Още докато подготвях публикацията за шоколадово суфле бях наясно, че ще последва интерес и към рецепта за шоколадово кексче с течен център. Този съвременен десерт има най-разнообразни имена и освен като кексче с течен център, се среща и като „шоколадов лава кейк“, шоколадов фондан“ и „шоколадово моальо“. Не са изключени и други оригинални наименования, но тази тема може да ти досади, затова ще я пропусна. По-интересната част е съдържанието на самото кексче и начините, по които то може да се приготви.

Да започнем с това, че е супер лесно – за него не са необходими специални инструменти, техники и познания. Необходимо е само да се прецени точното време за печене в твоята фурна. Това също няма да е трудно, обещавам. И докато пиша по тази тема, се чудя на себе си, защо досега не съм споделила рецептата за този лесен и вкусен шоколадов десерт и бездруго ние всички го обичаме. Може би защото много често кексчето с течен център се бърка с шоколадово суфле и просто трябваше първо да направя публикация за него.

За разлика от суфлето, кексчето с течен център ще ти се стори като детска игра, независимо от това, че е необходимо да се изпече непосредствено преди сервиране. Тук следва още по-хубавата новина – сместа може да се подготви предварително, да се разсипе в купички и да се съхрани в хладилник до няколко часа или дори до следващия ден. А за да бъдем винаги подготвени, сместа може и да се замрази. Обещах да бъде лесно, нали?

А сега обещавам и да престана с тази поредица от шоколадови десерти. Пролет е, най-после! Предстои Великден, затова ти предлагам да прегедаш всички великденски рецепти публикувани досега в блога, но вече в новата тематична страница, която Вальо подготви за теб. Страхотен е, както винаги, нали?

Шоколадово кексче с течен център

Рецептата е адаптирана от foodandwine.com, с някои промени при температурата и времето за печене.

Може да се открият най-разнообразни рецепти за този тип десерт и ако го обичаш, вероятно вече имаш опит с някои от тях. Моето мнение е, че всички те работят, но за да се постигне наистина добър резултат е необходимо да се направят няколко опита с печенето. По този начин ще разбереш колко точно време е необходимо за печене, така че кексчето да остане със задоволителен течен център.

Рецептата, която използвам съдържа много малко количество брашно. От една страна, това придава на изпеченото кексче консистенция на фъдж. От друга – в течния му център, който всъщност е недопечена смес, не се усеща суровото брашно. И още една важна част за един шоколадов десерт – шоколадът, който ще се използва за него. За разлика от шоколадовото суфле, където шоколадът трябва да бъде с високо какаово съдържание за интензивен шоколадов вкус и добра структура на суфлето, тук може да се използва черен или полусладък шоколад (разликите са предимно в процентното съдържание на захар). И освен, че може да приготвиш любимото си кексче по твой вкус, може и да планираш кога да го приготвиш. Ето няколко насоки:

Печене на момента

Сместа може да се разсипе както в керамични или стъклени огнеупорни купички, така и в алуминиеви. Времето за печене на кексчето е около 14 минути. Необходимо е да засечеш точното време в твоята фурна за отличен течен център.

Печене на следващия ден

Когато искаш да си помогнеш с десерта от предния ден, сместа се разсипва в керамични или стъклени огнеупорни купички, или в алуминиеви чашки. Съхраняват се добре покрити в хладилник до следващия ден, когато ще се пекат. Времето за печене може да се увеличи с около минута.

Печене след замразяване

Когато се предвижда сместа да се замрази, тя се разсипва в алуминиеви чашки. Времето за печене след замразяване, при директно слагане на чашките от фризера във фурната се увеличава с около 10 минути. При планувано печене след замразяване, чашките може да се извадят от предния ден в хладилника. Тогава времето за печене може да се увеличи с 1-2 минути. Необходимо е да проследиш това за твоята фурна първия път, за да знаеш как да процедираш следващи пъти за отличен резултат.

За 8 порции.

