От години вбесявам русофилите с това, че се “занимавам с Русия”, обаче дойде време с Русия – със същия акцент, който поставям, да се занимават не само световните медии, но и световно неизвестната им доскоро Корнелия Нинова.

Тя и днес не направи изключение да се “занимава” със санкциите срещу Русия (които са всъщност санкции срещу приближени на Путин крепители на неговатаагресивна политика). Значи имало е основание изпреварващо да съм “познал” колко важна за България е темата за Русия и нейната намеса в България, щом самата шефка на “системната партия” номер едно у нас става и ляга със системни поклони в молитвена си поза на Изток? Благодаря за признанието!

В интервю за Ройтерс Нинова не пропуска да каже отново, че санкциите на ЕС срещу Русия вредят на България, която трябва да подобри отношенията си с Москва и да защитава своите интереси в рамките на Съюза. Ако човек падаше от Мар(к)с , можеше да си помисли, че в ЕС нещо ни мъчат, бият, насилват ( да ставаме европейци) и поради това трябва да се отрбаняваме срещу този евротормоз с евразийски ятаган.

Ще каже някой , че тя просто отговаря , когато я питат. Само че до не много отдавна никой не я питаше – нея или който там да беше на мястото й – за това какво място заема Русия в плановете на партията й. Защо вече не пропускат да я питат точно това – това е въпросът. А отговорът го знаем: защото успя да блесне международно със заплахата да налага вето на санкциите срещу руските олигарси в случай, че стане премиер на България.

Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова, която разиграва по време на брифингите си в Москва водевилни мелодрами с елементи на имперски цинизъм по отношение на България, обясни онзи ден значимостта на България в очите на Кремъл. Отвръщайки на подмазвачески въпрос на един индивид от български произход, тя се съгласи с подсказването от страна на подмазвача, че всъщност България е много важна в едно отношение: може да провали европейски консенсус на решенията, които се взимат само със съгласието на всички страни от ЕС.

Както се вижда, поредицата от помятания за България като Троянски кон на Русия, започнала с изказване на руския посланик Чижов в Брюксел в навечерието на приемането на страната ни в организацията през 2007 г., вече придобива форма на таран, с който Москва се опитва да блъска по европейската порта. Това е интересен принос към историята на военното изкуство. Таранът най-често е имитирал глава на баран ( на овен, ще рече на български, в превод от руски). В нашия случай имаме хибрид, при който овнешката част от тарана е мъзъкът, а формата на главата е на кон от троянски тип.

Накисването на България е двойно: веднъж сме заподозрени по подразбиране от съветско време като руски диверсант и втори път , понеже не се дърпаме особено от тази каишка, вече директно ни инструктират от Москва как да се държим тила на врага.

Нинова е само маша на Маша ( Захарова).

Share on Facebook

Като в приказките – толкова е приказна Петя Станкова и проектът й Amploa atelier е красив, приказен! Красив за хората, защото Петя създава мода за дами, но красив и за природата, защото е с отношение и грижа!

Петя е смело момиче, предприемач от тези с голяма усмивка, много работа и последователност в мечтите! Много ме радва и често ме изкушава да си мисля за красивите й модели рокли и модните й предложения. Затова и си говорим с нея днес. Представям ви я.

