Поредният доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека по държави 2016, публикуван март 2017

България -все така култура на натиск, несвободна журналистика, корпоративна и политическа пропаганда

Изт: Wikipedia 

Обичам научната фантастика и ми харесва, че се намират хора, които да творят късометражно кино в този жанр без да приемат твърде сериозно себе си. Уви, човек трябва да изгуби много време, за да отсее некадърните прояви на „художествена самодейност“ от добре направените „ленти“. Поднасям ви една селекция от кратки видео изпълнения, които не си затварят очите за факта, че хуморът, освен свеж, може да бъде и мрачен.

С някои изключения…

Сложете пуканките в микровълновата, налейте си бира, увеличете звука и приятно гледане! Филмите са в линковете с червено под картинките (отварят се в нов прозорец):

„Гадже от бъдещето“
(продължителност: 10:25)

Screenshot: Future Boyfriend Sci-Fi Short Film presented by DUST 

„Кандидатът“
(продължителност: 20:04)

Screenshot: ‘The Candidate’ – A Sci-fi Short Film presented by DUST 

„Черната дупка“
(продължителност: 2:42)

Screenshot: Sci-Fi Short Film „The Black Hole“ presented by DUST

„Прекрасно чудовище“
(продължителност: 4:43)

Screenshot: ‘Lovely Monster’ – A Sci-fi Short Film presented by DUST 

„Едноминутна машина на времето“
(продължителност: 5:40)

Screenshot: One-Minute Time Machine – Sploid Short Film Festival – Official Selection 

Благодаря за вниманието!

Тихомир Димитров 

Корнелия Нинова показа как стремежът към властта чрез лозунги за реставрация води до излагация. Със следното твърдение, с което тя може да се похвали като най-екстремисткия лидер на столетната партия в най-новата й история, удряйки в земята дори Виденов и Първанов:

“Демокрацията ни отне много. Отне ни здравеопазването, образованието, сигурността, но ни даде свободата да мислим, да имаме мнение и да се борим за правата си”, заяви тя предизборно в Стара Загора.

Няма лидер на тази партия или на подобните й сателити през годините на демокрацията, който да е атакувал така директно самата демокрация в стила на кръчмарски коментатор, който обобщава колко лошо нещо е демокрацията, защото в младостта си е бил по-млад и следователно по-щастлив от днес.

Нинова, типично за примитивите, възприели за свята истина учението на Маркс, Енгелс и техния Ленин, чиято опорна точка е класовата борба, възприема демокрацията като антипод на чудесния тоталитаризъм-социализъм. За нея етапите в историята се измерват със “строеве”, например социалистическият срещу капиталистическия.

Най-близкият по смисъл подобен опит за реабилитация беше една реч на Жан Виденов на 1 май 1995 г., когато премиерът се чувстваше на върха на силата си след разгромяващата победа на БСП от есента на 1994 г., подготвена от  откровено мафиотското управление на Мултигруп с мандата на ДПС преди това.

На митинг, който явно му подейства като червено на бик – с развяваните червени знамена пред очите му, Виденов заклейми “чорбаджиите” . Но не премина границата с обвинения към демокрацията.

Споменът за катастрофата на недемокрацията беше прекалено жив(ковистки)  и  Виденов не посмя да наругае демокрацията.

Самият Живков нарече социализма “недоносче”, когато (му) стана ясно, че не го е доносил, въпреки доносите на ласкателите, според които сме били построили цели две Българии – както донася за сведение на желаещите да вярват в миналото- несвършено в наше време и самият Бойко Борисов.

Петър Младенов, предшественикът на Виденов, направи равносметката за ефекта от социализма. Вижда се от доклада му на пленума на ЦК на БКП от 11 декември 1989 г.

Ето извадки от него, отпечатани в партийния орган “Работническо дело” (год. LXIII, брой 346 от 12 декември):

“През последните години страната навлезе в период на сериозна криза, на нарастващо социално напрежение и стагнация в своето цялостно развитие. Имаме пред вид следните явления в обществото:

– стагнация в икономическото ни развитие, застрашително изоставяне на икономиката, застрашително нарастване на външния дълг;

– увеличаване на инфлацията, тежки трудности на вътрешния пазар и в крайна сметка влошаване на жизненото равнище, наличие на широко разпространена корупция;

– сериозни поражения в духовния и интелектуалния живот на нацията и упадък на основни морални принципи и ценности.

