Такава случка разказва и показва днес американската Агенция за енергийна информация, част от федералното Министерство на енергетиката, че се е случила на 11-ти март 2017-та г., и подкрепя с графики и пояснения, в материала си: Rising so...

Изкуството е едно от най-впечатляващите достижения на човечеството. То умее да събужда чувства, да предава послания през вековете и дори да предизвиква най-опитните крадци да се промъкват в строго охранявани музеи заради него. Книгата „Първи срещи с изкуството. Човекът в творчеството на прочути художници“ (изд. „Фют“) представя 13 шедьовъра, изпълнени с различни техники и в...

1. Ти си от ж.к. „Ро́дина“, а не „Роди́на“.
2. Знаеш какво е „ЦЮР“ и дори имаш гадже от там. Преди е живяла в ДружбиТЕ.
3. Не се притесняваш да я поканиш за кафе на „Лайното“. И тя с охота приема.
4. Сядате и сервитьорката намръщено те пита „Ко ши пуръчъш?“… Като поискаш менюто, ти го носи с „уфф“…
5. Поръчваш си брускета и ти носят филийка с бутер, ъъъ… краве масло, а доматиТО е ситно нарязано отгоре.
6. Ако изтървеш филийката, ще я почистят с метлата и фараша!
7. Като си говорите за fast food, никой няма предвид McDonald’s, KFC или Burger King, защото такива в Русе няма. Има „Тирол“, „Вяра“, „Катмите“ и паучитата…
8. В града ти има над 10 кръгови движения, но само едно е КръговоТО.
9. Само в Русе можеш да пратиш детето си в Бастилията и това да е хубаво нещо.
10. Знаеш къде са русофилите и борците… И знаеш, че не става въпрос за хора, а за място!

По публикация във Facebook на Христо Раянов и коментарите към нея

Материалът 10 признака, че си от Русе е публикуван за пръв път на Блогът на Биляна и Петър Събеви.

watch video:  see more:

Трябваха ми цели три дни, за да успея да разшифровам пост на енерГЕПИйния "експерт" Стефан Гамизов, на Фейсбук стената му, в който той за пореден път изразява нескрита загреженост за конструрирането на новото правителство. Не е...

Наблюдавам с интерес как се материализира поговорката “вола рие, на гърба му пада” или “който гроб копае другиму, сам пада в него”. В главно (противо)действащо лице на “вола” другарите и другарките с касапски манталитет в управлението превърнаха младия юрист Любомир Талев.

Бил съм подвеждан от недостачната си информираност да реагирам с похвални слова за личности, които след това са ме лишавали от моя ентусиазъм. Такъв беше случаят с онзи , който стовари кроше срещу Волен Сидеров на улицита пред телевезионни камери и множество полицаи. Това беше изключението, когато една саморазправа , укорима по принцип, изглеждаше като акт на справедливост срещу развилнялия се т.н. националист Сидеров. Но се оказа, че побойникът на практика му усмирява Сидеров, за да престане да отблъсква дори русофилите с агресивните си клоунади.

Онзи случай ме кара да си извлека поука и да не бързам с “похвалите”. В този смисъл не искам да насочвам вниманието (си) към личността на уволнения младеж, а към онова, което той разкрива ( независимо от мотивите и стечението на обстоятелствата).

Като съм започнал с поговорките, да припомня и за библейската притча за победата на Давид над Голиат. Колкото и да е преувелично на пръв поглед, наблюдаваме подобна метафорична ситуация: те го уволняват, но той ги изобличава и вероятно сто пъти съжаляват, че са го подценили и са го накарали да си отвори устата.

От тази битка, пренесена в медиите, вече разбрахме, че Иво Христов, най-важният ментор на президента Радев в качеството на началник на кабинета му, съветва пред свидетели държавния глава да не сеобразява със законите и някакви “вряскащи” граждани ( когато не са от тяхната партийна боя). И държавният глава явно се съгласява, щом като още не е уволнил любимия си русофил.

Изскачат и още подробности- дребни наглед, като камъчета под колелата на каруцата. Те говорят за дребнавостта на началството и неговата отмъстителност. Това е нещо повече от характеристика на човешките качества на извършителите. Явно става дума за мащаба на мислене и действие, характерен за тези управници.