Разкажи как се зароди идеята за Амплоа Ателие и какъв бе пътят до тук?
Както повечето идеи и моятa се зароди, покрай лична история и нужда.
Преди 3 години, когато все още работех в корпоративния свят, трябваше ежедневно да нося костюми. Облеклото ми се свеждаше, до множество вариации на полиестерни изделия – финни блузи, поли и панталони, както и сака, чиито хастари бяха също полиестерни.
Един ден получих алергична реакция по меките тъкани на ръцете и след две седмици лутане разбрах, че имам чувтвителност към синтетичните материи.
Наложи се, да подменя целия си гардероб. Подарих всичките си дрехи, които бяха от изкуствени материи. Замених ги с напълно естествени и такива, които бях създала аз, за да знам какво съм вложила като плат.
В този период, започнах да се интересувам повече по темата. Разбрах всъщност какъв „коктейл“ от химикали, се крие зад създването на един плат. Исках да разбера дали има еко дрехи, подобно на екологично чистите храни. Оказа се, че има и не само това, но и че всъщност органик облеклата, са доста популявни в много страни по света като Щатите, Англия, Австралия и Германия. Някой от фирмите, които проучих имаха вече 20годишна история, което определено ме впечатли. Бързо осъзнах, че това не е просто моя нужда, която искам да задоволя, а нещо с което искам да се занимавам и за в бъдеще, за да помогна на повече хора, които имат чувствителна кожа или страдат от алегрии.
Изискваше време да събера смелост, за да стартирам този проект, но аз вярвам, че всяко нещо, което трябва да се случи, идва в точното време и с лекота – така и стана. Една лятна неделя, като на шега реших да потърся помещение, където да разположа машини и да посрещам клиенти. Едва месец след това, всичко вече работеше – имах хората, намерих финансите, правната рамка беше уточнена и започнах. Много се вълнувах! Работните ми дни бяха дълги и уморителни, защото все още работех на основната си работа, но ми харесваше. Отне ми 8 месеца, за да се разделя със стабилността и спокойствието, което ми даваше тя, а в момента съм изцяло отдадена на това начинание.
И ето ме днес почти 2 години по – късно, където приключението наречено бизнес продължава, кара ме да гледам на живота по различен начин и да порасна за нови гледни точни. Всеки ден изпълнявам различна роля, за която никога не съм смятала, че ще съм готова. Наложи се например, да стана почти IT, за да мога да си създам и подържам online магазина.

Защо именно екологична мода?
Защото екологичната мода е загрижена не само за красотата на даден модел, но и за здравето на потребителя, опазването на околната среда и ресурсите на природата.
Смятам, че вече отминава времето на брандовете, зад които не седи нищо особено като идеология, а само красиви снимки и една единствена цел – голяма печалба. Разбира се, че всеки от нас, иска да може и да се издържа от това, което прави, но смятам, че трябва да има и една по – висша цел и тя е да правиш нещо, което всъщност има добавена стойност – тази стойност, която не може да ти я даде никаква цена.

Има ли разбиране у хората около теб, подкрепа за начинанието ти?
Повечето хора около мен винаги са забелязвали страстта ми, свързана със създането на дрехи. За много малко от тях беше изненада, новото – старо амплоа! В този ред на мисли, да определено срещнах много подкрепа около мен и то не само на думи, но и дела.
Трябва да отбележа, че се чуствам истиска късметлийска, защото съм заобиколена от невероятни хора, които са ми подкрепа и пример. Разбира се, много благодарна съм и на семейстово ми, защото са винаги до мен и ми вдъхват кураж.

Кауза ли е това или бизнес начинание?
И двете. Скоро бях на едно събитие, където се срещнах с много млади предприемачи като мен. За първи път ходех на подобно мероприятие и за мен беше любопитно са разбера, към какво са се устремили те и какво искат да развиват. Всеки от нас, трябваше да представи идеята си и да привлече вниманието на останалите. Когато дойде моят ред, се почувствах толкова горда от това, с което се занимавам, говорех с такава увереност, че хората замлъкнаха и впериха поглед в мен, слушайки едноминутната ми тирада. В последствие чух коментарите им, които много си приличаха: „ти май гориш, в това с което се занимаваш и наистина го вярваш“. Да така е!
Вярвам, че ако всеки направи един малко по – различен осъзнат избор днес, би могъл да промени много съдби, а не само своята. Вярвам, че именно това е новата ера на модата – с повече хуманност, екологичност, загриженост за околните.

Любимите ти модели?
Моделите, които обичам аз, се определят с две думи: многофункционалност и комфорт! Аз съм голям почитател на т.нат. „капсула“ гардероб и в този ред на мисли, харесвам дрехи, които можеш да съчетаеш по разнообразен начин и така, да ги преобразиш за различни места и мероприятия. Харесвам също така романтични модели рокли, особено що се касае за вечерни тоалети. Има нещо в тях, което сякаш ме кара да се чувствам повече жена.

Сайтът на Амплоа Ателие е тук, а най-малкото, което можете да направите е да дадете по един лайк във фб

Watch video: see more:      

Снимки: Етюд-и-те на София / Sketches of Sofia Няма да представя Константин Трендафилов стандартно, защото не мисля, че вече някой се нуждае от поредното представяне на това кой е той, какво работи, какво е постигнал. Той е млад, пише и то достатъчно добре, че да предизвика небивал интерес към творчеството си. Освен това бяга от повърхностните...

Рано, рано тази сутрин, много преди началото на работния ден, любимата (де)зинформационна платформа на фондация "Америка за (унищожаване на) България", Прокопиев-ия "Дневник" публикува обширен, поръчков репортаж, за п...

