close

Руската пропаганда за пореден път акцентира косвено върху това колко важна е всъщност за Москва България, която в Русия (анти)рекламират задължително като малка, бедна и страдаща от “европейското иго”. Направи го чрез кичозна демонстрация  говорителката на руското  външно министерство Мария Захарова. http://offnews.bg/news/Novini_2/Govoritelkata-na-Sergej-Lavrov-obleche-balgarska-nosiia_649528.html

Устатото лице на руската външна политика Захарова се е пременила “най-случайно” в българска народна носия. Щеше ли да направи същото, ако й беше предложено да се дегизира етнически от сиукси, маори или прочее пренебрежимо малки ( по стандартите на Русия) етноси, от името на които служебно мърмори?

Какво е посланието й чрез тази фотосесия по отношение на един малък народ, срещу който тя и подобните й рашисти обичат да говорят от висотата на имперското превъзходство? Та нали говорителката говори с всяко свое публично действие, особено в една авторитарна държава? Какво ни казва тя, навлечена по този начин в българска носия, качена на високи токове?

Няма случайности в руската (анти)реклама. Какво целят чрез нея в случая, направо не се нуждае от коментар, защото е ясно, че искат да изстискат още мелодраматични въздишки от своите братушки и по-точно от онези от тях тук, за които рублите не стигат, но биват подкупвани  с ев(т)ини номера.

Закрепостените в пещарата на своята зависимост русофили трябва да си зададат въпроса по картинка: поради что Захарова се срами да дефилира в цървули, характерна и задължителна част от облеклото на типичната българка, на каквато тя се прави, а се е качила на платформи като стриптизьорка ( няма лошо в тях, но на нея те й стоят точно като на “свинче звънче” в тази комбинация).

Хибридна снимка от хибридната война за сърцата и умовете на българите, готови да приемат руския фалшизъм за чиста монета!

Share on Facebook

Тадаааа поредицата ми постове за феминизма ви среща с едно познато лице – Събина! Мда, Събина Панайотова не е от кротките и затова много я харесвам, силно й вярвам и е много яко, че я има! Блогър, активист по различни теми, силен човек, днес с нея си говорим за фееееминизъм!

Феминистка ли си и какво се крие зад това?
Горда такава и си нося последствията.

Вече СЕДМИ ден, само през този месец март 2017-та г., цената на електроенергията, на фондовата борса у нас, в сегмента ДЕН НАПРЕД, е най-ниска в Европа. И понеже редовно ви паказвам тези сравнения, с още осем европийски страни ...

Гледайте на живо от Перото дискусията „Читатели, блогъри, критици – срещата (не)възможна“

Утре (11/03/2017г.) се навършват точно ШЕСТ години от най-голямата трагедия в съвременния свят - аварията в АЕЦ "Фукушима". Това дава повод да потърсим отговор на въпроса от заглавието. И сега ще ви предложа вариант, ...

Скептицизмът, който изразих като “обсновано предположение” за нежеланието на президента Радев да се раграничава с бързи стъпки от своята политракета-носител, която го изстреля на върха на държавата, се оказа повече от основателен. Часове след като се позовах на аргументираната информация на Klub Z  от Брюксел в статията си от днес, която озаглавих “Президентът Радев се разграничава от кандидатпрезидента Радев”, той опроверга ( и моя прекален оптимизъм относно неговото еманципиране от БСП).http://kafene.net/news_and_analysis.html?fb_33654253_anch=37384321

Уточнението на Радев, според което той не одобрява споразумнието СЕТА ( но не е и възразил срещу него, като става все пак ясно), се нуждае от превод за онези, които биха се загубили в следите на лупинга на нашия храбър пилот, раздразнен очевидно от това, че е заподозрян в нелоялност към своите ментори от БСП.

