Светът е голям и рецепти с кисело зеле дебнат отвсякъде. Може би не знаеш, но аз също обичам кисело зеле. Обичам немското, тънко нарязано, с деликатна киселинност, не прекалено солено и с дъх на хвойна и бахар. Допада ми и кимчи, което опитах преди време, приготвено от един колега, страстен фен на корейската кухня. Обичам и нашето зеле, с узрелия си млечно-кисел вкус и почти пикантна соленост. Въпреки това, с него не приготвям твърде често ястия, дори и през най-студените зимни месеци, но тази зима вече взе да става много дълга (или поне такова е моето усещане). В опит да съм в тон с нея, репертоарът ми с рецепти с кисело зеле започна да се завърта и да ми омръзва, затова имах нужда да обновя менюто за неделна вечеря.

Разнообразни рецепти за кюфтенца също дебнат отвсякъде. Те бяха и ключовият момент в избора ми на рецептата, която приготвих преди месец. Според автора ѝ тя е интерпретация между румънско и немско ястие и въпреки, че се разрових в дебелите книги за повече информация, няма и не мога да претендирам за националност на ястието. Едната причина е в различните методи за приготвяне на кисело зеле, откъдето вкусът на ястието се променя. Втората причина са различните методи за приготвяне на кюфтенца, които в немските страни са повече хлебни като кнедли или направо кнедли. Третата и най-основателна причина, според която изобщо нямаше нужда да задълбавам в този въпрос са промените, които направих, така че ястието да ми бъде наистина вкусно, без да бъде твърде ангажиращо за приготвяне. Така в неделя следобед може да остане време и за малко профитероли с ванилов крем.

В тази връзка, както синхронът, така и рязката граница между национални ястия на едно хранене може много да заинтригува небцето. Всичко зависи от виното, с което ги съчетаваш и миниатюрните паузи между тях. Какво да правиш докато си в пауза? Аз доливам чай на Даниел или му подготвям желаната втора порция макарони със сирене, или правим други неща на гърнето (тези работи не могат да се предвидят), но съм сигурна, че ти може да си намериш по-интересни неща за правене, като разговор на увлекателна тема за теб и събеседниците ти, например.

Това беше просто вметка от реалността, нали не мислиш, че вечерям спокойно и на свещи, пък дори и в неделя, ха! Но това, което мога да направя през всеки един ден от седмицата е да приготвя храна, която знам, че ще ми бъде вкусна и която искам да бъде разнообразна. И това всъщност, никак не е трудно.

Печени кюфтенца с кисело зеле

Рецептата е по идея от whereismyspoon.co.

За 4 порции.

За зелето:

• 1 кг отцедено кисело зеле, нарязано на ситно
• 2 супени лъжици зехтин
• 1 супена лъжица захар
• 3 супени лъжици доматено пюре
• 2 дафинови листа
• прясно смлян черен пипер
• 500 мл телешки бульон или вода

За кюфтенцата:

• 500 г кайма, смес от равни количества свинско и телешко месо
• 1 малка глава лук, нарязана на ситно
• 2 скилидки чесън, нарязани на ситно
• 2 чаени лъжици сладък червен пипер
• 1 супена лъжица нарязан пресен магданоз
• 1 голяма филия бял хляб без кората
• 1 яйце
• сол и прясно смлян черен пипер
• 2 супени лъжици зехтин за поръсване

Зелето се слага в тенджера и към него се добавят всички останали съставки. Разбъркват се хубаво и се слагат на силен котлон докато течността заври. Когато заври, котлонът се намалява до умерен към силен и зелето се оставя да къкри без капак 30 минути. Разбърква се от време на време. Когато зелето започне да омеква и остане с много малко течност се изсипва в широка тава.

Докато зелето се готви се приготвят кюфтенцата. Хлябът се накисва в студена вода докато набъбне, изтисква се и се добавя към каймата. Към нея се добавят и всички останали съставки без зехтина. Омесват се хубаво и се правят кюфтенца с големина на топка за пинг понг. Трябва да се получат 22-24 кюфтенца.

В тавата върху зелето се подреждат кюфтенцата. Поръсват се със зехтин и се слагат в предварително нагрята фурна на 200ºC. Пекат се 30-35 минути докато кюфтенцата станат готови и се запекат на повърхността. Внимава се да не се пресушат, затова времето за печене в твоята фурна трябва да се следи и кюфтенцата да се проверяват след двадесетата минута от началото на печенето.

