В навечерието на Нощта на литературата в градинката пред Дом-паметник „Йордан Йовков“ в Добрич бе поставена къщичка за книги, съобщава агенция Фокус. Инициативата е на Регионалния исторически музей, който беше едно от трите читателски гнезда. Книгите в къщичката могат да се взимат свободно за четене, като всеки на свой ред остави книга за следващите читатели....

Книжката-календар на Виктор Самуилов „Зодия „Хлапак“ (изд. „Жант 45“) отново предлага на почитателите му онзи типичен хумор, надничащ от стиховете на обичания писател. Описанията на всеки зодиакален знак с характерните му черти, представени под формата на детска пакост, ще бъдат рецитирани до полуда от малките Раци, Козирози или Водолеи, а пакостите на Овните или хитроумните оръжия...

В полога на Борисов продължават да се мътят назначения на заслужили дейци на кремълската пета колона в България на високи постове в поверената му държава. Най – видимата фигура сред тях е Каракачанов, който се зае вече като военен министър да рестарврира в кадрово отношение “вредите” от краткото управление на ведомството от страна на министър Николай Ненчев, превърнат вече в подсъдим за това, че бил увредил интересите на Русия, отказвайки неизгодна сделка за ремонт на български изтребители.

От тройката значими управленци от вреето на втория премиерски мандат н Борисов, които си позволяваха да казват истини за руската намеса в България ( и в Украйна), остана ( засега) извън полезрението на прокурорските обвинения сам президентът Плененелиев. Защото и бившият външен министър Даниел Митов, който няколко пъти отговори лично на руски провокации, вече е клиент на прокуратрата.

Прократурата може да е символ на пълен провал по отношение на  осъдителните присъди над корумпирани български политици, но вече е отличник в изпълняването на руската поръчка да бъде тормозено всяко отклонение от почтителното говорене спрямо Путин в българската политика. Двама от общо трима “волнодумци” в това отношение вече ги мъкнат на ризпит- почти “абсолютен консенсус” ( по аналогия с израза на президента Радев за “абсолютния консенсус” от речта му на 9 май, писана от някой неграмотник, който не знае, че консенсусът означава пълно, абсолютно съгласие- все едно да кажеш “почти бременност” или “абсолютна бременност”).

Вчера на Каракачанов му дойде на помощ Телеграфната агенция на Съветския съюз ТАСС ( самата тя символ чрез названието си на рашисткия реваншизъм, вкл. с факта, че Путин нареди да бъде премахнат от хибридното й название чрез притурения по “демократично време”  половинчато разграничителен спрямо епхохата на СССР апендикс ИТАР). ТАСС му даде думата да се оправдае пред Брюксел и Вашингтон като каже, че водата е мокра – че българският избор е евроатлантически- без никакво задълбаване по темата за предишните му проруски изявления или за демонстративния му поклон пред прокремълската кандидатура за президент на Франция Марин льо Пен като гост на нейния партиен конгрес. Все пак на Москва Каракчанов й е полезен като троянски кон в ЕС и НАТО. За целта му е нужен някакъв допуск до общуването с тези две организации, обект на приоритетен интерес на руските шпионски централи по военна и “гражданска “ линия.

Невидимо за “неспециалисти” остана спазена традицията на най-високия пост в професионалното ръководство на МВР да има заслужил деец на руското влияние в България. Директорът на СДВР Младен Маринов беше награден за заслуги в охраната на съветската символика в столицата и след близо три години пробен период в обслужването на този кремълски интерес, той постигна видими успехи ( все по-рядко се намират желаещи да бъдат арестувани пред МОЧА, жертви на неговата полицейска “хвърковата чета” от униформени, специолизирали се като копои по обслужване на заръките на руското посолство) и си заслужи повишението като гавен секретар на МВР.

Ако за путинофилството на Маринов е нужна все пак лупата на внимателното наблюдение, за да се установи връзката му с руското посолство, то за атакистите Николай Пехливанов и Илиян Тодоров, готвени за областни управители на София град и София област, е достатъчо само бегло припомняне на демонстративното им участие в руския сценарий, осъществяван от тези български изпълнители. Особено за Илиян Тодоров.

