

Дойде време да изкупя ( повече от) един грях” в очите на онези, които смятат, че не трябва само да се критикува и че е лесно да стоиш отстрани и само да посочваш негативите, без да даваш алтернативите. Но го правя с предварителната уговорка, че няма да публикувам коментари на желаещите (също така) да се нахвърлят върху споменатите по-долу имена – че отгоре на всичко и анонимно, включително с хитроумни намеци, за да избегнат моята “цензура”.

Желаещите да посочат несъгласието си със споменатите в този текст кандидати за депутати, са свободни да се обърнат към сайтовете на съответните партии. Защото не желая ivo.bg да бъде превръщан в територия на водените и без това “граждански войни” между принципни съмишленици и в плацдарм за престрелките, в които “приятелският огън” взима повече жертви, отклокото при стрелбата от левите окопи.

Иначе казано пиша този текст “за сведение”- ако някой се интересува от мнението ми. От ( горчив) опит знам, че т.н. дискусия между десните съмишленици лесно се превръща в битка между тях и не желая нито да я паля, нито да я “модерирам”, т.е. да я поддържам с нови съчки в огъня.

Не че правя някаква лична класация ( че кой съм аз, да заставам в такава поза?!), макар да имам право на всякаква ексцентричност в личния си блог, който не натрапвам никому. Но искам да поздравя различни партии за избора да издигнат доказани с дейността им личности в листите за следващия парламент.

В скъпернически краткия “списък” по-долу няма да видите имената и на други , заслужили ( по мое скромно мнение), личности. Защото не ми се интригантства с препоръки, които не са ми поискани. Нямам претенции за изчерпателност на положителните примери.

Поздравявам “Нова република” за решението да поставят начело в листите си триумвирата на единствената ярка опозиция на статуквото на вътрешния сговор и рашисткото съглашателство в предишното Народно събрание, състоящ се от депутатите Методи Андреев, Петър Славов и Мартин Димитров. Който е следил дейността на тази будна клетка на българското общество в парламента, ще ме разбере.

Паздравявам “Да,България” за това, че са успели да убедят други трима професоналисти от най-висок ранг в познанията им за международните отношения ( и междусъюзническите на първо място), като Велизар Шаламанов, Стефан Тафров и Александър Кьосев. За ветерна на българската демокрация Пламен Даракчиев- също.

И да, подкрепям изненадаващото за мнозина включване на Евгений Михайлов и Георги Боздуганов  на челни позиции в списъка на ДОСТ, което не им носи автоматично гаранции за депутатски пост при лютата битка за гласове в конкуренция с ДПС, но е сигнал в правилена посока. Насочена е към бъдещо приобщаване на онзи сегмент от българските турци, който има потенциала да стане значим съюзник на българските прозападни партии, за които е трудно да вземат такъв завой за съюз с ДОСТ като колективно решение.

Решението на Евгений Михайлов и Георги Боздуганов вероятно ще предизвика обичайните страсти в демократичната общност поради причини, които не искам да човъркам. Стойността на това решение е в символиката на жеста, а не в очакването за сензационен електорален пробив. Това прави чест на двамата кандидати, които трудно могат да бъдат заподозрени като “службогонци”, присъединявайки се към формация, на която социолозите не дават никакъв шанс да прескочи парламентарния праг.

Случаят е повод да призная, че съм грешал в оценката си за Лютви Местан в лично качество. Не си приписвам “заслуги”, но съм коментирал ръководената от него ДПС пред чужди кореспонденти ( например от “Ню Йорк таймс”) като проруска и за моя изненада соченият за най-влиятелен вестник в света наистина за първи път определи партията като такава в статията си края на декември 2014 г. Беше голям пробив. Медиите на Запад  близо четвърт век щадяха ДПС в това отношение заради страдалческото минало на българските турци в НРБ.

Пробивът разгневи тогава Лютви Местан и той поиска извинение от всекидневника, но в днешно време самият той признава, че не е бил прав, тъй като под влиянието на Доган и подобните му ДПС наистина се доказа като проруски инструмент за влияние в България.

Надсмях се над г-н Местан, когато се обиди, защото не му вярвах, че наистина се е засегнал от нещо, което намирах за очевидно. С течение на времето обаче той се превърна в един от малкото политици в България, които дръзват да наричат нещата с истинските им имена по отношение на руската намеса. Тази позиция заслужава подкрепа.

Евгений Михайлов и Георги Боздуганов може да не постигнат нищо на депутатското поприще, но дадоха знак, който трябва да бъде забелязан ( и последван) от онези, които споделят опасенията, че опитите на България да се отскубне от прегръдката на руската мечка изискват обединение на усилията и заравяне на братоубийствената томахавка, от чието размахване печелят само червенокожите и мелезите от племето ГЕРБ, които се правят на бледолики.