Зелето с кюфтенцата се сервират топли, поръсени с пресен магданоз и натрошени сушени люти чушки по желание.

Още рецепти с кайма

• Пълнени патладжани
• Печен карфиол, кюфтенца с червени боровинки и млечен сос с мента и нар
• Спагети с кюфтенца
• Лозови сарми с телешко, боровинки и бадеми
• Агнешки кюфтенца и таханов сос с шамфъстък
• Гръцка мусака
• Телешки кюфтенца със сос от целина
• Пастицио

Още рецепти със зеле

• Сарми от савойско зеле със спелта, печени карамелизирани моркови и зеленчуков грейви сос
• Йоана на Земята – Свински ребра с кисело зеле
• Манджа с грозде ли е манджата с грозде?
• Krautfleckerl или паста със зеле
• Баварско кисело зеле
• Задушено свинско месо със зеленчуци
• SOS – Зелеви сарми в гръцки стил
• Салата от червено зеле, чушки и моркови с орехов дресинг
• Зелеви сaрми с тофу, черен боб и гъби
• Борш

Други рецепти за основни ястия с месо

• Мариновани свински котлети със салвия и хвойна и карамелизирани с кленов сироп брюкселско зеле и моркови
• Печени свински ребра и доматен барбекю сос с пушен пипер
• Пълнени патладжани
• Богата лятна салата с говежди стек аламинут и два вида дресинг
• Печен агнешки бут и оризов пилаф
• Бобена яхния с тиква и чорисо
• Свински котлети с масло и розмарин и печен карфиол с шалот и спанак
• Свинско бонфиле с пикантен сос от червено грозде + съобщение
• Агнешко бутче с рози и шафран, печени пресни картофи и аспержи, майонеза със сусамов тахан и сумак
• Печено свинско месо от бут и лучен сос с мадейра
• Глазирано свинско бонфиле с резене
• Глиганско месо в тъмен белгийски ейл с мед и задушено червено зеле с ябълки и дюли
• Печен карфиол, кюфтенца с червени боровинки и млечен сос с мента и нар
• Патешко бутче конфи върху полента и сини сливи в мерло
• Флорентински стек
• Царевични пити с квас, агнешко със сумак и млечен сос с маточина
• Агнешко с пармезан и салата от френска леща
• Когато животът ти поднася петел, направи си coq au vin
• Спагети с кюфтенца
• Печена патица с портокалова глазура и винен сос

Печени кюфтенца с кисело зеле е публикация на Йоана Петрова от блога Кулинарно — в кухнята с Йоана

След поражението на Германия през Първата световна война германският реваншизъм ражда националсоциализъм и хитлеризъм. Той създава феномена с възпитанието на младежта в съответния дух чрез организацията “Хитлерюгенд”.

След поражението на интернационалсоциализма на СССР в “студената война” рашисткият реваншизъм роди путинизма. Той създаде подобието на “Хитлеюгенд”, руския му младежки еквилент ” Наши”. Те все повече се превръщат в “Путлерюгенд”. http://clubz.bg/50931-berlin_gneven_che_ruski_deca_shte_shturmuvat_rajhstaga

НА СНИМКАТА: Филиал на Путлеюгенд в действие в България http://offnews.bg/news/Politika_8/Pro-i-anti-Putin-protest-pred-ruskoto-posolstvo_307521.html#ad-image-0

Share on Facebook

Лъжата за западната принадлежност на агенция Галъп, най-употребяваната срещу прозападната ориентация на България уж западна социологическа агенция ( частна, разбира се, че как иначе!) е била опровергавана не веднъж. С феноменален неупех, което се вижда от вездесъщото медийно присътвие в най-гледаните телевизионни трибуни на агентите, работещи за тази агенция.

Галъпиращата хибридна война срещу европейска България има предистория. (Не)обявеният в името на тази война партиен проект “Път към Европа” беше оглавяван от същия товаришч Райчев, който беше шеф на тази политическа организиция много преди Борисов да бъде изваден от ушанката и обявен за (следващ) вожд на гражданите за европейско развитие на България от “десни” позиции – за заблуда на противника, т.е. на българския народ и на подкупния западен интерес да си има у нас “свой кучи син”, т.е. каракачански пудел

“Път към Европа” на Андрей Райчев се саморазпусна в края на декември 2006 г. и предаде щафетата  на “Граждани за европейско развитие на България”, учредена от Бойко Борисов в началатото на същия месец. “Левите европейци” на Райчев се преродиха в “десните” граждани за европейско развитие на Борисов.