Превеждам витиеватото обяснение на Радев, направено в Брюксел, според което решението на Съвета за СЕТА е пожелателно, декларативно и направо невалидно, понеже не е подкрепено от Полша, по следния кратък начин като самопризнание за хитруване и двойна игра: “ Знаех, че Полша ще постъпи така и поради тази причина “пропуснах” да се изложа пред чужденците с позиция срещу споразумението”, оправдава се на практика Радев.

За разтревожения за кратко кошер на червените в България настъпи успокоение: подозренията, че Радев започва да става самостоятелен в поведението си, се оказват преждевременни. ако перифразираме сарказма на Марк Твен по повод публикуването на некролог за неговата смърт, Радев заявява ( но без капка хумор в изказ) : “Съобщенията за моята моята нелоялност към БСП са твърде преждевременни”.

За българите, които не са му гласували, но се почувстваха длъжни в рамките на няколко часа да си помислят нещо положително за него, отпада необходмостта да си кривят душата.

А за Бойко Борисов, който буквално повтори въпроса към Нинова с искане да каже сега, ( който повдигнех в споменатата по-горе статия)- дали Радев не се окзава за нея сега “национален предател”, остава задачата да ревизира изразения си възторг, обоснован с убедеността, че президентът не е можел да не подкрепи СЕТА след като от Европа са ни изпратили толкова много пари.

Че от Европа са дали много пари, които при цялата корупция, съпътстваща разпределянето им, все пак дават видими резултати в полза на обществения интерес, е факт, известен на всички до последния евроцент. Никой обаче не казва колко пари са дадени от Русия, за да дирижира марша на нейната пет колона. За което управлението на Борисов не просто допринесе със своята търпимост към виреещия в благоприятнта среда тумор на външната намеса на тази държава във вътрешните ни работи, но без преувеличение изигра ролята на покровител в селото без кучета, което Москва третира като своя законна плячка след упоритото инвестиране в разграждането на българската кошара пред набезите на московските вълци ( нощни, сутрешни и пладнешки).

Share on Facebook

Радостина Николова има 5 години стаж като редактор в печатни и онлайн медии, а от 8 години работи активно в сферата на дигиталния маркетинг, онлайн рекламата и електронната търговия. Като самоиздаващ се автор добива популярност с детската книжна поредица „Приключенията на мотовете“ и с последната си книга „Моите красиви рога“. На 14 март Радостина ще води...

Съюзът ни с Русия, бившия СССР е бил пагубен не само за морала и идентичността ни, но за българската икономика. След 45 години проруски терор се оказахме катастрофално бедни. През последните 10 години това се променя с бързи темпове.

Премиера на книгата „Плосък данък в България – предистория, въвеждане, резултати”

14 март 2017 г.
Литературен клуб „Перото”
18:00-20:00
http://ime.bg/bg/articles/premiera-na-knigata-plosyk-danyk-v-bylgariya-predistoriya-vyvejdane-rezultati-23/

The post Премиера на книгата „Плосък данък в България” appeared first on Блогът за икономика.

Кога ще направим първите 100 милиарда БВП

https://www.24chasa.bg/mnenia/article/6103073

The post Кога ще направим първите 100 милиарда БВП appeared first on Блогът за икономика.

ОПЕК и Русия организираха картел през декември миналата година и успяха да вдигнат цената на петрола до близо 60 долара за барел.

Обаче, при по-високата цена американските компании увеличиха производството – а и Тръмп активно подкрепя петролния сектор. Съответно, през последните дни цената на петрола падна до близо 50 долара за барел.

ОПЕК и Русия срещу САЩ и Тръмп. Вече има конкуренция на петролния пазар, поради което цените са много по-ниски от предишните нива, 110-120 долара за барел.

The post ОПЕК, Русия и цената на петрола appeared first on Блогът за икономика.

Много интересно – българската държава харчи повече за отбрана, полиция и съдебна система отколкото за образование. Само две други страни имат подобна политика (Гърция и Румъния). При всички останали европейски страни образованието е с приоритет.

Източник: Евростат

http://ec.europa.eu/eurostat/documents/2995521/7896921/2-06032017-BP-EN.pdf/c6a3a17d-f04a-48d9-a440-87f33b3356a2

The post Бюджетна структура appeared first on Блогът за икономика.