За кексчето:

• 225 г масло, нарязано на кубчета + допълнително за формите
• 225 г полусладък или черен шоколад, нарязан на ситно (моля, използвай добър шоколад!)
• 20 г брашно + допълнително за формите
• 100 г фина кристална захар
• 4 яйца
• 4 жълтъка

За сервиране:

• пудра захар
• ванилов сладолед
• пресни ягоди или други дребни червени плодове

Фурната се нагрява на 200ºC. Подготвят се осем рамекина (огнеупорни купички) или алуминиеви чашки с вместимост 130 мл. Всяка купичка се намазва с разтопено масло и се поръсва с брашно, като излишното се изтръсква.

В купа се смесват маслото и шоколадът. Разтопяват се на водна баня. Отстраняват се от водната баня и към тях се добавят захарта, яйцата и жълтъците. Разбъркват се с телена бъркалка. Накрая се добавя брашното.

Сместа се разпределя в купичките. Слагат се на средно ниво в предварително нагрятата фурна и се пекат 14 минути. Времето за печене може да варира според условията и спецификата на фурната.

След като се извадят от фурната се оставят настрана за около минута. Тази стъпка е важна, за да се стегне сместа, така че да може лесно да се извади от формите и кекесчето да запази целостта си до момента на сервиране. С остър нож се минава по ръба на формите и кексчетата се обръщат върху чинии за сервиране. Поръсват се с пудра захар и по желание се гарнират с топка ванилов сладолед и пресни плодове.

Още рецепти с шоколад

• Шоколадово суфле с крем англез
• Чурос с мексикански шоколад
• Пай с тиква
• Шоколадов тарт с маскарпоне, рози и малини
• Baci di Dama – италиански сладки с лешници и шоколад
• Шоколадов кейк с меренг, лешници и малинов сос
• Сушени смокини в шоколад с пълнеж от крем с горгонзола и лешник
• Шоколадова Павлова с шоколадов крем и плодове
• Новата Захер
• Шоколадов сладолед в анасонови целувки
• Сладки с чия, фурми и лешници
• Меден кейк с шоколадова глазура
• Пудинг с червен ориз, шоколадов ганаш и лешници
• Малки коледни лакомства – шоколадови бонбони със сушени сини сливи и орехи
• Шоколадов сладкиш с кестени, без брашно
• Шоколадови бисквити с пълнеж от шоколадов мармалад от смокини с орехи
• Козуначени венчета с пълнеж от шоколадов марципан + видео
• „Гараш“ импровизация
• Карамелeно–фъстъчени десертни блокчета
• SOS – Топъл шоколад

Други рецепти за индивидуални десерти

• Мини коледни пайове
• Лавандулов грис и къпини в хрупкави кори
• Сушени смокини в шоколад с пълнеж от крем с горгонзола и лешник
• Чийзкейк с рикота, таитянска ванилия и мармалад от череши
• Тарталети от бързо многолистно тесто с тиква, ябълки и карамелен сос
• Courtesan au Chocolat
• Ягодови петифури с маточина
• Кексчета със сушени сини сливи и тофи с орехи
• SOS – Сладкиш „Букли“ или фунийки с крем
• Розови рула с крем от маскарпоне и бял шоколад
• Мини галетини с шамфъстък и червени плодове
• Тарталети с розово сладко и шамфъстък
• Ново, винено, есенно и сладко
• Разни случки, шишенце с нектар от агаве и бурканче с червени боровинки
• Бадемови тарталети с домашно сладко от боровинки
• Тарталети с ванилов крем, пресни ягоди и мащерка
• Кадифени сърца
• Кокосови тарталети
• Подаръци ще има… от сърце

Българските путинофили се очертава да бъдат сред най-големите нещастници в близко бъдеще, когато разкритията за падението на руския грабителски властови клан смъкнат управлението на днешния режим в Кремъл. http://clubz.bg/52171-i_medvedev_si_imal_orion_naemal_40_000_dekara_sreshtu_063_evro

Снежната топка на разкритията за размера на грабежа, съотвестващ на мащаба на самата Русия, рано или късно ще се превърне в лавина.

Проблемът на Русия е, че е извънредно богата на природни ресурси и този факт изпада в (брато)убийствено противоречие с обстоятелството, че тя в същото време е унизително бедна на човешки (управленски) ресурс.