България, Румъния и Гърция са единствените страни в ЕС, които харчат повече средства за отбрана и сигурност, отколкото за образование

http://www.segabg.com/article.php?id=846571

The post Кой преяжда от бюджетната пица appeared first on Блогът за икономика.

Този материал е откъс от книгата „Плосък данък в България – предистория, въвеждане, резултати”

http://ime.bg/bg/articles/ploskiyat-danyk-kulminaciya-na-pragmatini-danyni-reformi/

The post Плоският данък – кулминация на прагматични данъчни реформи appeared first on Блогът за икономика.

Временното класиране по растеж на БВП за 2016 г. – България в топ 3, след Малта и Румъния.

Класирането е временно, защото Евростат все още не е публикувал данни за три страни, вкл. Ирландия, а тя както знаем е икономическо чудо. Но във всеки случай, България е в челните редици.

Не е лошо за година, в която почти нямаме усвояване на еврофондове, кредитирането стагнира през първите 3 тримесечия, а бюджетът рязко премина от голям дефицит към голям излишък. Много добра отправна точка и има възможност за по-високи резултати – стига следващото правителство да знае какво прави.

The post Временното класиране по растеж на БВП appeared first on Блогът за икономика.

Рекорден брой работни места в Европейския съюз – 232.9 милиона заети през четвъртото тримесечие на 2016 г. Близо 9 милиона нови работни места за последните 4 години.

Източник: Евростат

http://ec.europa.eu/eurostat/documents/2995521/7913006/2-15032017-AP-EN.pdf/2cf9acd2-f326-4040-a9f4-7907155f7c94

The post Рекорден брой работни места в ЕС appeared first on Блогът за икономика.

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ Все по-задълбочената дискусия за бъдещето на Европейския съюз в България минава формално и несериозно на фона на популистката кампания за парламентарните избори на 26 март. Може ли това да донесе негативи за бъдещето на страната – с Пламен Асенов продължаваме разговора си по темата от миналата седмица.

– Пламен, каква позиция изрази българският президент Румен Радев за идеята „Европа на много скорости” на срещата на върха в Брюксел миналата седмица?

– „Тук съм, за да изразя ясната българска позиция в подкрепа на основополагащите ценности на ЕС – единството и солидарността, и да се противопоставя на тенденцията за Европа на две скорости” – заяви пред журналисти още с пристигането си в Брюксел президентът Румен Радев и добави: „Налице е тенденция Европейският съюз, от съюз на принципи и ценности, да се трансформира в съюз на сметки и пазарлък”. Тази наглед героична президентска поза, Фили, всъщност е пълна с елементарни грешки, откровени лъжи и фалшиви внушения. Веднага посочвам три неща. Първо, никой европеец никога и по никакъв начин не е бил против и не е заплашвал единството и солидарността на съюза. Тук и сега просто се води дискусия как тези основополагащи европейски ценности да се развиват паралелно с европейските реалности. Второ, вариантът за Европа на две скорости е различен от този за Европа на много скорости, към който напоследък изглежда клонят повечето европейски държави. Да, двете скорости се споменават като опция в Бялата книга на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, но нищо повече. И трето – в Европейският съюз тъй наречените „сметки и пазарлъци” са нещо нормално, без което не може да се мине изобщо, защото точно те са нещото, което превръща абстрактните принципи и ценности в конкретни реалии. Само дето някои ги наричат не сметки и пазарлъци, а диалог и търсене на консенсус за максимално задоволяване на всички интереси в общността. Как иначе е възможно да съществува коя да е демократична общност? Е, в другите познати общества принципите и ценностите се налагат просто чрез команди и единоначалие, но това вече го живяхме.

– Не е ли донякъде разбираемо, ако командването е по-близко до характера на Румен Радев,, все пак – той е бивш генерал?