В желанието си да спрат Талев, те му  спрели служебния телефон посред разговор, който водил. Просто го лишили от телефон, без да му дадат възможността да си прехвърли номера. За сравнение: въпреки скандала след челния ми сблъсък с президента Първанов през октомври 2006 г., след заплахите да бъда уволнен и след моето изпреварващо репресията напускане на медията, от БТВ великодушно ми позволиха да си запазя номера на мобилния телефон. В това отношение ставаме свидетели деградация- днешната президентска администрация, излюпена в скута на БСП както и онази на Първанов, е станала още по-отмъстителна.

За протокола ( за да не остане някой с впечатление, че по времето на др. Първанов са били прекалено меки) : на мен “само” ми спретнаха публичен другарски съд да ме закопават в мое отсътвие на три гласа – чрез прякото ми началство Люба Ризова, водещия Николай Бареков и любезно откликналата на на тази неустоима покана да срита падналия Венелина Гочева. И тримата са отлично “трудоостроени” и днес като награда за добре свършената работа по обслужване на олигархията и издиганите от нея политици.

Интересното е, че овластените “великани” се смаляват все повече в очите на мислещата публика, а дребният служител Талев вече изглежда като Голиат благодарение на собствената им управленска глупост и подценяването на “малкия човек”. Вместо да го сгазят, каквото е било намерението им, те са на път да го превърнат в медийна звезда, в разобличител на мрънкащия президент и оправдаващия се негов антураж от изпълнители на неадекватната му воля.  Човекът си е загубил работата и се държи адекватно: няма какво да губи и печели симпатии с разобличенията си. Губещите са онези, които се смятат за толкова важни, че не желаят да полемизират с дребната жертва на височайшия им гняв.

Share on Facebook

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Oтмяната на Наредбата за интеграцията на бежанците е нелегитимна, неморална и застрашава националната сигурност

Не можете да я забравите нали? Малкото сираче Анн от „Анн от фермата „Грийн Гейбълс“ е не просто чаровна, а способна да върне доброто у всеки възрастен. Сега Netflix са се погрижили отново да си припомним магията на романа на Луси Монтгомъри с оригиналната поредица, която ще пуснат онлайн на 12 май. Сериалът вече се върти по...

Класация на Ozone.bg – 27 март-02 април 2017 г. 1. Дневник от панелните блокове, Никола Крумов, Пощенска кутия за приказки 2. Междупанелни войни, Никола Крумов, Пощенска кутия за приказки 3. Голяма книга на приказките: Златни приказки, Колектив, Пан 4. Затворисърце, Константин Трендафилов, Жанет 45 5. Мамка му, Димитър Калбуров, Пощенска кутия за приказки Класация на...

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ След парламентарните избори, в България текат преговори за съставяне на правителство, начело с Бойко Борисов, лидер на партия ГЕРБ, в коалиция с тъй наречените Обединени патриоти. Темата обсъждаме с Пламен Асенов.

– Пламен, няма много информация, затова продължават спекулациите по темата „ново правителство”. Все пак – знаем ли нещо сигурно до момента?

– Може би сега, докато провеждаме този разговор, нещата в София вече се променят, Фили, но ето известното. Очаква се бъдещата управляваща коалиция да е двойна – ГЕРБ и тъй наречените Обединени патриоти. Заедно те имат 122 гласа в Парламента, при необходими 121 за парламентарно мнозинство. Според лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, това е достатъчно и няма да се преговаря за подкрепа с други формации. Обаче ГЕРБ иска да преговаря с тъй наречените Обединени патриоти не като цяло, а поотделно с трите партии от формацията. Това са ВМРО с техните 11 депутати, Национален фронт за спасение на България с 9 и Атака със 7. На ключовия въпрос как ЕНП гледа на възможността ГЕРБ да се коалира с хора, които имат не само антиевропейски, но и откровено антидемократични позиции по ред въпроси, Борисов реагира раздразнено. „Никой в Европейската народна партия не ми е поставял изобщо такъв въпрос” – заяви той след срещата на ЕНП в Малта. По всичко личи, че Борисов възприема деликатното премълчаване на темата като мълчаливо съгласие, но сам той добре знае, че този тип въпроси обикновено се поставят след, а не преди даден факт да стане официален. Както се казва на популярен български, Европа ти гледа сеира, за да ти скрои шапката, а чак след това пита – ама ти защо така се излагаш, та излагаш и нас.