За разведряване си позволявам на края малък каламбур в духа на текста с обобщението като за случая: Да, на Боздуганов, не на томахавките!

Share on Facebook

Главният редактор на „Сиела“ Захари Карабашлиев е гостът във второто издание на поредицата „Издателите“, организирана от „Аз чета“ и Читалище.то. Срещата с него е на 27 февруари от 19 ч. в кафе-клуба на Читалище.то на ул. Лавеле №11 в София. Карабашлиев е автор на книгите „18% сиво“, „Симетрия“, „Откат“ и „Кратка история на самолета“, а през...

Пламен Асенов, специално за Faktor.bg – http://www.faktor.bg/mnenia/lacheni-carvuli/95732-de-profundis-ste-pobedi-li-ninova-borisov-i-drugi-savetski-pesni.html

1. Корнелия Нинова – кокошката, която се прави на петел

„Ще победя Бойко Борисов” – закани се тъй нареченият лидер на тъй наречената БСП. Аз силно се уплаших от заканата и ходих на ходжа да ми лее куршум. И как не – тя нали веднъж вече шибна на Борисов два шамара…..

После обаче реших, че храброто НСО си е взело бележка – няма да повтори жалкия си провал с Доган и да я допусне чак толкова близо, та да му шибне шамарите. Пък и телохранителите вече са предупредени. Така, де, поне от историята те би трябвало да знаят, че от печен комуниз може да се очаква наистина всичко лошо. А ако шефката на комунизите не е печен комуниз, не знам тогава кой…..

И започнах да гадая – на какво точно въпросната девойка ще бие Борисов. На карате? Доста ще трябва да потренира – поне за формите, ако не толкова за съдържанието. Но и за съдържанието, де. На тенис? Надали, това само Гришо го може. И то ако Борисов няма ден. На футбол? Айде, бе, сериозно ли – крушовишка круша срещу банкянския тигър…..

Оказа се, че Нинова смятала да победи Борисов като кандидат-депутат в софийския 25-ти район. Може. Само дето не разбрах какво от това – орден „Стара планина” ли ще ѝ връчи президентът по този повод. Или двойна заплата ще получи Нинова и две места ще заеме в Парламента, не едно. Вместо да каже как точно смята да докара страната до обещания демографски взрив и да ни направи пак 8 милиона за следващите четири години; вместо да разясни как под нейното вещо премиерско ръководство няма да има ни един сънародник под чертата на бедността; вместо да разкрие как чрез рестрикции ще стимулира икономиката или поне – как ще накаже мръсните предатели, подкрепили европейското споразумение с Канада и европейските санкции срещу Русия, тя седнала да се заканва и да създава сюжети за предизборни махленски клюки.

Казвам ви, граждани, тая Нинова е кокошка, която се прави на петел. А който повярва, че наистина е петел, ще се изненада, щом тя започне да снася червени комунистически запъртъци из цялата ни мила родина.

2. БСП и листите, листите

Голям шум покрай обновените, променени, заменени, трансформирани, модифицирани и метаморфозирани листи на БСП напоследък се вдига, граждани.

Направо се сетих за прочутия разказ на Кафка: „Една сутрин Грегор Замза се събуди след неспокойни сънища и откри, че в леглото си е преобразен на огромно насекомо”. Хлебарка, за който не знае.

Същата работа и с нашите комунизи. В опозиция, те винаги имат неспокойни сънища, треска ги тресе, защото си представят как през това време някой друг експлоатира безогледно Солунската митница. Подсъзнанието им направо крещи, че това е вселенска несправедливост, че въпросната митница се полага само на тях – те с кръв са я взимали, без кръв няма да я дадат.

И други съветски песни, както казваше един приятел преди много години.

Та сред ключовите номера в тазгодишната предизборна кампания на комунизите е номерът с листите. Нови имена, нови лица, нови зад…..пардон, щях да се изтърва пред децата. Нови хлебарки, с други думи, току-що събудили се, оглеждат за плячка наоколо – но винаги избягват ужаса да зърнат истинския си лик в огледалото.

Ново лице комунистическата промяна е Тома Томов, моля ви се. Ма той бил велик международник. Пък аз като един невежа смятам, че велик международник е някой, чиито анализи се публикуват в големи международни издания и се четат в цял свят. А не някой, дето цял живот, по волята на комунистическата ДС, обучава българското народонаселение на вечна дружба с великия Съветски съюз.

Да, като второ поколение комунистически „международник”, Томов е малко по-изтънчен от първото поколение пълни неграмотници, които вървяха с рогата напред. Но от това работата му не става по-добра, обратно, влошава се. Защото ако не знаеш истината и защитаваш лъжата, това е обикновена тъпота. Но да знаеш истината и въпреки това да защитаваш лъжата, е морална тъпота.

