Заради приличния интерес към вчерашната публикация "Стана ясно, защо Борисов 2 подаде оставка" реших да се поразровя, открия и ви покажа, от кога започва и набира скорост проблема, заради който се стигна до заплахите на политик...

Най-смелите хора, които познавам, все са / предимно са жени! Не знам само на мен ли ми се случва или това си е правилото. Изумително е! И да, Галина Лачева е една от тях! Едновременно нежна, мила и добра, но и силна, безстрашна и отстояваща всяка своя битка – такава я познавам. Възхищава ме, вдъхновява ме Галя!
Реших да ви запозная и тук говорим за съпротивата, човешкото, битката за правата.

Кое те кара да се застъпваш силно за правата на хората?
Тласка ме усещането за дисбаланс по отношение на идеята, че всички сме родени свободни и равнопоставени по природа, и това трябва да се пази. Упражняването на насилие и неговата легитимация са от моя гледна точка единственият валиден критерий за дискриминация и съответно ограничаване на права. Ще ми се тоя възглед да беше по-популярен. За жалост ми се струва, че ксенофобските, раситските, сексистките, хомофобските и прочие основания са по-разпространени от търпимото.
Да не забравяме за правата и на останалите животни при това!

Защо (през 2017) е нужно да се говори за темата равенство и права на жените?
От една страна защото е нужно системно да се говори за равенството между хората като висша демократична ценност, особено в контекста на историческите й изкривявания – свеждане до уравновиловка, еднаквост и обезличаване, за разлика от равнопоставеност по отношение на участието в определянето на правилата, достъпа до ресурси за развитие на способностите и оптимална изява, недискриминация и т.н. От друга – заради световните статистики, според които човешките права на жените са много по-често нарушавани от тези на мъжете. Това има своите специфики и съответно заслужва особено внимание. Без търсене на обръщане на статистиките с обратен превес, разбира се, а в контекста на борбата за ефективно елиминиране нарушенията на правата въобще.

Според много хора правата на жените в България са си ОК. Какво им отговаряш?
Отговарям им, че по официални данни за страната, всяка четвърта българка е жертва на домашно насилие, а над 35% от запитаните мъже смятат, че изнасилването е оправдано при определени обстоятелства. Обръщам им внимание на масово пренебрежителното отношение към жените, избрали да не раждат, агресията към избралите да отглеждат деца в гей двойка. Споменавам хомофобската заклейменост на трансполовите случаи на самоопределяне като жена и изборът да живееш като такава, в противоречие с биологичните си особености по рождение. Засягам темата за все още ограничения трудов достъп на българките до ръководни длъжности и до по-добре платени позиции в повечето сектори на икономиката. Сондирам дали въпросните ми събеседници са наясно с нестихващото явление „обективизация на жените“ и им давам примери от рекламни билборди, печатни издания, чалга сцената и пр. И прегръщам редовните ответни опити да се провокира надскачане на стремежа към опазване правата на жените, да се обърне внимание на правата на мъжете и децата. И използвам случая да напомня за правата и на животните извън контингента на хомо сапиенс, с проверка дали събеседниците ми ги включват в кръга на заслужаващите тяхната защита.

Кога ще си удовлетворена и ще знаеш, че мисията е изпълнена?
Перфекционист съм. Едва ли ще доживея края на страданията на живите същества. Личната ми мисия ще е изпълнила ако издъхна без да съм се отказала в стремежа към постигане на идеала.

Жените, които те вдъхновяват?
Едновременно грижовните и непримирими с несправедливостите, предразсъдъците и догмите – емпатичните бунтарки с всякаква окраска, възраст, сфери на изява, от всички кътчета на земята, от книгите и филмите…

За мен не е нужно да са обществено известни, да фигурират в учебници, улици да носят имената им. Всъщност повечето от вдъхновителките ми се явяват дръзки критици на онези, които контролират медиите и това кой да става известен чрез тях, на авторитарните власти, определящи какво и как да се учи в училищата, кой заслужава паметник, кой да получи награда за постиженията си, кой да участва в решенията от обществена важност въобще и т.н. Но така или иначе ме окриляват и „невидимите“ героини на собствената си съдба, които например успяват да осъзнаят ограниченията на свободата и потисничеството, на което са подложени в личен план, да се опълчат и измъкнат от клетките, давайки пример на децата и останалите около себе си…

Все пак е важно да се знаят и имена, да се изтъкват постижения – точно заради вдъхновението, което може да породи личният пример. Та си мислих покрай 8 март за стартиране на подобна страничка в социалната мрежа и на български: https://www.facebook.com/amightygirl/?fref=ts. Или хаштаг някакъв да огласим. После ми се прищя хаштагът да е по-обхватен и да не разграничава полово борците за права… Хайде да го доизмислим заедно!