– След двете предишни правителства на Бойко Борисов, които си тръгнаха предсрочно, Европа не е ли вече наясно с кройката на шапката му, та има нужда пак да я крои?

– Наясно е, Фили, всички – и в България, и в Европа, отдавна знаят какво могат и какво не могат да очакват от Борисов в качеството му на български премиер. Друга тема е, че в случая говорим за политика. Да, не за българска, а за европейска политика. Но и в нея е валиден принципът, иначе широко разпространен в отношенията родител – дете: по-лесно е да вкараш човек в правия път, като му дръпнеш ушите за вече извършен от него гаф, вместо да го отблъскваш, като предварително му обясняваш защо не трябва да извършва въпросния гаф. Казвам, че, независимо от големите си мускули и черен колан по карате, Бойко Борисов е послушен спрямо „европейските началници”, както самият той се изразява. Той е удобен, не е инат като Орбан или Качински. Освен това, вече години наред печели изборите срещу левицата в България с учудваща лекота, въпреки всички глупости, които прави или всички реформи, които не прави, докато е на власт. Така че уж дясната иначе ЕНП в момента явно си затваря едното око пред онези качества на Борисов и ГЕРБ, които не иска да вижда, за да не ги види. Защото ако ги види, ще трябва да реагира, а така ще изтърве позициите си в България.

– Това не изглежда като принципна политика от страна на европейската десница…..

– И не е, Фили, нито европейската десница, нито европейската левица, водят особено принципна политика по отношение качеството на партиите и хората , с които работят – поне тук, в България. Ако я водеха, нито уж дясната ГЕРБ щеше да е член на ЕНП, нито уж лявата БСП – на ПЕС. Да не говорим, че ДПС нямаше да членува в Либералния интернационал, а фамозният Николай Бареков – при европейските консерватори.

– Тоест, за разлика от предишния път, когато ЕНП все пак възрази срещу коалирането на ГЕРБ с тъй наречените „патриоти”, сега няма да го направи дори и с половин уста?

– Вероятно не, Фили. Друг е въпросът, че като иска преговори с трите формации от Обединени патриоти поотделно, Борисов всъщност се опитва в максимална степен да се предпази от истински гаф в тази посока. Засега, според неговите думи, може да се очаква министри в бъдещия кабинет да има само ВМРО, а НФСБ и Атака да подкрепят правителството, без да са представени пряко. Просто у лидера на ГЕРБ има изградена представа – а може и да е направил някакъв сондаж – че ВМРО са най-умерени от трите формации и Европа по-лесно ще ги преглътне като негов коалиционен партньор.

– А така ли е наистина, дали ВМРО са по-умерени?

– Зависи кой, откъде и с какви очи ги гледа, Фили. Например ясно е, че открито партньорство на ГЕРБ с Атака би довело до силно негативна реакция не само в Европа, но и в България. Партията на Сидеров отдавна свали маската на българска патриотична формация, склонна само към национал-социалистически изстъпления и се показва, каквато е – агресивно проруска, антиевропейска и антинатовска. Вместо Атака като партия с „обикновени” антидемократични принципи и национал-социалистически лозунги застъпи тъй нареченият Национален франт за спасение на България, начело с Валери Симеонов. Той, поне засега, опитва да играе истински патриот, като скача главно срещу Турция, но на моменти намеква, че в България българските интереси може би все пак стоят по-горе не само от турските, но и от руските. Симеонов обаче много сгафи с блокадата на границата, която организира по време на изборите, за да попречи на хората с двойно гражданство от Турция да гласуват по родните си места. Това действие бе толкова драстично, че дори българската прокуратура не затвори очи и започна предварителна проверка по случая. В допълнение обаче Симеонов сгафи и лично срещу Борисов, като в един момент призова той да не е премиер на следващото правителство, за да бъде то по-лесно създадено. А Борисов лични нападки не прощава.