Руснаците като народ са формален притежател на пещерата на Али Баба с нейните диаманти, злато, петрол, газ и т.н., но в преобладаващати си част тези акционери по рождение са бедняци, яздени от кастата на най-големите грабители в най-голямата по територия и държава  в света.

В бездънните джобове на неорашистките грабители се стичат богатства за милиарди, докато крепостните граждани на Руската федерация теглят хомота на все по-непоносимата за тях мизерия на всекидневието.

Очаквайте продължение на този сюжет.

Share on Facebook

В De Re Militari следим постоянно ситуацията в Сирия, която изобразяваме с карти и кратки обзори, публикувани всяка седмица. И ако сме видели нещо за всичките 45 броя досега, то това е, че фронтовите линии стават най-активни тогава, когато най-малко очакваш. Всъщност, много от фронтовете се засилиха именно след падането на Алепо и влизането на сирийската армия в града миналата есен. В този точно момент започна нов етап на влизащата в седмата си Повече [...]

Революционно заявление и намерение декларира вчера на интернет страницата си всемогъщата държавна корпорация, визирайки плановете за бъдещото си развитие. И за да не се мъчите в догадки и съмнения можете да се убедите сами от вчераш...

Както и друг път съм писал ( а и със сигурност не само аз), никой няма монопол над хрумванията.

Не бих претендирал за авторството над определението за ГЕРБ като “селска десница” ( наистина не знам, дали някой друг преди мен не го е използвал), но държа за протокола да се разгранича от адаша по малко име Иво Христов, който след моя милост стигна до същото “заключение”. http://offnews.bg/news/Politika_8/Ivo-Hristov-GERB-e-selskata-desnitca_651359.html

Личната реплика си я позволявам в личния си блог. Опитът ме е научил да настоявам да се тегли чертата между фонетично еднакви с моето име имена на другари, фанатично защитаващи обратни позиции.

В зората на демокрацията на страниците на в. “Марица” се появи автор, който се нарича Иво ИнджОв. Бях директор на БТА и трябваше да се “оправдавам”, че не аз , който все пак съм ИнджЕв, съм написал едни глупости. Както и друг път съм споменавал, предложих на младежа ( чрез посредник в лицето на секретарката ми) да се подписва в средата между името и фамилията си главна буква с точка, за да ни различават хората. Но той отказа. Явно нямаше нищо против да го бъркат с мен и да обърква ( не мен, а) другите.

Не бих искал този прецедент да се повтори по смисъл с Христов, който също е Иво и е написал (почти) същото, което публикавах вчера : “Селската десница в лицето на ГЕРБ, както по времето на Стамболийски, печели в селска България и това няма да се промени без консолидация на гражданите против евразийското рашизиране на България”, казвам в статията си ( с извинение, че се налага да цитирам себе си).

В интервю за БТВ Иво Христов заявява днес …същото, но без “евразийския елемент”. http://ivo.bg/2017/03/27/русия-пак-победи-турция-на-български-т/

Ако човек си премълчи и пропусне да реагира бързо е много вероятно в един момент да не може да обясни истината по-късно. Днес ИнджОв, заклет мой антипод като поклоник на Първанов ( и техния Путин) , се перчи като медиен експерт с академична титла, в качеството на какъвто обикаля телевизионните трибуни. Човекът е изкласил по скалата на онова, което се цени днес, а моя скромност е декласиран в същите тези трибуни като твърде неудобен за тях.

Иво Христов е същата стока, че повече дори що се отнася до демонстративния му путинизъм.

Пак казвам, не мога да бъда сигурен, че е ме копирал ( всъщност вярвам, че сам е стигнал до същата логика – не е трудно да се досетиш подобно нещо), но държа да се знае, че с него не си “менкаме” идеите със съответната удобна ( за него) недоизказаност само защото по твърде различни причини имаме проблем с Борисов.

Когато предприемам подобна обяснителна стъпка спрямо червенокожите, завършвам със стандартното: “аз казах, хау”.

Share on Facebook

Авторката на поредицата „Приключенията на мотовете“ Радостина Николова ще представи комплект от учителски помагала за работа с неизучаван текст в клас в партньорство с “Детски книги” и Ozone.bg. За да разкаже за своята идея и да покаже как помагалата могат да бъдат използвани в клас, детската писателка кани всички учители, библиотекари и заинтересовани родители на среща-разговор на...