За Николай Пехливанов сайтът  FrogNews написа днес, че е данъчен покровител на бизнесмена Делян пеевски. http://frognews.bg/news_134565/Frogoko-Noviiat-gubernator-na-Sofiia-kriel-Peevski-ot-Danachnite/

Бившият депутат от “Атака” не е просто един от тайфата побойнци, разхождащи се със Сидеров по света и нас като глутница, готова винаги за някоя групова простотия в самолет, на летище, в ресторант, в редакция или в НАТФИЗ. Той е сред есктремните, най-приближениете и най-агресивните актьори от подвижния цирк на Сидеров през последните няколко години. Беше сред главните шутове и “бодигардове” на Сидеров при скандала в НАТФИЗ, където друг посланик на руското влияние, Камен Попов, набие публично и безнаказано шефа му ( споменатият по-горе Младен Маринов лично надзираваше овладяването на руския братоубийствен резил, а после се оказа сред онези свидетели, които не можели да кажат кой точно цапардосал Сидеров), за да го накара да се смири малко и да престане да прави за посмешище чрез себе си и обкръжението си путинизма в България.

НА СНИМКАТА: Путинофилът Камен Попов , изпратен на набие публично Сидеров, за да го върне  към задачата да служи на руския интерес в тандем с Борисов, а не да пречи с хулигански постъпки

 

 

 

 

 

 

Илиян Тодоров, заедно с вожда си, беше лицето на провокацията с нахлуването в НАТФИЗ. И не само там. Когато шпицкомнадата от най-приближените на ръководството атакисти  беше изобличена с фотогафрски доказтелства за разточителната си разходка по плажовете на Куба, Тодоров беше изпратен да лъже и маже ( тези палми на снимката можели да бъдат и в Созопол, нахалстваше той) в националния телевизионен ефир. Държа се арогантно и показа истинското си лице на чуждомразец и антисемит.http://ivo.bg/2013/12/11/волен-сопол-пие-водка-на-варадеро/

НА СНИМКИТЕ: Илиян Тодоров като част от шпицкомандата на Сидеров на 25 октомври 2015 г. пред НАТФИЗ

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Днес вече медиите ни го показват с препран образ и с вратовръзка. Ще надзирава София област и на налчаството е нужен вече облчен в елегантно усмирителна ризница. Копие на излъскания от калта Сидеров.

На фона на тази ескалация на властовата путинификация, съуправляващият  с Борисов триумвират от националисти пусна димка в публичното пространство. Валерий Симеонов, когото бившият му колега по Велизар Енчев нарича “русофоб” (  заради завоя му преди две години срещу обречения и мъртвороден проект АЕЦ “Белене” и позицията му преди това срещу проекта “Бургас – Александруполис), предложи по БНТ днес да се въведе патентен данък върху  “апарт хотелите”, които правят нелоялна конкуренция на българския туристически бизнес. “Това са апартаменти, които въртят туристически бизнес. Някои руснаци са купили по десетина апартамента и въртят туризъм, без да плащат нищо на държавата. Редно е там да бъде наложен патентен данък, още този сезон”, каза Симеонов.http://www.dnevnik.bg/razvlechenie/2017/05/12/2969895_ruskite_medii_nashiiat_chovek_otiva_na_finala_na/

На фона на ескалацията на управленската рашизоидност в България тази идея на Симеонов, макар и в правилна посока, е като бълха в гащите на Борисов в “Бълхария” ( както руснЯците, според наблюденията на “русофобската” ми прабаба,  нарочно произнасяли след 1944 г.  названието на страната ни, все едно, че не могат да произнесат буквата “г”- при положение, че натъртват на нея, когато говорят за Гитлер).

Поговорката “ да изгори бълхата заедно с юргана” у нас е обърната наопаки: управляващото семейство пуска една “въшка не чело”, за отвличане на вниманието от онова, което правят под юргана прононсираните играчи в руския сценарий за пълзящо овладяване на България, полегнали заедно с Борисов.

Share on Facebook

Share on Facebook

Преди дни АЕЦ "Козлодуй" поиска от енергийния регулатор (КЕВР) драстично поскъпване на цената на тока за т.нар. регулиран пазар, т.е. за всички нас в размер на чудовищните 94,4%. По този повод продължаваме разслезването и ...

Сирийският сайт Souriatna разговаря с жени репортери за техния опит на терен, криещи истината от семействата си и какво ги движи напред в работата им в най-опасната за журналисти държава.   *** Разубеждавани от възприятията на обществото и огромните опасности в работата им, сирийските жени репортери в освободените (бунтовническите) района, се стремят да се отнасят със сериозност и неумолимост. Въпреки че са малко, те са се доказали и имат Повече [...]