– Добре, Пламен, но защо се смята, че ВМРО са по-разумни в сравнение с останалите?

– Честно казано – не знам, Фили, това за мен е голяма загадка. Да оставим изобщо настрани темата за безобразния начин, по който ВМРО след 89-та година влияе на отношенията на България с Македония и други съседни страни. Да вземем само простия факт, че лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов е официално оповестен от Комисията по досиетата като агент Иван от бившата комунистическа ДС. Сега той евентуално ще стане министър на отбраната. Ами как е възможно това да се случи в една натовска страна, за какви стандарти говорим, за какво опазване на тайните на Алианса, за какво развитие на партньорски отношения. Нали другите военни министри ще се гнусят да подадат ръка на българския си колега по време на срещите в Брюксел. Още повече, известните визии на самия Каракачанов за развитие на българската армия включват такива трагикомични идеи като възстановяване на наборната служба от времето на комунизма, включително тъй наречените Трудови войски, в които по правило хора от малцинствата служеха за безплатен работен добитък на режима. Ето защо, Фили, аз съм леко стресиран от формата на бъдещото правителство. А още повече се стресирам пък, щом чуя иначе уважавани български коментатори да твърдят, че евентуалното правителство на ГЕРБ с тъй наречените Обединени патриоти би могло да е стабилно и дори да изкара пълен мандат. Това е пълен нонсенс, който обаче доказва едно – бъдещето, което ни очаква, докато стигнем до следващите предсрочни избори, със сигурност ще изглежда доста жалко, поне погледнато отстрани.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

Днес се приготвяме за далечен път – Боряна ще ни води до Перу и за малко и до Боливия. Приятно четене:

Перу и Боливия

Това беше нашето първо самостоятелно пътешествие и го направихме едва ли не по неволя, защото никоя тур. Агенция не предлагаше това, което искахме да видим, а именно – северно Перу. Всички знаем за Куско и Мачу пикчу. На север обаче , са разкрити следи от много по- древни цивилизации, там са пирамидите от империята на Мочиките, пирамидите на слънцето и луната, стохилядния град Чан-Чан, както и неограбеното погребение на владетелят на Сипан. Да стигнем до владенията на Чачапойя нямаше време.

Така, че програмата беше:

1 част- Лима – полет до Трухийо, Кахамарка, Чиклайо, полет до Лима.

2-част – Лима – Балестровите острови, Ика, Наска, Арекипа – Пуно.

3-част – Ла Пас – Лунната долина , Тиуанаку – Пуно.

4-част. Пуно – Куско – Мачу Пикчу – Лима.

И така, шест човека си стиснахме ръцете над тази програма и започнах резервациите. Обаче всеки чете и иска да види още нещо. Така пристига З. и казва:

– Искам и Чавин Де Унтар.

-Ама то е много настрани.

– Нищо, нали и то е на север

Така полетът до Трухийо отпада.

Пристига Н. и казва :

– Искам Солар Де Уюни

– Ама то е много на юг.

– Нищо, агенциите го правят.

И аз започвам да се ровя в нета, защото едно е да идеш до Ла пас, друго – да правиш тур в Боливия. Да се направят резервации за Перу беше най- простото нещо. Всички билети за самолети, влакове и автобуси букнахме онлайн. Друга беше ситуацията в Боливия – пълно затъмнение. И трябваше да се търсят местни тур. оператори. Свързвам се с една агенция – искат ми по 1000 долара на човек /за 4 дни/. Свързвам се с друга – искат по 700. Накрая като с магия попадам на terra andina. Те ми искат по 75 долара на ден на човек, обаче ми пишат: Силно ви препоръчваме да видите и лагуните. Какви лагуни? Гледам – наистина си струва. И им пиша: ето това е нашата програма, вижте какво може да се направи. Така престоят ни в Боливия се увеличи с един ден и програмата доби окончателния си вид:

1 част- Лима – Уарас – Чавин де унтар, Трухийо, Кахамарка, Чиклайо, полет до Лима.

2-част – Лима – Балестровите острови, Ика, Наска, Арекипа – Пуно.

3-част – Ла Пас – Уюни – лагуните към чилийската граница, солар де Уюни, Ла Пас Лунната долина, Тиуанаку – Пуно.