СКРЪБНА ВЕСТ: Почина скъп приятел

Продължава бавното отдалечаване на президента Радев от кандидатпрезидента Радев чрез различно позициониране в нюансите на обновената му позиция по въпроси, свързани с външната политика. Тази тенденция получи нова окраска.

Радев първо смекчи тона по отношение на собствената си предизборна убеденост за нуждата да бъдат свалени санкциите срещу Русия. Доближи позицията си към тази на Бойко Борисов, която се свежда до мърморене за вредата от санкциите, но престана да изисква тяхното сваляне.

Радев подкрепи на практика протеста на еколозите ( навиквани като “соросоиди”) , като бламира собствения си служебен кабинет за “прибързаното решение” за строежа на нов лифт в Пирин.

За капак пак той  разочарова русолюбците ( които мълчат засега, но със сигурност са регистрирали “провинението”) с речта си на 3 март , в която отправи твърде меки за твърдолинейните русофили благодарности към Русия ( като нарече загиналите в руско-турската война  обобщаващо “чуждите воини” и дори отдаде дължимото на “русофоба” Захари Стоянов като летописец на освободителните борби на българите).

Сега Радев вече изпада в явно противоречие с линията на БСП по отношение на спразумението СЕТА.

“Европейският съвет приветства гласуването в Европейския парламент по Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канад (СЕТА) и очаква неговото временно приложение”.

Този текст срещата на върха на ЕС прие късно снощи, включително със съгласието на българския президент Румен Радев.

През предизборната си кампания той се изказваше против СЕТА, срещу споразумението се обяви и Корнелия Нинова, лидер на БСП, партията, която издигна кандидатурата на Радев.

Евродепутатите на БСП гласуваха против СЕТА, когато Европейският парламент го ратифицира в Страсбург на 15 февруари т. г.

Приетите снощи от лидерите заключения обаче имат декларативно-пожелателен характер, защото Полша може да откаже да ги подпише. Така министър-председателката Беата Шидло реагира на преизбирането на сънародника ѝ Доналд Туск за втори мандат като председател на Европейския съвет.

“Европейският съвет приветства положителното гласуване в Европейския парламент по Всеобхватното икономическо и търговско споразумение между ЕС и Канада (СЕТА) и очаква неговото временно приложение – пише по-нататък в заключенията. –  Това е ясен сигнал във време, когато протекционистките тенденции се появяват отново. ЕС остава силно ангажиран със здрава търговска политика и отворена и основаваща се на правила многостранна търговска система с цетрална роля на Световната търговска организация”.

След ратификацията от Европейския парламент СЕТА влиза в сила временно, докато текат ратификациите в 28-те държави-членки на ЕС. Нинова се закани, че ако партията ѝ вземе властта, България няма да ратифицира СЕТА.

„То защитава интересите на корпорациите, но не и правата на работещите. Категорично съм против това“, заяви Радев по време на предизборната си кампания на 21 октомври 2016 г.

На 1 ноември 2016 г., ден след подписването на СЕТА в Брюксел, Радев, тогава в предизборна кампания, обеща да сезира Конституционния съд за СЕТА.

След ратификацията от Европейския парламент СЕТА влиза в сила временно, докато текат ратификациите в 28-те държави-членки на ЕС. Нинова се закани, че ако партията ѝ вземе властта, България няма да ратифицира СЕТА.

( KlubZ)

Възниква един въпрос, който трябва да бъде зададен сега на Нинова, която нарече “национални предатели “ българските евродепутати, гласували в Европейския парламент в полза на споразумението с Канада: това отнася ли се и за президента Радев?

Национален предател ли е ( вече) Румен Радев или заклеймяването важи избирателно?

Моето обосноване предположение е, че Радев няма да извърви пътя на еманципацията на своя предшественик, който се превърна в антипод на Борисов по водещата тема за руското влияние, ахлесовата пета на българския образ пред света. А и Нинова с нищо не отстъпва на Борисов по деблокожието, с което да се направи, че “няма такова нещо” като разрив с президента, колкото и видим да става той.

