Както и в чужбина, в България също се забелязва тенденция бързо да се издават книги от/за личности, влезли по един или друг повод в новинарските емисии. Автобиографии, биографични истории, клюкарски писанийца без никаква стойност или лично творчество – всякакви текстове наводняват пазара, но детският сегмент сякаш оставаше незасегнат от тази издателска практика. Поне до момента,...

Русия е разгромена от България на Южния фронт, а година по-късно капитулира на 3 март 1918 с Брест-Литовския мирен договор 99 ГОДИНИ ОТ ПОБЕДАТА НА БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ НАД РУСКИТЕ ВОЙСКИ В ЗАВОЯ НА РЕКА ЧЕРНА В МАКЕДОНИЯ 9 май 1917 г. е „черният ден“ на руската армия в Македония Укрит епизод от руско-българската война (1915 […]

Продължаваме пътешествието от Юг на Север из окупационнните зони в Европа с Форда на Валентин. В началото разгледахме остров Кипър (Северен Кипър (турски) и Република Кипър (начало и продължение). След това започнахме от Средиземноморското крайбрежие на Турция за да продължим към Кападокия и да направим обиколка на Източна Турция. Продължихме с разглеждането на Грузия и прекосихме Кавказка Русия до границата с Абхазия Опознахме и Република Абхазия – почти неизвестна за нас територия оттатък Черно море. С ферибот преминахме на полуостров Крим и започнахме разглеждането му.

Днес продължаваме обиколката на окупирания от Русия полуостров Крим. Посещението на автора там е незаконно, защото е извършено без разрешение от украинските власти. Недейте да правите като него, защото ще подлежите на наказателна отговорност за незаконно проникване на украинска територия. Украйна се отнася сериозно към този вид нарушения на границата й.

Приятно четене:

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016

Единайсета част

Полуостров Крим

(продължение – по южния кримски бряг)

„Има само един миг между миналото и бъдещето – именно той се нарича живот“

От къде дойде идеята за горното мото на настоящия пътепис? Това може да се научи в първата част:

С Форд от Кипър до Баренцово море, 2016 (1): Увод – резюме и Западна Турция

Ботаническата градина в Никита

съдържа 18 хиляди растения от целия свят. Разположена е на планински склон между селището със същото име и морето. Тук могат да се видят множество декоративни дървета, цветя, храсти, езерца и каскади с водни лилии и какво ли още не. Работи и научно-изследователски център по въпросите на ботаниката и селектирането на плододайни дървета. Ботаническата градина е създадена в началото на 19-ти век с указ на император Александър І. По време на германската окупация през Втората световна война повечето растения са унищожени. Ценна колекция от хербарии е изнесена в Германия, а след войната е открита край Берлин и върната обратно. Няколко часа ми бяха необходими за да разгледам всичките раздели на Никитската ботаническа градина. Обиколката на това място беше запомнящо се преживяване. Тук изпитах най-голямото естетическо удоволствие по време на престоя ми в Крим.

Авторът на една от алеите в Никитската ботаническа градина

Беседка в Ботаническа градина край Никита

Естакада с водни лилии и други водолюбиви цветя в ботаническата градина

Синьото езеро е разположено на горната площадка в Никитската ботаническа градина

Сред розите на ботаническа градина в Никита

Административните и изложбени сгради на Никитската ботаническа градина

Малко езеро в ботаническата градина

Флора – римската богиня на цветята и градините

По времето на античния Рим са провеждани празници в чест на богинята на цветята Флора. Характеризирали са се с масови веселия и разюздани забавления с участието на проститутки.

Масандровския дворец

е построен в края на 19-ти век като резиденция на императорското семейство. По време на своите посещения в Крим, членовете на династията Романови са идвали тук на почивка и лов. Императорите Александър ІІІ и Николай ІІ са обичали да се наслаждават на луксозното обзавеждане и на красивите градини. Първоначалният проект на двореца е разработен от Етиен Бушар в стил Людовик ХІІІ. По-късно оформянето на дворцовия ансамбъл е извършено по проект на Максимилиан Месмахер. В района на двореца е изграден парк в английски стил, дело на германския парков проектант Карл Кебах.