4-част. Пуно – Куско – Мачу Пикчу – Лима.

В процеса на подготовка се запознаваме и с М . – българка, от години живее в Лима. Тя ни помага за много неща и ще ни разведе в Лима.

От София си бяхме подготвили попълнени бланки за визи, със залепени снимки и тъй като в Лима бяхме в неделя, отиваме в консулството в Пуно. Събуждаме консула от следобедната му дрямка и се почва:
– Тези бланки са за американски граждани.
– ?!
– Трябва да попълните други.
– Добре.
– Ваксинации имате ли?
– Ама ние сме само до Ла пас /лъжа/.
– Няма значение.
– ….
– Самолетен билет за напускане на Боливия.
– Ама ние ще се върнем по шосе в Пуно.
– Няма значение, самолетен билет до България тогава.
– Но той е електронен…
И пред във въображението ни се появява един черен печат на мястото на Боливийската виза.
Излизаме на улицата и решаваме: никакво връщане, утре на границата.
На другата сутрин към Боливийската граница се отправят 3 /три!/ автобуса пълни с туристи.
– Споко, четох че на руснаците даже снимка не са им искали – успокоявам аз, но всички сме притеснени.
И наистина, никаква снимка, всички на конвейра, само дето се оказа , че според боливийците България не е в Европа и ни изсурвакаха с по 50 долара.
Това е.

Градовете:

Кацаме в

Лима

рано сутринта. М. ни чака с микробус. Навън се стеле сива мъгла, всичко е сиво. Какво е това, нали сме на 8 градуса от екватора? – Ами да, така е 8 месеца в годината. Лима, гледана от пътя от летището прави впечатление на един разхвърлян град. 8 милиона души, ниско строителство, покрай авенюто се редуват индустриални зони, модерни билдинги , огради, зад които има… какво?
– Искам да отида на плаж – казвам на М.
– В Лима няма плаж.
-?!?
И наистина. Не че няма пясъчна ивица, обаче вълните се пенят в един жълто-черен цвят… Тук там по някой сърфист. Последния ден , когато ходих до Каляо – пристанището, разбрах, че крайбрежието се ползва за бунище. А къде отиват отходните води не искам да мисля.
При по-близко опознаване се разкриват добре озеленени улици, колониална архитектура, паркови зони. Лима е разделена на квартали и така се намират и адресите, : казваш коя улица и кой квадрат. Централната чат е с високи билдинги, всичко друго е ниско строителство. М. живее в Мирафлорес – нов и скъп квартал.

Първата ни работа в Лима е да си хвърлим багажа у М. Втората – да сменим пари и третата – да си купим СОРОЧЕ – лекарство за височинна болест.

Освен това съществуват пирамиди от Културата Лима, изградени от адобе. Това е тамошния кирпич, в който вместо слама, /както у нас/ , са добавяли стрити миди. Тухлите се поставят вертикално и две по две са перпендикулярни и наклонени едва към друга.

Друга забележителност са музеите, индианския пазар, има много за гледане.

Искам да разкажа за

парка с фонтаните

С него Лима е кандидатствала за рекордите на Гинес. 17 или 19 фонтана, разпръснати из парка, вечерно време осветени в различни цветове, някои от тях направени така, че да се минава през тях, други сменят цветовете си. А от 19 часа започва светлинно шоу. Над единия то тях танцуват хологламни фигури, които постепенно се преливат и стават изображения на танцуващата Мая Плисецкая, после двойка танцува танго, после – национални танци.

Наистина са се постарали. След това си взимаме багажа и се товарим на нощния автобус за Уарас.

Пристигаме в

Уарас

сутринта в понеделник и разбираме, че днес Чавин де Унтар е затворен, както повечето музеи по света. Добре, че тук имаме два дни. И светкавично се записваме за екскурзия до парка Уаскаран. Пътят е изключително живописен – минава по долината на река Рио Санта, която разделя Кордилиера бланка от кордилиера нера , съответно на изток и на запад. Паркът е на изток – представлява поредица от живописни високопланински езера. По пътя ни е печално известния град

Юнгай

Тук през 1970 се случва едно от най-силните земетресения – 7.7 по Рихтер, което разрушава целия град. Като допълнение ледниците се раздвижват и от Кордилиерите се спуска един, който помита каквото е останало от града. Днес новият град е изграден малко по-надолу по реката, а на мястото на стария има паметна могила и две палми , които са били на Плаза дес Армес – централния площад, тове е всичко.