За всички нас тук влошаването на положението в страната не бе гръм от ясно небе. Това се виждаше много преди да стигнем до сегашния кризисен етап. Бившето ръководство формираше екипи, създаваше „концепции”. В сферата на държавното и общественото устройство бе създадена обстановка, сходна с феодалното управление. Оформи се малка група начело с Тодор Живков, която узурпира властта. Около тази група, която много бързо придоби семейно-землячески характер, се наслоиха властолюбци и кариеристи от различен калибър. Те получаваха от върховния ръководител ключови постове и облаги, които им позволяваха от негово име и от името на партията и държавата да вършат произвол, да манипулират основни обществени институции. Това бе дълбоко обидно за нашия народ.

Същевременно трябва да отбележим факта, че в нашите условия с особено сила се прояви деформиращото въздействие на режима на личната власт, който доведе волунтаризма и субективизма в икономическата политика до рядко срещано в другите социалистически страни равнище. За дълъг период от време и особено през последните години решенията по всички основни въпроси в икономиката се вземаха от Тодор Живков често по силата на случайни подбуди и на базата на импровизирани съждения. Тези деформации се задълбочиха през последните няколко години, когато преднамерено се провеждаше линия на замазване на съществуващото положение и отсрочване на решаването на наболелите проблеми по пътя на повишаването на външните и вътрешните задължения на страната. Тази политика с основание може да бъде наречена: „След мен потоп”. По такъв начин българският народ получава в наследство от досегашния режим една тежка ипотека.

Главната причина за създалото се положение бе неизживяната административно-командна система, монополът на властта, фактическият тотален контрол върху производството и разпределението.

Първо: В последните години не само че няма никакъв икономически ръст, а напротив, има рязко връщане назад.

Второ: Особено опасна е нарастващата “пропаст” между паричните средства на населението и наличните стоки и услуги. Сега населението разполага с 25 млрд. лева в спестовни влогове, а има малко стоки, които може да купи. Само за 1989 г. се очакват свободните парични средства да се увеличат с още 1.6 млрд. лева!

Трето: Много години наред държавният бюджет приключва с големи дефицити. Непризнаването на инфлацията ускорява обезценяването на българския лев, намалява неговата вътрешна и външна покупателна сила. Изключителна тревога буди стремителното нарастване на задълженията ни в свободна конвертируема валута. Сега брутните ни задължения неколкократно надвишават годишните постъпления в свободно конвертируема валута.

Четвърто: Като цяло можем да говорим за намаляване на ефективността и конкурентоспособността на българската икономика. Народното ни стопанство се намира в период на прогресиращ икономически спад. През последните няколко години ние не успяхме да се адаптираме към световното стопанство, въпреки че конюнктурата беше, общо взето, благоприятна за нас.

Създаването на аграрно-промишлените комплекси в началото на 70-те години отслаби връзката на селяните със земята. От традиционни износители България стана ежегоден вносител на картофи, фасул, зеле, лук, фураж…

Това не беше политика, обърната към човека. Тя не служеше за задоволяване на човешките потребности. Създадоха се условия за подкопаването на традиционните за българина трудови добродетели.

“Нагоре” вървеше лъжлива информация, “надолу” – завишени възнаграждения за мълчание и съучастие, един общ заговор срещу благополучието на народа. Създадоха се условия за корупция, за разгръщане на “икономика в сянка”, за най-различни мафии… Икономиката на командите “от горе” беше на път да унищожи прекрасната българска природа.

Разклати се вярата на населението към закона, защото той постоянно се нарушаваше. Намесата в дейността на правозащитните органи стана постоянно явление.” 

Още по темата:

http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2015/01/15/2454459_nasledstvoto_na_soca/

В заключение: онова, което демокрацията е отнела на Нинова наистина, е чувството за срам пред истината за исторически доказаните факти. Когато се въртиш на пилона във вихъра на зарибяващия мъжоритарната публика танц на сладовластието,  няма как да обръщаш внимание на някакъв си свян- мечката рипа според рублите.

При демокрацията е позволено да се лъже, да се мимикрира, да се провокира и истината да се игнорира без това това да води до канцлагери и разстрели.

От тази свобода се възползват лъжците, хамелеоните, провокаторите и прочее съпътстващи продукти  на толерантната към непълноценните й оценители демокрация, които тя търпи в името на свободата да живеем в общество, в което лъжците, хамелеоните и провокаторите не ги изселват и разстрелват, както се правеше преди демокрациата.