– Донякъде – може би, Фили, само че някъде-то свърши на Сирни заговезни. Празникът отмина, а с него и времето за прошка – Радев обаче би трябвало да се е пренастроил вече към ролята си на президент на демократична страна. Ако не е, не знам колко дълго ще го търпи както Европа, така и самата България. При всички случаи обаче думите му за бъдещето на ЕС приличат не на типичното европейско информирано и смислено говорене, колкото на опорните точки от масираната кремълска пропаганда, която цели създаване на разделителни линии в Евросъюза и ги търси дори там, където те липсват. Случайно или не, Фили, но бившият български премиер от БСП Сергей Станишев, който в момента дори е президент на Партията на европейските социалисти, също постоянно пробутва версията за Европа на две скорости, вместо да обсъжда онова, което наистина започва да се налага – многоскоростна Европа. Онзи ден в Берлин, на среща на леви европейски лидери, Станишев заяви, че Европа на две скорости рискува да стане Европа на две класи. „Гражданите и правителствата на тези държави направихме редица компромиси и положихме много усилия, за да могат страните ни да се присъединят към Съюз на ценности. С посланието за две скорости на практика мотивацията на обществата в тези държави рязко ще намалее…..С този сценарий рискуваме да постигнем тежко разделение и Европа да стане на две класи“ – заяви Станишев. Няма да се спирам и на неговите манипулации, Фили, всеки лесно може да ги схване. Но левите май не си дават сметка, че колкото повече се опитват да плашат хората с измислени проблеми, за да печелят гласове, толкова повече съпротивата срещу тях ще расте и накрая балонът им ще се спука, той не може да бъде надуван вечно.

– Пламен, това са мнения на политици от левицата, а какво казват десните в България, и те ли са против идеята за многоскоростна Европа?

– В дясно цари известен хаос по въпроса, Фили и е трудно да се обобщи, но ще цитирам двама експерти, които по профил са десни. „Силно критичен съм към сценариите за бъдещето на Европа” – каза небезизвестният професор Михаил Константинов. За него основният въпрос пред България е този за сигурността във връзка с тероризма, а ако Европа се разслои, няма кой да гарантира тази сигурност – две уговорки, неверни поне по три линии. Политологът Огнян Минчев пък излезе с редица критични бележки към „Европа на много скорости”, но все пак заяви: „Европа може да надрасне своите настоящи кризи чрез по-дълбока интеграция – а тя, на свой ред, е възможна чрез гъвкави формати, нека бъдат скорости, но задължително широко-профилни като идейна и ценностна основа за взимане на решения”.

– Всъщност Минчев се застъпва точно за онова, което реално се предлага?

– Фактически е така, Фили. Идеята за Европа на много скорости, както подчерта и Жан-Клод Юнкер неотдавна, предвижда запазване единството на Евросъюза, запазване на механизмите за финансиране и подпомагане на страните, които имат реална нужда от това, проява на цялата солидарност, която се очаква – но без принудата да правят нещо, ако не са достатъчно готови за него. Това е есенцията, поне както аз разбирам нещата. Да, и на мен като на Оги Минчев ми се иска чрез бърза и цялостна интеграция ЕС да поеме в максимална степен управлението на България, за да можем най-после и ние „да се оправим”, както се казва. Обаче това няма да стане. Дълбоката интеграция, от която британците се уплашиха толкова, че напуснаха евросъюза, всъщност няма никакви шансове. Разделението на две скорости, както и оставянето на нещата в сегашния им вид също не са реалистичен вариант, така че като се замисли човек, многоскоростното европейско развитие наистина започва да звучи доста реалистично като опция.

– НО защо тогава в България има толкова силни страхове, свързани с тази идея?

– Някои се страхуват от неразбиране, други го разиграват страх съвсем съзнателно, Фили. Но има нещо много важно, което май никой не иска да си признае. Общата работата на различни скорости предполага наличие на три изключително важни неща – активност, гъвкавост и градивни идеи. За съжаление, те напълно липсват в българската политика. Ние сме не само най-бедната, но и най-неконструктивната и тромава страна в Европа. За 10 години членство в ЕС, София не е произвела нито една инициатива, която да стане общ знаменател за партньорите. Не е измислила и предложила решение по дадена тема, което да е прието от всички. Тоест, в ЕС България, за съжаление, е само и единствено консуматор. Консумираме сигурност, консумираме безвъзмездни помощи и всякакви икономически ползи, консумираме обща политика, престиж и каквото човек може да си представи от един богат и отворен съюз. Но не подпомагаме общия градеж. Е, разбира се, някои ще каже – европейците да са доволни, че поне не пречим. Но това е засега. Защото не се знае дали няма да дадем откровено на задна скорост, ако след изборите на 26 март властта вземе БСП и започне да изпълнява откровените закани на лидера си Корнелия Нинова като евентуален бъдещ премиер на страната да създава всевъзможни проблеми в ЕС.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Ако сте пропуснали да дойдете на книжния пикник “Бисерче вълшебно” на 12 март в Sofia Ring Mall, този уикенд имате възможност да наваксате. Присъединете и в двата почивни дни към забавленията и доведете своите малчугани, за да чуят откъси от книги, номинирани в категория “Откриватели” (6-8г.). Двата книжни пикника, организирани от Фондация „Детски книги“ иSofia Ring...