Единият от двата сфинкса на терасата пред Масандровския дворец

Трапезарията в Масандровския дворец

Камината в дневната на императора е направена от цяло парче мрамор

Авторът пред Масандровския дворец

Районът около двореца е оформен професионално и с вкус

След революцията от 1917 година Масандровския дворец е национализиран и превърнат в санаториум за лечение на тежко болни от туберкулоза. Тогава е носел името „Пролетарско здраве“. В следвоенните години за кратко е научен институт. Скоро е преобразуван в правителствена резиденция, използвана от тогавашните съветски ръководители. След като Украйна придобива независимост, дворцовия комплекс е превърнат в музей. На третия етаж от двореца имаше художествена изложба под надслов „Как сме живели … Идеалите на миналото“.

Картина от изложбата „Как сме живели … Идеалите на миналото“

Някои сравняват

Ялта

с главния град на Френската Ривиера – Ница. Убедих се, че в значителна степен те имат основание. И двата града си приличат по своя аристократизъм, спокойствие, многобройни туристи, мек климат, каменисти морски плажове, туристически забележителности. Все пак, според мен Ялта отстъпва доста на Ница по стандарта си.

Ялтенският плаж има много бетонни вълнорези с цел защита от свлачища

Разположен в южния край на Кримския полуостров град Ялта е споменат за първи път от арабски пътешественик през 12-ти век. Започва да се развива като център за отглеждане на тропически култури след присъединяването на Крим към Руската империя. Става курортен град през 19-ти век, а през съветския период там са построени много почивни домове, санаториуми и хотели. 1959 година влиза в експлоатация тролейбусна линия, която свързва столицата Симферопол с Ялта. Този почти 100 километров тролейбусен маршрут е най-дългия в света и минава през главните черноморски курорти. От началото на 21-ви век градът започва бързо да се модернизира.

Разходка из Ялта привечер

Населението на Ялта е 80 хиляди, но през лятото нараства няколкократно. Туристите са привлечени от влажния субтропичен климат, топлото море и прохладата на околните планини. В района няма предприятия на тежката индустрия. Развита е предимно хранително-вкусовата промишленост, главно винопроизводството. Селското стопанство е специализирано в отглеждането на южни култури. На първо място, обаче, стои посрещането и обслужването на многобройните туристи.

Авторът пред „Крокодилската ферма“ в град Ялта

По крайбрежната алея на Ялта, след залеза на слънцето

Паметникът на Чехов и на неговата героиня от „Дамата с кученцето“ в Ялта

Поглед към крайбрежната алея и приморския парк на Ялта, преди стъмване

Пренощувах в автомобила на паркинг до градския пазар на Ялта. Сутринта продължих разглеждането, започвайки с изкачване на един от хълмовете с лифт.

Поглед от лифта към пристанището на Ялта

Един от Ялтенските плажове

Ретро-спомен.

Предишното ми посещение на полуостров Крим беше през далечната 1993 година. Тогава в Ялта паркирах редом с други автомобили, въпреки че имаше знак за забрана. Когато с бившата ми съпруга се прибирахме вечерта, видях че са свалени предните номера на Шкодата ми и на останалите в съседство автомобили. Под чистачката имаше листче с адреса на милиционерското управление, където трябва да отида. Пред дежурния старши лейтенант се възмутих как така могат да се свалят номерата на автомобилите. Казах му, че у нас такова нещо не е позволено. А пък той ми отговори: „Не е вярно, и при вас свалят номера. През 1986 година бях на обмяна на опит в България. Тогава с вашите милиционери обикаляхме по улиците на Несебър и сваляхме номерата на неправилно паркираните леки автомобили.“. Е, нямаше какво повече да му кажа. Платих глобата и си взех предния номер на Шкодата. Към 23 часа потеглих към Симферопол, където се бяхме настанили в хотел. Маркировката по пътя беше изтрита и се пътуваше трудно, особено срещу светлините на насрещните автомобили. Оказа се, че за чудесен ориентир по пътното платно могат да ми служат двата проводника от въздушната контактна мрежа на електрическите тролейбуси. По този начин пропътувах 90 километра от Ялта, през Алуща до Симферопол, въпреки липсата на пътна маркировка.

Край на ретро-спомена от 1993 година.

Водопадът Учан-Су

е най-високият на Кримския полуостров. Водата пада от височина 98 метра и продължава да тече като река със същото име. Названието на водопада в превод от кримско-татарски език (сроден на турския) означава „Летяща вода“. Тъй като се бях настроил да видя нещо доста по-величествено, останах разочарован от малкото количество вода, която падаше покрай вертикалната скала.