В подобен режим на отрицание на очевидното Борисов изтърпя мандата на Плевнелиев, а и той направи, каквото можа, за да съхрани политическото си съжителство с премиера. Ще бъде интересно да прочетем какво пише по този повод Плевнелиев в биографичната си книга, за която загатна като източник на възможно разочарование за “някои” и дали сред тях ще бъде Борисов, който най-после да изостави лицемерните си обобщения за добрите си отношения с бившия обитател на президентския кабинет.

Актуалната тема в оставащите до изборите дни е въпросът доколко Радев, като най-силен коз за хвалбите за постигнатата чрез него победа на червените на президентските избори, може да се превърне от повод за гордост в доказателство за това, че успехите на БСП за пореден път се оказват еднодневки.

Share on Facebook

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Все по-задълбочена е дискусията за бъдещето на Европейския съюз в самата Европа. В България обаче тя минава почти незабелязано на фона на популистката кампания за парламентарните избори на 26 март. Може ли това да има сериозни негативни последствия за бъдещето на страната – темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, днес в Брюксел тече среща на лидерите от ЕС, които разискват въпросите за европейското бъдеще. Каква е българската позиция по темата?

– „Някои от петте сценария за бъдещето на Европейския съюз са по-приемливи за страната ни, а други не“. Макар да изглежда глупава шега, това е цитат, Фили. И то цитирам сериозен човек – Деница Златева, вицепремиер и европейски министър в сегашния служебен кабинет. Същата тази Златева отначало каза – „президентът Румен Радев ще представи виждането на България по отношение пътя за развитие на ЕС на предстоящата среща на върха в Брюксел”, докато в същото време подчерта, че дебатът по темата в правителството тепърва предстои, тоест, остави впечатлението, че Радев ще представи някаква си своя, никому, неизвестна всъщност позиция. Междувременно обаче явно някой се усети, че така не става и дебатът в правителството мина скоростно. В сряда служебният кабинет одобри позицията, че „България ще настоява единството и целостта на Европейския съюз да не се нарушават чрез диференциране на целите на интеграцията или преминаване към някакъв вид „многоизмерна Европа“ или „Европа на скорости“.

– Доскоро противопоставянето, макар неофициално, беше срещу „Европа на две скорости”, а сега се говори за вариант „Европа на много скорости”. Как се появи той?

– От известно време насам подобна опция се обсъжда в различни европейски кръгове. Неотдавна тя бе спомената публично от германския канцлер Ангела Меркел и срещна както подкрепа, така и реакция. Преди броени дни пък Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия, тоест, нещо като премиер на Европа, разпространи тъй наречената Бяла книга с пет възможни варианта за европейското бъдеще. Като номер три от тези варианти е именно „Европа на различни скорости” – идея, която предвижда европейските държави да не търсят по всеки въпрос непременно пълен синхрон и всеобщо сътрудничество, а някои от тях да вървят по-бързо в дадено направление, други да не се ангажират чак толкова за неща, които не съответстват на националните им приоритети, без обаче да се чувстват изключени от възможността да го направят.

– Пламен, но вариантите в бялата книга на Юнкер, доколкото знам, наистина тепърва ще се обсъждат и ще се приемат евентуално през декември. Защо е необходимо още отсега да се изразява конкретна позиция?

– Защото, Фили, живеем в приказката, че докато мъдрите се намъдруват, лудите ще се налудуват. Такъв е изразът, не, че България е сред държавите, които взимат особено мъдри решения. За сметка на това пък е сред онези, които ги взимат бавно, а забавянето в политиката често е равносилно на загуба. Така и в случая. Докато ние тук отлагаме широкото обществено обсъждане на темата за бъдещето на Европа дори в най-подходящия момент – предизборната кампания, други страни вече знаят какво искат и работят за постигането му. На 6 март в Париж се срещнаха лидерите на четирите най-големи европейски държави – Германия, Франция, Италия и Испания. Те се обединиха около идеята за „Европа на много скорости”, която за мнозина все още е трудно приемлива. Неслучайно на срещата не бе поканена Полша, петата най-голяма страна в Евросъюза. Това е поради факта, че нейната негативна позиция към възможността ЕС да се дели по какъвто и да било начин, е предварително известна.