Продължаваме с пътуването на Галена из Крит – започваме с Лиманас и плажа Елафонисос. Днес продължаваме към Ираклион, двореца Кносос и остров Хриси.

Приятно четене:

Пътуване до остров Крит

втора част (5-и до 8-и ден)

Ден пети

На другата сутрин се събудихме в мрачното и ветровито

Малеме,

но решихме, че трябва да направим една кратка разходка по крайбрежната алея за да знаем все пак къде сме били.

Пустия плаж с едри, заоблени камъни не ни впечатли особено

При положение, че на острова има плажове със син флаг или в топ 10 на Европа, не бих препоръчала Малеме за почивка.

Събрахме багажа и

поехме към Балос

Беше ми малко притеснено, защото много добре знаех, че около 10 км от пътя до там е неасфалтиран, каменист, необезопасен, има стръмни зъбери и има опасност от падащи камъни. До Кисамос и малко след излизане от него беше добре. После наистина се озовахме на друга планета. В началото имаше мантинела.

По-нататък-нищо.В някои моменти беше доста страховито – от ляво отвесна скала, от дясно-стръмна пропаст.Компания ни правеха само местните дребни кози „кри-кри”.

ни около час и половина да изминем разстоянието от 37 км от Малеме до паркинга за коли на Балос, като офроуд пътя беше 7 км. Казвам паркинга, защото този път не отвежда до

Балос,

а само до върха на хълма, където паркират колите и бусчетата. Оттам следва спускане по камениста пътека, която в началото е сравнително полегата.

После става стръмна и преминава в неравни каменисти стъпала. Но гледката, която се открива пред очите ти е… не, няма такава дума. Просто трябва да я видиш и да я попиеш с очи. После ти остава само гъдела в стомаха от чувството, което си изпитал, когато си я видял.

Лагуната както и съседния

остров Грамвуса

се мият от водите на три морета-Критско, Либийско и Йонийско. Цветът на водата е наситено тюркоазено-синьо, а в плитчините ставаше почти безцветна заради белия пясък по дъното

Интересно ми беше да установя, че през целия ден не спря да духа доста силен вятър откъм морето, което създаваше неприятно усещане за студ. Бях чела, че обикновено духа на Елафониси, защото там така е разположена лагуната, че все от някъде си духа, докато тук, на Балос, почти никога не духа, защото била много закътана.

Като се огледахме, установихме, че от север между стръмния бряг на острова и съседния остров Грамвуса се образува нещо като голяма фуния, откъдето и идваше силното течение. Всеки ден от Кисамос тръгват круизни корабчета, които спират на остров Грамвуса и на Балос. Тук съм запечатала един от пристигащите кораби. Любопитно ми беше как ще слязат на брега туристите, затова изчаках да видя. Понеже водите до брега са плитки, кораба спря на известно разстояние, след което екипажа прекара желаещите на групи с малки лодки, които бяха закотвени наблизо.

Обиколихме цялата лагуна чак до отсрещния хълм, който не представляваше нищо друго освен камъни и бодливи редки храсти.Ето поглед от там, т.е. от отсрещната страна-вижда се малкия пристан за лодките.

Тръгнахме в ранния следобед, защото ни чакаше дълъг път. На изкачване обратно по урвата направих последни снимки на лагуната от високо. След като бях вече там мога да обясня, че оцветеното в нежно синьо е вода, с дълбочина до кръста, а това – в почти бяло, е едва до глезените.

Плажната ивица е това, което заобикаля така образуваното „езеро”. Т.е. цялата лагуна може да се премине ходейки. Което е невероятно предвид големината й. Заснех множеството „пешеходци” и почиващи под чадърите по плитчините от високо.

По пътя спряхме до брега в Кисамос, за кратка почивка и направих няколко бързи кадъра на разбунтуваното от силния вятър море.

Пътят от Балос до

столицата Ираклион

ни отне цели четири часа. Към 17:30 ч. благополучно намерихме място за паркиране близо до Археологическия музей и се запътихме към него.Музеят в Ираклион е вторият по големина след този в Атина, в него има над 20 обособени помещения, в които са разположени артефакти не само от Кносос, но и от разкопки в цял Крит. Тук например специално място е отредено на прословутия диск от двореца във Фестос, чието линеарно писмо все още не е разгадано от археолозите.