Сирийският сайт Souriatna разговаря с жени репортери за техния опит на терен, криещи истината от семействата си и какво ги движи напред в работата им в най-опасната за журналисти държава.   *** Разубеждавани от възприятията на обществото и огромните опасности в работата им, сирийските жени репортери в освободените (бунтовническите) района, се стремят да се отнасят със сериозност и неумолимост. Въпреки че са малко, те са се доказали и имат Повече [...]

ПРЕССЪОБЩЕНИЕ: Софийският районен съд осъди Мартин Карбовски за преследване на правозащитник

„Дървото на лъжите“ идва у нас със солидна история от награди и номинации: награда „Costa“ за детска книга и книга на годината (2015), Boston Globe – The Horn Book Award (2016), номинации за медала „Карнеги“ (2016) и YA Book Prize (2016). Може би водени от желанието да избегнат измерването на стойността на една книга със спечелените...

„Последната територия” на Момчил Николов бе определен за Роман на годината на фонд „13 века България”. Авторът получи наградата си в четвъртък вечер в литературен клуб „Перото”, след като бе отличен в конкуренция с „Екс орбита” на Васил Георгиев, „Аз още броя дните” на Георги Бърдаров, „А Бог се смее” на Мария Станкова, „Камбаната” на Недялко Славов и „Послепис”...

Радио SBS, Мелбърн, Австралия – разговор на Фили Ладжман с Пламен Асенов, политически коментатор на SBS за България

Към сайта SBS на български: http://www.sbs.com.au/yourlanguage/bulgarian

/Фили/ България вече има ново правителство, макар участието в него на тъй наречените Обединени патриоти да предизвиква известен смут. Как изглежда третият кабинет на Бойко Борисов, какво може и не може да свърши той – разговаряме с Пламен Асенов.

– Пламен, въпреки че два пъти пада предсрочно от власт, Бойко Борисов и партията му ГЕРБ пак спечелиха изборите и създадоха правителство за трети път. Защо стана така?

– Да, изглежда като феномен, Фили. Дори канцлерът Меркел нарече успеха на Борисов „феноменален”. Но да не се заблуждаваме, Меркел и политиците от ЕНП имат причини да говорят така. Просто за тях Бойко Борисов да е пак начело на правителството тук, е облекчение. Брюксел има достатъчно проблеми, за да се занимава и с нас. От тази гледна точка възможността Борисов, който козирува пред „европейските началници”, да управлява България, означава предвидимост и стабилност. Да, тази стабилност е повърхностна, за България тя е равна на политическа стагнация, но това отвисоко и отдалече не личи. Ето и причината в този случай уж принципните десни европейски политици да не обелват и дума срещу участието в новия кабинет на хора и партии, които в Европа се считат за крайно десни, расистки и националистически, тоест, такива, каквито никой не би искал да види начело на Холандия, Франция или Австрия.

– Имаш предвид тъй наречените Обединени патриоти?

– Да, макар нещата в това отношение да имат нужда от изясняване. На Запад мерят с техни мерки, но те често са твърде погрешни, когато става дума за хора и партии – поне в България. Затова и западните наблюдатели често се изненадват от развитията тук или, както сега, наричат „феноменален успех” нещо, което всъщност е обратното на какъвто и да било феномен – пълната липса на политическа алтернатива. Реална алтернатива тук липсва поне 2001-ва година, но на последния вот беше неприлично видимо. Хората трябваше да изберат между популистката, но уж дясна и европейска партия ГЕРБ и още по-популистката, но уж лява, конспиративно анти-европейска и открито проруска БСП. Нищо чудно, че част от тях избраха „третия път”, тъй наречените ОП. Казвам „третия път” иронично, то си е чиста безпътица. Онези, които минават за български патриоти, всъщност са силно обвързани и зависими от Русия. Геополитически те са крайно, понякога истерично антиевропейски и антинатовски ориентирани, но като политически характер са твърде повратливи, тоест, способни са, както се видя, в името на властта да преглътнат всичко – дори да взимат заплати в правителство с център в Брюксел, а не в Москва. И още – в дейността си те ползват възможно най-дясна политическа риторика, но всъщност имат възможно най-лява политическа платформа и визия.

– Имаш предвид, че тази двойственост обърква преценката на хората на Запад?