– Какво предвижда спомената идея за Европа на много скорости?

– Първо да кажа, Фили, че в Париж четиримата лидери правилно отбелязаха, че това всъщност е констатация за вече съществуващо положение. И наистина, в ЕС има страни – България, Румъния и други, които не са в Шенген, тоест, в европейското пространство за свободно движение на хора и стоки. Има страни в европейския валутен съюз, тоест, въвели са еврото и се подчиняват на правилата на Европейската централна банка, и други, които не са. Има един неформален кръг, наречен Вишеградска четворка. Това са Полша, Чехия, Унгария и Словакия, обединени не само от близкото си икономическо и обществено развитие, но и от преки общи интереси, които опитват да отстояват. Има клуб на северно-европейските държави, има Средиземноморски клуб, изобщо, в обединена иначе Европа реално съществуват доста различни формати за защита на сепаративни интереси, които понякога противоречат на общите. Класически пример е категоричното противопоставяне на Вишеградската четворка спрямо доскорошната, наистина твърде спорна и хаотична, но наложена от големите страни, европейска политика за мигрантите.

– И сега четирите големи европейски държави всъщност не само признават, но и ще узаконят разделенията, като оставят всеки член на европейския клуб да се движи с различни скорости по различните теми, така ли?

– Най-общо казано – да, Фили. „Единството не е еднаквост“ – заяви по този повод френският президент Оланд на срещата във Версай и добави: „Това е причината, поради която пледирам за нови форми на сътрудничество, за нови проекти, за онова, което се нарича диференцирани сътрудничества“. Според него смисълът е, че в области например като отбрана, валутна, данъчна, социална политика и други, някои държави могат да избързат, а другите да вървят със своетото темпо. В подкрепа на Оланд германският канцлер Ангела Меркел каза: „Европа на различните скорости е необходимост, иначе вероятно ще останем блокирани на едно място“. В Париж това бе подкрепено от премиерите на Италия и Испания, а за капак Франсоа Оланд заяви, че „има опасност ЕС да се разпадне, ако продължи съпротивата срещу идеята „Европа на различни скорости”. Основен изразител на тази съпротива е Полша. Полският премиер Беата Шидло каза преди дни, че „няма нужда нито от по-малко, нито от повече Европа, а от една по-добра Европа. И никой не бива да бъде пренебрегван чрез концепцията за различните скорости”. Шидло настоя също бъдат подсилени националните правителства при вземането на решенията в ЕС. Всъщност, Фили, май това последното е и ключът към негативната оценка на повечето източно-европейски държави спрямо разслояването на Европа. Те се чувстват застрашени, че ще бъдат изоставени да се оправят сами, включително финансово, докато още срещат редизвикателства, които досега трудно преодоляваха дори с европейска помощ. Конкретен пример за това е нереализираната съдебна реформа в България. Тя не се случи в предприсъединителния период, не става и досега, когато сме вътре в ЕС, след десет години натиск и помощ от Брюксел. А ако българите трябва сами да се оправят, тази реформа наистина изглежда обречена. Това пък ще повлече други огромни проблеми и кръгът, пълен с ужаси, лесно може да се затвори. Но да изчакаме още малко, Фили, след края на днешната среща в Брюксел ще има повече яснота и през другата седмица ще продължим да обсъждаме тези твърде важни за Европа и България въпроси.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

 Spring is coming! Have a look at the crowns created by the children from kid’s theater “Camel”. The...