Ама пък Еленка Йончева каква е смела, ще каже някой, сетил се за нейните репортажи от Ирак и Венецуела. Да, бе, и аз се сетих за тях. В Ирак Йончева отиде, за да защитава социалистическия диктатор-убиец Саддам Хюсеин от международната общност, а във Венецуела – за да възхвалява социалистическите реформи на Уго Чавес, довели тази прекрасна страна до истинска просешка тояга.

Ами проф. Иво Христов – той поне е наистина ново лице, от гражданската квота е, няма нищо общо с БСП и, както сам твърди, не носи отговорност за нейните магарии.

Е, това се казва да пипнеш на баницата мекото – ползваш благата от магарето, но не отговаряш за магариите му. Ако така дават – някъде другаде обаче, не в БСП – и аз бих се записал.

Та въпросният професор ръси политически бисери и лъжи във всичките си изяви. Той например твърди: „Нашите проблеми не са леви или десни”. Също: „Необмислената евроинтеграция доведе до това, че 2,5 млн. българи заминаха в по-добрия свят”. Но най-забележителни са изявите на новото комунистическо лице по темата Русия. В едно интервю за Канал 3 през ноември 2016 година Христов заявява: „Крим винаги е бил руски”. Тази толкова нагла и опашата лъжа няма нужда дори от кратък исторически екскурс, за да бъде опровергана. Но още нещо важно казва светиня му социологическа: „Българите са проруски и който не му изнася,трябва да си смени живота”.

Представяте ли си, граждани, този наглец още през 2016 започва да се разпорежда с живота ни. А какво ще стане, ако през 2017 той и партията му наистина вземат властта. Лично аз имам опит с подобни типове, макар не професори по хуманитарна наука, а ченгета от ДС. Случката е отпреди промените през 1989 година, в полицията те заплашиха да ме изритат в Турция, защото защитавам турците. Пък аз ги попитах да не би да са по-големи патриоти от мен, та да решават къде ще ме изритат и къде не.

Та Имо Христов, новото лице на БСП, явно е нещо като малкото братче на онези тъпи и нагли ченгета, щом се е заел да ми казва какво да правя с живота си, ако не мога да търпя гадната му воня. Ай сиктир, бе, охлюв!

3. Към „Южен поток” – все едно с Макаров или с „Макаров”

Руският посланик в София Анатолий Макаров заяви в Русе, че за първи път чува за някаква си руска намеса в българските избори и се надява никога повече да не чуе.

Аферим! Машалла! Ашколсун! Аз пък все едно чувам граф Игнатиев ефенди да прави политика в полза на България…..

Всъщност словата на Макаров ми звучат като предупреждение към отговорниците в България подобни безотговорни приказки да не се допускат повече, поне в публичното пространство. Но аз съм малко изкривен – лесно разбирам подтекстовете, щото много текстове са ми минали през ръцете.

Е, донякъде можем да разберем човека, все пак. Първо, той е отскоро в София и може би не иска още от самото начало да лъже най-брутално братята българи, така че по-добре да не го предизвикват. Току-виж, не му издържат нервите и вземе, та се изтърве за руската хибридна война срещу страната ни, както се изтърва, макар с половин уста, служебният военен министър Янев.

И второ, отричането докрай, дори да те хванат в самия креват, е сред най-ефективните похвати на гьобелсовата путинска пропаганда. Поне в Кремъл така смятат, де. Онзи ден например самият прессекретар Дмитрий Песков издигна пореден връх от наглост, като отрече участието на Русия в подготвяния, но несъстоял се преврат в Черна гора. „Това са абсурдни обвинения. Ние не се месим във вътрешните работи на други страни”.

Отнюд! Как ще се месите – та нали това е против свещените принципи на международното право…..

Е, добре, де, никой не повярва на Песков, щото примерът с руската намеса в Украйна и откъсването на Крим е още трептящо жив. Но важното е не дали някой ти вярва, а ти да отречеш, това е хватката. Защото за поколенията в историята остава кой какво е казал, не кой в какво е повярвал.

Та и с посланик Макаров така – не е чул за руска намеса в България, горкият. Казвам „горкият”, защото ако наистина не е чул за такова нещо, началниците му трябва да го уволнят. В края на краищата – те не са го пратили в София само да лапа хубави домати и да си спи на ушите.

Пратили са го да ни пробутва например идеята за ферибот между Новоросийск и Варна или Бургас. „Руските туристи вече няма да взимат самолет, за да дойдат до България, а ще се качват на ферибота и ще идват направо с колите си” – опитва той наистина да ни подмами с нещо лъскаво и дрънчащо.

Само руски туристи в руски автомобили остава да забръмчат по българските улици. Но дека че ги копаме? – както попитали македонците, щом разбрали, че китайците се канят да ги нападат.

И „Южен поток” се опитва пак да ни пробута посланик Макаров – не наистина, де, а само като повод да се поддържа градуса на политическата каша тук. Иначе ако руснаците искаха наистина да строим потока, те отдавна можеха да направят това – дори не с Макаров, а с „Макаров”.