– Абсолютно, Фили. И това ясно се вижда от притесненията на западните наблюдатели, изразени по повод новото българско правителство. Показателно е едно подзаглавие, тоест, акцентът, в коментара на „Зюддойче цайтунг”, което гласи: „В управлението в София вече има расисти и националисти”. Да, по-нататък в анализа се казва, че тъй наречените „патриоти” са обвързани с Москва, но то е някак между другото. А това всъщност е основният проблем, расизмът и национализмът в случая са маски.

– Пламен, но напоследък Обединените патриоти май кротуват – не споменават с любов Путин, избягват темата Крим и дори отмяната на санкциите срещу Русия…..

– Това е проява на хамелеонския им характер, Фили. Тези хора са на дистанционно управление и в момента явно такава е задачата. Подозирам, че се изчаква да стъпят здраво във властта и тогава може да има раздвижване. А може дори да няма. Логиката е ясна – защо ще им е на руснаците да клатят лодката България, след като и без това имат свои хора в управлението, които влияят на посоката на движение точно толкова, колкото е необходимо. Да, макар никой да не коментира това, то е една от основните характеристики на кабинета Борисов 3, Фили – пряката му зависимост от обвързаните с чужди интереси и непредвидими коалиционни партньори. В тази светлина трябва да се разглежда и възможността да бъдат реализирани каквито и да било конкретни външно или вътрешно политически стъпки. След като във всеки момент оттук нататък може да бъде предизвикана остра правителствена криза с оставката на двамата вицепремиери и няколкото министри от ОП, това означава, че ГЕРБ и лично премиерът Борисов, оттам – цяла България, а в известен смисъл и Европейският съюз, са своеобразни заложници.

– Това значи ли, че може да има поне опити за по-сериозна промяна в геополитическата ориентация на България?

– Съмнявам, се, Фили. Аз продължавам да смятам, че актуалният руски интерес не е пълна преориентация на България, а поддържане тук на относително високо ниво на напрежение, за да могат да бъдат контролирани и управлявани различни процеси – било свързани с Балканите, било с Европа и НАТО. Мисля че точно това бе в основата на наблюдаваното напоследък укротяване на лицето Волен Сидеров и изобщо на тъй наречените „патриоти”, смекчаването на типичната им фашизоидна риторика, тяхната сговорчивост при воденето на преговори за съставяне на коалиционното правителство с ГЕРБ. Те трябваше да се държат така, за да добият, поне за пред страничната публика, лустрото на приемлив партньор.агент иван

 

– Успяват ли обаче и да запазят това лустро в първите си изяви като управляващи?

– Много им е трудно, Фили. Самото участие в управлението на Валери Симеонов, който преди време нарече ромите „диви маймуни”, а сега като вицепремиер ще отговаря за демографските въпроси, с право предизвика възмущението на лидера на ДПС Мустафа Карадайъ, но и не само. А Симеонов все още кротува. Какво да кажем обаче за другия „патриот”, също вицепремиер и министър на отбраната – Красимир Каракачанов, известен и като агент Иван от бившата комунистическа ДС Още нестъпил в министерството, той се развилня и сътвори глупости, които друг не би направил за цял мандат. Първо – започна чистка в министерството в полза на хора с, меко казано, смущаващо минало, включително назначаване на ДС-агенти като самия него. Второ – започна да се бори за реализация на старата си идея – връщане на наборната армия в България. Това е идея, която е не само нелепа, но и невъзможна от финансова, организационна и всяка друга гледна точка. Нещо повече, тя е абсурдна и заради правилата и разчетите на НАТО, където нещата не стават заради прищявката на Каракачанов да командва 100 хиляди, а не едва 30 хиляди души. И трето – този човек веднага пробва да пробута в общественото пространство идеята за възстановяване на часовете по тъй нареченото „военно обучение” в училище, Фили. Но това е само началото, с такива хора в управлението предстои да видим още циркове и да чуем още шеги. Реални реформи това правителство няма да извърши, а такива на практика не са залегнали и в официалната му програма. Защото не може да се приеме като намерение за реформа например в съдебната система изречението, че реформата в съдебната система трябва да продължи. Ами тя всъщност никога не е започвала. Така че според мен, Фили, никакъв шанс няма призивът на премиера – по-малко приказки, повече работа – да се превърне в истински слоган на кабинета Борисов 3.