Поглед към горната част на водопада Учан-Су, в превод „Летяща вода“

Ливадийският дворец

е бивша резиденция на руското императорско семейство. На практика това е голям дворцов комплекс с няколко сгради, спускащ се по склона към морето парк, черква с камбанария, скулптури. В първата половина на 19-ти век тук е било имението на граф Потоцки. През 1861 година става лятна резиденция на император Александър ІІ и на императорското семейство. През 1894 година в Ливадия е починал император Александър ІІІ. Белият дворец е построен в началото на 20-ти век за император Николай ІІ. Строителството и обзавеждането са стрували 4 милиона златни рубли, което е огромна сума за онова време (златната рубла се е приравнявала на 0,775 грама чисто злато). Ливадийският дворцов комплекс е бил лична императорска собственост и съгласно тогавашния закон е можел да бъде завещаван и поделян. След революцията от 1917 година двореца е национализиран и през 1925 година става санаториум за селскостопанските труженици. По-късно е преобразуван в климатичен лечебен център.

Ливадийският дворец е построен в стил неоренесанс като резиденция на руските императори

През февруари 1945 година в двореца се провежда Ялтенската конференция на ръководителите на трите съюзни държави от Антихитлеристката коалиция – Съветския съюз, Съединените щати и Великобритания. В Белия дворец е настанена американската делегация начело с президента Рузвелт. През 1953 година дворцовият комплекс отново става санаториум за почивка и лечение на съветските трудещи се. През 1974 година двореца е открит за посетители като музей с историческа експозиция, посветена на Ялтенската конференция. От 1993 година Ливадийският дворец става изцяло музей, в който сега има три раздела: в парадните зали на първия етаж е експозиция, посветена на работата на Ялтенската конференция от 1945 година; на втория етаж в личните стаи на Николай ІІ е разположена експозиция, разказваща за живота и отдиха в Ливадия на руските императори и членовете на семействата им; в художествения раздел са изложени картини, графики, скулптури и произведения на приложните занаяти.

Заседателната маса, на която са подписани заключителните документи на Ялтенската конференция

Работният кабинет на руския император Николай ІІ

В края на туристическата обиколка на Ливадийския дворец група от четирима вокалисти изпя няколко старинни руски песни.

Четирима вокалисти изпяха старинни руски песни в края на обиколката на двореца

Вътрешният двор на Белия дворец е оформен като градина в италиански стил с рози и тропическа растителност.

Дворцовият парков комплекс е изграден под наклон върху спускащия се към морето планински склон.

Авторът във вътрешния двор на Белия дворец в Ливадия, оформен в италиански стил

Кът от парковия комплекс на Ливадийския дворец с изглед към Черно море

На територията на Ливадийския дворец са снимани десетина филма, сред които са „Отело“, „Анна Каренина“, „Стършел“, „Шанс едно на хиляда“, „Завръщането на резидента“.

Една подробност. Името на селището Ливадия е с гръцки произход и в буквален превод означава „поляна“ (в българския език също се използва думата „ливада“). Със същото наименование има град в Централна Гърция, град на остров Кипър и руско селище на Японско море.

Ретро-спомени.

Когато руснаците са се заселвали в Източна Азия са пренесли доста наименования на селища и обекти от Европа. Със същото име Ливадия е курортно селище на Японско море. То има дълги пясъчни плажове и там отдъхнах за малко по време на пътешествието ми през 2014 година.

Ретро от 2014г.: Отляво е пернишкият Опел на автора. Селището Ливадия на Японско море.

През есента на 2016 година със сина ми направихме неголяма обиколка на Гърция. Единствената причина да посетим Ливадия в централната част на страната беше тази, че исках да видя и първия град, дал името си на селищата с това име.

Ретро от 2016г.: Авторът в град Ливадия, Централна Гърция

Край на ретро-спомените.

Ялтенска конференция.

Ялтенската конференция се провежда в Ливадийския дворец през февруари 1945 година. В нея вземат участие трите основни държави от Антихитлеристката коалиция по време на Втората световна война: Съветския съюз, Съединените американски щати и Великобритания. В заседанията участват държавните ръководители на тези страни, съответно: Сталин, Рузвелт и Чърчил. Присъстват министрите на външните работи и висши военни от трите държави.