Нищо, че никога досега не са се месили в българските вътрешни работи – нали казват, че за всяко нещо си има първи път.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Днес Галена ще ни води на Крит – започваме с Лиманас и ще стигнем до райския плаж Елафонисос. Приятно четене:

Пътуване до остров Крит

първа част (1-и до 4-и ден)

Лименас Херсонисос – Агиос Николаос – Елунда – Ретимно – Ханя – плажът Елафониси

Мечтаех да посетя Крит от много отдавна,

но все си мислех, че е твърде далече, твърде непознато за мен място и нямах никаква представа как мога да осъществя едно пътуване до там. Мечтата ми взе да придобива реални очертания преди около две години, когато бяхме на пътешествие из Гърция. Тогава решихме, че непременно трябва да посетим и Крит. После дълго време обмисляхме дали да тръгнем с колата и да се качим на някой от фериботите от Пирея или да вземем самолета, дали да резервираме по интернет хотели на няколко места, за да ни е по-лесно за разглеждане или да спим на едно място. Но накрая установихме, че полетите до там са само чартърни, осъществяват се само в събота в периода от април до октомври и се предлагат от туроператорите само в комплект със седем нощувки в посочени от тях хотели. Така, че се съобразихме с този факт, избрахме фирма, хотел и оставаше само аз да напиша програмата, а съпругът ми да подготви информация за избраните забележителности.

Ден първи

Полетът от София до Ираклион

продължава около час и половина. Докато се подкрепим с кроасан и кафе в самолета и прегледаме предложените списания, вече се приготвяхме за приземяване. Когато кацнахме на летище „Никос Казандзакис” часът беше 15:40. Времето беше доста по-меко отколкото в София, затова бързо прибрахме тънките якета в раниците. След известно суетене около лентата за багаж (около половин час) затъркаляхме куфарите към изхода. Още тук установих, а после и си потвърдих, че

критяните изобщо не си дават зор за нищо

Добре са си направили сметката, че ти като си дошъл тук по собствено желание, автоматично приемаш всички предимства и недостатъци на техния живот и култура на поведение. Но пък служителите от посрещащата фирма бяха пъргави и любезно ни упътиха с табели и реплики накъде да вървим и после в кой автобус да се качим за трансфера към хотелите. Бях изненадана (защото не се бях поинтересувала предварително), че фирмата е руска и доста добре развита, с много рекламни пана още на летището, собствен парк от автобуси и бусчета, екскурзоводи и всичко беше в жълто-сини отличаващи ги цветове. Гидовете бяха все млади хора, мобилни, комуникативни, разполагащи с много информация и готови да ти предложат всичко от кола под наем до индивидуална екскурзия с яхта и вечеря на борда само като си отвориш устата. И естествено на доста солени цени. Като си отишъл там при всички положения си се подготвил със средства, но аз не съветвам да се ползват услугите на посрещащите фирми за каквото и било. По-нататък ще обясня защо.

И така пътувахме около 20 мин. като през това време оставяхме част от групата в избраните хотели. Хотелът, който бяхме избрали ние беше в

гр. Лименас Херсонисос

– курортно градче на 26 км от Ираклион с около 3 000 жители, които през време на дългия туристически сезон се увеличават в пъти. В единия край на пристанището има останки от крепост от времето на минойския период, като пристанищното селище достига своя връх по време на римската и ранновизантийската епохи. В днешно време градчето е оживено курортно селище, с много приятни таверни покрай пристанището и многобройни магазини по главната улица, в които можеш да намериш всякакви сувенири и подаръци. Препоръчвам козметиката с маслиново или арганово масло, както и уникалния за Крит мед от мащерка, който съм виждала само там.

По главната улица, която всъщност е част от стария главен междуселищен път покрай Критско море или Old Road има и много местни туристически агенции и агенции за коли под наем, от където може да се наеме кола или организира екскурзия за доста прилична сума, по-ниска от предложенията на туроператорите. След средата на септември промоциите стигат от 20% до 70% отстъпка.

И така в буса получихме брошури и рекламни материали от туроператорската фирма, както и бележка, в която ни уведомяваха, че ще имаме среща с гида за нашия хотел на следващия ден в 14:00ч. Това изобщо не ми хареса. Ние имахме индивидуална програма, която бях написала с много труд и желание и в нея изобщо нямаше място за среща с някакъв гид. Изчаках нашия придружител от фирмата да си изприказва заучената информация, която се чувстваше длъжен да ни сподели и когато попита дали някой от нас има въпроси веднага вдигнах ръка и му заявих, че няма как да се срещнем с нашия гид, защото на следващия ден потегляме още от сутринта по нашата програма и няма да бъдем в хотела до вечерта. Той проведе няколко разговора и когато се настанихме в хотела и се върнахме на рецепцията гидът вече ни чакаше. Отвори една карта на острова и взе да ни обяснява какви екскурзии предлагат, къде е интересно да се отиде и т. н. От начина по който го гледах и кимах му стана ясно, че знам всичко, което се опитва да ни разкаже на родния си руски език. Накрая само въздъхна и ме попита има ли нещо, което би могъл да ми каже. Аз поклатих отрицателно глава и той си тръгна. В хотела предлагаха коли под наем, но ние излязохме на главната улица и след две-три спирания си избрахме кола – Volkswagen Polo, 1,4 бензин с включена застраховка. След като изпълнихме тази отговорна задача, се спуснахме от хотела към брега.