Днес завършваме пътуването на Иван до Португалия, което започнахме с Блед и Венеция, продължихме между градчетата на Cinque terre и Монако, а после – през Марсилия, Каркасон и Андора, Барселона и Валенсия, Мадрид и Толедо. За последно бяхме на Кабо де Рока и в Билбао, а днес поемаме към дома – през Бордо, Париж, Люксембург и Загреб.

Приятно четене:

С Голф до Португалия

част седма

Франция, Люксембург и Загреб

Що се отнася до магистрални пътни такси французите определено обичат шума на парите.

Първоначално възнамерявахме да пътуваме до Бордо по магистралата, но след като набързо ни ошушкаха с 6 – 7 евро за първите 50 км решихме да слезем от нея.

Тук е мястото на похваля навигацията на Google,

която ползвахме през част от пътуването. Прекара ни така, че слизахме от магистралата 1 – 2 км преди пункта за плащане, след което шофирахме 10 – 15 км по селските пътища и отново се качвахме на магистралата за 30-40 км. Отделно навигацията на няколко пъти ни спаси от тежки задръствания по магистралите във Франция и Германия, избирайки автоматично алтернативни маршрути.

С такива гимнастики около обяд стигнахме в

Бордо

Първо видяхме красивия паметник „Monument aux Girondins”, изграден в памет на загиналите по време на Френската революция. Много впечатляващи бяха фонтаните от двете страни на монумента. Определено едни от най-красивите, които съм виждал някога. Красота и изящество до най-малкия детайл:

Фонтаните очевидно са любим обект за студентите по изобразително изкуство:

От тук се насочихме към пешеходната зона на Бордо.

Сградата на театъра:

Из централната част:

Няколко снимки на

катедралата „Св. Андре”

Много ми допадна това улично кафене. Когато чуя „Франция” винаги си представям точно такъв тип места:

Във Франция хората ми се сториха доста приятни, вежливи и отзивчиви

Дори когато не знаеха английски все пак се опитваха по един или друг начин да ни помогнат. Не сме попадали на лошо отношение в нито една от държавите, които посетихме. Много беше приятно да наблюдавам как си общуват французите в своето ежедневието – в пекарната те посрещат усмихнати продавачки, клиентите също с усмивка отговарят на поздравите им, често се завързват кратки разговорчета помежду им. Като цяло цареше една атмосфера на любезност и доброжелателност, която караше и мен да се чувствам добре.

Една от портите, откъдето се е влизало в стария средновековен град:

Зелени трамвайни трасета по крайречния булевард:

Накрая видяхме най-известното място в града –

площадът „Place de la Bourse”

с голямото водно огледало:

Чакахме ли, чакахме… то беше едно пълнене, източване. Най-накрая започна по-ефектната част с издигането на фино диспергирана вода:

От Бордо предстоеше да пропътуваме 600 км чак до Париж. Споменах вече, че по френските магистрали обичат шума на парите…по тази магистрала изобщо не можеха да му се наситят, защото удоволствието да се измине по нея въпросното разстояние струва цели 55 евро. Затова си бяхме намислили отново им покажем пръст номер 3 и да се движим по безплатните пътища. Оказа се, че безплатната алтернатива е прекрасна и пътуването е по-бавно едва с 1 – 1.30 часа. От тези 600 км около 2/3 бяха безплатни магистрали и скоростни пътища.

Влязохме в Париж

през задната врата, така да се каже. Около 15 км шофирахме зад това Пежо, което просто счупи ретро-метъра. Нямаше мигачи в истинския смисъл на думата, а пръчки, които се подаваха от купето. В момента е на аварийни светлини

В Париж обиколката ни започна от най-известното място в града. „Големият смок”, както я наричам

Около

Айфеловата кула

към нас дойде с оферти цяла група негри, продаващи всевъзможни сувенири. Решихме, че ще можем да спазарим някой магнит по-евтино. Захванахме разговор с единия, той попита по едно време откъде сме, дали не сме от Турция? (може би защото Драго не се беше бръснал веднъж за цялото пътуване :). Когато му казахме, че сме от България той отвърна:
– Bulgaria!