Share on Facebook

Третата поредна дискусия в Годината на детската книга, инициирана от Национален център за книгата – НДК, събра на едно място писатели, издатели, психолози и майки, които обсъдиха темата за „Ранното детско четене. Книги за най-малките“. Според специалистите малките деца имат нужда от книги с малко текст и много красиви илюстрации. Те изграждат естетически вкус у...

Ето посланието на бившия министър на енерГЕПИката, доскорошен кандидат за прецедент, а по настоящем кандидат за дупедат Тр.Тр. към потенциялните му избиратели, от Фейсбук стената си:

Вчера, без нито една “медийна пушка да гръмне”, тихомълком в България бе подмината неудобната за днешното проруско статукво годишнина от решението на  Столичния общински съвет от 18 март 1993 г.  за демонтиране на Монумента на окупационната червена армия ( МОЧА), наричан по документи от времето на СССР и НРБ Паметник на съветската армия.

Преди 24 години, по т.2 от дневния ред, с  решение №2, т.2 по Протокол №24/18.III.1993 г., кметът на Столична голяма община Александър Янчулев е задължен в срок до 1. V.1993 г. да направи необходимото за демонтрирането на скулптурните фигури и орелефи ( както е правилно да се наричат, а не барелефи, както е записано – бел.  ivo.bg) .

Янчулев издава заповед №РД-09-168/7.IV.93 г..С нея нарежда на заместника си Христо Димов „да ръководи и осигури извършването на всички необходими законни процедури по демонтажа, транспорта и опазването на фигурите и барелефите от паметника, в съответствие с действащата законова и подзаконова нормативна уредба, както и за подготвянето и устройването на подходящи места за тяхното съхранение на отговорно пазене”.

Идеята е била разходите по демонтирането да бъдат покрити с дарения от юридически и физически лица. Те са били събрани за тази цел, но какво е съдбата на този фонд авторът на тези редове не може да удостовери. Но пък е свидетел на развитието по блокирането на демонтирането, в дъното на което стърчеше посланикът на Русия в София Александър Авдеев. С мобилен телефон с ръка той обикаляше като акула около корабокрушенец монумента, обграден със скеле. Напомняше на пациент, подготвян за ампутация.   Намесата Авдеев (  видима тук в София, а дали е имало и друга пряко от Москва, никой не си признава тук)  доведе до това на 14 април вътрешният министър Виктор Михайлов да спре ( с устна заповед, доколкото документали следи за нея няма открити) започналата вече на 12 април операция по демонтажа, за целите на която беше издигнато скелето през тези две денонощие, а от “Кремиковци” в готовност беше поръчан съответен кран.

После?

После червените общинари изискаха документацията около собствеността на съветското капище в центъра на столица и започнаха да “бавят” топката под предлог, че това е неизеяснен юридически казус. Изчакаха смяната на кметовете и в един “прекрасен момент” на власт дойде синият Софиянски, който се оказва голям фен на московския си колега Юлий Лужков и мачлетата с него. В резултат на което паметникът, превърнат в свободна зона за изразяване на чувствата на българите срещу съветската окупация и наложения от нея комунизъм, за първи път беше излъскан уважително ( от трудови войски – все още ги имаше, а русофилите все още бяха в ступор и полунелегалност, от която режимът на Путин ги извади като тапа от шампанско с мощни финансови инжекции).

НА СНИМКАТА:  През късната есен на 1992 г., както се вижда от моята снимка с трите ми деца ( правена от фотограф на германското списание “Бригите”) МОЧА  все още беше достъпен за желаещите да изразят отношението си към съветската окупация

Нещо повече, по заповед на Софиянски около спазарения с Москва като недосегаем знак на старата ни зависимост от уж новата Русия, започнаха да обикалят полицейски автопатрули ДЕНОНОЩНО- да не би някой свободолюбив българин да оскърби лъжата за съветскота окупация като форма на освобождение на България.

И така- до наши дни, когато през 2011 г., на върха на русофилската симбиоза между президентската власт на Първанов, изпълнителната на Станишев и кметската на Фандъкова, промосковският български триумвират без много шум ревизира по съдебен път ангажимента на Столичната община да изреже съветският тумор от сърцето на българската столица.