Това е първата снимка, запечатана на фотоапарата ми, първия ми поглед към Критско море. От тук започва разказа ми за острова на митичния минотавър, на големия строител Дедал и неговия син Икар, великия цар Минос и прекрасната му дъщеря Ариадна, за неземните плажове на Критско, Йонийско и Либийско море, отбелязани със син флаг или като „топ” плажове за Европа и света Вълните се разбиваха в скалите, а топлият следобеден бриз ме галеше нежно по бузите. Беше ми топло и приятно да седя на нагретите скали и да слушам вечерното “дзадзики” на щурците.

Ден втори

В програмата ми за този ден бях предвидила обиколка на североизточното крайбрежие и следобеден плаж на Вай – единствения европейски плаж с естествено растящи там над 5 000 финикови палми. След като взехме набелязаната кола под наем и най-необходимия багаж потеглихме по Old Road на изток. Включих навигацията и зададох първата точка-

Агиос Николаос

Само след 9 км на пътя ни изникна табела

Malia, Archeological site

3 км на ляво. Решихме, че непременно трябва да разгледаме един от четирите големи минойски дворци, които се намират в Малия, Кносос, Фестос и Закрос.

Дворецът в Малия

е с доста внушителни размери. В руините му се трудят от години френски археолози.

Дворецът в Малия

Трябва обаче голямо въображение за да си представиш величието на двореца в неговия апогей.

Затова в музея към двореца са направили макет на това, което според тях е било. Прави впечатление, че двореца е на няколко етажа с голям вътрешен двор, където са се провеждали всички обществени мероприятия-срещи, процесии, жертвоприношения. Но има още много за разкопаване и показване. Входната такса в момента е 4 евро. На място можеш да си наемеш и екскурзовод. По време на нашето пребиваване имаше група с гид на немски език, както беше указано на входа. Т. е. ако има още желаещи, могат да се присъединят.

След обиколка от около 45 мин. продължихме по пътя, следвайки навигацията. Както обичайно, ни предложи най-краткия маршрут, който обаче не винаги е най-бързия и лесно изпълним. Така, че ни засили по „козите” пътеки на източен Крит, докато не излязохме на върха и не стаихме дъх пред невероятната гледка пред нас – Елунда и остров Спиналонга (острова на прокудените) долу в краката ни. А наоколо – пустош и камъни. Тишина. И песента на щурчетата.

Нито за миг не съжалихме, че сме послушали навигацията. Спуснахме се по острите завои и след малко бяхме в

Елунда – малко крайбрежно градче

Решихме, че градчето не си заслужава да се разглежда, макар, че там има много скъпи хотели и тузарски вили (има 4 – 5 звездни хотели, в които можете да отседнете царски на база All Inclusive, ако искате просто да почивате и да се излежавате на шезлонг пред басейна) и отидохме направо накрая на крайбрежната алея, откъдето започва тесния 60 метров път през канала, свързващ Елунда с полуостров Спиналонга. Снимахме старите вятърни мелници по брега и потопихме крака в прозрачните води на Критско море. Само след 12 км се озовахме пред

Агиос Николаос и прехваления залив Мирабело

Спряхме в пресечка близо до вътрешното езеро Вулизмени, дълбоко над 60м, отделено от морето посредством канал, за което има доста изписано. Около езерото наистина е пълно с кокетни таверни, които в края на сезона бяха почти празни, но ние просто направихме една обиколка за да снимаме уникалното езеро и да попием с очи спокойната обедна картина на китното Критско градче и тихите води на „Мъртвото езеро”.

Агиос Николаос

Разходката ни отне около час, след което поехме към Сития и плажа Вай. По пътя снимахме тази интересна кариера, която май почти всички спират да снимат.

Тук е момента да покажа и колата, с която минахме над 1 500 км за тези 6 незабравими дни:

Колата се държа по немски прецизно и точно, не се изложи и на най-стръмните и тесни пътища, на безкрайните завои към Франгокастело и дори по неасфалтирания, неравен и опасен път до Балос.

И така продължихме по все по-стръмния и

лъкатушещ път през Сития към Вай,

който е само на 24 км от Агиос Николаос, но се стига за около час, просто е невъзможно да се кара с нормално разрешената скорост. Платихме 2,5 евро за престой на големия паркинг (няма начин да се спре другаде) и се „гмурнахме” в палмовата гора, за да излезем на широкия, равен плаж с едър пясък.