Чета и препрочитам становището на БТВ, с което обясняват защо са спрели излъчването на епизод от сериала “Слави Трифонов прави грандоманска лична политика от екрана на БТВ”, който продължава вече близо 17 години. И не мога да повярвам на очите си: днешното ръководство на телевизията, което не е от вчера на този връх, буквално повтаря многократно заявената ми позиция от времето, когато и аз работех там, че Слави Трифонов трябва да коментира политиката в коментарните предавания. За целта съм го канил два пъти на диспут в предаването си “В десетката”.

Много пъти съм казвал и писал, че в условията на свобода на словото гражданите са свободни да се подиграват на политиците като на “бавно развиващи се”, но по някаква бързо развила се паралелна традиция това се оказа някак си забранено по отношение на медийните босове. Те са недосегаеми за критика, а за нещо повече от нея ( като проява на интерес от страна на прокуратурата) да не говорим. И са ужасно докачливи, ако някой каже крива дума за телевизиите им, например, изисквайки от лицата на медията да скачат и да защитават “честта на телевизията” при най-малкия намек за нейното безчестие. За таква волнодумци наказанието е забрана да бъдат показвани, цитирани, споменавани- нещо като живо погребение за един журналист в духа на фараоните и китайските императори, в чиито последни тленни обиталища закопавали слугите им.

Дръзвам да кажа: повече от три петилетки им трябваше на онези от върха на БТВ, за да прозрат и признаят очевидната истина, че Слави Трифонов злоупотребява и гази в територии, които не са присъщи за едно разлекателно предаване. Не просто съм спорил, а направо съм се карал на тази тема с Трифонов, но трябваше да се стигне дотам той да започне да заплашва на едро, за да се задейства някакъв механизъм на здравия разум в БТВ, която на практика през всичките тези години беше съучастник в своеволята при употребата на тази трибуна за целите на Трифоновия вождизъм.

Няма как да бъда заподозрян в подкрепа за цензурата, която Трифонов забелязва сега. Защото, потретвам, многократно съм заявявал устно и писмено тази своя позиция.

Иначе, като става дума за скромната ми личност, си мисля в контекста на невероятното прозрение на БТВ, че може и да дочакам ден да чуя извинение за онази несправедливост, на чиято страна застана през октомври 2006 г. БТВ, заплашвайки ме с уволнение и спиране на предаването ми заради един единствен въпрос ( чиято легитимност самата телевизия можеше елементарно да провери сама още на същия онзи 8 октомври 2006 г., но вместо това избра да угодничи пред президента Първанов при пълното публично мълчание дори на солидарните в частни разговори колеги, включително и на жалващия се днес Трифонов).

И понеже е модно тук да се позоваме на Тодор Живков, който обичаше да ни напомня, че дядо му бил столетник, за да не се надяваме да умре скоро, то да кажа, че баща ми почина на 91 г. в доста добро общо състояние на организма и съзнанието ( заради нелепа небрежност- стискайки зъби, отказа да се оплаче навреме от една елементарно лечима болежка, която се разви скоротечно и фатално). Ако имам късмета да съм го наследил по дълголетие, може и да доживея в близките десетилетия да чуя признанието, за което се пошегувах като все още очакван възможен  жест от страна на същата телевизия ( последното може да се приеме и като пожелание за дълголетие на БТВ).

Share on Facebook

Разговор на Виктор Георгиев – http://kapana.bg/index.php/litza/item/7028-hudozhnikat-tzveta-marova-pokazvam-svetlata-si-strana-bez-da-kriya-tamnata

Цвета Марова е от Велико Търново, завършва скулптура в художествената гимназия в Пловдив и живопис във Велико Търново при проф. Александър Терзиев. Преподава изобразително изкуство на профилирани паралелки и е лектор в частни колежи в Пловдив. От 2015 е художник на свободна практика. През февруари 2017 нейната самостоятелна изложба в галерия Arsenal of art предизвика силен интерес в артистичните среди.