”Рапорт даден, рапорт приет” в зенита на възхода на Путинова Русия, замогнала се временно с  лесните милиарди от скочилите на световния пазар цени на нейните полезни изкопаеми. https://news.bg/politics/andrey-raychev-razpuska-ideynoto-dvizhenie-pat-kam-evropa.html

Общото между едните и другите днес е в това, че са активирани да подготвят почвата за единение на “левите” и “десните” след парламентарните избори, когато изпълнят задачата да засмучат колкото се може повече избиратели от “леви” и “десни” позиции в полза на Москва. Който не вярва, трябва да проследи как двете крила на петата колона се борят да изпълнят указанията на Кремъл по линия на най-важната московска външнополитическа задача, повеляваща всички сателити в чужбина да се борят против западните санкции, свързани с руската агресия в Украйна.

“Левите” , с гласа на победилия матриархат сред тях – начело с др. Корнелия Нинова и Илияна Йотова, козируват без забележки и заобикалки в изпълнение на заповедта.

“Десните”, с гласа на победилия “мутриархат” в лицето на Борисов, мърморят поръчково, че санкците са зло за всички, което трябва да бъде премахнато.

Усещате ли разликата? Не? Разбирам ви, не е лесно.

Въпреки фактологията, която е достъпна за желащите да знаят истината, въпросната агенция работи като публично действаща московска агентура в България. Босовете й забогатяха неимоверно. Това е видим факт, проверим с просто око – просто като им видиш голфигрищата, пристанищата и яхтите, базирани в северното българско ( все още) Черноморие, ти става ясно колко скъпо платено е обслужването на руската пропагнда в България. http://www.mediapool.bg/poredniyat-golf-kompleks-be-otkrit-krai-balchik-news143444.html

Няма ( институционална) сила в тази слаба държава ( населена от “прост народ”?), която да се поинтересува как се става мултимилионер от проруска агитация в България.

Малка утеха е, че истината все пак пробива.

Алтернативният Галъп

25/02/2017

Йордан Цалов

Терминал 3

В медиите бе разпространено поредното “скандално” проучване как България и гражданите на други страни-членки на НАТО при нападение биха призовали по-скоро Русия, отколкото САЩ и за източник на това проучване се сочи престижната агенция “Галъп”.

Това е лъжа – или по-скоро както днес наричаме лъжите – алтернативен факт. Проучването е от “алтернативния Галъп”, чийто член е и това, което българските медии наричат “Галъп” в България.

Име, което дори според международния “алтернативен Галъп” е грешно.

Разбира се, след това алтернативното проучване на алтернативната агенция е разпространено от алтернативната медия и проводник на руска пропаганда Russia Today.

Повече за това разказват от сайтът за борба с дезинформацията на Европейската комисия EU Disinformation:

„Последната седмица руската държавна телевизия Russia Today (RT) съобщи, че “Проучване на Галъп разкри, че гражданите на четири членки на НАТО по-скоро биха разчитали на това Русия да ги защити, отколкото Съединените щати.”.

RT се позова на материал в Bloomberg, който носи заглавието “Четири натовски държави биха предпочели Русия да ги защити ако са заплашени: проучване.”

Докато RT на три пъти нарича проучването “проучване на Gallup”, то Bloomberg е по-прецизна и нарича източника “WIN/Gallup”. Статията завършва с бележката “WIN/Gallup International – която не е свързана със ситуираната в САЩ Gallup Inc. – се допита до около 1 000 души в 66 страни по света.”

На уебсайтът на WIN/Gallup стои уточнението:

“WIN/Gallup International Association и неговите членове не са свързани с Gallup Inc, чието седалище е във Вашингтон, окръг Колумбия, което вече не е член на Международната асоциация “Галъп” (Gallup International Association). Международната асоциация “Галъп” не носи отговорност за социологически проучвания, различни от нейните. Молим нашите проучвания да бъдат посочвани като такива на Gallup International (а не “Галъп” или проучване на “Галъп).”