Тази композиция от скали в морето беше първото нещо, което ме впечатли, но за съжаление ме достраша да плувам до там сама. Другото беше, че подухваше съвсем лек горещ ветрец откъм сушата, макар да беше вече следобед. Свикнала съм по нашето Черноморие следобед винаги да духа доста силен хладен вятър откъм морето, който на моменти те засипва с пясък, ако лежиш. Този обаче духаше откъм сушата и поради това нямаше никакви вълни в кристалночистите изумрудени води, което се вижда и от снимката.

В сянката на високите финикови палми има таверна, където човек може да похапне местни специалитети, наслаждавайки се на гледката към брега. Точно от тази таверна започват стръмни стъпала нагоре към върха на скалата, които завършват с беседка, от където може да се направят страхотни снимки на плажа и горичката.

Но за любопитните като мен пътят не свършва до телената ограда с надпис “Natura 2000”. Само буташ паянтовата дъсчена вратичка и продължаваш по стръмната пътека още малко нагоре и после стръмно надолу до така наречения „нудистки плаж”. Същият чист плаж и море, на които за изненада беше абсолютно пусто.

Следва връщане по обратния ред до официалния плаж, хапване на минибананчета, които могат да се намерят на разклона от главния път към плажа или изпиване на кенче бира и потегляне обратно. Тук мога да спомена, че единият от четирите минойски дворци – Закрос е само на 35 км на юг от Вай, но пътят е с доста завои, така, че преценихме, че няма да ни стигне времето и за него.

Чакаха ни около 130 км или 2 ч. и 30 мин. до Лименас

и то срещу залязващото слънце. По пътя запечатах в движение един панорамен поглед към белите къщи на Сития.

В 20:00 ч. благополучно паркираме пред хотела, щастливи от видяното през деня през изминатите 280 км и намереното по случайност паркомясто за колата и отиваме на вечеря. Закуските и вечерите в хотела ни бяха на шведска маса, но винаги разнообразни и задоволяващи всякакви непретенциозни вкусове – паста, лазаня, баница със спанак, свинско или агнешко филе с гъбен или друг сос, броколи, карфиол или брюкселско зеле, морски дарове и всяка вечер пържени картофи и сладолед, за радост за децата. В хотела се оказа, че само ние сме българи, но това не ни притесняваше – персонала говореше доста приличен руски език и беше много забавно да ги слушаш как се мъчат със славянската реч.

Тук е моментът да спомена, че

бензинът в Крит

струва около 1,70 евро. Според мен по-добре е да се наеме по-малка кола, по възможност с дизелово гориво, но за съжаление те се намират по – трудно. В началото имах намерение да наема по-скъпа кола, от по-висок клас, но и с по-висок разход от типа на Сузуки „Джимни”, но не съжалих за Поло-то, което успешно ни закара до Балос и обратно.

И още един съвет – ако целта на което и да е пътуване е почивка, релакс и четене на книжка на басейна си наемете скъп СПА хотел, ако обаче искате да видите повече от местните забележителности и атракции – си наемете по-скромен хотел, а спестените средства дайте за входни такси и гориво.

Ден трети

В програмата за този ден, като първа спирка бях предвидила Ретимно и по – точно венецианската крепост „Фортеца” до пристанището.

Ретимно

е третият по големина град в Крит по население, макар и с не повече от 90 000 жители. От Лименас разстоянието е около 100 км и се взема за час и половина по Критската магистрала. Магистрала е трудно да се каже, според европейските критерии за магистрала, но пътят е добър. Хората са предвидили изграждане на магистрала от запад на изток чак до Сития по цялото северно крайбрежие на острова, но на изток за сега е пусната в експлоатация само до Агиос Николаос. По пътя направих една – две снимки на пейзажа.

И така паркирахме в една от уличките под южната крепостна стена. Направи ми впечатление, както и предния ден в Агиос Николаос, че е пълно с паркирани коли от двете страни на улиците до бордюрите, въпреки изричната забрана за паркиране със съответните знаци. Така, че и ние се присъединихме към стотиците нарушители. За разглеждане на крепостта цената е 4 евро. Размерите на

„Фортеца”

са много големи. Тя е разположена на хълма Палеокастро, затова от южната стена се открива страхотна гледка към града.

Интересни ми бяха отлично съхранени постройки (аресенал със сводести входове – за съжаление гюллетата бяха доста тежки и не можах да вдигна нито едно,

За крепостта „Фортеца” може да се прочете много, има подробна информация в интернет. По принцип всички венециански крепости по крайбрежието на Крит заслужават респект и възхищение. Критяните пък заслужават искрената ни завист, че докато ние сме били 500 години под турско присъствие, те са живели 400 години с венецианско присъствие и само около 100 години са търпели турците. Според мен има още много за разкопаване от великолепната крепост „Фортеца”, мисля, че под големите площи от пръст и камъни се крият много помещения, тунели и коридори, но за съжаление в момента няма никаква активна дейност за разчистването им, така, че се задоволихме с обиколка на това, което ни се предлага в момента.