А тъжната истина, че тези факти са предадени на забвение и никой не “забеляза” годишнината от решението да се освободим от “освободителите”, е показателна за успеха на най-важната операция на постсъветския колониализъм у нас след като междувременно успя на замени 9 септември с 3 март – втори пореден “национален празник”, произведен и производен от имперските интересите на друга нация- и демонтира демотивиращо наченките на порива към еманципация от времето на съветското колониално робство.

Share on Facebook

На 3 март Европейският съд по правата на човека блокира решението на Върховния съд на Грузия по отношение на собствеността на телевизията Rustavi 2 до 8 март 2017 г.

На 7 март ЕСПЧ  удължи действието на това решение до окончателното решение на ЕСПЧ. Без засега да има много подробности, вероятно ще трябва да се балансира правото на свободно изразяване на мнение и правото на собственост.

Телевизията   е най-гледаната в Грузия и също така единственият силен опозиционен глас в страната. Спорът за собствеността започва малко след парламентарните избори през 2012 г., които партията на бившия президент Михаил Саакашвили губи.  Според ВС на Грузия собствеността трябваше да премине у един от бившите акционери Kibar Khalvashi – 60 на сто директно и 40 на сто – у Панорама ООД,  притежавана от него. Khalvashi  е силен поддръжник на спечелилата партия, която се стреми да осъществява интензивена проруска  пропагандна кампания с фалшиви новини и дезинформация.

Под заплаха е и обществената медия –  новото управление на грузинските обществени  радио и телевизия обяви, че планира да спре повече от 100 телевизионни и радио предавания от юли – и така създава опасения  за контрол върху обществените радио и телевизия в навечерието на президентските избори през следващата година.

Напоследък ни набиват в главите термина “системни партии” за ГЕРБ, БСП и ДПС. Останалите , както излиза, са антисистемни. За тях щеше да е комплимент, доколкото ги откроява в навалицата в политиката, в рамките на която всеки се старае да бъде припознат като борец срещу системата ( каквото и да подразбират в това отношение разните привличащи се по този признак противоположности).

Системният Доган, строител на съвременната система от зависимости в политиката, също се опълчи – срещу самия себе си, представяйки се за борец срещу влиянието на турския президент Ердоган. Пак надскочи собствения си ръст като чистач на личното и колективното минало на онова, което се припознава(ше) от всички в политиката като толкова мръсно, че ДПС изпадна в изолация на местна почва. Да се коалираш с (партията на ) Доган в България постепенно стана толкова неприемливо, колкото на международния терен изведнъж се оказа забранително за демократичните лидери по света заиграването с Путин след агресията му срещу Украйна.

Лютви Местан, бившият съратник на Доган, изобличи новородения герой от съпротивата срещу неосманизма, показвайки документ, разкриващ предаността на Доган пред Ердоган, изразена в лично верноподаническо писмо до турския президент през 2012 г. И точно това е повъдът за репликата ми, особено след като от ДПС се ужасиха от себе си и подързаха да заговорят за фалшификат, предизвиквайки Местан да покаже документа с подписа на Доган.

Но нека го “защитя”. С какво Сокола лети по – долу от Сидеров, който в зората на демокрацията пишеше хвалебствени статии за Америка и американците, а после ги превърна в мишена на хибридната си прокремълска пропагандна ярост?

А отличава ли се от днешния водач на листа на БСП, злобен водач и по пропагандни храчки в защита на Путин от всеки български критик Александър Симов, разписал се също като Сидеров сред подмазвачите на Америка в не толкова далечната 2006 със статията си “ 20 причини да обичаш Америка” http://alexsimov.blogspot.bg/2006/04/20.html?

Или каква е разликата между полета на Сокола на заден ход от подобните палачинкови циркаджилъци на един  политико-пропагандист, строител на псевдопартии и евродепутат, като Бареков? Или Доган прави нещо по-различно от пируетите на една Беновска или един Антон Тодоров, които ругаеха Борисов, пък след това започнаха да го величаят най-безсрамно?

Ами пътят, извървян от войнствения национализъм, до присъединяването към ДПС  от страна на Слави Бинев?

Освен всичко друго, общото между посочените по-горе носители на ордена на палачинката е обстоятелството, че имат претенции към миналото на някои техни критици с десетилетна давност, но собственото им минало на омърсени с московската хибридност политикани от последните години, месеци и дни минава под знаменателя на “край да върви”.