Обща снимка на ръководителите на държавите от Антихитлеристката коалиция: Сталин, Рузвелт и Чърчил

Конференцията в Ливадийския дворец край Ялта е втората от трите, проведени по време на войната. Първата е в Техеран през ноември 1943 година, а последната в Потсдам през юли 1945 година. В Крим са дискутирани множество въпроси и се вземат важни решения относно завършването на войната и за следвоенното устройство на Европа и света. Всяка от трите държави има собствени интереси и цели за постигане:

• Съветският съюз настоява за съветска сфера на политическо влияние в Централна и Източна Европа като фактор за гарантиране на националната му сигурност в бъдеще;
• Съединените щати настояват Съветския съюз да се включи във войната срещу Япония;
• Великобритания настоява за провеждането на свободни избори и съставянето на демократични правителства в Централна и Източна Европа.

Всеки от тримата ръководители се опитва да наложи своето виждане за завършването на войната и управлението на следвоенна Европа. По това време Съветската армия е само на 65 километра от Берлин, поради което Сталин се чувства в силна позиция и се опитва да диктува условията. След едноседмични заседания са взети няколко основни решения:

• През април 1945 г. в САЩ да се проведе конференция за създаване на световна организация – ООН;
• След капитулацията на Германия страната да бъде разделена на четири окупационни зони – съветска, американска, английска и френска;
• Да се наложат репарации на Германия, с които тя да възстанови поне частично материалните щети, които е причинила на „съюзните народи“ в хода на военните действия. Половината от репарациите да бъдат за Съветския съюз като държава, пострадала най-много;
• Главните военнопрестъпници да бъдат съдени, като въпроса ще се доуточни в последствие от външните министри;
• Да се осигури храна и подслон за освободените военнопленници, докато бъдат върнати в страната, от която са;
• Съветският съюз поема задължение да започне война срещу Япония до три месеца след капитулацията на Германия. За сметка на това ще получи Южен Сахалин (Япония го отнема от Русия във войната 1904г.÷1905г.) и в допълнение Курилските острови;
• Полша да бъде голяма държава като разшири територията си за сметка на Германия. На изток границата й със Съветския съюз да преминава по линията „Кързън“, определена след края на Първата световна война.
• Препоръчва се образуването на временно единно правителство на Югославия.

Вестник „Правда“, в който са публикувани решенията на конференцията, на фона на парадната зала в двореца

Лястовиче гнездо

е най-романтичния замък на Кримския полуостров. Той е издигнат на скала, извисяваща се на 40 метра над морето. Проектиран е в стил средновековен рицарски замък.

„Лястовиче гнездо“ е в стил средновековен рицарски замък и символ на полуостров Крим

Още през 1-ви век на мястото на днешния замък е построено римско военно укрепление. По-късно там се разполага манастира „Свети Теодор Тирон“. През 19-ти век на скалата е имало дървен замък, чиято собственост е преминала често в различни ръце. В днешния му вид Лястовиче гнездо е построено в началото на 20-ти век по поръчение на руския нефтен магнат с германски произход барон фон Щейнгел. Архитектурната идея е взета от старите готически замъци край река Рейн и от кулата „Белем“ в Лисабон. През 1927 година скалата и сградата са пострадали при силно земетресение. Извършени са ремонтно-реставрационни дейности през 60-те години на миналия век. В замъка е имало ресторант, а по-късно са се организирали периодични изложби.

Авторът пред замъка Лястовиче гнездо на полуостров Крим

На скалата до замъка се намира така нареченото „Дърво на желанията“. По него бяха завързани разноцветни лентички, символизиращи желанията на туристите.

Туристите завързват разноцветни ленти по Дървото на желанията

Алупка

е малко курортно градче, разположено в южната част на Кримския полуостров в подножието на планината Ай-Петри. За пръв път се споменава за него през 10-ти век по време на хазарите. По-късно е във владение на генуезците, а от 15-ти век е в границите на Османската империя. След присъединяването на Крим към Русия Алупка е дадена на княз Потьомкин, който е любимец на императрица Екатерина ІІ. От първата половина на 19-ти век селището принадлежи на граф Воронцов, който построява разкошен дворец. В начало

АЕЦ "Козлодуй" е подал заявление до КЕВР, с искане да се повиши цената на електроенергията за регулирания пазар, тоест за всички нас, със скромните 94,4%, от 1-ви юли 2017-та г. Всеки, който желае, може да се запознае с ця...

watch video:  see more:

“Няма и няма да има сила, която може да покори нашия народ”, каза Путин, цитиран от ТАСС.

Съгласен съм, но трябва само да се уточни, че няма такава сила със слабост към покоряването на държавата с огромната територия, 64 на сто от която е вечно замръзнала, а (почти) цялата страна е застинала ментално-манталитетно на нивото на кварталния побойник, който търси с кого да се сбие, за да черпи гордост от този факт.