Детайлите на името на социологическа агенция не са от голямо значение за RT. Когато резултат от проучване обслужва прокремълския наратив, че някои държави в “близост” до Русия може да се чувстват по-удобно под руска закрила, защо да не придадем малко достоверност на проучването?

Издания като RT успешно привличат публика, която има голямо недоверие към установените медии и институции. Според скорошно проучване, част от зрителите на RT дори мислят, че няма нищо нередно в подобни отклонения и дезинформация, след като тези издания поне са “честни, че лъжат”.

Член на Галъп Интернешънъл е и българският клон “Галъп Интернешънъл Болкан”, (чийто говорители често са Андрей Райчев и Кънчо Стойчев), който е и наричан от повечето медии просто “Галъп”, макар да няма нищо общо с престижната и доказана в своята достовереност американска социологическа агенция Gallup.( kafene.net)

Share on Facebook

След като обявих ребърцата на Биляна за най-великите в България и получихме десетки запитвания за рецептата, решихме да ви я споделим… А понеже и аз мога да готвя, реших да ви предложа и моя вариант. Пробвайте и двата и ни кажете кой ви допада повече:

Продукти: (за 4 порции)

• около 1 кг пресни свински ребра (известни още като свински гърди), качественото месо е много важно (ние лично си го взимаме от Hot House);
• мащерка (или чубрица) за поръсване.

Марината на Биляна:

• соев сос;
• чаша (100 мл) червено вино;
• 2 с. л. мед;
• щипка черен пипер;
• щипка червен пипер;
• 1 с.л. зехтин.

Марината на Петър:

• 50 мл соев сос;
• 150 г горчица (1 малко бурканче);
• 150 г мед (1 малко бурканче);
• 1-2 скилидки чесън (обелва се, смачква се и се добавя);
• 500 мл светла бира (1 бутилка), като около 100-200 мл се изсипват в маринатата, а останалите – в устата на готвача.

Начин на приготвяне:

1. Нарежете ребрата на дълги ленти по дължина, като се стремите месото да се раздели равномерно.
2. Мариновайте (в случая на Петър сместа е гъста и е по-скоро за глагола „оваляйте“) и оставете в хладилник за около 2 до 6 часа (колкото повече, толкова по-добре).
3. Запечете във фурна (на вентилатор, ако имате такъв режим), на 220 градуса.
4. Когато почервенеят, ребрата се обръщат от другата страна, изчаква се отново да почервенеят и се вадят (отнема около 30-35 мин. на нашата фурна).
5. Да се консумира с червено вино и добра компания. От вината препоръчваме каберне совиньор, мерло, рубин и техните купажи, а от компанията – вие си знаете най-добре!

Материалът Свински ребърца на фурна по два начина е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

Не бързайте да казвате, че в следващата кратка лекция по въпроса за това кога и как са се формирали днешните народи, няма нищо ново. Дори и за отделни читатели това да е така, припомнянето , меко казано, не вреди. За да се освестим малко от заливащата ни комплексарска форма на “патриотизъм”, превърнал се в платформа за всякакви шарлатани- в ноев ковчег за всякаки политекземпляри, борещи се да ни спасяват от глобализацията, която заплашва преди всичко собствената им малоценност и давещ се  провинциализъм.

Коментатърът в ivo.bg Socrates е направил това, което само отлично владеещ материята може: в синтезиран вид е разбил митове, поднесъл е сбито чрез паралелни примери заблудата за “древните народи” . Включително и за българския, робуващ днес на пропагандни лъжи, целящи политически манипулации в полза на една чужда доминация, каквато е руската в България, наложена с огън, меч, подкупи и много пластове брутални лъжи, обслужвани от надзирателите на московския интерес.

Българския народ, заплашен да стане ромейски ( не без помощта на фаворизиращата гръцката църква и гръцката пета колона на московците на Балканите), се появява почти по едно и също време с италианския и германския.

Руският народ е най-пострадал в това отношение: търпи перверзни упражнения върху него на болшевиките, опитали се да го превърнат в “съветски”, а в днешно време и в нещо трето- “росийски” народ от “откривателя” на “росияните” н.в. Путин

Ето какво пише Socrates в ivo.bg:

Няма как да има „многовековна дружба” между българския и руския народ, при положение, че на света няма съвременен народ, който да е формиран по-рано от 18 век.