А от тази снимка се вижда как е изглеждал двореца Кносос в цялото си величие от сгради и площади, разположени на площ от 22 000км² и на цели 5 етажа. Макета е направен през 1967г.

Тук са всички оригинални фрески от двореца в Кносос – принца с лилиите, делфините от спалнята на царицата, младежите, играещи с разярения бик, както и главата на бик изработена от черен мрамор и позлатени рога, намерена от Артър Еванс в малкия дворец в Кносос.

Отделихме около час и половина за да разгледаме двата етажа на музея и с това приключихме деня.Мога само да допълня, че в музея се предлагат комбинирани билети от по 10 евро, с които може да се разгледа самия музей, както и двореца Кносос в рамките на 5 дни. Иначе посещение на двете места поотделно струва по 6 евро всяко.

Ден шести

Този ден в програмата бяхме определили за доста рекламирания

остров Хриси (или Криси),

което в превод означава злато. За един час изминахме 78 км по широк и равен път до най-южния град на Крит –

Йерапетра

Паркирахме свободно на безплатния паркинг на самото пристанище и се запътихме след множеството туристи към голямата табела „Chrissi daily cruises” на близката сграда. Бяхме чули от други почиващи в хотела, че вече не се организират корабчета до острова, защото времето не позволява да се пътува до там, вече духат силни ветрове и т.н. Оказа се, че няма нищо вярно.

Пътуват 3 кораба дневно:

• в 10:30ч.;
• 11:00ч. и
• в 11:30ч.,

които от Хриси тръгват съответно в

• 16:00ч.;
• 16:30ч. и
• 17:00ч.

срещу 25 евро на човек. Корабчетата пътуват 45 мин. и на всяко от тях ти дават талонче, което връщаш при качването си обратно, за да се качиш в същия кораб, с който си отишъл. Ние се качихме на този, който потегляше в 11:00 ч., защото на първия вече нямаше свободни места.

Остров Хриси

е обявен за защитен от „Натура 2000”, затова белите пясъчни дюни и кедрови дръвчета бяха оградени и от южния бряг, където акостира кораба до северния, където е по-хубавия плаж се стига по обозначени пътеки.

Водите, в които се потопих след минути бяха по-чисти от сълза. Не бях виждала по-прозрачни синьо-зелени морски води. По дъното се виждаше всяка една ситна песъчинка, всяко бяло камъче. Водите на Либийско море тук бяха почти с цвета на банския ми.

За разлика от слуховете тук цареше пълно безветрие и температурата на водата беше равна почти на тази на тялото ми. Сложих очилата и се гмурнах за да се насладя да гледката, която ми предложиха почти неподвижните води.Около мен плуваха рибки с големината на човешка длан, някои дори докосваха тялото ми. Чувствах се като в гигантски аквариум.

След като адреналина ми се покачи чувствително, реших, че трябва да се разходим малко из острова. Обухме обувките и поехме към скалите. Направи ни впечатление невероятното съчетание на едно място на два коренно различни видове скали-едната-светложълта на цвят, с остри ръбове, шуплеста структура, крехка и ронлива, а другата – антрацитено сива, твърда и с по-меки ръбове. Сивите камъни бяха като забити в светлата скала. Приличаха на изстинали вулканични късове, паднали от горе със страшна скорост. Дали парчета изтинала лава от вулкана на остров Санторини са достигнали чак до тук? Не зная, но пейзажа ми приличаше повече на лунен отколкото на земен. Част от тъмните камъни като че ли бяха отлепени от плискането на морската вода векове наред в тях.

И в цялата тази изпепелена пустош, само на няколко метра от пренаселения с туристи плаж, растяха цветя направо в ситните камъни, също част от резервата.

Върнахме се на плажа и поехме в другата посока покрай брега. Малко след като свърши зоната с платените чадъри и гъмжилото от хора пред очите ми изникна картина, която бях виждала само в интернет, точно там, където вълните се разбиваха в брега – цяла ивица от миниатюрни морски раковини. Поех в шепите си част от запазената марка на остров Хриси.

В края на плажната ивица открихме друго уникално творение на природата – огромни миди, сраснали се или може би вкопали се в ронливата скала.