След което превключи на някакъв развален български:
– Айде, има-има, нема-нема. Айде, два за пет.

Когато му казахме „два за четири” обаче не ни разбра, но в крайна сметка се съгласи на тази сделка

Някои казват, че Айфеловата кула е грозна, че е една купчина желязо просто. Според мен е доста фотогенична, а и все пак е символ и запазена марка на града.

Продължихме към

Триумфалната арка и булевард „Шанз Елизе”:

Арката е построена в чест на победата на Наполеон над австро-руските сили в битката при Аустерлиц. Тъй като се вижда колко много коли имаше около нея бих искал да споделя, че очаквах във Франция, както в други западноевропейски държави, колоезденето да е много популярно. Бих казал, че особено Марсилия и Париж са доста автомобилни градове.

По „Шанз Елизе”. Самата улица не е нещо особено.

Встрани от нея се намираха красивите „Grand palais” и „Petit palais” т.е. малкия и големия дворец. Построени са за нуждите на Световното изложение през 1900-а година. Днес тук са разположени музеи, организират се изложби и други културни събития:

Поглед към дома на инвалидите, построен през 17-и век. Създаден е именно с цел да подслони воини-инвалиди, останали без средства по една или друга причина:

Площад „Конкорд”

Минахме през парка „Тюйлери”, откъдето искахме да стигнем до Лувъра.

Седнахме за кратка почивка и току виж и времето започна да се прояснява:

Този малчуган нещо беше много отегчен:

Пред Лувъра

отново попаднахме на нашите любими улични търговци. Така както бяха застанали пред бившата кралска резиденция картинката ми се стори доста иронична, затова направих една снимка:

Самият Лувър. Много красива сграда и вътрешен площад, определено едно от местата в Париж, които не са за изпускане.

Влязохме в Лувъра,

но тъй като имахме само този ден за разглеждане на Париж не можехме да му отделим почти никакво време. Все пак решихме, че е по-добре да влезем за около 2 часа, отколкото да не влезем въобще. Музеят е огромен и ние видяхме една нищожна част от него, но все пак решихме да се концентрираме върху това, което ни се струва по-интересно.

Посетихме раздела, посветен на

древен Египет:

Саркофази:

Беше изложена дори истинска мумия от 600 г. пр. н.е.

…както и стена, на която е изписана цялата египетска книга на мъртвите:

Посетихме и отдела, посветен на

древна Гърция

Тук имаше предимно скулптури.

Атина, богинята на войната:

Видяхме и прочутата статуя на Венера с липсващите ръце. Честно казано не виждам какво е толкова впечатляващото. Със сигурност не бих се блъскал в навалицата, за да я видя.

Поглед навън:

Естествено няма как да влезем в Лувъра и да не минем оттук:

Мона Лиза

Ами… нека ме изядат разбирачите от изкуство, но тази картина беше точно това, което очаквах – картина… хубава, но в никакъв случай не нещо уникално, космическо, невиждано. Не знам как е придобила такава слава, сигурен съм, че ако не беше толкова известна поне половината от хората в музея щяха да я подминат, без въобще да я забележат. За мен лично в музея имаше много по-впечатляващи творби.

Разбира се пред картината навалицата беше огромна. За мен бе по-интересно

да снимам башибозука, който снима картината,

отколкото самата картина

Една от красивите и известни картини, които успяхме да видим е

„Коронясването на Наполеон”

На нея е представено как Наполеон поставя императорската корона на главата на съпругата си.

Към края на разходката ни

поехме към катедралата „Парижката Света Богородица”

Каналите на Сена:

Пропуснах да спомена

едно от комичните неща

по време на нашия престой в Париж. Не ме пуснаха да се кача на Айфеловата кула, тъй като при проверката пред нея охраната извади от раницата ми яденето, което разнасяхме със себе си. Маслинки, консерви, бурканчета… трябва да обядваме нещо все пак Уплашиха се, че вътре има бомби най-вероятно и не ме пуснаха, а нямаше и къде да си оставя раницата.