Забележка:

Всички читатели, които, освен от политика, се интересуват и от литература, могат да намерят нови и интересни текстове на другия ми блог – Оксиморонният свят /написано в Гугъл/ или на адрес http://www.passenov.wordpress.com

И така: с Бале отиваме във Флорида

Приятно четене:

Приключенията на Бай Ганьовците във Флорида

Сбит преразказ на цялото приключение с Бай Ганьовците:

Миналата сряда спах у Бай Ганьо Германеца. Сутринта отидохме на летището и тръгнахме да се качваме на самолета за Кьолн. Да, ама машинката светна червено и ни изгониха. Оказа се, че има два самолета за Кьолн през 10 минути на същата авиокомпания, и ние, естествено, бяхме избрали грешния. С тичане през глава и още една проверка на багажа със скенер, успяхме да се докопаме до правилния.

В Кьолн имахме по-малко от час за прекачване и пак търчахме наляво-надясно като обрани евреи, но се справихме.

Дългият полет беше около 10 часа. Аз бях купил някакви цървулски билети на ниска цена, които не включваха храна и напитки, така че си носехме ганьовски сандвичи. Стюардесата благоволи да ни дава по една малка чашка с вода на всеки 2 часа, така че поне не пукнахме от жажда. Имаше и телевизорче с филми, музика и игри, което работеше само за пътниците със скъпи билети, но не и за нас. Направо щяхме да умрем от скука.

Около осмия час аз се прежалих да си купувам малки бири по 3 евро (доста евтино като за в самолет) и успях да изпия 4. Бирите ме разнообразиха и не усетих последните 2 часа път.

На летището в

Маями

Бай Ганьо Германеца само си бипна германския паспорт на някаква машинка и го пуснаха навън да пуши, а аз трябваше да се редя на километрична опашка за проверка. Пред мене чакаше руснак на име Андрей Федотов, който трябваше да се прекачи за Калифорния. Андрей беше обут с авто-мокасинки и ме настъпи. Най-накрая минах, а пред летището ме чакаха Бай Ганьо Германеца и Бай Ганьо Американеца, които се бяха намерили чрез телефон. Аз бях силно дезориентиран и обжалвах, че искам вода и банкомат, но Ганьовците ме навряха в колата и заминахме директно към двора на Бай Ганьо Американеца, където изпихме голямо количество мексиканска бира „Модело“.

Ден 1:

На следващата сутрин Бай Ганьо Американеца ни остави до нещо като закусвалня супермаркет, след което отиде на работа

Лелката говореше само на испански. Казахме й да ни даде куатро емпанадас кон пойо и дос сервесас. Получи се.

Хапнахме и взехме есбана до центъра. Там разгледахме няколко небостъргача,

един парк, яхти с баровци на тях, а видяхме и едно влакче с гуми от кола.

Запознахме се с един негър, който ни искаше пари и с пияна рускиня без зъби, която говореше на всеки, който излиза от бакалията. Аз казах на рускинята: „Здравствуйте!“. После бая ни понапече, на мене ми изгоряха ръцете и врата.

Изморихме се и решихме да седнем на масичките пред един клек-шоп. Купихме си 6 бири. Изпихме ги и, понеже в пицарията до клек-шопа ни позволиха да пикаем безплатно, решихме да си купим още 6. След вторите 6 бири, решихме че за деня ни стига толкова туризъм и си купихме още 6 бири.

Аз предложих да се запознаем с някакви хора. До нас седяха двама млади гангстери, с които се заприказвахме. Единият каза, че са от Саудитска Арабия, а другият не знаеше английски и не ни хареса. Този, дето не знаеше английски, каза на другия да си тръгват и си тръгнаха.

Ние също си тръгнахме и стигнахме до едно заведение, оградено с чемшири, където си купихме бира. Там ни завари Бай Ганьо Американеца. Оставихме Бай Ганьо Германеца да спи вкъщи и отидохме на махленското летище, да посрещнем Бай Ганьо Кубинеца. Бай Ганьо Кубинеца несеше ром и разни други екзотични кубински бутилки. Прибрахме се и седнахме в двора да се почерпим с ром и бира. По едно време аз похапнах вещество с черен цвят, от една спринцовка. Веществото беше мазничко, много ароматно и безвкусно. След това вещество си легнах, а нощта беше доста кошмарна.