– Изложбата ти се казваше „Елементи и сили”, но да оставим живописта и философията настрани и да нагазим в психологията – кои елементи от твоя характер ти дават сили?

– Не знам, май почти всичко, за което се сещам, ми пречи. Например доста ме мързи…..

– А типичната ти разпиляност?

– О, помага ми. Разпиляността ми помага. Защото аз всъщност съм разпиляна само по отношение на бита…..

– А в изкуството това означава да си подреден по друг начин…..

– Май да. Външната разпиляност всъщност е онази вътрешна подредба, заради която нещата стават по инстинкт, подплатен със знание и опит…..

– Всички са във възторг от избухването на цветовете в картините ти и го намират за готина и не много обичайна проява на жизненост. Така ли е наистина?

– Самите картини са много жизнени, да, много емоционални, с много силен заряд. Дали аз самата съм жизнена? По-скоро – не. Но като цяло успявам да вкарам в тях това усещане. Явно имам нужда да балансирам.

– Защо, защо не вкарваш мрачните неща, които са част от теб?

– А, държа си ги за себе си. Мрачните си ги държа в мен, те ме разболяват и всичко тръгва да става все по-лошо…..така си живеем с тях…..

– Това не е ли противоречие?

– Може да е шега, може да е противоречие, обаче какво от това – аз съм жена.

– Тоест, освен да рисуваш, обичаш обувки?

– Да, много обичам обувки.

– Добре, по повод изложбата ти беше написано, че си новото цвете на пловдивското изобразително изкуство. Това ласкае ли те?

– О, много. Защото аз съм си цветна, нали…..Това да си цвете е комплимент…..за всяка жена е комплимент.

– Ласкае те много – но без никакво „но”?

– Ами не знам защо трябва да има някакво „но”. Факт си е – не ме притеснява, ласкае ме. Имаше други неща, които ме притесняваха на самата изложба.

– Кои?

– На откриването се чувствах…..имах странното усещане, че хората няма да ме харесат, защото няма да задоволя техните очаквания. Но, поне според отзивите, те ме харесаха, точно защото представянето наистина не отговаряше на очакванията им. Тази изложба е много различна. Картините ми преди бяха доста по-абстрактни, по-монохромни. Сега във всяка има образ, персонификация, нещо, което създава…..поне усещане за човек. Казвам „нещо”, защото това не са конкретни хора, не са портрети. И даже там, където има опит за портрет – по-скоро за автопортрет – е всъщност опит да уловя собствените си различни състояния и характери, израз на начина, по който виждам емоцията си, не търсене на конкретния образ.

– Откъде се появи тази образност, какво се промени във времето между предишното и сегашното ти рисуване?

– Онова, което работех преди, беше доста по-аморфно – сигурно защото аз самата се чувствах по-аморфна. А сега май се опитвам да се поставя в някакъв социум, вероятно защото съм много повече отдадена на рисуването. Като съм затворена сама в ателието, имам нужда от хора наоколо и си ги рисувам…..

– Пречат или помагат годините преподаване на изобразително изкуство на един вече свободен художник?

– Още ми е трудно да преценя. От една страна, работата ми беше много интересна – контактът със самите деца, да виждаш как се развиват, как постигат нещо, как откриват света на изкуството, е изключително съблазнително, така ти гали душичката, че свят ти се завива. От друга страна, както винаги при мен, прекалено много енергия вкарвах в училището и прекалено дълго отлагах собствените изяви – рисувах все по-епизодично, съзнанието ми беше ангажирано с работата буквално до степен да не можеш да мислиш. А изкуството е мисъл. Добре, де, то е дух – а духът е мисъл. Това не е нещо, което можеш да правиш между другото, поне не за мен.

– Откровена си, това не пречи ли в света, в който живеем?

– Сигурно пречи, обаче какво да направя, всичко при мен е на показ. В училище постоянно си драсках и мои рисунки бяха пръснати навсякъде. А ако някой попита това какво е, колежката ми Марина Нанкова отговаряше – а-а, на Цвета нервната система…..