Пред „Парижката Света Богородица” също имаше проверка. Охраната бе един много приятен чернокож господин, очевидно с чувство за хумор. Проведохме следния разговор:

– Bonjour!

– Bonjour!

Отварям аз раницата, той погледна и каза:

– Merci… bon appetit !

Разсмях се от сърце, той също.

Катедралата е чудесна и въобще острова, на който е разположена бе най-приятната част от града, лично за мен.

Това успяхме да видим от френската столица за краткото време, което имахме. Определено ще се върнем, но все пак успяхме поне малко да я опознаем.

Останах с много добро впечатление от Париж.

Честно казано бях чувал предимно негативни неща за него и очаквах да е доста по-мръсно и неугледно. Поне в идеалния център, където ние пребивавахме такива картини не видях. Също така бях чувал за емигрантските общности, за гетата, но това явно е повече проблем в някои предградия. В интерес на истината чернокожите и арабите, които видяхме в центъра бяха много добре облечени и определено даваха вид на заети хора, напълно интегрирани във френското общество. „Гето субекти”, като в Марсилия, в идеалния център не видях.

На следващата сутрин напускахме Париж и отново по безплатните пътища се отправихме към една от последните дестинации на нашето пътуване. Щяхме да минем през мъничката държава, носеща гръмкото име

Велико херцогство Люксембург

За столицата му,

град Люксембург

мога да кажа, че е много чист, спретнат… и съвсем компактен град. От тези градове, в които повечето хора се познават.

Из пешеходната зона:

Херцогският дворец:

Типичен люксембургец на караул пред двореца

Площадът пред градската катедрала:

Официалните езици тук са три – люксембургски (който е немски диалект), немски и френски. Повечето хора по улицата сякаш говореха на френски, но ми се стори, че много от тях нямат проблем да превключват между няколко езика. Така например ми направи впечатление една жена, продавачка в магазин за сувенири, която без проблем си общуваше на френски и на немски, в зависимост от клиентите, които влизаха.

Люксембург е държавата с най-висок жизнен стандарт в ЕС,

но това не се забелязва по улиците. Хората ми се видяха скромни и съвсем не парадиращи с благосъстояние. Е… виждат се и такива возила понякога

Поглед над един от кварталите на град Люксембург:

След като прекарахме един следобед тук предстоеше транзитно да направим един

голям скок през цяла Германия, Австрия и Словения.

Нощувахме отново в колата край магистралата между Щутгарт и Мюнхен. Немските магистрали бяха адски натоварени, заради трите почивни дни, които се очертаваха в Германия. В полунощ движението около Щутгарт бе като на „Цариградско шосе” в пиков час.

Следващият ден премина в път, като чак вечерта успяхме да стигнем до

Загреб

Беше събота вечер, което може би обяснява донякъде нещата, но все пак – паркирането бе кошмарно! Въртяхме се близо час из централните улици и просто не можехме да намерим едно паркомясто. Нямам спомен другаде да съм виждал такова чудо. Накрая паркирахме и само за 10 – 15 мин, докато разтоварвахме багажите поне 3 коли спираха да ни питат, дали ще излизаме.

Излязохме за по бира:

На следващата сутрин валеше ситен дъжд. Времето се беше развалило, което значеше, че е време да се връщаме у дома. Все пак не сме от захар и малко дъжд нямаше да ни попречи да се разходим из града.

Загреб е симпатичен град,

но за мен като столица на държава не беше много впечатляващ. Що се отнася до забележителности мисля, че София може да предложи много повече. Няма как обаче да не о

Фондация „Детски книги“ и София Ринг Мол канят всички малки и големи приключенци на книжен пикник „Бисерче вълшебно“ през март! На 12.03. (неделя), 18.03. (събота) и 19.03. (неделя) между 16 и 18 часа в Sofia Ring Mall, на сцената (пред H&М) гостуващи четци – писатели, илюстратори и преводачи – ще четат откъси от номинираните книги...