Продължавайки обиколката покрай крепостните стени пред очите ми се откри прекрасна гледка към старото венецианско пристанище, където забелязах акостирал малък круизен кораб, както и част големия паркинг около крепостта

За съжаление установих, че жегата става нетърпима и неусетно е станало обяд и трябваше да приключваме с разходката в Ретимно, защото ни чакаха още интересни места, предвидени за днешния ден. Напуснахме Ретимно с нежелание и натрупани много прекрасни моменти, запечатани в паметта ни или в картите на фотоапаратите. Зададох на навигацията следващите координати неусетно се „гмурнахме” в острите зъбери на

планината Лефка Ори или „Бялата планина”

То по-скоро са сиво – черни, ама няма значение. Много ми напомнят пустинния „лунен” пейзаж на остров Палеа Камени до Санторини – острова с тлеещия вулкан.

А това е пътя в началото – просто идилия. Изкачвахме се, изкачвахме се все нагоре и като се изкачихме ето какво ни чакаше надолу – каньона Имброс в цялото си величие, а долу – бреговете на Либийско море.

Как се разминават две коли по завоите и оттук слизат ли автобуси – идея си нямам, но дъхът ми спря пред тази „зловеща” гледка. Все пак успешно спуснахме хълма и след общо около час път от Ретимно и 60 км се „приземихме” на паркинга на

крепостта „Франгокастело”

Крепостта е по-малка в сравнение с тази в Ретимно, била е построена като гарнизон за защита на венецианските благородници в района на Сфакия от пирати. Наречена е така от местните хора и името й означава „замъка на франките” или на католическите чужденци. Замъкът е с проста правоъгълна форма и кула на всеки ъгъл. Зад стените на крепостта почти нищо не е останало от сградите, строени по време на турската окупация. Но това не пречи на съобразителните гърци да сложат такса от 1,5 евро за да влезеш и да се изкачиш по дървена стълба до върха на югозападната кула. Но си заслужава поне гледката:

Към вътрешния двор…

И към брега

Виждайки носа, който веднага ми напомни „Златни Рат” на остров Брач в Хърватска, реших, че огледът на историческите забележителности в района приключва до тук и е

време за плаж

Времето беше превъзходно – горещо с пълно безветрие. От снимката се вижда, че в морето няма почти никакви вълни.

Но приликата със „Златни Рат” беше само до тук. Плажът е покрит със ситен тъмнозлатист пясък, морето е тихо, водата е приятно топла и кристално чиста, а в източната част на полуостровчето се е образувало нещо като езеро от скалите. Там водата е още по – топла и е толкова плитко, че малки деца спокойно могат да се разхождат и плискат без никаква опасност. Потопих се в

топлите води на Либийско море

и се оставих да ме обгърнат като в мека прегръдка. Отпуснах се блажено в солените прозрачни води и си представих, че това е раят. Още не знаех, че на Крит раят е на няколко места.

Опитах се малко по – късно тръгвайки си от плажа да заснема от долу пътя в страховития каньон.

Потеглихме с нежелание от Франгокастело, водени от любопитството дали следващата ни спирка ще бъде по-впечатляваща. След около 50 мин. и 40 км по тесния криволичещ път, минавайки над Плакияс и неговата дълга и широка плажна ивица се озовахме на паркинг на ръба на почти отвесни скали. Платихме 2 евро и с раниците на гръб започнахме трудно стръмно 10 – 15 минутно спускане по камъните до

екзотичния плаж Превели

По стръмната пътека са оформени нещо като стъпала в камъните, но са толкова неравни и високи, че е невъзможно да се слезе без удобни обувки.

Плажът наистина е екзотичен – от едната страна е морето с небесносините си солени и топли води, а от другата – реката, изумруденозелена и значително по – хладна. До устието на реката започва неголяма палмова гора, която се скрива навътре в каньона Кортальотико. Легендата гласи, че тук акостирали пирати, които хвърляли костилките на фурмите по брега и така са се появили палмите. След час и половина релакс на Превели трябваше да си тръгваме и от тук. Чакаха ни два часа и половина до хотела ни, като част от пътя минаваше през самия каньон. Направихме няколко снимки за почивка при изкачването обратно по пътеката.

И за спомен от

страховития каньон Кортальотико

каньон Кортальотико

Интерес представлява и

манастирът „Св. Йоан” в Превели,

който е играл важна роля по време на турската окупация и по-късно по време на Втората световна война, но за съжаление нямахме време да го посетим.