Изкачихме каменистата пътека до върха на хълма, който отново оприличих с лунен пейзаж.Беше много горещо и не подухваше и най-слаб ветрец.

И от другата страна ни чакаше нова прекрасна гледка – девствен пясъчен плаж с топли нежносини води-мечтата на всяка влюбена двойка.

Последно се потопихме във водите на южния плаж в близост до пристана, чийто бряг беше покрит с едри овални камъни, но пък гмуркането беше супер интересно-големи подводни скали и пасажи от едри риби, които изкачаха измежду процепите и се шмугваха между краката ми.

Решихме, че днешният ден ни предложи предостатъчно емоции, затова пропуснахме разходката из Йерапетра и поехме по пътя към Лименас.

По пътя спряхме да направим няколко снимки на

Гурния –

едно от доста запазените минойски селища на Крит, чиито улици дори си личали. Но за съжаление беше отворено за посетители само до 15:00 ч. така, че снимките направихме през телената ограда.

Вече по тъмно направихме една вечерна разходка из

Лименас

по крайбрежната алея чак до останките от крепостта на пристанището.В курортното градче кипеше активен живот, таверните и крайбрежните ресторантчета ни примамваха с изобилие от морски специалитети и тиха музика, а всичко наоколо беше осветено в безброй светлини.

Ден седми

Предпоследният ден от почивката ни и последен от автомобилната ни екскурзия нарекох ден на дворците. Още към 09:30 ч. бяхме на входа на

двореца в Кносос,

тъй като е само на 30 км от Лименас.Решихме да попитаме за екскурзовод, защото въпреки, че бяхме подготвени с информация, си струваше да научим още нещо интересно. Естествено гидове на всякакви езици-колкото искаш. Избрахме такъв с руски език и след около половин час се събрахме групичка от осем възрастни и две деца и след любезна покана да заплатим по 10 евро на човек, обиколката започна. Не съжалихме изобщо за отделената сума и време почти два часа. Нашият гид Григори ни разказваше истории и ни показваше репродукции и картини за почти всеки камък, зала или помещение.

Това е част от западния вход и площада пред двореца.Двореца в Кносос освен, че се е издигал на цели пет етажа, е разполагал и със собствена канализационна система, от която и до днес могат да се видят част от каналите.Това е първата в света канализация.

А тук добре се виждат циментовите греди и колони, както и подредените камъни от хората наети от Артър Еванс при разкопките и реставрацията на двореца. От снимката добре се вижда, че колоните са с по-широк диаметър в горната част отколкото при основата. Това е разликата между Критските и колоните на Партенона в Атина. Обяснението е просто-критяните са използвали за колони стволовете на кедрите и са ги обръщали с дънера нагоре, за да не покарват филизи. Тук трябва да вмъкна факта, че кедровите дървета на Крит в момента не са тези, които са растели тук в античността. Те отдавна не съществуват. Всички съвременни кедри са внесени от Италия по време на Венецианската епоха. На острова има също така около 30 000 000 маслинови дръвчета. Почти всяко домакинство има в двора си мини маслинова плантация и само си произвежда зехтин за нуждите си.

Това е световноизвестния

трон на цар Минос,

който според легендата освен цар бил и върховен съдия. Тъй като се славел като справедлив съдия, бил провъзгласен за такъв и в царството на мъртвите. В негова чест днес копие на този трон украсява входа на международния съд в Хага. Тронът е направен от алабастър, а пред него има каменно корито, където са се измивали хората, желаещи да говорят с цар Минос.

Това е реставрация на залата с прочутата фреска с делфините. Тук са били покоите на царицата като е преобладавал успокояващият син цвят.

А това е моят поглед към най-мащабно реставрирана част от двореца от Артър Еванс. Човекът е имал средства и желание да пресъздаде максимално точно части от величието на двореца, но за съжаление един човешки живот не му е стигнал за това.

Днес отзивите за неговото грандиозно дело са противоречиви. Едни го изкарват велик археолог, който е извършил грандиозна дейност за възстановяване на двореца останал от изчезналата минойска цивилизация, а други го хулят, тъй като тоновете цимент, иззидан върху останките от по-крехкия алабастър един ден могат да рухнат и да изгубим автентичните руини и всичко съхранено до наши дни.

Тук се виждат оригиналните колони от алабастър и над тях надграденото от цимент от хората на Артър Еванс.