Пожеланието ти към хората, които ще прочетат това интервю?
Да подлагат на здравословно съмнение всяка една дума в него и не само, да имат смелостта да се доверяват и съпротивляват, готовността да се учат от грешките си, и щастието да живеят в мир и обич.

Направи ми впечатление , че новата(?) звезда на БСП в  политиката Елена Йончева се прояви като самозван говорител на “журналистическата професия”, която щяла да пострада, ако тя се окаже опровергана за едни милиони, която била получавала от държавата за своите филми, както намекна Бойко Борисов. За разлика от нея, никога не си позволявам своеволието да се самонзначавам за говорител на групи хора, които не са ме упълномощавали. Правил съм го само в качеството на издигнат чрез подписка от колегите си на поста Главен директор на БТА, но никога не съм злоупотребявал със самочувствието да защитавам “професията” или “българите”.

Изпреварвам същината на репликата си с това уточнение, защото скандалът около повдигнатата от Борисов завеса за финансирането на ( някои) журналисти напусна коловоза на немодлъвките. Току що. http://clubz.bg/51449-borisov_platili_sme_blizo_2_mln_za_joncheva_bqha_dogovoreni_ot_nejniq_myj_togava

Изправен съм пред предизвикателството на българския избирател , който често няма избор ( например при мажоритарните президенски кампании, когато на втори тур е принуден да подкрепя “по-малкото” зло, поради което мнозина се отказват да правят такъв компромис). В случая трябва да избирам на кого да вярвам между величини, срещу които от години се противопоставям.

Ако на кантара сложим “журналистическата професия” на кантара, би трябвало да застана първосигнално на страната на Йончева, когато се кълне, че не е получавала въпросните милиони.

Борисов обаче вече конкретизира сумата, като я закръгли на 2 милиона. ДВА МИЛИОНА! Мили Боже, това е баснословна сума за толкова окаяния журналистически труд в случай, че е честен, а не поръчков!

Но и размерът не е най – важната “подробност”, а фактът, че в битката си за оцеляване ( може би не само политическо, но и като свободен гражданин) Борисов е готов да пристъпи самоналоженото табу да не разкрива колаборацията си с червените. Оказва се, че те ( чрез Сергей Станишев), са му “наложили” нещо, с което той се е съгласил, а сега го разгласява като отчаяна съпруга, която няма нищо против хората да разгледат голите й снимки, стига по този начин да уязви бившия си партньор.

Нещо повече ( дори и от това): Борисов отново прави намек, който обаче вече не е така мътен, както проговарянето му по темата, а направо прозрачно визира “разузнавателните служби”. Подразбираме, че по някакъв начин Йончева има отношение към тях и към милионите, отпуснати във връзка с нея ( в досието ми, създадено от ДС, пише за взети суми “във връзка с него”, което в. “Стандарт” и прочее подли инструменти за моето морално закопаване “изтълкуваха” като “заплата”, която уж съм бил получавал). Такъв ли е случаят с Йончева- някой е взел милиони във връзка с нея, а тя не е знаела това?

Управник от ранга на Борисов, който иска и има вероятност пак да ни управляа, ще трябва да се конкретизира. Но и казаното дотук от него никак не е малко. Особено ако се постави в контекстта на факта, че в съюзнически държави, като САЩ, законите забраняват от доста години насам журналистите да бъдат използвани от разузнавателните служби.

Проговарянето на Борисов по тази “деликатна” тема , обаче, е знак, че положението му не само е деликатно в рамките на опасенията му от загубата на изборите, но си е направо “ в шише”. И като е тръгнал да вади зпушалката, да вземе да пусне духа от бутилката, за да видим по какво съвременните разузнавателни служби и техните партийни ментори ( от две публично противоборстващи партии, като БСП и ГЕРБ) се различават от онази ДС, която е едновременно почти демонтирана и почти демонизирана.

Share on Facebook

Не ( просто ) един духовник, защитил духовността, е прогнен от България. Прогонена е човечността.

На тази тема се написа и изговори не малко, а и протест вече се състоя. Първият, който “намеква”, че новата власт е като старата: мълчи съучастнически по въпроси, които всъщност подстрекава с политиката си.

По независещи от мен причини не можех да се присъединя към стотиците българи, протестирали днес в София срещу това поощряващото мракобесието мълчание на властта. Но понеже смятам, че “мълчанието е злото”, ще опитам да поднеса своята солидарност и мислите си по тази тема, която е много по-широка и по-дълбока от частния казус, който я направи актуална.