Кордилиерите

На езерата , под един навес виждам група индианци, които си готвят нещо. Разнася се апетитна миризма на скара и им завиждам. В последствие разбрах, че навсякъде в Перу се продава храна по улиците именно по този начин, и можеш да се нахраниш вкусно за жълти стотинки. Освен това, така се продават и плодове и след като се нахвърлихме на бананите, които бяха поне 7 – 8 вида, открихме и джусовете, които ти изцеждат на момента от какъвто плод искаш и накрая се спряхме на ананасите, които се продават на филии, широки около 2 см, изрязани вертикално от плода. Всичко това на цена от по 20 – 30 стотинки. Както беше казал друг пътешественик преди мен, перуанците са бедни, но не са гладни.

На другия ден посешаваме

Чавин де Унтар,

още едно енигматично място с камера за кървави ритуали.

Отново се качваме на нощния автобус. По път ни е да продължим на север по Рио Санта, обаче пътят минава през

Долината на мъртвата монахиня

през поредица от 42 тунела и е познат като един от най–опасните в света. Така, че автобусът се връща обратно на юг до крайбрежието, от което за съжаление нищо не видяхме. Да кажа нещо и за автобусите, много се принеснявах от тези нощни преходи /много често се споменава за катастрофи, първо, пътиата са трудни и, второ шофьорите заспиват/. Но самите автобуси ме смаяха. Бяхме си взели билети 1-ва класа /много мъдра постъпка/ – бусът е двуетажен – на втория етаж салонът е като на всеки автобус. На първия етаж седалките са широки, накланят се почти до хоризонтално положение. Сервират вечеря и закуска като в самолет. И най-скапаният междуселски автобус има вътрешна тоалетна. Да се засрамят нашите оператори превозвачи. Автбусът е Мерцедес и има нещо като хидравлична възглавница, изобщо не усещаш пътя.

На сутринта сме в

Трухийо

Тук са

пирамидата Моче, Пирамидата на слънцето

и срещу нея тази на луната. Пирамидата на дракона и

Чан-чан

– 100 000 град, построен от глина.

Въпреки, че тук почти не вали и вътре са добре запазени, отвън пирамидите изглеждат като хълмове.

Тулум

Храмът на слънцето

Храмът на слънцето

Храмът на дракона

Ритуално погребение в Тулум

На 6 – 20 градуса южно от Екватора няма парно отопление, никой не санира, нито пък мисли за ПВЦ дограма.
Във почти всички градове на площада имаше някакво тържество, шествие или църковен празник.

Трухийо е беден град.

Кахамарка

е един по-различен град. Наричат го Куско на севера. Разположен навътре в планината в красива и зелена долина. При него се намират т.нар Вентоле – прозорци, малки ниши, издълбани в камъка и местността Кумбумайо, големи ниши, напоителни канали, изобщо, ако не знаеш къде си, можеш да помислиш , че си някъде на Балканите. Добре, че разгледахме околностите сутринта, защото следобяд такъв дъжд се излива, че не можахме да излезнем от ресторанта. В този град е роден Карлос Кастанеда.

Вентоле

Плажът в Чиклайо

Недалеч от Чиклайо е открита гробницата на владетеля на Сипан, а в Ламбайеке има голям музей, където са експонирани находките. Любопитен факт е, че отговорник на музея е човек, който преди откритието е бил иманяр, участвал в обирането на гробници.

И Трухийо и Чиклайо

не са съвсем на брега на океана. Изобщо местните не са морски хора. Даже Лима живее, като че ли обърнала гръб на Океана. Това много ме изненада, защото именно оттук започва прочутата експедиция с КОНТИКИ на Тур Хейердал. Откъде е намерил проекта за сал не знам, но тези хора въобще не са мореплаватели.