За Кносос

има писано много. Още повече има като снимков материал. Любопитен факт е, че тук не е открит нито един човешки скелет. Явно всички живеещи са били предупредени за грандиозния катаклизъм, който предстои и са успели навреме да се изнесат. Кой и как ги е предупредил – остава загадка. Днес на това място може да се почувства атмосферата от древността, само тук можеш да усетиш величието на цивилизация, живяла преди хиляди години в дворец, приютявал около 1000 обитатели и град около него, наброявал 20 000 жители. Тук се намира и първият амфитеатър в света (поне така ни беше казано от гида). Интересното е, че формата му не е в полукръг, както сме свикнали да изглеждат древните театри, а е по формата на буквата „Г”, като в ъгъла, където се събират двата лъча с каменни редове има издигнат подиум, където е била ложата на царските особи.

От Кносос поемаме направо към друг от четирите големи минойски дворци-този във Фестос, единствения дворец, запазен в първоначалния си вид. Разстоянието от Кносос до Фестос е 70 км, които взехме за един час.

Това е част от складовите помещения, където зад дебели каменни стени и почти постоянна температура и влажност са съхранявани огромни делви с маслиново олио и други припаси, както и в останалите дворци.

Част от комплекса е затворен, поради опасност от срутване и никой не работи в момента по поддръжката на руините.

В началото на миналия век, веднага след освобождението от турско робство тук са се трудили италиански археолози, но за разлика от сър Артър Еванс, те не са правили никакви опити за възстановяване на части от двореца.

Това е част от големия по размери амфитеатър на Фестос. Отново формата е под прав ъгъл, както в Кносос, но площта му е доста по-голяма. Дворецът във Фестос е също доста внушителен по размер, но тук нищо не е възстановявано (т.е. виждат се само остатъците от древните стени на помещенията).

Двореца обиколихме за около час. И поехме по същия път на юг, за да стигнем след 10 км до

плажа в Матала

Този плаж е известен с каменните си ниши, останки от праисторически жилища. По-късно са били използвани като ритуални римски гробници. През 60 – 70 години на миналия век обаче тук е било свърталище на хипита и всички останки са били тотално унищожени.

В дъното се вижда отвора на голяма пещера, до която се стига с плуване. Много бе интересно дъното тук, редуваха се по-големи, по-малки скали и пясъчно дъно, рибките отново плуваха около мен и имах чувството че плувам към пещерата на Али Баба, само че под вода. Плажа беше покрит със сив пясък, като точно на брега имаше обли камъни с големина на голям орех, но игнорирахме този недостатък на иначе прекрасния закътан откъм морето и ветровете залив с уникалните скални образувания.

Тръгнахме си от последния ни плаж на Крит към 17:30 ч. с огромно нежелание. Изминахме 93-те км до Лименас за по-малко от два часа и върнахме колата на агенцията.

Ден осми

Днес решихме да се разходим по главната улица на Лименас, да обиколим безбройните магазинчета за подаръци и да посетим местния аквариум. Останах приятно изненадана от интересните екземляри, които ни предложи малката едноетажна сграда в края на градчето срещу входна такса от 6 евро. Имаше игуана, костенурки във няколко размера, които даже бяха пуснати в един момент извън терариумите за да се нахранят. Децата просто пищяха от радост и тичаха да ги погалят по черупките.

Успях да се вредя най-отпред при храненето на октопода и заснех един невероятен клип-на октопода му бе спуснат пластмасов буркан с винтова капачка и рибка в него. Той трябваше сам, с помощта на пипалата си да отвие капачката и да издърпа храната си. Което и направи след около две минути мъка и напрягане на всичките си мускулни окончания

Това беше последната атракция, която запечатахме на фотоапарата.Следваше прибиране в хотела, събиране на багажа и трансфер до летището. В автобуса се заслушахме в разговорите на някои от останалите пътници и техните впечатления от едноседмичния престой на острова. Установихме, че благодарение на предварителната ни подготовка и програмата, която бях написала, ние сме видели почти всичко интересно за гледане на Крит. За разлика от останалите, които се зарекоха да дойдат задължително още поне веднъж, за да могат да видят това, което не бяха успели, но бяха чули междувременно или не са знаели, че трябва да се види. Това не означава, че и ние не си пожелахме да се върнем тук някой ден и отново да изживеем незабравимите мигове.

21.09. – 27.09.2014 г.

Галена Спасова

Автор: Галена Спасова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с о.Крит – на картата:

о.Крит

Booking.com