Ден 2:

Спах цяла нощ и цял ден. Привечер Ганьовците ме издърпаха и отидохме до един гъзарлив ресторант, в който шарени тоалетни чинии изпълняваха функцията на саксии.

Заведението беше на сами реката и непрекъснато прииждаха яхти, пълни с брадати хипстъри и силиконови госпожици. После дойде една бая едра игуана,

а две от госпожиците с пластмасови усти се разпищяха театрално и избягаха в яхтата си.

Духна вятър и събори на земята майонезата на Бай Ганьо Кубинеца. Игуаната веднага дотърча и изблиза майонезата от дъските долу. После децата започнаха да хранят игуаната с марули. След като се засити с марули, игуаната скочи на оградата, изкатери се като същински котарак горе, прескочи на дървото и изчезна. Прибрахме се вкъщи и аз пак легнах. Заспах и се събудих чак на следващия ден.

Ден 3:

На третия ден валеше като из ведро

Всички Ганьовци се натоварихме на колата, а Бай Ганьо Американеца пусна чистачките на най-бърза скорост. Показа ни квартал, където живеят богати руснаци. После отидохме в

Маями Бийч,

където се разходихме по стъргалото. Намерихме едно заведение, където предлагат баварска бира и сръбски чевапчичи. Наливната бира беше по 11,50 половинката и по 18 долара – един литър. Аз директно си взех литър, за да ми излезе на сметка.

Бай Ганьо Кубинеца си поръча и гулаш, обаче каза, че не е много вкусен и е брашнян. Келнерът, млад и глуповат румънец, нагизден с баварска национална носия, ни помисли за сърби и упражи пред нас целия си репертоар на сръбски, който включваше 3 – 4 думи. Бил ги научил от сръбкините, които ухажвал.

След Баварското ходихме да ядем вкусни сандвичи с пържола и банан. Точно ги изядохме и аз видях дюнерджийница. Не се удържах и си взех и дюнер. Беше по-скоро като българските, а не като немските (турските). Обаче доста вкусен и с бая месо. След това отидохме в

кубинския квартал Литъл Хавана

Погледахме как дядовците играят домино,

а един чичка предизвика Бай Ганьо Американеца на шах

Бай Ганьо Американеца се нави, обаче чичката го скълца за нула време. Интересно какво ли би станало ако дядките от кубинския квартал Литъл Хавана се изправят срещу нашите дядки от Народния театър?!

Литл Гавана, Маями, Флорида, Съединени щати

По-нататък минахме през един арт-квартал с графити по фасадите. Помотахме се още малко и се прибрахме. Вечерта пихме бира в двора.

Ден 4:

На четвъртия ден се разделихме по интереси. Бай Ганьо Американеца отиде на работа. Бай Ганьо Кубинеца отиде на пазар. Бай Ганьо Германеца отиде на плаж, а аз заминах на жп-приключения. Хванах влака до

Форт Лодърдейл

Там гарата беше на майната си, обаче имаше безплатно автобусче до центъра. В центъра ми се стори много тъпо. Само небостъргачи и шосета. Изядох една пица с отвратителен вкус, направо ми се повдигаше от нея.

Тръгнах да се разхождам и попаднах до реката. Там стана много по-интересно и приятно. Походих около половин час край брега, през нещо като паркче с пейки и беседки. После се качих на едно безплатно корабче, което ме върна обратно.

В корабчето освен мене имаше само една пътничка с куче. Помощник-капитанката хареса кучето на пътничката и го угости доволно с бисквити.

На слизане видях, че има буркан за дарения, където с радост изсипах половин кило стотинки. Така и не се научих да разпознавам и използвам американските стотинки, така че бях щастлив да се отърва.

След корабчето се разходих по

улица Лас Олас

Много ми хареса – като в каубойски град.

Кривнах през едно кварталче с църкви и попаднах на полянка край водата, където има сенчести пейки. Извадих плюшеното куче с изгорен от крушка нос, от раницата, за да вземе въздух и да се полюбува на гледката, а аз пих ледена бира.

По едно време дойде игуана. Аз я склещих, да я снимам, а игуаната се подплаши и се разкряка с човешки глас. Отвъд водата имаше богаташки хасиенди, от типа дето живеят разни актьори и актриси.

Минаваха кораби и яхти, включително и старовремски параход с дървено колело. Мина и нафтовоз.