Тъй като само на 10 км от хотела ни в посока Ираклион е

най-големият аквариум на Крит – Cretaquarium Thalassocosmos

с водна такса от 9 евро, свихме в посока на кафявата табела.

Наистина е голям, а близо до него се намира и Dinosauria, с макети на динозаври в реалните им размери, което за децата със сигурност е истинска атракция.

Прибрахме се отново към 20:00 ч. , като бяхме изминали 342 км и бяхме натрупали нови и незабравими емоции. Навигацията не се изложи този път и ни предложи най – добрия маршрут

Ден четвърти

Този ден поехме около 15 минути по – рано от предните два или в 08:45ч. в посока Ханя. Пътят до Ретимно ни беше познат от предния ден, така, че нямахме проблем. От Ретимно до Ханя е същият – Критската магистрала. Пътуването до

Ханя

отнема около 3 часа и половина. Вторият по големина град на Крит е с население около 160 000 жители. Предвидили сме обиколка на уличките в стария град и старото пристанище.

Невероятно е съчетанието на Венециански, ориенталски и гръцки стилове. Едната уличка напомня на Венеция с шарените стени на къщите и надвесените тесни балкончета, другата навява типичен балкански възрожденски дух .

Тесните улички ни отведоха до

покрития пазар или „Agora market”,

където може да се намери почти всичко от сувенири до сирене местно производство, месо, мед и разбира се риба.

Оттам минахме и покрай крепостните стени, които се реставрират и в момента

Спряхме се на обширния площад „Елефтериос Венизелос” пред

катердралата „Св. Трима мъченици”

През периода на турското присъствие катедралата е превърната във фабрика за сапун.

Минахме покрай скромния Археологически музей на Ханя, в който решихме, че не си струва да влизаме и излязохме на старото Венецианско пристанище, копие на пристанището в Марсилия:

На пристанището има и стара турска джамия, която също привлича част от туристите.

Тук в момента акостират само местни круизни корабчета с туристи, които по това време на годината вече не са толкова многобройни, както през летните месеци. Заснехме едно такова, приличащо на малък пиратски кораб на фона на фара.

Минахме покрай музея на морския флот – заслужава си да се влезе в него, има невероятни експонати свързани с историята на корабоплаването на Крит, дори и такива от Втората световна война, входа е 3 евро.

Време беше да поемем към прехваления

плаж Елафониси,

който бяхме виждали само от невероятните снимки от птичи поглед в интернет. Още щом поехме по отбивката след Кисамос и навигацията се изложи – прекара ни по един тесен път през едно село, минахме едва ли не през къщите на хората, но слава богу това беше само за около 10 км и щом излязохме на основния път се зарекох повече да не й се доверявам на сляпо. От тук нататък щом зададях нови координати, първо проверявах какъв маршрут е предложила и потегляхме едва след сверяване с хартиената карта и одобрение или корекция.

И така след час и половина по сравнително добър път се озовахме на огромния паркинг пред плажа на Елафониси, пълен с коли и автобуси с туристи. Бързо приготвихме най – необходимото в раниците и поехме към брега. „Ей тук някъде трябва да е Раят!” , това си помислих, заровила крака в мекия бял пясък на едно от десетките мини – островчета в лагуната.

Обикалях с раницата на гърба из топлите, галещи нозете ми води и малките островчета из тях и не мислех за нищо друго, освен, че успях да стъпя тук и да видя с очите си тази неземна красота. Обзе ме някакво усещане за безкрайност и безвремие.

Елафониси е една безкрайна лагуна,

в която мекият нежнорозов (образуван от малки розови раковинки) пясък под краката ти неусетно прелива в кристалночистите прозрачни тюркоазени води на морето и обратно. Можеш да ходиш като Христос „по водата”, която едва покрива глезените ти. Почувствах се като някоя гръцка богиня в градините на рая. Или може би като монойската богиня на плодородието – изпъчила гола гръд, вдигнала змии в ръцете си, докосвайки с босите си нозе водите на Либийско море.

Най – плитката част на лагуната нарекох „биволското езеро”, защото там водата беше направо гореща и беше толкова плитко, че трябваше да се отъркалям легнала, за да се намокря.

Към 18:00ч. решихме, че е крайно време да тръгваме. Бяхме си резервирали хотел в Малеме за една нощувка, за да сме по – близо и до Елафониси и до Балос, който бяхме предвидили в програмата за следващия ден. Стъмняваше се, когато влязохме в Малеме и докато намерим хотелчето и се настаним се стъмни съвсем. Хотелът беше само на около 50 м от плажа, но духаше доста силен, макар и топъл вятър и решихме, че няма да се разхождаме из курортното селище. Искахме да си починем и да се върнем пак към видяното днес, като прегледахме снимките от фотоапаратите.

Очаквайте продължението

Автор: Галена Спасова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с о.Крит – на картата:

о.Крит

Booking.com