Самият океан

също заслужава няколко думи:

Бреговете на Перу са безводна пустиня

Това се дължи на студеното Хумболтово течение от юг, което обаче, е пълно с риба. През няколко години /напоследък все по-често/ , надмощие взима Ел Ниньо, Младенецът, топло течение идващо от екватора. Изливат се проливни дъждове, образуват се свлачища, морските обитатели измират от глад, а бреговете стават градини.

В Ламбайеке

Върнахме се в Лима и в 3.30 сутринта се качихме на автобус за

Паракас

Тук беше започнало строителство на нов курорт. Това е отправната точка към Балестровите острови , а от лодките се вижда и прочутия тризъбец

Оттук взехме автобус до

Ика

За съжаление не можахме да видим музея с камъните. Имаше надпис, който иска, да се обади на телефон… Но се разходихме до

оазиса Уакачина

Прекрасно езеро сред палми, заобиколено от високи дюни, по които туристи сърфираха по пясъка. Върнахме с ток-ток- велосипед, направен на триколка, масово такси в Перу. По пътя се развали. Изобщо автомобилния парк в Перу е стар, катализаторите са рядкост. Тук научихме, че в Наска са спрели полетите, заради някаква злополука от предишната седмица. Хеликоптерите, с които се лети също са стари, така, че , нищо чудно.

Продължаваме към

Арекипа

– бял и красив колониален град. Па площада тече някакво тържество, по-скоро парад. Такива имаше в много от градовете. Още на автогарата питаме, кога има автобус за Чивай – изходен пункт за долината Колка. И добре, че попитахме, защото се оказа , че има билети само за 13.00 часа. Така, че претичваме из града, отказваме се от Санта Каталина и продължаваме.

В чивай има минерален басейн, където отиваме в късния следобед. А рано сутринта, направо посред нощ ни взимат за екскурзия до Колка, защото Кондорите се издигат сутрин, помагат им топлите течения.

Към Пуно

На другата сутрин трябва да продължим към Пуно. Изведнъж се оказва, че в автобуса няма места /а са ни продали билети предния ден/. Жената на автогарата, явно свикнала да се оправя в критични ситуации ни намира микробусче – само за нас. Идеално. Да, ама не. Качва се шофьорът и си слага на седалката едно пликче /първоначално помислих, че е със семки/. Обаче се оказа, че е със кока. И като му се изцъкли погледът, започна да криволичи по пътя, ужас.

Коката се отглежда и консумира свободно в Перу и Боливия, Листата са като антиоксидант, помагат да се чувстваш добре на голяма надморска височина. За да стане опиат , листата се топят в керосинов разтвор и разни алкални основи , а за ефекта от кокаина всички знаем

За капак пред Пуно имаше стачка, затворила целия път. Тук стачките са често явление, както и в Боливия. Мръкна се, а ние още продължавахме да криволичим по някакви обиколни коларски пътища, широки колкото за една кола, а колите бяха в двете посоки и задръстването беше невъобразимо. Нейсе, към 21 часа стигнахме.

На другата сутрин по-далечните обекти отпаднаха, защото стачката продължаваше. Посетихме само островите на уросите, а следобеда се разиграва следната драма:

От София си бяхме подготвили попълнени бланки за визи, със залепени снимки и тъй като в Лима бяхме в неделя, отиваме в консулството в Пуно. Събуждаме консула от следобедната му дрямка и се почва:
– Тези бланки са за американски граждани.
– ?!
– Трябва да попълните други.
– Добре.
– Ваксинации имате ли?
– Ама ние сме само до Ла пас /лъжа/.
– Няма значение.
– ….
– Самолетен билет за напускане на Боливия.
– Ама ние ще се върнем по шосе в Пуно.
– Няма значение, самолетен билет до България тогава.
– Но той е електронен…
И пред във въображението ни се появява един черен печат на мястото на боливийската виза.
Излизаме на улицата и решаваме: никакво връщане, утре на границата.
На другата сутрин към боливийската граница се отправят 3 /три!/ автобуса пълни с туристи.
– Споко, четох че на руснаците даже снимка не са им искали – успокоявам аз, но всички сме притеснени.
И наистина, никаква снимка, всички на конвейра, само дето се оказа , че според боливийците България не е в Европа и ни изсурвакаха с по 50 долара.
Това е.