Писна ми и реших да се върна на гарата и да пътувам до село Бока Ратон. Само че не можах да открия безплатното автобусче, а за пеша не ставаше поради адската жега. От един джип с надпис „Шериф“ слезе истински сух и обветрен шериф с керамични зъби.

Шерифът

също не можа да ми помогне да открия безплатното автобусче. Говореше ми нещо дълго и скучно, а аз само наблюдавах равномерното движение на порцелановите му зъби, без да го слушам.

Точно тогава мина рейс за Бока Ратон. Махнах му и той спря, а шофьорът негър ми каза: „Год блес ю!“. Имаше климатик и интернет и беше супер.

В Бока Ратон

беше тъпотия и хванах друг рейс. Той ме остави на някакво извънградско място. Рекох да се прекача, но от следващия рейс изскочи супер странен човек който ми забрани да се качвам. Странният човек имаше тикове, говореше си сам и приличаше на тоя от Бийвъс и Бътхед, който от своя страна прилича на Волен Сидеров. Пробвах с един друг рейс. Шофьорът ми поиска 2 долара, но Волен Сидеров му каза, че вече съм платил. Аз имах 10 и шофьорът ме прати да разваля. Докато развалям

в рейса беше станал страшен скандал заради мене.

Сидеров крещял, че съм платил, шофьорът му крещял да млъкне, а един треперещ дядка също се разкрещя с немощен глас. Дядката каза на Сидеров, че трябва да е благодарен на шофьора, а на шофьора – да не се разправя с идиоти. Сидеров побесня и скочи. Каза, че никой не може да го нарича идиот, и че ще пребие дядката. Дядката каза, че не го е страх и ще повика ушев. Сидеров се обади по един строшен джиесем и каза: „Айм ин да бас, мен!“.

Най-накрая потеглихме. Дядката слезе на една спирка, треперещ като лист, а аз внимавах, ако Сидеров го последва, да ходя да го спасявам. После се качи една негърка с развързани гуменки и Сидеров й каза да се завърже. После се качи още една негърка с развързани гуменки. Когато Сидеров каза и на нея да се завърже, втората негърка каза на Сидеров да се ебе в гъза. Тогава Сидеров взе да показва джиесема си на трета негърка, която стана и се премести на друга седалка, до една четвърта негърка. Третата и четвъртата негърки започнаха да сочат Сидеров, да го обсъждат и да се хилят. Сидеров набра нещо по джиесема и каза: „Айм ин да бас, мен!“.

Аз слязох и се прекачих на влака, без билет. Веднага ме провери ушев с пистолет, обаче аз му показах стария билет и номерът мина. После пак се прекачих на рейс, където луда негърка правеше йога. Йога-негърката каза на един негър с уокмен да не я зяпа. Негърът свали уокмена и каза, че не чува. Негърката му каза, че й е писнало да я зяпат чикиджии, а негърът просто клатеше глава в пълно недоумение. Негърката продължи с йогата, като паралелно опяваше, че ѝ е писнало да я зяпат чикиджии.

Накрая стигнах вкъщи и седнахме с другите Ганьовци на двора, да пием бира. По едно време се появи Гришата и стана много весело. Разказвахме си хумористични истории и направо квичахме от смях. Гриша предложи да се обадим на Жоро, макар че в Европа е нощ. Вместо да се изненада радостно, Жоро побоботи със сънен глас и затвори. Изпихме всичко и си легнахме.

Ден 5:

Бързо-бързо дойде и последният ден от нашето малко, но славно приключение. Американците заминаха на работа, кубинците – на пазар, а ние – към супера, за да си купим ганьовска храна за самолета. В супера касиерът негър ни каза: „Досвидания!“. Още не се бяхме опомнили от изненада, когато съседната касиерка – Деси – ни обясни, че негърът ни е взел да руснаци. Запознахме се с Деси и разменихме общи любезности. Деси говореше на мьеко.

След това си направихме сандвичи, походихме около час пеша и стигнахме до влака към летището. Във влака ни провери ушев жена с пистолет. От дръжката на пистолета висеше пластмасов Батман. Пробвахме да го снимаме, но не се получи

После стигнахме до летището (20) и пътувахме безкрайно дълго до Кьолн. В Кьолн имахме три часа до следващия самолет. Уплътнихме ги, пиейки бира. Най-накрая се прибрахме и аз спах 13 часа като пън.

Автор: Бале

Снимки: авторът

Други разкази свързани с Флорида – на картата:

Флорида

Booking.com