Не, никак не е оригинален проскубаният Сокол. Направо е типичен, макар и да е особено важна птица за Кремъл като ярък представител на палачинковия отбор, селектиран от Кремъл за целите на маршируващата тук московска пета колона.

Ако нещо откроява Сокола, това е фактът, че е пилотен проект, прокарал пътя за един пилот, полетял на крилата на проруските фантазии и приземен сега сред реалностите, изискващи да се докаже като президент на всички българи, след като допринесе за тяхното разцепление с реверансите си към русофилстващата част от тях.

От позицията на своята информираност за предисторията на сегашната предизборна ситуация президентът Росен Плевнелиев призова днес в телевизионно интервю наследника си Румен Радев да направи точно такъв жест: да посочи и руската, а не само турската намеса в България.

На ход е Радев. От това, дали ще откликне или (пак) ще си мълчи по тази тема, ще проличи доколко са верни внушенията, че бил независим от петата колона на Кремъл, която го внедри с емблемата на “антисистемен играч” в българската политика. Предимството му по пътя към висшия мажоритарен пост в държавата беше фактът, че не е бил политик, т.е. не е взимал страна в партизанските боричкания за власт.  Е, сега вече излиза от нелегалност и партизанства открито, след като сочи само едната страна на монетата с турския полумесец, но се прави, че не вижда рублатата от другата.

Ако иска да ни каже с мълчанието си, че Русия не се меси ( като твърдят световни медии, добре информирани политици от ранга на британския министър на отбраната и още по-добре осведоменият президент Плевнелиев), Радев ще постигне едно: ще затвърди представата за себе си като наместник на Москва в София.

Share on Facebook

Джеймс Франко и Стивън Кинг са две имена, от които със сигурност настръхвате. От кеф. Година след 8-серийната адаптация на Hulu по „22 ноември 1963“, отново ги срещаме в един проект. Добрите новини тук са две – „Мъртвата зона“ излиза за пръв път на аудиокнига на 25 април, а освен това номинираният за Оскар Франко ще...

Стана известно решението на Съда на ЕС по дело C‑660/15 P с предмет жалба на Viasat Broadcasting UK Ltd, установено в Лондон (Обединеното кралство), като другите участници са Европейска комисия,  ответник в първоинстанционното производство, Кралство Дания и TV2/Danmark A/S.

В състава на Съда (първи състав) участва и Aл. Арабаджиев.

Viasat иска отмяната на решението на Общия съд на Европейския съюз от 24 септември 2015 г., Viasat Broadcasting UK/Комисия (T‑125/12), с което този съд отхвърля жалбата срещу Решение 2011/839/ЕС на Комисията от 20 април 2011 година относно мерките, приведени в действие от Дания (C 2/03) за TV2/Danmark. Според ЕК  мерките, приведени в действие от Кралство Дания в полза на TV2/Danmark  имат характер на държавна помощ, но са съвместими с вътрешния пазар на основание член 106, параграф 2 ДФЕС. Мерките – освобождаването от корпоративен данък, държавната гаранция за оперативните заеми,  благоприятните условия за плащане на таксата за използване на честота с национално покритие и др.

Предисторията е проследена тук.

Viasat счита, че в рамките на преценката си по член 106, параграф 2 ДФЕС Комисията е била длъжна да провери дали спазването на второто и четвъртото от условията Altmark би възпрепятствало TV2 да изпълнява възложената му задача.

Съдът посочва, че [35] условията, установени с решение Altmark,  не следва повече да се прилагат, когато, след като е констатирала, че дадена мярка трябва да бъде квалифицирана като помощ — Комисията проверява дали тази помощ може да бъде обоснована предвид член 106, параграф 2 ДФЕС.  Тоест условията Алтмарк се прилагат при установяване дали е налице помощ, а не дали помощта е обоснована и съвместима с общия пазар. За обосноваността Съдът се позовава в [37]  на Протокола от Амстердам.

На тези основания Съдът отхвърля поредната жалба  на Viasat.

Шест държави от Югоизточна Европа са изработили методология за измерване на медийния клиентелизъм на основата на данни за 2016 г.
Вземат се предвид:

• правна рамка на медиите;
• институционална рамка;
• собственост на медиите, включително прозрачност;
• пазар;
• комуникационни права.

Индексът взема предвид и други параметри на медиите в съответната държава.

Докладът