– Нека да се върнем на темата за яркия цвят. Макар изтъкани от живот, работите ти носят и стаена заплаха – „Момичето на слънчевия вятър”, „Алиса в реалния свят”, „Нимфата на залез”, „Голата в рамка”. Има го даже в този „Април”…..

– О, там…..там е страшно, жълтият човек е много страшен…..Зад него стои онзи стих на Елиът: „Април е най-жестокият месец”…..

– Зрителят обаче сякаш не забелязва тези неща веднага, на пръв поглед те остават скрити. Нарочно ли подвеждаш хората?

– Не са скрити ужасиите, там са си изцяло. В картините аз показвам светлата си страна, без да крия тъмната – но за да я види, трябва човек малко повече да се вгледа.

– А има ли хора, които схващат веднага?

– Ами не знам, рядко обсъждам с някого картините си на такова ниво…..Но всъщност – да, има хора, които го усещат. Когато Торо /известният пловдивски колекционер Торос Торосян – б.а./ видя за първи път „Април”, веднага каза, че жълтият човек го плаши. В крайна сметка, явно картините ми не са чак толкова жизнерадостни. И е нормално, аз не съм само експлозия от цвят, а понякога и други експлозии. Да, аз съм динамичен, но в същото време и ужасяващо мързелив човек. Или поне така изглежда. Често се будя в три през нощта, влизам в ателието в 4, работя до 8-9, а после цял ден не мърдам от леглото. Дори не измивам чиниите…..

– Зареждаш батериите?

– Сигурно. Това е някак си част от естествения ми ритъм. Обаче, погледнато отстрани, за нормалните хора това не е съвсем нормално поведение.

– Добре, а за теб нормално ли беше прескачането към акварела, което се оказа доста успешно, макар да твърдиш, че не си акварелист?

– Твърдя, че не съм акварелист по ред причини. Но, да, нормално е прескачането към акварела. Той е просто средство за изразяване както акрилът, маслената боя, сухият пастел и всичко останало. С какво работиш е второстепенно. Да, до голяма степен вдигането на цветността при мен се дължи и на факта, че смених маслото с акрил. Чисто технологично, това води до промяна, защото тези бои имат различна консистенция, плътност, характер, скоростта на съхнене е различна, начинът, по който усещаш боята, е различен. Общото е, че можеш да натрупваш.

– А акварелът?

– Той дава ефирност, усещане за лекота, за свобода на петното. Но в същото време ме дисциплинира. При работата с акрил можеш да направиш една, две, пет, десет картини една върху друга, можеш да импровизираш и да поправяш. Импровизацията с акварела е нещо съвсем различно. Тя може да те изненада, но не можеш да я пипаш после, поне не съществено. Тоест, вътре в границите на акварела можеш да си безкрайно свободен, да разливаш едни петна навсякъде, да заливаш всичко с вода, да преливаш тон в тон, което много ми допада. Обаче не можеш да поправяш.

– Освен всичко друго, изложбата ти в галерия Arsenal of art се оценява като успешна и откъм продажби. Как се отнасяш към парите?

– Никак. Трудно е, когато ги няма, но ако има за нови платна, бои и обувки, значи всичко е наред. Пламен /съпругът ѝ Пламен Асенов, журналист и писател – б. а./ се занимава с тези неща. Но е добре да има продажби – така художникът не само работи и се развива, но получава и обективна оценка за труда си, която допълва словесно-абстрактната и е доста ласкателна. Разбира се, в днешна България нещата са объркани – често хората, които имат пари, не се интересуват от истинско изкуство, а от чалга. Докато пък онези, които наистина ценят нещата и искат да ги имат, реално нямат пари.

– И накрая задължителния въпрос за бъдещите планове, но в малко по-различен вид – какво искаш да постигнеш, докъде искаш да стигнеш с изкуството си изобщо?

– Що се отнася до конкретните планове за изложби, както е нормално, те са налице за около година напред. Колкото до далечните хоризонти…..ами…..аз всъщност нямам…..амбиции. Това може да звучи странно, но искам просто да си стоя и да си рисувам. Даже ако е възможно – някой друг да ми прави изложбите и аз да не присъствам. Само рисуването ме интересува.

Симпатичен ( на пръв поглед) сюжет ни предлагат тук, където се събуждаме от зимен сън сред повечето будни европейски народи и вадим на показ Баба Меца.