А Н Г Л И Й С К И Я Т

Съгласно днешната историческа наука (а не множеството от национални митологии), най-рано формираният народ е английският – през първата половина на 18 век. Трябва да е ясно, че преди това е имало английска династия, аристокрация, а също и английски език (Шекспир е творил през 16 век). Но този език е бил употребяван само от ограничен кръг от населението. Хоризонталните (т.е. търговските, транспортните, а следователно и генетичните) взаимодействия в обществото са били слабо развити. Дори генетичните връзки са били вертикални (брачното право и т.н.). Затова извън споменатия тесен кръг, са се ширели най-различни говори, само наподобяващи езика на Шекспир, или съвсем различни. Благодарение на силните вертикални (т.е. властови – феодални) взаимодействия е имало кралство Англия. Но мнозинството от простолюдието е нямало етническо самосъзнание на англичани, тъй като не са практикували общ език със съответните МИТОВЕ за общ произход, обща история и т.н. Било е изолация на отделните феодални владения.

Ф Р Е Н С К И Я Т

Същото се отнася и за френския народ, който се формира през втората половина на 18 век. Представете си: – Половината от населението на Франция по време на Великата френска революция, не е разбирало тогавашният вече блестящ френски език!

Г Е Р М А Н С К И Я Т

А немският народ се формира едва през първата половина на 19 век. Италианският (и останалите европейски народи, в т.ч. българският и руският) се формира през втората половина на същия 19 век.

И Т А Л И А Н С К И Я Т

Да не говорим, че италианският език е формиран още през Ренесанса, но макар и „volgare” (т.е. простонароден) това не означава, че цялото население на Италия е разбирало този език. Разбирали са го само в областта Тоскана. В същото време, през Ренесанса, цялата европейска аристокрация говори по италиански (вместо латински, който остава за научна употреба). Общонационални езици и съответни култури са били само за елитите.

Б Ъ Л Г А Р С К И Я Т и  Р У С К И Я Т

Обаче, според русофилите и някои бг-патриоти, руският и българският народ били голямата работа! Те взели, че се формирали още през 10 век, когато мнозинството е било крепостни селяни, представете си!), и от тогава, при онази липса на хоризонтални взаимодействия (в т.ч. и генетични) и масова безпросветност – двата „народа” дружат ли дружат.

Специално българите били знаели, че са такива и през 18 век и затова „историкът” Паисий им викнал „О, неразумни и юроде, поради що се срамиш … и т.н.” Всички сериозни историци са на мнение, че Паисий може и да е имал българско самосъзнание, но от това не следва, че поне славяно-езичното население на Мизия, Тракия и Македония също е имало такова съзнание. Например проф. Вера Мутафчиева смята, че такова съзнание не е имало през 18 век.

Как да си представим, че при онази изостаналост на обществения живот, рупците от югоизтока са се разбирали с торлаците от северозапада, или пък македонците – с добруджанците, при положение че е нямало общ български език, нито нужните хоризонтални влияния? Вертикалните (властови) взаимодействия са били на турски език. Църковните (също вертикални) – на гръцки. В резултат – наличие на рум-миллет, т.е. ромейски народ. Съвсем реалистично! Отделно, че освен славяно-българско население (предполагаемата аудитория на Паисий), и тогава е съществувало латино-българско население (власи), тюрко-българско (гагаузи), гръко-българско (каракачани), албано-българско (арнаути) и т.н. –всичките – християни. Работата е вървяла към ромейска нация на Балканите. Ето затова, русофилът Марин Дринов решава, че началото на българското Възраждане е поставено от Паисий. – Заради „рум-миллета” на османската империя и „мегали-идеята” на гръцките националисти.

И като се е започнало оттогава едно Възраждане и една „многовековната дружба между българи и руси” , та чак докато Балканите се превърнат в барутния погреб на Европа.

Share on Facebook

Доживяхме да видим? Вчера (24/02/2017г.) държавната корпорация, отговаряща за всичко военно и "мирно" ядрено в огромната държава свали интернет страницата си от достъп до световната мрежа. Обещава да го пусне пак в понедел...

На всеки няколко месеца имам нужда да прочета книга, пълна с мили герои и стоплящи сърцето случки. Дозата ми сладост за този месец беше „Странните талисмани на Артър Пепър“ (изд. „Ciela“) от Фейдра Патрик. След „Мосю Жан в преследване на щастието“ се научих да не си изграждам твърде големи очаквания, когато видя, че Уве е споменат в анотацията. Затова...