Никой не иска да покорява кварталния пияница. Той и да се къпе за известно време в милиарди пертодолари, пак се връща към миризливата си практика на насилник над по-слабите, който инвестира в метални боксове и бухалки, а не в собственото си образование и възпитание. Може да предложи на света само юмруците си, но доброволци да се възползват от тях няма. Поради което побойникът си избира слабаци, които да налага за избиване на комплексите си за величие.

Такъм тип го само го санкционират като го избягват гнусливо ( дори и българските русофили, които също не показват никакво желание да посетят Русия, камо ли да се заселят там по каквато и да било причина).

Толкова за “меката сила” на Русия, чийто лидер се бие в гърдите с твърдото убеждение, че няма да се даде на никоя мис Свят по простата причина, че няма такава, която да го пожелае.

Share on Facebook

Продукти за 4 порции:
5- 6 червени домата
400г Моцарела
листенца босилек
зехтин
балсамов оцет
сол

Приготвяне:
Капрезе, или домати с босилек, Моцарела и дресинг. Произходът на предястието е Италия. Продуктите са така съчетани,  че да напомнят за италианското знаме- червено, бяло, зелено. Измивам и почиствам зеленчуците. Режа доматите на ладии, а Моцарелата- на кръгчета. Разпределям продуктите в четири чинии. Аранжирам, като спазвам последователността червено, бяло зелено. Разбивам супена лъжица балсамов оцет заедно с мед и сол. Поливам салатите с марината.

The post Капрезе appeared first on Кулинарни рецепти, Готварски рецепти- Рецептите на баба Пена.

В рамките на десетина дни в центъра на българската столица, доминиран от съветската символика, се състояха две просъветски сборища. Спират движението; колони дефилирират със съветски и руски знамена, както и с портрети на Ленин, Сталин, и на техния местен слуга Георги Димитров. Гърми съветска маршова музика – днес под претекст, че припомня за жертвите от войната ( разпалена със съучастието на Сталин); вчера по повод “празника на труда”. А утре?

България на практика е “анексирана” от руското хибридно настъпление, но (почти) всички се правят, че не забелязват “малкото неудобство” евроатлантическата ни действителност, дамгосана от агресивната настъпателност на рашистката пропаганда.

Какво повече може да се (по)каже, като илюстрация на факта, че България е в плен на съветския реваншизъм, главната идеология на днешния руски путинизъм в името на руското “величие”,  срещу което няма каквато и да било институционална съпротива.

Да припомням ли отново кой е на власт и дава тон за мълчанието пред руското настъпление в България не от десетина дни, а от десетина години, през които метастазите на рашизма се хранят и набъбват с благосклонноста на това лице, от което зависи което и да било важно решение в държавата, какво остава за марша на кадрите на петата колона, какъвто наблюдава ( безучастно) уж дясна и проевропейска София днес?

Отказвам да плащам за пореден път данък безсилно възмущение- каквото имах да отбележа във връзка с днешната имитция на путинския пропаганден марш, телепортиран в София днес, вече го написах. http://ivo.bg/2017/05/05/москва-ни-забрани-плана-маршал-но-зове/

Понеже мнозина пледират да положилени новини ( и статии), ще дам своя скромен, но весел принос. При това с неопровержими (фото)факти. Вижте как съм борил с германците и аз.

Германски диверсант се промъква в балканската ми родина

. Първоначално изпадам в ужас – той се нахвърля да граби и последната хапка  от чинията ми

Диверсантът е разпознат и прави опит за бягство с откраднат автомобил

и свалени от плещите си отличителни знаци, но накрая е заловен от мен, докато местен звяр, изпечения бандит с прякор Мъри, се включва в опита за кражба от семейната трапеза

Но това не е всичко! Оказва се, че в комбината е била и съпругата ми, която през това време изнася мебелите, натоварени на подходящ за целта автомобил. Но бдителността ми е възнаградена, поне червеното кресло е спасено!

Share on Facebook

Създателят на „Аз чета“ Александър Кръстев ще гостува във вторник вечер, 9 май, на литературния клуб „Spirt and Spirit“ в „Петното на Роршах“ в Пловдив. Модератор е писателят Александър Секулов. „Смятам да поговорим сериозно за всички разломни и ползотворни процеси в литературата ни през последните години. Вярвам, че ще бъде интересно за любопитните“, покани приятелите...