Боливия

От границата до Копакабана са 8 км.

Копакабана е разположена на брега на Титикака

и е изходен пункт за островът на слънцето, където отиваме. А за който не знае, бразилският плаж Копакабана е кръстен на това градче, а не обратното.

Островът е истинско вълшебство, даже ток няма. Уговаряме се с местите лодкари за да ни откарат в другата част на острова, където има руини

В Копакабана идва ред на друга драма: в Пуно оставихме част от багажа си и сега

откривам, че там е и адресът на агенцията в Ла Пас. Влизам в първият интернет клуб, каквито тук има доста. Интернетът е бавен, но успявам да си влезна в пощата. Ура.

На другия ден се връщаме от острова и около 17 часа сме в

Ла Пас

Веднага се обаждам от уличен телефон. Чакат ни. Агенцията се оказва, че е на французи, Браво на тях. Дават ни и една кислородна бутилка, за която се бях спазарила предварително и ни качват на нощния автобус за Уюни. Но този бус не е като онези, обикновени седалки, много се измъчихме. В Уюни ни посрещат два джипа и потегляме

Лагуна Колорада

Термален басейн

Лагуна Верде

Езеро Салар де Уюни

Гъбата, рисувана от Салватор Дали

Околния пейзаж

В Салар де Уюни

Боливия не може да се опише, трябва да се види.

На връщане към Ла Пас пътуването е много тежко, все пак сме на 3 990 – 4 200 м. надморска височина. Добре, че беше кислородната бутилка.

В Ла Пас ни чака микробус. Обикаляме града, лунната долина и се отправяме към

Тиуанако

– най енигматичното място на планетата. Ако някъде са останали следи от друга цивилизация, това е мястото. По шосето е пълно със стопаджии, защото по този път няма автобуси. Но ние безпроблемно стигаме до Титикака,

пресичаме границата

и езерото в друг граничен пункт и се връщаме в Пуно.

Следващият преход Пуно – Куско

също е много интересен, по пътят се редуват планински вериги и индиански селища и пазари и археологически забележителности – Писко, Рейшr

Куско

е един проспериращ град, но не можах да го харесам. Купихме си билет, обхващащ редица забележителности наоколо, но след като видиш Саскуайман следващите обекти са някак трудно забележими.

Агуас калиентес

или Топла вода на испански е под Мачу Пикчу и е градчето, което им хареса най-много. По средата минава рекичка, над града има минерални басейни, които са дали името на града. Всеки е с различна температура.

Сутринта, когато трябваше да тръгнем за МП най-големите ентустиасти сред нас отидох в 4 часа да си купят билети, защото достъпът до Уайна Пикчу, върхът , който доминира над МП е ограничен до 400 човека дневно. Не струва повече пари, обаче трябва да ти сложат печат на билета. Аз се събудих към 5 и с ужас установих, че вали проливен тропически дъжд.
– Спокойно, след два часа ще изгрее слънце – каза хотелиера.
И така стана. През това време отидох да се изкефя в басейните.

Агуас калиентес се намира на река Урубамба,

наоколо е тропическа растителност, добре, че успях да кандърдисам останалинте. Те искаха да спим в Олантайтамбо. Не че мястото е лошо, просто градче, грозно като другите. А виж, крепостта над града е много впечатляваща, даже технически е по-изпипана от Мачу пикчу.

Мачу Пикчу

Това наистина е черешката на тортата. Може други места да го превъзхождат в едно или друго отношение, обаче съчетанието на всички дадености е неповторимо. Каньонът Колка може да е по-дълбок, обаче, обаче някак си е много голо

Олантайтамбо

Мачу Пикчу

Минералните басейни

Разказът свършва на това място – ако има продължение, ще го пусна възможно на най-бързо – бел.Ст.

Край

Автор: Боряна Йовкова

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Перу – на картата:

Booking.com

Докато обмислях как да започна ревюто за „Истината за рекламата“ (обикновено го правя на последните 20-ина страници от всяка книга), идеята ми беше да говоря за това как понякога, за да погледнеш обективно на живота си, трябва да опиташ да излезеш извън себе си и да се погледнеш отвън. Това е доста важен елемент от книгата, а...