Така са казва локомотивът, произведен през 1931 г. в Полша и поправен наскоро в България, за да вози туристи в ретро стил.

Не липсват суперлативи в информацията за тази инициатива на БДЖ и Министерството на туризма. Тя, както много чудатости у нас и по света, се очаква да привлече любопитни пътници и от чужбина, готови да си платят стотици евро за удоволствието да се качат на машината на времето и да се върнат във времена, когато не са били родени.

Локомотивът, който тук е предмет на гордост, се оказва най-мощната подобна парна машина в Европа днес. Ето, че и ние сме Номер едно ( по ретро мощност)!

http://offnews.bg/news/Obshtestvo_4/BDZh-puska-retro-lokomotiva-Baba-Metca-za-Tcvetnitca-i-Lazarovden_651316.html

А по същото време, не много надалеч от нас на Запад и в центъра на Европа, сюжетът е доста по различен, направо футуристичен. Нашите съседи по континент, включително сред бившите ни сълагерници от владенията на съветската Баба Меца ( от Унгария и Словакия), много скоро ще се возят със 1300 километра в час. Това ще направи възможно да се стига за десетина минути от Виена до Будапеща или до Братислава.

http://www.expert.bg/Vlak-shte-stiga-ot-Viena-do-Bratislava-za-8-minuti–529112.html

Кой с каквото може се представя, нали…

Share on Facebook

Пилотут на новият руски космически кораб 'Федерация' ще може да го управлява сам и с лявата ръка, докато за управлението на 'Съюз' е нужен екипаж от двама космонавти.

Санитарния възел на руският космически кораб 'Федерация' ще бъде отделен от общото пространство - изолирана кабинка, в същото време на американските астронавти ще се наложи да летят на новите американски кораби с памперси. От интервю на началника на полетно изпитателния отдел на РКК Енергия Марк Серов пред ТАСС.

НАСА се определи с кандидатурите на астронавтите , които ще полетят през 2017 и 2018 към МКС на освободилите се места на руските кораби 'Съюз МС' - това са Шенон Уокер и Джо Акаба.

Стандартните коментатори, които обикалят телевизиите, си приличат по едно: всичките , с много малко изключения, са наети да вършат тази работа. Не казвам, че лъжат поради това или говорят “неправилни неща”. Напротив, много правилно си нареждат. Но колкото и да са умни ( някои от тях) винаги имат едно наум. Защото не са истински свободни. Говорят срещу заплащане. Журналисти ( от всякакви редакции и телевизии), членове на комисии, социолози, политолози- до един имат интерес да си свършат работата с публичините си изяви.

Като един напълно независим ( и в това отношение) коментатор, когото четете по собствено желание, а не следите “ с едното ухо” от гъгнещия телевизор, мога да предложа скромен, но наистина свободен от зависимости коментар за предизброната кампания с класация на най-големите лъжи в нея.

Ще разочаровам очакващите да поставя на първо място достойната съперница в това състезание Корнелия Нинова поради нейната доказала се относителна незначителнст при крайния резултат от лъжите й.

Най-голямата лъжа, без аналог по своята конкретика и влияние върху податливите на подобно лъготене избиратели, беше сравнението между Крим и Косово, извадено на показ от Бойко Борисов . За да даде храна на няколко процента шарани, които да зариби с мътни намеци за опасността “някой” на забие знамето в Кърджали , той постави знак на равенство между случаите с Косово и Крим- макар разликите да се измерват с около 100 държави повече , признаващи Косово ( между които и България), отколкото признаващите руската анексия на Крим ( от което България не прави официално изключение).

Косово, където през 1999 г. имаше международна военна операция за предотвратяване на започналия геноцид на режима на Милошевич, не е анексирана територия от никоя съседна, още по-малко пък ядрена държава, подмамила “братушките” си да й предадат своите атамни оръжия на съхранение с цел шантаж години по-късно. А референдумът, който по формален признак се използва от Кремъл ( и от Борисов) като някакъв белег за еднаквост , се състоя 10 години след косовската операция на НАТО, докато в Крим постави позорен световен рекорд по мълниеносност в рамките на седмици след руската окупация на полуострова.