Давате ли си сметка защо властта мълчи наистина? Не си падам по простите решения, но обяснението в случая наистина е просто: защото тази власт в момента продължава държавната линия на предишните управници от ГЕРБ , които подстрекаваха чуждомразието. Спомнете си само човекомразещата пропаганда в медиите на рекламни лица на ГЕРБ, някои от които се оказаха сега кандидати за депутати от партията, призоваващи за “крути мерки” срещу бежанците.

Нали искате устойчивост? Ето ви я.  Устойчивите нагласи да се спекулира със страховете от бежанците се оказват най-устойчивото нещо в държавата, занемяла устойчиво пред абсолютно незащитимата от чисто човешка гледна точка проява на варварство в случая с едно беззащитно, иначе формално защитено от законите семейство, избягало от война. Отказът на държавата ( която има ангажимент към поддържането на реда ) да се намеси на страната на справедливсостта е като да бъдат оттеглени полицаите от улиците и те да бъдат предоставени на най-бруталните двукраки хищници.

Подпалвачите на омразата към слабите и подгонените хора обаче имат един проблем- мълчат също така и поради факта, че няма как да го стоварят на “демокрацията”. Предпочитат да не се обаждат изобщо, за да не излезе, че скърбят за прогоненото семейство като “толерасти”, както се изразява руската пропаганда, разпрострнявана у нас от нейните братушки. Затова си траят както си знаят. Както си траеха десетилетия наред за много други важни и очевидни неща. Иначе са гръмогласни, ако ги настъпиш по някой съветски мазол, изобразен като червеноорзамец с оръже, вдигнато над главите на покор(е)ните българи.

За “другите”, т.е. за откровено червените и червенеещите им подобия от всякави разновидности – уж опозиционери, на които чуждомразието им отива по дефиниция, дори не говоря. Макар, че точно те са сега на власт и са негласни приемници на ксенофобията на своите уж опоненти от предишната власт.

Освен всичко друго прогонването на един чужд инвеститор ( с извинение за акцента в рамките на разговора за духовността) също е типично за мутризираната ни държава. Италианският инвеститор Паоло Кортезе е създал работни места в открита от него пицария и пекарна. “Довел” е помощи за 100 000 евро годишно от католическата църква в малкото градче Белене, където такава инвестиция вероятно може да бъде съизмерена на глава от населението с обема на еврофорнодвете, с чието разпределяне в национален мащаб властта толкова обича да се хвали като своя заслуга.

Обаче отец Кортезе има “грях” към същата тази държава: дръзнал е да буни духовете по забранената тема за жертвите на комунизма и го погват да си ходи. Уж заради бежанците ( общо 4 на брой), които имало опасност да доведат след себе си още бежанци ( също неизвестно колко на брой, т.е. те са една хипотеза и необоснована с нищо хипербола на несъществуващ проблем).

За друго по върховете на държавата, които се сливат с опозициоонния фундамент (какъвто БСП беше за ГЕРБ и какъвто ГЕРБ е сега за БСП) единство няма. Но за тази гадост мълчат издайнически солидарно.

После питайте пак по какво  си приличат двете формации, клекнали отново на подстъпите на изборите в позата на предизвестени водачи по привличане на гласове. На това питане отговарям ( веднъж и аз – по подобие на вечно контрапротестиращите немници ): а по какво се различават, че да не си приличат, след като са толкова солидарни срещу елементарната чевещина? В нюансите ли? Колко процента сиво има в тази порнография?

Share on Facebook

Минаха две седмици, а аз още не съм ви разказала за едно чудно събитие. Като казвам „чудно“, базирам се на факта, че комбинира две любими мои хобита – фотографията и готвенето. Прекарахме блогърски ден по покана на Olympus в студиото на Goodlife в компанията на Лени от Photo Cafe и вина от Moulin… Дотук с изреждането, следват снимки.

Храната е нещо повече от начин да си набавиш необходимите калории. Знам го отдавна, но го преоткирх през миналата година, когато си бях поставила за цел да тествам 52 нови рецепти в 52 седмици. Може да видите снимки от начинанието в Instagram. Естествено, не съм снимала всичко, защото не всичко ми се получи в „представителен вид“. Важното обаче е, че преодолях страха от трудните неща. Е, не съм стигнала до ниво на майсторско фламбиране, но нямам проблем с кормене на риба и зайци, приготвяне на суфле и други малко по-нестандартни занимания.

Храната трябва да радва окото, но дори най-простата храна е красива, ако я представиш правилно. Още едно напомняне за това дойде от обикновените провансалски рецепти, които Деси от Goodlife ни беше подготвила. А гладното око, оказва се, прави добри кадри.

Признавам, че Olympus PEN e страхотна серия машинки. Снимките са правени с новия E-PL8.

PS Влюбих се в чиниите на Екатерина Лашова – ще трябва да измисля някакъв вариант за новия апартамент.

Постът В името на храната е публикуван в Васи ли?!.