Лъжата на Борисов за Косово му послужи за “баланс”, реверанс към путинофилите и самия Путин срещу  споменаването на Крим като примамка за гузната съвест на колебаещите се се гласоподаватели, за които мълчанието му за руската агресия беше тревожен знак за съмнителната му евроатлантическа същност. Малко им трябваше и той ги побутна в правилната посока ( изразът е от един американски диполматически доклад , в които се казваше, че душата на Борисов е в Русия, но Западът трябва да го побутва в правилната посока).

Лъжата за Косово обаче, макар и не за първи път изречена от него, издаде Борисов като самоходна опорна точка на руското влияние у нас. Което подчертава още повече значимостта на тази тлъста лъжа.

Всичките следващи позиции , макар и да са много, заемани от лъжите на Нинова, не могат да се мерят на кантара по своята тежест, както се видя. Който лъже по-добре и по-наедро, той пИчели.

Но трябва, казано в духа на внезапно бликналото следиозборно кавалерство на Борисов, да се признае достойното съперничество на “госпожа Лъжа”. Тя също се постара, макар и да се провали в крайната си цел.

Нинова излъга дребнаво, че ЕС ни пречел да изнасяме кисели краставички за Русия, макар истината да е , че Русия наложи санкции върху български стоки, докато ЕС на практика забрани търговските връзки и посещения на територията на съюза на руски граждани от близкото обкръжение на агресора Путин. Като продължение на тази лъжа Нинова се натовари също с фалшивата новина, че ЕС бил позволил на германския концерн Мерцедес да работи в Русия ( пък забранявал нашите краставички да се продават на руския пазар!), докато оперирането на автомобилния гигант в Русия всъщност е резултат от “благоволение” на Путин, а не на позволение от страна на Брюксел.

Нинова се опита да излъже дори чужденците, макар посланието й определено да беше насочено към рибките червеноперки тук, че щяла да налага вето на европейските санкции срещу Русия в Брюксел. Може лъжата й да е била от незнание, т.е. неволна, защото не е била наясно като новобранец в международната политика, че тя сама не може да свърши тази услуга на Путин, тъй като санкциите се гласуват с мнозинство и не би имала право на вето в слачай, че стане премиер на България. Но лъжата си е лъжа, дори когато е породена от невежество.

Може дори да си вярва, но пак е лъжа казаното от Нинова, че демокрацията й (ни) била отнела здравеопазването, сигурността и образованието. Защото става дума за пари. А парите изчезнаха заедно с пенсионния фонд , мораториума на превратаджията Андрей Луканов върху външния дълг , натрупан от НРБ ( и изплатен едва преди няколко години от всички нас, потребителите на сигурността, образованието и здравеопазването). И съвсем се изпариха при управлението на левия консерватор Жан Виденов.

Сега Борисов и Нинова солидарно ни лъжат чрез мълчанието си по казуса с руските инструкции за БСП как да спечели президентските избори. Борисов можеше да размаже БСП с тази информация, която няма как да не е достигнала до него по линия на службите, цитирани от Уолстрийт Джърнъл. Но предпочете да не размазва БСП, а да замазва случая. Което показва, че уж голямата битка между ГЕРБ и БСП е една голяма лъжа за наивници, оказали се отново мнозинство чрез тяхното представителство и в този парламент.

Share on Facebook

Някои от най-популярните млади актьори и автори на детски книги у нас – Ивайло Захариев, Йоанна Темелкова, Симона Халачева, Радостина Николова и Мая Бочева – ще се включат в детския празник “Приказки в Софарма”. Инициативата ще превърне Sopharma Towers в магическо място за децата и любимите им герои на 1 април от 11.00 до 14.00 ч., за...

„Малък наръчник по хюга“ (изд. „Хермес“) на Майк Викинг е красива книжка, която разкрива тайната на датчаните за постигане на щастлив живот. Защо Майк Викинг? Той е датчанин и изпълнителен директор на Института за изследване на щастието в Копенхаген, който от години проучва нивата на личностна удовлетвореност в различните държави и общества. Така че сме попаднали...